4.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 177/6

(1)

Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. За постепенното установяване на такова пространство Общността следва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение с обхват, необходим за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно разпоредбите на член 65, буква б) от Договора тези мерки следва да включват насърчаване на съвместимостта на приложимите в държавите-членки норми относно стълкновението на закони и на юрисдикции.

(3)

На своята среща в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет потвърди принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения на органите на съдебната власт като основен стълб в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на този принцип.

(4)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие съвместна програма на Комисията и Съвета от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела (3). Програмата определя мерки, свързани с хармонизирането на стълкновителни норми, които улесняват взаимното признаване на съдебни решения.

(5)

Програмата от Хага (4), приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., призова да продължи усилената работа в областта на стълкновителните норми в областта на договорните задължения („Рим I“).

(6)

Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите-членки да препращат към едно и също национално право, без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобрят предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.

(7)

Предметът и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (5) („Брюксел I“) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (6).

(8)

Семейните отношения следва да обхващат произход, брак, родство по сватовство и по съребрена линия. Позоваването в член 1, параграф 2 на отношения, имащи последици, сходни на брак, и други семейни отношения следва да се тълкува в съответствие с правото на държавата-членка, в която се намира сезираният съд.

(9)

Задълженията по менителници, чекове, записи на заповед и други прехвърляеми инструменти следва също така да обхващат и товарителници, доколкото задълженията по товарителницата произтичат от прехвърляемия ѝ характер.

(10)

Задълженията, които произтичат от делови отношения, предхождащи сключването на договора, са обхванати от член 12 от Регламент (ЕО) № 864/2007. Поради това тези задължения следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.

(11)

Свободата на страните да избират приложимото право следва да е един от основните принципи на системата от стълкновителни норми в материята на договорните задължения.

(12)

Споразумение между страните за предоставяне на изключителна компетентност на едно или повече съдилища или правораздавателни органи на държава-членка за разрешаване на спорове, свързани с договора, следва да бъде един от факторите, които да се вземат предвид при установяване дали изборът на право е бил ясно определен.

(13)

Настоящият регламент не изключва възможността страните да включат в техния договор позоваване на недържавен източник на право или международна конвенция.

(14)

Ако Общността приеме, в подходящ правен акт, материалноправни норми за договорите, включително стандартни клаузи и условия, този акт може да предвиди възможност страните да изберат да прилагат тези норми.

(15)

Когато е направен избор на право и всички други елементи, относими към ситуацията, се намират в държава, различна от държавата, чието право е избрано, изборът на право не следва да засяга прилагането на онези разпоредби на правото на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение. Това правило следва да се прилага независимо дали заедно с избора на право е направен и избор на съд или правоприлагащ орган. Като има предвид, че не се предвижда съществена промяна в сравнение с член 3, параграф 3 от Конвенцията от 1980 г. за приложимото право към договорните задължения (7) („Римската конвенция“), текстът на настоящия регламент се привежда, доколкото е възможно, в съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 864/2007.

(16)

За да се допринесе за постигането на правна сигурност в европейското пространство на правосъдие, която е общата цел на настоящия регламент, стълкновителните норми следва да бъдат с висока степен на предвидимост. Съдилищата, обаче, следва да запазят известна възможност за преценка при определяне на правото, което е най-тясно свързано със ситуацията.

(17)

Що се отнася до приложимото право при липса на избор, понятието за „предоставяне на услуги“ и „продажба на стоки“ следва да се тълкува по същия начин, както при прилагането на член 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001, доколкото продажбата на стоки и предоставянето на услуги попадат в приложното поле на посочения регламент. Въпреки че договорите за франчайз и дистрибуция са договори за услуги, те са предмет на специални норми.

(18)

Що се отнася до приложимото право при липса на избор, многостранни системи следва да са онези системи, в рамките на които се извършва търговия, такива като регулирани пазари и многостранни търговски системи, според предвиденото в член 4 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти (8), независимо дали те разчитат на основен контрагент или не.

(19)

При липсата на избор на право приложимото право следва да се определя в съответствие с нормата, предвидена за конкретния вид договор. Когато договорът не може да бъде квалифициран като един от конкретно определените видове или когато елементите му попадат в обхвата на повече от един от конкретно определените видове, договорът следва да се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерната за договора престация. В случай на договор, състоящ се от съвкупност от права и задължения, които могат да се квалифицират като попадащи в обхвата на повече от един от конкретно определените видове договори, характерната за договора престация следва да се определи с оглед на центъра на тежестта на договора.

(20)

Когато договорът е явно по-тясно свързан с държава, различна от посочената в член 4, параграф 1 или 2, „клаузата за дерогация“ следва да предвижда, че следва да се прилага правото на тази друга държава. За да се определи тази държава, следва да се вземе предвид, inter alia, дали договорът е в много тясна връзка с друг договор или договори.

(21)

При липса на избор, когато приложимото право не може да се определи нито въз основа на факта, че договорът може да бъде квалифициран като един от конкретно определените видове, нито като правото на държавата по обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерната за договора престация, договорът следва да се урежда от правото на държавата, с която той е най-тясно свързан. За да се определи тази държава, следва да се вземе предвид, inter alia, дали договорът е в много тясна връзка с друг договор или договори.

(22)

По отношение на тълкуването на договори за превоз на стоки не се предвижда изменение по същество спрямо член 4, параграф 4, трето изречение от Римската конвенция. Следователно договорите за еднократен чартърен превоз и други договори, чийто основен предмет е превозът на стоки, следва да се смятат за договори за превоз на стоки. За целите на настоящия регламент понятието „товародател“ следва да означава всяко лице, което сключва с превозвач договор за превоз, а понятието „превозвач“ следва да означава страната по договора, която се задължава да превози стоките, независимо от това дали самата тя извършва превоза или не.

(23)

По отношение на договорите, сключени със страни, които са смятани за по-слаби, тези страни следва да бъдат защитени чрез стълкновителни норми, които са по-благоприятни за техните интереси, отколкото общите норми.

(24)

Що се отнася по-специално до потребителските договори, стълкновителната норма следва да предоставя възможност за намаляване на разходите по разрешаване на спорове, които са обикновено с относително малък размер на цената на иска, и да отчита развитието на техниките за дистанционна продажба. Съгласуваността с Регламент (ЕО) № 44/2001 изисква да е налице позоваване на понятието „насочена дейност“ като условие за прилагането на нормата за защита на потребителя и понятието да се тълкува хармонизирано в Регламент (ЕО) № 44/2001 и в настоящия регламент, като се има предвид, че Съвместната декларация на Съвета и Комисията по член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 гласи: „за да бъде член 15, параграф 1, буква в) приложим, не е достатъчно едно предприятие да насочи дейностите си към държавата-членка на местопребиваване на потребителя или към няколко държави-членки, включително тази държава-членка; а също трябва да е сключен договор в рамките на неговите дейности“. Декларацията също гласи, че: „самият факт, че една интернет страница е достъпна, не е достатъчен, за да бъде приложен член 15, въпреки че фактор на привързване би представлявал фактът, че интернет страницата отправя покана за сключване на договор от разстояние и договор в действителност е бил сключен от разстояние, с каквито и да било средства. В това отношение езикът или валутата, които една интернет страница използва, не представляват фактор на привързване“.

(25)

Потребителите следва да се ползват от закрилата на такива разпоредби на държавата по тяхното обичайно местопребиваване, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение, при условие че потребителският договор е сключен в резултат на извършвана по занятие търговска или професионална дейност от професионалиста в съответната държава. Същата закрила следва да бъде гарантирана, ако професионалистът, въпреки че не упражнява търговската или професионалната си дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, по какъвто и да е начин насочва дейността си към тази държава или няколко държави, сред които е и тази държава, и договорът е сключен в резултат на тази дейност.

(26)

За целите на настоящия регламент финансови услуги като инвестиционните услуги и дейности и допълнителните услуги, предоставяни от професионалист на потребител, както е предвидено в раздели А и Б от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, и договорите за продажба на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, независимо от това дали попадат в обхвата на Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (9), следва да се уреждат съгласно член 6 от настоящия регламент. Следователно при позоваване на реда и условията за емитиране или публично предлагане на прехвърлими ценни книжа, или записване или откупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, това позоваване следва да включва всички аспекти, които обвързват емитента или предлагащата страна с потребителя, но не следва да включва онези аспекти, които са свързани с предоставянето на финансови услуги.

(27)

Следва да се предвидят различни изключения от общата стълкновителна норма за потребителските договори. Въз основа на едно такова изключение общата норма не следва да се прилага към договори за вещни права върху недвижима вещ или наем на такава вещ, освен ако договорът е за право на временно ползване на недвижима собственост по смисъла на Директива 94/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 г. относно защитата на купувачите с оглед на определени аспекти от договорите, свързани с придобиването на правото на временно ползване на недвижима собственост (10).

(28)

Важно е да се гарантира, че правата и задълженията, които съставляват даден финансов инструмент, не се обхващат от общата норма, приложима към потребителските договори, тъй като това би могло да доведе до прилагане на различни закони към всеки от използваните инструменти, променяйки по този начин естеството им и възпрепятствайки заменяемостта им при търгуване и предлагане. По същия начин, когато се емитират или предлагат такива инструменти, договорното отношение, установено между емитента или предлагащата страна и потребителя, не следва непременно да бъде подчинено на задължително прилагане на правото на държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, тъй като е необходимо да се осигури еднообразие в реда и условията на емитиране или предлагане. Същият принцип следва да се прилага и за многостранните системи, попадащи в обхвата на член 4, параграф 1, буква з), за които следва да се гарантира, че правото на държавата по обичайно местопребиваване на потребителя няма да възпрепятства нормите, приложими към договорите, сключени в рамките на тези системи или с оператора на такива системи.

(29)

За целите на настоящия регламент позоваванията на права и задължения, които съставляват реда и условията на емитиране, публичното предлагане или публичните предложения за изкупуване на прехвърлими ценни книжа, както и позоваванията на записването и откупуването на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране следва да включват условията, уреждащи, inter alia, разпределението на ценните книжа или дялови единици, правата в случай на свръхзаписване, правата на оттегляне и други подобни въпроси в контекста на предлагането, както и въпросите, посочени в членове 10, 11, 12 и 13, като по този начин се гарантира, че всички договорни аспекти, отнасящи се до предложение, което обвързва емитента или предлагащата страна с потребителя, се уреждат от едно право.

(30)

За целите на настоящия регламент финансови инструменти и прехвърлими ценни книжа са инструментите, посочени в член 4 от Директива 2004/39/ЕО.

(31)

Разпоредбите на настоящия регламент не следва да засягат функционирането на официално споразумение, определено като система по член 2, буква а) от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (11).

(32)

Поради специфичния характер на договорите за превоз и на застрахователните договори, особени разпоредби следва да осигурят адекватно равнище на защита на пътниците и на титулярите на полици. Поради това член 6 следва да не се прилага в контекста на този вид договори.

(33)

Когато застрахователен договор, който не покрива голям риск, но покрива повече от един риск, като поне един от покритите рискове е разположен в държава-членка и поне един от покритите рискове е разположен в трета държава, специалните норми за застрахователни договори, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат само към риска или рисковете, разположени в съответната държава-членка или държави-членки.

(34)

Нормата относно индивидуалните трудови договори следва да не засяга прилагането на особените повелителни норми на държавата, в която е командирован работникът, в съответствие с Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (12).

(35)

Работниците следва да не бъдат лишавани от закрилата, предоставена им от разпоредби, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение или които могат да бъдат отклонени единствено в тяхна полза.

(36)

По отношение на индивидуалните трудови договори трудът, положен в друга държава, следва да се смята за временен, ако се очаква работникът да се върне на работа в държавата на произход след изпълнение на задачите си в чужбина. Сключването на нов трудов договор с първоначалния работодател или с работодател, който принадлежи към същата група от предприятия като първоначалния работодател, не следва да е пречка да се смята, че работникът полага труд временно в друга държава.

(37)

Съображения от обществен интерес оправдават предоставянето на възможност на съдилищата в държавите-членки при изключителни обстоятелства да прилагат изключения, основани на съображения за обществен ред и особени повелителни норми. Понятието „особени повелителни норми“ следва да се различава от израза „разпоредби, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение“ и следва да бъде тълкувано по-ограничително.

(38)

В контекста на доброволното прехвърляне на вземане понятието „отношение“ следва да показва ясно, че член 14, параграф 1 се прилага също и за имуществените аспекти на прехвърлянето на вземане, например между предишен и нов кредитор, в правни системи, където такива аспекти се разглеждат отделно от аспектите, присъщи на облигационното право. Понятието „отношение“ обаче не следва да се разбира като отнасящо се към всяко отношение, което може да съществува между предишния и новия кредитор. По-специално то не следва да включва предварителни въпроси във връзка с доброволно прехвърляне на вземане или договорна суброгация. Понятието следва да бъде строго ограничено до аспектите, пряко свързани със съответното доброволно прехвърляне на вземане или договорна суброгация.

(39)

С оглед на правната сигурност следва да се предвиди ясно определение на обичайно местопребиваване, по-специално за дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания. За разлика от член 60, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001, който установява три критерия, стълкновителната норма следва да се ограничи до един критерий; в противен случай страните няма да имат възможност да предвидят приложимото към тяхната ситуация право.

(40)

Следва да се избягва разпръскването на стълкновителните норми в няколко акта и съществуването на различия между тези норми. Настоящият регламент обаче не изключва възможността за включване на стълкновителни норми относно договорните задължения в разпоредби на правото на Общността в отделни области.

Настоящият регламент не следва да засяга прилагането на други актове, съдържащи разпоредби, целящи да допринесат за правилното функциониране на вътрешния пазар, доколкото те не могат да бъдат прилагани съвместно с правото, посочено в разпоредбите на настоящия регламент. Прилагането на разпоредбите на приложимото право, определено съгласно правилата на настоящия регламент, не следва да ограничава свободното движение на стоки и услуги, уредено от актове на Общността, като например Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (13).

(41)

Спазването на международните ангажименти, поети от държавите-членки, предполага, че настоящият регламент следва да не засяга международните конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към момента на приемане на настоящия регламент. С цел улесняване на достъпа до действащите норми, Комисията следва да публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък на съответните конвенции въз основа на информация, предоставена от държавите-членки.

(42)

Комисията ще представи предложение на Европейския парламент и на Съвета относно процедурите и условията, съгласно които държавите-членки ще бъдат оправомощени да водят преговори и да сключват от свое име споразумения с трети държави в отделни и изключителни случаи, касаещи секторни въпроси, които съдържат разпоредби за правото, приложимо към договорни задължения.

(43)

Тъй като целта на настоящия регламент, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно с оглед на мащаба и последиците на настоящия регламент може да бъде по-успешно постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на своята цел.

(44)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(45)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство не взема участие в приемането на настоящия регламент, не е обвързано от него и не го прилага.

(46)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и не го прилага,

а)

въпроси, свързани с правното положение или правоспособността на физически лица, без да се засяга член 13;

б)

задължения, произтичащи от семейни отношения и отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици, включително задължения за издръжка;

в)

задължения, произтичащи от режими на съпружеска имуществена общност, режими на собственост при отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак, завещание и наследяване;

г)

задължения, породени от менителници, чекове, записи на заповед и други прехвърляеми инструменти, доколкото задълженията по такива други прехвърляеми инструменти произтичат от техния прехвърляем характер;

д)

арбитражни споразумения и споразумения за избор на съд;

е)

въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, личната отговорност на служители и членове, в това им качество, за задълженията на дружеството или юридическото лице;

ж)

въпросът дали представителят може да обвърже представляваното лице или дали орган може да обвърже дружество, корпоративно или некорпоративно юридическо лице или неперсонифицирано образувание по отношение на трето лице;

з)

учредяването на доверителна собственост и отношенията между учредители, доверителни собственици и бенефициери;

и)

задължения, произтичащи от делови отношения, предхождащи сключването на договор;

й)

застрахователни договори, произтичащи в резултат на дейността на организации, различни от предприятията, посочени в член 2 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (14), чийто предмет е да предоставят облага на наети или самостоятелно заети лица, принадлежащи към предприятие или група предприятия, към професия или група професии, в случай на смърт или преживяване, или прекратяване или ограничаване на дейност, или професионално заболяване или трудова злополука.

а)

договор за продажба на стоки се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача;

б)

договор за предоставяне на услуги се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на доставчика на услугата;

в)

договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ се урежда от правото на държавата, където се намира вещта;

г)

независимо от буква в), договор за наем на недвижима вещ, сключен за временно лично ползване за срок не повече от шест поредни месеца, се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на наемодателя, при условие че наемателят е физическо лице и неговото обичайно местопребиваване е в същата държава;

д)

договор за франчайз се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на франчайзополучателя;

е)

договор за дистрибуция се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на дистрибутора;

ж)

договор за продажба на стоки чрез търг се урежда от правото на държавата, където се провежда търгът, ако това място може да бъде определено;

з)

договор, сключен в рамките на многостранна система, която обединява или улеснява обединяването на многобройни интереси на трети лица за покупката и продажбата на финансови инструменти по смисъла на член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39/ЕО, в съответствие с недискреционни правила и подчинена на едно-единствено право, се урежда от това право.

а)

е обичайното местопребиваване на пътника; или

б)

е обичайното местопребиваване на превозвача; или

в)

е мястото на централно управление на превозвача; или

г)

се намира мястото на заминаване; или

д)

се намира местоназначението.

а)

извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или

б)

по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,

а)

договор за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване;

б)

договор за превоз, различен от договор за пакетно пътуване по смисъла на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (15);

в)

договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ, различен от договор за право на временно ползване на недвижима собственост по смисъла на Директива 94/47/ЕО;

г)

права и задължения, които съставляват финансов инструмент, и права и задължения, които съставляват реда и условията за емитирането или публичното предлагане и публичните предложения за изкупуване на прехвърлими ценни книжа и записването и обратното изкупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, доколкото тези действия не съставляват предоставяне на финансова услуга;

д)

договор, сключен в рамките на вида система, попадаща в обхвата на член 4, параграф 1, буква з).

а)

правото на всяка държава-членка, където е разположен рискът към момента на сключване на договора;

б)

правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица;

в)

за договор за застраховка живот — правото на държавата-членка, чийто гражданин е титулярят на застрахователната полица;

г)

за договори за застраховка, покриващи рискове, които се ограничават до събития, настъпили в една държава-членка, различна от държавата-членка, където е разположен рискът — правото на тази държава-членка;

д)

когато титулярят на застрахователната полица по договор, попадащ в приложното поле на настоящия параграф, осъществява търговска или промишлена дейност или упражнява свободна професия и договорът за застраховка покрива два или повече риска, свързани с тези дейности, и те са разположени в различни държави-членки — правото на всяка от съответните държави-членки или правото на държавата по обичайното местопребиваване на титуляря на полицата.

а)

договорът за застраховка не изпълнява задължението за сключване на застраховка, освен ако не съответства на специалните разпоредби, отнасящи се за тази застраховка, установени от държавата-членка, която налага задължението. Когато правото на държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка, си противоречат взаимно, предимство има последното право;

б)

чрез дерогация от разпоредбите на параграфи 2 и 3 държава-членка може да предвиди договорът за застраховка да се урежда от правото на държавата-членка, която налага задължението за сключване на застраховка.

а)

тези изисквания важат независимо от държавата, в която е сключен договорът, и независимо от правото, което го урежда; и

б)

тези изисквания не могат да бъдат отклонени чрез споразумение.

а)

тълкуването;

б)

изпълнението;

в)

в границите на компетентността, предоставена на съда от неговото процесуално право — последиците от пълното или частичното неизпълнение на задълженията, включително определяне на размера на вредите, доколкото това се урежда от правни норми;

г)

различните начини на погасяване на задълженията, погасяването на права поради изтичането на давност или преклузивни срокове;

д)

последиците от недействителността на договора.

а)

списък на конвенциите, посочени в параграф 1;

б)

списък на всички актове за денонсиране по параграф 1.

а)

проучване на правото, приложимо към застрахователните договори, и оценка на въздействието на разпоредбите, които предстои да бъдат въведени, ако съществуват такива; както и

б)

оценка на прилагането на член 6, по-специално по отношение на последователността на правото на Общността в областта на защитата на потребителите.