(1)

Механизмът за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове, установен в Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2), определя правилата за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове в рамките на политиката в областта на климата. Разпоредбите на този механизъм са обхванати изцяло от Регламент (ЕС) 2018/1999, който от 1 януари 2021 г. отменя Регламент (ЕС) № 525/2013. В рамките на посочения механизъм е необходимо да се приемат стойности за потенциалите за глобално затопляне и да се уточнят насоките за инвентаризация.

(2)

Що се отнася до потенциала за глобално затопляне, на първото заседание на Конференцията на страните по РКООНИК, служещо като заседание на страните по Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по РКООНИК („Парижкото споразумение“), беше приет общ показател за измерване за превръщането на парниковите газове в CO2 еквивалент за целите на докладването на инвентаризациите на парниковите газове. Този общ показател за измерване се основава на стойностите на потенциала за глобално затопляне, определени в 5-ия доклад за оценка (3), изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК). Стойностите на потенциалите за глобално затопляне следва да отчитат този общ показател за измерване.

(3)

Насоките за инвентаризация на емисиите на парникови газове следва да бъдат изготвени в съответствие с международното развитие в тази област. В допълнение към изготвените през 2006 г. насоки на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове държавите членки и Комисията следва да вземат предвид условията, процедурите и насоките за рамката за прозрачност за действия и подкрепа, посочена в член 13 от Парижкото споразумение, както са определени в приложението към Решение 18/CMA.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като заседание на страните по Парижкото споразумение („Решение 18/CMA.1“). Освен това държавите членки се насърчават да използват допълнението от 2013 г. („Влажни зони“) към изготвените през 2006 г. насоки на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.

(4)

За да се гарантира качеството на инвентаризацията на Съюза, следва да бъдат определени допълнителни цели на програмата на Съюза за осигуряване на качество и контрол на качеството.

(5)

За да се гарантира пълнотата на инвентаризацията на Съюза по смисъла на Решение 18/CMA.1, е необходимо да се определят методиките и данните, които да се използват от Комисията при изготвянето на приблизителни оценки за данните, липсващи в инвентаризацията на държавите членки, съгласно член 37, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

(6)

С цел да се осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на инвентаризацията на Съюза, е необходимо да се уточни съдържанието на първоначалните проверки на данните от инвентаризацията на парниковите газове, представени от държавите членки. Оценката на точността като част от първоначалните проверки следва да гарантира, че държавите членки не подлагат на систематично надценяване или подценяване действителните емисии и поглъщания по отношение на ключовите категории на Съюза. Освен това, тъй като докладването на емисиите на парникови газове по източници и поглъщането по поглътители от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) е неразделна част от докладването на инвентаризацията на парниковите газове и поради включването на сектора на ЗПЗГС в целта за 2030 г. по отношение на климата, първоначалните проверки в този сектор следва да бъдат приведени в съответствие с извършваните в другите сектори. В сектора на ЗПЗГС докладваните данни за дейностите, свързани със земеползването и промените в земеползването, могат да бъдат сравнени с информацията, получена от някои програми и проучвания на Съюза и на държавите членки, като например „Коперник“ и LUCAS.

(7)

Приблизителните оценки за допълване на липсващите данни от националните инвентаризации за целите на инвентаризацията на Съюза се изготвят в съответствие с насоките за инвентаризация на парниковите газове. Тези оценки не могат да бъдат определени, без да бъдат приложени стойностите за потенциала за глобално затопляне на парниковите газове. Поради силната взаимозависимост между правилата относно потенциалите за глобално затопляне, насоките за инвентаризация и системата на Съюза за инвентаризация е целесъобразно те да бъдат обхванати от един делегиран регламент.

(8)

За да се осигури съгласуваност с датата на прилагане на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1999, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2021 г.

(9)

В съответствие с членове 57 и 58 от Регламент (ЕС) 2018/1999, считано от 1 януари 2021 г. Регламент (ЕС) № 525/2013 се отменя, с изключение на член 7 от него, който се прилага по отношение на докладите, съдържащи данни за 2018, 2019 и 2020 г. Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 666/2014 на Комисията (4) следва да бъде отменен от 1 януари 2021 г., но членове 6 и 7 следва да продължат да са в сила по отношение на докладите, съдържащи данни, изисквани за 2019 г. и 2020 г.,