27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/44

1.1

Комитетът приветства предложението за директива на Комисията относно вътрешния превоз на опасни товари, чиято стратегическа цел е да се хармонизира законодателството на ЕС в тази област. Подобна мярка следва да доведе до подобряване на безопасността при вътрешния превоз на опасни товари.

1.2

В предложението за директива се преразглеждат четири действащи директиви и четири решения на Комисията относно превоза на опасни товари, които се обединяват в един законодателен акт, като същевременно се разширява приложното поле на тези разпоредби на ЕС, които първоначално се отнасяха до автомобилния и железопътния превоз и до превоза по вътрешноводни пътища.

1.3

Комитетът споделя гледната точка на Комисията, според която едва ли е възможно да се въведат възможно най-добрите условия за безопасност при превоз на опасни товари, ако не се приеме единно законодателство на Общността, което да обхваща всички видове вътрешен превоз (автомобилен, железопътен и по водни пътища).

1.4

Комитетът изразява съгласие със становището на Комисията, че чрез хармонизацията на действащото законодателство в областта на вътрешния автомобилен и железопътен превоз на опасни товари, без да се променят основно действащите разпоредби и като се разшири приложното поле на законодателството на Общността за да обхване превоза по вътрешноводни пътища, се постига значително опростяване на законодателството и на административните процедури както за публичните власти, така и за частния бизнес.

1.5

Приемането на единен законодателен акт, който обхваща трите вида вътрешен превоз и предвиждането на възможността в приложенията на директивата да се включат само позовавания на международните конвенции и споразумения за превоза на опасни товари, вместо те да бъдат включени в директивата, каквато е ситуацията понастоящем, ще доведе до значително намаляване на обема на достиженията на правото на Общността.

1.6

Комитетът счита, че правната форма на предложените разпоредби, а именно директива, е добро решение. Все пак, предвид широкия спектър от изключения и дерогации, които се предвиждат в тази област за държавите-членки, Комитетът призовава всички държави-членки да си сътрудничат по този въпрос възможно най-тясно с Комисията, за да се гарантира, че хармонизирането на законодателството ще бъде ефективно.

1.7

Комитетът би искал да подчертае, че предвид подробното изложение на разпоредбите в проекта за текст, отнасящи се до техническите условия в областта на превоза на опасни товари, както и до класификацията на опасните товари, той може да коментира само аспектите на предложението, които са от по-общ характер.

1.8

Комитетът приема със задоволство предоставената от Комисията информация, че съдържанието на предложението е било повлияно в значителна степен от позициите на държавите-членки и на заинтересованите страни като професионалните асоциации, представляващи предприятията в сферата на превоза на опасни товари и че по време на процедурата по консултации са били положени всички възможни усилия за постигане на обща позиция.

1.9

Комитетът отбелязва със задоволство, че Комисията ще продължава да бъде подпомагана от специален регулаторен комитет, натоварен с въпросите на превоза на опасни товари, който ще й оказва помощ в рамките на процедурата за комитология.

1.10

Освен това той изразява задоволство, че професионалните асоциации са могли да изразят своите гледни точки в процеса на изработване на предложението, благодарение на възможността, която им е била предоставена да участват редовно в заседанията на регулаторния комитет и че от друга страна са били проведени консултации и с държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), като Европейският парламент е бил непрекъснато информиран за това.

1.11

Комитетът оценява факта, че са били проведени консултации и с Централната комисия за корабоплаване по Рейн, като се има предвид, че по тази река са съсредоточени 80 % от превоза на опасни товари в Европа.

1.12

Комитетът взема под внимание също така предоставената от Комисията информация, че през 2004-2005 г. външни консултанти са извършили оценка на тази сфера на дейност („Оценка на политиката на ЕС, свързана с превоза на опасни товари от 1994 г. досега“), която е потвърдила значението на подхода, представен в предложението и че освен това преобладаващото мнозинство от участниците в публичните консултации са се произнесли в полза на предложените от Комисията мерки.

1.13

По въпроса за прехвърлянето на държавите-членки на задължението за превод и публикуване на техническите приложения на директивата, което досега бе поемано от Общността, Комитетът счита, че би било желателно Комисията да окаже финансова подкрепа за извършването на тези преводи в държавите-членки.

1.14

В светлината на гореизложените съображения, Комитетът е убеден, че следва да се подкрепи представеното от Комисията предложение, изработено от висококвалифицирани експерти в областта на вътрешния превоз на опасни товари от различни държави-членки.

1.15

Комитетът би желал все пак да привлече вниманието върху определен брой въпроси, които според него би трябвало да бъдат по-добре уточнени или изяснени: в директивата липсва дефиниция на самото понятие „опасни товари“; на държавите-членки се дава правото да забраняват превоза на опасни товари на тяхна територия само поради причини, които не са свързани с безопасността на този превоз; липсва каквато и да е информация в Приложения III.2 и III.3.

Бележките на Комитета по тези въпроси са представени в частта „Специфични бележки“ на настоящето становище.

2.1

Вътрешният превоз на опасни товари (химикали, почистващи продукти, бензин, експлозиви, муниции за огнестрелни оръжия, аерозоли, радиоактивни вещества, пестициди и др.) е съпроводен със значителен риск от инциденти. Тази констатация важи за всички видове превоз — автомобилен, железопътен или по вътрешноводни пътища. На опасност се излагат здравето и живота на хората, които участват в този превоз, както и на голям брой жители в градските и селските райони.

2.2

Вече бяха предприети мерки с цел да се гарантира, че условията за превоз на този вид товари са възможно най-сигурни. Понастоящем международният превоз на опасни товари се регулира от международни конвенции и споразумения, сключени въз основа на препоръки на Организацията на обединените нации (ООН). За да се гарантира безопасността на превоза на опасни товари, като същевременно се гарантира свободното движение и мултимодалността на международните транспортни услуги, ООН изготви и актуализира документ, озаглавен Препоръки относно превоза на опасни товари „(образец за разпоредби на ООН)“.

2.3

Регламентирането на превоза на опасни товари е важно не само поради специфичното естество на тези товари, но и поради превозваните количества. Общият обем на опасните товари, които се превозват в Европейския съюз, възлиза на 110 милиарда тонкилометра годишно, което представлява около 8 % от целия превоз на товари в ЕС. 58 % от този превоз се извършват чрез автомобилен транспорт, 25 % чрез железопътен транспорт и 17 % по вътрешноводни пътища. С изключение на железопътния транспорт, този обем показва тенденция към увеличаване.

2.4

В Европа разпоредбите на международните споразумения в сектора на вътрешния превоз бяха приложени посредством три инструмента:

2.5

Законодателството на Европейския съюз в областта на вътрешния превоз на опасни товари обаче обхваща само автомобилния и железопътния превоз. Действащите по отношение на тези два вида превоз законодатели разпоредби вече гарантират високо ниво на безопасност, свободно предоставяне на услуги в тази област и свободно движение на превозните средства на територията на Европейския съюз. Законодателството на ЕС, което регулира тази област, включва следните четири законодателни акта:

2.6

От друга страна няма правила на Общността, които да регулират превоза на опасни товари по вътрешноводните пътища. Що се отнася до превоза на опасни товари по водни пътища, вярно е, че съществуват две системи от изисквания, регулиращи този превоз, по Рейн (ADN-R) и Дунав (ADN-D), но това са разпоредби, които имат само регионален обхват. Нещо повече, съществуват и национални разпоредби за вътрешния превоз в държавите-членки. Липсата на разпоредби на ЕС в тази област се дължи, наред с другото, на факта, че споразумението ADN още не е влязло в сила. Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки за превоза на опасни товари по вътрешноводни пътища, което Комисията представи през 1997 г., не беше прието и беше оттеглено през 2004 г.

2.7

Все пак споразумението относно превоза по вътрешни водни пътища понастоящем е в процес на ратифициране и се предвижда да влезе в сила най-късно през 2009 г. С оглед на това, Комитетът изразява съгласие с Комисията, че е логично в законодателството на ЕС да се включи превозът по вътрешноводни пътища, дори и само с цел хармонизиране. Това дава също така възможност да се актуализират и хармонизират действащите законодателни разпоредби. Освен това, не трябва да се позволява да се развиват две различни правни системи, една за международните превози и друга — за националните. Друго основание за преразглеждане на законодателството се състои в доста голямата сложност на законодателството на Европейския съюз, което понастоящем регулира превоза на опасни товари. Законодателните актове, свързани с един или друг вид превоз, съдържат несъответствия и някои от техните разпоредби са вече остарели или скоро ще остареят. Например, днес две директиви могат да бъдат сметнати за излишни, като се има предвид, че техните разпоредби бяха включени в ADR, RID и ADN. Възниква също така и проблем от техническо естество, свързан със сегашната структура на действащите директиви. На всеки две години обемистите им технически приложения трябва да бъдат превеждани в тяхната цялост при всяко изменение на международните конвенции и споразумения. Осъществяването на този процес се оказва извънредно трудно и скъпо.

2.8

Според информацията, представена от Комисията, гореспоменатите проблеми не само няма да изчезнат, а има опасност дори да се усложнят, ако не се направи нищо в това отношение. По всяка вероятност правилата, които понастоящем вече са сложни, ще стават още по-сложни при всяко изменение на международните конвенции и споразумения, остарелите нормативни актове ще бъдат запазвани, което не само ще създаде объркване за ползвателите, но и ще увеличи опасността от нарушаване на обвързващи разпоредби. Вместо да станат по-достъпни за ползвателите, има риск разпоредбите на Европейския съюз да станат напълно неясни. С нарастващото използване на мултимодалния подход, има опасност съществуването на различни правила за всеки вид превоз да утежни конкретните проблеми, които възникват ежедневно в областта на превозите и да увеличи ненужно разходите. Освен това, ако превозът трябва да се регулира от различни правила, в зависимост от това дали е международен или национален, развитието на превоза по вътрешноводни пътища ще бъде възпрепятствано, докато в обратния случай той би трябвало често да бъде предпочитаният вид превоз, както сочат статистическите данни.

2.9

Поради тези причини се предлага да се приеме нова директива, която ще актуализира четирите действащи директиви и четирите решения на Комисията, свързани с автомобилния и железопътния превоз на опасни товари, обединявайки в един единствен законодателен акт трите вида вътрешни превози, регулирани общо от един правен текст и включвайки превоза по вътрешноводни пътища в приложното поле на разпоредбите на ЕС.

2.10

Новата директива би трябвало да доведе до отмяна на изменените директиви 94/55/EО и 96/49/EО относно превоза на опасни товари, на директиви 96/35/EО и 2000/18/EО относно консултантите по безопасността за автомобилния, железопътния и водния превоз на опасни товари и изменените решения 2005/263/ЕО и 2005/180/EО на Комисията относно някои дерогации на национално ниво от директиви 94/55/EО и 96/49/EО. Тук заслужава да се добави, че разпоредбите на директиви 96/35/EО и 2000/18/EО понастоящем са включени в приложенията към директиви 94/55/ЕО и 96/49/ЕО, което ги прави безпредметни за автомобилните и железопътните превози.

2.11

Предложението включва в законодателството на Общността действащите разпоредби в областта на международния превоз и разширява приложението на международните разпоредби до вътрешния превоз. По този начин то ще доведе до съществено опростяване на законодателството на Общността в областта на превоза на опасни товари, въпреки че в същото време ще разшири приложното му поле.

2.12

Предложението цели също така да прехвърли на държавите-членки отговорността за превода и публикуването на техническите приложения на директивата, която досега се поемаше от ЕС, в случая от Комисията. Една от основните причини за това е, че преводите извършвани на ниво ЕС не винаги са били с много добро качество, поради което държавите-членки са били принуждавани да правят собствени преводи или евентуално да правят поправки. Приложенията се актуализират на всеки две години. В тази връзка Комисията следва да окаже финансова подкрепа на държавите-членки за извършването на тези преводи. Тя обаче е убедена, че икономиите, които ЕС ще може да реализира по отношение на разходите за превод и публикуване ще надхвърлят значително така предоставената помощ на държавите-членки.

2.13

Предложението трябва да доведе до създаване на система, благодарение на която приложенията към директивата ще се ограничат само до позоваване на международните конвенции и споразумения относно превоза на опасни товари, вместо да ги включват буквално, какъвто е случаят понастоящем. Предвижда се тази мярка да доведе до намаляване на обема на достиженията на правото на Общността с около 2000 страници.

2.14

Опростяването на законодателството на Общността би трябвало да улесни неговото транспониране на национално ниво. Хармонизирането на разпоредбите, регулиращи превоза на опасни товари би улеснило и би направило по-ефективна работата на правоприлагащите органи, включително и съдебната власт.

2.15

Освен това наличието на опростени и хармонизирани разпоредби би улеснило административните процедури за всички, които участват в превоза на опасни товари, от експедитора до клиента.

2.16

Хармонизираните разпоредби биха улеснили изготвянето на документите относно превоза и превозните средства, освен това би се опростило обучението на участниците и работата на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари.

2.17

Предложението е част от програмата на Комисията за постепенно актуализиране и опростяване на достиженията на правото на Общността, както и част от нейната законодателна и работна програма.

3.1

На първо място, в предложението, озаглавено „Директива на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния превоз на опасни товари“, в частта, посветена на определенията, се уточнява значението на отделни термини или изрази (например ADR, RID, ADN, превозно средство, вагон, плавателен съд) по смисъла на разглежданата директива. В него обаче не се уточнява какво трябва да се разбира под понятието „опасни товари“. Безспорно дефинирането на това понятие не е просто, като се има предвид, че съществуват много видове товари и че успоредно с техническия прогрес този списък става все по-дълъг. Независимо от това Комитетът е на мнение, че текстът би трябвало да съдържа информация за това какво да се разбира под понятието „опасни товари“ по смисъла на директивата.

3.2

На второ място, проектът за директива дава на държавите-членки правото да регулират или забраняват превоза на опасни товари на тяхна територия, единствено поради причини, различни от тези, свързани с безопасността на превоза. Въпреки че разбира причините, които са довели до предоставянето на държавите-членки на правото за регулиране или забрана, Комитетът не разбира основанията, поради които това право им се предоставя единствено „по причини, различни от тези, свързани с безопасността на превоза“. Той счита, че в контекста на това предложение, чиято цел е да повиши безопасността на превоза на опасни товари, предложената формулировка означава, че държавите-членки не биха могли да забранят превоза на опасни товари на своя територия поради причини, свързани именно с безопасността на този превоз. Тази позиция изглежда по-скоро нелогична. От друга страна, Комитетът не е наясно по какъв начин би могла да се гарантира координацията на тези забрани, свързани с трансграничния превоз, в случай че държавите-членки приемат различни видове забрани.

3.3

На трето място, точки III.2 и III.3 от Приложение III (превоз по вътрешноводни пътища), не съдържат никаква информация относно допълнителните преходни разпоредби и допълнителните национални разпоредби, които се предвиждат. Поради това Комитетът отправя искане към Комисията да уточни дали наистина не се предвиждат никакви подобни мерки или те просто са в процес на изготвяне.