This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32012R1255
Commission Regulation (EU) No 1255/2012 of 11 December 2012 amending Regulation (EC) No 1126/2008 adopting certain international accounting standards in accordance with Regulation (EC) No 1606/2002 of the European Parliament and of the Council as regards International Accounting Standard 12, International Financial Reporting Standards 1 and 13, and Interpretation 20 of the International Financial Reporting Interpretations Committee Text with EEA relevance
Регламент (ЕС) № 1255/2012 на Комисията от 11 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен счетоводен стандарт 12, Международни стандарти за финансово отчитане 1 и 13 и Разяснение 20 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансово отчитане текст от значение за ЕИП
Регламент (ЕС) № 1255/2012 на Комисията от 11 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен счетоводен стандарт 12, Международни стандарти за финансово отчитане 1 и 13 и Разяснение 20 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансово отчитане текст от значение за ЕИП
OB L 360, 29.12.2012, p. 78–144
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV) Този документ е публикуван в специално издание
(HR)
No longer in force, Date of end of validity: 15/10/2023; заключение отменено от 32023R1803
29.12.2012 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 360/78 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1255/2012 НА КОМИСИЯТА
от 11 декември 2012 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен счетоводен стандарт 12, Международни стандарти за финансово отчитане 1 и 13 и Разяснение 20 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансово отчитане
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията (2) бяха приети някои международни счетоводни стандарти и разяснения, които съществуваха към 15 октомври 2008 г. |
(2) |
На 20 декември 2010 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува изменения на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане — висока свръхинфлация и премахване на фиксираните дати за предприятия, прилагащи МСФО за първи път (наричани по-долу „изменения на МСФО 1“) и на Международния счетоводен стандарт (МСС) 12 Данъци върху дохода – Отсрочен данък: възстановяване на основни активи (наричани по-долу „изменения на МСС 12“) Целта на измененията на МСФО 1 е въвеждането на ново изключение от обхвата на МСФО 1 и по-специално — предприятия, които са били в условия на силна свръхинфлация, имат право да използват справедливата стойност като приета стойност на своите активи и пасиви във встъпителния отчет за финансовото състояние по МСФО. Освен това тези изменения също така заменят посочването на фиксирани дати в МСФО 1 с посочване на датата на преминаване към МСФО. Що се отнася до МСС 12, в него се препоръчва счетоводно отчитане на данъците върху дохода. Целта на измененията на МСС 12 е да се въведе изключение от принципа на оценяване в МСС 12 под формата на оборима презумпция, според която балансовата стойност на инвестиционен имот, определена като справедлива стойност, следва да се възстановява чрез продажба, а от предприятието да се изисква да използва приложимата данъчна ставка за продажбата на основен актив. |
(3) |
На 12 май 2011 г. СМСС публикува МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност, (наричан по-нататък „МСФО 13“). МСФО 13 установява единна рамка за МСФО за оценяване на справедлива стойност и дава подробни насоки за оценяването на справедливата стойност както за финансовите, така и за нефинансовите активи и пасиви. МСФО 13 се прилага, когато друг МСФО изисква или позволява оценяване по справедливата стойност или оповестявания на оценявания по справедлива стойност. |
(4) |
На 19 октомври 2011 г. СМСС публикува Разяснение 20 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансово отчитане („КРМСФО“) Разходи за отстраняване на повърхностния слой в производствената фаза на открита мина („КРМСФО 20“) Целта на КРМСФО 20 е да даде насоки за признаването на производствени разходи за отстраняване на повърхностния слой като актив и за първоначалното и последващото оценяване на актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой с цел ограничаването на практика на многообразието от начини, по които предприятията отчитат разходите за отстраняване на повърхностния слой в производствената фаза на открита мина. |
(5) |
С настоящия регламент се подкрепят измененията на МСС 12, измененията на МСФО 1, МСФО 13, КРМСФО 20 и произтичащите от тях измения на други стандарти и разяснения. Тези стандарти, изменения на съществуващи стандарти или разяснения съдържат някои позовавания на МСФО 9, които понастоящем не могат да бъдат прилагани, тъй като МСФО 9 все още не е приет от Съюза. Ето защо всяко позоваване на МСФО 9, както е посочено в приложението към настоящия регламент, следва да се чете като позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване. Освен това не могат да бъдат прилагани каквито и да било последващи изменения на МСФО 9, произтичащи от приложението към настоящия регламент |
(6) |
Консултацията с Техническата експертна група (ТЕГ) при Европейската консултативна група за финансово отчитане (ЕКГФО) потвърждава, че измененията на МСС 12 и измененията на МСФО 1, както и МСФО 13 и КРМСФО 20 отговарят на техническите критерии за приемане, формулирани в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002. |
(7) |
Поради това Регламент (ЕО) № 1126/2008 следва да бъде съответно изменен. |
(8) |
Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Регулаторния комитет по счетоводство, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Приложението към Регламент (ЕО) № 1126/2008 се изменя, както следва:
а) |
Международен счетоводен стандарт (МСС) 12 Данъци върху дохода се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент; |
б) |
Разяснение 21 на Постоянния комитет за разяснения (ПКР) се заличава в съответствие с измененията на МСС 12, както е посочено в приложението към настоящия регламент. |
в) |
Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане” се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент; |
г) |
МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност се вмъква, както е предвидено в приложението към настоящия регламент. |
д) |
МСФО 1, МСФО 2, МСФО 3, МСФО 4, МСФО 5, МСФО 7, МСС 1, МСС 2, МСС 8, МСС 10, МСС 16, МСС 17, МСС 18, МСС 19, МСС 20, МСС 21, МСС 28, МСС 31, МСС 32, МСС 33, МСС 34, МСС 36, МСС 38, МСС 39, МСС 40, МСС 41, КРМСФО 2, КРМСФО 4, КРМСФО 13, КРМСФО 17 и КРМСФО 19 се изменят в съответствие с МСФО 13, както е посочено в приложението към настоящия регламент; |
е) |
Разяснение 20 на КРМСФО Разходи за отстраняване на повърхностния слой в производствената фаза на открита мина се вмъква както е посочено в приложението към настоящия регламент; |
ж) |
МСФО 1 се изменя в съответствие с КРМСФО 20, както е посочено в приложението към настоящия регламент. |
2. Всяко позоваване на МСФО 9, както е посочено в приложението към настоящия регламент, се чете като позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.
3. Не са приложими каквито и да било последващи изменения на МСФО 9, произтичащи от приложението към настоящия регламент
Член 2
1. Всички дружества прилагат посочените в член 1, параграф 1, букви а), б) и в) изменения най-късно от датата, на която започва тяхната първа финансова година, на или след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
2. Всички дружества прилагат МСФО 13, КРМСФО 20 и произтичащите от тях изменения, както е посочено в член 1, параграф 1, букви г)—ж), най-късно от датата, на която започва тяхната първа финансова година на или след 1 януари 2013 г.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 11 декември 2012 година.
За Комисията
Председател
José Manuel BARROSO
(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.
(2) ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ
МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ
МСФО 1 |
|
||
МСС 12 |
|
||
МСФО 13 |
|
||
КРМСФО 20 |
|
„Възпроизвеждането е разрешено на територията на Европейското икономическо пространство. Всички права са запазени извън ЕИП с изключение на правото за възпроизвеждане за лична употреба или друга честна употреба. Допълнителна информация може да се получи от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) на адрес www.iasb.org“.
ИЗМЕНЕНИЯ НА МСФО 1
Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане
След параграф 31Б се добавят заглавие и параграф 31В.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ
Обяснение на преминаването към МСФО
Използване на приета стойност след висока свръхинфлация
31В |
Ако поради висока свръхинфлация (виж параграфи Г26—Г30) предприятието избере да оценява активите и пасивите по справедлива стойност и да използва тази справедлива стойност като приета стойност в своя встъпителен отчет по МСФО за финансовото състояние, то включва във финансовите си отчети, изготвени за първи път съгласно МСФО, обяснение на това как и защо предприятието е имало и след това е престанало да има функционална валута, която има следните две характеристики:
|
Допълнение Б
Изключения от изискванията за прилагане с обратна сила на други МСФО
Изменя се параграф Б2.
Отписване на финансови активи и финансови пасиви
Б2 |
С изключение на позволените от параграф Б3 случаи предприятие, прилагащо МСФО за първи път, прилага изискванията за отписване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване за бъдещи периоди по отношение на операции, извършени на или след датата на преминаване към МСФО. С други думи, ако предприятие, което прилага МСФО за първи път, е отписало недеривативни финансови активи или недеривативни финансови пасиви в съответствие с досегашните си ОПСП в резултат на операция, която е извършена преди датата на преминаване към МСФО, то не признава тези активи и пасиви в съответствие с МСФО (освен ако те не отговарят на изискванията за признаване в резултат на последваща операция или събитие). |
Допълнение Г
Освобождавания от изискванията на други МСФО
Параграфи Г1 и Г20 се изменят.
Г1 |
Предприятието може да избере да използва едно или повече от следните освобождавания от изискванията:
|
Предприятието не прилага тези освобождавания аналогично по отношение на други позиции.
Оценка по справедлива стойност на финансови активи или финансови пасиви при първоначално признаване
Г20 |
Независимо от изискванията на параграфи 7 и 9 предприятието може да прилага изискванията на последното изречение на МСС 39, параграф НП76 и на параграф НП76А за бъдещи периоди по отношение на операции, извършени на или след датата на преминаване към МСФО. |
Добавят се заглавие и параграфи Г26—Г30.
Висока свръхинфлация
Г26 |
Ако предприятието има функционална валута, която е била или е валутата на свръхинфлационна икономика, то решава преди датата на преминаване към МСФО дали е изложено на висока свръхинфлация. Това се прилага както по отношение на предприятия, прилагащи МСФО за първи път, така и на предприятия, които вече са прилагали МСФО за предишни периоди. |
Г27 |
Валутата на свръхинфлационна икономика е изложена на висока свръхинфлация, когато за нея са в сила следните две особености:
|
Г28 |
Функционалната валута на предприятие престава да бъде изложена на висока свръхинфлация на датата на нормализиране на функционалната валута. Това е датата, на която за функционалната валута вече не са в сила едната или двете особености от параграф Г27 или при промяна на функционалната валута на предприятието към валута, която не е изложена на висока свръхинфлация. |
Г29 |
Когато датата на преминаване на предприятието към МСФО е на или след датата на нормализиране на валутата, предприятието може да избере да оценява всички активи и пасиви, държани преди датата на нормализиране на функционалната валута, по тяхната справедлива стойност към датата на преминаване към МСФО. Предприятието може да използва справедливата стойност като приета стойност на тези активи и пасиви във встъпителния отчет по МСФО за финансовото състояние. |
Г30 |
Когато датата на нормализиране на функционалната валута попада в рамките на 12 месечен сравнителен период, сравнителният период може да бъде по-малък от 12 месеца, при условие че за по-краткия период се представи пълен набор от финансови отчети (съгласно изискванията на параграф 10 от МСС 1). |
ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Добавя се параграф 39З.
39З |
С Висока свръхинфлация и премахване на фиксираните дати за предприятия, прилагащи МСФО за първи път (Изменения на МСФО 1), издаден декември 2010 г., бяха изменени параграфи Б2, Г1 и Г20 и добавени параграфи 31В и Г26—Г30. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 юли 2011 година. Разрешено е по-ранното прилагане. |
ИЗМЕНЕНИЯ НА МСФО 9
МСФО 9 Финансови инструменти (издаден ноември 2009 г.)
Параграф В2 се изменя, както следва:
В2 |
В допълнение Б, параграфи Б1, Б2 и Б5 се изменят, …:
|
Параграф В3 се изменя, като се добавя параграф Г20, както следва:
В3 |
В допълнение Г (изключения от други МСФО) параграфи Г19 и Г20 се изменят …
|
МСФО 9 Финансови инструменти (издаден октомври 2010 г.)
Параграфи В2 и В3 се изменят, както следва.
В параграф В2 изменението на параграф Б2 се изменя както следва:
Б2 |
свен в разрешените от параграф Б3 случаи предприятието, прилагащо МСФО за първи път, прилага изискванията за отписване съгласно МСФО 9 Финансови инструменти за бъдещи периоди по отношение на сделки, извършени на или след датата на преминаване към МСФО. С други думи, ако предприятие, което прилага МСФО за първи път, е отписало недеривативни финансови активи или недеривативни финансови пасиви в съответствие с досегашните си ОПСП в резултат на операция, която е извършена преди датата на преминаване към МСФО, то не признава тези активи и пасиви в съответствие с МСФО (освен ако те не отговарят на изискванията за признаване в резултат на последваща операция или събитие). |
В параграф В3 изменението на параграф Г20 се изменя, както следва:
Г20 |
Независимо от изискванията на параграфи 7 и 9 предприятието може да прилага изискванията на последното изречение на параграф Б5.4.8 и параграф Б5.4.9 на МСФО 9 за бъдещи периоди по отношение на операции, извършени на или след датата на преминаване към МСФО. |
Изменения на МСС 12
„ Данъци върху дохода “
Параграф 52 се преномерира на параграф 51А Изменят се параграф 10 и примерите след параграф 51А. Добавят се параграфи 51Б, 51В и следващият ги пример, както и параграфи 51Г, 51Д, 98 и 99.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Данъчна основа
10 |
Когато данъчната основа на един актив или пасив не е непосредствено очевидна, от полза е да се вземе предвид фундаменталният принцип, върху който е основан настоящият стандарт: че едно предприятие следва, с някои ограничени на брой изключения, да признава отсрочен данъчен пасив/актив винаги, когато възстановяването или уреждането на балансовата стойност на актива или пасива би увеличило/намалило размера на бъдещите данъчни задължения в сравнение с този, ако възстановяването или уреждането не биха имали данъчни последици. Пример В, представен след параграф 51А, илюстрира обстоятелствата, при които може да се окаже от полза да се има предвид този фундаментален принцип, например когато данъчната основа на актив или пасив зависи от очаквания начин на възстановяване или уреждане. |
ОЦЕНЯВАНЕ
51А |
При някои законодателства начинът, по който предприятието възстановява (урежда) балансовата стойност на един актив (пасив), може да засегне едното или и двете от:
В такива случаи предприятието оценява отсрочените данъчни пасиви и отсрочените данъчни активи, като прилага данъчна ставка и данъчна основа в съответствие с очаквания начин на уреждане или възстановяване. |
Пример А
Имот, машина, съоръжение или оборудване има балансова стойност 100 единици и данъчна основа 60 единици. Ако такъв актив бъде продаден, ще се приложи данъчна ставка 20 %, а по отношение на другите доходи ще се приложи данъчна ставка 30 %.
Предприятието признава отсрочен данъчен пасив от 8 единици (20 % от 40 единици), ако очаква да продаде такъв актив, без да го използва повече, и отсрочен данъчен пасив от 12 единици (30 % от 40 единици), ако очаква да задържи такъв актив и да възстанови балансовата му стойност чрез употреба.
Пример Б
Имот, машина, съоръжение или оборудване с цена на придобиване 100 единици и балансова стойност 80 единици е преоценен на 150 единици. Не е извършена съответна корекция за данъчни цели. Натрупаната амортизация за данъчни цели е 30 единици, а данъчната ставка е 30 %. Ако такъв актив се продаде над себестойността, натрупаната данъчна амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемия доход, но приходите от продажбата, превишаващи себестойността, няма да бъдат облагаеми.
Данъчната основа на такъв актив е 70 единици и съществува облагаема временна разлика от 80 единици. Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност чрез използване на такъв актив, то трябва да генерира облагаем доход в размер 150 единици, но ще може да приспадне амортизация само в размер на 70 единици. По този начин се формира отсрочен данъчен пасив от 24 единици (30 % от 80). Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност посредством незабавна продажба на такъв актив за сумата от 150 единици, отсроченият данъчен пасив се изчислява както следва:
|
Облагаема временна разлика |
Данъчна ставка |
Просрочен данъчен пасив |
Натрупана данъчна амортизация |
30 |
30 % |
9 |
Постъпления, превишаващи себестойността |
50 |
нула |
— |
Общо |
80 |
|
9 |
(Забележка: в съответствие с параграф 61А, допълнителният отсрочен данък, възникващ в резултат на преоценката, се признава в друг всеобхватен доход)
Пример В
Обстоятелствата са като в пример Б, с изключение на това, че ако такъв актив е продаден на цена, надхвърляща себестойността, натрупаната данъчна амортизация ще бъде включена в облагаемия доход (при ставка 30 %), а постъпленията от продажбата ще се обложат със ставка 40 % след приспадане на коригираната с инфлацията стойност от 110 единици.
Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност чрез използване на такъв актив, то трябва да генерира облагаем доход в размер 150 единици, но ще може приспадне амортизация само в размер 70 единици. По този начин данъчната основа е 70 единици и се формира облагаема временна разлика от 80 единици и отсрочен данъчен пасив от 24 единици (30 % от 80), както в пример Б.
Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност посредством незабавна продажба на такъв актив за сумата от 150 единици, то ще бъде в състояние да приспадне индексираната стойност от 110 единици. Нетните постъпления от 40 единици ще бъдат обложени със ставка 40 %. В допълнение натрупаната данъчна амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемия доход и обложена със ставка 30 %. На тази база данъчната основа е 80 единици (110 минус 30), има облагаема временна разлика в размер на 70 единици и отсрочен данъчен пасив от 25 единици (40 % от 40 единици плюс 30 % от 30 единици). Ако данъчната основа не е непосредствено очевидна в този пример, може да бъде от полза да се вземе предвид фундаменталният принцип, описан в параграф 10.
(Забележка: в съответствие с параграф 61А, допълнителният отсрочен данък, възникващ в резултат на преоценката, се признава в друг всеобхватен доход)
51Б |
Ако отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от неамортизируем актив, оценяван според модела на преоценената стойност в МСС 16, оценяването на отсрочения данъчен пасив или отсрочения данъчен актив отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност на неамортизируемия актив чрез продажба, независимо от основата, използвана за оценяване на балансовата стойност на този актив. Съответно, ако данъчното законодателство определя данъчна ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от продажбата на даден актив, която се различава от данъчната ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от използването на актива, се прилага първата от тези две ставки при оценката на пасив или актив по отсрочени данъци във връзка с неамортизируем актив. |
51В |
Ако отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от инвестиционен имот, оценяван според модела на справедливата стойност в МСС 40, съществува оборима презумпция, че балансовата стойност на този инвестиционен имот ще бъде възстановена чрез продажба. Съответно, освен ако презумпцията не е оборена, оценяването на отсрочения данъчен пасив или отсрочения данъчен актив отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност на инвестиционния имот изцяло чрез продажба. Презумпцията е оборена, ако инвестиционният имот е амортизируем и държан в бизнес модел, чиято цел е да бъдат усвоени в значителна степен всички икономически ползи от инвестиционния имот по-скоро в продължение на известно време, отколкото при продажба. Ако презумпцията е оборена се прилагат изискванията на параграфи 51 и 51А. |
Пример, илюстриращи параграф 51В
Инвестиционен имот, придобит за 100 единици, има балансова стойност 150 единици. Той се оценява според модела на справедливата стойност в МСС 40. Той се състои от земя, придобита за 40 единици и със справедлива стойност 60 единици, както и сграда, придобита за 60 единици и със справедлива стойност 90 единици. Земята има неограничен полезен живот.
Натрупаната амортизация за данъчни цели на сградата е 30 единици. Неосъществените изменения в справедливата стойност на инвестиционния имот не се отразяват на облагаемата печалба. Ако инвестиционният имот се продаде над себестойността, натрупаната данъчна амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемата печалба и данъците въз основа на обичайна 30 %-на данъчна ставка. За приходи от продажбата, превишаващи себестойността, данъчното законодателство определя 25 %-на данъчна ставка за активите, държани по-малко от две години, и 20 %-на данъчна ставка за активите, държани две или повече години.
Поради това, че инвестиционният имот е оценяван според модела на справедливата стойност в МСС 40, съществува оборима презумпция, че предприятието ще възстанови балансовата му стойност изцяло чрез продажба. Ако тази презумпция не бъде оборена, отсроченият данък отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност изцяло чрез продажба, дори и ако предприятието смята, че ще получи приходи от наемане на имота преди продажбата му.
Данъчната основа на земята в случай на продажба е 40 единици и съществува облагаема временна разлика от 20 (60–40) единици. Данъчната основа на сградата в случай на продажба е 30 (60–30) единици и съществува облагаема временна разлика от 60 (90–30) единици. Общата облагаема временна разлика, относима към инвестиционния имот, е следователно 80 (20 + 60) единици.
В съответствие с параграф 47, данъчната ставка е тази, която се очаква, че ще се прилага тогава, когато бъде осъществена сделката с инвестиционния имот. Следователно, ако предприятието очаква да продаде имота, след като го е държало повече от две години, отсроченият данъчен пасив, възникнал в резултат на това, се изчислява по следния начин:
|
Облагаема временна разлика |
Данъчна ставка |
Отсрочен данъчен пасив |
Натрупана данъчна амортизация |
30 |
30 % |
9 |
Постъпления, превишаващи себестойността |
50 |
20 % |
10 |
Общо |
80 |
|
19 |
Ако предприятието очаква да продаде имота, след като го е държало по-малко от две години, горепосоченото изчисляване се изменя, за да може към превишаващите себестойността приходи да се приложи данъчна ставка от 25 %, вместо 20 %.
Ако напротив — предприятието държи сградата в бизнес модел, чиято цел е да бъдат усвоени в значителна степен всички икономически ползи от нея по-скоро в продължение на известно време, отколкото при продажба, презумпцията за сградата е оборена. Земята обаче е неамортизируема. За нея, следователно, презумпцията за възстановяване чрез продажба не е оборена. В резултат на това отсроченият данъчен пасив ще отразява данъчните последици от възстановяването на балансовата стойност на сградата чрез използването ѝ, а на земята — чрез продажбата ѝ.
Данъчната основа на сградата в случай на използване е 30 (60–30) единици и съществува облагаема временна разлика от 60 (90–30) единици, водеща до отсрочен данъчен пасив от 18 единици (60 единици на 30 %).
Данъчната основа на сградата в случай на продажба е 40 единици и съществува облагаема временна разлика от 20 (60–40) единици, водеща до отсрочен данъчен пасив от 4 единици (20 единици на 20 %).
Следователно, ако презумпцията за възстановяване чрез продажба е оборена за сградата, отсроченият данъчен пасив във връзка с инвестиционния имот е 22 единици (18 + 4).
51Г |
Оборимата презумпция по параграф 51В се прилага и когато отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от оценяването на инвестиционен имот в бизнес комбинация, в случай че при последващото оценяване на инвестиционния имот предприятието използва модела на справедливата стойност. |
51Д |
Параграфи 51Б—51Г не изменят изискванията за прилагане при признаването и оценяването на отсрочени данъчни активи на принципите, посочени в параграфи 24—33 (приспадащи се временни разлики) и 34—36 (неизползвани данъчни загуби или неизползвани данъчни кредити) на настоящия стандарт. |
ПОРАЖДАНЕ НА ДЕЙСТВИЕ
98 |
Параграф 52 бе преномериран на 51А, параграф 10 и следващите параграф 51А примери бяха изменени, а параграф 51Б, параграф 51В и следващия го пример, както и параграфи 51Г, 51Д и 99 бяха добавени от издадения през декември 2010 г. „Отсрочен данък: възстановяване на основни активи“. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2012 година. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт. |
ОТМЯНА НА ПКР-21
99 |
С измененията, въведени от издадения през декември 2010 г. „Отсрочен данък: възстановяване на основни активи“, се преустановява действието на разяснение 21 на ПКР „Данъци върху дохода — възстановяване на преоценените неамортизируеми активи“. |
МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ ЗА ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ 13
„ Оценяване по справедлива стойност “
ЦЕЛ
1 |
Настоящият МСФО:
|
2 |
Справедливата стойност се оценява въз основа на пазарни критерии, а не според спецификата на отделното предприятие. За някои активи и пасиви може да се наблюдават пазарни сделки или да има пазарна информация. За други — такива данни може да не са налични. Въпреки това, оценяването по справедлива стойност и в двата случая цели едно и също — да се изчисли цената на продажба на актив или на прехвърляне на пасив при обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване при актуалните тогава пазарни условия (т.е. продажбената цена към датата на оценяване от гледна точка на даден пазарен участник, който държи актива или дължи пасива). |
3 |
Когато няма данни за цената на идентичен актив или пасив, предприятието оценява справедливата им стойност с помощта на друг метод за остойностяване, при който се използват максимално съответните наблюдаеми хипотези и се свежда до минимум използването на ненаблюдаемите хипотези. Тъй като справедливата стойност е пазарна оценка, тя се определя въз основа на евентуалните допускания на пазарните участници при определянето на цената на актив или пасив, включително допускания във връзка с риска. В резултат на това, намерението на предприятието да задържи даден актив или да уреди по някакъв начин даден пасив не е относим фактор при оценяването на справедливата стойност. |
4 |
Определението за справедлива стойност се съсредоточава върху активите и пасивите, защото те са основен предмет на счетоводното оценяване. Освен това, настоящият МСФО се прилага за инструментите на собствения капитал на дадено предприятие, оценени по справедлива стойност. |
ОБХВАТ
5 |
Настоящият МСФО се прилага, когато в друг МСФО се изисква или позволява оценяване по справедлива стойност или оповестяване на оценяването по справедлива стойност (както и оценки като например на намалената с разходите за продажба справедлива стойност, основани на справедливата стойност или оповестявания за тези оценки), освен в случаите, посочени в параграфи 6 и 7. |
6 |
Изискванията на настоящия МСФО по отношение на оценяването и оповестяването не са приложими към следното:
|
7 |
Оповестяванията, изисквани в настоящия МСФО, не се изискват за:
|
8 |
Рамката на оценяването по справедлива стойност в настоящия МСФО се прилага за началното и последващото оценяване, ако справедливата стойност се изисква или се разрешава от други МСФО. |
ОЦЕНЯВАНЕ
Определение за справедлива стойност
9 |
Настоящият МСФО определя справедливата стойност като цената за продажба на актив или за прехвърляне на пасив при обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. |
10 |
В параграф Б2 се описва цялостния подход за оценяване по справедлива стойност. |
Актив или пасив
11 |
Оценяването по справедлива стойност е за конкретен актив или пасив. Следователно, при оценяването по справедлива стойност предприятието отчита характеристиките на актива или пасива, ако участниците на пазара ще ги вземат под внимание при определянето на цената на актива или пасива към датата на оценяване. Тези характеристики включват например следното:
|
12 |
Въздействието на конкретна характеристика върху оценката ще се различава в зависимост от това как тази характеристика ще бъде взета предвид от пазарните участници. |
13 |
Актив или пасив, който се оценява по справедлива стойност, може да бъде някой от следните два вида:
|
14 |
Дали за целите на признаването и оповестяването даден актив или пасив е самостоятелен актив или пасив, група от активи, група от пасиви или група от активи и пасиви зависи от неговата разчетна единица. Разчетната единица за актив или пасив се определя в съответствие с МСФО, който изисква или позволява оценяването на справедлива стойност, с изключение на предвиденото в настоящия МСФО. |
Сделка
15 |
Оценяването по справедлива стойност предполага, че въпросният актив или пасив се разменя в обичайна сделка между пазарните участници за продажба на актива или прехвърляне на пасива към датата на оценяване при актуалните тогава пазарни условия. |
16 |
Оценяването по справедлива стойност предполага, че сделката за продажба на актива или прехвърляне на пасива се извършва:
|
17 |
Предприятието не е длъжно да предприеме изчерпателно търсене на всички възможни пазари, за да установи основния пазар или при липса на такъв — на най-изгодния пазар, но то взима предвид цялата разумно достъпна информация, с която разполага. При отсъствие на доказателства за противното, за основен пазар или при липса на такъв — за най-изгоден пазар се приема този, на който предприятието обичайно би сключило сделка за продажба на актива или за прехвърляне на пасива. |
18 |
Ако за дадения актив или пасив има основен пазар, оценката на справедливата стойност е цената на този пазар (независимо дали тази цена е непосредствено наблюдаема или определена при използването на друг метод за остойностяване), дори ако цената на друг пазар е потенциално по-изгодна към датата на оценяване. |
19 |
Предприятието трябва да има достъп до основния (или най-изгодния) пазар към датата на оценяване. Поради факта, че различни предприятия (и стопански структури в тях) с различна дейност могат да имат достъп до различни пазари, основният (или най-изгодният пазар) на един и същ актив или пасив могат да бъдат различни за различните предприятия (и стопански структури в тях). Следователно основният (или най-изгодният) пазар (и съответно — пазарните участници) се разглеждат от гледна точка на предприятието, което позволява разлики между предприятия с различни дейности. |
20 |
Въпреки че предприятието трябва да може да има достъп до пазара, не е необходимо то да е в състояние да продаде даден актив или да прехвърли даден пасив на датата на оценяването, за да бъде в състояние да оцени справедливата стойност въз основа на цената на този пазар. |
21 |
Дори когато няма наблюдаем пазар, който да предостави ценова информация относно продажбата на даден актив или прехвърлянето на даден пасив към датата на оценяване, оценяването по справедлива стойност приема, че сделката се извършва към тази дата от гледна точка на даден участник на пазара, който държи актива или дължи пасива. Тази предполагаема сделка служи за основа за определянето на цената за продажбата на актива или за прехвърлянето на пасива. |
Пазарни участници
22 |
Предприятието оценява справедливата стойност на даден актив или пасив въз основа на евентуалните допускания на пазарните участници при определянето на цената на актив или пасив, като се приема, че те действат в своя максимална икономическа изгода. |
23 |
При разработването на тези допускания не е необходимо предприятието да посочи конкретни пазарни участници. Предприятието по-скоро посочва отличителните за пазарните участници характеристики по принцип, като отчита фактори, отнасящи се за всички изброени елементи:
|
Цена
24 |
Справедлива стойност е получената при продажба на актив или платената при прехвърляне на пасив цена при обичайна сделка на основния (или най-изгодния) пазар към датата на оценяване при актуалните тогава пазарни условия (т.е. продажбена цена), независимо дали тази цена е непосредствено достъпна или определена чрез друг метод за остойностяване. |
25 |
Цената на основния (или най-изгодния) пазар, използвана за оценяване на справедливата стойност на актива или пасива, не се коригира спрямо разходите по сделката. Разходите по сделката се отчитат в съответствие с други МСФО. Тези разходи не са характеристика на даден актив или пасив; а по-скоро са специфични за сделката и се различават в зависимост от начина, по който предприятието сключва сделка за актив или пасив. |
26 |
Разходите по сделката не включват транспортните разходи. Ако дадено местоположение е характеристика на актива (какъвто може да бъде случаят например за дадена стока), цената на основния (или най-изгодния) пазар се коригира с разходите, ако има такива, които биха възникнали за транспортирането на актива от неговото местоположение към момента до този пазар. |
Прилагане към нефинансовите активи
Използване на нефинансовите активи с оглед максимизиране на стойността им
27 |
При оценяването на справедливата стойност на нефинансов актив се отчита способността на даден пазарен участник да генерира икономически ползи чрез използване на актива с цел максимизиране на стойността му или чрез продажбата му на друг пазарен участник, които ще го използва по такъв начин. |
28 |
Iзползване на нефинансов актив с цел максимизиране на стойността включва използване, което е физически възможно, законово допустимо и финансово осъществимо, както следва:
|
29 |
Използването с цел максимизиране на стойността се определя от гледна точка на пазарните участници, дори ако предприятието възнамерява различна употреба. Текущото използване на даден актив от предприятието обаче се приема за използване с цел максимизиране на стойността, освен ако пазарните или други фактори не показват, че друго използване от страна на пазарните участници би максимизирало стойността на актива. |
30 |
За да защити конкурентното си положение или по други причини, предприятието може да реши да не използва активно или според критериите за максимизирана стойност придобит нефинансов актив. Такъв може да бъде случаят например с придобит нематериален актив, който предприятието планира да използва „защитно“, т.е. като не позволява използването му от други. Независимо от това, предприятието оценява справедливата стойност на нефинансов актив, като приема, че пазарните участници го използват с цел максимизиране на стойността. |
Презумпция за остойностяване на нефинансовите активи
31 |
Използването на нефинансовия актив с цел максимизиране на стойността му създава презумпция за остойностяване с оглед оценяването на справедливата стойност на актива, както следва:
|
32 |
При оценяването на справедливата стойност на нефинансов актив се приема, че активът се продава в съответствие с разчетната единица, определена в други МСФО (която може да бъде отделен актив). Такъв е случаят дори когато при оценяването по справедлива стойност се приема, че използване с цел максимизиране стойността на актива е използването му в комбинация с други активи или с други активи и пасиви, тъй като оценяването на справедлива стойност приема, че даден пазарен участник вече притежава допълнителните активи и свързаните пасиви. |
33 |
В параграф Б3 се описва прилагането на презумпцията за остойностяване на нефинансовите активи. |
Прилагане към пасивите и инструментите на собствения капитал на предприятието
Общи принципи
34 |
При оценяването по справедлива стойност се приема, че финансов или нефинансов пасив или инструмент на собствения капитал на предприятието (например капиталови участия, емитирани като възнаграждение в бизнес комбинация) се прехвърля на даден пазарен участник към датата на оценяване. Прехвърлянето на пасив или инструмент на собствения капитал на предприятието предполага следното:
|
35 |
Дори когато няма наблюдаем пазар, който да предостави ценова информация относно прехвърлянето на пасив или на инструмент на собствения капитал на предприятието (например защото договорните или другите правни ограничения възпрепятстват прехвърлянето), може да се наблюдава пазар на такива елементи, ако са държани от други страни като активи (например корпоративна облигация или кол-опция върху акциите на предприятието). |
36 |
Във всички случаи предприятието използва максимално съответните наблюдаеми хипотези и свежда до минимум използването на ненаблюдаемите хипотези, за да постигне целта за оценяване по справедлива стойност, която е да се определи цената на обичайна сделка между пазарни участници при актуални към датата на оценяване пазарни условия за прехвърляне на пасив или инструмент на собствения капитал. |
Пасиви и инструменти на собствения капитал, държани от други страни като активи
37 |
Когато не е налице обявена цена на прехвърлянето на идентичен или сходен пасив или инструмент на собствения капитал на предприятието и идентичният елемент се държи от друга страна като актив, предприятието оценява справедливата стойност на пасива или инструмента на собствения капитал от гледна точка на даден пазарен участник, който държи идентичния елемент като актив към датата на оценяване. |
38 |
В такива случаи предприятието оценява справедливата стойност на пасива или инструмента на собствения капитал, както следва:
|
39 |
Предприятието коригира обявената цена на пасив или инструмент на собствения капитал на предприятието, държани от друга страна като актив, само ако са налице фактори, специфични за актива, които не са приложими към оценяването на справедливата стойност на пасива или инструмента на собствения капитал. Предприятието се уверява, че цената на актива не отразява въздействието от евентуално ограничение, възпрепятстващо продажбата му. Някои фактори, които могат да сочат, че обявената цена на актива следва да бъде коригирана, включват следното:
|
Пасиви и инструменти на собствения капитал, които не са държани от други страни като активи
40 |
Когато не е налице обявена цена на прехвърлянето на идентичен или сходен пасив или инструмент на собствения капитал на предприятието и идентичният елемент не се държи от друга страна като актив, предприятието оценява справедливата стойност на пасива или инструмента на собствения капитал, като остойностява от гледната точка на пазарен участник, който дължи пасива или е издал вземане върху собствения капитал. |
41 |
Например, когато оценява по настояща стойност, предприятието би могло да вземе под внимание всяко едно от следните:
|
Риск от неизпълнение на задължение
42 |
Справедливата стойност на пасив отчита риска от неизпълнение на задължение. Рискът от неизпълнение на задължение включва, но не се ограничава само до, кредитния риск на самото предприятие (както е определено в МСФО 7 „Финансови инструменти: оповестяване“). Приема се, че рискът от неизпълнение на задължение не се променя след прехвърлянето на пасива. |
43 |
Когато оценява справедливата стойност на пасив, предприятието отчита кредитния риск (кредитната репутация) и всички други фактори, които биха могли да окажат влияние върху вероятността задължението да не бъде изпълнено. Степента на въздействие може да се различава в зависимост от самия пасив, например:
|
44 |
Справедливата стойност на пасив отчита риска от неизпълнение на задължение въз основа на съответната разчетна единица. Емитентът на пасив, издаден с неделимо кредитно подобрение от трета страна, което се отчита отделно от пасива, не взима предвид кредитното подобрение (например обезпечаване на дълг от третата страна) при оценяването на справедливата стойност на пасива. Ако кредитното подобрение се отчита отделно от пасива, при оценяването на справедливата му стойност емитентът отчита не кредитната репутация на гаранта, а своята собствена. |
Ограничение, предотвратяващо прехвърлянето на пасив или на инструмент на собствения капитал на предприятието
45 |
Когато оценява справедливата стойност на пасив или инструмент на собствения капитал на предприятието, предприятието не добавя отделна хипотеза, както и не коригира други хипотези, свързани с наличието на ограничение, което предотвратява прехвърлянето на елемента. Евентуално ограничение, което не позволява прехвърляне на пасив или на инструмент на собствения капитал на предприятието, се отчита пряко или косвено в останалите хипотези при оценяването на справедливата стойност. |
46 |
На датата на сделката например, както прехвърлящият, така и приемащият пасива са приели договорената цената за пасива, напълно знаейки, че задължението включва ограничение, което предотвратява прехвърлянето му. Поради включеното в договорената цена ограничение, към датата на сделката не се изисква отделна хипотеза или коригиране на съществуваща такава, за да бъде отчетено ограничението за прехвърляне. Аналогично, за да бъде отчетено ограничението за прехвърляне не се изисква отделна хипотеза или коригиране на съществуваща такава и към последващи дати на оценка. |
Финансов пасив с характеристика „при поискване“
47 |
Справедливата стойност на финансов пасив с характеристика „при поискване“ (напр. безсрочен депозит) не е по-малка от сумата, платима при поискване, която се сконтира от първата дата, на която може да се поиска изплащане на сумата. |
Прилагане към финансови активи и финансови пасиви с компенсиращи се експозиции към пазарни рискове или към кредитен риск от контрагента
48 |
Предприятие, което държи група финансови активи и финансови пасиви, е изложено на пазарни рискове (както е определено в МСФО 7) и кредитен риск (както е определен в МСФО 7) от всеки един контрагент. Ако предприятието управлява тази група финансови активи и финансови пасиви въз основа на нетната си експозиция към пазарни рискове или кредитен риск, при оценяването на справедливата стойност му се разрешава да прилага изключение от настоящия МСФО. Това изключение позволява на предприятието да оценява справедливата стойност на група финансови активи и финансови пасиви въз основа на цената, която би получило при продажбата на нетна дълга позиция (т.е. актив) за определена рискова експозиция или прехвърлянето на нетна къса позиция (т.е. пасив) за определена рискова експозиция при обичайна сделка между пазарни участници при актуални към датата на оценяване пазарни условия. Аналогично, предприятието оценява справедливата стойност на група финансови активи и финансови пасиви в съответствие с това каква цена биха дали пазарните участници на нетната рискова експозиция към датата на оценяване. |
49 |
На предприятието е разрешено да използва изключението в параграф 48 само, ако съблюдава следните неща:
|
50 |
Посоченото в параграф 48 изключение не се отнася за представянето на финансовите отчети. В някои случаи основата за представяне на финансовите инструменти в отчета за финансовото състояние се различава от базата за оценяването им, например, ако в даден МСФО не се изисква или разрешава представянето на финансовите инструменти на нетна основа. В такива случаи може да се наложи предприятието да разпредели корекциите на равнище портфейл (вж. параграфи 53—56) към отделните активи или пасиви, които образуват групата на финансовите активи и финансовите пасиви, управлявани според нетната рискова експозиция на предприятието. Предприятието извършва такива разпределения на разумна и последователна основа, като използва подходящата предвид обстоятелствата методика. |
51 |
В съответствие с МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“, предприятието приема счетоводна политика за използване на посоченото в параграф 48 изключение. Предприятието, което използва изключението, прилага така приетата счетоводна политика, включително — ако е приложимо — политиката си на разпределяне на корекциите „купува—продава“ (вж. параграфи 53—55) и на кредитните корекции (вж. параграф 56), последователно от период в период за даден портфейл. |
52 |
Посоченото в параграф 48 изключение се прилага само към финансовите активи и финансовите пасиви, които попадат в обхвата на МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“ или МСФО 9 „Финансови инструменти“. |
Експозиция към пазарни рискове
53 |
При използване на посоченото в параграф 48 изключение за оценяване на справедливата стойност на група финансови активи и финансови пасиви, управлявани въз основа на нетната експозиция на предприятието към определен пазарен риск (или рискове), предприятието прилага към нетната си експозиция към тези пазарни рискове цената в спреда купува—продава, която е най-представителна за справедливата стойност при съответните обстоятелства (вж. параграфи 70 и 71). |
54 |
При използване на посоченото в параграф 48 изключение, предприятието се уверява, че пазарният риск (или рискове), на който то е изложено в рамките на групата финансови активи и финансови пасиви, по същество е същият. Предприятието например не съчетава свързания с финансов актив лихвен риск с ценовия риск поради промени в стоковите цени, свързан с финансов пасив, тъй като по този начин няма да се намали изложеността му на лихвения или ценовия риск поради промени в стоковите цени. При използване на посоченото в параграф 48 изключение, оценяването на справедливата стойност на финансовите активи и финансовите пасиви в групата отчита всеки базисен риск, породен от нееднородността на параметрите на пазарния риск. |
55 |
Аналогично, продължителността на експозицията на предприятието към определен пазарен риск (или рискове), произтичащ от финансовите активи и финансовите пасиви, по същество е еднаква. Например предприятие, което използва 12-месечен фючърсен договор срещу парични потоци, свързани със стойността на 12-месечна експозиция към лихвен риск, на петгодишен финансов инструмент в рамките на група, съставена само от тези финансови активи и финансови пасиви, оценява справедливата стойност на експозицията към 12-месечния лихвен риск на нетна основа, а останалата експозиция към лихвен риск (т.е. години 2—5) — на брутна основа. |
Изложеност на кредитен риск от даден контрагент
56 |
При използване на посоченото в параграф 48 изключение за оценяването на справедливата стойност на група финансови активи и финансови пасиви, свързани с даден контрагент, предприятието отчита нетната си експозиция към кредитния риск от контрагента или нетната експозиция на контрагента към кредитния риск от предприятието в оценката на справедливата стойност, когато пазарните участници биха взели предвид всички съществуващи договорености, които намаляват експозицията към кредитен риск в случай на неизпълнение на задълженията (напр. рамково споразумение за нетиране с контрагента или споразумение, което изисква размяна на обезпечения въз основа на нетната експозиция на всяка от страните към кредитен риск от другата страна). Оценяването на справедливата стойност отразява очакванията на пазарните участници относно вероятността за правоприлагане на подобна договореност в случай на неизпълнение на задълженията. |
Справедлива стойност при първоначалното признаване
57 |
Когато е придобит актив или поет пасив в разменна сделка за този актив или пасив, цената на сделката е платената за придобиването на актива или получената за поемането на пасива (входна цена). За разлика от това, справедливата стойност на актив или пасив е цената, получена при продажбата на актива или платена при прехвърлянето на пасива (продажбена цена). Предприятията не винаги продават активите на цените им на придобиване. Аналогично, те прехвърлят пасивите не непременно по цените, получени от тях за поемането им. |
58 |
В много случаи цената на сделката е равна на справедливата стойност (например такъв може да бъде случаят, когато, на датата на сделката, сделката за закупуване на актив се извършва на пазара, на който активът ще бъде продаден). |
59 |
При определянето на това дали справедливата стойност при първоначалното признаване е цената на сделката, предприятието отчита фактори, специфични за сделката, както и за актива или пасива. В Параграф Б4 се описват ситуации, при които цената на сделката би могла да не представлява справедливата стойност на актив или пасив при първоначалното признаване. |
60 |
Ако в друг МСФО се изисква или разрешава на предприятието да оцени актив или пасив първоначално по справедлива стойност и ако цената на сделката се различава от справедливата стойност, предприятието признава произтичащата печалба или загуба в печалбата или загубата, освен ако в този МСФО не е посочено друго. |
Методи за остойностяване
61 |
Предприятието използва подходящи според обстоятелствата методи за остойностяване, за които има достатъчно налични данни за оценяване на справедливата стойност, като използва максимално съответните наблюдаеми хипотези и свежда до минимум използването на ненаблюдаемите. |
62 |
Даден метод за остойностяване се използва, за да се прецени цената на продажба на актив или прехвърляне на пасив в рамките на обичайна сделка между пазарни участници при актуални към датата на оценяване пазарни условия. Три широко използвани методи за остойностяване са подходът на пазарните сравнения, подходът на базата на разходите и подходът на базата на доходите. Основните аспекти на тези подходи са обобщени в параграфи Б5—Б11. За оценяването на справедливата стойност предприятието използва методите за остойностяване в съответствие с един или повече от тези подходи. |
63 |
В някои случаи е подходящ един-единствен метод (например при остойностяването на актив или пасив въз основа на обявените цени на идентични активи или пасиви на активен пазар). В други случаи са подходящи повече от един метод (например евентуално при остойностяването на единица, генерираща парични потоци). Ако за оценяване на справедливата стойност се използват няколко метода, резултатите (т.е. съответните индикатори на справедливата стойност), се преценяват с оглед логичността на диапазона от стойности, посочен от тези резултати. Оценяването на справедливата стойност е точката в рамките на този диапазон, която е най-представителна за справедливата стойност при дадените обстоятелства. |
64 |
Ако цената на сделката е справедлива стойност при първоначалното признаване и за оценяването на справедливата стойност през следващите периоди се използва метод за остойностяване, който си служи с ненаблюдаеми хипотези, методът се моделира така, че при първоначалното признаване резултатът от остойностяването да е равен на цената на сделката. Моделирането гарантира, че методът за остойностяване отразява текущите пазарни условия и помага на предприятието да определи дали е необходимо коригиране на метода (например, възможно е да има характеристика на съответния актив или пасив, която не е обхваната от метода за остойностяване). След първоначалното признаване, когато се измерва справедливата стойност чрез метод или методи за остойностяване, които си служат с ненаблюдаеми хипотези, предприятието се уверява, че тези методи отразяват наблюдаема пазарна информация (например цената на подобен актив или пасив) към датата на оценяване. |
65 |
Методите за остойностяване, използвани за оценяване на справедливата стойност, се прилагат последователно. Промяна в метода за остойностяване или в неговото прилагане (например промяна в относителната тежест, когато се използват няколко метода, или в прилаганата към даден метод корекция) е обаче подходяща, ако води до оценка на справедливата стойност, която е равностойна или по-представителна при дадените обстоятелства. Такъв може да бъде случаят например, ако настъпи някое от следните събития:
|
66 |
Преразглеждането поради промяна в метода за остойностяване или в неговото прилагане се отразява счетоводно като промяна в счетоводната приблизителна оценка в съответствие с МСС 8. Въпреки това, в МСС 8 не се изисква оповестяване на промяна в счетоводната приблизителна оценка за преразглеждане поради изменение в метода за остойностяване или в неговото прилагане. |
Хипотези при методите за остойностяване
Общи принципи
67 |
При прилаганите за оценяване на справедливата стойност методи за остойностяване се използват максимално съответни наблюдаеми хипотези и се свежда до минимум използването на ненаблюдаеми хипотези. |
68 |
Примери за пазари, на които може да се наблюдават хипотези за някои активи и пасиви (например финансови инструменти) са борсовите, дилърските и брокерските пазари, както и пазарите, на които има пряка връзка между продавач и купувач (вж. параграф Б34). |
69 |
Предприятието избира хипотези в съответствие с характеристиките на актива или пасива, които пазарните участници вземат предвид при сделка с него (вж. параграфи 11 и 12). В някои случаи тези характеристики водят до прилагането на корекция, като премия или сконто (например премия за контрол или сконто за неконтролиращо дялово участие). Оценяването на справедливата стойност обаче не включва премия или сконто, несъвместими с разчетната единица в МСФО, който изисква или позволява оценяването по справедлива стойност (вж. параграфи 13 и 14). При оценяването на справедливата стойност не е позволено отчитането на премия или сконто, които отразяват размера не като характеристика на актив или пасив (например премия за контрол, когато се оценява справедливата стойност на контролиращо дялово участие), а като характеристика на притежаваното от предприятието (по-конкретно — блокажен коефициент, с който се коригира обявената цена на актив или пасив, тъй като обичайният дневен търгуван обем на даден пазар не е достатъчен, за да поеме количеството, държано от предприятието, както е описано в параграф 80). Във всички случаи, ако съществува обявена цена на активен пазар (т.е. хипотеза от 1-во ниво) за даден актив или пасив, при оценяване на справедливата стойност предприятието използва тази цена без корекция, с изключение на посочените в параграф 79 обстоятелства. |
Хипотези на базата на покупно-продажните цени
70 |
Ако актив или пасив, оценен по справедлива стойност, има цена „купува" и цена „продава“ (например хипотеза от дилърски пазар), за оценяване на справедливата стойност, независимо къде е категоризирана хипотезата в йерархията на справедливите стойности (т.е. ниво 1, 2 или 3; вж. параграфи 72—90), се използва тази цена в спреда „купува — продава“, която е най-представителна за справедливата стойност при дадените обстоятелства. Използването на цени „купува“ за позиции в активи и цени „продава“ за позиции в пасиви е позволено, но не се изисква. |
71 |
В настоящия МСФО не се изключва използването на средни спрямо спреда „купува — продава“ пазарни цени или други свързани с ценообразуването възприети практики на пазарните участници като практически целесъобразни за оценяване на справедливата стойност в рамките на спреда „купува — продава“. |
Йерархия на справедливите стойности
72 |
С оглед подобряване на съгласуваността и съпоставимостта при оценяването на справедливата стойност и свързаните оповестявания, в настоящия МСФО се определя йерархия на справедливите стойности, която категоризира в три нива (вж. параграфи 76—90) хипотезите, използвани при методите за оценяване на справедливата стойност. Йерархията на справедливите стойности предоставя най-висок ранг на обявените (некоригирани) цени на активните пазари за идентични активи или пасиви (хипотези от 1-во ниво) и най-нисък — на ненаблюдаемите хипотези (хипотези от 3-то ниво). |
73 |
В някои случаи хипотезите, използвани за оценяването на справедливата стойност на даден актив или пасив могат да бъдат категоризирани на различни нива от йерархията на справедливите стойности. В тези случаи цялостното оценяване на справедливата стойност се категоризира на нивото от йерархията на справедливите стойности, където е намиращата се на най-ниско ниво хипотеза от значение за цялостната оценка. За определяне на значението на дадена хипотеза за цялостната оценка се изисква отчитане и преценяване на специфични за даден актив или пасив фактори. Корекциите за постигане на оценки на базата на справедливата стойност, като например на разходите за продажба при оценяване на справедливата стойност без разходите за продажба, не се вземат под внимание при определяне нивото на йерархията на справедливите стойности на което се категоризира дадена оценка на справедливата стойност. |
74 |
Наличието на съответни хипотези и тяхната относителна субективност биха могли да повлияят на избора на подходящи методи за остойностяване (вж. параграф 61). Въпреки това, йерархията на справедливите стойности дава приоритет на използваните при методите за остойностяване хипотези, а не на методите за остойностяване, използвани за оценяване на справедливата стойност. Например оценяването на справедливата стойност чрез метода на настоящата стойност може да бъде категоризирано на ниво 2 или ниво 3 в зависимост от хипотезите от значение за цялостната оценка и от нивото в йерархията на справедливите стойности, на което са категоризирани тези хипотези. |
75 |
Ако наблюдаема хипотеза изисква коригиране с помощта на ненаблюдаема хипотеза и ако тази корекция води до значително по-висока или по-ниска оценка на справедливата стойност, получената оценка се категоризира на ниво 3 от йерархията на справедливите стойности. Ако например при определянето на цената на даден актив пазарен участник вземе предвид ограничението върху продажбата на актива, предприятието коригира обявената цена, за да отрази въздействието на това ограничение. Ако тази обявена цена е хипотеза от 2-ро ниво и корекцията е ненаблюдаема хипотеза от значение за цялостната оценка, последната се категоризира на ниво 3 от йерархията на справедливите стойности. |
Хипотези от 1-во ниво
76 |
Хипотезите от 1-во ниво са обявените (некоригирани) цени на активните пазари за идентични активи или пасиви, до които предприятието може да има достъп към датата на оценяване. |
77 |
Обявената цена на активен пазар осигурява най-надеждното доказателство за справедливата стойност и се използва без корекции за оценяване на справедливата стойност, когато това е възможно, с изключение на уточненията в параграф 79. |
78 |
Хипотеза от 1-во ниво е налична за множество финансови активи и пасиви, някои от които могат да бъдат търгувани на няколко активни пазара (например на различни борси). Поради това акцентът при ниво 1 е за определяне:
|
79 |
Предприятието не прави корекция на хипотеза от 1-во ниво, освен при следните обстоятелства:
|
80 |
Ако предприятието има позиция в един актив или пасив (включително позиция, състояща се от голям брой идентични активи или пасиви като например финансови инструменти) и активът или пасивът се търгува на активен пазар, справедливата стойност на дадения актив или пасив се оценява на ниво 1 като продукт на обявената цена за отделния актив или пасив и количеството, държано от предприятието. Такъв е случаят дори ако обичайният ежедневен търгуван обем на пазара не е достатъчен, за да поеме държаното количество, и ако нареждането за закриване на позицията в рамките на една операция може да повлияе на обявената цена. |
Хипотези от 2-ро ниво
81 |
Хипотезите от 2-ро ниво са тези хипотези за даден актив или пасив, различни от включените в ниво 1 обявени цени, които могат да бъдат наблюдавани пряко или косвено. |
82 |
Ако даден актив или пасив има определен (договорен) срок, хипотезата от 2-ро ниво трябва да може да бъде наблюдавана по същество за пълния срок на актива или пасива. Хипотезите от 2-ро ниво включват следното:
|
83 |
Корекциите на хипотезите от 2-ро ниво варират в зависимост от специфичните за даден актив или пасив фактори. Тези фактори включват следното:
|
84 |
Коригирането на хипотеза от 2-ро ниво, което е значимо за цялостната оценка и ако при него се използват значими ненаблюдаеми хипотези, може да доведе до категоризиране на оценката на справедливата стойност на ниво 3 от йерархията на справедливите стойности. |
85 |
В параграф Б35 се описва използването на хипотези от 2-ро ниво за конкретни активи и пасиви. |
Хипотези от 3-то ниво
86 |
Хипотезите от 3-то ниво са ненаблюдаеми хипотези за даден актив или пасив. |
87 |
Ненаблюдаемите хипотези се използват за оценяване на справедливата стойност дотолкова, доколкото релевантни наблюдаеми хипотези не са на разположение, като по този начин се позволява оценяването при ситуации, при които е налице малка, ако изобщо има някаква, активност на пазара за актива или пасива към датата на оценяване. Въпреки това целта на оценяване на справедливата стойност остава неизменна (т.е. продажбената цена към датата на оценяване от гледна точка на даден пазарен участник, който държи актива или дължи пасива). Ненаблюдаемите хипотези отразяват следователно допусканията, с които пазарните участници биха си служили при ценообразуването на актив или пасив, включително допускания за риска. |
88 |
Свързаните с риска допускания включват вътрешноприсъщия риск както на даден метод за оценяване на справедливата стойност (например модел на ценообразуване), така и на хипотезите при метода за остойностяване. Оценка, която не включва корекция за риска, не би представлявала оценка на справедливата стойност, ако пазарните участници биха включили такава оценка при определянето на цената на даден актив или пасив. При наличието например на значителна неопределеност при оценяването (например ако е налице значително намаление в обема или степента на активност в сравнение с обичайната пазарна активност за съответния актив или пасив или за сходни активи или пасиви и предприятието е определило, че цената на сделката или обявената цена не представлява справедливата стойност, както е описано в параграфи Б37—Б47) би било необходимо да се включи корекция за риска. |
89 |
Предприятието разработва ненаблюдаемите хипотези въз основа на най-добрата налична информация при съответните обстоятелства, която може да включва собствени данни на предприятието. При разработването на ненаблюдаемите хипотези предприятието може да започне със своите собствени данни, но трябва да ги коригира, ако съществува обичайно достъпна информация за това, че останалите пазарни участници използват други данни или е налице специфичен за предприятието елемент, който не е достъпен за тях (например специфично за предприятието полезно взаимодействие). Предприятието не е длъжно да полага прекомерни усилия, за да получи информация за допусканията на пазарните участници. Въпреки това, то отчита цялата обичайно достъпна информация във връзка с тези допускания. Ненаблюдаемите хипотези, разработени по гореописания начин, се приемат за допускания на пазарните участници и удовлетворяват целта на оценяването по справедлива стойност. |
90 |
В параграф Б36 се описва използването на хипотези от 3-то ниво за конкретни активи и пасиви. |
ОПОВЕСТЯВАНЕ
91 |
Предприятието оповестява информация, която помага на ползвателите на финансовите му отчети да оценят следните елементи:
|
92 |
За постигането на посочените в параграф 91 цели, предприятието взима предвид следното:
Ако оповестяванията в съответствие с настоящия МСФО и други МСФО не са достатъчни, за да се постигнат посочените в параграф 91 цели, предприятието оповестява допълнителна информация, необходима, за да се постигнат тези цели. |
93 |
За постигане на посочените в параграф 91 цели, в отчета за финансовото състояние след първоначалното признаване предприятието оповестява като минимално изискване следната информация за всеки клас активи и пасиви (вж. параграф 94 за информация относно определянето на подходящите класове активи и пасиви), оценени по справедлива стойност (включително оценките, основани на справедливата стойност по силата на настоящия МСФО):
|
94 |
Предприятието определя подходящите класове активи и пасиви въз основа на следното:
Броят на класовете може при необходимост да е по-голям за оценките на справедливата стойност, категоризирани на ниво 3 от йерархията на справедливите стойности, тъй като тези оценки съдържат по-голяма степен на несигурност и субективност. За определянето на подходящите класове активи и пасиви, за които се изисква оповестяване на оценките на справедливата стойност, е необходима преценка. Класът активи и пасиви обикновено изисква по-подробна разбивка от позициите, представени в отчета за финансовото състояние. Въпреки това, предприятието предоставя достатъчна информация, за да се позволи равнение с позициите, представени в отчета за финансовото състояние. Ако класът за даден актив или пасив е определен в друг МСФО, предприятието може да използва този клас при оповестяванията, изисквани в настоящия МСФО, ако този клас отговаря на изискванията в настоящия параграф. |
95 |
Предприятието оповестява и последователно провежда политиката си за определяне на случаите, когато се приема, че има прехвърляне между нива от йерархията на справедливите стойности в съответствие с параграф 93, буква в) и буква д), подточка iv). Политиката за момента на признаване на прехвърлянията е една и съща както за прехвърлянията към нивата, така и за прехвърлянията от тях. Примери за политики за определяне на момента на признаване на прехвърлянията включват следното:
|
96 |
Ако предприятието вземе счетоводно решение да използва изключението в параграф 48, то оповестява този факт. |
97 |
За всеки клас активи и пасиви, които не са оценени по справедлива стойност в отчета за финансовото състояние, но за които справедливата стойност е оповестена, предприятието оповестява информацията, изисквана от параграф 93, букви б), г) и и). Въпреки това, предприятието не е длъжно да предоставя изискваните от параграф 93, буква г) количествени оповестявания за значимите ненаблюдаеми хипотези, използвани при оценките на справедливата стойност, категоризирани на ниво 3 от йерархията на справедливите стойности. За тези активи и пасиви предприятието не е задължено да предоставя другите оповестявания, изисквани от настоящия МСФО. |
98 |
За пасив, оценен по справедлива стойност и издаден с неделимо кредитно подобрение от трета страна, емитентът оповестява съществуването на това кредитно подобрение и дали то е отразено в оценката на справедливата стойност на пасива. |
99 |
Предприятието представя изискваните в настоящия МСФО количествени оповестявания в табличен вид, освен ако е по-подходящ друг формат. |
Допълнение A
Дефинирани термини
Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.
активен пазар |
Пазар, на който сделките за даден актив или пасив се извършват с достатъчна честота и обем, така че се осигурява непрекъсната ценова информация. |
||||||||
подход на базата на разходите |
Метод за остойностяване, който отразява актуалната сума, която би се изисквала, за да се замени годността на актива (често наричана текуща възстановителна стойност). |
||||||||
цена на придобиване |
Цената, платена за придобиването на актив или получена за поемането на пасив в разменна сделка. |
||||||||
продажбена цена |
Цената, получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив. |
||||||||
очакван паричен поток |
Средна стойност, претеглена с оглед вероятностното разпределение на възможни бъдещи парични потоци. |
||||||||
справедлива стойност |
Цената, получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. |
||||||||
използване с цел максимизиране на стойността |
Използването на нефинансов актив от пазарните участници, което би повишило максимално стойността на актива или на групата активи и пасиви (например стопанска структура), в рамките на която активът ще бъде използван. |
||||||||
метод на базата на доходите |
Методи за остойностяване, които превръщат бъдещи суми (например парични потоци или приходи и разходи) в единна текуща (т.е. сконтирана) сума. Оценяването на справедливата стойност се определя въз основа на стойността, посочена от текущите пазарни очаквания за тези бъдещи суми. |
||||||||
хипотези |
Допусканията, с които пазарните участници биха си служили при ценообразуването на актив или пасив, включително допускания за риска като например:
Хипотезите могат да бъдат наблюдаеми или ненаблюдаеми. |
||||||||
Хипотези от 1-во ниво |
Обявени (некоригирани) цени на активните пазари за идентични активи или пасиви, до които предприятието може да има достъп към датата на оценяване. |
||||||||
Хипотези от 2-ро ниво |
Други хипотези освен включените в ниво 1 обявени цени за актив или пасив, които са наблюдаеми пряко или косвено. |
||||||||
Хипотези от 3-то ниво |
Ненаблюдаеми хипотези за актив или пасив. |
||||||||
подход на пазарните сравнения |
Метод за остойностяване, който използва цени и друга полезна информация, генерирана от пазарни сделки с идентични или сравними (т.е. подобни) активи, пасиви или група активи и пасиви като например стопанска структура. |
||||||||
пазарно потвърдени хипотези |
Хипотези, произтичащи главно от наблюдаеми пазарни данни или потвърдени от тях чрез корелация или по друг начин. |
||||||||
пазарни участници |
Купувачи и продавачи на основния (или най-изгодния) пазар на актив или пасив, които имат всички изброени по-долу характеристики:
|
||||||||
най-изгоден пазар |
Пазарът, на който след отчитането на разходите по сделката и транспортните разходи сумата, получена за продажбата на актива, е максимална или сумата, платена за прехвърлянето на пасива, е минимална. |
||||||||
риск от неизпълнение на задължение |
Рискът, че предприятието няма да изпълни дадено задължение. Рискът от неизпълнение на задължение може да включва, без да се ограничава само до, собствения кредитен риск на предприятието. |
||||||||
наблюдаеми хипотези |
Хипотези, разработени при използването на пазарни данни като публично достъпната информация за реални събития или сделки, които освен това отразяват евентуалните допускания на пазарните участници при определянето на цената на актив или пасив. |
||||||||
обичайна сделка |
Сделка, която предполага експозиция към пазара за период преди датата на оценяване, за да се даде възможност за пазарни дейности, които са обичайни и общоприети за сделки с такива активи или пасиви; тя не е принудителна сделка (напр. принудителна ликвидация или принудителна продажба). |
||||||||
основен пазар |
Пазарът с най-голям обем и ниво на дейност за дадения актив или пасив. |
||||||||
премия за риска |
Компенсация, искана от търсещи нисък риск пазарни участници, за понасянето на несигурността, присъща на паричните потоци на даден актив или пасив. Наричана също „корекция за риска“. |
||||||||
разходи по сделката |
Разходите за продажбата на актив или прехвърлянето на пасив на основния (или най-изгодния) пазар за този актив или пасив, които са пряко свързани с продажбата или прехвърлянето и удовлетворяват следните критерии:
|
||||||||
транспортни разходи |
Разходите за транспортирането на актив от местоположението му до основния (или най-изгодния) негов пазар. |
||||||||
разчетна единица |
Равнището на обобщеност на даден актив или пасив по силата на даден МСФО за целите на признаването. |
||||||||
ненаблюдаеми хипотези |
Хипотези, за които няма налични пазарни данни и които са разработени при използването на най-достоверната налична информация относно допусканията на пазарните участници при определянето на цената на актив или пасив. |
Допълнение Б
Насоки за прилагане
Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО. В него се описва прилагането на параграфи 1—99 и е със същата сила като останалите части на МСФО.
Б1 |
Преценките, съотнесени към отделните остойностявания, могат да се различават. В настоящото допълнение се описват преценките, евентуално приложими, когато предприятието оценява справедливата стойност при различни ситуации. |
ПОДХОД НА ОЦЕНЯВАНЕТО ПО СПРАВЕДЛИВА СТОЙНОСТ
Б2 |
Оценяването по справедлива стойност се използва, за да се прецени цената на продажба на актив или прехвърляне на пасив в рамките на обичайна сделка между пазарни участници при актуални към датата на оценяване пазарни условия. За да оцени справедливата стойност предприятието трябва да определи следното:
|
ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ОСТОЙНОСТЯВАНЕТО НА НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (ПАРАГРАФИ 31—33)
Б3 |
При оценяването на справедливата стойност на нефинансов актив, използван в комбинация с други активи като група (например инсталиран или другояче пригоден за ползване) или с други активи и пасиви (например стопанска структура), презумпцията за остойностяване зависи от конкретните обстоятелства. Например:
|
СПРАВЕДЛИВА СТОЙНОСТ ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНОТО ПРИЗНАВАНЕ (ПАРАГРАФИ 57—60)
Б4 |
При определянето на това дали справедливата стойност при първоначалното признаване е цената на сделката, предприятието отчита фактори, специфични за сделката, както и за актива или пасива. Цената на сделката например може да не представлява справедливата стойност на актив или пасив при първоначалното признаване, ако е изпълнено някое от следните условия:
|
МЕТОДИ ЗА ОСТОЙНОСТЯВАНЕ (ПАРАГРАФИ 61—66)
Подход на пазарните сравнения
Б5 |
При подхода на пазарните сравнения се използват цени и друга полезна информация, генерирана от пазарни сделки с идентични или сравними (т.е. подобни) активи, пасиви или група активи и пасиви като например стопанска структура. |
Б6 |
Методите за остойностяване в съответствие с подхода на пазарните сравнения често използват например пазарни множители, получени от набор от сравними елементи. Множителите могат да се поместват в определени диапазони, като за всеки един сравняван елемент има различен множител. Изборът на подходящия множител в рамките на диапазона изисква да бъдат взети предвид и преценени качествените и количествените фактори, специфични за оценяването. |
Б7 |
Методите за остойностяване в съответствие с подхода на пазарните сравнения включват матрично ценообразуване. Матричното ценообразуване е математически метод, използван главно за остойностяването за някои видове финансови инструменти, например дългови ценни книжа, при който не се разчита изключително на обявените цени за конкретните ценни книжа, а по-скоро на връзката на ценните книжа с други котирани ценни книжа, използвани за основа за сравнение. |
Подход на базата на разходите
Б8 |
Подходът на базата на разходите отразява актуалната сума, която би се изисквала, за да се замени годността на актива (често наричана текуща възстановителна стойност). |
Б9 |
От гледна точка на даден пазарен участник продавач, цената, която ще се получи за определен актив, се основава на разходите на пазарен участник купувач за придобиването или построяването на актив заместител със сравнима полезност, коригирани с разходите за моралното му остаряване. Това е така, защото пазарен участник купувач не би платил повече за даден актив от сумата, за която би могъл да замени годността на този актив. Моралното остаряване включва физическо изхабяване, функционално (техническо) остаряване и икономическо (външно) остаряване и за целите на финансовото отчитане (разпределение на историческите разходи) или за данъчни цели (чрез използването на определени срокове на годност) е по-широко понятие от обезценяването. В много случаи към метода на текущата възстановителна стойност се прибягва при оценяването на справедливата стойност на материални активи, които се използват в комбинация с други активи или с други активи и пасиви. |
Подход на базата на доходите
Б10 |
Подходът на базата на доходите превръща бъдещи суми (например парични потоци или приходи и разходи) в единна текуща (т.е. сконтирана) сума. При използването му оценката на справедливата стойност отразява текущите пазарни очаквания за тези бъдещи суми. |
Б11 |
Тези методи за остойностяване включват например следното:
|
Методи за остойностяване на базата на настоящата стойност
Б12 |
В параграфи Б13—Б30 се описва използването на методите за оценяване на справедливата стойност на базата на настоящата стойност. В тези параграфи се излага методът на коригиране чрез сконтиране и на очакваните парични потоци (очаквана настояща стойност). В тях не се изисква нито да се използва само един конкретен метод за остойностяване на базата на настоящата стойност, нито методите за оценяване на справедливата стойност на базата на настоящата стойност да се ограничават само до разглежданите. Конкретният метод за оценяване на справедливата стойност на базата на настоящата стойност зависи от фактите и обстоятелствата, специфични за оценявания актив или пасив (например дали на пазара се наблюдават цени за сравними активи или пасиви), както и от наличието на достатъчно данни. |
Компоненти на оценяването на базата на настоящата стойност
Б13 |
Настоящата стойност (т.е. прилагане на подхода на базата на доходите) е инструмент, използван за свързване на бъдещите суми (например парични потоци или стойности) с настояща стойност при използването на сконтов процент. Оценяването на справедливата стойност на актив или пасив при използването на настоящата стойност обхваща следните елементи от гледна точка на пазарните участници към датата на оценяване:
|
Общи принципи
Б14 |
Методите за остойностяване на базата на сегашната стойност се различават по отношение на това как отразяват елементите в параграф Б13. Въпреки това, прилагането на всеки един от тях с оглед оценяването на справедливата стойност се подчинява на следните общи принципи:
|
Риск и несигурност
Б15 |
Оценяването на справедливата стойност с помощта на методите на базата на настоящата стойност се извършва при условия на несигурност, защото паричните потоци са прогнозни, а не известни. В много случаи както сумата, така и моментът на възникване на паричните потоци, са несигурни. Дори договорно фиксираните суми, като например плащанията по заеми, са несигурни, ако има риск от неизпълнение. |
Б16 |
Пазарните участници по принцип търсят компенсация (т.е. премия за риска) за понасяне на несигурността, присъща на паричните потоци на даден актив или пасив. Оценяването на справедливата стойност включва премията за риска, която представлява сумата, изисквана от пазарните участници като компенсация за несигурността, присъща на тези парични потоци. В противен случай оценката не отразява достоверно справедливата стойност. Понякога определянето на подходящата премия за риска може да се окаже трудно. Сама по себе си обаче степента на трудност не е достатъчна причина за изключване на премията за риска. |
Б17 |
Методите за оценка на базата на настоящата стойност се различават по начина на коригиране спрямо риска и по вида на използваните парични потоци. Например:
|
Метод на коригиране чрез сконтиране
Б18 |
При метода на коригиране чрез сконтиране се използва единен набор парични потоци от диапазона от възможните предполагаеми стойности — договорни, обещани (като например облигация) или най-вероятни парични потоци. Във всички случаи, тези парични потоци се обуславят от (не)настъпването на специфични събития (например договорните или обещаните парични потоци за облигация са зависими от отсъствието на неизпълнение от страна на длъжника). Сконтовият процент, използван при метода на коригиране чрез сконтиране, се получава от наблюдаемите ставки на възвръщаемост за сравними активи или пасиви, които се търгуват на пазара. Следователно обещаните, най-вероятните или договорните парични потоци се сконтират с наблюдаваната или очакваната пазарна ставка за такива обвързани с условие парични потоци (т.е. пазарен процент на възвращаемост). |
Б19 |
При метода на коригиране чрез сконтиране се изисква анализ на пазарната информация за сравними активи или пасиви. Сравнимостта се установява като се взима предвид естеството на паричните потоци (напр. дали са договорни или извъндоговорни и дали се очаква да реагират по подобен начин на измененията в икономическите условия), както и други фактори (например кредитоспособност, обезпечения, продължителност, ограничителни споразумения и ликвидност). Като алтернатива, ако отделно взет сравним актив или пасив не отразява справедливо риска, присъщ на паричните потоци на оценявания актив или пасив, може да е възможно сконтовият процент да бъде изведен въз основа на данни за няколко сравними актива или пасива във връзка с кривата на безрисковата възвръщаемост (т.е. с помощта на подхода на натрупване). |
Б20 |
Подходът на натрупване се илюстрира, като се приеме, че актив А е договорно право за получаване на 800 ПЕ (1) за една година (т.е. няма времева несигурност). Налице е установен пазар за сравними активи, а също и информация за тези активи, включително ценова. От тези сравними активи:
|
Б21 |
Въз основа на графика на получаемите за актив А договорни плащания спрямо графика за актив Б и актив В (т.е. една година за актив Б спрямо две години за актив В), актив Б се приема за сравним в по-голяма степен с актив А. Използвайки получаемото за актив А договорно плащане (800 ПЕ) и едногодишната пазарна норма на възвръщаемост, получена от актив Б (10,8 %), справедливата стойност на актив А е 722 ПЕ (800 ПЕ/1,108). Като алтернатива, при липсата на налична пазарна информация за актив Б, едногодишната пазарна норма може да се извлече от актив В, като се използва подходът на натрупване. В този случай двугодишната пазарна норма, посочена от актив В (11,2 %), се коригира с едногодишната пазарна норма с помощта на срочната структура на кривата на безрисковата възвръщаемост. За да се определи дали премиите за риска за едногодишни и двугодишни активи са едни и същи може да се изискват допълнителна информация и анализ. Ако се установи, че премиите за риска за едногодишни и двугодишни активи не са едни и същи, двугодишната пазарна норма на възвращаемост се коригира допълнително за тази цел. |
Б22 |
Когато методът за коригиране чрез сконтиране се прилага към фиксирани постъпления или плащания, корекцията за риска, присъщ на паричните потоци на оценявания актив или пасив, е включена в сконтовия процент. При прилагането на метода към паричните потоци, които не са фиксирани постъпления или плащания, може да се наложи корекция на паричните потоци с оглед постигането на съпоставимост с наблюдавания актив или пасив, от който се получава сконтовият процент. |
Метод на очакваната настояща стойност
Б23 |
Методът на очакваната настояща стойност използва като отправна точка набор от парични потоци, който представлява средна стойност претеглена с оглед вероятностното разпределение на всички възможни бъдещи парични потоци (т.е. очакваните парични потоци). Получената оценка е идентична с очакваната стойност, която в статистически смисъл е среднопретеглената на възможните стойности на дискретна случайна променлива със съответните вероятности като тегла. Поради факта, че всички възможни парични потоци са претеглени с оглед на вероятността, полученият очакван паричен поток не е обусловен от настъпването на определено събитие (за разлика от паричните потоци, използвани при метода за коригиране чрез сконтиране). |
Б24 |
При вземането на инвестиционно решение, търсещите нисък риск пазарни участници ще отчетат риска, че действителните парични потоци могат да се различават от очакваните. В теорията на портфейла се разграничават два вида риск:
Теорията на портфейла твърди, че на пазар в състояние на равновесие пазарните участници ще бъдат компенсирани само за поемането на системния риск, присъщ на паричните потоци. (На неефективни или неуравновесени пазари може да са налице други форми на възвращаемост или компенсация). |
Б25 |
При подход 1 на метода на очакваната настояща стойност очакваните парични потоци на актив се коригират спрямо системния (т.е. пазарния) риск, като се извади парична премия за риска (т.е. очакваните парични потоци, коригирани спрямо риска). Тези очаквани парични потоци, коригирани спрямо риска, представляват паричен поток, равностоен на сигурен паричен поток, сконтиран с безрисков лихвен процент. Равностоен на сигурен паричен поток е очакван паричен поток (както е определено), коригиран спрямо риска по начин, който позволява на даден пазарен участник неутрално отношение при търгуването на сигурен паричен поток за очакван такъв. Например, ако пазарен участник е готов да търгува очакван паричен поток на стойност 1 200 ПЕ за сигурен паричен поток на стойност 1 000 ПЕ, тези 1 000 ПЕ представляват паричен поток, който е равностоен на сигурен за паричния поток от 1 200 ПЕ (т.е. 200 ПЕ представляват паричната премия за риска). В този случай отношението на пазарния участник към държания актив е неутрално. |
Б26 |
За разлика от него, при подход 2 на метода на очакваната настояща стойност корекцията за системния (т.е. пазарния) риск се извършва чрез прилагането към безрисковия лихвен процент на премия за риска. Съответно очакваните парични потоци се сконтират с процент, който съответства на очакваната норма, свързана с претеглени с оглед на вероятността парични потоци (т.е. очакваната норма на възвращаемост). За изчисляването на очакваната норма на възвръщаемост може да се прибегне до моделите, използвани при определяне цената на рисковите активи, като например моделът за определяне цената на капиталов актив. Поради факта, че използваният при метода на коригиране чрез сконтиране сконтов процент е норма на възвращаемост, свързана с обвързани с условие парични потоци, вероятно е той да бъде по-висок от сконтовия процент, използван при подход 2 на метода на очакваната настояща стойност, който представлява очаквана норма на възвръщаемост, свързана с очакваните или претеглени с оглед на вероятността парични потоци. |
Б27 |
Подходи 1 и 2 се илюстрират, като се приеме, че актив има очаквани парични потоци от 780 ПЕ в рамките на една година, определени въз основа на възможните парични потоци и показаните по-долу вероятности. Приложимият безрисков лихвен процент за паричните потоци с едногодишен хоризонт е 5 %, а премията за системен риск за актив със същия рисков профил е 3 %.
|
Б28 |
При този прост пример очакваните парични потоци (780 ПЕ) са претеглената с оглед на вероятността средна стойност на трите възможни резултати. В по-реалистични ситуации може да има много възможни резултати. Въпреки това, за прилагането на метода на очакваната настояща стойност не винаги е необходимо да се взимат под внимание разпределенията на всички възможни парични потоци с помощта на сложни модели и методи. По-скоро може да има възможност за разработване на ограничен брой дискретни модели и вероятности, които обхващат възможните парични потоци. Предприятието например може да използва реализираните парични потоци за съответен минал период, коригирани спрямо настъпилите впоследствие промени в обстоятелствата (например изменения на външните фактори като икономическите или пазарните условия, развитието на промишлеността, конкуренцията, а също така на вътрешните фактори с по-конкретно въздействие влияние върху предприятието), като вземе под внимание допусканията на пазарните участници. |
Б29 |
Теоретично сегашната стойност (т.е. справедливата стойност) на паричните потоци на актива е една и съща, независимо дали е използван подход 1 или 2, както следва:
|
Б30 |
При оценяването на справедливата стойност с помощта на метода на очакваната настояща стойност биха могли да се използват всеки от двата подхода — 1 или 2. Изборът на подход 1 или 2 зависи от специфичните за оценявания актив или пасив факти и обстоятелства, от степента, в която има налични достатъчно данни, както и от приложената преценка. |
ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ НА СЕГАШНАТА СТОЙНОСТ КЪМ ПАСИВИ И ИНСТРУМЕНТИ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО, НЕПРИТЕЖАВАНИ ОТ ДРУГИ СТРАНИ КАТО АКТИВИ (ПАРАГРАФИ 40 И 41)
Б31 |
При оценяването на справедливата стойност на пасив, непритежаван от друга страна като актив (например задължение за извеждане от експлоатация), с помощта на метода на настоящата стойност, предприятието, наред с други неща, оценява размера на бъдещите изходящи парични потоци, който пазарните участници очакват да бъде породен при изпълнението на задължението. Тези бъдещи изходящи парични потоци включват очакванията на пазарните участници по отношение на разходите за изпълнение на задължението и компенсацията, който даден пазарен участник би изисквал при поемането на задължението. Тази компенсация включва възвръщаемостта, който даден пазарен участник би изисквал за следното:
|
Б32 |
Например, нефинансов пасив не съдържа договорна норма на възвръщаемост и няма наблюдаема пазарна доходност за него. В някои случаи елементите на възвръщаемостта, изисквани от пазарните участници, няма да могат да бъдат различени един от друг (например когато, използвайки цената, трета страна контрагент начислява такси на фиксирана основа). В други случаи предприятието трябва да оцени тези компоненти отделно (например когато, използвайки цената, трета страна контрагент начислява такси на основа „разходи плюс“, тъй като в този случай няма да носи риска от бъдещи промени в разходите). |
Б33 |
Предприятието може да включи премия за риска в оценката на справедливата стойност на пасив или свой инструмент на собствения капитал, който не се държи от друга страна като актив по един от следните начини:
Предприятието се уверява, че избягва двойното отчитане и не пропуска преизчисления за риска. Например, ако очакваните парични потоци се увеличават с оглед компенсацията за поемането на риск, свързан със задължението, сконтовият процент не се преизчислява, така че да отразява този риск. |
ХИПОТЕЗИ ПРИ МЕТОДИТЕ ЗА ОСТОЙНОСТЯВАНЕ (ПАРАГРАФИ 67—71)
Б34 |
Примери на пазари, при които за някои активи и пасиви има наблюдаеми хипотези (напр. финансови инструменти), са следните:
|
ЙЕРАРХИЯ НА СПРАВЕДЛИВИТЕ СТОЙНОСТИ (ПАРАГРАФИ 72—90)
Хипотези от 2-ро ниво (параграфи 81—85)
Б35 |
Примери за хипотези от 2-ро ниво за конкретни активи и пасиви са:
|
Хипотези от 3-то ниво (параграфи 86—90)
Б36 |
Примери за хипотези от 3-то ниво за конкретни активи и пасиви са:
|
ОЦЕНЯВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВАТА СТОЙНОСТ, КОГАТО ОБЕМЪТ ИЛИ ДЕЙНОСТТА ПРИ ДАДЕН АКТИВ ИЛИ ПАСИВ СА НАМАЛЕЛИ ЗНАЧИТЕЛНО
Б37 |
Справедливата стойност на даден актив или пасив може да бъде повлияна от значително намаляване на обема или дейността при този актив или пасив спрямо обичайната пазарна дейност за тях (или за подобни активи или пасиви). За да се определи дали, въз основа на наличните данни, е имало значително намаляване на обема или дейността при актива или пасива, предприятието оценява значимостта и релевантността на фактори като изброените по-долу:
|
Б38 |
Ако предприятието заключи, че е имало значително намаляване в обема или дейността за даден актив или пасив по отношение на обичайната пазарна дейност при актива или пасива (или при подобни активи или пасиви), е необходим допълнителен анализ на сделките или обявените цени. Намаляването на обема или дейността само по себе си може да не е показател за това, че дадена цена на сделка или обявена цена не отразява справедливата стойност или че сделката на такъв пазар не е обичайна. Въпреки това, ако предприятието определи, че сделката или обявената цена не отразява справедливата стойност (например възможно е да има сделки, които не са обичайни), е необходимо коригиране на сделките или обявените цени, ако предприятието използва тези цени като основа за оценяване на справедливата стойност и тази корекция може да бъде от значение за оценяването на справедливата стойност в цялостния ѝ обхват. Корекции могат да се наложат и при други обстоятелства (например когато цената на подобен актив изисква значително коригиране, за да бъде той съпоставим с актива, който се оценява, или когато цената не е актуална). |
Б39 |
Настоящият МСФО не определя методика за извършване на значителни корекции в сделките или обявените цени. В параграфи 61—66 и Б5—Б11 се обсъжда използването на методите за оценяване на справедливата стойност. Независимо от използвания метод за остойностяване, предприятието включва подходящи коригиращи механизми за отчитане на риска като премия за риска, представляваща изискваната от пазарните участници сума като компенсация за несигурността, присъща на паричните потоци на даден актив или пасив (вж. параграф Б17). В противен случай оценката не отразява достоверно справедливата стойност. Понякога определянето на подходящата премия за риска може да се окаже трудно. Все пак, степента на трудност сама по себе си не е достатъчно основание, за да се изключи корекция с оглед на риска. Корекцията с оглед на риска отразява обичайна сделка между пазарни участници при актуални към датата на оценяване пазарни условия. |
Б40 |
Ако е имало значително намаляване на обема или дейността при актива или пасива може да е подходяща промяна в метода за остойностяване или използване на множество методи за остойностяване (напр. използването на подхода на пазарните сравнения и метода на настоящата стойност). При претеглянето на показателите за справедливата стойност, получени в резултат на използването на множество методи за остойностяване, предприятието преценява разумността на интервала, обхващащ оценките на справедливата стойност. Целта е да се определи точката в този интервал, която е най-представителна за справедливата стойност при актуалните пазарни условия. Широк интервал от оценки на справедливата стойност може да бъде указание за необходимостта от допълнителен анализ. |
Б41 |
Дори когато е налице значително намаляване на обема или дейността при актива или пасива, целта на оценяването по справедлива стойност остава същата. Справедливата стойност е цената, получена за продажбата на актива или платена за прехвърлянето на пасива при обичайна сделка (т.е. не принудителна ликвидация или принудителна продажба) между пазарни участници при актуални към датата на оценяване пазарни условия. |
Б42 |
Определянето на цената, която участниците на пазара биха били готови да платят в рамките на сделка при актуални към датата на оценяване пазарни условия, ако е налице значително намаляване на обема или дейността при актива или пасива, зависи от фактите и обстоятелствата към датата на оценяване и изисква преценка. При оценяване на справедливата стойност, намерението на предприятието да задържи даден актив или да уреди по някакъв начин даден пасив не е относим фактор, тъй като справедливата стойност е основана на пазара оценка, а не специфична за предприятието. |
Идентифициране на сделки, които не са обичайни
Б43 |
Определянето на това дали една сделка е обичайна (или не) е по-трудно, ако е налице значително намаляване на обема или дейността за даден актив или пасив спрямо обичайната пазарна дейност за актива или пасива (или подобни активи или пасиви). При тези обстоятелства не е подходящо да се прави изводът, че всички сделки на този пазар са необичайни (т.е. принудителни ликвидации или принудителни продажби). Обстоятелствата, които могат да укажат, че дадена сделка е необичайна, включват следното:
Предприятието прави оценка на конкретния случай, за да определи дали, въз основа на наличните данни, сделката е обичайна. |
Б44 |
При оценяването на справедливата стойност или определянето на премията с оглед пазарния риск, предприятието взима предвид всички изброени по-долу обстоятелства:
Предприятието не е длъжно да полага прекомерни усилия, за да определи дали дадена сделка е обичайна, но не може да пренебрегва разумно достъпната информация. Когато предприятието е страна по сделката се приема, че разполага с достатъчно информация, за да направи заключение дали сделката е обичайна. |
Използване на обявени цени, предоставяни от трети страни
Б45 |
Настоящият МСФО не изключва използването на обявени цени, предоставени от трети страни, като например от служби по ценообразуване или посредници, ако предприятието е определило, че тези обявени цени са определени в съответствие с настоящия МСФО. |
Б46 |
Ако е имало значително намаляване на обема или дейността при даден актив или пасив, предприятието оценява дали обявените цени, предоставени от трети страни, са определени с помощта на актуална информация, която отразява обичайни сделки, или на метод за остойностяване, който отразява допусканията на пазарните участници (включително допускания относно риска). При претеглянето на обявена цена като хипотеза при оценяването на справедливата стойност, предприятието определя по-малка тежест (в сравнение с останалите показатели на справедливата стойност, които представляват резултат от сделка) на котировките, които не отразяват резултат от сделка. |
Б47 |
Освен това, при претеглянето на наличните данни се отчита естеството на котировката (например дали е примерна цена или обвързваща оферта), като по-голяма тежест се определя на котировките, предоставени от трети страни, които представляват обвързващи оферти. |
Допълнение В
Дата на влизане в сила и преходни разпоредби
Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО и е със същата сила като останалите части от МСФО.
В1 |
Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага настоящия МСФО за по-ранен период, то оповестява този факт. |
В2 |
Настоящият МСФО се прилага с бъдеща дата към началото на годишния период, през който се прилага за първи път. |
В3 |
Изискванията за оповестяване в настоящия МСФО не е необходимо да се прилагат към сравнителната информация, представена за периодите преди първоначалното прилагане на настоящия МСФО. |
Допълнение Г
Изменения на други МСФО
Настоящото допълнение съдържа измененията на други МСФО, следствие от издаването от Съвета на МСФО 13. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 година. Ако предприятието прилага МСФО 13 за по-ранен период, измененията се прилагат за него. Изменените параграфи са посочени, като новият текст е подчертан, а заличеният е зачертан.
ИЗМЕНЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
Г1 |
В МСФО 1, 3—5 и 9 (издадени през октомври 2010 г.) определението на справедлива стойност се заменя със: Справедлива стойност е цената, получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. (вж. МСФО 13). В МСС 2, 16, 18—21, 32 и 40 определението на справедлива стойност се заменя със: Справедлива стойност е цената, получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. (вж. МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“) |
МСФО 1 „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане“ (изменен през септември 2010 г.)
Г2 |
Параграф 19 се заличава. |
Г3 |
Добавя се параграф 39Й, както следва:
|
Г4 |
Параграфи Г15 и Г20 се изменят, както следва:
|
МСФО 2 „Плащане на базата на акции“
Г5 |
Добавя се параграф 6А, както следва:
|
МСФО 3 „Бизнес комбинации“
Г6 |
Параграфи 20, 29, 33 и 47 се изменят, както следва:
|
Г7 |
Добавя се параграф 64Е, както следва:
|
Г8 |
В допълнение Б параграфи Б22, Б40, Б43—Б46, Б49 и Б64 се изменят, както следва:
|
МСФО 4 „Застрахователни договори“
Г9 |
Добавя се параграф 41Д, както следва:
|
МСФО 5 „Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени операции“
Г10 |
Добавя се параграф 44З, както следва:
|
МСФО 7 „Финансови инструменти: оповестяване“ (изменен през октомври 2009 г.)
Г11 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г12 |
Параграф 3 се изменя, както следва:
|
Г13 |
Параграфи 27—27Б се заличават. |
Г14 |
Параграф 28 се изменя, както следва:
|
Г15 |
Параграф 29 се изменя, както следва:
|
Г16 |
Добавя се параграф 44П, както следва:
|
Г17 |
В приложение А определението на друг ценови риск се изменя, както следва:
|
МСФО 9 „Финансови инструменти“ (издаден през ноември 2009 г.)
Г18 |
Параграф 5.1.1 се изменя, както следва:
|
Г19 |
Параграф 5.1.1А се добавя, както следва:
|
Г20 |
Параграфи 5.2.1, 5.3.2, 8.2.5 и 8.2.11 се изменят, както следва:
|
Г21 |
Добавя се параграф 8.1.3, както следва:
|
Г22 |
В допълнение А, въведението се изменя, както следва: Следните термини са дефинирани в параграф 11 от МСС 32 „Финансови инструменти: представяне“, параграф 9 от МСС 39 или допълнение А от МСФО 13 и се използват в настоящия МСФО със значението, уточнено в МСС 32, МСС 39 или МСФО 13: … |
Г23 |
В допълнение Б параграф Б5.1, заглавието над параграф Б5.5 и параграфи Б5.5 и Б5.7 се изменят, както следва:
Инвестиции в инструменти на собствения капитал (и договори върху тези инвестиции)
|
МСФО 9 „Финансови инструменти“ (издаден през октомври 2010 г.)
Г29 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г30 |
Параграфи 3.2.14, 4.3.7 и 5.1.1 се изменят, както следва:
|
Г31 |
Параграф 5.1.1А се добавя, както следва:
|
Г32 |
Параграф 5.2.1 се изменя, както следва:
|
Г33 |
Заглавието над параграф 5.4.1 и параграфи 5.4.1—5.4.3 се заличават. |
Г34 |
Параграфи 5.6.2, 7.2.5, 7.2.11 и 7.2.12 се изменят, както следва:
|
Г35 |
Добавя се параграф 7.1.3, както следва:
|
Г36 |
В допълнение Б, параграфи Б3.2.11, Б3.2.17, Б5.1.1 и Б5.2.2 се изменят, както следва:
|
Г37 |
Параграфи Б5.1.2А и Б5.2.2А се добавят както следва:
|
Г38 |
Параграфи Б5.4.1—Б5.4.13 и съответните им заглавия се заличават. |
Г39 |
Заглавието над параграф Б5.4.14 и параграфи Б5.4.14, Б5.4.16 и Б5.7.20 се изменят, както следва: Инвестиции в инструменти на собствения капитал (и договори върху тези инвестиции)
|
Г40 |
В в параграф В3 от допълнение В, измененията на параграфи Г15 и Г20 на МСФО 1 „Прилагане за първи път на международните стандарти за финансово отчитане“ се изменят, както следва:
|
Г41 |
В параграф В11, измененията на параграф 28 от МСФО 7 „Финансови инструменти: оповестявания“ се изменят, както следва:
|
Г42 |
В параграф В26, измененията на параграф 1 от МСС 28 „Инвестиции в асоциирани предприятия“ се изменят, както следва:
|
Г43 |
В параграф В28, измененията на параграф 1 от МСС 31 „Дялове в съвместни предприятия“ се изменят, както следва:
|
Г44 |
В параграф В30, измененията на параграф 23 от МСФО 32 „Финансови инструменти: представяне“ се изменят, както следва:
|
Г45 |
В параграф В49, измененията на параграф А8 от КРМФСО 2 „Дялове на членове в кооперации и сходни инструменти“ се изменят, както следва:
|
Г46 |
В параграф В53, измененията на параграф 7 от КРМСФО 19 „Погасяване на финансови пасиви с инструменти на собствения капитал“ се изменят, както следва:
|
МСС 1 „Представяне на финансови отчети“
Г47 |
Параграфи 128 и 133 се изменят, както следва:
|
Г48 |
Добавя се параграф 139И, както следва:
|
МСС 2 „Материални запаси“
Г49 |
Параграф 7 се изменя, както следва:
|
Г50 |
Добавя се параграф 40В, както следва:
|
МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“
Г51 |
Параграф 52 се изменя, както следва:
|
Г52 |
Добавя се параграф 54В, както следва:
|
МСС 10 „Събития след отчетния период“
Г53 |
Параграф 11 се изменя, както следва:
|
Г54 |
Добавя се параграф 23А, както следва:
|
МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“
Г55 |
Параграф 26 се изменя, както следва:
|
Г56 |
Параграфи 32 и 33 се заличават. |
Г57 |
Параграфи 35 и 77 се изменят, както следва:
|
Г58 |
Добавя се параграф 81Е, както следва:
|
МСС 17 „Лизинг“
Г59 |
Добавя се параграф 6А, както следва:
|
МСС 18 „Приходи“
Г60 |
Добавя се параграф 42, както следва:
|
МСС 19 „Доходи на наети лица“
Г61 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г62 |
Параграфи 50 и 102 се изменят, както следва:
|
Г63 |
Добавя се параграф 162, както следва:
|
МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ“
Г64 |
Добавя се параграф 45, както следва:
|
МСС 21 „Ефекти от промените в обменните курсове“
Г65 |
Параграф 23 се изменя, както следва:
|
Г66 |
Добавя се параграф 60Ж, както следва:
|
МСС 28 „Инвестиции в асоциирани предприятия“ (изменен през октомври 2009 г.)
Г67 |
Параграфи 1 и 37 се изменят, както следва:
|
Г68 |
Добавя се параграф 41Ж, както следва:
|
МСС 31 „Дялове в съвместни предприятия“ (изменен през октомври 2009 г.)
Г69 |
Параграф 1 се изменя, както следва:
|
Г70 |
Добавя се параграф 58Е, както следва:
|
МСС 32 „Финансови инструменти: представяне“ (изменен през септември 2010 г.)
Г71 |
Параграф 23 се изменя, както следва:
|
Г72 |
Добавя се параграф 97Й, както следва:
|
Г73 |
Насоките за прилагане в параграф НП31 се изменят, както следва:
|
МСС 33 „Доходи на акция“
Г74 |
Параграфи 8 и 47А се изменят, както следва:
|
Г75 |
Добавя се параграф 74В, както следва:
|
Г76 |
В допълнение А, параграф А2 се изменя, както следва:
|
МСС 34 „Междинно финансово отчитане“ (изменен през май 2010 г.)
Г77 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г78 |
Параграф 16А, буква й) се добавя, както следва:
|
Г79 |
Добавя се параграф 50, както следва:
|
МСС 36 „Обезценка на активи“
Г80 |
Параграф 5 се изменя, както следва:
|
Г81 |
Параграф 6 се изменя, както следва (в резултат на изменението на определението на справедлива стойност минус разходите за продажба, всички позовавания на „справедливата стойност минус разходите за продажба” в МСС 36 се заменят със „справедливата стойност, намалена с разходите за освобождаване“):
|
Г82 |
Параграфи 12, 20 и 22 се изменят, както следва:
|
Г83 |
Параграфи 25—27 се заличават. |
Г84 |
Параграф 28 се изменя, както следва:
|
Г85 |
Добавя се параграф 53А, както следва:
|
Г86 |
Параграфи 78, 105, 111, 130 и 134 се изменят, както следва:
|
Г87 |
Добавя се параграф 140И, както следва:
|
МСС 38 „Нематериални активи“
Г88 |
Параграф 8 се изменя, както следва:
|
Г89 |
Параграф 33 се изменя, както следва:
|
Г90 |
Заглавието над параграф 35 се изменя, както следва: Нематериален актив, придобит в бизнес комбинация
|
МСФО 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“ (изменен през октомври 2009 г.)
Г96 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г97 |
Параграф 9 се изменя, както следва:
|
Г98 |
Параграфи 13 и 28 се изменят, както следва:
|
Г99 |
Добавя се параграф 43А.
|
Г100 |
Параграф 47 се изменя, както следва:
|
Г101 |
Параграфи 48—49 се заличават. |
Г102 |
Параграф 88 се изменя, както следва:
|
Г103 |
Добавя се параграф 103Р, както следва:
|
Г104 |
В допълнение А, параграфи НП46, НП52 и НП64 се изменят, както следва:
|
Г105 |
Параграф НП64 се изменя както следва:
|
Г106 |
Параграфи НП69—НП75 и свързаните с тях заглавия се заличават. |
Г107 |
Параграф НП76 се изменя както следва:
|
Г108 |
Параграф НП76А се изменя както следва:
|
Г109 |
Параграфи НП77—НП79 се заличават. |
Г110 |
Параграфи НП80 и НП81 се изменят, както следва:
|
Г111 |
Заглавието над параграф НП82 и параграф НП82 се заличават. |
Г112 |
Параграф НП96 се изменя както следва:
|
МСС 40 „Инвестиционни имоти“
Г113 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г114 |
Параграфи 26, 29 и 32 се изменят, както следва:
|
Г115 |
Параграфи 36—39 се заличават. |
Г116 |
Параграф 40 се изменя, както следва:
|
Г117 |
Параграфи 42—47, 49, 51 и 75, буква г) се заличават. |
Г118 |
Параграф 48 се изменя, както следва:
|
Г119 |
Заглавието над параграф 53 и параграфи 53 и 53Б се изменят, както следва: Невъзможност да се оцени надеждно справедливата стойност
|
Г120 |
Параграф 75, буква г) се заличава. |
Г121 |
Параграфи 78—80 се изменят, както следва:
|
Г122 |
Параграф 85Б се изменя, както следва:
|
Г123 |
Добавя се параграф 85В, както следва:
|
МСС 41 „Селско стопанство“
Г124—125 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г126 |
Параграфи 8, 15 и 16 се изменят, както следва:
|
Г127 |
Параграфи 9, 17—21 и 23 се заличават. |
Г128 |
Параграфи 25 и 30 се изменят, както следва:
|
Г129 |
Параграфи 47 и 48 се заличават. |
Г130 |
Добавя се параграф 61, както следва:
|
КРМСФО 2 „Дялове на членове в кооперации и сходни инструменти“ (изменен през октомври 2009 г.)
Г131 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г132 |
Под заглавието „Препратки” се добавя препратка към МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. |
Г133 |
Добавя се параграф 16, както следва:
|
Г134 |
В допълнението, параграф А8 се изменя, както следва:
|
КРМСФО 4 „Определяне дали дадено споразумение съдържа лизинг“
Г135 |
Под заглавието „Препратки” се добавя препратка към МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. |
Г136 |
В параграф 15, буква а), към „справедлива стойност“ се добавя следната бележка под линия:
|
КРМСФО 13 „Програми за лоялност на клиенти“
Г137 |
Под заглавието „Препратки” се добавя препратка към МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. |
Г138 |
Параграф 6 се изменя, както следва:
|
Г139 |
Добавя се параграф 10Б, както следва:
|
Г140 |
В насоките за прилагане параграфи НП1—НП3 се изменят, както следва:
|
КРМСФО 17 „Разпределения на непарични активи на собствениците“
Г141 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г142 |
Под заглавието „Препратки” се добавя препратка към МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. |
Г143 |
Параграф 17 се изменя, както следва:
|
Г144 |
Добавя се параграф 20, както следва:
|
КРМСФО 19 „Погасяване на финансови пасиви с инструменти на собствения капитал“ (изменен през септември 2010 г.)
Г145 |
[Изискванията не се прилагат] |
Г146 |
Под заглавието „Препратки” се добавя препратка към МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. |
Г147 |
Параграф 7 се изменя, както следва:
|
Г148 |
Добавя се параграф 15, както следва:
|
РАЗЯСНЕНИЕ 20 НА КРМСФО
Разходи за отстраняване на повърхностния слой в производствената фаза на открита мина
ПРЕПРАТКИ
— |
Концептуална рамка за финансово отчитане |
— |
МСС 1 Представяне на финансови отчети |
— |
МСС 2 Материални запаси |
— |
МСС 16 Имоти, машини и съоръжения |
— |
МСС 38 Нематериални активи |
КОНТЕКСТ
1 |
При дейностите в областта на добива в открити мини предприятията могат да счетат за необходимо да премахнат отпадъчните материали от мините („свръхтовар“) с цел осигуряване на достъп до залежите на минерални руди. Дейността по премахване на отпадъците е известна като „отстраняване на повърхностния слой“. |
2 |
По време на фазата на разработване на мината (преди започване на производство) разходите за отстраняване на повърхностния слой обикновено се капитализират като част от амортизируемите разходи за сгради, разработване и построяване на мината. Тези капитализирани разходи се амортизират системно обикновено чрез използването на метода според количеството произведена продукция след започване на производството. |
3 |
По време на производствената фаза на мината минното предприятие може да продължи да отстранява свръхтовар и да поема разходи за отстраняване на повърхностния слой. |
4 |
Премахнатият при отстраняването на повърхностния слой материал по време на производствената фаза няма непременно да представлява 100 % отпадъци; често той ще бъде комбинация от руда и отпадъци. Съотношението между руда и отпадъци може да варира от неикономическо ниско ниво до рентабилно високо ниво. Премахването на материал с ниско съотношение на руда и отпадъци може да осигури използваем материал, който може да бъде употребен при производството на материални запаси. Това премахване може също да осигури достъп до по-дълбоки нива на материали, които имат по-високо съотношение на руда и отпадъци. Следователно може да има две ползи за предприятието от дейността по отстраняване на повърхностния слой: използваема руда, която може да се употреби при производството на материални запаси, и подобрен достъп до допълнителни количества материали, които ще бъдат добити в бъдещи периоди. |
5 |
Настоящото разяснение разглежда кога и как да се отчитат отделно тези две ползи, които възникват от дейността по отстраняване на повърхностния слой, както и как да се измерват тези ползи както първоначално, така и на последващ етап. |
ОБХВАТ
6 |
Настоящото разяснение се отнася до разходите за премахване на отпадъци, които възникват при добив в открита мина по време на производствената фаза на мината („производствени разходи за отстраняване на повърхностния слой“). |
ВЪПРОСИ
7 |
Настоящото разяснение разглежда следните въпроси:
|
КОНСЕНСУС
Признаване на производствени разходи за отстраняване на повърхностния слой като актив
8 |
Доколкото ползата от дейността по отстраняване на повърхностния слой се реализира под формата на произведени материални запаси, предприятието отчита разходите за тази дейност по отстраняване на повърхностния слой съгласно принципите на МСС 2 Материални запаси. Доколкото ползата се състои в подобряване достъпа до руда, предприятието признава тези разходи като нетекущ актив, ако са изпълнени критериите по параграф 9 по-долу. В настоящото разяснение нетекущият актив е посочен като „актив от дейността по отстраняване на повърхностния слой“. |
9 |
Предприятието признава актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой, ако и само ако са изпълнени всички от следните условия:
|
10 |
Активът от дейността по отстраняване на повърхностния слой се отчита като добавка към или укрепване на съществуващия актив. С други думи активът от дейността по отстраняване на повърхностния слой ще бъде отчетен като част от съществуващ актив. |
11 |
Класификацията на актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой като материален или нематериален актив е същата като съществуващия актив. С други думи естеството на този съществуващ актив ще определи дали предприятието класифицира актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой като материален или нематериален. |
Първоначално измерване на актива от дейността за отстраняване на повърхностния слой
12 |
Предприятието първоначално измерва актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой, отчетен по разходи, като той е съвкупност от разходи, пряко поети за извършване на дейността по отстраняване на повърхностния слой, която подобрява достъпа до идентифицирания компонент руда плюс пряко относими режийни разходи. Междувременно могат да се проведат някои инцидентни операции като производствена дейност по отстраняване на повърхностния слой, които обаче не са необходими за протичането по план на производствената дейност по отстраняване на повърхностния слой. Разходите, свързани с тези инцидентни операции, не са включени в разходите за актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой. |
13 |
Когато разходите за актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой и произведените материални запаси не могат да бъдат идентифицирани поотделно, предприятието разпределя производствените разходи по отстраняване на повърхностния слой между произведените материални запаси и актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой чрез използването на база за разпределение, която се основава на съответната производствена мярка. Тази производствена мярка се изчислява за идентифицирания компонент от рудното тяло и се използва за сравнителен анализ с цел да се определи в каква степен е извършена допълнителна дейност по създаване на бъдеща полза. Примери за такива мерки включват:
|
Последващо измерване на актива от дейността за отстраняване на повърхностния слой
14 |
След първоначалното признаване активът от дейността по отстраняване на повърхностния слой се отчита или според стойността на разходите си, или според преизчислена стойност минус амортизация и минус загуби от обезценка по същия начин, както съществуващия актив, към който принадлежи. |
15 |
Активът от дейността по отстраняване на повърхностния слой подлежи на системно амортизиране по време на очаквания полезен срок на използване на идентифицирания компонент на рудното тяло, който става по-достъпен в резултат на дейността по отстраняване на повърхностния слой. Методът според количеството на произведена продукция се прилага, освен ако няма друг по-целесъобразен метод. |
16 |
Очакваният полезен срок на ползване на идентифицирания компонент на рудното тяло, който се използва за амортизация на актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой, ще се различава от очаквания полезен срок на ползване, който се използва за амортизация на самата мина и свързаните с нея активи от живота на мината. Изключение от това правят ограничени обстоятелства, при които дейността по отстраняване на повърхностния слой осигурява подобрен достъп до останалото рудно тяло в неговата цялост. Например това може да се случи към края на полезния живот на мината, когато идентифицираният компонент представлява окончателна част от рудното тяло, което предстои да бъде извлечено. |
Допълнение А
Дата на влизане в сила и преходен период
Настоящото допълнение е неразделна част от разяснението и има същата тежест както и другите части на разяснението.
А1 |
Предприятието прилага настоящото разяснение за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. Позволено е и по-ранно прилагане. Ако предприятието прилага настоящото разяснение за по-ранен период, то оповестява този факт. |
А2 |
Предприятието прилага настоящото разяснение по отношение на производствени разходи за отстраняване на повърхностния слой, възникнали на или след началото на най-ранния представен период. |
А3 |
Тъй като в началото на най-ранния представен период всякакъв вече признат баланс на активи, който е в резултат на дейност по отстраняване на повърхностния слой, предприета по време на производствената фаза („предходен актив от отстраняване на повърхностния слой“), се преквалифицира като част от съществуващ актив, с който е свързана дейността по отстраняване на повърхностния слой, доколкото все още е налице идентифицируем компонент от рудното тяло, с който може да се свърже предходният актив от отстраняване на повърхностния слой. Такива баланси се амортизират през останалия очакван полезен срок на ползване на идентифицирания компонент от рудното тяло, с което е свързан всеки предходен актив от отстраняване на повърхностния слой. |
А4 |
Ако липсва идентифицируем компонент от рудното тяло, с който се свързва предходният актив от отстраняване на повърхностния слой, той се признава в неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период. |
Приложение Б
Измененията в настоящото допълнение се прилагат за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. Ако дадено предприятие приложи настоящото разяснение за по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.
Изменения към МСФО 1 Прилагане за първи път на международните стандарти за финансови отчети
Б1 |
Приложение Г, параграф Г1 се изменя, както следва:
|
Б2 |
След параграф Г31 се добавят заглавие и параграф Г32: Разходи за отстраняване на повърхностния слой в производствената фаза на открита мина
|
Б3 |
След параграф 39Л се добавя параграф 39М:
|
(1) В настоящия МСФО паричните суми са в „парични единици“ (ПЕ).