ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 15.2.2022

JOIN(2022) 4 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Подход на ЕС към управлението на космическия трафик
Принос на ЕС за справяне с глобално предизвикателство

1ВЪВЕДЕНИЕ

Като се има предвид постоянно нарастващият обем на космическите отпадъци и експоненциалното увеличение на космическия трафик, космическото пространство става все по-натоварено, което застрашава жизнеспособността и сигурността на космическата инфраструктура и космическите операции. Този безпрецедентен брой обекти ежедневно поражда реален и конкретен риск от отрицателно въздействие върху рутинните операции в орбита, като представлява пряка заплаха за безопасността и сигурността на орбиталния трафик и за устойчивостта на дейностите в космическото пространство. Понастоящем се намираме на кръстопът: ако не намерим начини за управление на космическия трафик, предишните и настоящите ни космически дейности ще застрашат безопасността, сигурността и устойчивостта на действията в космическото пространство, а оттам и възможността в бъдеще да разчитаме на космическото пространство като благоприятстващ фактор за основни услуги в полза на човечеството.

Близкото преминаване до други обекти става все по-често срещано в ниската околоземна орбита (НОО), тъй като броят на спътниците се увеличава вследствие от изобилието от големи групи от спътници. Напоследък възникват все по-голям брой инциденти с потенциално катастрофални резултати. Самият брой на проследимите и непроследимите космически обекти и бързият темп на космическите операции увеличават експоненциално риска от потенциални бъдещи инциденти. Потенциалните последици могат да направят някои орбити неизползваеми в продължение на десетилетия; и като пряко следствие от това могат сериозно да компрометират или да доведат до провал на космически операции. Като се има предвид нарастващата зависимост от космически данни и услуги, това означава, че е налице висока степен на стратегически риск и че може да бъдат нарушени ключови услуги като комуникации, гражданска защита и реагиране при извънредни ситуации. Ако например бъде прекъснато или тежко засегнато предоставянето на глобалните данни и услуги на ЕС за позициониране, навигация и синхронизация (PNT) и за наблюдение на Земята, това би оказало пряко въздействие върху сигурността, безопасността, икономиката и благосъстоянието на европейските граждани, в резултат на което би се стигнало до ограничаване на свободата ни на действие.

В контекста на все по-оспорваната космическа среда управлението на космическия трафик (УКТ) ще допринесе за измеренията на сигурността и отбраната на ЕС в космическото пространство. Космическите услуги са ключови благоприятстващи фактори за отбранителните и гражданските способности. Следователно поради стратегическия им характер космическите активи стават обект на различни видове заплахи. Нарушаването на тяхното функциониране би засегнало сериозно способността на ЕС и неговите държави членки да се защитават. Освен това намаляването на риска от сблъсък в орбита ще повиши устойчивостта на космическата инфраструктура, включително на спътниците, които поддържат приложения в областта на отбраната и сигурността. Поради това е от първостепенно значение изграждането на автономни структури на ЕС за космическо наблюдение и проследяване в подкрепа на УКТ, които същевременно са оперативно съвместими с тези на основните ни партньори. Едно глобално усилие в областта на УКТ също така би допринесло за постигането на прозрачност и изграждането на доверие като цяло и би спомогнало да се избегнат недоразумения и да се намали напрежението в случай на инциденти.

Тъй като орбиталната среда е ресурс, който се споделя от целия свят, операторите в космическия сектор в световен мащаб зависят един от друг в различна степен. Следователно установяването на УКТ изисква ангажираност от всички участници, които извършват дейности в космоса.

ЕС е основен международен участник в космическия сектор със собствена европейска космическа политика и космическа програма, която включва компонентите за позициониране, навигация и синхронизация (PNT) и за наблюдение на Земята. Ето защо ЕС има законен интерес и задължение да допринася активно за глобалния дебат и да заема ясна позиция при определянето на необходимите действия за управление на космическия трафик. ЕС вече насърчава многостранен подход, с който се гарантира запазването на дългосрочната безопасност и устойчивост на дейностите в космическото пространство, като целта е да се намалят заплахите и рисковете за всички космически системи. От десетилетия насам ЕС е ангажиран със запазването на безопасно, устойчиво, стабилно и сигурно космическото пространство и остава решен да използва космическото пространство за мирни цели.

Съветът, Комисията и върховният представител признаха необходимостта от подход на ЕС към УКТ с цел справяне с тези многостранни глобални предизвикателства за безопасността, сигурността и устойчивостта на космическите операции, като приеха поредица от политически документи на високо равнище, в които се отправят призиви за действие 1 .

Тъй като липсва международна регулаторна рамка, няколко публични и частни инициативи са насочени към безопасността на космическите операции. В надпреварата за създаване на сигурна среда в космическото пространство, за да се гарантира сигурността на земята, ЕС трябва да действа сега — бързо, колективно и решително.

Целта на настоящото съвместно съобщение е да се определи конкретен подход на ЕС към УКТ за безопасно, устойчиво и сигурно използване на космическото пространство, като се защитават интересите на ЕС при пълно зачитане на съответните области на компетентност на ЕС и неговите държавите членки.

2НЕОТЛОЖНАТА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОДХОД НА ЕС КЪМ УКТ

Неотложната необходимост ЕС да пристъпи към създаване на политики и предприемане на действия в областта на УКТ, при липсата на международни норми и стандарти, се основава на някои първостепенни въпроси, свързани с границите на тази бързо развиваща се област на публичната политика, с основните стимули за действие и с начина, по който ЕС би могъл да отговори на нуждите, произтичащи от това глобално предизвикателство.

2.1Определение на УКТ

Първият въпрос, който трябва да бъде разгледан, е липсата на консенсус за международно съгласувано и ясно определение на УКТ заедно с основните му цели 2 . Въпреки че на международно равнище все още предстои да се постигне консенсусно определение на този термин, защитата на космическата инфраструктура и гарантирането на безопасно и устойчиво използване на космическото пространство в дългосрочен план не могат да чакат с оглед на постоянно нарастващия брой участници и обекти в космическото пространство.

Въз основа на изчерпателно проучване на определенията и подходите 3 и с цел да се постигне напредък на равнище ЕС, в настоящото съобщение УКТ се определя като средствата и правилата за достъп, провеждане на дейности и за връщане от космическото пространство по безопасен, устойчив и сигурен начин.

УКТ е свързано със следните елементи:

1)дейности, свързани с осведомеността за ситуацията в космоса (SSA), включително космическото наблюдение и проследяване (КНП); както и

2)намаляване и отстраняване на орбиталните отпадъци;

3)управление на орбитите в космическото пространство и на радиочестотния спектър;

4)целия жизнен цикъл на космическите операции, включително етапа на изстрелване, експлоатацията на космически летателни апарати в орбита и операциите по извеждане от орбита в края на жизнения цикъл;

5)етапа на повторно навлизане на космически летателни апарати във въздушното пространство (както контролирано, така и неконтролирано).

Това работно определение остава динамично и е възможно да се развие допълнително по време на предстоящите дискусии относно УКТ на равнището на ЕС и на международно равнище, като то подробно описва и допълва различните етапи на горепосочените дейности.

2.2Неотложната необходимост от действия

След 50-годишно използване на космическите системи за търговски цели необходимостта от подход на ЕС към УКТ е все по-неотложна. Използването на космическото пространство се характеризира с четири последователни тенденции в развитието на космическия сектор. Тези фактори, включително натовареността и по-широкият набор от участници в космическата среда, правят УКТ абсолютно необходимо и изискват глобален отговор чрез създаването на политика.

На първо място, икономическите аспекти на космическото пространство се променят с епохата на „новото космическо пространство“ 4 . Разходите за изпращане на спътници в космоса непрекъснато намаляват, по-специално поради използването на ракети носители за многократна употреба и разработването на микроракети носители. Същевременно разработването на малки спътници води до понижаване на разходите за извеждане на полезни товари в космоса. Това привлече рисков капитал, тъй като потенциалната възвръщаемост на инвестициите нараства.

Последиците от променящата се икономическа среда на космическите дейности се изразяват в значителното увеличение на броя на спътниците в орбита, по-специално с развитието на т.нар. големи групи от спътници. От началото на космическата надпревара чрез около 6000 изстрелвания са изведени в орбита 11 800 спътника, от които 4550 понастоящем са в експлоатация 5 . Изчислява се, че през следващите десет години ще бъдат изстреляни повече от 20 000 допълнителни спътника 6 . Този нарастващ брой спътници увеличава сложността на космическите операции, а безопасното използване на космически летателни апарати е възможно единствено като се вземат предвид всички други космически летателни апарати.

Второ, нарастването на броя на спътниците и на космическия трафик води до увеличаване на обема на генерираните отпадъци и на риска от сблъсък (вж. таблица 1). Към днешна дата в орбита около Земята вече има около 128 милиона отломки, по-малки от 1 cm, и около 900 000 отломки с размер между 1 и 10 cm. Понастоящем броят на големите отпадъци (които се определят като отпадъци с размер 10 cm или повече) е 34 000 7 .

Таблица 1: Събития = риск или висок риск от сблъсък между два космически обекта, открити от КНП на ЕС.

Трето, космическото пространство е все по-оспорвано, което застрашава сигурността и устойчивостта на космическите активи на ЕС и на държавите членки и демонстрира спешната необходимост от международни дискусии за договаряне и прилагане на правила за отговорно поведение в космическото пространство от страна на държавни и недържавни участници. По-специално НОО — частта на космическото пространство около Земята, която включва всички орбити под 2000 km и където се намират Международната космическа станция и хиляди други спътници — бързо се превръща в опасна зона поради космически отпадъци и неизползваеми космически летателни апарати, движещи се в орбита с изключително висока скорост. При използването на НОО става все по-реален рискът от настъпване на поредица от сблъсъци, при която всеки сблъсък увеличава вероятността от последващи сблъсъци.  8

Четвърто, макар че тези три взаимосвързани положения вече са налице, понастоящем съществуват само изключително ограничени глобални „правила за движение“ във връзка с поведението в космическото пространство. Въпреки значителните постижения на равнището на Организацията на обединените нации (ООН) 9 , разработването на всеобхватен подход на международно равнище се сблъсква със значителни дипломатически и политически пречки, които увеличават спешната необходимост от действия.

С оглед на тези промени е налице неотложна необходимост от предприемане на действия от ЕС и от разработване на подход на ЕС към УКТ.

2.3Необходимост от колективни действия

Тъй като космосът е глобален и не се влияе от националните граници, способността на една държава да налага своите правни задължения на друга в космическата област е ограничена, дори в случай че големите космически нации приемат национални насоки с цел справяне с предизвикателството във връзка с УКТ, както например направи САЩ с приемането през 2018 г. на Наредба № 3 относно космическата политика 10 .

Ако държавите членки и ЕС искат да защитят своите космически активи, е наложително да се работи по колективен подход с участието на всички заинтересовани страни от ЕС. Това ще повиши устойчивостта на ЕС чрез избягване на технологичната зависимост, ще осигури стратегическа автономност чрез развитието на капацитета на ЕС и ще гарантира сътрудничеството с партньорите, по-специално чрез споделяне на тежестта.

ЕС е в добра позиция да предприеме действия, тъй като е в състояние да идентифицира нуждите, да агрегира изискванията, да синтезира мненията на заинтересованите страни, използва технологиите и да координира външната ангажираност. Подходът на ЕС към УКТ ще се основава на четири направления, които ще се развиват успоредно: 1) оценка на изискванията във връзка с УКТ и въздействието му върху ЕС, 2) повишаване на оперативния капацитет на ЕС в подкрепа на УКТ, 3) насърчаване на регулаторните аспекти на УКТ и 4) популяризиране на подхода на ЕС към УКТ на международно равнище.

3ОЦЕНКА НА ИЗИСКВАНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С УКТ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО МУ ВЪРХУ ЕС

ЕС се нуждае от ясно разбиране на изискванията във връзка с развитието на УКТ и потенциалното въздействие от развитието на УКТ върху различните европейски заинтересовани страни. Освен способността за агрегиране на нуждите и за установяване на изискванията това предполага мобилизиране на различните заинтересовани страни в гражданските и военните общности и осигуряване на сближаване на общо равнище.

В рамките на съответните им компетентности Комисията и върховният представител ще започнат процес на консултация и обсъждане с всички съответни заинтересовани страни от ЕС, за да оценят нуждите във връзка с УКТ и въздействието му върху различните области на политиката на ЕС. Например в областта на транспорта, и по-специално във въздухоплаването, където трябва да се осигури съгласуваност между управлението на космическия трафик и на въздушното движение, за да се гарантират конкретно безопасността, сигурността и устойчивата ефективност на въздухоплаването поради нарастващия трафик от и към космоса, както и поради неконтролираното повторно навлизане на отпадъци във въздушното пространство. В резултат на това следва да се насърчава сътрудничеството между различните участници и органи. За тази цел ще бъде създаден приобщаващ и прозрачен механизъм за консултация, за да се съберат мненията на участващите заинтересовани страни, включително на космическата промишленост на ЕС. Редовният диалог относно УКТ ще бъде насочен, наред с другото, към специфичните нужди на европейската космическа екосистема.

Подходът на ЕС към УКТ следва да утвърждава принципа за гражданско УКТ под граждански контрол и същевременно следва също така да отчита специфичните нужди на отбраната и сигурността като неразделен елемент от общата стратегическа култура за космическата област. Изискванията и ограниченията за УКТ във връзка с отбраната биха могли да се отнасят до експлоатацията на военни спътници, на полезни военни товари или на граждански спътници и услуги, които имат военни ползватели, като например публично регулираната услуга (PRS) на „Галилео“. Военните структури биха могли също така да имат изисквания, свързани със специфични области на операции, като например мисии и операции по линия на общата политика за сигурност и отбрана.

Обхващането както на гражданските, така и на военните нужди и анализът на въздействието на УКТ в различните области на политиката на Съюза ще се извършват от Комисията и от върховния представител с подкрепата на Европейската агенция по отбрана (EDA) с цел консолидиране на въпросните специфични военни нужди и функция за връзка с военните структури по отношение на УКТ.

Действие 1:

4ПОВИШАВАНЕ НА ОПЕРАТИВНИЯ КАПАЦИТЕТ НА ЕС В ПОДКРЕПА НА УКТ

За да се извършват дейностите в областта на УКТ, трябва да е възможно непрекъснато наблюдение на космическия трафик. Космическото наблюдение и проследяване (КНП) от страна на ЕС представлява оперативният стълб на подхода на ЕС към УКТ. Консорциумът на ЕС за КНП 11 предоставя данни, информация и услуги, свързани с наблюдението и проследяването на космически обекти в орбита около Земята. Той ще бъде заменен от партньорството на ЕС за КНП в съответствие с Регламента за създаване на космическа програма на Съюза („Регламента за космическото пространство“) 12 . Това ново партньорство ще включва повече държави членки, които биха желали да се присъединят, и ще предоставя допълнителни услуги за европейските и международните ползватели 13 .

4.1Към автономно космическо наблюдение и проследяване на космически обекти от страна на ЕС

Работата, извършена от консорциума на ЕС за КНП от 2014 г. насам, проправи пътя за разработването на ефективна и надеждна защита на космическите активи на ЕС, и по-специално на спътниците на космическата програма на Европейския съюз, неговите държави членки и други оператори в космическия сектор, които са се регистрирали за услугата.

Понастоящем КНП на ЕС предоставя услуги за избягване на сблъсък 14 на повече от 260 спътника, разпределени в ниската околоземна орбита, средната околоземна орбита и геостационарната орбита, като използва гражданските и военните активи на държавите членки, които остават под контрола на държавите членки и на ЕС, както е предвидено в Регламента за космическото пространство. Като част от свързания с осведомеността за ситуацията в космоса компонент на космическата програма на ЕС КНП на ЕС е ключовият оперативен капацитет за осъществяването на УКТ в бъдеще от страна на ЕС. КНП на ЕС подкрепя и други политики на ЕС, които изискват самостоятелно вземане на решения 15 .

За да се справи с предизвикателствата, свързани с УКТ, ЕС трябва да доразвие капацитета си за КНП, така че да постигне достатъчно равнище на автономност, като същевременно отчита извършваната понастоящем работа от държавите членки, включително в рамките на Европейския фонд за отбрана (ЕФО). За тази цел е необходимо:

-подобряване на ефективността на услугите на ЕС за КНП и разработване на допълнителни услуги за КНП — ефективността на оперативния капацитет трябва да бъде засилена, за да се отговори на бъдещите оперативни предизвикателства в областта на УКТ; трябва да се разработят нови услуги, за да се подготви ЕС за оперативните предизвикателства, свързани с УКТ; както и

-използване на нови технологии — понастоящем вече се прилагат нови технологии; тяхното използване обаче трябва да бъде засилено в очакване на новите предизвикателства, породени от УКТ;

-участие на промишлената екосистема на ЕС — промишлеността на ЕС вече допринася за КНП на ЕС; нейният потенциал обаче би могъл да се повиши още повече, що се отнася до МСП и новосъздадените предприятия, като се надгражда върху публичните услуги, предоставяни от КНП на ЕС.

4.2Подобряване и разширяване на услугите на ЕС за КНП

КНП на ЕС предоставя услуги, основани главно на каталога от космически обекти на Съединените щати (САЩ), като постепенно допълва този каталог със свои собствени данни и национални каталози. Основната добавена стойност на КНП на ЕС е да действа като междинна структура в случай на събития от голям интерес, например като генерира по-актуални и точни данни чрез използване на активите на ЕС за КНП и чрез обработка на данни.

Към настоящия момент САЩ предоставят данни за космически обекти с размер над 10 cm и продължават да подобряват своя каталог. За да повиши своята устойчивост чрез разнообразие от източници, да гарантира стратегическата си автономност и да подкрепи сътрудничеството с партньорите, по-специално чрез споделяне на тежестта, ЕС трябва да подобри ефективността на своя оперативен капацитет за КНП. За тази цел той трябва да гарантира, че:

-партньорството на ЕС за КНП осъществява необходимите дейности, за да е в състояние да открива всички обекти с размер 10 cm или повече.

Дейностите за развитието на нови активи биха могли да включват например разработването на базирани в космоса сензори в контекста на програмата за сигурна свързаност, както и по-ефективни системи от радари и телескопи. При разработването на нови технологии и датчици трябва да се използват по най-добрия начин полезните взаимодействия между гражданската и отбранителната промишленост;

-партньорството на ЕС за КНП има достъп до повече активи за КНП, разположени извън континентална Европа.

Способността за ефективно наблюдение на космически обекти е пряко свързана с географското разположение на активите (радари, телескопи и лазери). Към днешна дата активите на ЕС са разположени основно в континентална Европа. Доколкото е възможно, следва да се подобри покритието на небето с контролирани от ЕС активи, разположени извън европейския континент.

Освен това бързо нарастват броят на изстрелваните спътници и темпът на изстрелване, което автоматично увеличава сигналите, свързани с избягване на сблъсък и повторно навлизане в земната атмосфера. Консорциумът на ЕС за КНП предоставя три услуги: избягване на сблъсък, което подпомага операторите на космически летателни апарати да управляват пресичането на пътищата на техните спътници по време на рутинни и специални операции, както и анализ на повторното навлизане в земната атмосфера и анализ на фрагментацията. С Регламента за космическото пространство се въвеждат две допълнителни услуги: намаляване на космическите отпадъци и намиране на решение на проблема с космическите отпадъци 16 .

Ще има нужда от тези нови допълнителни услуги, както и от развитие с цел модернизиране на функционалността на съществуващите услуги, за да се отговори на новите предизвикателства в областта на космическото пространство, като например големите групи от спътници. Въз основа на вече извършената работа от консорциума на ЕС за КНП бъдещото партньорство на ЕС за КНП следва да разработи допълнителни услуги, свързани с подхода на ЕС към УКТ. Тези услуги биха могли да служат за подпомагане на операциите за намаляване на космическите отпадъци и за допълване на действията за намиране на решение на проблема с космическите отпадъци и на операциите за обслужване в орбита чрез повишаване на безопасността на критичните операции, разработване на платформи за комуникация и координация на спътниковите оператори, регистрирани като ползватели на КНП на ЕС, предоставяне на подкрепа при извънредни ситуации и аномалии в орбита и др.

4.3Разработване на нови технологии в отговор на изискванията, свързани с УКТ

Следва да се ускори разработването на услуги за автоматично избягване на сблъсък и използването на изкуствен интелект и квантови технологии, за да се управлява увеличеният брой космически обекти и ползватели на КНП на ЕС. Освен това рязкото увеличение на броя на операторите като цяло ще изисква от ЕС да гарантира намаляване на процента на фалшивите сигнали (брой на фалшивите предупреждения за сблъсък), така че вниманието да се съсредоточи върху най-проблематичните пресичания на пътищата. ЕС ще предприеме действия за справяне с тези технологични предизвикателства чрез научноизследователски и развойни дейности, които са от ключово значение за повишаване на качеството на предоставяните услуги за КНП.

Това ще изисква мобилизиране на наличните възможности за финансиране на равнището на Комисията и държавите членки, включително полезните взаимодействия при финансирането или съчетаване на европейски и национални средства. Това потенциално би могло да бъде допълнено със средства по линия на Европейската космическа агенция (ЕКА) в подкрепа на политиката на ЕС, при условие че са защитени интересите на ЕС и на държави членки в областта на сигурността.

Освен това трябва да се гарантират полезните взаимодействия между научноизследователските дейности, подпомагани по линия на „Хоризонт Европа“ 17 , и дейностите по линия на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) и Европейския фонд за отбрана (ЕФО).

4.4Извличане на максимална полза от промишлената екосистема на ЕС 

Промишлеността на ЕС участва пряко в развитието на настоящия оперативен капацитет за КНП: дружествата от ЕС участват в покани за подаване на оферти, публикувани от членовете на консорциума на ЕС за КНП. В резултат на това до 75 % от средствата, предоставени от ЕС на консорциума на ЕС за КНП, се възлагат на подизпълнители от промишлеността на ЕС 18 . Това вече създаде европейска промишлена екосистема около КНП, която следва да бъде в позиция да допринесе за подхода на ЕС към УКТ. 

Трябва да се гарантира оползотворяване на целия потенциал, предлаган от промишлеността на ЕС, включително от новото космическо пространство, като се надгражда върху публичните услуги, предоставяни от КНП на ЕС. Данните от КНП биха могли да представляват реална възможност за промишлеността на ЕС. В Регламента за космическото пространство се предвижда разработването на каталог на космическите обекти въз основа на данни от КНП на ЕС 19 до края на 2024 г., като се използват датчиците на ЕС за КНП. Този каталог 20 ще се основава на работата, извършена през последните години във връзка със създаването на платформа за споделяне на данни от КНП на ЕС (база данни за КНП на ЕС 21 ). Разработването на подобрен оперативен капацитет за КНП и разполагането на допълнителни активи извън континентална Европа ще подобри още повече качеството на бъдещия каталог на ЕС. Някои нива от този каталог и свързаната с него платформа за споделяне на данни ще бъдат предоставени на разположение на дружествата от ЕС за научноизследователски дейности, свързани с разработването на произтичащи от УКТ услуги с добавена стойност в Европа и на международно равнище.

Освен това трябва да се засили диалогът с промишлеността на ЕС в сферата на КНП. Целта е да се използват по най-добрия начин способностите и иновациите на ЕС в областта на КНП. Това трябва да стане чрез действия, инициирани от партньорството на ЕС за КНП, за да се извлекат ползите от потенциала за иновации на промишлеността на ЕС. Конкретните мерки биха могли да включват например редовно провеждане на дни на промишлеността, в рамките на които дружествата имат възможност да представят нови технологии и иновации, или — както се прави в рамките на инициативата CASSINI 22 — специални хакатони за МСП и новосъздадени предприятия, покани за представяне на предложения, отпускане на безвъзмездни средства, връчване на награди и др.

Тези мерки ще стимулират иновациите и същевременно ще осигурят на партньорството на ЕС за КНП най-новите технологични решения.

Действие 2: С подкрепата на партньорството на ЕС за КНП Комисията ще:

5НАСЪРЧАВАНЕ НА РЕГУЛАТОРНИТЕ АСПЕКТИ НА УКТ 

В рамките на подхода на ЕС към УКТ също така се предприемат действия във връзка с регулаторните аспекти на УКТ. Той ще включва незадължителни мерки (стандарти и насоки) и обвързващи задължения (законодателни актове) на равнището на ЕС.

5.1Наблюдение на разработването на стандарти и насоки за УКТ 

Ползите от стандартите за европейската промишленост са широкообхватни 23 . Стандартите за УКТ, разработени от заинтересованите страни в космическия сектор, имат за цел да гарантират оперативната съвместимост и безопасността, да намалят разходите и да улеснят маневрите в космическото пространство. Стандартите помагат на производителите да намалят разходите, да предвидят техническите изисквания и да повишат производителността, иновациите и ефективността.

Космическият сектор е високоспециализиран и изисква използването на стандарти на всеки етап от веригата за създаване на стойност. Националните, европейските и международните органи по стандартизация приемат стандарти в космическия сектор. Останалите технически агенции на ООН играят важна роля за установяването на световни стандарти в този сектор. Освен традиционните органи по стандартизация 24 в космическия сектор съществуват няколко специфични участници 25 . Насоки във връзка с космическия сектор са разработени и в рамките на ООН, като последно бяха публикувани „Насоки на ООН за дългосрочна устойчивост“ 26 . Стандартите и насоките за УКТ оказват пряко въздействие върху безопасното и устойчиво използване на космическото пространство.

ЕС следва да насърчи свой общ подход към стандартите, тъй като те оказват осезаем ефект върху формирането на бъдещата глобална система за УКТ. В тясно сътрудничество с държавите членки ще бъде създаден специален форум, чиято цел е да се гарантира цялостен подход на ЕС към УКТ в рамките на международните форуми за стандартизация, насочени към УКТ. Всички други участници от ЕС ще имат възможност да се присъединят, като например партньорството на ЕС за КНП, промишлеността на ЕС и др.

5.2Разработване и популяризиране на стандарти и насоки за УКТ

ЕС следва да улесни разработването на стандарти и насоки за УКТ, насочени към гарантиране на безопасното и устойчиво използване на космическото пространство.

Поради тази причина ЕС следва да заема водеща позиция при разработването на насоки и стандарти за УКТ. ЕС следва да бъде проактивен, за да гарантира разработването на международни стандарти, когато това е осъществимо и необходимо, и по целесъобразност да разработва свои собствени стандарти. Освен това ЕС следва да приоритизира стандартите и насоките с най-голямо въздействие и да насърчава тяхното прилагане чрез набор от инструменти и препоръки.

Комисията възнамерява да разработи набор от инструменти въз основа на определени стандарти и насоки за УКТ, които биха могли да помогнат на държавите членки при издаването на лицензи за предоставяне на услуги, поискани от спътниковите оператори над тяхната територия. Целта е да се гарантира идентифициране и избягване на рисковете, свързани с космическия трафик (и по-специално избягването на смушения и на сблъсък). Подходът би бил подобен на инструментариума на ЕС за сигурността в областта на 5G 27 .

Комисията би могла да подкрепи подбора на стандарти и насоки за УКТ, които следва да бъдат популяризирани на равнището на ЕС, като същевременно работи в тясно сътрудничество с държавите членки в областта на стандартизацията. Тези стандарти биха могли да се отнасят например до използването на активни устройства за улесняване на проследяването на спътници, предупреждаването за сериозни инциденти или за повторно влизане в земната атмосфера, като може да бъдат разработени насоки за специални случаи на УКТ, например спътници или групи от спътници, които не позволяват извършване на маневри.

5.3Стимулиране на прилагането на стандартите и насоките за УКТ 

За да се насърчат операторите от ЕС да прилагат насоките и стандартите, препоръчани на равнището на ЕС, ще бъдат въведени мерки за насърчаване. Например ЕС ще разгледа следните възможности:

·да използва маркировка за „безопасно космическо пространство“ подобна на концепцията за екомаркировката. Дружествата и операторите, които използват тази маркировка, биха могли да увеличат своя дял на пазара, като отговарят на нуждите на клиентите, изискващи безопасни и устойчиви космически операции;

·да адаптира критериите за възлагане, така че да се насърчи прилагането на препоръчителните насоки и стандарти в рамките на съответните инструменти на ЕС („Хоризонт Европа“, Регламента за космическото пространство, InvestEU, Европейския фонд за отбрана, други космически инициативи, и др.);

·да изготви списък на дружествата и операторите, които прилагат насоките или стандартите за УКТ.

Всеки инструмент за стимулиране би изисквал да се създаде механизъм за надзор на прилагането на препоръчителните насоки и стандарти. В тясно сътрудничество с държавите членки ЕС ще обмисли разработването на механизъм за сертифициране за УКТ, за да може да проверява прилагането на препоръчителните насоки и стандарти от страна на дружествата.

5.4Към задължения за УКТ

В краткосрочен план следва да се предвидят някои ограничени задължения, включващи ограничени разходи за промишлеността. Рязкото увеличение на трафика към и от космическото пространство, както и на броя на спътниците в различни космически орбити и необходимостта да се избегне генерирането на отпадъци чрез допълнителни сблъсъци налагат въвеждането на определени задължения за всеки спътников оператор. Поради това следва да бъде отправено законодателно предложение, съгласно което всички спътникови оператори, предоставящи услуги в рамките на ЕС, следва да се регистрират за услуга за избягване на сблъсък с най-малкото сходно ниво на ефективност като това на услугите, предлагани понастоящем от КНП на ЕС.

Освен това субектите, които отговарят за услугите за избягване на сблъсък, следва да разполагат с механизми за комуникация и контакти (т.е. указател на операторите), за да управляват събитията по пресичане на пътищата заедно с други доставчици на услуги, така че да се гарантира своевременна реакция и координирани маневри за избягване на сблъсък.

В средносрочен план следва да се разработи по-всеобхватен регулаторен подход към УКТ в консултация с държавите членки, за да се определят съответните области за приемане на законодателни актове, като същевременно се поддържа конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и съобразно съответните компетентности на ЕС и държавите членки.

Някои държави членки приеха национални законодателни актове във връзка с УКТ. Други обмислят възможността за приемане на национални мерки. Фрагментираният подход към космическото пространство на равнище ЕС не само възпрепятства появата на добре функциониращ вътрешен пазар, който е важен за развитието на стоките и услугите на ЕС, свързани с използването на космическото пространство, но и може да има отрицателни последици за други политики на Съюза, като например политиките в областта на климата, околната среда и транспорта, и по-специално във въздухоплаването, където продължават усилията за намаляване на фрагментирането на европейското въздушно пространство. Изглежда е необходим съгласуван подход на равнището на ЕС. За тази цел, въз основа на потребностите на заинтересованите страни от ЕС и на установените правила и стандарти и след надлежното включване на държавите членки в процеса на консултация, ЕС следва да отправи законодателно предложение относно правилата за УКТ.

Това законодателно предложение следва да има за цел да се създадат общи и еднакви условия на конкуренция на равнището на ЕС, които да гарантират, че най-съвестните оператори няма да бъдат ощетявани. То следва също така да гарантира, че операторите от ЕС не понасят щети поради нарушаване на конкуренцията от страна на оператори, установени извън ЕС, които се ползват от не толкова строги стандарти, например чрез налагане на равно третиране на операторите от ЕС и на всеки спътников оператор, който възнамерява да предоставя услуги в рамките на ЕС.

Що се отнася до мерките по същество, евентуалното предложение би могло да се ограничи до установяването на съществени изисквания за УКТ, като се вземат предвид съществуващите на равнището на ЕС изисквания за управлението на въздушното движение. Впоследствие европейските организации по стандартизация биха могли да разработят съответните технически изисквания за УКТ под формата на хармонизирани стандарти или насоки, което от своя страна би позволило на производителите и на операторите да демонстрират, че спазват тези съществени изисквания.

Действие 5: В зависимост от съответната компетентност на ЕС и в тясно сътрудничество с държавите членки Комисията и върховният представител:

- до края на 2023 г. ще предложи първоначален, ограничен набор от задължения;

- до средата на 2024 г. ще определи възможни области за законодателен акт на ЕС в областта на УКТ, както и

- до края на 2024 г. ще представи предложение за законодателен акт на ЕС относно УКТ.

6НАСЪРЧАВАНЕ НА ПОДХОДА НА ЕС КЪМ УКТ В СВЕТОВЕН МАЩАБ

Подходът на ЕС към УКТ има за цел да допринесе за това глобално начинание, като съчетава съществуващия регионален капацитет и инструменти се съчетават с цялостна амбиция за глобално сътрудничество. Това представлява „външното направление“ на подхода на ЕС към УКТ, като по тази линия активно ще се насърчават прагматични и конкретни решения за по-глобално УКТ. По този начин ще бъдат спазени основните принципи и ценности на ЕС по отношение на космическото пространство, като същевременно ще се защитят дипломатическите, икономическите и политическите интереси на ЕС и на държавите членки.

6.1Насърчаване на многостранно УКТ

Подходът на ЕС към УКТ има за цел да допринесе за глобално УКТ, което ще се осъществява на международно равнище. ЕС вече:

·насърчава запазването на безопасна, сигурна и устойчива космическа среда и използването на космическото пространство за мирни цели на справедлива и взаимно приемлива основа;

·подчертава значението на мерките за постигане на прозрачност и изграждане на доверие; както и

·подкрепя отговорното поведение в космическото пространство в рамките на ООН.

Като се основава на тези принципи, подходът на ЕС към УКТ ще благоприятства многостранен подход към УКТ в рамките на ООН. Като част от подхода на ЕС към УКТ Съюзът ще се стреми да насърчава обсъждането на УКТ в рамките на съответните форуми на ООН, и по-специално в Комитета за мирно използване на космическото пространство (COPUOS), както и в рамките на Конференцията по разоръжаването с цел този въпрос да се постави за обсъждане в Общото събрание на ООН. ЕС ще идентифицира и ще работи със съответните органи на ООН, които биха могли да подкрепят или да допринесат за тези дейности. Международният съюз по далекосъобщения например вече участва в управлението на орбитите и регистрирането на честотите и редовно осъществява дейности по стандартизация в различни области. Международната организация за гражданско въздухоплаване също участва в разработването на стандарти в областите, в които е налице взаимодействие между космическите операции и гражданското въздухоплаване.

Приемането от страна на ЕС на съответните договори и конвенции на ООН за космическото пространство, за което държавите членки многократно са призовавали, би спомогнало да се повиши доверието в ЕС по отношение на насърчаването на устойчивото използване и отговорното поведение в космическото пространство, както и да се укрепи неговата позиция и легитимност на международно равнище. Международните правила, приложими за дейностите в космическото пространство, са включени в пет международни конвенции, обикновено наричани „петте договора на ООН за космическото пространство“, като в тях понастоящем не се признава участието на международни организации. Споразумението за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство (Споразумението за спасяване), Конвенцията за международната отговорност за вреди, причинени от космически обекти (Конвенцията за отговорност) и Конвенцията за Конвенция за регистриране на обекти, изстрелвани в космическото пространство (Конвенцията за регистриране) позволяват такова участие, но не при равни условия с държавите — страни по съответния акт. Като се има предвид споделената компетентност, с която разполага Съюзът в областта на космическото пространство успоредно със своите държави членки, следва да се предприемат действия за обмисляне на участието на ЕС в Споразумението за спасяване, Конвенцията за отговорност и Конвенцията за регистриране, като същевременно се защитават специфичните интереси на Съюза във връзка с изпълнението на космическата програма.

6.2В посока на регионален принос към глобалните усилия в областта на УКТ

В идеалния случай бъдещият режим на УКТ ще бъде организиран в световен мащаб. Понастоящем много малко държави в света могат самостоятелно да внедрят система за КНП, функционираща в световен мащаб, която да е в състояние да предоставя необходимите услуги за извършване на УКТ, както е описано в глава 4, или да определя и контролира регулаторните аспекти на УКТ, описани в глава 5. Поради това изграждането на партньорства и споделянето на тежестта в областта на УКТ чрез допълващи се способности и правила е практическо решение от всеобщ интерес.

Освен това УКТ разчита на определено ниво на доверие сред космическите нации и изисква наличието на резервни системи. Подходът въз основа на приноса от различни региони е прагматичен, възходящ начин за изграждане на това доверие и за гарантиране на необходимото дублиране. Когато различните регионални елементи на УКТ достигнат достатъчно ниво на усъвършенстване и съгласуваност и е налице достатъчен консенсус относно различните правила и стандарти, описани в глава 4, регионалните компоненти на УКТ биха могли да се превърнат в част от глобално УКТ, като все още предстои да се определи подходящо управление.

Разработването на подход на ЕС към УКТ в рамките на Съюза е само първата стъпка от един по-широкообхватен процес. Целта ще бъде подходът на ЕС към УКТ да се превърне от подход на Съюза и неговите държави членки в общоевропейски подход и на тази основа да се постави началото на процес на международно равнище както в рамките на ООН, така и на двустранна основа. Поради това е важно сред външните партньори да се популяризира концепцията за многостранен подход с регионален принос.

6.3Дискусия със САЩ като привилегирован партньор

САЩ са най-напредналият участник в областта на УКТ, като през последните 20 години инвестираха милиарди щатски долари в капацитет в областта на КНП. В резултат на това те разполагат с най-ефективния капацитет за КНП в света, като споделят своите данни в световен мащаб. Чрез Наредба № 3 относно космическата политика САЩ започнаха да разработват специален подход в областта на УКТ.

Макар че ЕС трябва първо да разработи свой собствен подход към УКТ, това трябва да стане в тясно сътрудничество със САЩ. На проведената през юни 2021 г. среща на върха между ЕС и САЩ двете страни се споразумяха да обменят информация относно съответните им подходи към УКТ. В това отношение и в контекста на увеличаващите се дейности на САЩ в областта на УКТ Комисията и върховният представител ще проучат начини за гарантиране на по-тясно сътрудничество, взаимна оперативна съвместимост и допълване със САЩ в областта на УКТ.

6.4Диалог с други трети държави

ЕС ще осъществява активна дипломация във връзка с УКТ. Дискусиите с международните партньори следва да бъдат насочени към въпроси от гражданската сфера (например операции, стандартизация и др.), но също така да подчертават свързаните със сигурността и отбраната аспекти на УКТ. По-специално това следва да включва популяризиране на подхода на ЕС към УКТ по отношение на целесъобразни перспективи като експлоатационната безопасност и дългосрочната устойчивост на орбиталната среда, включително чрез насърчаване на интереса към услугите на ЕС, които са на разположение на по-широката общност в световен план (например КНП на ЕС).

7ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като принос на ЕС към предизвикателството за световна публична политика настоящото съвместно съобщение има за цел да постави началото на съгласуван, последователен и координиран подход на ЕС към УКТ за Съюза и държавите членки, както и да популяризира позицията на ЕС по отношение на УКТ в рамките на международни и многостранни форуми.

ЕС трябва да действа сега — бързо, колективно и решително, за да гарантира безопасно, сигурно и устойчиво използване на космическото пространство. В съвместното съобщение се предлага динамичен и развиващ се подход на ЕС с няколко конкретни действия в областта на УКТ, като целта е да се защитят интересите на ЕС и на държавите членки при пълно зачитане на компетентностите на ЕС и държавите членки.

Тези действия включват оценка на изискванията за гражданските и свързаните с отбраната аспекти на УКТ за ЕС, повишаване на оперативния капацитет на ЕС в подкрепа на УКТ от гледна точка на услуги и технологии, насърчаване на регулаторните аспекти на УКТ посредством приемането на съответното законодателство и популяризиране на подхода на ЕС към УКТ в световен мащаб. 

Тези усилия ще повишат устойчивостта на космическата инфраструктура на ЕС и на държавите членки, от която зависят нашите общества и икономики, ще осигурят по-голяма сигурност за операторите, ще подпомогнат конкурентоспособността на европейската промишленост и заедно с нашите партньори ще осигурят конкретен принос за глобалното начинание за осигуряване на космическите услуги и приложения през следващите десетилетия.

(1)

 На 22 февруари 2021 г. Комисията прие План за действие относно полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост, в който бе обявено започването на интензивен диалог и работа по развитието на водещ проект в областта на УКТ. В заключенията на Съвета по конкурентоспособност от май 2021 г. относно „Ново космическо пространство за хората“ бе подчертано „значението на разработването на подход за управление на космическия трафик (УКТ) за Европа и на глобални ръководни стандарти“. В рамките на процеса, свързан със стратегическия компас, който понастоящем се обсъжда в Съвета, се признава колко е важно да се разработи подход на ЕС към УКТ като полезен принос към целите на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС.

(2)

На няколко политически, академични и международни форума бяха предложени различни определения. Същевременно определянето на УКТ става все по-сложно поради възникването на нови понятия, като например безопасност на космическия трафик (БКТ), координиране на космическия трафик (ККТ) и неотдавна появилото се координиране и управление на космическия трафик (КУКТ).

(3)

Пилотен проект за управление на космическия трафик — нарастващото значение на управлението на космическия трафик (УКТ)

(4)

Определение на „новото космическо пространство“: частни дружества, МСП и новосъздадени предприятия, които разработват новаторски космически технологии и приложения.

(5)

Източник: Eurospace. През 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ежегодно са изстрелвани над 470 космически летателни апарати, докато между 2000 г. и 2013 г. средно само 110 годишно.

(6)

Примерен списък: Space X Starlink, Amazon Kuiper, успехът на One Web, Boeing V-band, Iceye, Kepler, Telesat LEO, Spire, Theia и др.

(7)

Източник: ЕКА.

(8)

Поредица от сблъсъци, при която всеки сблъсък генерира космически отпадъци.

(9)

През 2018 г. Комитетът за мирно използване на космическото пространство (COPUOS) разработи 21 насоки за дългосрочната устойчивост на дейностите в космическото пространство.

(10)

https://trumpwhitehouse.archives.gov/presidential-actions/space-policy-directive-3-national-space-traffic-management-policy/

(11)

Консорциумът на ЕС за КНП, създаден с Решение № 541/2014/ЕС, е субектът, който предоставя услугите на ЕС за КНП. Той се състои от седем държави членки — Германия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Франция.

(12)

Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на космическа програма на Съюза и Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 69—148).

(13)

Регламентът за космическото пространство предвижда бюджет от 200 милиона евро за КНП.

(14)

Член 55, параграф 1, буква а) от Регламента за космическото пространство определя услугата за избягване на сблъсък, предоставяна от КНП на ЕС, както следва: оценка на риска от сблъсък между космически летателни апарати или между космически летателни апарати и космически отпадъци и евентуално подаване на сигнали за избягване на сблъсък в етапите на изстрелване, начална орбита, издигане в орбита, експлоатация в орбита и извеждане от експлоатация при мисиите на космическите летателни апарати.

(15)

Например гражданската защита в случай на рисково повторно навлизане на космически обекти и ОВППС/ОПСО, както се припомня в стратегическия компас.

(16)

Намаляването на космическите отпадъци има за цел да намали генерирането на космически отпадъци в бъдеще, а намирането на решение на проблема с космическите отпадъци има за цел да се разработят методи за управление на съществуващите космически отпадъци.

(17)

Използването на термина „Хоризонт Европа“ в настоящия документ се отнася до специфичната програма за осъществяване на „Хоризонт Европа“ и Европейския институт за иновации и технологии; извършваните в тази връзка дейности са насочени изключително към граждански приложения.

(18)

Останалите 25 % се разходват от участващите национални субекти от самия консорциум на ЕС за КНП.

(19)

Последователно записване и поддържане на архив от проследими данни (например информация за обекти, данни от измервания, данни за орбитите, неясноти), които се осигуряват от една-единствена система.

(20)

Каталогът на космическите обекти въз основа на данни от КНП на ЕС следва да бъде въведен в експлоатация до края на 2024 г.

(21)

Базата данни за КНП на ЕС е платформата за споделяне, съхранение и разпространение на данни и информация в рамките на КНП на ЕС (например информация за обекти, данни от измервания, данни за орбитите, искания за възлагане на задачи, национални каталози и каталози въз основа на данни от КНП на ЕС), като е свързана с оперативните центрове на държавите членки.

(22)

  https://ec.europa.eu/defence-industry-space/eu-space-policy/cassini-space-entrepreneurship-initiative_bg  

(23)

На 2 февруари 2022 г. Комисията прие Стратегия на ЕС за стандартизацията: Определяне на световни стандарти в подкрепа на устойчив, екологосъобразен и цифров единен пазар на ЕС (COM (2022) 31 final), в която се подчертава връзката между стандартизацията и разпространението на ценностите, водещите позиции в промишлеността, променящата се геополитическа обстановка и ролята на ЕС като доверен участник в разработването на световни стандарти.

(24)

Националните органи по стандартизация, CEN/CENELEC и Международната организация по стандартизация.

(25)

Като например Европейското сътрудничество за стандарти в космическия сектор (ECSS), Консултативния комитет за космически данни и системи (CCSDS) и Междуведомствения координационен комитет по космическите отпадъци (IADC).

(26)

Насоки за дългосрочната устойчивост на дейностите в космическото пространство, A/AC.105/2018/CRP.20, 27 юни 2018 г.

(27)

 Инструментариум на ЕС за сигурността в областта на 5G | Изграждане на цифровото бъдеще на Европа (europa.eu)