Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016DC0871

    ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с Директива 2011/93/ЕС от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография

    COM/2016/0871 final

    Брюксел, 16.12.2016

    COM(2016) 871 final

    ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

    с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с Директива 2011/93/ЕС от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография


    Съдържание

    1.ВЪВЕДЕНИЕ

    1.1.Цели и обхват на директивата

    1.2.Цел и методология на доклада

    2.МЕРКИ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ:

    2.1.Разследване и наказателно преследване на престъпления (членове 2—9 и 11—17)

    2.1.1.Определения (член 2)

    2.1.2.Престъпления, свързани със сексуално насилие (член 3)

    2.1.3.Престъпления, свързани със сексуална експлоатация (член 4)

    2.1.4.Престъпления, свързани с детска порнография (член 5)

    2.1.5.Установяване на контакт с деца за сексуални цели (член 6)

    2.1.6.Подбудителство, помагачество и опит (член 7)

    2.1.7.Сексуални действия по взаимно съгласие (член 8)

    2.1.8.Квалифициращи обстоятелства (член 9)

    2.1.9.Изземване и конфискация (член 11)

    2.1.10.Отговорност на юридически лица (член 12)

    2.1.11.Санкции за юридически лица (член 13)

    2.1.12.Отказ от наказателно преследване или от налагане на наказания по отношение на жертвата (член 14)

    2.1.13.Разследване и наказателно преследване (член 15)

    2.1.14.Съобщаване на подозрения за сексуална експлоатация или сексуално насилие (член 16)

    2.1.15.Компетентност и координиране на наказателното преследване (член 17)

    2.2.Помощ и защита на жертвите (членове 18—20)

    2.2.1.Общи разпоредби относно мерките за помощ, подкрепа и защита на децата жертви (член 18)

    2.2.2.Помощ и подкрепа за жертвите (член 19)

    2.2.3.Защита на децата жертви в наказателното разследване и производство (член 20)

    2.3.Превенция (членове 10 и 21—25)

    2.3.1.Лишаване от право на упражняване на професия или дейност вследствие на присъда (член 10)

    2.3.2.Мерки срещу рекламирането на възможности за насилие и за туризъм с цел секс с деца (член 21)

    2.3.3.Програми или мерки за превантивна намеса (член 22)

    2.3.4.Превенция (член 23)

    2.3.5.Програми или мерки за намеса на доброволна основа в хода на наказателно производство или след него (член 24)

    2.3.6.Мерки срещу уебсайтове, съдържащи или разпространяващи детска порнография (член 25)

    3.ЗАКЛЮЧЕНИЕ И СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ


    1.ВЪВЕДЕНИЕ

    Сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца са особено тежки престъпления. Те причиняват дълготрайни физически, психологически и социални вреди на уязвимите жертви, които имат право на специална защита и грижа, както и нужда от тях. В допълнение материалите, показващи сексуално насилие над деца, посочени в законодателството като „детска порнография“, представляват множество престъпления срещу всяка жертва. Първо, сексуалното насилие, което се снима или записва. След това, всеки път, когато изображенията и видеоклиповете се публикуват, разпространяват или гледат, се извършва грубо нарушение срещу неприкосновеността на личния живот на детето. Нанася се и травма, когато детето знае, че изображенията и видеоклиповете се разпространяват и негови приятели или роднини могат да ги видят.

    За ефективна борба с тези престъпления е нужен интегриран и цялостен подход, включващ разследване и наказателно преследване на престъпленията, оказване на помощ и предоставяне на защита на жертвите, както и превенция.

    1.1.Цели и обхват на директивата

    Директивата следва цялостния подход, необходим за ефективната борба с тези престъпления, като в един правен инструмент са включени всеобхватни разпоредби относно разследването и наказателното преследване на престъпленията (членове 2—9 и 11—17), оказването на помощ и предоставянето на закрила на жертвите (членове 18—20), както и превенция (членове 10 и 21—25).

    За ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията директивата по–специално включва:

    Криминализиране на широк спектър от ситуации на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца както в интернет, така и извън него (20 различни престъпления, членове 2—7). Те включват нови явления като склоняване в интернет на деца към сексуални действия (член 6), сексуалното насилие над деца чрез уеб камера и гледането без изтеглянето им на изображения, показващи сексуално насилие над деца (член 5, и по–специално параграф 3).

    По–голям размер на наказанията. Максималните наказания, определени от националното законодателство, не трябва да бъдат по-малки от определен размер (от 1 до 10 години затвор) в зависимост от тежестта на престъплението (членове 3—6). Броят на квалифициращите обстоятелства трябва също да бъде взет под внимание (член 9).

    Удължаване на давността след навършване на пълнолетие от страна на жертвата (член 15, параграф 2).

    Задължение за предоставяне на правоприлагащите органи и службите на прокуратурата на ефективни инструменти за разследване на престъпленията, свързани с детската порнография, сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, като например използваните в случаи, свързани с разследването на организираната престъпност или с други тежки престъпления (член 15, параграф 3). Правоприлагащите органи трябва също така да имат възможност да установят самоличността на жертвите на тези престъпления (член 15, параграф 4).

    Премахване на пречките (породени от правилата за поверителност) по отношение на съобщаването от страна на специалистите, чието основно задължение включва работа с деца (член 16).

    Компетентност за случаи, извършени от престъпници, които са граждани на разследващата страна, така че те да могат да бъдат преследвани и в своята страна за престъпления, извършени от тях в други държави членки или в трети държави (член 17, параграфи 1—3).

    Премахване на условията за двойна наказуемост и съобщаване на мястото, където е извършено престъплението, при наказателно преследване на престъпления, извършени в други държави членки или в трети държави (член 17, параграфи 4 и 5).

    По отношение на оказването на помощ и предоставянето на закрила на децата жертви директивата по–специално включва разпоредби, които изискват:

    Широко подпомагане, подкрепа и защита, по-специално за да се предотврати причиняването на допълнителна травма на децата жертви заради участието им в наказателното разследване и производство, inter alia чрез установяването на конкретни стандарти за разпитите на децата жертви (членове 18—20).

    Оказване на помощ и подкрепа, веднага щом са налице основателни причини да се подозира престъпление (член 18, параграф 2).

    Специална защита за деца, които съобщават за насилие в рамките на тяхното семейство (член 19, параграф 1).

    Оказване на помощ и подкрепа за дете жертва независимо от неговото желание да сътрудничи на наказателното преследване (член 19, параграф 2).

    Защита на неприкосновеността на личния живот, самоличността и образа на жертвата (член 20, параграф 6).

    И накрая, за да се предотвратят тези престъпления, в директивата са включени по-специално:

    Механизми, които да лишават осъдените извършители от правото да упражняват професионални дейности, които включват преки и редовни контакти с деца (член 10, параграф 1).

    Правото на работодателите да поискат информация за присъди и лишаване от право на упражняване на професионални или организирани доброволчески дейности, които включват преки и редовни контакти с деца (член 10, параграф 2).

    Улесняване на обмена на информация между националните регистри за съдимост (посредством системата ECRIS 1 ), за да се гарантира, че цялостните проверки от страна на работодателите са пълни и включват информация за престъпления, извършени навсякъде в ЕС (член 10, параграф 3).

    Изискване държавите членки да въведат програми или мерки за намеса, като например осигуряване на лечение на осъдените извършители и на други лица, за които има опасения, че биха могли да извършат престъпление (членове 22 и 24).

    Задължение на държавите членки да извършват дейности по превенция, например чрез образование, повишаване на осведомеността и обучение на служители (член 23).

    Задължителна оценка за всички осъдени извършители относно опасността, която представляват, и риска от рецидивизъм (член 24, параграф 4).

    Задължение на държавите членки да гарантират бързото премахване на интернет страници, съдържащи или разпространяващи детска порнография на тяхна територия, и да полагат усилия да постигнат премахването на такива страници, хоствани извън тяхна територия (член 25, параграф 1).

    Възможност за държавите членки да блокират достъпа на потребители на тяхна територия до интернет страници, които съдържат или чрез които се разпространява детска порнография, с помощта на различни средства, включително обществени действия и саморегулиране на отрасъла (член 25, параграф 2).

    1.2.Цел и методология на доклада

    В член 27 от директивата от държавите членки 2 се изисква да въведат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с директивата не по-късно от 18 декември 2013 г., като информират Комисията за това.

    Този доклад е в отговор на изискването по член 28, параграф 1 от директивата Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да спазят директивата. 3 Докладът има за цел да предостави кратък, но информативен преглед на основните мерки за транспониране, предприети от държавите членки.

    Държавите членки са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с транспонирането и прилагането на такава цялостна и амбициозна директива, която:

    изисква приемането на законодателство в много различни области, включително материалното наказателно право (напр. определенията за престъпленията и размера на наказанията, давността и отговорността на юридическите лица) и наказателния процес (напр. извънтериториална компетентност, участието на деца в наказателни производства, както и процесуално представителство);

    води до обширни административни мерки за допълване на законодателството (напр. за достъп до информация и обмен на регистрите за съдимост между държавите членки, обучение на служителите на полицията и съдебните органи, както и правила за закрила на детето, правоприлагането и затворите); както и

    включва множество участници, не само в рамките на органите на дадена държава членка (т.е. на различни равнища на управление, като например национално и регионално), но също така и в сътрудничество с неправителствени организации (за да се попречи например на разпространението на материали, показващи сексуално насилие над деца, чрез горещи линии и кампании за повишаване на осведомеността), доставчици на интернет услуги (за да се попречи например на разпространението на материали, показващи сексуално насилие над деца), клинични психолози (например в програмите за намеса за извършители) и други.

    Транспонирането от държавите членки включва събирането на информация за съответното законодателство и административни мерки, анализа на информацията, изготвянето на ново законодателство или изменение на съществуващите актове, процеса до приемането, а накрая и докладването на Комисията.

    Въз основа на официално съобщените на Комисията национални мерки за транспониране директивата е транспонирана посредством над 330 акта, които са били в сила преди приемането на директивата, и около 300 нови акта, въведени след 2012 г. във всички държави членки.

    Държавите членки са изпратили около 700 уведомления до Комисията. 70 % от тях са били получени след крайния срок за транспониране — 18 декември 2013 г. Съдържанието обхваща законодателството (нови и изменени актове), административните разпоредби и работните споразумения. Често те включват цели наказателни кодекси и актове за изменение.

    До крайния срок за транспониране само 12 държави членки са уведомили Комисията, че са завършили транспонирането на директивата. Поради това Комисията откри процедури за нарушения за непредоставяне на информация относно националните мерки за транспониране спрямо останалите държави: BE, BG, IE, EL, ES, IT, CY, LT, HU, MT, NL, PT, RO, SI и UK 4 . Всички тези процедури за нарушения приключиха до 8 декември 2016 г. Късното приемане и нотифициране на националните мерки за транспониране забавиха анализа на Комисията и публикуването на докладите за транспониране.

    Описанието и анализът в този доклад се основават на предоставената от държавите членки информация към 1 ноември 2016 г. Нотификациите, получени след тази дата, не са взети предвид. Отвъд установените в този доклад въпроси може да има както допълнителни предизвикателства при транспонирането, така и други условия, които не са докладвани на Комисията, или по-нататъшни законодателни и незаконодателни изменения. Ето защо този доклад не е пречка Комисията допълнително да оцени някои условия, за да продължи да подкрепя държавите членки при транспонирането и изпълнението на директивата.

    2.МЕРКИ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ:

    2.1.Разследване и наказателно преследване на престъпления (членове 2—9 и 11—17)

    2.1.1.Определения (член 2)

    В член 2 се установяват определения на термините, използвани в директивата:
    „дете“, „възраст за изразяване на съгласие за сексуални действия“, „детска порнография“, „детска проституция“, „порнографско представление“ и „юридическо лице“.

    Всички държави членки, с изключение на HU, определят детето като лице под 18–годишна възраст.

    Възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия се различава в отделните държави членки: 14 години (AT, BG, DE, EE, HU и PT), 15 години (CZ, FR, HR, PL, SE, SI и SK), 16 години (BE, ES, LT, LU, LV, NL и UK), 17 години (CY и IE) и 18 години (MT). FI, IT и RO имат различна възраст за изразяване на съгласие за сексуални действия в зависимост от характера на престъплението. В EL възрастта за изразяване на съгласие е различна за хомосексуални дейности между мъже по взаимно съгласие (17 години), хетеросексуални дейности по взаимно съгласие и хомосексуални дейности между жени (15 години).

    BE, CY, EE, EL, ES, HR, IE, IT, LV, PT, RO, SE, SK и UK (Гибралтар) използват термина „детска порнография“ в законодателството си. Всички останали държави членки използват различни термини, като например „порнографски изображения“ (AT), „порнографски материали“ (BG), „порнографски творби“ (CZ), „порнографска снимка или изображение“ (FR) и други.

    По отношение на детската проституция CY и SK са включили изрично определение в тяхното законодателство за транспониране, което включва всички елементи на член 2, буква г). От друга страна, в AT, BG, CZ, DE, EL, LT, LU, SE, SI и UK транспонирането следва от съдебната практика и други източници във връзка с престъпления, свързани с детска проституция (член 4, параграфи 5—7), докато в случая на BE, EE, ES, FI, FR, HR, IT, MT, NL, PL, PT и RO то следва единствено от престъпления, свързани с детска проституция.

    Изрично определение на порнографско представление е включено в законодателството на AT, BG, CY, EL, HU, IE, RO, SK и UK (Гибралтар). Други държави членки транспонират член 2 във връзка с престъпленията, посочени в член 4, параграфи 2—4, и директна препратка към информационните и комуникационните технологии или към съдебната практика.

    Нито една от държавите членки не включва държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и публични международни организации в рамките на концепцията за „юридическо лице“.

    2.1.2.Престъпления, свързани със сексуално насилие (член 3)

    В член 3 се определя умишленото деяние, което съставлява престъпление, свързано със сексуално насилие.

    Повечето държави членки са приели разпоредби, които наказват склоняването за сексуални цели на дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, да е свидетел на сексуални действия (член 3, параграф 2) или на сексуално насилие (член 3, параграф 3), с размера на наказанията, изисквани от директивата.

    CY, CZ, DE, EE, FR, IE, IT, LT, LV, MT, PL, SI и SK включват престъпления, които наказват извършването на всеки сексуален акт с дете на възраст под тази за изразяване на съгласие за сексуални действия, по подобен начин като в член 3, параграф 4. AT, BE, BG, ES, HR, LU RO, PT и SE правят разграничение между сексуални действия, които включват проникване, и онези, които не включват.

    Що се отнася до извършването на сексуални действия с дете, когато е извършена злоупотреба с установени отношения на доверие, власт или влияние (член 3, параграф 5, точка i) или с особено уязвимо положение на детето (член 3, параграф 5, точка ii), по-голямата част от държавите членки са приели законодателство, което изглежда не покрива всички тези ситуации, или са приели твърде малък размер на наказанията.

    От друга страна, повечето държави членки са приели законодателство, което наказва извършването на сексуални действия с дете, когато е използвана принуда, сила или заплашване, с изисквания от директивата размер на наказанията (член 3, параграф 5, буква iii). Докато CY, DE, LU и MT споменават за „принуда, сила и заплашване“, други държави членки посочват „насилие и заплашване“ (CZ, EL, FI, FR, LT, LU, LV, NL, PT, SE и SK), „сила и заплашване“ (BE, BG, DE, HR, HU, IT, PL и SI), „насилие и сплашване“ (ES), „против волята на детето“ (EE), „принуда с употребата на сила“ (AT) и друга терминология.

    Във връзка с използването на принуда, сила или заплашване спрямо дете с цел то да участва в сексуални действия с трето лице (член 3, параграф 6), в законодателството си CY, DE, FR, LU, MT, NL и PT изрично споменават извършването на престъплението с трето лице, докато AT, BG, CZ, ES, HU, IE, IT, LT, RO, SE и SI обхващат това косвено или чрез разпоредба за изнасилване, сексуално нападение или сексуално насилие чрез принуда, сила или заплашване.

    2.1.3.Престъпления, свързани със сексуална експлоатация (член 4)

    В член 4 се определя умишленото деяние, което съставлява престъпление, свързано със сексуална експлоатация.

    Що се отнася до склоняването или наемането на дете за участие в порнографски представления (член 4, параграф 2), AT, BG, CY, DE, EL, ES, IT, LT, MT, NL, RO, SK и UK (Гибралтар) имат влязло в сила законодателство, което транспонира тази разпоредба на директивата. Информацията от другите държави членки не беше изчерпателна.

    По силата на член 4, параграф 3 държавите членки трябва да наказват използването на принуда или сила спрямо дете с цел участие в порнографски представления или заплашването на дете с такава цел. AT, BG, CY, DE, EL, ES, IE, IT, LT, MT, NL, SI, SK и UK (Гибралтар) разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба на директивата. Държавите членки използват различна формулировка, за да опишат „принуда, сила и заплашване“. BG, DE, HR, HU, IT, PL и SI например споменават „сила и заплашване“, BG — „сила, заплаха от сериозна вреда“, EL — „принуда, сила или заплашване“, а ES — „използване на насилие или сплашване“.

    В член 4, параграф 4 се предвижда наказание за съзнателното присъствие на порнографски представления, в които участва дете. AT, BG, CY, DE, ES, FI, IE, IT, LT, MT, RO, SI, SK и UK (Гибралтар) разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба на директивата. Информацията от другите държави членки не беше изчерпателна.

    По силата на член 4, параграф 5 държавите членки трябва да наказват склоняването или наемането на дете за детска проституция, или извличането на печалба, или експлоатирането по друг начин на дете с такава цел. BE, BG, CY, CZ, DE, EL, ES, FR, HR, IT, LT, LU, MT, NL, PT, RO, SE, SI, SK и UK разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба на директивата. Информацията от другите държави членки не беше изчерпателна.

    В член 4, параграф 6 се предвижда наказание за използването на принуда или сила спрямо дете с цел детска проституция или заплашването на дете с такава цел. AT, BG, CY, CZ, DE, EE, EL, ES, FR, HR, IT, LT, LU, MT, NL, PT, RO, SI, SK и UK (Шотландия) разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба на директивата. Информацията от другите държави членки не беше изчерпателна.

    В член 4, параграф 7 се предвижда наказание за извършването на сексуални действия с дете в условията на детска проституция. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За HU, IE, LV, PL, PT, RO и SE информацията не беше изчерпателна.

    2.1.4.Престъпления, свързани с детска порнография (член 5)

    Член 5 определя умишленото деяние, което съставлява престъпление, свързано с детска порнография.

    В член 5, параграф 2 се предвижда наказание за придобиването или притежаването на детска порнография Предоставената от повечето държави членки информация не беше изчерпателна, с изключение на AT, BG, CY, ES, FI, FR, LT, MT, RO и SI. 

    В член 5, параграф 3 се предвижда наказание за съзнателното получаване на достъп до детска порнография посредством информационни и комуникационни технологии. Повечето държави членки са транспонирали изискването за „съзнателно получаване на достъп“, въпреки че някои от тях използват различна терминология. DE например използва термина „опит за получаване“, а HU посочва „получаване и съхранение“.

    В член 5, параграф 4 се предвижда наказание за дистрибуцията, разпространението или предаването на детска порнография. Що се отнася до „дистрибуция“, „разпространение“ или „предаване“ на детска порнография, повечето държави членки използват различна терминология. Така например терминът „предаване“ е тълкуван като еквивалент на „посредничество“ (CZ), „излъчване“ (BG и DE), „разпространение“ (IT) или „предоставяне на достъп“ (LT). 

    В член 5, параграф 5 се предвижда наказание за предлагането, доставянето или осигуряването на детска порнография. По-голямата част от държавите членки използват различни термини за „предлагане“, „доставяне“ и „осигуряване“. CZ например използва термините „внос“, „продажба“ или „предоставяне по друг начин“ вместо термина „доставяне“, докато SE използва общ термин за „предоставяне [на детска порнография]“.

    В член 5, параграф 6 се предвижда наказание за създаването на детска порнография. При транспонирането всички държави членки използват един и същ термин за „създаване“, с изключение на FR („организиране и запис“) и UK („заснемане“, „създаване“ и „предоставяне на възможност за заснемане“).

    В член 5, параграфи 7 и 8 се съдържат незадължителни разпоредби относно приложимостта на член 5 в специфични ситуации. Всички държави членки, с изключение на AT, DE, ES, SE и UK (член 5, параграф 7), както и AT и DE (член 5, параграф 8), решиха да не ги прилагат.

    2.1.5.Установяване на контакт с деца за сексуални цели (член 6)

    В член 6 се определя умишленото деяние, което съставлява престъпление, свързано с установяването на контакт с деца за сексуални цели.

    Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира този член. Не беше изчерпателна информацията за CY, HR, HU, IE, LU, LV, PL, RO и UK (член 6, параграф 1), както и за BE, CY, LV и PL (член 6, параграф 2).

    2.1.6.Подбудителство, помагачество и опит (член 7)

    В член 7 се изисква държавите членки да наказват подбудителството или помагачеството за извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6.

    Всички държави членки са предприели необходимите мерки за транспониране на член 7, параграф 1.

    Член 7, параграф 2 беше транспониран предимно чрез общи разпоредби за опит, с изключение на CY, DE, FI, FR, HR, IE, LU, PT, RO и SE, които са въвели конкретни разпоредби, с които се наказва опитът за извършване на сексуалните престъпления, изброени в член 7, параграф 2.

    2.1.7.Сексуални действия по взаимно съгласие (член 8)

    В член 8 са изложени три незадължителни разпоредби относно сексуалните действия по взаимно съгласие. CY и UK (Англия/Уелс) избраха да приложат и трите, докато BE, BG, CZ, EE, IE, LU, LV, MT, NL, PL, SK избраха да не приложат никоя от тях.

    AT, CY, FI, EL, ES, HR, HU, IT, LT, LV, PT, RO, SE, SI и UK (Англия/Уелс и Северна Ирландия) избраха да приложат член 8, параграф 1.

    CY, HR, SE и UK (Англия/Уелс и Шотландия) избраха да приложат член 8, параграф 2.

    AT, CY, DE, FI, HR и UK избраха да приложат член 8, параграф 3. DE, FI и UK прилагат опцията както за притежаването, така и за създаването на детска порнография, докато FR я прилага само за създаването на детска порнография.

    2.1.8.Квалифициращи обстоятелства (член 9)

    В член 9 се определят положенията, които могат да се считат за квалифициращи обстоятелства по отношение на престъпленията, посочени в членове 3—7.

    В повечето държави членки положенията за прилагане на квалифициращи обстоятелства са описани в закона. Не е такъв случаят с някои от разпоредбите на този член в IE и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия), където съдилищата имат повече свобода при отчитане на квалифициращи обстоятелства при произнасяне на присъдата.

    Член 9, буква а) се отнася за престъпления, извършени спрямо дете в особено уязвимо положение, в положение на зависимост или в състояние на физическа или умствена неспособност. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За BE, DE, ES, IE, LU, PL, SI и UK (Англия/Уелс, Шотландия и Гибралтар) информацията не беше изчерпателна.

    Член 9, буква б) се отнася до престъпления, извършени от член на семейството, от лице, което съжителства с детето, или от лице, което е злоупотребило с установени отношения на доверие или власт. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За AT, BE, BG, DE, ES, IE, LT, LU, PL, RO, SI и UK (Англия/Уелс, Шотландия и Гибралтар) информацията не беше изчерпателна.

    По силата на член 9, буква в), ако престъплението е извършено от няколко лица, които са действали заедно, това трябва да се разглежда като квалифициращо обстоятелство. Докато CY, HR и IT изрично споменават „няколко лица“, които са действали заедно, други държави членки използват различна терминология. BE например споменава „едно или повече лица“, BG, EL, MT, NL и PT — „две или повече лица“, а DE и SE — „повече от едно лице“.

    В съответствие с член 9, буква г) престъплението следва да се наказва по-тежко, ако е извършено в рамките на престъпна организация. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба, включително транспонирането на определението „престъпна организация“, като MT прави пряка препратка към Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност.

    Съгласно член 9, буква д), ако извършителят вече е осъждан за престъпления от същия характер, това следва да представлява квалифициращо обстоятелство. AT, BE, CZ, HR, IT, LV, PT и SK предвиждат общо квалифициращо обстоятелство, независимо от това, дали следващото престъпление е от същия характер или не. В BG, CY, EE, ES, FI, HU, MT и PL, от друга страна, за това е нужно извършването на престъпление от същия характер. FR и LT са обърнали отделно внимание на двата варианта (престъпления от същия характер и такива от различен характер).

    В член 9, буква е) квалифициращо обстоятелство се предвижда, когато извършителят умишлено или по непредпазливост е застрашил живота на детето. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За BE, CZ, ES, FI, FR, IE, IT, LV, SK и UK информацията не беше изчерпателна.

    Съгласно член 9, буква ж) по-тежко наказание следва да се предвижда, ако престъплението включва тежка проява на насилие или е причинило значителна вреда на детето. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За BG, ES, FI, IE, LT и UK (Шотландия) информацията не беше изчерпателна.

    2.1.9.Изземване и конфискация (член 11)

    Съгласно член 11 държавите членки трябва да гарантират, че техните компетентни органи имат правомощия да изземват и конфискуват средства и облаги от престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5.

    Докато някои държави членки (BG, CY, DE, HR, FR, IT, LU и SI) са въвели конкретни разпоредби, свързани с изземването и конфискацията в случай на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, останалите държави членки разчитат на общи правила за изземване и конфискация съгласно наказателното право, които се прилагат за всички престъпления.

    Националните законодателства на всички държави членки разглеждат както използваните средства, така и облагите, получени от престъплението.

    2.1.10.Отговорност на юридически лица (член 12)

    В член 12 от държавите членки се изисква да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за някое от престъпленията, посочени в членове 3—7.

    По отношение на член 12, параграф 1, букви от а) до в), CY, LT и PL използват същата или почти същата формулировка като тази в директивата, докато останалите държави членки използват различни термини. При транспонирането на член 12, параграф 1, буква б) например държавите членки споменават „мениджъри“, „директори“ или „съвет на директорите“, вместо „правомощия да взема решения от името на юридическото лице“.

    Отговорността, която се изисква по силата на член 12, параграф 2, е въведена от почти всички държави членки. За BG, CZ, IE, LU, NL и PT информацията не беше изчерпателна.

    По отношение на член 12, параграф 3 всички държави членки предвиждат възможността да образуват наказателни производства срещу физически лица, които са извършители, подбудители или помагачи, едновременно с прилагането на отговорността на юридическите лица. Въпреки това информацията, предоставена от IE и PT, не беше изчерпателна за обхванатите престъпления.

    2.1.11.Санкции за юридически лица (член 13)

    По силата на член 13 държавите членки въвеждат санкции за юридическите лица, подвеждани под отговорност съгласно член 12, параграф 1 или 2, и могат да изберат да налагат санкциите, предвидени в член 13, параграф 1, букви от а) до д).

    По отношение на член 13, параграф 1 всички държави членки са въвели административни или наказателни санкции, които са приложими за юридическите лица. Някои държави членки (BE, CZ, FR, PL, RO и SK) също са избрали да въведат допълнителна санкция като публикуват или показват решението/постановлението, при което юридическото лице е признато за виновно за престъплението. Повечето държави членки, с изключение на BG, DE, EE, FI, IE и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Гибралтар), са избрали да транспонират най-малко една от опциите, изложени в член 13, параграф 1, букви а)—д).

    Законодателството на повечето държави членки не съдържа разпоредби, които изрично транспонират член 13, параграф 2, но налага същите санкции на юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 12, параграф 2, като онези, подведени под отговорност съгласно член 12, параграф 1. Само EL е въвела конкретна мярка за транспониране и по този начин не е приложила едни и същи санкции и в двата случая.

    2.1.12.Отказ от наказателно преследване или от налагане на наказания по отношение на жертвата (член 14)

    В член 14 се изисква държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните национални органи разполагат с правомощия да освобождават от наказателна отговорност или да не налагат наказания на деца жертви на сексуално насилие и сексуална експлоатация заради участието им в престъпните дейности, които са били принудени да извършват като пряка последица от подлагането им на такива престъпления.

    Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За ES, LU, MT, PL и SK информацията не беше изчерпателна.

    2.1.13.Разследване и наказателно преследване (член 15)

    В член 15 се определят мерките за разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 3—7.

    Съгласно член 15, параграф 1 държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 3—7, не зависят от съобщаване или обвинение от страна на жертвата или неин представител и че наказателното производство може да продължи дори ако съответното лице се откаже от твърденията си. Докато националните законодателства на CY, NL, PL и PT изрично следват принципа на член 15, параграф 1, AT, BE, BG, CZ, DE, EE, EL, ES, FI, FR, HR, HU, IT, LT, LU, LV, MT, RO, SE, SI и SK са транспонирали тази разпоредба посредством общи правила на наказателното право, регулиращи откриването на процедури за разследване и наказателно преследване. В UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия) прокурорите могат да открият наказателно производство или да го продължат, ако смятат, че са налице достатъчно доказателства, за да се осигури реална възможност за осъдителна присъда и наказателното преследване е в обществен интерес. IE прилага същия принцип на обществен интерес.

    В член 15, параграф 2 се изисква държавите членки да направят възможно наказателното преследване на престъпленията през достатъчен срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата. AT, BE, CY, EE, EL, ES, HR, HU, IE, LV, MT, PL, RO, SE, SI и UK разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. В BG, CZ, DE, FI, IT, LT, NL и SK давността за някои престъпления започва да тече от датата на извършване на престъплението. Това означава, че децата жертви, и по-специално тези, с които се злоупотребява в много ранна възраст, може да не разполагат с достатъчно време, след като са навършили пълнолетие за наказателно преследване.

    Съгласно член 15, параграф 3 държавите членки гарантират, че са на разположение ефективни инструменти за разследване и наказателно преследване на престъпленията. Докато CY и EL изрично отразяват член 15, параграф 3 в своето законодателство, повечето от другите държави членки го транспонират чрез множество разпоредби от наказателно-процесуалните кодекси.

    В член 15, параграф 4 се изисква държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност на разследващите звена или служби да се опитат да установят самоличността на жертвите, по-специално чрез анализиране на материали, съдържащи детска порнография. Повечето държави членки разполагат с мерки, които транспонират тази разпоредба. За BG, CZ, EE, FR, HU, IE, LT, PT, SK и UK (Гибралтар) предоставената информация не беше изчерпателна.

    2.1.14.Съобщаване на подозрения за сексуална експлоатация или сексуално насилие (член 16)

    Член 16 има за цел да гарантира, че специалисти, чието основно задължение е работата с деца, могат да съобщават за престъпления (член 16, параграф 1) и че всяко лице, което узнава или подозира, че е извършено някое от тези престъпления, се насърчава да ги съобщава (член 16, параграф 2).

    По отношение на член 16, параграф 1 законодателството в HR, MT, PT, SI и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Гибралтар) установява общо задължение за докладване на престъпленията. Въпреки това законодателството на повечето държави членки съдържа специална разпоредба за докладване на престъпления с цел закрила на децата (AT, BG, CY, CZ, DE, EE, EL, ES, FI, HU, IT, LT, LV, NL, RO и SE). Освен това BG, CY, CZ, DE, EL, FI, HU, IT, LV, RO, SE и SK предвиждат конкретно задължение за някои професии (като например учители, лекари, психолози, медицински сестри) да уведомяват компетентните органи.

    Някои държави членки (AT, BE, BG, EL, FI, HR, HU, IT, LU, PL и SI) са транспонирали член 16, параграф 2 чрез обща разпоредба, която задължава или насърчава съобщаването на престъпления, и/или оказването на помощ на хора в нужда. Други държави членки (BG, CY, CZ, EE, ES, FR, HR, LT, LV, NL, PT, RO, SE и SK) са я транспонирали чрез по-конкретна правна разпоредба, като правят задължително съобщаването на престъпления срещу деца. UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия) използва незаконодателни мерки.

    Хората се насърчават да съобщават за злоупотреби главно чрез линии за помощ/горещи линии, като например Child Focus (телефонен номер 116000) в BE или Child Line (116111) в LT.

    2.1.15.Компетентност и координиране на наказателното преследване (член 17)

    В член 17 се предвиждат правила относно установяването на компетентността на държавите членки по отношение на престъпленията, посочени в директивата.

    Член 17, параграф 1 обхваща компетентност, когато престъплението е извършено изцяло или отчасти на територията на държавата членка, или извършителят е неин гражданин. Повечето държави членки са въвели законодателство, което транспонира тази разпоредба. За CY, IE, LV, NL, SI, PT и UK (Гибралтар) информацията не беше изчерпателна.

    Съгласно член 17, параграф 2 дадена държава членка има възможността да установи допълнителна компетентност по отношение на престъпление, извършено извън нейната територия. Ако например престъплението е извършено срещу неин гражданин или лице, чието обичайно местопребиваване е на нейна територия (член 17, параграф 2, буква а), престъплението е извършено в полза на юридическо лице със седалище на нейна територия (член 17, параграф 2, буква б) или извършителят има обичайно местопребиваване на нейна територия (член 17, параграф 2, буква в). Повечето държави членки решиха да приложат опциите, предвидени в член 17, параграф 2, буква а) (AT, BE, BG, CZ, EE, EL, ES, FI, FR, HR, HU, IT, MT, NL, PL, PT, RO, SI и SK) и член 17, параграф 2, буква в) (AT, BE, ES, FI, FR, HR, IE, LT, LU, LV, MT, NL, PT, RO, SE и SK), докато по-малка част от тях решиха да приложат опциите по член 17, параграф 2, буква б) (CY, CZ, ES, HR, IT, LV, MT, PL, PT, RO и SI).

    В член 17, параграф 3 се изисква държавите членки да гарантират, че са компетентни и по отношение на случаи, когато престъплението е извършено посредством информационни и комуникационни технологии, достъпът до които е осъществен от тяхна територия, независимо дали тези технологии са разположени на тяхна територия. Докато CY, EL, MT и PT имат специална разпоредба, която следва от текста на директивата и се отнася пряко до престъпления, извършени посредством информационни и комуникационни технологии, AT, BE, BG, DE, EE, ES, FI, FR, HR, HU, IE, IT, LT, RO, SI, SK и UK използват обща разпоредба за установяване на компетентност за престъпления, извършени на тяхна територия.

    В член 17, параграф 4 се забранява установяването на изискване за двойна наказуемост за наказателното преследване на престъпленията, извършени извън територията на съответната държава членка, когато извършителят е неин гражданин. BG, CZ, HU, IT, LV, MT, SK и UK (Англия/Уелс и Северна Ирландия) не предвиждат изискването за двойна наказуемост при установяване на компетентността си по отношение на престъпленията. Макар да разполагат с клауза за двойна наказуемост, AT, BE, DE, EE, EL, ES, FI, FR, HR, LT, LU, NL и SE предвиждат конкретни изключения за всички престъпления, посочени в член 17, параграф 4.

    Съгласно член 17, параграф 5 държавите членки гарантират, че тяхната компетентност не зависи от условието наказателното преследване да може да започне само след съобщаване от страна на жертвата на мястото на извършване на престъплението или след уведомяване от страна на държавата, в която е извършено престъплението. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За LU и SI предоставената информация не беше изчерпателна.

    2.2.Помощ и защита на жертвите (членове 18—20)

    2.2.1.Общи разпоредби относно мерките за помощ, подкрепа и защита на децата жертви (член 18)

    В член 18 се предвиждат общи разпоредби относно мерките за помощ, подкрепа и защита на децата жертви:

    Съгласно член 18, параграф 1 на децата жертви се оказва помощ, подкрепа и защита, като се отчита висшият интерес на детето. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. Предоставената от BE, DE, LV и SI информация не беше изчерпателна.

    В член 18, параграф 2 държавите членки се задължават да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на съответното дете се оказват помощ и подкрепа от момента, в който компетентните органи имат сериозни основания да считат, че е възможно то да бъде жертва. Около половината държави членки разполагат с мерки, които транспонират тази разпоредба. За AT, BE, BG, DE, EL, ES, FR, IT, LU, NL, PL, SI и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия) информацията не беше изчерпателна.

    В член 18, параграф 3 се изисква държавите членки да гарантират, че когато възрастта на лицето не е установена и има причини да се предполага, че лицето е дете, това лице да се смята за дете, за да може да му се предостави незабавен достъп до помощ, подкрепа и защита. Докато в BG, CY, EL и LT формулировката на законодателството за транспонирането на тази разпоредба е много подобна на директивата, законодателството в EE, ES, HR, LV, MT, PT, RO и UK (Англия/Уелс и Гибралтар) съдържа обща презумпция за непълнолетие в полза на жертвата, докато не бъде доказано обратното. За AT, BE, CZ, DE, FI, FR, HU, IE, IT, LU, PL, SE, SI, SK и UK (Шотландия) информацията не беше изчерпателна.

    2.2.2.Помощ и подкрепа за жертвите (член 19)

    В член 19 се предвиждат общи разпоредби относно мерките за помощ, подкрепа и защита на децата жертви и техните семейства.

    Съгласно член 19, параграф 1 държавите членки гарантират оказването на помощ и подкрепа на жертвите преди и по време на наказателното производство, както и в рамките на подходящ срок след приключването му, като по-специално се осигури защита на децата, които съобщават за случаи на насилие в тяхното семейство. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. Предоставената от DE, HU, IE, IT, LV, PL, RO, SI и SK информация не беше изчерпателна.

    В член 19, параграф 2 се изисква държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помощта и подкрепата за дете жертва не зависи от неговото желание да сътрудничи на наказателното разследване, наказателното преследване или по време на съдебната фаза на наказателното производство. Докато законодателството в CY, EL, MT и UK (Англия/Уелс и Гибралтар) използва формулировка, доста подобна на директивата, по-голямата част от държавите членки (AT, BE, BG, CZ, EE, ES, FI, FR, HR, HU, IE, IT, LT, LU, LV, NL, PL, PT, RO, SE, SK и UK (Северна Ирландия и Шотландия) са използвали различни разпоредби по отношение на помощта и подкрепата. Предоставената от DE и SI информация не беше изчерпателна.

    Съгласно член 19, параграф 3 държавите членки гарантират оказването на помощ и подкрепа на децата жертви след индивидуална оценка на особените обстоятелства на всяка отделна жертва, като се отчитат надлежно мнението, нуждите и опасенията на детето. Повечето държави членки са въвели мерки, които транспонират тази разпоредба. 5 Предоставената от DE, EL, IT, LT, LU, LV, NL, PL, SI и UK (Шотландия) информация не беше изчерпателна.

    Съгласно член 19, параграф 4 децата жертви на сексуални престъпления се считат за особено уязвими жертви съгласно Рамково решение 2001/220/ПВР, заменено след 2012 г. от Директивата за правата на жертвите. 6  Повечето държави членки са предприели мерки, които транспонират тази разпоредба. Предоставената от DE, EL, IE, IT, SI и UK (Шотландия) информация не беше изчерпателна.

    Признаването на децата като особено уязвими жертви е предвидено чрез конкретни мерки за помощ и защита (с изключение на UK (Гибралтар), където разпоредбата е транспонирана буквално). Тези мерки гарантират, че децата жертви имат право да дават показания по начин, който ги предпазва от даване на показания в открито съдебно заседание, и с тях се занимават единствено лица, които са специално обучени за целта.

    В член 19, параграф 5 се изисква, когато е приложимо и възможно, държавите членки да оказват помощ и подкрепа на семейството на детето жертва, когато семейството се намира на тяхна територия. AT, BE, BG, CY, EE, FI, HR, IE, LT, MT, NL, PT, SK и UK са предприели мерки за транспонирането на тази разпоредба, докато в останалите държави членки предоставената информация не беше изчерпателна.

    2.2.3.Защита на децата жертви в наказателното разследване и производство (член 20)

    В член 20 се предвиждат изискванията към държавите членки по отношение на защитата на децата жертви в наказателното разследване и производство.

    По-голямата част от държавите членки (BG, CY, CZ, DE, EE, EL, ES, FR, FI, HR, HU, IE, IT, LT, LU, LV, MT, NL, PL, PT, RO, SE, SI, SK и UK (Гибралтар) са предприели мерки, за да гарантират, че в наказателното разследване и производство компетентните органи назначават специален представител на детето жертва в съответствие с член 20, параграф 1. Информацията, предоставена от AT, BE и UK (Северна Ирландия, Шотландия и Англия/Уелс), не беше изчерпателна.

    Съгласно член 20, параграф 2 държавите членки гарантират, че децата жертви получават достъп до правни консултации и до процесуално представителство, които са безплатни, когато жертвата няма достатъчно финансови средства. Повечето държави членки разполагат със законодателство, което транспонира тази разпоредба. За AT, CZ, DE, EE, IE, LT, PL, RO и UK (Англия/Уелс, Шотландия и Северна Ирландия) предоставената информация не беше изчерпателна.

    В член 20, параграф 3 се описва набор от изисквания, които да се вземат предвид при провеждането на наказателни разследвания, включващи деца жертви, и по-специално по време на разпити. Докато EL, HR, LT, MT, PT, RO, SE и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Гибралтар) са въвели необходимите мерки за транспонирането на член 20, параграф 3, предоставената от останалите държави членки информация не беше изчерпателна.

    Повечето държави членки са предприели мерки, за да гарантират, че разпитите на детето жертва или на детето свидетел се записват аудио-визуално и че записите могат да бъдат използвани като доказателство в съдебната фаза на наказателното производство в съответствие с член 20, параграф 4. Предоставената от AT, FI, IE, MT и PL информация не беше изчерпателна.

    В член 20, параграф 5 от държавите членки се изисква да предприемат мерки, за да гарантират, че може да бъде разпоредено изслушването да се проведе при закрити врати или без присъствието на детето. Повечето държави членки са транспонирали този член, въпреки че предоставената от BE, FI, PL и UK (Шотландия) информация не беше изчерпателна.

    В съответствие с член 20, параграф 6 повечето държави членки са предприели мерки, за да защитят неприкосновеността на личния живот, самоличността и образа на децата жертви и да попречат на публичното разпространяване на всякаква информация, която може да доведе до разкриване на тяхната самоличност. Предоставената от BE, DE, PL, PT и SI информация не беше изчерпателна.

    2.3.Превенция (членове 10 и 21—25)

    2.3.1.Лишаване от право на упражняване на професия или дейност вследствие на присъда (член 10)

    В член 10 се разглежда превенцията на престъпления срещу деца посредством лишаване от право на упражняване на професия или дейност вследствие на присъда.

    В член 10, параграф 1 от държавите членки се изисква да предприемат мерки, за да гарантират, че физическо лице, което е било осъдено за сексуални престъпления срещу деца, може временно или постоянно да бъде лишено от правото да упражнява най-малко професионални дейности, които включват преки и редовни контакти с деца. Някои от държавите членки (BE, BG, EL, ES, LT, PT и RO) избраха временно лишаване от правото на упражняване на професия или дейност, докато LU и SK избраха постоянно лишаване от това право. В DE, FR, HR, HU, IE, MT и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия) е възможно както временно, така и постоянно лишаване от това право. От друга страна, от законодателството на CY, EE, FI, LV и NL не става ясно дали такова лишаване от право е постоянно или временно. Що се отнася до работа, включваща контакт с деца, SE транспонира настоящия член чрез системни проверки на досиетата, вместо чрез конкретна разпоредба за лишаване от право на упражняване на професия или дейност.

    Предоставената от AT, CZ, IT, PL, SI и UK (Гибралтар) информация не беше изчерпателна.

    Съгласно член 10, параграф 2 държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че работодателите имат правото да поискат информация за съществуването на осъдителни присъди или за наличието на лишаване от право на упражняване на професия или дейност, когато наемат на работа лице за професионални или доброволчески дейности. Повечето държави членки са транспонирали тази разпоредба. Тази информация може да бъде получена например, като се изисква представянето на свидетелство за съдимост на лицето (BE, ES, FI, HR, HU, IE, IT, LU, MT, NL, PT, RO, SE, SK и UK) или справка от регистъра на осъдените лица (LT), наказателния регистър (LV), регистъра за добро поведение (DE), полицейския регистър (CY), справка с данни за осъдителни присъди (ЕЕ) или такава от автоматизирания национален регистър на сексуалните престъпници и насилниците (FR).

    По отношение на член 10, параграф 3 повечето държави членки са транспонирали изискването за предаване на информация за осъдителни присъди и за наличието на лишаване от право на упражняване на професия или дейност в съответствие с процедурите, определени в Рамково решение 2009/315/ПВР относно обмена на информация, получена от регистрите за съдимост. 7 Въпреки това обаче някои държави членки изглежда все още не са гарантирали предаването на информацията, когато други държави членки са поискали информация за предишни осъдителни присъди. В някои случаи те не създават правно задължение за изпращането на тази информация (BE, CZ, IE, LV, MT и SE). В други случаи те надхвърлят изискването на директивата въпросното лице (гражданин на държава членка А) да се съгласи с издаването на свидетелство за съдимост от държавата, в която възнамерява да работи срещу заплащане или като доброволец (държава членка Б), като изрично се изисква допълнително съгласие от въпросното лице за информацията за съдимост, която ще бъде изпратена от държава членка А до държава членка Б (FI, LU и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия).

    2.3.2.Мерки срещу рекламирането на възможности за насилие и за туризъм с цел секс с деца (член 21)

    В член 21 се предвижда приемането на мерки за предотвратяване/забрана срещу рекламирането на възможности за насилие и за туризъм с цел секс с деца.

    Член 21, буква а) се отнася до предотвратяването или забраната на разпространението на материали, които рекламират възможността за извършване на сексуални престъпления срещу деца. Докато AT, BE, CY, EE, EL, IT, LV, MT и SK разполагат с разпоредби за наказването на криминални престъпления, свързани с рекламирането, посочено в член 21, буква а), DE, FI, FR, LV, PL, PT и RO са транспонирали тази разпоредба от директивата посредством престъплението, свързано с обществено подстрекателство.

    Член 21, буква б) се отнася до забраната/предотвратяването на организирането на пътувания с цел извършване на престъпление за други лица. Повечето държави членки са предприели различни мерки за транспонирането на тази разпоредба. AT, BG и FI например криминализират това поведение чрез разпоредби, приложими за подбудители/помагачи, както и чрез практически мерки, докато в CZ, LT и SK такова поведение се наказва единствено чрез разпоредба, приложима за участниците, дори ако основното престъпление не е извършено. CY, EL, IT и MT са приели конкретно нарушение, което санкционира организирането на пътувания за трети лица с цел извършването на престъпления срещу деца.

    2.3.3.Програми или мерки за превантивна намеса (член 22)

    В член 22 се изисква държавите членки да гарантират, че лицата, които се опасяват, че биха могли да извършат престъпление, могат да получат достъп до ефективни програми или мерки за намеса, предназначени да оценят и предотвратят риска от извършване на такива престъпления. AT, BG, DE, FI, NL, SK и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия) са въвели мерки за транспониране на тази разпоредба, докато предоставената от останалите държави членки информация не беше изчерпателна.

    2.3.4.Превенция (член 23)

    В член 23 се изисква държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се предотвратят сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца.

    Член 23, параграф 1 се отнася до мерките, свързани с образованието и обучението. Докато CY, EL, ES и LT са транспонирали този член чрез конкретни законодателни разпоредби, BG, CZ и PT са използвали други мерки, като например национални планове/стратегии за действие. NL, PL, RO, SE и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия) са използвали общи законодателни мерки в комбинация с кампании и проекти.

    Член 23, параграф 2 се отнася до информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността за проблема при евентуално сътрудничество с организации на гражданското общество. Всички държави членки са транспонирали тази разпоредба, например чрез образователни програми (AT, BE, CY, FR, LU, LV, MT, PT, SK и UK (Англия/Уелс и Северна Ирландия).

    Член 23, параграф 3 се отнася до редовното обучение на служителите, за които е вероятно да влязат в контакт с деца жертви. Повечето държави членки са предприели мерки за транспонирането на тази разпоредба. Предоставената от EL, HU, IE, IT и UK (Шотландия) информация не беше изчерпателна.

    2.3.5.Програми или мерки за намеса на доброволна основа в хода на наказателно производство или след него (член 24)

    В член 24 се урежда осигуряването на програми или мерки за намеса в хода на наказателно производство или след него.

    В член 24, параграф 1 се изисква държавите членки да осигурят ефективни програми или мерки за намеса, които да са достъпни по всяко време на наказателното производство, във или извън местата за лишаване от свобода, с цел предотвратяване или свеждане до минимум на рисковете от повтаряне на престъпленията. Докато редица държави членки са предприели мерки за транспониране на тази разпоредба, предоставената от AT, CY, CZ, DE, ES, FI, FR, HU, IE, IT, LU, LV, PL, PT, RO, SE, SI, SK и UK (Северна Ирландия, Шотландия и Гибралтар) информация не беше изчерпателна.

    В член 24, параграф 2 се изисква програмите или мерките за намеса да отговарят на конкретните нужди, свързани с развитието на децата, които извършват сексуални престъпления. Държавите членки са транспонирали тази разпоредба с помощта на различни средства, като например посредством законодателството (BG, HR и RO), комбинация от законодателни и други мерки (HU, LT и MT), или други мерки (FI, NL и UK (Англия/Уелс, Северна Ирландия и Шотландия).

    В член 24, параграф 3 се изисква да бъде осигурен достъп до програмите или мерките за намеса на лицата, срещу които е образувано наказателно производство (член 24, параграф 3, буква а), и на осъдените лица (член 24, параграф 3, буква б). CY, EL, MT, NL, RO и UK са предприели мерки за транспонирането на член 24, параграф 3, буква а), а BG, CY, DE, EL, ES, FI, HR, IT, LT, MT, NL, RO и UK са предприели мерки за транспонирането на член 24, параграф 3, буква б). Предоставената от другите държави членки информация не беше изчерпателна.

    Съгласно член 24, параграф 4 държавите членки гарантират, че лицата, които имат достъп до програмите или мерките за намеса, се подлагат на оценка на опасността, която представляват, и на риска от повторно извършване на някое от престъпленията, за да се определят подходящите програми или мерки за намеса. AT, EL, HR, LT, MT, RO и SE са предприели мерки за транспонирането на тази разпоредба, докато информацията, предоставена от останалите държави членки, не беше изчерпателна.

    В член 24, параграф 5 се изисква държавите членки да гарантират, че лицата, които имат достъп до програмите или мерките за намеса, са напълно информирани за основанията за предложението (член 24, параграф 5, буква а), са съгласни да участват при пълно познаване на фактите (член 24, параграф 5, буква б) и могат да откажат и, ако са осъдени лица, биват информирани за възможните последици от такъв отказ (член 24, параграф 5, буква в). AT, BG, CY, EE, FI, LT, MT и UK (Гибралтар) са предприели мерки за транспонирането на член 24, параграф 5, букви а) и б), а CY, EE, FI, FR, LT, MT и UK (Гибралтар) — за транспонирането на член 24, параграф 5, буква в). Предоставената от другите държави членки информация не беше изчерпателна.

    2.3.6.Мерки срещу уебсайтове, съдържащи или разпространяващи детска порнография (член 25)

    Моля, вижте съответния отделен доклад относно транспонирането на този член. 8

    3.ЗАКЛЮЧЕНИЕ И СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

    Директивата представлява цялостна законодателна рамка, която е довела до значителен напредък в държавите членки чрез изменение на наказателни кодекси, наказателни процедури и секторно законодателство, опростяване на процедурите, създаване или усъвършенстване на схемите за сътрудничество и подобряване на координацията на националните участници. Комисията признава значителните усилия, положени от държавите членки за транспонирането на директивата.

    Въпреки това все още има значителни възможности директивата да достигне пълния си потенциал чрез пълното прилагане на всички нейни разпоредби от страна на държавите членки.

    Анализът до този момент показва, че някои от основните предизвикателства за държавите членки биха могли да бъдат свързани с програмите за превенция и намеса за извършителите (членове 22, 23 и 24), материалното наказателно право (членове 3, 4 и 5), както и мерките за помощ, подкрепа и защита на децата жертви (членове 18, 19 и 20).

    По-малко предизвикателства изглежда представляват разпоредбите, свързани с подбудителство, помагачество и опит (член 7), сексуални действия по взаимно съгласие (член 8), изземване и конфискация (член 11), отговорност и санкции за юридически лица (членове 12 и 13).

    Предвид комплексния характер на директивата, Комисията ще се съсредоточи върху това да се гарантира, че транспонирането е завършено в целия ЕС и че разпоредбите се прилагат правилно. Ето защо за момента Комисията не възнамерява да предложи изменения на директивата или на допълнителното законодателство. Вместо това Комисията ще съсредоточи усилията си върху това да гарантира, че децата се възползват от цялата добавена стойност на директивата чрез пълното ѝ транспониране и прилагане от страна на държавите членки.

    Комисията ще продължи да оказва подкрепа на държавите членки, за да се осигури задоволителна степен на транспониране и прилагане. Това включва наблюдение дали националните мерки съответстват на съответните разпоредби в директивата. Когато е необходимо, Комисията ще упражнява изпълнителните си правомощия по договорите с помощта на производства за установяване на нарушения. Тя също така ще подкрепи прилагането на директивата, като улесни създаването и обмена на най-добри практики в конкретни области, като например програми за превенция и намеса за извършителите.

    (1)

     Европейска информационна система за съдимост, регулирана от Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки и Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР. Повече информация за ECRIS е достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/justice/criminal/european-e-justice/ecris/index_en.htm.

    (2)

     От тук нататък „държави членки“ или „всички държави членки“ се отнася до държавите членки, обвързани от директивата (т.е. всички държави—членки на ЕС, с изключение на Дания). В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол 22 относно позицията на Дания, Дания не участва в приемането на директивата, нито директивата се прилага за страната. Въпреки това Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета продължава да се прилага за Дания и е задължително. В съответствие с член 3 от Протокол 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и двете страни участват в приемането на директивата и са обвързани от него.

    (3)

     В съответствие с член 28, параграф 2 от директивата изпълнението на член 25 за мерките срещу уебсайтове, съдържащи или разпространяващи детска порнография, е оценено в отделен доклад (COM(2016) 872), публикуван заедно с този.

    (4) Държавите членки в този документ са посочени със съкращения в съответствие с тези правила: http://publications.europa.eu/code/en/en-370100.htm.
    (5) Оценката например може да обхване оценка на положението на детето жертва въз основа на информацията, събрана от семейството, детето, училището, детската градина, роднини или други органи, развитието на детето и удовлетворяването на неговите нужди, възможностите на родителите, социалната среда на детето и семейството, мненията и желанията на детето, както и възрастта на детето, здравословното му състояние, интелектуална зрялост и културна идентичност.
    (6) Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите на престъпления, заменено с Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
    (7) Вж. бележка под линия 1.
    (8) Вж. бележка под линия 3.
    Top