Електронна търговия — стандартни правила на ЕС

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Онлайн услугите, обхванати от директивата, включват:

• новинарски услуги (например новинарски уебсайтове);
• продажби (книги, финансови услуги, пътнически услуги и т.н.);
• реклама;
• професионални услуги (адвокати, лекари, агенти на недвижими имоти);
• развлекателни услуги;
• базови посреднически услуги (достъп до интернет, пренос и хостинг на информация);
• безплатни услуги, финансирани чрез реклама, спонсорство и т.н.

Директивата въвежда принципа, че операторите на тези услуги, са обект на регулиране (по отношение на стартирането и извършването на услугите) само в държавата от ЕС, където се намира тяхното седалище — а не в държавата, където са разположени сървърите, имейл адресите или пощенските кутии, които те използват.

Националните правителства трябва да гарантират, че операторите публикуват основна информация за своите дейности (име, адрес, номер в търговския регистър и т.н.) постоянно и в леснодостъпна форма.

Реклама

Националните правителства трябва да гарантират, че рекламата следва определени правила:

• тя е ясно разпознаваема като реклама;
• лицето или дружеството, което отговаря за нея, е ясно разпознаваемо;
• промоционалните оферти, игри или конкурси са ясно разпознаваеми и условията са леснодостъпни и са представени по ясен и лесен начин.

Спам

Нежеланите имейли („спам“) трябва да са ясно разпознаваеми. Дружествата, които изпращат спам имейли, трябва редовно да се консултират и да спазват „регистрите за отказ от получаване“, в които лицата, нежелаещи да получават подобни имейли, могат да се регистрират.

Онлайн договори

Във всяка държава от ЕС електронните договори трябва да получат равен правен статус с договорите на хартиен носител.

Освен това в тези договори ясно и разбираемо трябва да се посочва следното:

• техническите стъпки, които потребителите трябва да спазят, за да сключат договора;
• дали договорът ще бъде регистриран от доставчика на услуги или не, и дали потребителите могат да го прегледат на по-късен етап;
• как потребителите могат да установяват и коригират печатни грешки преди правене на своята заявка;
• езикът, на който може да се подписва договорът.

Потребителите трябва да могат да запазват и разпечатват договори и общи условия.

Вж. също Директива 2011/83/EС относно правата на потребителите.

Онлайн заявки

Те се подчиняват на следните изисквания:

• доставчикът на услуги трябва да потвърди получаването на заявката своевременно и по електронен път (имейл, друго електронно съобщение);
• заявката (или потвърждението за получаване) се счита за получена, когато купувачът (потребителят) има достъп до нея.

Вж. също Регламент (EС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги.

Прилагане на съществуващото законодателство

Директивата насърчава както саморегулирането от страна на операторите, така и усилията за съвместно регулиране на правителството. Например:

• кодекси за поведение на равнище ЕС;
• онлайн системи за извънсъдебно разрешаване на спорове, по-специално, когато продавачът и купувачът са в различни държави.

Освен това държавите от ЕС трябва да осигурят бързи, ефективни решения на правни проблеми в онлайн средата и да гарантират, че наказанията са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Отговорност на доставчиците на услуги

Доставчиците на онлайн услуги, които са само посредници, доставчиците на услуги по кеширане или хостинг не носят отговорност за информацията, която те пренасят или хостват, ако отговарят на определени условия. Доставчиците на услуги по хостинг са освободени от отговорност:

• ако те не знаят за незаконната дейност или информация; и
• ако след узнаване или информиране за подобно нещо те действат незабавно за премахване или деактивиране на достъпа до информацията.

Националните правителства не могат да налагат никакви общи задължения за мониторинг на тези „посредници“ по отношение на информацията, която те изпращат или съхраняват, свързани с търсене и предотвратяване на незаконна дейност.