25.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/58

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразните ограничителни мерки, които Съветът му е наложил съгласно следните незаконосъобразни актове на Съвета: i) Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (1), ii) Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 г. (2), iii) Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (3), iv) Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (4) и v) Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (5),

—

да присъди обезщетение в общ размер на: i) 84 767,66 британски лири, към които се добавят ii) 4 774 187,07 EUR и iii) 1 532 688 щатски долара, както и iv) всяка друга сума, приета в хода на производството за дължима, като се обхващат както неимуществените, така и имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразните актове на Съвета,

—

да осъди Съвета да заплати разноските на ищеца по настоящото производство.

1.

Ищецът твърди, че съгласно член 340 ДФЕС лице, което е претърпяло вреди, причинени от институция на ЕС, може да предяви иск за обезщетение срещу тази институция. В съдебната практика били уточнени условията за предявяване на такъв иск, като те били обобщени в решение на Общия съд от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T-384/11, EU:T:2014:986) по следния начин: а) трябва да е налице неправомерно деяние на институцията, б) трябва да е била претърпяна действителна вреда и в) трябва да е налице причинно-следствена връзка между твърдяното деяние и претендираната вреда.

2.

Ищецът твърди, че посочените по-горе три условия са изпълнени в неговия случай: Съветът допуснал „съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти по смисъла на съдебната практика“, както Общият съд постановил в решение от 6 септември 2013 г., Iran Insurance/Съвет (T-12/11, EU:T:2013:401), ищецът претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди и те били пряко следствие от незаконосъобразните санкции.

3.

Ищецът отбелязва също, че както се излага подробно по-нататък в исковата молба, претърпените от него неимуществени вреди са оценени на 1 000 000 EUR, а имуществените вреди, оценени от независими одитори, са в размер на 84 767,66 британски лири, към които се добавят 3 774 187,07 EUR и 1 532 688 щатски долара, без да се засяга възможността за присъждане на всички суми, приети в хода на производството за дължими. Поради това общият размер на исканото от ищеца обезщетение за вреди е 84 767,66 британски лири, към които се добавят 4 774 187,07 EUR и 1 532 697,01 щатски долара, както и всяка друга сума, приета в хода на производството за дължима.