(1)

На 30 юни 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/912 относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (1).

(2)

Критериите, определени в Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета, се отнасят до средния за ЕС 14-дневен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 към 15 юни 2020 г. В Препоръката на Съвета относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19, приета на 13 октомври 2020 г., се използват допълнителни критерии, които отразяват най-новите научни становища (2).

Новите варианти на вируса SARS CoV-2 са сериозна причина за безпокойство. Вариантите изглежда се предават между 50 и 70 % по-бързо (3), което увеличава тежестта върху здравните системи.

Поради това критериите и праговете, определени в Препоръка (ЕС) 2020/912, следва да бъдат актуализирани.

(3)

На 22 декември 2020 г. Комисията реагира на появата на един такъв вариант с приемането на Препоръка относно координиран подход към пътуванията и транспорта в отговор на щама на SARS-CoV-2, наблюдаван в Обединеното кралство. (4)

(4)

На 19 януари 2021 г. в съобщението си „Единен фронт за борба с COVID-19“ Комисията призова за спешни действия за ограничаване на риска от потенциално по-тежка трета вълна на заразяване.

(5)

В това съобщение Комисията подчертава още, че следва категорично да се препоръчва да не се извършват никакви неналожителни пътувания, особено до и от райони с висок риск, докато епидемичната обстановка не се подобри значително.

(6)

На 21 януари 2021 г. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията публикува последната си оценка на риска относно разпространението в ЕС/ЕИП на будещи безпокойство нови варианти на SAR-CoV-2 (5), като препоръча предприемането на по-стриктни мерки и издаването на насоки за избягване на неналожителните пътувания, включително за целите на забавяне на проникването и разпространението на новите, будещи тревога варианти на SAR-CoV-2. В допълнение към препоръките срещу извършването на неналожителни пътувания и ограниченията за пътуване за заразените лица, следва да се запазят мерките, свързани с пътуванията, като например тестването и поставянето под карантина на пътуващите, по-специално за пътуващите от райони с по-широко разпространение на новите варианти. Ако секвенирането е все още недостатъчно, за да се изключи възможността за по-бързо разпространение на новите варианти, съгласно насоките на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията относно геномното секвениране следва да се обмислят и пропорционални мерки за пътуване от райони, където е налице постоянно високо ниво на предаване на заразата в общностите.

(7)

В заключенията в устна форма, направени след видеоконференцията на членовете на Европейския съвет на 21 януари 2021 г., председателят на Европейския съвет отбеляза, че може да са необходими мерки за ограничаване на неналожителните пътувания към и в рамките на ЕС, за да се ограничи разпространението на вируса, и призова Съвета да преразгледа препоръките си относно вътрешните за ЕС пътувания и неналожителните пътувания към ЕС с оглед на рисковете, породени от новите варианти на вируса.

(8)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото тази препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

(9)

Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (6). Следователно Ирландия не участва в нейното приемане и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (7).

(11)

По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (8), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (10), във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (11),