Изхвърляне на използвани батерии

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

• Тя забранява пускането на пазара на някои батерии (или акумулатори)* със съдържание на живак или кадмий над определен праг.
• Тя насърчава висока степен на събиране и рециклиране на отпадъчни батерии и повишаване на екологичната ефективност на всички участници в жизнения цикъл на батериите, включително тяхното рециклиране и депониране.
• Целта е да се намали количеството на опасните вещества — по-специално живак, кадмий и олово — изхвърляни в околната среда; това следва да се извърши чрез намаляване на използването на тези вещества в батерии, както и чрез третиране и повторно използване на количествата, които се използват.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Директивата се отнася за всички видове батерии, с изключение на онези, които се използват в оборудване за опазване на сигурността на държавите от ЕС или за военни цели; или в оборудване, предназначено за изпращане в космоса. Следователно тя обхваща по-широк набор от продукти отколкото Директива 91/157/EИО, която се прилагаше само за батерии, съдържащи живак, олово или кадмий, и не включваше „кръглите плоски батерии“.
• По отношение на наличието на живак директивата забранява батерии, независимо дали са вградени в уреди или не, които съдържат над 0,0005 тегловни % живак. Кръглите плоски батерии със съдържание на живак над 2 тегловни % бяха освободени от тази забрана до октомври 2015 г. (в случай на кръгли плоски батерии за слухови апарати това освобождаване обаче ще подлежи на преглед от Европейската комисия).
• По отношение на кадмия преносимите батерии, включително онези, вградени в уреди, със съдържание на кадмий над 0,002 тегловни %, са забранени (с изключение на преносими батерии за използване в системи за спешно реагиране и алармени системи, или медицинско оборудване). Изключение от тази забрана беше определено за преносими батерии за безжични електрически инструменти до 31 декември 2016 г., даващо възможност на рециклиращата промишленост и на потребителите по цялата верига за създаване на стойност да се приспособят допълнително към съответните технологии за подмяна.
• За да се гарантира, че се рециклира висок дял от изразходените батерии, държавите от ЕС трябва да предприемат необходимите мерки (включващи икономически инструменти) за насърчаване и оптимизиране на разделното събиране на отпадъци и за предотвратяване на изхвърлянето на батерии и акумулатори като смесен общински отпадък. Те трябва да създадат организация, която позволява на крайните потребители да изхвърлят изразходваните батерии в пунктове за събиране в близост до тях, и да ги връщат на производителите без такса. Нива на събиране от най-малко 25 % трябва да бъдат достигнати до 26 септември 2012 г. и от 45 % до 26 септември 2016 г.
• Съгласно Директива 2006/66/ЕО, изменена с Директива 2013/56/EС, трябва да е възможно батериите да се премахват бързо и безопасно. Поради това батериите трябва да бъдат придружени от инструкции за безопасното им премахване от крайния потребител или от независими квалифицирани специалисти.
• Освен това държавите от ЕС трябва да гарантират, че батериите, които са събрани, се обработват и рециклират, като се използват най-добрите налични техники. Възстановяването на енергия не се счита за процес на рециклиране.
• Като минимално условие обработването трябва да включва премахване на всички течности и киселини. Батериите трябва да се обработват и съхраняват (дори и само временно) на площадки с непропускливи повърхности и водонепромокаеми покрития, или в подходящи контейнери. Директивата също така определя задължения във връзка с ефективността на процесите за рециклиране, през които батериите преминават, в зависимост от химичния им състав.
• Държавите от ЕС могат да депонират отпадъчни преносими батерии, съдържащи кадмий, живак или олово в сметохранилища или подземни помещения за съхранение, ако не съществува жизнеспособен краен пазар за продуктите от рециклиране, или ако подробна оценка на екологичното, икономическото и социалното въздействие достигне до заключение, че рециклирането не е най-доброто решение. Освен това е забранено да се изхвърлят отпадъчни промишлени и автомобилни батерии в сметохранилища или да се изгарят. Въпреки това остатъците от всякакви батерии, които са били подложени както на обработка, така и на рециклиране, могат да бъдат изхвърлени в сметохранилища или чрез изгаряне.
• Преработването и рециклирането може да се извършва извън засегнатата държава от ЕС или дори извън ЕС, при условие че се спазва Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превоза на отпадъци (вж. резюме).
• Производителите (или трети страни, действащи от тяхно име) трябва да поемат нетните разходи за събиране, обработка и рециклиране на промишлени, автомобилни и преносими батерии. Производителите на преносими батерии трябва да поемат разходите, произтичащи от кампании за обществена информация за събирането, обработката и рециклирането на всички отпадъчни преносими батерии. Малките производители могат да бъдат освободени от това задължение, ако това не пречи на правилното функциониране на схемите за събиране и рециклиране. Всички производители на батерии трябва да бъдат регистрирани.
• Крайните потребители трябва да получават информация по няколко теми и по различни канали:
  • относно потенциалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве на веществата, използвани в батериите, и относно договореностите за събиране и рециклиране на тяхно разположение посредством кампании или директно от дистрибутори;
  • относно капацитета на преносимата батерия, или относно наличието на химикали над определен праг, ще се предоставя информация чрез използване на видими, четливи и незаличими маркировки върху батериите, акумулаторите и опаковките на батерии;
  • относно необходимостта от осигуряване на разделно събиране на батерии трябва да се използва символът със зачеркната с кръст кофа за отпадъци на колелца.
• Държавите от ЕС трябва да докладват на Комисията за прилагането на директивата и за мерките, които предприемат за насърчаване на действията, които засягат обхвата на въздействието на батериите и акумулаторите върху околната среда (включително нови техники за рециклиране и обработване). Някои аспекти на директивата бяха преразгледани през 2013 г. (вж. Директива за изменение 2013/56/EС).

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

• Директива 2006/66/EО се прилага от 26 септември 2006 г. и трябваше да стане закон в държавите от ЕС до 26 септември 2008 г.
• Директива за изменение 2013/56/ЕС се прилага от 30 декември 2013 г. и трябва да стане закон в държавите от ЕС до 1 юли 2015 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Няколко стотици хиляди тона промишлени и преносими батерии се пускат на пазара на ЕС всяка година. Използва се широк набор от метали - от живак, олово и кадмий до никел, мед, цинк, манган и литий.
• Депонирането на отпадъците от тези продукти замърсява атмосферата (при изгаряне) и замърсява земната повърхност и водите (при депониране в сметохранилище или заравяне). С помощта на подходящи правила е възможно да се намали замърсяването на околната среда с тези отпадъци. В допълнение рециклирането на отпадъците позволява възстановяването на хиляди тонове метали, включително благородни метали като никел, кобалт и сребро.
• За допълнителна информация вижте:
  • Батерии и акумулатори (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2006/66/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (OВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1—14)

Последващите изменения на Директива 2006/66/EО са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 2008/763/EО на Комисията от 29 септември 2008 година за установяване съгласно Директива 2006/66/EО на Европейския парламент и на Съвета на обща методология за изчисляване на годишните продажби на преносими батерии и акумулатори на крайни потребители (OВ L 262, 1.10.2008 г., стр. 39)

последно актуализация 09.06.2020