30.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 25/1

1.

Хуманитарната помощ е основен израз на универсалната стойност на солидарността между хората и морален императив.

2.

Хуманитарните кризи включват както бедствия, предизвикани от човешко поведение, така и природни бедствия. Въздействието им е все по-сериозно, свързано е с редица фактори, като променящия се характер на конфликтите, изменението на климата, нарастващата конкуренция за достъп до енергия и природни ресурси, крайната бедност, лошото управление и ситуациите на нестабилност. Основната жертва е гражданското население, често най-бедните и уязвимите му представители, живеещи предимно в развиващите се страни. Хуманитарните кризи доведоха до нарастване на броя на разселените лица — както бежанци, така и вътрешно разселени лица.

3.

Днес хуманитарните участници са изправени пред сериозни предизвикателства. Налице е нарастваща тенденция към пренебрегване или грубо нарушаване на международното право, включително международното хуманитарно право, законодателството в областта на правата на човека и бежанското право. „Хуманитарното пространство“, необходимо за гарантирането на достъп до уязвимите групи от населението, както и на безопасността и сигурността на хуманитарните работници, трябва да се запази като съществена предпоставка за предоставянето на хуманитарна помощ, както и за да могат Европейският съюз (ЕС) и неговите партньори в хуманитарната област да получават помощ, включваща закрила на лица, пострадали при кризи, въз основа на зачитане на принципите за неутралност, безпристрастност, хуманност и независимост на хуманитарната дейност, залегнали в международното право, и по-специално в международното хуманитарно право.

4.

Предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС е споделена компетентност между държавите-членки и Европейската общност (1). То се основава на дълга традиция и отразява многообразието на участниците. Хуманитарната дейност на ЕС се вписва в цялостния международен подход, който обединява Организацията на обединените нации, Движението на Червения кръст/Червения полумесец, хуманитарни НПО и други, в подкрепа на местната реакция при хуманитарни кризи посредством подхода на партньорство със засегнатите общности. Националните власти в държавите, изправени пред криза, продължават да носят основната отговорност за защитата на населението в борбата с бедствия.

5.

Понастоящем ЕС колективно предоставя най-големия дял от официалната международна хуманитарна помощ под формата на общностен и двустранен принос на държавите-членки на ЕС. В този контекст ЕС притежава необходимия опит и е натоварен със задължението да гарантира, че общият му принос към хуманитарната реакция е ефективен и целесъобразен, подкрепя международното хуманитарно усилие за предоставяне на помощ на нуждаещи се и отговаря адекватно на предизвикателствата, пред които са изправени хуманитарните участници понастоящем.

6.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ осигурява обща концепция, която обуславя действията на ЕС в областта на хуманитарната помощ, както на равнище държави-членки, така и на общностно равнище, в областта на хуманитарната помощ в трети държави. Тази обща концепция се съдържа в първата част на декларацията; втората част излага подхода на Европейската общност към хуманитарната помощ, от който да се ръководи реализирането на тази концепция на общностно равнище, и допълнително определя приоритети за конкретни действия на общностно равнище.

7.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ е договорен съвместно от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската Комисия. По този начин ние се стремим да потвърдим ангажимента си към принципите, които стоят в основата на хуманитарната помощ от страна на ЕС, да задълбочим съществуващите ангажименти за добри донорски практики в ЕС в партньорство с други хуманитарни участници и да поставим основите на по-тясно сътрудничество за гарантиране на най-ефективното предоставяне на хуманитарна помощ от страна на ЕС в следващите години.

8.

Хуманитарната помощ от страна на ЕС има за цел да осигури обусловена от потребностите спешна реакция, насочена към опазване на живота, предотвратяване и облекчаване на човешкото страдание и запазване на човешкото достойнство, винаги когато възникне необходимост от такава, ако правителствата и местните органи са претоварени, неспособни или не желаят да предприемат действия. Хуманитарната помощ от страна на ЕС обхваща операции за съдействие, помощ и защита, за спасяване или опазване на човешкия живот по време на хуманитарни кризи или непосредствено след тях, но също така и действия за улесняване или получаване на достъп до нуждаещи се, както и свободното движение на помощ. Хуманитарната помощ от страна на ЕС се предоставя в отговор на кризи, предизвикани от човешко поведение (включително сложни спешни ситуации) и на природни бедствия, според необходимостта.

9.

Местната реакция за намаляване на риска от кризи и бедствия, включително подготвеността за бедствия и възстановяването след тях, са от съществено значение за спасяването на човешкия живот и за да постигане на повишена устойчивост на общностите при спешни ситуации. Дейностите по изграждане на капацитет за предотвратяване и смекчаване на въздействието на бедствията и за засилване на хуманитарната реакция също представляват част от хуманитарната помощ от страна на ЕС.

10.

ЕС категорично се ангажира с поддържането и насърчаването на основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост. Този принципен подход е от първостепенно значение за съгласието и способността на ЕС, както и на хуманитарните участници като цяло, да оперират на място, в един често пъти сложен контекст на политика и сигурност. Възприемането на ЕС и неговата ангажираност по отношение на тези основни принципи на хуманитарната дейност е свързано с поведението и ангажираността на място на всички участници от ЕС.

11.

Принципът на хуманност означава, че човешкото страдание трябва да се облекчава навсякъде, където съществува, като се обръща особено внимание на най-уязвимите групи от населението. Трябва да се зачита и защитава достойнството на всички пострадали.

12.

Неутралността означава, че хуманитарната помощ не трябва да облагодетелства никоя страна по въоръжен конфликт или по друг спор.

13.

Безпристрастността означава, че хуманитарната помощ трябва да се предоставя единствено въз основа на потребностите, без дискриминация между и в рамките на засегнатите групи население.

14.

Зачитането на независимостта означава автономност на хуманитарните цели от политически, икономически, военни и други цели и служи като гаранция за това, че единствената цел на хуманитарната помощ остава облекчаване и предотвратяване на страданието на пострадалите при хуманитарни кризи.

15.

Хуманитарната помощ от страна на ЕС не е инструмент за управление на кризи.

16.

ЕС ще пледира настойчиво и последователно за зачитане на международното право, включително на международното хуманитарно право (2), законодателството в областта на правата на човека и бежанското право. През 2005 г. ЕС прие Насоки за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право. ЕС се ангажира да приведе тези насоки в действие в областта на външните отношения (3).

17.

ЕС припомня ангажимента за осигуряване на защита в съответствие с Резолюция 60/1 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 2005 г. (Заключителен документ от Световната среща на върха, 2005 г.). Всяка отделна държава носи отговорност да защитава населението си от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството. Международната общност също носи отговорност за защита на народите от тези престъпления чрез Организацията на обединените нации. Международната общност потвърди, че е готова да предприеме колективни действия чрез Съвета за сигурност на ООН в случаите когато националните власти явно не успяват да изпълнят ангажимента си за осигуряване на защита.

18.

Като отчита многообразието от капацитет, мащаб и специфични условия, приложими към хуманитарната помощ в рамките на ЕС, при договарянето на настоящия Европейски консенсус, всички донори от ЕС се ангажират да прилагат принципите на Доброто хуманитарно донорство (ДХД) (4) и да работят заедно, както и с други участници, с цел прилагане на най-добрите донорски практики. Тук се включва и заделянето на финанси за хуманитарни цели, съответстващи на потребностите и въз основа на оценка на потребностите.

19.

Както ЕС, ние се наемаме да насърчаваме дебат по същество относно елементите на най-добрите донорски практики, за да се гарантира, че доброто донорство се реализира в подходяща помощ за хората, които са изправени пред хуманитарна криза.

20.

ЕС признава, че нивото на хуманитарни потребности в световен мащаб изисква консолидиран международен подход в партньорство с други участници, включително насърчаване на финансирането на помощ от нови и нововъзникващи официални донори и частни благотворители, които зачитат хуманитарните принципи.

21.

Партньорството стои в основата на предоставянето на хуманитарна помощ и поради това ЕС би приветствал подход на по-широко международно партньорство, който обхваща донори, партньори по изпълнението и други участници за гарантиране на ефективна хуманитарна дейност, основана на съществуващия комплекс от стандарти и най-добри практики.

22.

Принципите, които важат за хуманитарната помощ, са специфични и се отличават от други форми на помощ. Хуманитарната помощ от страна на ЕС, включително бързото възстановяване, следва да отчита дългосрочните цели за развитие, когато това е възможно, и е тясно свързана със сътрудничеството за развитие, чиито принципи и практики са очертани в „Европейския консенсус за развитие“ (5). Също така, хуманитарната помощ на ЕС се предоставя в ситуации, в които могат да се прилагат и други инструменти, свързани с управление на кризи, гражданска защита и консулска помощ. Ето защо, ЕС се ангажира да гарантира съгласуваност и взаимно допълване на своите реакции при кризи, като използва по най-ефективен начин различните мобилизирани инструменти. Следователно, ЕС следва да засили усилията за повишаване на обществената осведоменост и по-систематично да отчита хуманитарните принципи и съображения в работата на своите институции.

23.

Като признава различията в потребностите, способностите и приноса на жените, момичетата, момчетата и мъжете, ЕС подчертава колко е важно да се отчитат свързаните с половете съображения при осигуряването на хуманитарна помощ.

24.

ЕС признава, че активното участие на жените в хуманитарната помощ е от съществено значение и се ангажира да го насърчава.

25.

ЕС категорично подкрепя централната и цялостната координационна роля на Организацията на обединените нации, по-специално на Офиса на координатора на хуманитарната дейност (OCHA) към ООН, за насърчаването на съгласувана международна реакция при хуманитарни кризи. Счита се, че ОСНА изпълнява тази роля по-добре, когато има активно присъствие на място (и когато е назначен и разпределен координатор на хуманитарната дейност). Засилената координация от страна на ЕС би увеличила цялостната международна хуманитарна реакция, включително целенасочените усилия за подобряване на хуманитарната система, а също така би засилила амбицията на ЕС да работи в сътрудничество с други хуманитарни участници.

26.

Следователно, без да се засягат съответните им компетенции и традиции, хуманитарните донори на ЕС ще работят заедно чрез засилена вътрешна координация и стимулиране от страна на ЕС на най-добри практики с оглед насърчаването на общата концепция на ЕС по гъвкав и взаимно допълващ начин, който подкрепя международните усилия. Това означава, че ЕС ще се стреми да действа целенасочено в защита на „хуманитарното пространство“ и да укрепва цялостната хуманитарна реакция, включително идентифицирането на пропуски и осигуряване на подкрепа за добре организирано предоставяне на помощ, там където е най-необходима.

27.

Хуманитарните донори на ЕС ще се стремят да гарантират добри донорски практики чрез единна представа за потребност и подходяща реакция и чрез целенасочени усилия за избягване на дублиране и за гарантиране, че хуманитарните потребности са оценени и посрещнати адекватно. Следва да се обърне специално внимание на съгласуваността на стратегиите за реакция при дадена криза и на работата в партньорство на място.

28.

ЕС ще се концентрира върху:

29.

ЕС ще продължи да оформя международния хуманитарен дневен ред и да сътрудничи в рамките на международни форуми и в усилията за пледиране по хуманитарни въпроси.

30.

Без да се засяга хуманитарните принципи на неутралност и независимост, ЕС се ангажира да гарантира съгласуваност, взаимно допълване и ефективност на политиката, като използва влиянието си и пълния набор от инструменти, с които разполага, за да се справи с първопричините за хуманитарните кризи. По-конкретно, хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие, както и различните налични инструменти за прилагане на мерки за стабилност, ще бъдат използвани по съгласуван и взаимно допълващ начин, особено в контекст на преход и в ситуации на нестабилност, за да се използва пълният потенциал за осигуряване на краткосрочна и дългосрочна помощ и сътрудничество.

31.

Хуманитарната помощ следва да се разпределя прозрачно, на базата на установените потребности и степента на уязвимост. Това означава, че получателите на помощта следва да се идентифицират по критерии, които могат обективно да се проверят и че помощта следва да се предоставя така, че за определените приоритетни потребности да бъдат предоставени адекватни средства.

32.

За да се гарантира адекватно, ефективно, справедливо и гъвкаво разпределение на помощта, следва да се възприеме енергичен подход за оценка на потребностите, както на световно, така и на местно равнище. Като отчита съществуващите инициативи, ЕС ще се стреми да насърчава единен подход към оценка на потребностите на равнище ЕС, за да подобри настоящите практики и тяхното прилагане. ЕС отново потвърждава значението на тясното сътрудничество с международни партньори по отношение на оценката на потребностите. Извършването на анализ на глобалните потребности изисква съгласие относно подходящата методология и програмни принципи. Задълбочени оценки на местните потребности, особено в първоначалните етапи на внезапно възникване на криза изискват подходящо присъствие на място и опит, надеждна информация и ясно установени приоритети. Екипите на ООН по оценка и координация при бедствия играят основна роля в оценката на място, когато участват в извършването.

33.

ЕС потвърждава ангажимента си за гарантиране на балансирани реакции при наличие на различни кризи, въз основа на потребностите, включително помощ при продължителни кризи. Забравените кризи или кризите, при които интервенцията е особено трудна и където цялостната международна хуманитарна реакция е неадекватна, изискват специално внимание от ЕС. Такова внимание заслужават и пренебрегнатите потребности при реакция спрямо конкретни кризи.

34.

В хуманитарната област, спешната помощ с храни е неразделна и важна част от краткосрочната стратегия за хуманитарна реакция в отговор на потребностите на уязвимите групи от населението. Вследствие на това, спешната помощ с храни следва да се основава на енергична и прозрачна оценка на потребностите, която предоставя анализ на най-адекватния и подходящ комплекс от реакции, включващи помощ с храни и помощ без предоставяне на храни и отчита риска от ненужни сътресения на пазарите. Свързването на помощта с храни с други форми на животоподдържаща подкрепа спомага за укрепване на механизмите за справяне на засегнатото население.

35.

Винаги когато е възможно, без да се предизвикват ненужни сътресения на пазарите, помощта, включваща осигуряване на храни, следва да се основава на местните и регионални ресурси и доставки. Използването на тези ресурси и доставки не само води до избягване на допълнителни екологични и финансови разходи, но също така включва участие на местен капацитет и насърчава местната и регионалната икономика. Новаторските начини за доставяне на помощ, включително подходи, които не се основават на доставка на основни продукти (като например суми в брой и ваучери), също следва да бъдат взети предвид.

36.

ЕС ще гарантира, че поетите обещания за хуманитарна помощ се трансформират своевременно в ангажименти и разплащания и са свързани по ясен начин с оценката на потребностите, пригодени при необходимост в отговор на променящите се обстоятелства.

37.

Хуманитарната помощ трябва да се основава на оценката на потребностите, вместо на конкретни цели. Същевременно е налице сериозен недостиг на финансиране на световно равнище за удовлетворяване на съществуващи хуманитарни потребности. Очаква се необходимостта от хуманитарна помощ значително да се увеличи в краткосрочен до средносрочен план в резултат от демографски, политически/свързани със сигурността фактори, както и екологични фактори (включително изменението на климата). Следователно задоволяването на хуманитарните потребности вероятно ще изисква мобилизиране на повече ресурси в международен план, включително разширена донорска база.

38.

Колективно ЕС вече предоставя най-големия дял от официалната международна хуманитарна помощ, ЕС вече е поел ангажимент да увеличи общата официална помощ за развитие (ОПР), част от която са и хуманитарните вноски. ЕС има за цел да демонстрира ангажираността си към хуманитарната реакция, като мобилизира адекватни средства за оказване на хуманитарна помощ въз основа на оценка на потребностите. В този смисъл, оценката на адекватността на наличните ресурси за осигуряване на хуманитарна помощ от страна Европейската общност би била уместна в светлината на нейните съпоставими предимства. Също така държавите-членки следва да обмислят увеличаването на приноса си за двустранна хуманитарна помощ в рамките на увеличението на общата ОПР.

39.

При реакция в отговор на хуманитарна потребност трябва да се отчита наличието на специфична уязвимост. В този смисъл ЕС ще отделя специално внимание на жените, децата, възрастните хора, болните хора и хората с увреждания и на задоволяването на специфичните им потребности. Нещо повече, стратегиите за закрила срещу сексуално и основано на пола насилие трябва да бъдат инкорпорирани във всички аспекти на хуманитарната помощ.

40.

Въпросите относно бързината и качеството на помощта са решаващи за ефективното предоставяне на хуманитарна помощ. Като донори, наша е отговорността да гарантираме, че предоставената помощ представлява най-добрият възможен вариант и е подходяща за целта, която преследва. Следователно, хуманитарната дейност трябва да се основава на набор от международно признати стандарти и принципи. Те са заложени в „Кодекса за поведение на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и неправителствените организации за помощ при бедствия“ (7) и са широко застъпени в Хуманитарната харта. Широко признатите минимални стандарти за реакция при бедствия са определени като цяло и по сектори, включително чрез проекта „Сфера“ (8) Тези принципи на предоставяне на помощ се свързват с международно приетите критерии на ОИСР-КПР за оценка на хуманитарна помощ (9). Също така, ЕС оценява положително работата по международните закони, правила и принципи за реакция при бедствия

41.

ЕС напълно се присъединява към този набор от принципи, стандарти и критерии за оценка, които наред с инициативата ДХД, съставляват общата рамка за гарантиране на качествен подход към предоставянето на хуманитарна помощ от страна на ЕС.

42.

Политиките в различните секторни области на интервенцията за хуманитарна помощ, като здравеопазване, хранене, вода и санитарни условия, поддържане на живота и защита, трябва да бъдат адаптирани към контекста и получателите, за да се постигне максимален ефект. „Принципът за ненанасянето на вреда“ е минималното изискване, което стои в основата на такива политики и подходи на помощ, а това означава също, че екологичните и други съображения от дългосрочен характер трябва да бъдат отчетени още в началото, дори при краткосрочни неотложни интервенции.

43.

Отчетността в контекста на хуманитарната помощ обхваща както отчетност пред европейските граждани относно правилното използване на публични средства, така и отчетността пред тези, които се нуждаят от тях в държавите, изправени пред хуманитарна криза, за да се гарантира, че помощта е подходящо адаптирана към обстоятелствата и се предоставя по начин, който повишава шансовете за възстановяване.

44.

Показателите за качествен принос и изпълнение, критериите за икономическа ефективност (напр. режийни разходи в съотношение с помощта, която отива за получателите), и доколкото е възможно, подходът на включване на местното население на отделните етапи от програмите за помощ, особено при продължителни кризи — всичко това са елементи, които ЕС ще разгледа внимателно.

45.

Отчетността пред подпомаганите ангажира предоставящия помощ да работи в рамките на качествени стандарти, принципи, политики и насоки и насърчава дейностите за обучение и изграждане на капацитет, като гарантира участието на подпомаганите. Качественият подход изисква осигуряване на висока степен на гаранции от партньорите, посредством прилагане на критерии за допустимост на партньора и мониторинг на резултатите по време на осъществяването на операцията. Такива гаранции за качеството трябва да бъдат постижими от партньорите, като се отчитат големината им и степента на специализиране.

46.

Следователно мерките за отчетност включват финансов контрол и докладване за хуманитарните операции, оценка и измерване на резултатите и ефективността, анализ на разходите и на въздействието на различните варианти за реакция, гарантиране на качеството, прозрачност, подходи на участие в помощта и комуникация.

47.

Редовните оценки и упражненията за извличане на поуки, които правят преглед на реакцията при специфични кризи, са ценни компоненти за увеличаване на ефективността на хуманитарната помощ. Участниците от ЕС биха могли успешно да си сътрудничат както по отношение на съвместни подходи, така за обмен на информация относно оценката, извършвана от всеки отделен донор. Следователно ЕС ще обменя информация относно оценката на планирането, резултатите и реакциите, включително относно качеството на партньорството и ще предприема съвместни упражнения за извличане на поуки в отговор на сериозни кризи с участието на множество донори. ЕС следва редовно да прави колективен преглед на цялостното си предоставяне на хуманитарна помощ, по възможност ежегодно.

48.

В подкрепа на местния капацитет, бързата и енергична реакция при хуманитарни кризи зависи от наличието на партньори на място, особено на гражданското общество и на международни организации с мандат, чиято легитимност, експертиза и ресурси им позволява да се справят с конкретен аспект на кризата.

49.

ООН и нейните агенции за хуманитарна помощ са в основата на международната хуманитарна система като нормотворци, координатори, както и като основен фактор при предоставянето на хуманитарна помощ. По подобен начин, Международният комитет на Червения кръст разполага със специализиран мандат, основан на международните договори и в много отношения, особено при конфликтни ситуации, е един от малкото, а понякога и единственият партньор с достъп, който да му позволи да предоставя защита и хуманитарна помощ. Националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец, подкрепяни от Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец имат особено стабилни основи в местните общности и често имат най-добра възможност за незабавна реакция при природни бедствия. Неправителствените организации (НПО) са от съществено значение за хуманитарната реакция, тъй като те предоставят по-голямата част от международната хуманитарна помощ поради присъствието си на място и гъвкавостта си, често с високо ниво на специализация. Също така те са пряк израз на активното гражданство в служба на хуманитарната кауза.

50.

ЕС подчертава категоричната си подкрепа за множество партньори, ангажирани в изпълнението — ООН, Червения кръст/Червения полумесец и НПО и признава, че всеки от тях притежава съпоставими предимства за реакция при определени ситуации и обстоятелства. Същевременно, ЕС признава и необходимостта от тясна координация, последователност и взаимно допълване между партньорите, които осъществяват изпълнението на място.

51.

В ЕС и в международен план съществуват различни подходи към избора и гарантирането на качеството на партньорите по изпълнението при предоставяне на хуманитарна помощ. Критериите на донорите от ЕС за избор на партньори по изпълнението включват професионализъм и капацитет за управление, капацитет за реагиране при идентифицирана потребност (технически и логистичен капацитет, включително присъствие и достъп), придържане към хуманитарните принципи и международното право, както и към международните кодекси на поведение, насоки и най-добри практики при предоставянето на помощ, специализирани познания или мандат, икономическа ефективност, местно партньорство и опит в оперативен контекст, готовност за участие в координационни дейности, установени с оглед на цялостната оперативна ефективност, отчетност, включително прозрачност при докладване на резултатите и качество на капацитета за прилагане, включително добро финансово управление. Въз основа на различните си традиции, държавите-членки на ЕС и Комисията ще обменят информация относно практиките си за избор на партньори по изпълнението.

52.

Разпределението на помощ изисква специфични административни процедури, които са различни за отделните донори. Всички донори на ЕС ще се стремят към максимално оползотворяване на възможността за гъвкавост в своите системи и доколкото това е възможно към оптимизиране на процедурите с оглед намаляване на административната тежест върху прилагащите организации, при гарантиране на качеството на партньорството и стабилна отчетност при предоставянето на помощ.

53.

Жизненоважен елемент е и местната реакция при справянето с хуманитарна криза. Местните участници са на предна линия при бедствие, което връхлита внезапно, а също така все повече стоят в основата на хуманитарната реакция при сложни спешни ситуации. ЕС ще проучи как най-добре може да подкрепи дейностите за изграждане на капацитет с оглед устойчиво укрепване на местната реакция при кризи, както и как да насърчи партньорите по изпълнението да засилят сътрудничеството си с местни организации в засегнатите общности.

54.

В рамките на ЕС вече съществува различен капацитет за бързо разполагане на специализирани екипи и бързо изпращане на хуманитарна помощ или предмети за оказване на хуманитарна помощ. ЕС се стреми да избягва дублиране като засилва усилията си по отношение на пропуските в капацитета, като се основава на съществуващите системи в подкрепа на международните усилия, особено на различните регионални логистични центрове.

55.

Следователно ЕС ще проучи начини за укрепване на бързата си реакция при хуманитарни кризи като сътрудничи, на базата на съществуващите съпоставими предимства, в координация с усилията на широката международна общност. ЕС се стреми да подкрепя международните усилия за определяне и запълване на пропуските по отношение на капацитета, по-специално такива, свързани с международната координация на логистиката, транспорта, комуникациите и електроснабдяването с цел бърза реакция при бедствия; ЕС ще насърчава достъпа на широк кръг от партньори до общите хуманитарни услуги.

56.

На първо място, ЕС ще допринася посредством прозрачно и цялостно определяне на всички елементи на настоящия си капацитет за получаването на общ поглед върху съществуващите и потенциалните способности и най-ефективния начин за използването им.

57.

Използването на ресурсите на гражданската защита и на военните сили за реагиране при хуманитарни ситуации трябва да съответства на Насоките за използване на военни и граждански сили и средства за защита при сложни спешни ситуации (10) и на Насоките от Осло за използване на военни и граждански сили и средства за защита при международна помощ при бедствия (11), по-специално с цел запазване на съответствието с хуманитарните принципи на неутралност, хуманност, безпристрастност и независимост. ЕС ще насърчава еднаквото тълкуване на тези насоки. ЕС също така ще насърчава еднаквото обучение по международно право и основните хуманитарни принципи.

58.

Европейската хуманитарна помощ може да се основава на различни инструменти на Общността и на държавите-членки, включително ресурси за гражданска защита, които обхващат широк кръг от държавни или недържавни средства. Тези средства, когато се използват в хуманитарен контекст в трети държави, обикновено се намират под гражданско командване и обикновено се разгръщат в отговор на формална молба от засегната държава. Те се изпращат двустранно чрез ООН или чрез Центъра за мониторинг и информация в рамките на механизма на Общността за гражданска защита. Държавите-членки все повече използват капацитета си за гражданска защита за реакция при бедствия в трети държави, главно в отговор на природни бедствия и технологични и екологични спешни ситуации. Когато се разгръщат в ситуация на хуманитарна криза, използването на ресурси за гражданска защита следва да се определя от необходимостта и да допълва и да е в съответствие с хуманитарната помощ. Следователно подходящата координация между различните европейски участници и инструменти е от основно значение, както и зачитането на цялостната координационна роля на ООН. На равнище ЕС, използването на ресурси за гражданска защита в рамките на механизма се извършва при тясно сътрудничество с Председателството. Персоналът за гражданска защита, разгърнат за изпълнение на хуманитарни цели, е винаги невъоръжен.

59.

При природни бедствия, технологични и екологични спешни ситуации ресурсите на гражданската защита могат да допринесат значително за хуманитарната дейност, на базата на оценка на хуманитарните потребности и техните сравнителни предимства по отношение на бързина, специализация, ефикасност и ефективност, по-специално в началната фаза на оказването на помощ.

60.

При сложни спешни ситуации прибягването до силите и средствата на гражданската защита следва да бъде по-скоро изключение. Използването им в сложни спешни ситуации, включително ситуации на нестабилност, е особено деликатен и чувствителен въпрос, тъй като рискува да компрометира разбирането за неутралност и безпристрастност на усилието за оказване на помощ. Това може да доведе до излагането на хуманитарните работници и засегнатото население на атаки от враждуващи страни, както и до отказването на достъп до засегнатото население не само в съответната, но и в бъдещи спешни ситуации. Необходимо е тези рискове да бъдат внимателно преценени от гледна точка на спешността на потребностите на населението и потребността от ресурси на гражданска защита за тяхното задоволяване.

61.

В строго специфични случаи при оказване на хуманитарната помощ може да се прибегне до военни сили и средства, особено за логистична и инфраструктурна подкрепа — най-вече в контекста на природни бедствия. ЕС е разработил обща рамка за използване от държавите-членки на военни или мобилизирани с военна цел транспортни средства и инструменти за координация в рамките на ЕПСО в подкрепа на реакцията при бедствия на ЕС (13). Разработени са стандартни оперативни процедури. ЕС е внедрил механизми за военна подкрепа за реакция на ЕС при бедствия (установяване и координиране на наличните сили и средства и способности) (14). С цел да се избегне смесването между военните операции и хуманитарната помощ е важно военните сили, средства и способности да се използват само при много ограничени обстоятелства и в подкрепа на операции за хуманитарна помощ като „последно средство“, т.е. когато липсва сходна гражданска алтернатива и единствено чрез използването на военни сили и средства, които са уникални като способности и наличност, може да се отговори на критична хуманитарна потребност.

62.

Когато военните сили, средства или способности се разгръщат при такива обстоятелства, трябва да бъдат зачитани главната отговорност на компетентните органи на засегнатата държава, както и цялостната роля и отговорност на ООН в координирането на международната хуманитарна помощ в трети държави.

63.

ЕС отново потвърждава, че хуманитарните операции, в които се използват военни сили и средства, трябва да запазят гражданския си характер. Това означава, че докато военните сили и средства остават под военен контрол, хуманитарната операция като цяло трябва да остане под разпорежданията и контрола на отговорната хуманитарна организация, а именно OCHA и координатора на хуманитарната дейност (с цялостна отговорност за усилията за оказване на помощ) Това не предполага гражданско командване и контрол на военните сили и средства.

64.

ЕС счита, че гражданско-военната координация, като съществено взаимодействие между гражданските/хуманитарните и военните участници при хуманитарни спешни ситуации, е от жизнено значение за защитата и насърчаването на хуманитарните принципи. Координацията се улеснява чрез диалог, връзки и общо обучение.

65.

ЕС потвърждава ангажимента си, че предоставянето от държавите-членки на военни или мобилизирани с военна цел транспортни средства и/или други способности за хуманитарни животоспасяващи действия следва да става без разходи за засегнатата държава или за получаващия хуманитарната помощ участник. ЕС насърчава увеличаването на усилията на хуманитарните и военните участници за подобряване на взаимното разбиране и зачитане на съответните мандати и роли, както и за свързване на потенциални подходи към реакцията при бедствия. За тази цел ЕС се ангажира да изпраща, когато е необходимо и уместно, служител(и) за гражданско-военна връзка, за да улеснят и активно да се включат в гражданско-военната координация.

66.

Хуманитарната дейност е колективна отговорност на международно равнище, която включва редица различни организации, правителства, местни общности и лица. За ЕС подкрепата за развитието на колективен глобален капацитет за реакция при хуманитарни кризи е един от основните стълбове на нашия подход. ЕС поема ангажимент да не дублира съществуващите международни механизми.

67.

В последните години международните усилия за гарантиране на адекватна цялостна хуманитарна реакция се засилват от провежданите от ООН реформи на хуманитарната система, в сътрудничество с други хуманитарни участници и донори. ЕС потвърждава категоричната си подкрепа за реформата на хуманитарната система с цел гарантиране на най-добрата реакция за нуждаещите се.

68.

Важно предизвикателство е увеличаването на общия обем на финансиране на хуманитарната дейност, за да се удовлетворят нарастващите потребности. ЕС подкрепя целта за увеличаване на предвидимостта и гъвкавостта на хуманитарното финансиране, както чрез многостранни, така и чрез преки (двустранни) механизми със съпоставими предимства. За тази цел са въведени нови финансови механизми, а именно Централния фонд на ООН за реакция при спешни случаи (CERF) и общите хуманитарни фондове (15). ЕС приветства новите механизми като полезно допълнение към набора от налични инструменти за финансиране. ЕС припомня, че приноса на CERF следва да допълва настоящите ангажименти (16) и не следва да замества пряката финансова подкрепа за други финансови операции и за всички партньори по изпълнението.

69.

ЕС приветства поставения от ООН акцент върху „недостатъчно финансираните“ кризи чрез специфичен компонент на Централния фонд за реакция при спешни ситуации, целящ насочване на допълнителни ресурси към такива кризи, особено когато те са равнозначни на „забравените кризи“ (17), и припомня значението на прозрачното, основано на потребностите, разпределяне на средства от Централния фонд за реакция при спешни ситуации.

70.

Друг основен акцент за подобряване на глобалната реакция при хуманитарни кризи е опитът да се гарантира по-добра съгласуваност и координация между отделните участници, както и ясно приоритизиране и идентифициране на пропуските в реакциите чрез прилагането на „груповия подход“ (18) и укрепването на системата от хуманитарни координатори. ЕС напълно подкрепя тези усилия, като припомня че те следва да обхващат всички хуманитарни участници и да служат на целите за подобряване на доставянето на място на хуманитарна помощ за най-силно нуждаещите се.

71.

Отвъд полаганите в рамките на ЕС усилия в сферата на хуманитарната помощ, ЕС напълно признава необходимостта да се засили тясното сътрудничество с други партньори по въпросите на доброто донорство и ефективната хуманитарна реакция и подкрепа. ЕС потвърждава, че усилията следва стабилно да стъпят върху по-широките международни подходи, като OCHA на ООН изпълнява централна координираща роля. В това отношение водещ документ остава Резолюция 46/182 на Общото събрание на ООН.

72.

ЕС признава, че неговият принос като съюз на традиционни (правителствени) донори на хуманитарна помощ, представлява само една малка част от цялостната солидарност и хуманност, които толкова често се изразяват чрез частни дарения и широка семейна или групова подкрепа на нуждаещите се. Разширяването на правителствената донорска основа би могло значително да допринесе за посрещането на нарастващите хуманитарни потребности. Всички форми на хуманитарна помощ следва да се предоставят в съответствие с хуманитарните принципи. За да се гарантира, че ресурсите съответстват на потребностите и за да се подпомогне засилването на отчетността, е важно всички донори да докладват за своя принос от хуманитарна помощ на Службата за финансово проследяване на OCHA към ООН. За да се поддържа точна картина на цялостната хуманитарна реакция, биха могли да се проучат начини за по-пълно документиране на източниците на финансиране, които не се въвеждат в системата за финансово проследяване чрез правителствата.

73.

ЕС ще продължи тясното сътрудничество с други големи донори на официална хуманитарна помощ както в рамките на инициативата Добро хуманитарно донорство (ДХД), така и чрез широк набор от контакти в двустранен и многостранен контекст. Също така ЕС ще насърчава насочените навън съвместни и двустранни усилия за разширяване на донорската основа отвъд традиционните й граници.

74.

ЕС признава, че местният капацитет представлява ключов елемент при спасяването на човешки живот, особено при внезапни природни бедствия. По тази причина, той ще увеличи усилията си за засилено изграждане на местен капацитет там, където има най-добри предпоставки за реакция при настъпване на бедствие.

75.

ЕС признава, че намаляването на риска и уязвимостта чрез повишена подготвеност е от съществено значение за запазването на човешкия живот, особено на места, уязвими от природни бедствия и изменения на климата. ЕС се ангажира да насърчава намаляването на риска от бедствия и подготвеността за бедствия в развиващите се страни чрез последователни и координирани действия на местно, национално и регионално равнище. По тази причина ЕС ще насърчава международните усилия по линия на Рамката за действие от Хього и подкрепата за координиращата роля на международната стратегия за намаляване на бедствията, за повишаване на всички равнища на способностите за справяне чрез стратегическо планиране и действие.

76.

ЕС ще създаде цялостен подход на политиката на ЕС за подкрепа на действия в тази област със специално внимание върху страните и регионите, застрашени от бедствия, и най-силно уязвимите групи. ЕС ще подкрепя основани на общностите дейности за подготвеност при хуманитарни операции и ще включи намаляването на риска от бедствия в политиката си на развитие, въз основа на принципа на собствеността и националните стратегии на държавите, застрашени от бедствия (19)  (20).

77.

Възстановяването и преустройството след бедствие са основни предизвикателства, които изискват действия за структуриране и развитие, надхвърлящи незабавната помощ при спешни ситуации. Ето защо е важно да се гарантира, че хуманитарната помощ, помощта за развитие и други съответни инструменти за помощ работят по-добре заедно, особено в ситуации на нестабилност и когато общностите се стремят да се възстановят от последиците от криза. За да се постигне по-добра връзка между помощ, възстановяване и развитие (LRRD) е необходимо хуманитарните участници и участниците в политиката на развитие да се координират от най-ранния етап на реакцията при криза и да действат успоредно с оглед гарантирането на плавен преход. Това налага взаимна информираност на всички участници относно различните условия, инструменти и подходи в помощта, както и гъвкави и иновативни стратегии за преход. На международно равнище „групата за бързо възстановяване“ се стреми конкретно да разгледа връзката между хуманитарната помощ и помощта за развитие на най-ранните етапи от реакцията при криза.

78.

ЕС ще сътрудничи за постигането на напредък в практическите подходи към връзката между помощ, възстановяване и развитие (LRRD). Тези подходи следва да се основават на опита и на извлечените поуки и да разглеждат подобреното сътрудничество между хуманитарните агенции и агенциите за развитие и други участници в помощта, включително в международната общност, особено на място и в ситуации на нестабилност или сложни спешни ситуации. В условия на преход остава необходимостта да се гарантира единодействие между хуманитарната помощ и помощта за развитие, като същевременно се зачитат различните им цели, принципи и подходи.

79.

Политиката на Общността в областта на хуманитарната помощ се регулира от Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. (21), който посочва основните цели на хуманитарната помощ на Общността за трети държави.

80.

Общността ще прилага общите принципи и добри практики, определени в част първа, в границите на очертаната обща рамка за предоставяне на хуманитарна помощ от страна на ЕС.

81.

Общността може да бъде разграничена по своите съпоставими предимства и добавена стойност, които позволяват взаимно допълване на двустранните политики на държавите-членки и другите хуманитарни донори.

82.

От името на Общността, Комисията внася добавена стойност чрез следните функции:

83.

На първо място, глобално присъствие. Осъществяването на хуманитарната помощ на Общността се подпомага от мрежа от експерти по съответния регион, които са разположени по целия свят и работят извън офисите на място, включително служби за регионална подкрепа. Това превръща Общността в един от малкото донори, разполагащи със значително хуманитарно присъствие на специалисти на място. Наред с това, Комисията може да разчита и на подкрепата на широката си мрежа от делегации. Това позволява на Общността ефективно да изпълнява функцията си по разпределяне на помощта въз основа на присъствие, експертен опит (особено при оценката на потребностите) и бързина на реакцията, както и активно да подпомага партньорите на място за подобряване на цялостната хуманитарна реакция. Освен това, Общността разполага с добра възможност бързо да допълни, колкото е необходимо, двустранния принос на държавите-членки на ЕС при реакция на криза.

84.

Второ, с подкрепата на държавите-членки, като гарантира последователност в политиките на Общността, особено при пресечните точки между политиките на Общността в областта на хуманитарната помощ, развитието, осигуряването на храни, публичното здраве и правата на човека, включително чрез връзката между помощ, възстановяване и развитие (LRRD), намаляването на риска от бедствия и стратегиите за подготвеност.

85.

Трето, чрез насърчаване на добри хуманитарни практики. През годините Общността получи значително признание като донор, който служи за сравнение, и важен фактор за хуманитарната дейност. Общността е водеща при гарантирането, че разпределянето на хуманитарна помощ се основава на потребностите и че нито една хуманитарна криза не остава без международна хуманитарна реакция. Също така Общността единствена е способна да насърчава други хуманитарни донори да прилагат ефективни и принципни стратегии за хуманитарна помощ.

86.

Четвърто, Общността често има съпоставимо предимство заради способността си да се намесва по по-гъвкав начин в политически чувствителни ситуации.

87.

Пето, при улесняване на координацията. Комисията ще продължи да насърчава тясната координация между собствените си дейности и дейностите на държавите-членки, както на ниво на вземане на решения, така и на място. Комисията също така ще подкрепя координацията с други донори и работата в системата на ООН за гарантиране на стратегическа координация както на специфичните реакции при кризи, така и на въпроси на политиката в централата и на място.

88.

По отношение на оценката на потребностите, Комисията разработи специфична методология за ежегодно анализиране на цялостната уязвимост и състоянието на криза на равнище държави, наречена „глобална оценка на потребностите“. Тя бе публично огласена и широко разпространена като „добра практика“ в рамките на доброто хуманитарно донорство. Този подход представлява рамката за годишната стратегия за програмиране на хуманитарната помощ на Общността. Проведени са задълбочени оценки на потребностите, които оформят конкретни реакции при кризи, като се основават на ценен оперативен експертен опит и тясна връзка с партньорите по изпълнението.

89.

За да гарантира справедлив подход, който обръща особено внимание на кризи, които са пренебрегнати при цялостната хуманитарна реакция, Комисията прилага специфичен подход за идентифициране на „забравени кризи“ и за гарантиране на подходяща реакция за финансиране.

90.

Чрез своето финансиране на подготвеност за бедствия, включително „Подготвеност за бедствия към ECHO“ (DIPECHO), подпомагано от бюджета за хуманитарна помощ, Комисията придоби значителен практически опит в подготвеносттта за бедствия, концентриран върху действия в рамките на общностите, в това число: повишаване на информираността, тренировки за спешни ситуации, местни системи за ранно предупреждение, обучение и образование. Подобни дейности спомагат за смекчаване на последиците от бедствието върху уязвимите групи от населението. Този подход на подготвеност за бедствия, основан на общностите, следва да продължи заедно с допълнителни усилия за оптимизиране на намаляването на риска от бедствия в дългосрочната помощ за развитие.

91.

Комисията ще запази високото качество на реакцията и способността за бързо реагиране. За тази цел тя би могла да засили своята пред-кризисна готовност, включително ситуационни оценки и анализ на способностите за реакция и съответните договорености, особено използването на съществения експертен опит в хуманитарната област на място и присъствие на Комисията (експерти на Службата на ЕС за хуманитарна помощ на Службите за регионална подкрепа). Договореностите на Комисията ще продължават да осигуряват добавена стойност и следва да бъдат свързани с тези на държавите-членки и на нейните партньори по изпълнението (включително екипите на ООН за оценка и координация при бедствия).

92.

Комисията работи в тясно партньорство с хуманитарните организации — особено с агенциите на ООН за хуманитарна помощ, Движението на Червения кръст/Червения полумесец и НПО, които имат най-добра възможност да предоставят хуманитарна помощ на място. Подходът на стабилното партньорство е залегнал в споразуменията, регулиращи отношенията между тези организации.

93.

Както по отношение на механизма на гражданска защита, така и за този за реакция при бедствия, Общността трябва да гарантира независимостта на хуманитарната дейност от други цели, като например политически и военни.

94.

На равнище ЕС съществува строга финансова отчетност по отношение на общностния бюджет. Във връзка с това понастоящем изискванията за докладване и управляваните от Комисията процедури за хуманитарна помощ са сред най-подробните сред всички основни официални донори. Това е ясно изискване, свързано с отчетността пред европейските граждани, което се следи внимателно от институциите и е отразено от факта, че всички решения за общностно финансиране са публично достъпни. Общността се ангажира да продължи усилията си за оптимизиране и опростяване на процедурите за хуманитарна помощ с оглед намаляване на административната тежест върху прилагащите организации в рамките на приложимите правила. Хармонизирането на докладването от страна на Комисията в хуманитарната сфера ще се осъществява в съответствие с приложимите разпоредби относно общата финансова отчетност и контрол.

95.

За да се гарантира и повиши ефективността и последователността на системите за хуманитарна помощ на Общността и държавите-членки, Комисията работи с „14-точковата система“, по която държавите-членки докладват своя хуманитарен принос. Този начин на докладване е хармонизиран и изпратен на Службата за финансово проследяване на OCHA, като допринася за цялостното качество на докладването в хуманитарната област.

96.

Държавите-членки и Европейският парламент подкрепят Комисията при прилагането на добри донорски практики и се ангажират внимателно да разгледат въпроса за адекватността на предвижданите в бюджета средства за хуманитарна помощ в рамките на бъдещите финансови перспективи.

97.

По-конкретно, в средносрочен план Общността ще се стреми:

98.

Следователно Общността се стреми да добави стойност като сама приложи на практика доброто донорство и стабилното партньорство, като окуражава и други в това отношение, чрез насърчаване на качествени реакции, основани на потребностите, които отчитат извлечените от предишни кризи поуки, както и чрез постоянен стремеж да подобри постигнатите резултати и професионализма при предоставянето на помощ.

99.

При договарянето на настоящата декларация, Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, Европейския парламент и Европейската комисия се ангажират да работят за по-голяма ефективност на хуманитарната помощ от страна на ЕС.

100.

Европейската комисия ще представи план за действие за практическите мерки за прилагане на настоящата декларация, в тясно взаимодействие с други ангажирани участници при надлежно отчитане на съответните роли и компетенции на всички участници в предоставянето на хуманитарна помощ от страна на ЕС.

101.

Напредъкът на ЕС по прилагането на настоящия консенсус относно хуманитарната помощ следва редовно да се обсъжда в Съвета и с Европейския парламент и да се преразгледа пет години след подписването му.