32004L0026

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
Директива - 2004/26 - EN - EUR-Lex

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 32004L0026

Директива 2004/26/EO на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за изменение на Директива 97/68/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките за намаляване на емисиите на замърсяващи газове и частици от двигатели с вътрешно горене, предназначени за извънпътни подвижни машиниТекст от значение за ЕИП.

OB L 146, 30.4.2004, p. 1–112 (ES, DE)
OB L 146, 30.4.2004, p. 1–109 (NL, PT)
OB L 146, 30.4.2004, p. 1–103 (DA)
OB L 146, 30.4.2004, p. 1–110 (FR, IT)
OB L 146, 30.4.2004, p. 1–115 (EL)
OB L 146, 30.4.2004, p. 1–104 (SV)
OB L 146, 30.4.2004, p. 1–102 (FI)
OB L 146, 30.4.2004, p. 1–107 (EN)

(CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)
⏵Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)
специално чешко издание: глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално естонско издание глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално латвийско издание: глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално литовско издание: глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално унгарско издание глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално малтийско издание: глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално полско издание: глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално словашко издание: глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално словенско издание: глава 13 том 034 стр. 341 - 445
специално българско издание: глава 13 том 044 стр. 195 - 299
специално румънско издание: глава 13 том 044 стр. 195 - 299
специално хърватско издание: глава 13 том 015 стр. 61 - 165

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 31/12/2016; заключение отменено от 32016R1628

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2004/26/oj

HTML

PDF

Official Journal

13/ 44

Официален вестник на Европейския съюз

195

32004L0026

L 146/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2004/26/EO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 април 2004 година

за изменение на Директива 97/68/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките за намаляване на емисиите на замърсяващи газове и частици от двигатели с вътрешно горене, предназначени за извънпътни подвижни машини

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 97/68/ЕО (3) определя двуетапни гранични стойности на емисията за двигатели с компресионно запалване и приканва Комисията да предложи допълнително намаляване на тези гранични стойности, като взема под внимание съвкупността от налични техники за контрол на замърсяващите емисии от двигатели с компресионно запалване, както и положението по отношение на качеството на въздуха.

(2)	От изводите от програмата „Auto-Oil“ следва, че трябва да бъдат взети допълнителни мерки за подобряване на бъдещото качество на въздуха в Общността, особено що се отнася до образуването на озон и емисиите на твърди частици.

(3)	За пътно-транспортните превозни средства има на разположение съвременна технология за намаляване на емисиите от двигатели с компресионно запалване и тази технология би трябвало да е приложима в широка степен в сектора на подвижните извънпътни машини.

(4)

Все още съществуват известни съмнения относно ефективността на разходите при използването на устройства за допълнителна обработка за намаляване на емисиите от твърди частици и азотни оксиди (NOx). Преди 31 декември 2007 г. трябва да бъде извършено техническо проучване и, в случай на необходимост, трябва да бъдат предвидени освобождавания или по-късни дати за влизане в сила.

(5)	Необходим е метод за изпитване в преходен режим, който да обхваща реалните условия на работа на този тип машини. Следователно изпитването трябва да включва, в подходяща пропорция, емисиите от студен двигател.

(6)	При произволно избрани условия на натоварване и в определен работен диапазон, превишаването на граничните стойности не трябва да бъде по-голямо от подходящ процент;

(7)	Освен това, трябва да бъде предотвратено използването на устройства за невалидност или нерационална стратегия за контрол на емисиите.

(8)	Предложеният пакет от гранични стойности трябва да бъде съобразен, доколкото е възможно, със законодателството, което е в процес на изготвяне в Съединените щати, за да бъде предложен на производителите световен пазар за техните двигатели.

(9)	Трябва също така да бъдат приложени норми за емисиите на железопътните употреби и тези на вътрешното корабоплаване, с цел да се спомогне за тяхното стимулиране като начини на транспорт, опазващи околната среда.

(10)	Когато подвижни извънпътни машини спазват предварително бъдещите гранични стойности, трябва да бъде възможно това да се означи.

(11)

Предвид технологията, необходима за спазване на граничните стойности на етапи III B и IV за емисиите на частици и азотни оксиди, съдържанието на сяра в горивото трябва да бъде намалено в много от държавите-членки. Трябва да бъде определено еталонно гориво, което да отразява положението на пазара за горива.

(12)	Важно е също така да бъдат взети под внимание работните характеристики на двигателите по отношение на емисиите през целият им срок на експлоатация. Изисквания за устойчивост трябва да бъдат въведeни за да бъде избегнато нарушаването на тези характеристики.

(13)	Необходимо е да бъдат предвидени специални разпоредби за производителите на съоръжения, за да им бъде дадено време да създадат изделията си и да разрешат проблемите на производството на малки серии.

(14)

Като се има предвид, че целта на настоящата директива, а именно подобряване на качеството на въздуха, не може да бъде осъществена по задоволителен начин от държавите-членки, защото необходимите ограничения по отношение на емисиите на продукти трябва да бъдат наложени на ниво на Общността, Общността може да вземе мерки, в съответствие с принципа за субсидиарност от член 5 на Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, така както е формулиран в посочения член, настоящата директива не превишава това което е необходимо за достигане на тази цел.

(15)	Директива 97/68/ЕО трябва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 97/68/ЕО се изменя, както следва:

Към член 2 се прибавят следните тирета:

„—

„кораб за вътрешно корабоплаване“ означава кораб, предназначен за използване по вътрешните водни пътища, с дължина равна или по-голяма от 20 метра и обем, равен или по-голям от 100 кубични метра (m3) съгласно формулата, дефинирана в приложение I, раздел 2, точка 2.8а, или влекач или тласкач, конструиран да влачи, тласка или премества борд до борд кораби от 20 или повече метра.

Тази дефиниция не включва:

—	корабите, предназначени за превоз на пътници, превозващи най-много 12 души в повече от екипажа,

—	яхти, с дължина по-малка от 24 метра (така, както са дефинирани в член 1, параграф 2 на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 1994 за сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки относно яхтите (4),

—	служебни кораби на контролните органи,

—	пожарни служебни кораби,

—	военни кораби,

—	риболовни кораби, записани в регистъра на общността за риболовните плавателни съдове,

—	морски плавателни съдове, включително морски влекачи и тласкачи, движещи се или престояващи в крайбрежни води или намиращи се временно във вътрешни води, доколкото са снабдени с валидно свидетелство за плаване или за сигурност, дефинирано в приложение I, раздел 2, точка 2.8б).

—	„производител на съоръжение (оборудване) с произход (ПСП)“ означава производител на даден тип подвижна извънпътна машина,

—	„гъвкав механизъм“ означава процедурата, позволяваща на производител на машини да пуска на пазара, през периода между два последователни етапа на гранични стойности, ограничен брой двигатели, предназначени за подвижни извънпътни машини, спазващи само граничните стойности на емисия от предния етап.

Член 4 се изменя, както следва:

а)	в края на параграф 2 се добавя следният текст: „Приложение VIII се изменя в съответствие с процедурата, предвидена в член 15.“,

б)

добавя се следният параграф:

„6.

Двигателите с компресионно запалване, предназначени за употреби, различни от придвижване на локомотиви, мотриси и кораби от вътрешното корабоплаване, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, в съответствие с процедурата, предвидена в приложение XIII, като допълнение на параграфи 1 до 5.“.

3.	В член 6 се добавя следният параграф: „5. Двигателите с компресионно запалване, пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, са етикетирани в съответствие с приложение XIII.“.

След член 7 се добавя следният член:

„Член 7а

Кораби от вътрешното корабоплаване

1. По-долните разпоредби се прилагат за двигатели, предназначени за монтиране в кораби от вътрешното корабоплаване. Параграфи 2 и 3 не се прилагат докато еквивалентността между изискванията, установени в настоящата директива и тези, установени в рамките на конвенцията от Манхайм за корабоплаването по Рейн, не се признае от Централната комисия за корабоплаване по Рейн (от тук нататък означена като ЦККР) и Комисията не е информирана за това.

2. До 30 юни 2007 г., държавите-членки не могат да откажат пускането на пазара на двигатели, отговарящи на условията, установени от ЦККР етап I, чиито гранични стойности на емисия са установени в приложение XIV.

3. От 1 юли 2007 г. и до влизане в сила на допълнителна група от гранични стойности, които ще са в резултат на други изменения на настоящата директива, държавите-членки не могат да откажат пускането на пазара на двигатели, отговарящи на условията, установени от ЦККР етап II, чиито гранични стойности на емисия са установени в приложение XV.

4. В съответствие с процедурата, предвидена в член 15, приложение VII е пригодено да включва допълнителни и специфични информации, които могат да са необходими по отношение на сертификата за одобряване на типа на двигатели, предназначени да бъдат монтирани в кораби от вътрешното корабоплаване.

5. За целите на настоящата директива, що се отнася до корабите от вътрешното корабоплаване, всеки спомагателен двигател с мощност над 560 kW подлежи на същите изисквания като корабните двигатели с вътрешно горене.“

Член 8 се изменя, както следва:

а)	заглавието се заменя с думите „Пускане на пазара“,

б)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.	Държавите-членки не могат да отказват пускането на пазара на двигатели, монтирани или не в машините, щом като последните отговарят на изискванията на настоящата директива.“

в)

след параграф 2 се добавя следният параграф:

„2а.

държавите-членки не издават сертификата на общността за кораби от вътрешното корабоплаване, установен с Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 установяваща техническите изисквания за корабите от вътрешното корабоплаване (5), на плавателни съдове, чиито двигатели не отговарят на изискванията на настоящата Директива.

Член 9 се изменя, както следва:

а)

уводното изречение на параграф 3 се заменя със следния текст:

„Държавите-членки отказват да извършват типово одобрение на даден тип или дадена фамилия двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго типово одобрение на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател.“

б)

след параграф 3 се добавят следните параграфи:

„3а. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ В ЕТАП III (КАТЕГОРИИ ДВИГАТЕЛИ H, I, J и K)

Държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго одобрение на типа на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател:

—	H: след 30 юни 2005 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 130 kW ≤ P ≤ 560 kW,

—	I: след 31 декември 2005 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 75 kW ≤ P < 130 kW,

—	J: след 31 декември 2006 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 37 kW ≤ P < 75 kW,

—	K: след 31 декември 2005 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 19 kW ≤ P < 37 kW,

3б. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ПОСТОЯННА СКОРОСТ В ЕТАП III A (КАТЕГОРИИ ДВИГАТЕЛИ H,I, J и K)

държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго одобрение на типа на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател:

—	двигатели с постоянна скорост от категория H: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 130 kW ≤ P < 560 kW,

—	двигатели с постоянна скорост от категория I: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 75 kW ≤ P < 130 kW,

—	двигатели с постоянна скорост от категория J: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност от: 37 kW ≤ P < 75 kW,

—	двигатели с постоянна скорост от категория K: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 19 kW ≤ P < 37 kW,

3в. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ В ЕТАП III В (КАТЕГОРИИ ДВИГАТЕЛИ L,M, N и P)

—	L: след 31 декември 2009 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 130 kW ≤ P ≤ 560 kW,

—	M: след 31 декември 2010 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 75 kW ≤ P < 130 kW,

—	N: след 31 декември 2010 г., за двигателите – различни от двигателите с постоянна скорост – с мощност от: 56 kW ≤ P < 75 kW,

—	P: след 31 декември 2011 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 37 kW ≤ P < 56 kW,

3г. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ В ЕТАП IV (КАТЕГОРИИ ДВИГАТЕЛИ Q и R)

—	Q: след 31 декември 2012 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 130 kW ≤ P ≤ 560 kW,

—	R: след 30 септември 2013 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 56 kW ≤ P < 130 kW,

3д. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА КОРАБНИ ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ КОРАБИТЕ ОТ ВЪТРЕШНОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, В ЕТАП III A (КАТЕГОРИЯ ДВИГАТЕЛИ V)

държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII:

—	V1:1: след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност равна или по-голяма от 37 kW и обем по-малък от 0,9 литра за цилиндър,

—	V1:2: след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем равен или по-голям от 0,9 литра, но по-малък от 1,2 литра за цилиндър,

—	V1:3: след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем равен или по-голям от 1,2 литра, но по-малък от 2,5 литра за цилиндър, и с мощност от: 37 kW ≤ P < 75 kW,

—	V1:4: след 31 декември 2006 г., за двигателите с обем равен или по-голям от 2,5 литра, но по-малък от 5 литра за цилиндър,

—	V2: след 31 декември 2007 г., за двигателите с обем равен или по-голям от 5 литра за цилиндър,

3е. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ МОТРИСИТЕ, В ЕТАП III A

—	RC A: след 30 юни 2005 г., за двигателите с мощност по-голяма от 130 kW,

3ж. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ МОТРИСИТЕ, В ЕТАП III B

—	RC B: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност по-голяма от 130 kW,

3з. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ЛОКОМОТИВИТЕ, В ЕТАП III A

—	RL A: след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност от 130 kW ≤ P ≤ 560 kW,

—	RH A: след 31 декември 2007 г., за двигателите с мощност от 560 kW < Р,

ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.4. Разпоредбите от настоящия параграф не се прилагат за въпросните типове или фамилии от двигатели, когато даден договор за покупка на двигател е сключен преди 20 мaй 2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-късно две години след датата, определена за въпросната категория локомотиви.

3и. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ЛОКОМОТИВИТЕ, В ЕТАП III B

Държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII:

—	R B: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност по-голяма от 130 kW,

ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.5. Разпоредбите от настоящия параграф не се прилагат за въпросните типове или фамилии от двигатели, когато договорът за покупка на двигател е сключен преди 20 мaй 2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-много две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.“

в)	заглавието на параграф 4 се заменя със следния текст: „ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ДАТИ НА ПРОИЗВОДСТВО НА ДВИГАТЕЛИТЕ“

г)

добавя се следният параграф:

„4а.

Без да се накърняват член 7а и член 9, параграфи 3ж и 3з и като се прави изключение за машините и двигателите, предназначени за износ в трети страни, държавите-членки разрешават пускането на пазара на двигатели, вече монтирани или не в машините, след посочените по-долу дати, само ако са в съответствие с изискванията на настоящата директива и ако въпросният двигател е приет в съответствие с една от категориите, посочени в параграфи 2 и 3.

Етап III A двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

—	категория H: 31 декември 2005 г.

—	категория I: 31 декември 2006 г.

—	категория J: 31 декември 2007 г.

—	категория K: 31 декември 2006 г.

Етап III A двигатели за кораби от вътрешното корабоплаване

—	категория V1:1: 31 декември 2006 г.

—	категория V1:2: 31 декември 2006 г.

—	категория V1:3: 31 декември 2006 г.

—	категория V1:4: 31 декември 2008 г.

—	категория V2: 31 декември 2008г.

Етап III A двигатели с постоянна скорост

—	категория H: 31 декември 2010 г.

—	категория I: 31 декември 2010 г.

—	категория J:31 декември 2011 г.

—	категория K: 31 декември 2010 г.

Етап III A двигатели за мотриси

—	категория RC A: 31 декември 2005 г.

Етап III A двигатели за локомотиви

—	категория RL A: 31 декември 2006 г.

—	категория RH A: 31 декември 2008 г.

Етап III B двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

—	категория L: 31 декември 2010 г.

—	категория M: 31 декември 2011 г.

—	категория N: 31 декември 2011 г.

—	категория P: 31 декември 2012 г.

Етап III B двигатели за мотриси

—	категория RC B: 31 декември 2011 г.

Етап III B двигатели за локомотиви

—	категория R B: 31 декември 2011 г.

Етап IV двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

—	категория Q: 31 декември 2013 г.

—	категория R: 30 септември 2014 г.

За всяка категория спазването на горепосочените изисквания се отлага с две години в случая на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.

Даденото разрешение за един етап от гранични стойности на емисия изтича на задължителната дата на влизане в сила на следващия етап от гранични стойности.“

д)

добавя се следният параграф:

„4б.	Означение за предварително спазване на изискванията на етапи IIIA, IIIB и IV

За типовете или фамилии от двигатели, спазващи граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точки 4.1.2.4, 4.1.2.5 и 4.1.2.6 преди сроковете, посочени в параграф 4 на настоящия член, държавите-членки разрешават прилагането на специален етикет или означение, показващи предварителното спазване на граничните стойности преди срока.“

Член 10 се изменя, както следва:

а)

параграфи 1 и 1a се заменят със следния текст:

„1.

Изискванията, предвидени в член 8, параграфи 1 и 2, в член 9, параграф 4 и член 9a, параграф 5, не се прилагат за:

—	двигатели, предназначени за военните сили,

—	двигатели, освободени в съответствие с параграфи 1а и 2,

—	двигатели, използвани в машини, основно предназначени за пускане във вода и изваждане на спасителни кораби,

—	двигатели, използвани в машини, предназначени главно за пускане и изваждане на кораби, пуснати във вода от брега.

1а.

Без да се накърняват член 7а и член 9, параграфи 3ж и 3з, резервните двигатели, с изключение на двигателите на мотрисите, локомотивите и корабите от вътрешното корабоплаване, трябва да бъдат в съответствие с граничните стойности, които е трябвало да спазва сменения двигател по време на пускането си на пазара.

Означението „РЕЗЕРВЕН ДВИГАТЕЛ“ се намира на етикет, поставен върху двигателя или се добавя в упътването за употреба.“

б)

добавят се следните параграфи:

„5.	Двигателите могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на даден „гъвкав механизъм“ в съответствие с разпоредбите от приложение XIII.

6.	Параграф 2 не се прилага за корабни двигатели с вътрешно горене, предназначени за кораби от вътрешното корабоплаване.

7.	Държавите-членки разрешават пускането на пазара на двигатели, отговарящи на дефинициите от приложение I, Ai) и Aii), в рамките на гъвкавия механизъм в съответствие с разпоредбите от приложение XIII.“

Приложенията се изменят, както следва:

а)	приложения I, III, V, VII и XII се променят в съответствие с приложение I от настоящата директива,

б)	приложение VI се заменя с текста от приложение II на настоящата директива,

в)	ново приложение XIII се добавя в съответствие с приложение III на настоящата директива,

г)	ново приложение XIV се добавя в съответствие с приложение IV на настоящата директива,

д)	ново приложение XV се добавя в съответствие с приложение IV на настоящата директива,

и списъкът с приложения се променя съобразно.

Член 2

Не по-късно от 31 декември 2007 г. Комисията:

а)	преоценява инвентарните си оценки на извънпътните емисии и разглежда особено проверките чрез евентуално съпоставяне и корекционните коефициенти,

б)

обсъжда наличната технология, включително отношението разходи/печалби, с цел потвърждаване на граничните стойности на етапи III В и IV и оценка на евентуалната необходимост от допълнителни гъвкави механизми, освобождавания или по-късни дати на въвеждане за някои типове съоръжения или двигатели, вземайки под внимание двигателите, монтирани в подвижни извънпътни машини, предназначени за сезонно използване.

в)

оценява прилагането на цикли на изпитване за двигателите, намиращи се в мотриси и локомотиви, и в случая на двигателите, намиращи се в локомотиви оценява отношението разходи/печалби на ново намаляване на граничните стойности на емисиите, с цел прилагане на устройства за допълнителна обработка на емисиите от азотни оксиди (NOx),

г)	обсъжда необходимостта от въвеждане на допълнителна серия от гранични стойности за двигателите, предназначени за корабите от вътрешното корабоплаване, като се взема под внимание най-вече техническата и икономическата възможност за вторични факултативни намаления при тази употреба,

д)	разглежда необходимостта от въвеждане на гранични стойности на емисиите за двигателите с мощност по-малка от 19 kW или по-голяма от 560 kW,

е)	обсъжда наличността на течни горива, необходими за технологиите, използвани за задоволяване на стандартите на етапи III В и IV,

ж)

разглежда условията на работа на двигателите, при които максималните разрешени проценти на превишаване на граничните стойности на емисиите, предвидени в приложение I, точки 4.1.2.5. и 4.1.2.6 могат да бъдат превишени, и представя съответните предложения за техническото изменение на директивата, в съответствие с процедурата предвидена в член 15 от Директива 97/68/ЕО,

з)	оценява необходимостта от система за „съответствие на действащите съоръжения (оборудване)“ и изучава възможните решения за нейното изпълнение,

и)	обсъжда подробен правилник за предотвратяване на „cycle beating“ и „cycle by-pass“,

и представя, при необходимост, предложения на Европейския парламент и на Съвета.

Член 3

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 20 май 2005 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Държавите-членки определят санкциите в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и вземат всички необходими мерки за тяхното изпълнение. Тези санкции трябва да са ефикасни, пропорционални и с възпиращ ефект. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби преди 20 май 2005г. Те информират своевременно Комисията за всяко следващо изменение на тези разпоредби.

Член 5

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 21 април 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

D. ROCHE

(1) ОВ С 220, 16.9.2003 г., стр. 16.

(2) Становище на Европейския парламент от 21 октомври 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 30 март 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/88/ЕО (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр.28).

(4) ОВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).“

(5) ОВ L 301, 28.10.1982 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Договора за присъединяване от 2003 г.“

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I се изменя, както следва:

Раздел 1 се изменя, както следва:

а)

точка А) се заменя със следния текст:

„А

предназначени или пригодени да се придвижват или да бъдат придвижвани, по път или извън пътищата:

i)	с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, така както е дефинирана в точка 2.4, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ по-скоро с променлива скорост, отколкото с постоянна, или

ii)	с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, така както е дефинирана в точка 2.4, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ с постоянна скорост. Тези граници се прилагат единствено след 31 декември 2006 г. или

iii)	с бензинов двигател с искрово запалване, притежаващ ефективна мощност, така както е предвидена в точка 2.4, непревишаваща 19 kW, или

iv)	с двигатели, създадени за задвижване на мотриси, т.е. самоходни релсови транспортни превозни средства, създадени специално за превоз на стоки и/или пътници, или

с двигатели, създадени за задвижване на локомотиви, т.е. самоходни части от релсови съоръжения, създадени за преместване или задвижване на създадени за превоз на стоки, пътници или други съоръжения вагони, но които сами по себе си не са създадени нито са предназначени за превоз на стоки, пътници (с изключение на машинистите) или други съоръжения. Всеки спомагателен двигател и всеки двигател, предназначен за захранване на поддържащи или оборудващи релсови съоръжения не се обхващат от настоящия параграф, а се подчиняват на разпоредбите от точка А i).“

б)

точка Б се заменя със следния текст:

„Б	за корабите, с изключение на корабите, предназначени за вътрешното корабоплаване.“,

в)	точка В се премахва.

Раздел 2 се изменя, както следва:

а)

вмъкват се следните точки:

„2.8а.

обем равен или по-голям от 100 кубични метра (m3 ), по отношение на кораб от вътрешното корабоплаване, означава, че обемът му е изчислен с помощта на формулата L x B x T, където „L“ е максималната дължина на корпуса, без да се включват кормилото и бушприта, „B“ е максималната ширина на корпуса в метри, измерена до външната страна на корабната обшивка (без да се включват колела с перки, защитни уплътнения и др.) и „T“ е вертикалното разстояние между най-ниската точка на корпуса извън напречните ребра или на кила и плоскостта на най-голямо потъване на кораба.

2.8б.

валидно свидетелство за плаване или за сигурност

означава:

а)	свидетелство, удостоверяващо съответствието с международната конвенция от 1974 за опазване на човешкия живот на море (SOLAS), така както е изменена, или с еквивалентна конвенция, или

б)

свидетелство, удостоверяващо съответствието с международната конвенция от 1966 за товарните водолинии, така както е изменена, или с еквивалентна конвенция, и сертификат IOPP, удостоверяващ съответствието с международната конвенция от 1973 за предотвратяване замърсяването от плавателни съдове (MARPOL), така както е изменена.

2.8в.

Устройство за невалидност е устройство, което мери, отчита или реагира на работни променливи величини с цел да активира, модулира, забави или дезактивира действието на някоя част или функция на системата за контрол на емисиите, така че ефикасността на системата за контрол се намалява при условията, срещани по време на нормалното използване на подвижните извънпътни машини, освен когато използването на това устройство е съществено включено в приложената процедура за сертифициране на изпитването за емисии.

2.8г.

Нерационална стратегия за контрол е всяка една стратегия или измерване, която при нормалните условия на използване на дадена подвижна извънпътна машина, намалява ефикасността на системата за контрол на емисиите до ниво, по-ниско от нивото, предвидено за приложимите процедури за тест на емисиите.“,

б)	добавя се следната точка: 2.17. цикъл на изпитване означава поредица от точки на изпитване, всяка от които се характеризира с определени скорост и въртящ момент, които двигателят трябва да спазва , при стационарни (изпитване NRSC) или преходни (изпитване NRTC) условия на работа;“,

в)

съществуващата точка 2.17 се преномерира на 2.18 и се заменя със следния текст:

2.18. Символи и съкращения

2.18.1 Символи за параметрите на изпитване

Символ

Мерна единица

Определение

A/Fst

—

Стехиометрично съотношение въздух/гориво

АР

Площ на напречното сечение на изокинетичната сонда за вземане на проби

АТ

Площ на напречното сечение на изпускателната тръба

Aver

Тегловно коригирани средни стойности за:

m3/h

—	обемен дебит

kg/h

—	масов дебит

С1

—

Въглеводород, еквивалентен на въглерод 1

—

Коефициент на изтичане на SSV

Conc

ppm

Концентрация (с постпозиционирани означения на съставните части)

Concc

ppm

Концентрация, коригирана за фоновата концентрация

Concd

ppm

Концентрация на замърсителя във въздуха за разреждане

Concе

ppm

Концентрация на замърсителя в разредения отработен газ

Диаметър

—

Коефициент на разреждане

—

Лабораторен атмосферен коефициент

GAIRD

kg/h

Масов дебит на всмукания въздух, (сухи условия)

GAIRW

kg/h

Масов дебит на всмукания въздух, (влажни условия)

GDILW

kg/h

Масов дебит на въздуха за разреждане, (влажни условия)

GEDFW

kg/h

Еквивалентен масов дебит на отработeни газове, (влажни условия)

GEXHW

kg/h

Масов дебит на отработени газове, (влажни условия)

GFUEL

kg/h

Масов дебит на гориво

GSE

kg/h

Масов дебит на пробата от отработени газове

cm3/min

Масов дебит на индикаторния газ

GTOTW

kg/h

Масов дебит на разредените отработени газове, (влажни условия)

На

g/kg

Абсолютна влажност на всмукания въздух

Нd

g/kg

Абсолютна влажност на въздуха за разреждане

HREF

g/kg

Еталонна стойност на абсолютната влажност (10,71 g/kg)

—

Долен индекс, означаващ отделните етапи на изпитване (изпитване NRSC) или моментната стойност (изпитване NRTC)

КН

—

Корекционен коефициент за влажност на NOx

Кр

—

Корекционен коефициент за влажност на частици

—

Калибрационна функция за CFV

KW,a

—

Корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на всмукания въздух

KW,d

—

Корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на въздуха за разреждане

KW,e

—

Корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на разредените отработени газове

KW,r

—

Корекционен коефициент за преизчисляването на сухото към влажното относително състояние на необработени отработени газове

Процент на въртящия момент от максималния въртящ момент при честотата на въртене на изпитване на двигателя

Маса на пробата от частици, събрана от въздуха за разреждане

MDIL

Маса на пробата на въздуха за разреждане, преминал през използваните за вземане на проби филтри за частици

MEDFW

Маса на еквивалента на разредените отработени газове за цялата продължителност на цикъла

MEXHW

Обща маса на отработените газове за цялата продължителност на цикъла

Маса на събраните частици

Mf,p

Маса на частиците, събрани върху основния филтър

Mf,b

Маса на частиците, събрани върху вторичния филтър

Mgas

Обща маса на замърсяващия газ за цялата продължителност на цикъла

MPT

Обща маса на частиците за цялата продължителност на цикъла

MSAM

Маса на разредените отработени газове, преминали през използваните за вземане на проби филтри за частици

MSE

Маса на пробата на отработените газове за цялата продължителност на цикъла

MSEC

Маса на въздуха за вторично разреждане

MTOT

Обща маса на двойно разредените отработени газове за цялата продължителност на цикъла

MTOTW

Обща маса на разредените отработени газове, преминаващи през тунела за разреждане за цялата продължителност на цикъла във влажни условия

MTOTW, I

Моментна маса на разредените отработени газове, преминаващи през тунела за разреждане във влажни условия

mass

g/h

Долен индекс, означаващ масов дебит на емисиите

—

Общ брой обороти на обемната помпа за цялата продължителност на цикъла

nref

min-1

Еталонна честота на въртене на двигателя за изпитване NRTC

nsp

s-2

Производна на честотата на въртене на двигателя

Спирачна мощност, некоригирана

kPa

Намаляване на налягането на всмукателния отвор на помпата под действие на атмосферното налягане

kPa

Абсолютно налягане

Ра

kРа

Налягане на насищане на парите на всмуквания от двигателя въздух (при атмосферно налягане) (ISO 3046: psy = изпитване PSY)

РАЕ

Декларирана обща мощност на спомагателните агрегати, специално монтирани за провеждане на изпитването, използването на които, съгласно разпоредбите от раздел 2.4 на настоящата директива, не се изисква

kРа

Общо барометрично налягане (ISO 3046: Px = общо външно налягане на място PX; Py = общо външно налягане на изпитване PY)

Рd

kPa

Налягане на насищане на паритe на въздуха за разреждане

Максимална мощност при дадена честотата на въртене на изпитване, в условия за изпитването (виж приложение VII, допълнение 1)

Измерена мощност при изпитване на стенд

kPa

Атмосферно налягане (сухи условия)

—

Степен на разреждане

m3/s

Обемен дебит на пробата при постоянен обем

—

Съотношение между статичното налягане в дюзата (шийката) и на входа на сондата SSV

Съотношение между площите на напречно сечение на изокинетичната сонда и изпускателната тръба

Относителна влажност на всмукания въздух

Относителна влажност на въздуха за разреждане

—

Число на Рейнолдс

—

Реакционен коефициент на FID

Абсолютна температура

Време на измерване

Та

Абсолютна температура на всмукания въздух

Абсолютна температура в точката на оросяване

Тref

Еталонна температура на въздуха за горене (298 К)

Tsp

N m

Въртящ момент, необходим при преходния цикъл

t10

Време между началния постъпателен сигнал и 10 % от крайното измерване

t50

Време между началния постъпателен сигнал и 50 % от крайното измерване

t90

Време между началния постъпателен сигнал и 90 % от крайното измерване

Δti

Времеви интервал при моментния разход на CFV

m3/rev

Обемен разход на обемната помпа в реални условия PDP

Wact

kWh

Работа на реалния цикъл при изпитване NRTC

—

Тегловен коефициент

WFE

—

Ефективен тегловен коефициент

m3/rev

Калибрационна функция на обемния дебит на обемната помпа PDP

kg*m2

Инерция на въртене на динамометъра с токове на Фуко

—

Отношение между диаметъра d на дюзата (шийката) на SSV и вътрешния диаметър на всмукателната тръба

—

Относително отношение въздух/гориво: ефективно отношение в/г разделено на стехиометричното отношение в/г

ρEXH

kg/m3

Плътност на отработените газове

2.18.2. Символи за химичните съединения

СН4	метан
С3Н8	пропан
С2Н6	етан
CO	въглероден оксид
СО2	въглероден диоксид
DOP	диоктилфталат
Н2О	вода
НС	въглеводороди
NOx	азотни оксиди
NO	азотен оксид
NO2	азотен диоксид
О2	кислород
РT	частици
PTFE	политетрафлуоретилен

2.18.3. Съкращения

CFV	Тръба на Вентури с критично обтичане
CLD	Хемилуминесцентен детектор
CI	Компресионно заплаване
FID	Пламъчно-йонизационен детектор
FS	Широкобхватен
HCLD	Нагреваем хемилуминесцентен детектор
HFID	Нагреваем пламъчно-йонизационен детектор
NDIR	Недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор
NG	Природен газ
NRSC	Цикъл при установени режими за подвижни извънпътни машини
NRTC	Цикъл при преходни режими за подвижни извънпътни машини
PDP	Обемна помпа
SI	Искрово горене
SSV	Дозвукова тръба на Вентури“

Раздел 3 се изменя, както следва:

„3.1.4.

Етикетите, предвидени в приложение XIII, ако двигателят е пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм.“

Раздел 4 се изменя, както следва:

а)

в края на точка 4.1.1. се добавя следният текст:

„Всички двигатели, изхвърлящи отработени газове, смесени с вода са съоръжени с тръбно съединение в отделителна система на двигателя, което се намира след двигателя и преди точката, в която отработените газове влизат в контакт с вода (или с която и да е друга охлаждаща или пречистваща течност), за временно поставяне на системата за вземане на проби от емисиите на газове или частици. Важно е това съединение да бъде поместено така, че да позволи вземане на представителна смесена проба от отработените газове. Това тръбно съединение е вътрешно резбовано със стандартна тръбна резба с максимална ширина от 1.3 сантиметра (cm). Когато не работи е затворено с тапа (разрешени са равностойни тръбни съединения).“

б)

добавя се следната точка:

„4.1.2.4.

За етап III A емисиите от въглероден оксид, сумата от емисиите от въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:

Двигатели, използвани за употреби, различни от задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, локомотиви и мотриси:

Ефективна мощност (Р) (kW)	Маса на въглероден оксид (СО) (g/kWh)	Сума от въглеводороди и азотни оксиди (НС + NOx) (g/kWh)	Маса на частици (РТ) (g/kWh)
H:130kW ≤ P ≤ 560 kW	3,5	4,0	0,2
I:75 kW ≤ P < 130 kW	5,0	4,0	0,3
J:37 kW ≤ P < 75 kW	5,0	4,7	0,4
K:18 kW ≤ P < 37 kW	5,5	7,5	0,6

Двигатели, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване:

Категория: работен обем/ефективна мощност (SV/Р) (литри за цилиндър/kW)	Маса на въглероден оксид (СО) (g/kWh)	Сума от въглеводороди и азотни оксиди (НС + NOx) (g/kWh)	Маса на частици (РТ) (g/kWh)
V1:1 SV<0,9 и P ≥ 37 kW	5,0	7,5	0,40
V1:2 0,9 ≤ SV < 1,2	5,0	7,2	0,30
V1:3 1,2 ≤ SV < 2,5	5,0	7,2	0,20
V1:4 2,5 ≤ SV < 5	5,0	7,2	0,20
V2:1 5 ≤ SV < 15	5,0	7,8	0,27
V2:2 15 ≤ SV < 20 и	5,0	8,7	0,50
V2:3 15 ≤ SV < 20	5,0	9,8	0,50
V2:4 20 ≤ SV < 25	5,0	9,8	0,50
V2:5 25 ≤ SV < 30	5,0	11,0	0,50

Двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви:

Категория: Ефективна мощност (Р) (kW)	Въглероден оксид (СО) (g/kWh)	Сума от въглеводороди и азотни оксиди (НС + NOx) (g/kWh)		Частици (РТ) (g/kWh)
RL A:130 kW ≤ P ≤ 560 kW	3,5	4,0		0,2
	(СО) (g/kWh)	Въглеводороди (НС) (g/kWh)	Азотни оксиди (NOx) (g/kWh)	Частици (РТ) (g/kWh)
RH A: P > 560 kW	3,5	0,5	6,0	0,2
RH A двигатели с P > 2 000 kW и SV > 5 l/цилиндър	3,5	0,4	7,4	0,2

Двигатели за задвижване на мотриси

Категория: Ефективна мощност

(Р)

(kW)

Въглероден оксид

(СО)

(g/kWh)

Сума от въглеводороди и азотни оксиди

(НС + NOx)

(g/kWh)

Частици

(РТ)

(g/kWh)

RС A:130 kW < P

3,5

4,0

0,20“

в)

добавя се следната точка:

„4.1.2.5.

За етап III В емисиите от въглероден оксид, емисиите от въглеводороди и азотни оксиди (или, при необходимост, тяхната сума), както и емисиите от частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:

Двигатели, предназначени за употреби, различни от задвижване на локомотиви, мотриси и кораби от вътрешното корабоплаване

Категория: ефективна мощност (Р) (kW)	Маса на въглероден оксид (СО) (g/kWh)	Въглеводороди (НС) (g/kWh)	Азотни оксиди (NOx) (g/kWh)	Маса на частици (РТ) (g/kWh)
L:130kW ≤ P ≤ 560 kW	3,5	0,19	2,0	0,025
M:75 kW ≤ P < 130 kW	5,0	0,19	3,3	0,025
N:56 kW ≤ P < 75 kW	5,0	0,19	3,3	0,025
		Сума от въглеводороди и азотни оксиди (НС + NOx) (g/kWh)
P:37 kW ≤ P < 56 kW	5,0	4,7		0,025

Двигатели, предназначени за задвижване на мотриси

Категория: ефективна мощност

(Р)

(kW)

Маса на въглероден оксид

(СО)

(g/kWh)

Въглеводороди

(НС)

(g/kWh)

Азотни оксиди

(NOx)

(g/kWh)

Маса на частици

(РТ)

(g/kWh)

RС В:130 kW < P

3,5

0,19

2,0

0,025

Двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви:

Категория: ефективна мощност

(Р)

(kW)

Маса на въглероден оксид

(СО)

(g/kWh)

Сума от въглеводороди и азотни оксиди

(НС + NOx)

(g/kWh)

Маса на частици

(РТ)

(g/kWh)

RC В:130 kW < P

3,5

4,0

0,025“

г)

след новата точка 4.1.2.5. се добавя следната точка:

„4.1.2.6.

За етап IV в емисиите от въглероден оксид, емисиите от въглеводороди и азотни оксиди (или, при необходимост, тяхната сума), както и емисиите от частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:

Категория: ефективна мощност

(Р)

(kW)

Маса на въглероден оксид

(СО)

(g/kWh)

Въглеводороди

(НС)

(g/kWh)

Азотни оксиди

(NOx)

(g/kWh)

Маса на частици

(РТ)

(g/kWh)

Q:130 kW ≤ P ≤ 560 kW

3,5

0,19

0,4

0,025

R:56 Kw ≤ P < 130 kW

5,0

0,19

0,4

0,025“

д)

добавя се следната точка:

„4.1.2.7.

Граничните стойности, посочени в точки 4.1.2.4, 4.1.2.5 и 4.1.2.6 държат сметка за влошаването, изчислено в съответствие с приложение III, допълнение 5.

В случая на гранични стойности, предвидени в точки 4.1.2.5 и 4.1.2.6, за съвкупността от произволни условия на натоварване, принадлежащи на определен контролен диапазон и с изключение на условията на работа на двигателя, които не се подчиняват на такава разпоредба, емисиите взети за проба за време не по-малко то 30 секунди не трябва да превишават с повече от 100 % граничните стойности, намиращи се в по-горните таблици. Контролният диапазон за който се прилага процентът, който не трябва да се превишава и изключените условия на работа на двигателя са дефинирани в съответствие с процедурата, предвидена в член 15.“

е)	точка 4.1.2.4 се преномерира на 4.1.2.8.

Приложение II се изменя както следва:

Раздел 1 се изменя, както следва:

а)

към точка 1.1 се добавя следния текст:

„Два цикъла на изпитване са описани и трябва да бъдат извършени в съответствие с разпоредбите от приложение I, раздел 1:

—	изпитване NRSC (Non-Road Steady Cycle, цикъл със стационарни (стабилизирани) режими за подвижни извънпътни машини), използвано за етапи I, II и IIIА и за двигатели с постоянна скорост, както и за етапи IIIВ и IV в случая на газови замърсители.

—

изпитване NRTC (Non-Road Transient Cycle, цикъл с преходни режими за подвижни извънпътни машини), използвано за измерване на емисиите от частици в етапите IIIВ и IV за всички двигатели, с изключение на двигателите с постоянна скорост. По избор на производителя, този цикъл на изпитване може също така да бъде използван за етап IIIА и за замърсяващите газове във етапи IIIВ и IV.

—	за двигателите, предназначени за придвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, се прилага ISO методът на изпитване, установен със стандарт ISO 8178-4:2002[E] и приложение VI (код NOx) на конвенция MARPOL 73/78 на международната морска организация.

—	за измерване на замърсяващите газове и частици в етапи IIIА и IIIВ при двигателите, предназначени за задвижване на мотриси, се използва изпитване NRSC.

—	за измерване на замърсяващите газове и частици в етапи IIIА и IIIВ при двигателите, предназначени за задвижване на локомотиви, се използва изпитване NRSC.“

б)

добавя се следната точка:

1.3. Принцип на измерването:

Емисиите от отработени газове за измерване съдържат газообразни компоненти (въглероден оксид, общи въглеводороди и азотни оксиди) и частици. Освен това, въглеродният диоксид е често използван като индикаторен газ за определяне на степента на разреждане на системи с разреждане на част от потока или на целия поток. Добрата инженерна практика препоръчва да се извършва общо измерване на въглеродния диоксид с цел да се детектират измерителните проблеми по време на осъществяване на изпитването.

1.3.1. Изпитване NRSC

По време на определена последователност от работни условия при топъл двигател, количествата от посочените по-горе емисии от отработени газове се анализират непрекъснато като се взема проба от необработени отработени газове. Цикълът на изпитване се състои от няколко етапа на измервания на честота на въртене и въртящия момент (натоварване), покриващи характерния работен обхват на дизеловите двигатели. По време на всеки етап се определя концентрацията на всеки замърсяващ газ, дебита на отработените газове и развитата мощност и измерените стойности се коригират със съответния тегловен коефициент. Пробата от частици се разрежда в кондициониран околен въздух. По време на цялата процедура на изпитване се взема една проба, която се събира върху подходящи филтри.

Алтернативно, за всеки етап се взема по една проба върху отделни филтри и ce изчисляват коригираните със съответния тегловен коефициент резултати.

Грамовете от всеки замърсител, отделени за киловатчас се изчисляват в съответствие с описанието от допълнение 3 на настоящето приложение.

1.3.2. Изпитване NRТC

Предписаният преходен цикъл, отразяващ точно условията на работа на дизеловите двигатели, монтирани на извънпътни машини, се извършва два пъти:

—	първият път (пускане в ход на студен двигател) след темпериране на мотора до околна температура и след стабилизиране на температурите на охлаждащата течност и на маслото, на системите за допълнителна обработка и на всички допълнителни устройства на двигателя между 20 и 30 °С,

—	вторият път (пускане в ход на топъл двигател) след двадесет-минутен период на импрегниране на топло (загряване), започващо веднага след реализиране на цикъла на пускане в ход на студен двигател.

По време на тази последователност от изпитвания се анализират горе-посочените замърсители. Като се използват данните за въртящия момент и честотата на въртене на двигателя, получени от двигателния динамометър, мощността трябва да се сумира (интегрира) за цялата продължителност на цикъла, от което се получава извършената от двигателя по време на цикъла работа. Концентрацията на газообразните компоненти се измерва по време на целия цикъл, в необработените отработени газове чрез интегриране на сигнала от анализатора, в съответствие с описанието от допълнение 3 на настоящето приложение, или в отработените газове, разредени от система с разреждане на целия потока CVS чрез интегриране на сигнала от анализатора или чрез вземане на проби в торбички, в съответствие с описанието от допълнение 3 на настоящето приложение. Що се отнася до частиците, пропорционална проба от разредени отработени газове се събира върху определен филтър чрез разреждане на част от потока или чрез разреждане на целия поток. В зависимост от използвания метод, разходът на разредени или неразредени отработени газове се измерва по време на целия цикъл с цел да бъдат определени стойностите на масова емисия на замърсителите. Последните се свързват с работата на двигателя за да се получат грамовете от всеки замърсител, отделени за киловатчас.

Емисиите (g/kWh) се измерват по време на двата цикъла, на студено и топло пускане в ход на двигателя. Тегловно коригираните съставни емисии се изчисляват като резултатите от пускането в ход на студен двигател се коригират с тегловен коефициент от 10 %, а резултатите от пускането в ход на топъл двигател с тегловен коефициент от 90 %. Тегловно коригираните съставни емисии трябва да отговарят на стандартите.

Преди започване на съставната последователност от изпитвания в топло и студено състояние, символите (приложение I, точка 2.18), последователността на изпитване (приложение III) и изчислителните уравнения (приложение III, допълнение 3) трябва да бъдат променени в съответствие с процедурата, предвидена в член 15.“

Раздел 2 се изменя, както следва:

а)

точка 2.2.3 се заменя от следния текст:

„2.2.3.

Двигатели с охлажадане на въздуха за свръхзахранване

Температурата на въздуха за свръхзахранване трябва да бъде регистрирана и да се намира, при посочената номинална честота на въртене и при пълно натоварване, най-малко на ± 5 К от най-високата температура на свръхзахранващия въздух, посочена от производителя. Температурата на охлаждащата течност трябва да бъде най-малко 293 К (20 °С).

При използване на система за изпитване в сервиз или външен вентилатор, температурата на въздуха за свръхзахранване трябва да бъде настроена в рамките на ± 5 К от максималната температура на свръхзахранващия въздух, посочена от производителя при честотата на въртене за обявената максимална мощност и пълно натоварване. Температурата и разхода на охлаждащата течност на охладителя на въздуха за свръхзахранване в по-горната точка на настройване, не трябва да бъдат променяни по време на целия цикъл на изпитване. Обемът на охладителя на свръхзахранващия въздух се определя въз основа на добрата инженерна практика и най-често срещаните употреби на превозните средства или машините.

По избор, охладителя на захранващия въздух може да бъде настроен в съответствие със стандарт SAE J 1937 г., така както е публикуван през януари 1995 г.“

б)

точка 2.3 се заменя със следния текст:

„Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с въздушна всмукателна система, чието въздушно ограничение е в рамките на ± 300 Ра от определената от производителя стойност за чист въздушен филтър и двигател, работещ при посочените от конструктура условия, при които се получава най-голям разход на въздух. Ограниченията трябва да бъдат настроени при номинална честота на въртене и пълно натоварване. Може да бъде използвана система за изпитване в сервиз, при условие че отразява точно реалните условия на работа на двигателя.“

в)

точка 2.4. (изпускателна система на двигателя) се заменя със следния текст:

„Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с изпускателна система, чието противоналягане на отработените газове се намира в границите на ± 650 Ра от зададената от производителя стойност за двигател, работещ при нормални условия, така че да се получи декларираната максимална мощност.

Ако двигателят е оборудван с устройство за допълнителна обработка на отработените газове, изпускателната тръба трябва да притежава същия диаметър като използвания за най-малко 4 тръби над всмукването в началото на разширената част, в която е поместено устройството за допълнителна обработка. Разстоянието от фланеца на отделителния колектор или от изхода на турбокомпресора до устройството за допълнителна обработка на отработените газове трябва да бъде същото като в конфигурацията на съоръжението или да е в рамките на спецификациите за разстояния, посочени от производителя.. Противоналягането или ограничението на изпускане трябва да отговаря на същите критерии като посочените по-горе и да може да се настройва с помощта на клапа. Модулът, съдържащ устройството за допълнителна обработка може да бъде демонтиран по време на изпитвания на празен ход и да се замени с еквивалентен модул, съдържащ неактивен катализаторен носител.“

г)	точка 2.8. се заличава.

Раздел 3 се изменя, както следва:

а)

заглавието на раздел 3 се изменя, както следва:

„3.	ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО (ИЗПИТВАНЕ NRSC)“

б)

добавя се следната точка:

„3.1.

Определяне на настройките на динамометъра

Измерването на специфичните емисии се основава на некоригираната спирачна мощност в съответствие със стандарт ISO 14396: 2002.

Някои допълнителни устройства, служещи единствено за работата на съоръжението и можещи да бъдат монтирани на двигателя, се отстраняват за изпитването. Като пример е посочен следният непълен списък:

—	спирачен въздушен компресор,

—	компресор за хидравликата на дирекцията,

—	компресор за климатика,

—	помпа за хидравлични предавки (задвижвания),

Когато тези допълнителни устройства не са отстранени, мощността която консумират при изпитвателната честота на въртене трябва да бъде определена за да се изчислят настройките на динамометъра, освен в случая, когато допълнителните устройства са част от двигателя (например, охлаждащите вентилатори при въздушно охлажданите двигатели).

Настройките на всмукателното ограничение и противоналягането в изпускателната тръба се регулират на горните граници, посочени от производителя, съгласно точки 2.3 и 2.4.

Максималните стойности на въртящия момент при зададените честоти на въртене се определят експериментално, за да могат да се изчислят стойностите на въртящия момент за посочените етапи на изпитване. При двигатели, които не са конструирани да работят в определен честотен диапазон на кривата на въртящия момент при пълно натоварване, максималният въртящ момент при честотите на въртене на изпитване се декларира от производителя.

Настройката на двигателя за всеки етап на изпитване се пресмята по следната формула:

За съотношение

стойността на РАЕ може да бъде проверена от техническата служба, извършила изпитването за одобрението на типа.“

в)	точки от 3.1 до 3.3 се преномерират на 3.2 до 3.4.

г)

точка 3.4 се преномерира на 3.5 и се заменя със следния текст:

„3.5.

Регулиране на степента на разреждане

Системата за вземане на проби от частиците се пуска в действие и работи в режим на байпас при еднофилтърния метод (при многофилтърния метод - по избор). Фоновата концентрация на частиците в разреждащия въздух може да бъде определена, като разреждащият въздух се пропуска през филтрите за частици. При употреба на филтриран въздух за разреждане е достатъчно да бъде извършено едно измерване във всеки момент преди, по време или след изпитването. Ако въздухът за разреждане не се филтрира, измерването трябва да бъде извършено върху проба, взета по време на изпитването.

Температурата на разреждащият въздух на входа на филтъра трябва да бъде между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С) при всеки етап на изпитване. Общата степен на разреждане не бива да бъде по-малка от четири.

Бележка: За метода със стационарни (стабилизирани) режими, температурата на филтъра може да бъде поддържана при най-високата температура от 325 К (52 °С) или при по-ниска температура, вместо да се спазва температурния обхват от 42 °С—52 °С.

При еднофилтърния и многофилтърния методи за системи с разреждане на целия поток, масовият дебит на пробата през филтъра трябва да се поддържа през всички етапи в постоянно съотношение към масовия дебит на разредените отработени газове. Това масово съотношение трябва да бъде поддържано с толеранс ± 5 % по отношение на средната стойност на етапа, с изключение на първите 10 секунди на всеки етап при системи без възможност за байпас. При системи с разреждане на част от потока, масовият дебит през филтъра трябва да бъде поддържан постоянен с толеранс ± 5 % по отношение на средната стойност на етапа, с изключение на първите 10 секунди на всeки етап при системи без възможност за байпас.

За системи, измерващи концентрацията на СО2 или NOX, съдържанието на СО2 или NOX във въздуха за разреждане трябва да бъде измервано в началото и в края на всяко изпитване. Разликата във фоновите концентрации на СО2 или NOX в разреждащия въздух, измерени преди и след изпитването не трябва да превишава съответно 100 ppm или 5 ppm.

Когато се използва система за анализ на разредени отработени газове, съответните фонови концентрации се определят чрез вземане на проба от разреждащия въздух в торбичка за вземане на проби по време на цялата продължителност на изпитването.

Непрекъснатото измерване на фоновата концентрация (без торбичка за вземане на проби) може да бъде осъществено най-малко в три точки - в началото, в края и близо до средата на цикъла; след което се определя средната стойност на получените резултати. По искане на производителя може да не се извършва измерване на фона.“

д)	съществуващите точки 3.5 до 3.6 сe преномерират на 3.6 до 3.7.

е)

съществуващата точка 3.6.1 се заменя със следния текст:

3.7.1. Спецификация на съоръженията (оборудването) в съответствие с приложение I, раздел 1, точка А

3.7.1.1. Спецификация А

За двигателите, посочени в раздел 1, точка А, i) и точка А, iv) от допълнение I, 8-етапният цикъл(1) на изпитване трябва да бъде проследен с динамометър, монтиран върху изпитвания двигател:

Номер на етапа	Честота на въртене на двигателя	Натоварване	Тегловен коефициент
1	Номинална	100	0,15
2	Номинална	75	0,15
3	Номинална	50	0,15
4	Номинална	10	0,10
5	Междинна	100	0,10
6	Междинна	75	0,10
7	Междинна	50	0,10
8	Празен ход	—	0,15

3.7.1.2. Спецификация В

За двигателите, посочени в раздел 1, точка А, подточка ii) от допълнение I, 5-етапният цикъл(2) на изпитване трябва да бъде проследен с динамометър, монтиран върху изпитвания двигател:

Номер на етапа	Честота на въртене на двигателя	Натоварване	Тегловен коефициент
1	Номинална	100	0,05
2	Номинална	75	0,25
3	Номинална	50	0,30
4	Номинална	25	0,30
5	Номинална	10	0,10

Натоварванията са стойностите (в проценти) на въртящият момент, съответстващ на основната мощност, дефинирана като максималната мощност, налична по време на променлива работна последователност, чиято продължителност може да достигне неограничен брой часове за година, между профилактики с определена честота и определени околни условия, като профилактиката се извършва според предписанията на конструктора.

3.7.1.3. Спецификация C

За двигателите, предназначени за задвижване3 на кораби от вътрешното корабоплаване, се прилага методът на изпитване ISO, установен от стандарт ISO 81784: 2002 (Е) и допълнение VI (код NOx) на конвенция MARPOL 73/78 на Международната морска организация (OMI).

Моторите за задвижване, работещи по спираловидна крива с постоянна стъпка се изпитват с динамометър, като се използва следния 4 етапен цикъл с установени режими4, създаден за охарактеризиране на работата на търговските морски дизелови двигатели при нормални условия на работа:

Номер на етапа	Честота на въртене на двигателя	Натоварване	Тегловен коефициент
1	100 %)	100	0,20
2	91 %	75	0,50
3	80 %	50	0,15
4	63 %	25	0,15

Моторите за задвижване с определена постоянна скорост, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, работещи по спираловидна крива с променлива стъпка или с електрически въртящ момент, се изпитват с динамометър като се използва следния 4 етапен цикъл от установени режими5, характеризиращ се със същите натоварвания и тегловни коефициенти като по-горния цикъл, но при работа на двигателя при номинална честота на въртене във всеки етап:

Номер на етапа	Честота на въртене на двигателя	Натоварване (%)	Тегловен коефициент
1	100 %	100	0,20
2	91 %	75	0,50
3	80 %	50	0,15
4	63 %	25	0,15

3.7.1.4. Спецификация D

За двигателите, посочени в раздел 1, точка А, v) от допълнение I, следният 3-етапен цикъл6 на изпитване трябва да бъде проследен с динамометър, монтиран върху изпитвания двигател:

Номер на етапа

Честота на въртене на двигателя

Натоварване (%)

Тегловен коефициент

Номинална честота

100

0,25

Междинна честота

0,15

Празен ход

—

0,60“

(1)	Идентичен с цикъла C1, описан в точка 8.3.1.1 от стандарт ISO8178-4: 2002 (Е).

(2)	Идентичен с цикъла D2, описан в точка 8.4.1 от стандарт ISO8178-4: 2002 (Е).

(3)

Спомагателните двигатели с постоянна скорост трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работния цикъл ISO D2, т.е. 5-етапния цикъл с установени режими, определен в по-горната точка 3.7.1.2., докато спомагателните двигатели с променлива скорост трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работния цикъл ISO С1, т.е. 8-етапния цикъл с установени режими, определен в по-горната точка 3.7.1.1.

(4)	Идентичен с цикъл Е3, описан в точки 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO8178-4: 2002 (Е). Четирите етапа лежат върху осреднена спираловидна крива, построена от измервания по време на използване.

(5)	Идентичен с цикъл Е2, описан в точки 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO8178-4: 2002 (Е).

(6)	Идентичен с цикъл F от стандарт ISO8178-4: 2002 (Е).

ж)

съществуващата точка 3.7.3 се заменя със следния текст:

„Започва провеждане на изпитването. То трябва да бъде извършвано по реда на номерата на етапите, както е определено по-горе за изпитвателните цикли.

По време на всеки етап на даден изпитвателен цикъл, след началния преходен период, определената честота на въртене се поддържа в рамките на ± 1 % от номиналната честота на въртене или ± 3 min-1, като се взема най-голямото от тези отклонения, освен в случая когато двигателят работи на празен ход, когато трябва да се спазват зададените от производителя допустими отклонения. Определеният въртящ момент се поддържа така, че средната стойност на измерванията, извършени по време на дадения период, не превишава ± 2 % от максималния въртящ момент при честотата на въртене на изпитването.

За всяка точка на измерване е необходимо минимално време 10 минути. Ако при изпитването на един двигател е необходимо по-дълго време за вземане на проби, за да се събере достатъчна маса от частици върху измервателния филтър, продължителността на етапа на изпитване може да бъде удължена според необходимостта.

Продължителността на дадения етап се записва и докладва.

Стойностите на концентрацията на емисиите на отработените газове трябва да бъдат измервани и записвани през последните 3 минути от етапа.

Вземането на проба от частици и измерването на емисиите от газове не трябва да започват преди приключване на стабилизирането на двигателя, съгласно указанията на производителя и трябва да бъдат приключени едновременно.

Температурата на горивото се измерва на входа на гориво-нагнетателната помпа или съгласно предписанието на производителя, а мястото на измерването се отбелязва.“

з)	съществуващата точка 3.7 се преномерира на 3.8.

добавя се следният раздел:

4. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО (ИЗПИТВАНЕ NRТC)

4.1. Увод

В приложение III, допълнение 4, изпитването NRTC е описано като последователност (секунда по секунда) от нормирани стойности на честотата на въртене и въртящия момент, приложими за всички дизелови двигатели, обхванати от директивата. За извършване на изпитването в изпитвателна камера за двигатели, нормираните стойности се превръщат в реални стойности за изпитвания двигател, като за целта се използва картографската крива на съответния двигател. Това превръщане се нарича денормиране и съответния му изпитвателен цикъл еталонен цикъл на изпитвания двигател. С тези еталонни стойности на честотата на въртене и въртящият момент, в изпитвателната камера се провежда цикъла и измерените стойности на честотата на въртене и въртящият момент се записват. С цел валидиране на изпитването, в края му се извършва регресионен анализ на еталонните и реакционните стойности на честотата на въртене и въртящият момент.

4.1.1. Използването на устройство за невалидност или прибягването до нерационална стратегия за контрол на емисиите са забранени.

4.2. Процедура за извършване на картография на двигателя

При извършване на NRTC в изпитвателната камера, преди осъществяване на изпитвателния цикъл се реализира картография на двигателя, с цел да се определи кривата „честота на въртене/въртящ момент“.

4.2.1. Определяне на обхвата от картографски честоти на въртене

Минималната и максималната честоти на въртене се определят по следния начин:

Минимална картографска честота на въртене	=	честота на въртене при празен ход
Максимална картографска честота на въртене	=	nsup × 1,02 или честота на въртене, при която въртящият момент при пълно натоварване пада до нула, като се запазва най-ниската стойност (където nsup е най-високата честота на въртене, дефинирана като най-високата честота на въртене на двигателя, при която се получава 70 % от номиналната мощност).

4.2.2. Картографска крива на двигателя

Двигателят се загрява при максимална мощност с цел да се стабилизират параметрите в съответствие с препоръките на производителя и добрата инженерна практика. Веднъж стабилизиран двигателят, картографията му се извършва следвайки следните процедури.

4.2.2.1. Преходна картография

а)	Двигателят не е натоварен и работи на празен ход.

б)	Двигателят работи при пълно натоварване/ при максимално подаване на газовете при минимална картографска честота на въртене.

в)	Честотата на въртене на двигателя се повишава средно с 8 ± 1 об/мин за секунда между картографските минимална и максимална честотота на въртене. Точките, съответстващи на честотите на въртене и на въртящия момент на двигателя се записват с честота най-малко една точка за секунда.

4.2.2.2. Прогресивна (постъпателна) картография

а)	Двигателят не е натоварен и работи на празен ход.

б)	Двигателят работи при пълно натоварване/ при максимално подаване на газовете при минимална картографска честота на въртене.

в)

Поддържайки пълното натоварване, картографската минимална честота на въртене се поддържа най-малко за 15 секунди, и средният въртящ момент по време на последните 5 секунди се регистрира. Кривата на максималният въртящ момент между картографските минимална и максимална честоти на въртене се определя с увеличения на честотите, които не превишават 100 ± 20 об/мин. Всяка изпитвателна точка се задържа най-малко за 15 секунди и се регистрира средният въртящ момент през последните 5 секунди.

4.2.3. Изготвяне на картографската крива

Всички експериментални точки, записани според точка 4.2.2. се свързват чрез линейна интерполация. Получената крива на въртящия момент представлява картографската крива и служи за преминаване от нормирани стойности на въртящия момент от програмирането на динамометъра (допълнение III, приложение IV) в действителни стойности на въртящия момент за изпитвателния цикъл, както е описано в точка 4.3.3.

4.2.4. Други техники за картография

Ако даден производител прецени, че представените по-горе техники за картография не са надеждни или представителни за даден двигател, могат да бъдат приложени други техники за картография. По подобие на установените картографски процедури, тяхна цел е определяне на наличния максимален въртящ момент за всички достигнати честоти на въртене по време на цикъла на изпитване. Техниките, които по причина на надеждност или представителност, се отклоняват от установените процедури трябва да бъдат одобрени от заинтересованите страни едновременно с обосновка на използването им. В никакъв случай кривата на въртящият момент не трябва да бъде получена чрез намаляващи скорости в случай на двигатели с регулатор или турбокомпресор.

4.2.5. Подновяване на изпитванията

Не е необходимо да се прави картография на двигателя преди всеки цикъл на изпитване. Това трябва да се направи само в случаите, когато:

—	въз основа на техническа оценка е установено, че прекалено дълъг промеждутък от време е изтекъл от последната картография или

—	двигателят е претърпял физични модификации или калибровки, които са в състояние да влияят на характеристиките му.

4.3. Изготвяне на еталонен цикъл на изпитване

4.3.1. Еталонна честота на въртене

Еталонната честота на въртене (nref) съответства на 100 % нормираните стойности на честотата на въртене, определени в програмирането на динамометъра (приложение III, допълнение 4). Очевидно е, че действителният цикъл на двигателя, резултиращ от денормирането на еталонната честота на въртене, зависи до голяма степен от избора на съответната еталонна честота на въртене. Еталонната честота на въртене се дефинира по следния начин:

Formula

(висока честота на въртене е най-високата честота на въртене на мотора, при която се получава 70 % от номиналната мощност, докато ниска честота на въртене е най-ниската честота на въртене на мотора, при която се получава 50 % от номиналната мощност.)

4.3.2. Денормиране на честота на въртене на мотора

Честотата на въртене се денормира като се прилага следната формула:

Formula

4.3.3. Денормиране на въртящия момент на двигателя

Стойностите на въртящия момент в програмирането на динамометъра (приложение III, допълнение 4) са нормирани към максималния въртящ момент при съответната честота. Стойностите на въртящия момент от еталонния цикъл се денормират с помощта на картографската крива, изчислена в съответствие с точка 4.2.2., по следния начин:

Formula

за съответната действителна честота, така както е определена в точка 4.3.2.

4.3.4. Пример за процедура за денормиране

За пример е денормирана следната експериментална точка:

% на честота на въртене = 43 %

% на въртящ момент = 82 %

Допускайки следните стойности:

еталонна честота на въртене = 2 200 об/мин

честота на въртене на празен ход = 600 об/мин

получаваме:

Formula

С максималният въртящ момент от 700 Nm наблюдаван на картографската крива при 1 288 об/мин

Formula

4.4. Динамометър

4.4.1. В случай на използване на динамометрична клетка, сигналът от въртящия момент се предава на оста на двигателя и инерцията на динамометъра трябва да се вземе под внимание. Действителният въртящ момент на двигателя е сума от въртящият момент от динамометричната клетка и спирачният момент на инерция, умножен с ъгловото ускорение. Командната система трябва да извърши това изчисление в реално време.

4.4.2. Ако изпитването на двигателя се извършва с помощта на динамометър с токове на Фуко, броят от точки, за които разликатае по-малка от – 5 % от максималния въртящ момент, не трябва да бъде по-голям от 30 (където T sp е изисквания въртящ момент,е производната на честотата на въртене на двигателя и ΘD е инерцията на въртене на динамометъра).

4.5. Провеждане на изпитване за измерване на емисиите

Последователността на изпитването е описана на по-долната диаграма.

Преди цикълът на измерване, при необходимост могат да бъдат извършени един или повече предварителни цикли, за да се провери двигателят, изпитвателната камера и системите за емисия.

4.5.1. Подготовка на филтрите за вземане на проба

Най-малко един час преди изпитването всеки отделен филтър се поставя в затворена, но не херметизирана петриева паничка, която от своя страна се поставя в тегловна камера с цел стабилизиране на филтъра. В края на периода на стабилизиране, всеки филтър се претегля и се записва теглото му. След това филтърът се съхранява в затворена петриева паничка или в затворен филтърен държател до момента на изпитване. Филтърът трябва да бъде употребен в рамките на 8 часа след изваждането му от тегловната камера. Записва се теглото на тарата.

4.5.2. Монтиране на измервателните уреди

Уредите и сондите за вземане на проби се монтират според инструкциите. Ако за разреждане на отработените газове се използва система с разреждане на целия поток, краят на изходната тръба трябва да бъде свързана към системата.

4.5.3. Пускане в действие и кондициониране на разреждащата система и двигателя

Разреждащата система и двигателят се пускат в действие и загряват. Системата за вземане на проби се кондиционира като се пуска двигателят да работи при номинална честота на въртене и 100 % въртящ момент най-малко за 20 минути, като заедно с това работят или системата за вземане на проби в част от потока, или системата CVS за вземане на проби в целия поток с вторично разреждане. След това се вземат празни проби от емисиите на частици. Филтрите за частици не трябва да бъдат стабилизирани или претеглени и могат да бъдат изхвърлени. Филтрите могат да бъдат сменени по време на кондиционирането, при условие че общата продължителност на вземането на проби през филтрите и системата за вземане на проби надвишава 20 минути. Дебитът се настройва по такъв начин, че да съответства приблизително на избрания за изпитванията в преходен режим дебит. Въртящият момент се намалява от 100 %-ната стойност, като едновременно се поддържа номиналната честота на необходимото ниво с цел да не се превиши максималната температура от 191 °С в зоната за вземане на проби.

4.5.4. Пускане в действие на системата за вземане на проби от частици

Системата за вземане на проби от частиците се пуска в действие и работи в режим на байпас. Фоновата концентрация на частиците в разреждащия въздух може да бъде определена, като се вземе проба от разреждащия въздух преди влизане на отработените газове в тунела за разреждане. Ако се използва друга система за вземане на проби от частици, за предпочитане е да се вземе проба от фонови частици по време на преходния цикъл. В противен случай, използваната система за вземане на проби от частици в цикъла на преходен режим може да се използва. При употреба на филтриран разреждащ въздух, достатъчно е да се извърши едно измерване преди или след изпитването. Ако разреждащият въздух не е филтриран, измервания се извършват преди началото и след края на цикъла и се определя средната стойност.

4.5.5. Настройка на системата за разреждане

Общият дебит на разредените отработени газове от система с разреждане на целия поток или дебита на разредените отработени газове от системата с разреждане на част от потока се регулира по такъв начин, че да се премахне водната кондензация в системата и да се получи температура в интервала от 315 К (42 °С) до 325 К (52 °С) на входящата част на филтъра.

4.5.6. Проверка на анализаторите

Анализаторите на емисиите се нулират и се калибрират. Ако се използват торбички за вземане на проби, те трябва да бъдат празни.

4.5.7. Процедура за пускане в ход на двигателя

Стабилизираният двигател се пуска в ход с помощта на серийно пусково устройство или динамометър в рамките на 5 минути след загряването, в съответствие с препоръчаната от производителя в упътването за експлоатация процедура за пускане в ход. По избор, изпитването може да започне през 5те минути след етапа на кондициониране без да се спира двигателя, когато последният вече е достигнал режим на празен ход.

4.5.8. Провеждане на цикъла

4.5.8.1. Последователност на изпитване

Последователността на изпитването започва след пускане в ход на двигателя, когато последния е бил спрян в края на етапа на кондициониране или с двигател, работещ на празен ход, ако изпитването се извършва веднага след етапа на кондициониране. Изпитването се провежда в съответствие с еталонния цикъл, определен в приложение III, допълнение 4. Точките на настройка, определящи честотата на въртене и въртящия момент на двигателя се получават при 5 Hz (препоръчват се 10 Hz) . Точките на настройка се изчисляват чрез линейна интерполация на точките на настройка при 1 Hz от еталонния цикъл. Честотата на въртене и въртящият момент на двигателя се записват най-малко един път в секунда по време на изпитвателния цикъл и сигналите могат да бъдат филтрувани по електронен път.

4.5.8.2. Реакция на анализаторите

Ако цикълът започва веднага след кондиционирането, измерващото оборудване трябва да бъде приведено в движение едновременно с пускането в ход на двигателя или започването на последователността на изпитване:

—	начало на събирането или на анализа на въздуха за разреждане, ако се използва система с разреждане на част от потока;

—	начало на събирането или на анализа на необработените или разредени отработени газове, в зависимост от използвания метод;

—	начало на измерването на количеството разредени отработени газове, както и на необходимите температури и налягания;

—	начало на регистриране на масовия дебит на отработените газове в случай на анализ на необработени отработени газове;

—	начало на регистриране на данните за честотата на въртене и въртящият момент на динамометъра.

В случай на измерване на необработени отработени газове, концентрациите на емисиите (HC, CO и NOx) и масовият дебит на отработени газове се измерват непрекъснато и се записват в компютър с честота най-малко 2 Hz. Всички останали данни могат да бъдат записани с честота най-малко 1 Hz. При аналоговите анализатори, откликът се записва и калибрационните данни могат да бъдат използвани по време на работа (онлайн) или след приключване на работа (офлайн), по време на изчисление на данните.

Ако се използва система с разреждане на целия поток, въглеводородите (HC) и азотните оксиди (NOx) се измерват непрекъснато в тунела за разреждане при честота най-малко 2 Hz. Средните концентрации се изчисляват като се сумират (интегрират) сигналите от анализатора за цялата продължителност на цикъла на изпитване. Времето за отклик на системата не трябва да бъде по-голямо от 20 секунди и, ако е необходимо, трябва да бъде съгласувано с колебанията на дебита на пробата при постоянен обем и с отклоненията в продължителността на вземане на проба/в цикъла на изпитване. Количествата СО и СО2 се изчисляват като се сумират (интегрират) или като се анализират концентрациите в торбичката за вземане на проба, събрани по време на цикъла. Концентрациите на замърсяващите газове във въздуха за разреждане се изчисляват като се сумира (интегрира) или като се анализира разреждащия въздух, събран в торбичката за вземане на проба. Всички останали параметри, които трябва да бъдат измерени се записват най-малко по едно измерване за секунда (1 Hz).

4.5.8.3. Вземане на проби от частици

Ако цикълът започва веднага след кондиционирането, системата за вземане на проби на частици се превключва от режим на байпас към режим на събиране на частици след пускане в ход на двигателя или започване на последователността на изпитване.

Ако се използва система с разреждане на част от потока, помпата или помпите за вземане на проби трябва да бъдат настроени по такъв начин, че дебитът при преминаване през сондата за вземане на проби от частици или тръбата за пренос да бъде пропорционален на масовия дебит на отработените газове.

Ако се използва система с разреждане на целия поток, помпата или помпите за вземане на проби трябва да бъдат настроени по такъв начин, че дебитът при преминаване през сондата за вземане на проби от частици или тръбата за пренос да има стойност в границите на ± 5 % от настроения дебит. При наличие на компенсация на дебита (а именно пропорционален контрол на дебита на пробата), трябва да бъде показано, че отношението на дебита на главния тунел към този на пробата от частици не се променя с повече от ± 5 % по отношение на неговата настроена стойност (с изключение на първите 10 секунди от вземане на пробата).

Бележка: В случая на двойно разреждане, дебита на пробата представлява чистата разлика между дебита при преминаване през филтрите за вземане на проба и дебита на въздуха за вторично разреждане.

Средните стойности на температурата и налягането на газомера(ите) или на входа на уредите за измерване на дебита трябва да бъдат регистрирани. Ако, поради високо натоварване от частици върху филтъра, настроеният дебит не може да бъде поддържан през цялата продължителност на цикъла (до ± 5 %), изпитването се анулира. То трябва да бъде извършено отново с по-малък дебит и/или по-голям диаметър на филтъра.

4.5.8.4. Спиране на двигателя

Ако в някой момент от изпитвателния цикъл моторът спре, той трябва да бъде кондициониран и отново пуснат в ход, след което изпитването трябва да бъде започнато отново. Изпитването се анулира при неизправност на някое от необходимите за изпитването оборудвания по време на изпитвателния цикъл.

4.5.8.5. Операции след изпитването

При завършване на изпитването измерването на обемния дебит на отработените газове, обема на разредените отработени газове, потока на газовете в колекторните торбички и помпата за вземане на проби от частици трябва да бъдат спрени. В случая на интегрална система за анализ, вземането на проби трябва да продължи до изтичането на времената за отклик на системата.

При използване на колекторни торбички, концентрациите им се анализират при първа възможност и във всички случаи не по-късно от 20 минути след края на изпитвателния цикъл.

След изпитването за измерване на емисиите, нулиращ газ и същия газ за настройка на чувствителността се използват за повторна проверка на анализаторите. Изпитването се счита за валидно, ако разликата между резултатите, получени преди и след изпитването е по-малка от 2 % от стойността на газа за настройка на чувствителността.

Филтрите за частици се връщат в тегловната камера най-късно до един час след приключване на изпитването. Те трябва да бъдат кондиционирани в затворена, но не херметизирана петриева паничка в рамките най-малко на един час и след това претеглени. Записва се брутното тегло на филтрите.

4.6. Проверка на провеждане на изпитването

4.6.1. Отместване на данните

С цел да се намали до минимум влиянието на систематичната грешка, дължаща се на времевия промеждутък, разделящ реакционните стойности от тези на еталонния цикъл, цялата поредица от реакционни сигнали на честотата на въртене и въртящият момент може да бъде отместена напред или назад във времето по отношение на еталонната поредица на честотата на въртене и въртящият момент. Ако реакционните сигнали са отместени, честотата на въртене и въртящият момент трябва да бъдат отместени със същата стойност и в същата посока.

4.6.2. Изчисление на работата на цикъла

Работата на действителния цикъла Wact (kWh) се изчислява като се използва всяка регистрирана двойка от реакционни стойности за честотата на въртене и въртящия момент на двигателя. Работата на действителния цикъла Wact се използва за сравнение с работата на еталонния цикъл Wref и за определяне на специфичните емисии при спиране. Същият метод се прилага за интегриране (сумиране) на еталонната и действителната мощности на двигателя. Ако е необходимо изчисление на стойности, намиращи се между съседни еталонни или измерени стойности, се извършва линейна интерполация.

По време на интегриране (сумиране) на работата на еталонния цикъл и на работата на действителния цикъл, всичките отрицателни стойности на въртящия момент се нулират и включват. Когато се извършва интегриране (сумиране) при честота, по-ниска от 5 Hz и когато през даден промеждутък от време, стойността на въртящия момент се променя от положителна на отрицателна или обратно, отрицателната част се изчислява и нулира. Положителната част се включва в интегралната (сумарната) стойност.

Wact трябва да се намира между – 15 % и + 5 % от Wref.

4.6.3. Статистики за валидиране на изпитвателния цикъл

Трябва да бъде направена линейна регресия на реакционните стойности за честотата на въртене, въртящия момент и мощността по отношение на еталонните стойности. Това трябва да бъде извършено след отместване на реакционните данни, ако е избрана тази опция. Трябва да бъде приложен метода на най-малките квадрати, като уравнението има следния вид:

Formula

където:

y	=	реакционна (действителна) стойност на честотата на въртене (об/мин), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW)
m	=	наклон на регресионната права
x	=	еталонна стойност на честотата на въртене (об/мин), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW)
b	=	пресечна точка на регресионната права с ординатата

Стандартната грешка при оценка (SE) на y към x и определителния коефициент (r2) се изчисляват за всяка регресионна права.

Препоръчва се този анализ да се извърши при 1 Hz. За да се счита дадено изпитване за валидно, то трябва да задоволява критериите от таблица 1.

Таблица 1. Допустими отклонения от регресионната права

	Честота на въртене	Въртящ момент	Мощност
Стандартна грешка при оценката (SE) на y към x	Най-много 100 об/мин	Най-много 13 % от картографията на мощността при максимален въртящ момент на двигателя	Най-много 8 % от картографията на мощността при максимална мощност на двигателя
Наклон на регресионната права, m	0,95 до 1,03	0,83—1,03	0,89—1,03
Определителeн коефициент, r2	Най-малко 0,9700	Най-малко 0,8800	Най-малко 0,9100
Пресечна точка на регресионната права с ординатата, b	± 50 об/мин	± 20 Nm или ± 2 % от максималния въртящ момент, като се взема по-голямата от тези две стойности	± 4 kW или ± 2 % от максималната мощност, като се взема по-голямата от тези две стойности

Единствено за нуждите на регресионните анализи, преди изчисленията за регресия се разрешава изтриване на точки, когато последните са посочени в таблица 2. Обаче тези точки не могат да бъдат изтрити при изчисленията на работата на цикъла и на емисиите. Точка на празен ход се дефинира като точка, имаща нормиран еталонен въртящ момент от 0 % и нормирана еталонна честота на въртене от 0 %. Изтриването на точки може да бъде приложено към целия цикъл или към някоя част от него.

Таблица 2. Точки, които могат да бъдат изтрити при регресионен анализ (изтритите точкитрябва да бъдат определени)

Условие	Точки на честотата на въртене, въртящия момент и/или мощността, които могат да бъдат изтрити при условията, посочени в лявата колона
24 (± 1) начални и 25 последни секунди	Честота на въртене, въртящ момент и мощност
Максимално подаване на газовете и реакционна стойност на въртящия момент < 95 % от еталонния въртящ момент	Въртящ момент и/или мощност
Максимално подаване на газовете и реакционна стойност на честотата на въртене < 95 % от еталонната честота на въртене	Честота на въртене и/или мощност
Няма подаване на газове, реакционна стойност на честотата на въртене > честотата на въртене при празен ход + 50 об/мин, и реакционна стойност на въртящия момент > 105 % от еталонния въртящ момент	Въртящ момент и/или мощност
Няма подаване на газове, реакционна стойност на честотата на въртене ≤ честотата на въртене при празен ход + 50 об/мин, и реакционна стойност на въртящия момент = въртящ момент при празен ход, определен/измерен от производителя ± 2 % от еталонния въртящ момент	Честота на въртене и/или мощност
Няма подаване на газове, реакционна стойност на честотата на въртене > 105 % от еталонния въртящ момент	Честота на въртене и/или мощност“

Допълнение 1 се заменя от следния текст:

„Допълнение 1

МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

1. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ (ИЗПИТВАНЕ NRSC)

Газовете и частиците, отделени от представения за изпитване двигател се измерват по описаните в приложение VI методи. В методите се определят препоръчваните системи за анализ на газообразните емисии (точка 1.1) и препоръчваните методи за разреждане и вземане на проби от частиците (точка 1.2).

1.1. Спецификация на динамометъра

Използва се изпитвателен стенд за двигатели, оборудван с динамометър, който притежава необходимите характеристики, за да може да се проведе описаният в приложение III, точка 3.7.1 изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността в рамките на зададените гранични стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Точността на тези измервателните уреди трябва да бъде такава, че да не се превишават максимално допустимите стойности, посочени на фигурите в точка 1.3.

1.2. Дебит на отработените газове

Дебитът на отработените газове се определя по един от посочените в точки от 1.2.1 до 1.2.4 методи.

1.2.1. Директен метод на измерване

Директно измерване на дебита на отработени газове чрез дебитомерна дюза или чрез еквивалентен измервателен апарат (за подробности виж стандарт ISO 5167:2002).

Бележка: Директното измерване на дебита на газ е трудна задача. Необходимо е да бъдат взети мерки за избягване на грешки от измерването, които ще доведат до грешки в стойностите на емисиите.

1.2.2. Методи за измерване на дебита на въздуха и горивото

Измерване на дебита на въздух и дебита на гориво.

Използват се въздушни и горивни дебитомери с точност на измерване съответстваща на определената в точка 1.3.

Дебитът на отработените газове се изчислява, както следва:

Formula

1.2.3. Метод на баланс по въглерода

Изчисляване на масата отработени газове на базата на дебита на гориво и концентрацията на отработени газове по метода на баланс по въглерода (виж приложение III, допълнение 3).

1.2.4. Метод за измерване на индикаторен газ

Този метод се състои в измерване на концентрацията на индикаторен газ в отработените газове. Известно количество от инертен газ (например чист хелий) се добавя към отработени газове като индикатор. Индикаторният газ се смесва и разрежда от отработените газове, но не трябва да реагира в изпускателната тръба. След това се измерва концентрацията му в пробата от отработени газове.

За да се осигури пълното смесване на индикаторния газ, сондата за вземане на проба от отработените газове трябва да се намира най-малко на 1 метър или 30 пъти диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямата стойност, след точката на добавяне на индикаторния газ. Сондата за вземане на проба може да се намира по-близо до точката на добавяне, ако е проверено, че смесването е пълно чрез сравнение на концентрацията на индикаторния газ с еталонната концентрация, когато индикаторния газ се вкарва преди двигателя.

Дебитът на индикаторния газ се регулира по такъв начин, че концентрацията му в режим на празен ход на двигателя, след смесване, да е по-ниска от пълния обхват на анализатора на индикаторния газ.

Дебитът на отработените газове се изчислява по следния начин:

Formula

където:

GEXHW	=	моментен масов дебит на отработените газове, (kg/s)
GT	=	дебит на индикаторния газ, (cm3/min)
concmix	=	моментна концентрация на индикаторния газ след смесване, (ppm)
ρEXH	=	плътност на отработените газове, (kg/m3)
conca	=	фонова концентрация на индикаторния газ във всмукателния въздух, (ppm)

Фоновата концентрация на индикаторния газ (conca) може да се определи чрез осредняване на фоновата концентрация, измерена непосредствено преди и след изпитването.

Фоновата концентрация може да се пренебрегне, ако е по-ниска от 1 % от концентрацията на индикаторния газ след смесване (concmix) при максимален дебит на отработените газове.

Цялата система трябва да отговаря на спецификациите за точност за дебита на отработените газове и трябва да бъде калибрирана в съответствие с приложение 2, точка 1.11.2.

1.2.5. Метод за измерване на дебита на въздух и на отношението въздух/гориво

Този метод се състои в изчисляване на масата на отработените газове от дебита на въздух и от отношението въздух/гориво. Моментният масов дебит на отработени газове се изчислява по следния начин:

Formula

където:

A/Fst	=	стехиометрично отношение въздух/гориво, (kg/kg)
λ	=	относително отношение въздух/гориво
concCO2	=	концентрация на СО2 (сухи условия), (%)
concCO	=	концентрация на СО (сухи условия), (ppm)
concHC	=	концентрация на НС (сухи условия), (ppm)

Бележка: Изчислението се базира на дизелово гориво с отношение Н/С равно на 1,8.

Въздушният дебитомер трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност, посочени в таблица 3, използваният анализатор на СО2 трябва да бъде в съответствие със спецификациите от раздел 1.4.1 и цялата система трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност за дебита на отработените газове.

По избор измерването на относителното съотношение въздух/гориво може да бъде извършено с помощта на уред за измерване на съотношението въздух/гориво, какъвто е циркониевия тип сензор, в съответствие със спецификациите, посочени в точка 1.4.4.

1.2.6. Общ дебит на разредените отработени газове

При използване на система с разреждане на целия поток, общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) се измерва с PDP или CFV или SSV (приложение VI, точка 1.2.1.2). Точността на измерване трябва да отговаря на разпоредбите от приложение III, допълнение 2, точка. 2.2.

1.3. Точност

Калибрирането на всички измервателни уреди трябва да бъде извършено в съответствие с националните или международни стандарти и да отговаря на изискванията, изброени в таблица 3:

Таблица 3. Точност на измервателните уреди

№	Измервателен уред	Точност
1	Честота на въртене на двигателя	± 2 % от показанията или ± 1 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
2	Въртящ момент	± 2 % от показанията или ± 1 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
3	Разход на гориво	± 2 % от максималната стойност на двигателя
4	Разход на въздух	± 2 % от показанията или ± 1 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
5	Дебит на отработените газове	± 2,5 % от показанията или ± 1,5 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
6	Температури ≤ 600 К	± 2 К в абсолютна стойност
7	Температури > 600 К	± 1 % от показанията
8	Налягане на отработените газове	± 0,2 kPa в абсолютна стойност
9	Разреждане във всмукателния колектор	± 0,05 kPa в абсолютна стойност
10	Атмосферно налягане	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
11	Други налягания	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
12	Абсолютна влажност	± 5 % от показанията
13	Дебит на разреждащия въздух	± 2 % от показанията
14	Дебит на разредените отработени газове	± 2 % от показанията

1.4. Определяне на газообразните компоненти

1.4.1. Основни спецификации на анализаторите

Анализаторите трябва да имат диапазон на измерване, който отговаря на изискванията за точност при измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (точка 1.4.1.1). Препоръчва се анализаторите да се използват така, че измерената концентрация да се намира между 15 и 100 % от пълния им обхват.

Концентрации под 15 % от пълния обхват са също допустими, ако стойността на пълния обхват е 155 ppm (или ppm С) или по-малко, или се използват директно отчитащи системи (компютри, устройства за регистриране на данните), които притежават достатъчна точност и разделителна способност под 15 % от пълния обхват. В този случай се предприемат допълнителни калибрирания, за да се гарантира точността на калибрационните криви (приложение III, допълнение 2, точка. 1.5.5.2).

Електромагнитната съвместимост (СЕМ) на оборудването трябва да бъде на такова ниво, че да се сведат до минимум допълнителните грешки.

1.4.1.1. Грешки при измерването

Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната калибрационна точка с повече от ± 2 % от отчетената стойност или с ± 0,3 % от пълния обхват, като се взема най-високата стойност.

Бележка: За целите на настоящия стандарт, точността се дефинира като отклонението на показанията на анализатора от номиналните калибрационни стойности, получени при използването на калибриращ газ ( ≡ истинска стойност).

1.4.1.2. Повтаряемост

Повтаряемостта, дефинирана като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 последователни отклика на даден калибриращ или предназначен за настройка на чувствителността газ, не трябва да превишава ± 1 % от пълния коцентрационен обхват за всеки използван диапазон на измерване над 155 ppm (или ppm С) или ± 2 % от всеки използван диапазон на измерване под 155 ppm (или ppm С).

1.4.1.3. Шум

Отчетената от анализатора стойност между два пика при нулиране, калибриране или настройка на чувствителността с газове не бива да превишава, по време на интервал от 10 секунди, 2 % от пълния обхват при всички използвани диапазони.

1.4.1.4. Отместване на нулата

Отместване на нулата за период от един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Нулевият отклик се дефинира като средният отклик (включително шума) на нулиращ газ за период от 30 секунди.

1.4.1.5. Отместване на калибрирането

Отместването на калибрирането в продължение на период от един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Калибрирането се дефинира като разликата между калибрационния отклик и нулевия отклик. Калибрационният отклик се дефинира като средния отклик (включително шумовете) на еталонен газ за регулиране на чувствителността за период от 30 секунди.

1.4.2. Сушене на газовете

Използваното допълнително (незадължително) устройство за сушене на газовете трябва да влияе колкото се може по-малко на концентрацията на измерваните газове. Използването на химически средства за сушене като начин за отстраняване на вода от пробата не е допустимо.

1.4.3. Анализатори

Принципите, които трябва да бъдат използвани при измерване, са посочени в точки от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 на настоящето приложение. Подробно описание на измервателните системи се съдържа в приложение VI.

Подлежащите на измерване газове трябва да бъдат анализирани с описаните по-долу уреди. При нелинейните анализатори се разрешава използването на линеаризиращи схеми.

1.4.3.1. Анализ на въглероден оксид (СО)

Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор (NDIR).

1.4.3.2. Анализ на въглероден диоксид (СО2)

Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).

1.4.3.3. Анализ на въглеводороди (НС)

Анализаторът за въглеводороди трябва да бъде от тип нагреваем пламъчно йонизационен детектор (HFID) с детектор, вентили, тръбопроводи и др., нагрети така, че да се поддържа температурата на газа от 463 К (190 °С) ±10 К.

1.4.3.4. Анализ на азотни оксиди (NOX)

Анализаторът на азотни оксиди трябва да бъде от тип хемилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем хемилуминесцентен детектор (НCLD) с NO2/NO конвертор, ако измерването ще бъде извършвано в сухи условия. При измерване във влажни условия се използва HCLD апарат с конвертор, поддържан при температура над 328 К (55 °С), при условие че проверката за подтискащото действие на водата (приложение III, допълнение 2, точка. 1.9.2.2) е показала задоволителни резултати.

За апарати LCD, както и за апарати HLCD, пробега на пробите до конвертора за измерване в сухи условия и до анализатора за измервания във влажни условия трябва да бъде поддържан при температура на стената от 328 К до 473 К (55 С до 200 °С).

1.4.4. Измерване на съотношението въздух/гориво

Апаратурата за измерване на съотношението въздух/гориво, използвана за определяне на дебита на отработените газове, както е описано в точка 1.2.5, трябва да представлява сензор с широк измервателен диапазон или lambda сензор от циркониев тип.

Сензорът се монтира директно върху изпускателната тръба, на място, където температурата на отработените газове е достатъчно висока за да се избегне водната кондензация.

Точността на сензора, заедно с вградената електроника, трябва да бъде:

± 3 % от показанията λ < 2

± 5 % от показанията 2 ≤ λ < 5

± 10 % от показанията 5 ≤ λ

За да е възможно съблюдаване на по-горните спецификации за точност, сензорът трябва да бъде калибриран според инструкциите на производителя на апарата.

1.4.5. Вземане на проби от газови емисии

Сондите за вземане на проби от газови емисии трябва да бъдат поставени на разстояние най-малко 0,5 m или на разстояние, равно на трикратната стойност на диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямото от двете разстояния, преди изхода на изпускателната система и да се намират достатъчно близо до двигателя, за да се гарантира температура на отработените газове при сондата минимум 343 К (70 °С).

При многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор, входът на сондата трябва да се намира достатъчно далече по посоката на потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за осреднените емисии на отработените газове от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели, оборудвани с отделни групи от изпускателни колектори (като при V-образен двигател) е допустимо вземането на индивидуални проби от всяка група и пресмятането на осреднена емисия на отработените газове. Могат да се прилагат и други методи, за които е доказано, че съответстват на посочените по-горе методи. При изчисляване на емисиите на отработените газове трябва да бъде използван пълният масов дебит на отработени газове на двигателя.

Ако съставът на отработените газове се влияе от някоя система за допълнителна обработка, пробата от отработени газове трябва да бъде взета преди това устройство при изпитванията в етап I и след това устройство при изпитванията в етап II. При използването на система с разреждане на целия поток за определяне на частиците, газообразните емисии в разредените отработени газове могат също да бъдат определени. Сондите за вземане на проби трябва да се намират близо до сондите за вземане на проби от частици в тунела за разреждане (приложение VI, точка 1.2.1.2. за DT и точка 1.2.2 за PSP). СО и СО2 също могат допълнително да бъдат определени и чрез вземане на проба в торбичка и последващо измерване на концентрацията им в торбичката за взимане на проба.

1.5. Определяне на частиците

Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да бъде осъществено с помощта на система с разреждане на част от потока или на система с разреждане на целия поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям за пълното елиминиране на водната кондензация в разреждащите системи и в системата за вземане на проби и за поддържането на температурата на разредените отработени газове в интервала между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С), непосредствено пред филтърните държатели. При висока влажност на въздуха се разрешава изсушаване на разреждащият въздух преди влизането му в разреждащата система. При температура на околната среда по-ниска от 293 К (20 °С) се препоръчва предварително загряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата от 303 К (30 °С). Температурата на въздух за разреждане преди въвеждането на отработения газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52 °С).

Бележка: При метод със стационарни (стабилизирани) режими, температурата на филтъра може да бъде равна или по-ниска от максималната температура от 325 К (52 °С), вместо да се спазва температурния обхват от 42 °С до 52 °С.

При система с разреждане на част от потока, сондата за вземане на проби от частици трябва да бъде поставена непосредствено пред сондата за газове, както е определено в точка 4.4 и съгласно приложение VI, точка 1.2.2.1, фигури от 4 до 12 (ЕР и SP).

Системата с разреждане на част от потока трябва да бъде конструирана по такъв начин, че да се извършва разделяне на потока от отработени газове на две части, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на степента на разреждане. Могат да бъдат приложени различни методи на разделяне, като видът на разделянето определя до голяма степен използваните уреди и методи за вземане на проби (приложение VI, точка 1.2.1.1).

За определяне на масата на частиците са необходими система за вземане на проби от частици, филтри за вземане на проби от частици, микрограмова везна и камера за претегляне с контролирана температура и влажност.

Проби от частици може да се вземат по два метода:

—

при еднофилтърния метод при всички етапи на изпитвателния цикъл се използва една двойка филтри (виж точка 1.5.1.3 от настоящето приложение). По време на фазата на вземане на проби трябва да се обръща съществено внимание по отношение на времената за вземане на проби и дебитите. При все това само една двойка филтри е необходима за цикъла на изпитване.

—	при многофилтърния метод за всеки отделен етап на изпитвателния цикъл се използва собствена двойка филтри (виж точка 1.5.1.3 от настоящето приложение). Този метод позволява използването на по-леки процедури за вземане на проби, но са необходими повече филтри.

1.5.1. Филтър за вземане на проби от частици

1.5.1.1. Спецификация на филтрите

За сертифициращите изпитвания са необходими филтри от стъкловлакна с флуоровъглеродно покритие или флуоровъглеродни мембранни филтри. За особени приложения могат да бъдат използвани други филтърни материали. При всички типове филтри степента на улавяне на 0,3 µm DOP (диоктилфталат) трябва да е минимум 99 %, при скорост на обтичане на филтъра между 35 и 80 cm/s. Когато се провеждат сравнителни изпитвания между лаборатории или между производител и упълномощен орган за oдобрение, трябва да бъдат използвани филтри с едно и също качество.

1.5.1.2. Размери на филтрите

Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 mm (37 mm ефективен диаметър (диаметър на петното). Могат също да бъдат използвани филтри с по-големи диаметри (точка 1.5.1.5).

1.5.1.3. Основен и вторичен филтър

По време на изпитването проба от разредените отработени газове се взема чрез поставена един зад друг двойка филтри (основен и вторичен филтър). Вторичният филтър не бива да се намира на повече от 100 mm зад основния филтър и не бива да го докосва. Филтрите могат да бъдат претегляни поотделно или по двойки - обърнати с ефективните си страни един към друг.

1.5.1.4. Номинална скорост на обтичане на филтъра

Трябва да бъде постигната номинална скорост на обтичане на газа през филтъра от 35 до 100 cm/s. Разликата в налягането между началото и края на изпитването не бива да се увеличава с повече от 25 kPa.

1.5.1.5. Натоварване на филтъра

Минималните препоръчителни натоварвания за филтри с най-често използваните размери са посочени в долната таблица. За филтри с по-големи размери минималното натоварване е от 0,065 mg/1 000 mm2 площ на филтъра.

Диаметър на филтъра (mm)	Препоръчителен ефективен диаметър (диаметър на петното) (mm)	Препоръчително минимално натоварване на филтъра (mg)
47	37	0,11
70	60	0,25
90	80	0,41
110	100	0,62

При многофилтърния метод минималното препоръчвано натоварване за съвкупността от всички филтри е равно на произведението от съответната посочена стойност и корен квадратен от общия брой етапи на изпитване.

1.5.2. Спецификации на тегловната камера и аналитичната везна

1.5.2.1. Условия в тегловната камера

Температурата на камерата (или помещението), в която (което) филтрите за частици се кондиционират и претеглят, трябва да бъде поддържана равна на 295 К (22 °С) ± 3К през цялата продължителност на процеса на кондициониране и претегляне. Влажността трябва да бъде поддържана при температура на оросяване от 282,5 К (9,5 °С) ± 3К и относителната влажност на 45 ± 8 %.

1.5.2.2. Еталонно претегляне на филтрите

Атмосферата в камерата за претегляне (или помещението за претегляне) трябва да бъдe без всякакви замърсяващи вещества (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Отклонения от представените в точка 1.5.2.1 спецификации за камерата за претегляне са допустими, ако тяхната продължителност не надвишава 30 минути. Помещението за претегляне трябва да отговаря на необходимите спецификации, преди персоналът да влезе в него. Най-малко два неупотребявани еталонни филтъра или еталонна двойка филтри се претеглят за предпочитане едновременно с филтрите (двойката филтри) за вземане на проби, като допустимата максимална разлика във времето на претегляне между филтрите за вземане на проби и еталонните филтри е 4 часа. Филтрите трябва да имат същата големина и да са от същия материал както филтрите за вземане на проби.

В случай на отклонение в средното тегло на еталонните филтри (еталонни двойки) с повече от 10 μg в периода от време между тяхното претегляне и претеглянето на филтрите за вземане на проби, трябва да се отстранят всички филтри за вземане на проби и изпитването за емисии на отработените газове да се повтори.

Ако посочените в точка 1.5.2.1 критерии за стабилност на камерата за претегляне не са изпълнени, но при претеглянето на еталонния филтър (еталонната двойка филтри) посочените по-горе критерии са спазени, производителят на двигателя може да признае теглата на филтрите за вземане на проби или да обяви изпитванията за невалидни, да промени системата за контрол на помещението за претегляне и да извърши изпитването отново.

1.5.2.3. Аналитична везна

За определяне на теглата на всички филтри се използва аналитична везна с точност (стандартно отклонение) от 2 µg и разделителна способност от 1 µg (1 деление = 1 µg) (според означенията на производителя на везната).

1.5.2.4. Премахване на електростатични ефекти

За премахване на електростатичните ефекти, преди претегляне филтрите трябва да бъдат неутрализирани, например чрез полониев неутрализатор или посредством устройство с подобно действие.

1.5.3. Допълнителни указания за измерване на частиците

Всички части на разреждащата система и на системата за вземане на проби, влизащи в допир с необработените и разредените отработени газове, от изпускателната тръба до филтърния държател, трябва да бъдат конструирани така, че да бъде сведено до минимум отлагането на частици върху тях или изменението на частиците. Всички части трябва да бъдат от електрически проводими материали, които да не влизат в реакция с компонентите на отработените газове и да бъдат заземени за предотвратяване на електростатични ефекти.

2. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ (ИЗПИТВАНЕ NRТC)

2.1. Увод

Газовите компоненти, отделени от изпитвания двигател се измерват с помощта на методите, описани в приложение VI. Методите описват препоръчваните системи за анализ на газообразните емисии (точка 1.1) и препоръчваните методи за разреждане и вземане на проби от частиците (точка 1.2).

2.2. Динамометър и оборудване на изпитвателната камера

За извършване на изпитванията за измерване на емисиите от двигателите върху динамометричен стенд се използва следното оборудване.

2.2.1. Динамометричен стенд за двигатели

Използва се динамометричен стенд за двигатели, който притежава необходимите характеристики, за да може да се проведе описаният в приложение 4 на настоящето приложение изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността в рамките на зададените гранични стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Точността на това оборудване трябва да бъде такава, че да не бъдат превишавани максималните допустими стойности, посочени в таблица 3.

2.2.2. Други уреди

При необходимост трябва да се използват измервателни уреди за разхода на гориво, въздушния разход, температурата на охлаждащата течност и смазката, налягането на отработените газове и разреждането в смукателния колектор, температурата на отработените газове, температурата на всмукателния въздух, атмосферното налягане, влажността и температурата на горивото. Тези уреди трябва да задоволяват изискванията, посочени в таблица 3:

Таблица 3. Точност на измервателните уреди

№	Измервателен уред	Точност
1	Честота на въртене на двигателя	± 2 % от показанията или ± 1 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
2	Въртящ момент	± 2 % от показанията или ± 1 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
3	Разход на гориво	2 % от максималната стойност на двигателя
4	Разход на въздух	± 2 % от показанията или ± 1 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
5	Дебит на отработените газове	± 2,5 % от показанията или ± 1,5 % от максималната стойност на двигателя, като се взема по-високата стойност
6	Температури ≤ 600 К	± 2 К в абсолютна стойност
7	Температури > 600 К	± 1 % от показанията
8	Налягане на отработените газове	± 0,2 kPa в абсолютна стойност
9	Разреждане във всмукателния колектор	± 0,05 kPa в абсолютна стойност
10	Атмосферно налягане	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
11	Други налягания	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
12	Абсолютна влажност	± 5 % от показанията
13	Дебит на разреждащия въздух	± 2 % от показанията
14	Дебит на разредените отработените газове	± 2 % от показанията

2.2.3. Дебит на необработени отработени газове

Масовият дебит на отработените газове трябва да бъде известен за да се изчислят емисиите в необработените отработени газове и за да се контролира дадена система с разреждане на част от потока. Този дебит може да бъде определен с помощта на един от описаните по-долу методи.

За изчисление на емисиите времето на отклик на всеки от описаните по-долу методи трябва да бъде равно или по-малко от времето на отклик на анализатора, така както е определено в приложение 2, точка 1.11.1.

За контрола на дадена система с разреждане на част от потока е необходимо по-кратко време на отклик. В случая на система с разреждане на част от потока с постоянен (онлайн) контрол, времето на отклик трябва да бъде по-малко или равно на 0,3 секунди. В случая на система с разреждане на част от потока с предварителен контрол на основата на предварително регистрирано изпитване, времето на отклик на системата за измерване на дебита на отработените газове трябва да бъде по-малко или равно на 5 секунди, с време за нарастване по-малко или равно на 1 секунда. Времето за отклик на системата трябва да бъде определено от производителя на уреда. Изискванията по отношение на общото време за отклик на дебита на отработени газове и системата с разреждане на част от потока са посочени в точка 2.4.

Директен метод на измерване

Директното измерване на моментния дебит на отработените газове може да бъде извършено с помощта на следните апарати:

—	уреди, чувствителни към разлика в налягането като дебитомерни дюзи (за подробности виж ISO 5167:2000),

—	ултразвуков дебитомер,

—	вихров дебитомер.

Необходимо е да бъдат взети мерки за избягване на грешки от измерването, които ще доведат до грешки в стойностите на емисиите. Трябва да се следи по-специално за внимателното монтиране на уреда в изпускателната система на двигателя, в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата практика. По-специално, работата и емисиите на двигателя не трябва да се влияят от монтирането на уреда.

Точността на дебитомерите трябва да отговаря на предписанията от таблица 3.

Метод за измерване на дебита на въздух и гориво

Става дума за измерване на дебита на въздух и дебита на гориво с помощта на подходящи дебитомери. Моментният дебит на отработените газове се изчислява, както следва:

Formula

Точността на дебитомерите трябва да отговаря на предписанията от таблица 3, но трябва да бъде достатъчна също и за задоволяване на изискванията по отношение на точността на дебита на отработените газове.

Метод за измерване на индикаторен газ

Този метод се състои в измерване на концентрацията на индикаторен газ в отработените газове.

Известно количество от инертен газ (например чист хелий) се добавя към отработени газове като индикатор. Индикаторният газ се смесва и разрежда от отработените газове, но не трябва да реагира в изпускателната тръба. След това се измерва концентрацията му в пробата от отработени газове.

Дебитът на отработените газове се изчислява по следния начин:

Formula

където:

GEXHW	=	моментен масов дебит на отработените газове, (kg/s)
GT	=	дебит на индикаторния газ, (cm3/min)
concmix	=	моментна концентрация на индикаторния газ след смесване, (ppm)
ρEXH	=	плътност на отработените газове, (kg/m3)
conca	=	фонова концентрация на индикаторния газ в смукателния въздух, (ppm)

Метод за измерване на дебита на въздух и на отношението въздух/гориво

Formula

където:

A/Fst	=	стехиометрично отношение въздух/гориво, (kg/kg)
λ	=	относително отношение въздух/гориво
concCO2	=	концентрация на СО2 (сухи условия), (%)
concCO	=	концентрация на СО (сухи условия), (ppm)
concHC	=	концентрация на НС (сухи условия), (ppm)

Бележка: Изчислението се базира на дизелово гориво с отношение Н/С равно на 1,8.

Въздушният дебитомер трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност, посочени в таблица 3, използваният анализатор на СО2 трябва да бъде в съответствие със спецификациите от точка 2.3.1 и цялата система трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност за дебита на отработените газове.

По избор, измерването на отношението на въздушен излишък може да бъде извършено с помощта на уред за измерване на съотношението въздух/гориво, какъвто е циркониевия тип сензор, в съответствие със спецификациите, посочени в точка 2.3.4.

2.2.4. Дебит на разредените отработени газове

За изчисление на емисиите в разредените отработени газове трябва да се знае масовият дебит на тези газове. Общият дебит на разредените отработени газове по време на цикъла (kg/изпитване) се изчислява от измерените стойности, събрани по време на цикъла и от съответните калибрационни данни на дебитомера (V0 за PDP, KV за CFV, Cd за SSV) чрез съответния, описан в приложение 3, точка 2.2.1, метод. Ако общата маса на пробата от частици и на замърсяващите газове превишава 0,5 % от общият дебит на системата CVS, дебитът на системата CVS се коригира или дебитът на пробата от частици се връща в системата CVS преди дебитомера.

2.3. Определяне на газообразните компоненти

2.3.1. Основни спецификации на анализаторите

Концентрации под 15 % от пълния обхват са също допустими, ако стойността на пълния обхват е 155 ppm (или ppm С) или по-малко, или се използват директно отчитащи системи (компютри, устройства за регистриране на данните), които притежават достатъчна точност и разделителна способност под 15 % от пълния обхват. В този случай се предприемат допълнителни калибрирания, за да се гарантира точността на кривите на калибриране (приложение III, допълнение 2, точка 1.5.5.2).

2.3.1.1. Грешки при измерването

2.3.1.2. Повтаряемост

Повтаряемостта, дефинирана като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 последователни отклика на даден калибриращ или предназначен за настройка на чувствителността газ, не трябва да превишава ± 1 % от пълния концентрационен обхват за всеки използван диапазон на измерване над 155 ppm (или ppm С) или ± 2 % от всеки използван диапазон на измерване под 155 ppm (или ppm С).

2.3.1.3. Шум

2.3.1.4. Отместване на нулата

Отместването на нулата за период от един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Нулевият отклик се дефинира като средният отклик (включително шума) на нулиращ газ за период от 30 секунди.

2.3.1.5. Отместване на калибрирането

2.3.1.6. Време за нарастване

За анализа на необработените отработени газове, времето за нарастване на анализатора, монтиран в измервателната система не трябва да превишава 2,5 секунди.

Бележка: Само оценката на времето за отклик на анализатора не е достатъчна за ясното определяне дали цялата система е подходяща за преходни изпитвания. Обемите, особено мъртвите обеми, на цялата система оказват влияние не само върху времето за транспорт от сондата до анализатора, но и върху времето за нарастване. Времето за транспорт във вътрешната част на даден анализатор се дефинира също като време за отклик на анализатора, както в случая на конвертора или на водната уловка в анализатор на NOx. Определянето на времето на отклик в цялата система е описано в приложение 2, точка 1.11.1.

2.3.2. Сушене на газовете

Както е описано по-долу, прилагат се същите спецификации като тези предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (точка 1.4.2).

Използваното допълнително устройство за сушене на газовете трябва да влияе колкото се може по-малко на концентрацията на измерваните газове. Използването на химически средства за сушене като начин за отстраняване на вода от пробата не е допустимо.

2.3.3. Анализатори

Както е описано по-долу, прилагат се същите спецификации като тези предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (точка 1.4.3).

2.3.3.1. Анализ на въглероден оксид (СО)

Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор (NDIR).

2.3.3.2. Анализ на въглероден диоксид (СО2)

Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).

2.3.3.3. Анализ на въглеводороди (НС)

Анализаторът за въглеводороди трябва да бъде от тип нагреваем пламъчно йонизационен детектор (HFID) с детектор, вентили, тръбопроводи и т. н., нагрети така, че да се поддържа температурата на газа от 463 К (190 °С) ±10 К.

2.3.3.4. Анализ на азотни оксиди (NOX)

Анализаторът на азотни оксиди трябва да бъде от тип хемилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем хемилуминесцентен детектор (НCLD) с NO2/NO конвертор, ако измерването се извършва в сухи условия. При измерване във влажни условия се използва HCLD апарат с конвертор, поддържан при температура над 328 К (55 °С), при условие че проверката за подтискащото действие на водата (приложение III, допълнение 2, точка 1.9.2.2) е показала задоволителни резултати.

2.3.4. Измерване на съотношението въздух/гориво

Точността на сензора, заедно с вградената електроника, трябва да бъде:

± 3 % от показанията λ < 2

± 5 % от показанията 2 ≤ λ < 5

± 10 % от показанията 5 ≤ λ

2.3.5. Вземане на проби от газови емисии

2.3.5.1. Дебит на необработените отработени газове

Както е описано по-долу, за изчисление на емисиите в необработените отработени газове се прилагат същите спецификации като тези, предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (точка 1.4.4).

2.3.5.2. Дебит на разредените отработени газове

При използването на система с разреждане на целия поток се прилагат следните спецификации.

Изпускателната тръба, монтирана между двигателя и системата с разреждане на целия поток съответства на изискванията на приложение VI.

Сондата или сондите за вземане на проби от газовите емисии се монтират в тунела за разреждане, на място, което се характеризира с добро смесване на разреждащия въздух и на отработените газове, и в непосредствена близост до сондата за вземане на проби от частици.

По принцип вземането на проби може да бъде извършено по два начина:

—	проби от замърсителите се вземат в торбичка за вземане на проби по време на целия цикъл и се измерват веднага след края на изпитването.

—	проби от замърсителите се вземат непрекъснато и се натрупват през целия цикъл; този метод е задължителен за НС и NOx.

Пробите за фонова концентрация се вземат преди тунела за разреждане в торбичка за вземане на проби и фоновата концентрация се изважда от концентрацията на емисиите, в съответствие с приложение 3, точка 2.2.3.

2.4. Определяне на частиците

Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да бъде осъществено с помощта на система с разреждане на част от потока или на система с разреждане на целия поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям за пълното елиминиране на водната кондензация в разреждащите системи и в системата за вземане на проби и за поддържането на температурата на разредените отработени газове в интервала между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С), непосредствено преди филтърните държатели. При висока влажност на въздуха се разрешава изсушаване на разреждащият въздух преди въвеждането му в разреждащата система. При температура на околната среда по-ниска от 293 К (20 °С) се препоръчва предварително загряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата от 303 К (30 °С). Температурата на разреждащия въздух преди въвеждането на отработения газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52 °С).

Сондата за вземане на проба от частици се монтира в непосредствена близост до сондата за вземане на проба от газови емисии и монтирането е в съответствие с разпоредбите от точка 2.3.5.

Спецификации за системата с разреждане на част от потока

Системата с разреждане на част от потока трябва да бъде конструирана по такъв начин, че да се извършва разделяне на потока отработени газове на две части, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на степента на разреждане. Могат да бъдат приложени различни методи на разделяне, като видът на разделянето определя до голяма степен използваните уреди и методи за вземане на проби (приложение VI, точка 1.2.1.1).

За контрола на дадена система с разреждане на част от потока, времето за отклик на системата трябва да бъде кратко. Времето за преход на системата се определя според описаната в приложение 2, точка 1.11.1 процедура.

Ако общото време за преход при измерването на дебита на отработени газове (виж предната точка) и на система с разреждане на част от потока е по-малко от 0,3 секунди, може да бъде използван непрекъснат (онлайн) контрол. Ако това време за преход е по-голямо от 0,3 секунди, трябва да бъде използван предварителен контрол на основата на предварително регистрирано изпитване. В този случай времето за нарастване трябва да бъде по-малко или равно на 1 секунда и общото време на закъснение на комбинацията по-малко или равно на 10 секунди.

Откликът на цялата система трябва да бъде такъв, че пробата от частици (GSE) да е представителна и пропорционална на масовия дебит на отработените газове. За определяне на пропорционалността се извършва регресионен анализ на GSE/GEXHW при честота на събиране на данните най-малко 5 Hz и като се спазват следните критерии:

—	корелационния коефициент r2 на линейната регресия между GSE и GEXHW не е по-малък от 0,95,

—	стандартната грешка на оценката на GSE към GEXHW не превишава 5 % от максималната стойност на GSE,

—	пресечната точка на GSE с регресионната права не превишава ± 2 % от максималната стойност на GSE.

По избор, може да бъде извършено предварително изпитване и сигналът за масов дебит на отработените газове от това предварително изпитване да бъде използван за контрол на дебита на пробата в системата за вземане на проби от частици („предварителен контрол“). Тази процедура се изисква, когато времето за преход на системата за вземане на проби от частици (t50,P) и/или времето за преход на сигнала на масовия дебит на отработени газове (t50,F) е по-голямо от 0,3 секунди. Точно регулиране на системата с разреждане на част от потока се получава, ако времевата линия на GEXHW,pre от предварителното изпитване, контролиращо GSE, е отместена с „предварително време“ равно на t50,P + t50,F.

За установяване на връзката между GSE и GEXHW се използват данните, получени по време на реалното изпитване, като времето за GEXHW се регулира с t50,F по отношение на GSE (t50,P не влияе). С други думи, времевото отместване между GSE и GEXHW представлява разликата между времената за преход, определени в приложение 2, точка 2.6.

За системите с разреждане на част от потока трябва да бъде отделено специално внимание на точността на дебита на проба GSE, ако той не е измерен директно, а е определен от разликата на дебитите:

Formula

В този случай точност от ± 2 % за GTOTW и GDILW не е достатъчна за да гарантира приемлива точност за GSE. Ако дебитът на газа се определя от разликата на дебитите, най-голямата грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GSE да е в рамките на ± 5 %, при степен на разреждане е по-малка от 15. Тя може да бъде изчислена като се вземе средната квадратична стойност на грешките от всеки апарат.

Приемлива точност на GSE може да бъде получена по един от следните методи:

а)	абсолютната точност на GTOTW и GDILW е ± 0,2 %, което гарантира точност на GSE ≤ 5 % при степен на разреждане 15. При по-високи степени на разреждане грешките ще бъдат по-големи;

б)	калибрирането на GDILW по отношение на GTOTW се извършва по начин, че да се получи същата точност на GSE както при точка „а“. За подробностите на това калибриране виж приложение 2, точка 2.6;

в)	точността на GSE се определя индиректно от точността на степента на разреждане, определена с помощта на индикаторен газ (например СО2). И в този случай точността на GSE трябва да бъде еквивалентна на получената по метода от точка „а“;

г)	абсолютната точност на GTOTW и GDILW е ± 0,2 % от пълния обхват, максималната грешка на разликата между GTOTW и GDILW е 0,2 % и линейната грешка е 0,2 % от най-високата, наблюдавана по време на изпитването, стойност на GTOTW.

2.4.1. Филтър за взимане на проби от частици

2.4.1.1. Спецификация на филтрите

За сертифициращите изпитвания са необходими филтри от стъкловлакна с флуоровъглеродно покритие или флуоровъглеродни мембранни филтри. За особени приложения могат да бъдат използвани други филтърни материали. При всички типове филтри степента на улавяне на 0,3 µm DOP (диоктилфталат) трябва да е минимум 99 %, при номинална скорост на обтичане на филтъра между 35 и 80 cm/s. Когато се провеждат сравнителни изпитвания между лаборатории или между производител и упълномощен орган за oдобрение, трябва да бъдат използвани филтри с едно и също качество.

2.4.1.2. Размери на филтрите

Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 мм (37 мм ефективен диаметър (диаметър на петното). Могат също да бъдат използвани филтри с по-големи диаметри (точка 1.5.1.5).

2.4.1.3. Основен и вторичен филтри

2.4.1.4. Номинална скорост на обтичане на филтъра

2.4.1.5. Натоварване на филтъра

Диаметър на филтъра (mm)	Препоръчителен ефективен диаметър (диаметър на петното) (mm)	Препоръчително минимално натоварване на филтъра (mg)
47	37	0,11
70	60	0,25
90	80	0,41
110	100	0,62

2.4.2. Спецификации за тегловната камера и аналитичната везна

2.4.2.1. Условия в тегловната камера

Температурата на камерата (или помещението), в която (което) филтрите за частици се кондиционират и претеглят, трябва да бъде поддържана равна на 295 К (22 ° ± 3К през цялата продължителност на процеса на кондициониране и претегляне. Влажността трябва да бъде поддържана при температура на оросяване от 282,5К (9,5 °С) ± 3К и относителната влажност - на 45 ± 8 %.

2.4.2.2. Еталонно претегляне на филтрите

Атмосферата в камерата за претегляне (или помещението за претегляне) трябва да бъдe без всякакви замърсяващи вещества (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Отклонения от представените в точка 2.4.2.1 спецификации за камерата за претегляне са допустими, ако тяхната продължителност не надвишава 30 минути. Помещението за претегляне трябва да отговаря на необходимите спецификации, преди персоналът да влезе в него. Най-малко два неупотребявани еталонни филтъра или еталонна двойка филтри се претеглят за предпочитане едновременно с филтрите (двойката филтри) за вземане на проби, като допустимата максимална разлика във времето на претегляне между филтрите за вземане на проби и еталонните филтри е 4 часа. Филтрите трябва да имат същата големина и да са от същия материал както филтрите за вземане на проби.

Ако посочените в точка 2.4.2.1 критерии за стабилност на камерата за претегляне не са изпълнени, но при претеглянето на еталонния филтър (еталонната двойка) тези критерии са спазени, производителят на двигателя може да признае теглата на филтрите за взимане на проби или да обяви изпитванията за невалидни, да промени системата за контрол на помещението за претегляне и да извърши изпитването отново.

2.4.2.3. Аналитична везна

2.4.2.4. Премахване на електростатични ефекти

2.4.3. Допълнителни указания за измерване на частиците

Всички части на разреждащата система и на системата за взимане на проби, влизащи в допир с необработените и разредените отработени газове,от изпускателната тръба до филтърния държател, трябва да бъдат конструирани така, че да бъде сведено до минимум отлагането на частици върху тях или изменението на частиците. Всички части трябва да са от електрически проводими материали, които да не влизат в реакция с компонентите на отработените газове и да бъдат заземени за предотвратяване на електростатични ефекти.“

Допълнение 2 се изменя, както следва:

a)	заглавието се заменя със следния текст: „Допълнение 2 МЕТОД НА КАЛИБРИРАНЕ (NRSC, NRTC (1);“

б)

точка 1.2.2 се изменя, както следва:

В края на съществуващия текст се добавя следният текст:

„Тази точност предполага, че използваните за смесите първични газове са известни с точност най-малко от ± 1 %, съгласно националните и международните стандарти. Проверката трябва да бъда направена в интервала от 15 до 50 % от пълния обхват за всяко едно калибриране, включващо използването на смесител-дозатор. При проваляне на първата проверка може да бъде направена допълнителна проверка с друг еталонен газ.

По избор смесител-дозаторът може да бъде проверен с уред за измерване от линеен тип, например като се използва газ NO с детектор CLD. Настройката на скалата на уреда трябва да бъде извършена с газът за настройване на чувствителността, директно свързан към уреда. Смесител-дозаторът трябва да бъде проверен при използваните настройки и номиналната стойност трябва да бъде сравнена с измерената от уреда концентрация. За всяка точка получената разлика трябва да бъде ± 1 % от номиналната стойност.

Други методи могат да бъдат използвани при условие че се основават на добрата инженерна практика и с предварителното съгласие на заинтересованите страни.

Бележка: За построяване на точна калибрационна крива на анализатора се препоръчва смесител-дозатор с точност в границите на ± 1 %. Смесител-дозаторът трябва да бъде калибриран от производителя на уреда.“

в)

точка 1.5.5.1 се изменя, както следва:

i)	първото изречение се заменя със следния текст: „Калибрационната крива на анализатора се построява с помощта на най-малко шест калибрационни точки (без нулата), разположени колкото се може по-равномерно.“;

ii)	трета алинея се заменя със следния текст: „Калибрационната крива не трябва да се различава с повече от ± 2 % от номиналната стойност на всяка калибрационна точка и с повече от ± 0,3 % от пълния обхват при нулата.“

г)	последна алинея от точка 1.5.5.2 се заменя от следния текст: „Калибрационната крива не трябва да се различава с повече от ± 4 % от номиналната стойност на всяка калибрационна точка и с повече от ± 0,3 % от пълния обхват при нулата.“

д)

точка 1.8.3 се заменя със следния текст:

„Проверката за смущения от кислород се извършва при пускане в действие на анализатора и след това по време на основните поддръжки.

Избира се обхват, при който използваните газове за проверка за смущения от кислород попадат в горната част на 50 %. Изпитването се извършва с пещ, настроена на необходимата температура.

1.8.3.1.

Газове за проверка за смущения от кислород

Газовете за проверка за смущения от кислород трябва да съдържат пропан с 350 ppm C 75 ppm въглеводороден C. Стойността на концентрацията се определя за допуските на еталонните газове чрез хроматографски анализ на общите въглеводороди плюс примесите или чрез динамично смесване-дозиране. Основният разредител трябва да бъде азот с добавката от кислород. За изпитване на дизелови двигатели са необходими следните смеси:

Концентрация на кислород	Добавка
21 (от 20 до 22)	Азот
10 (от 9 до 11)	Азот
5 (от 4 до 6)	Азот

1.8.3.2.

Процедура

а)	анализаторът е нулиран.

б)	обхватът на анализатора е настроен с 21 % кислородна смес.

в)	отново се проверява нулевият отклик. Ако се е променил с повече от 0,5 % от пълния обхват, операциите от букви а) и б) се повтарят.

г)	въвежда се газът за проверка за смущения от кислород при 5 % и при 10 %.

д)	отново се проверява нулевият отклик. Ако се е променил с повече от 1 % от пълния обхват, изпитването трябва да бъде започнато отново.

е)

за всяка от смесите от буква г), смущенията от кислород (%O2I) се изчисляват по следния начин:

A	=	концентрация на въглеводородите (ppm C) на газът за регулиране на чувствителността, използван в буква б)
B	=	концентрация на въглеводородите (ppm C) на газовете за проверка за смущения от кислород, използване в буква г)
C	=	отклик на анализатора

проценти на отклика на анализатора при пълен обхват, дължащи се на А.

ж)	процентът на смущенията от кислород (%O2I) преди изпитването трябва да бъде по-малък от ± 3,0 % за всички газове, за които се изисква проверка за смущенията от кислород.

з)	ако смущенията от кислород са повече от ± 3,0 %, въздушният дебит над и под спецификациите на производителя се настройва, чрез нараствания, като за всеки дебит се повтаря операцията от точка 1.8.1.

и)	ако след настройване на въздушния дебит смущенията от кислород са повече от ± 3,0 %, се настройва дебитът на горивото и след това дебитът на пробата, като за всяко ниво на настройка се повтарят операциите от точка 1.8.1.

й)	ако смущенията от кислород са все още повече от ± 3,0 %, трябва да се поправи или смени анализатора, горивото за FID или въздуха за горелката. След това операциите от настоящата точка трябва да бъдат започнати отначало с поправени или заменени оборудвания или с нови газове.“

е)

точка 1.9.2.2 се изменя, както следва:

първа алинея се заменя от следния текст:

„Тази проверка се прилага единствено за измервания на концентрацията на влажни газове. При пресмятането на подтискащото действие на водата трябва да се вземе предвид разреждането на калибриращия газ NO с водна пара и установяването на съотношение между концентрацията на водна пара в сместа и тази, очаквана по време на изпитването. NO калибриращ газ, с концентрация от 80 до 100 % от пълния обхват на нормалния работен диапазон трябва да се пропусне през (Н)CLD и стойността на NO да се запише под означение D. Газът NO се оставя да барботира във вода при стайна температура и се пропуска през (Н)CLD, а стойността на NO се записва под означение С. Температурата на водата се определя и записва под обозначение F. Налягането на наситената пара на сместа, което съответства на температурата на водата на барботьора (F), се определя и записва под означение G. Концентрацията на водна пара (в %) на сместа трябва да бъде изчислена по следния начин:“.

ii)

трета алинея се заменя със следния текст:

„и се записва под означение De. При отработени газове от дизелов двигател, максималната очаквана при изпитването, концентрация на водна пара в отработените газове (в %) трябва да бъде изчислена, допускайки атомно съотношение Н/С на горивото от 1,8 до 1, въз основа на максималната концентрация на СO2 в отработените газове или въз основа на концентрацията на неразреден СO2 в газа за регулиране на чувствителността (стойност А, измерена така както е посочено в точка 1.9.2.1) по следния начин:“

ж)

добавя се следната точка:

1.11. Допълнителни изисквания по отношение на калибрирането за измерване на необработени отработени газове при изпитване NRTC

1.11.1. Проверка на времето на отклик на аналитичната система

Настройките на системата за оценка на времето за отклик трябва да бъдат идентични с използваните за измервания по време на самото изпитване (налягане, дебити, настройки на филтрите на анализаторите и всички други фактори, влияещи на времето на отклик). Определянето на времето на отклик се осъществява чрез превключване на газа директно на входа на сондата за вземане на проби. Смяната на газа трябва да става за по-малко от 0,1 секунда. Използваните за изпитването газове трябва да водят до промяна на концентрацията най-малко 60 % от пълния обхват.

Концентрацията на всеки газов компонент се регистрира. Времето за отклик се дефинира като времевата разлика между смяната на газа и съответната промяна на регистрираната концентрация. Времето за отклик на системата (t90) се състои от времето на закъснение до измервателния детектор и времето за нарастване на детектора. Времето на закъснение се дефинира като времето, изминало между смяната (t0) и момента, когато отклика достига 10 % от крайното показание (t10). Времето за нарастване се дефинира като времето, изминало между отклика при 10 % и отклика при 90 % от крайното показание (t90-t10).

За времевата настройка на сигналите от анализатора и от потока от отработени газове в случая на измерване на необработени отработени газове, времето за преход се дефинира като времето, изминало от смяната (t0) и момента, когато отклика стига 50 % от крайното показание (t50).

Времето за отклик на системата трябва да е по-малко или равно на 10 секунди, с време за нарастване по-малко или равно на 2,5 секунди за всички ограничени компоненти (СО, NOx, НС) и за всички използвани диапазони.

1.11.2. Калибриране на анализатора на индикаторния газ за измерване на дебита на отработени газове

В случай на използване на индикаторен газ, анализаторът служещ за измерване на концентрациите на този газ трябва да бъде калибриран с помощта на еталонен газ.

Калибрационната крива се построява от най-малко 10 калибрационни точки (без нулата), разположени по такъв начин, че половината от тях се намира в интервала между 4 % и 20 % от пълния обхват на анализатора и останалата част в интервала между 20 % и 100 % от пълния обхват. Калибрационната крива се пресмята по метода на най-малките квадрати.

Калибрационната крива не трябва да се отклонява от номиналната стойност на всяка калибрациона точка с повече от 1 % от пълния обхват в диапазона от 20 % до 100 % от пълния обхват. Тя нe трябва също да се отклонява от номиналната стойност с повече от 2 % от номиналната стойност в диапазона от 4 % до 20 % от пълния обхват.

Преди изпитването нулата и обхвата на анализатора трябва да бъдат регулирани с помощта на нулиращ газ и на газ за настройване на чувствителността, чиято номинална стойност е по-голяма от 80 % от пълния обхват на анализатора.“

з)

точка 2.2 се заменя със следния текст:

„2.2.

Газомерите или дебитомерите се калибрират в съответствие с националните и/или международни стандарти.

Максималната грешка на измерваната стойност трябва да бъде ± 2 % от отчетената стойност.

При системите с разреждане на част от потока, специално внимание трябва да бъде обърнато на точността на дебита на пробата GSE, ако той не се измерва директно, а се определя от разликата на дебитите:

В този случай точност от ± 2 % за GTOTW и GDILW не е достатъчна за да гарантира приемлива точност за GSE. Ако дебитът на газа се определя от разликата на дебитите, най-голямата грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GSE да е в рамките на ± 5 %, при степен на разреждане е по-малка от 15. Тя може да бъде изчислена, ако се вземе средната квадратична стойност на грешките от всеки апарат.“

и)

добавя се следната точка:

2.6. Допълнителни изисквания по отношение на калибрирането за системите с разреждане на част от потока

2.6.1. Периодично калибриране

Ако дебитът на газовата проба се определя от разликата на дебитите, дебитомерът или уредът за измерване на дебита се калибрират с помощта на една от следните процедури, по такъв начин че дебитът GSE в тунела да задоволява изискванията по отношение на точността, предписани в приложение 1, точка 2.4.

Дебитомерът, измерващ GDILW се свързва последователно към дебитомера, измерващ GTOTW. Разликата между двата дебитомера се калибрира за най-малко 5 точки на настройване, като стойностите на дебита са разположение равномерно между най-ниската, използвана по време на изпитването стойност на GDILW и стойността на GTOTW, използвана по време на изпитването. Тунелът за разреждане може да се заобиколи.

Калибрирано устройство за измерване на масовия дебит се свързва последователно към дебитомера, измерващ GTOTW и точността се проверява за използваната по време на изпитването стойност. След това калибрираното устройство за измерване на масовия дебит се свързва последователно към дебитомера, измерващ GDILW и точността се проверява за най-малко 5 настройки, съответстващи на съотношения на разреждане от 3 до 50, по отношение на използваната по време на изпитването стойност на GTOTW.

Свързващата преносна тръба се отделя от изпускателната тръба и калибрирано устройство за измерване на дебита с подходящ мащаб за измерване на GSE се свързва към свързващата преносна тръба. След това GTOTW се настройва на използваната по време на изпитването стойност и GDILW се настройва последователно на най-малко пет стойности, съответстващи на съотношения на разреждане q между 30 и 50. По избор, за калибрирането може да бъде монтиран специален път (байпас), чрез който тунелът се заобикаля, но дебитът на общия въздух и дебитът на разреждащия въздух, преминаващи през съответните метри се поддържат както по време на самото изпитване.

Индикаторен газ се пропуска през свързващата преносна тръба. Този индикаторен газ може да бъде една от компонентите на отработените газове, като CO2 или NOx. След разреждане в тунела, индикаторния газ се измерва при пет степени на разреждане между 3 и 50. Точността на дебита на пробата се определя от степента на разреждане q:

Formula

Точността на анализаторите на отработени газове се взема под внимание за гарантиране на точността на GSE.

2.6.2. Проверка на въглеродния поток

Силно се препоръчва извършването на проверка на въглеродния поток с помощта на реални отработени газове, за да се открият проблемите на измерване и контрол, и за да се провери доброто функциониране на системата с разреждане на част от потока. Проверката на въглеродния поток трябва да бъде извършвана най-малко всеки път, когато се монтира нов двигател и когато се извършва значителна промяна на изпитвателната камера.

Двигателят трябва да работи при максимално натоварване на въртящия момент и при максимална честота на въртене или при който и да е друг стационарен режим, произвеждащ 5 % или повече СО2. Системата за вземане на проби в част от поток трябва да работи с коефициент на разреждане от около 15 до 1.

2.6.3. Проверка преди изпитването

Два часа преди изпитването се извършва следната проверка:

Точността на дебитомерите се проверява по същия метод, като този използван за калибрирането, най-малко за две точки, включително стойностите на GDILW, съответстващи на степени на разреждане между 5 и 15 за стойността на GTOTW, използвана по време на изпитването.

Извършването на проверка преди изпитването не е необходимо, при условие, че стойностите, регистрирани при описаната по-горе процедура на калибриране, позволяват да се покаже, че калибрирането на дебитометрите е стабилно за по-продължителен период от време.

2.6.4. Определяне на времето за преход

Настройките на системата за определяне на времето за преход трябва да бъдат същите като използваните за измерванията по време на самото изпитване. Времето за преход се определя по следния метод.

Oтделен еталонен дебитомер с диапазон на измерване, пригоден за дебита в сондата се монтира последователно на сондата и се свързва с нея. Времето за преход на този дебитомер трябва да бъде по-малко от 100 ms за дебитното стъпало, използвано по време на измерване на времето за отклик, с достатъчно ниско ограничение на дебита за да не се повлияят динамичните характеристики на системата с разреждане на част от потока и да отговаря на добрата инженерна практика.

Дебитът на отработените газове в системата с разреждане на част от потока (или въздушния дебит, ако се изчислява дебитът на отработените газове) се променя на стъпала, като се тръгва от нисък дебит докато се стигне най-малко 90 % от пълния обхват. Пусковото устройство на стъпаловидното изменение трябва да бъде същото като използваното за започване на предварителния контрол по време на самото изпитване. Импулса на стъпаловидното изменение на дебита на отработените газове и отклика на дебитомера се регистрират при честота най-малко от 10 Hz.

На основата на тези данни се определя времето за преход на системата с разреждане на част от потока, което представлява времето изтекло между започване на импулса на изменение и момента, в който отклика на дебитомера достигне 50 %. Аналогично се определя времето за преход на сигнала GSE на системата с разреждане на част от потока и сигнала GEXHW на дебитомера на отработените газове. Тези сигнали се използват по време на регресионните проверки, извършвани след всяко изпитване (приложение 1, точка 2.4).

Изчислението се повтаря за най-малко 5 нарастващи и затихващи импулса и се определя средната стойност от резултатите. Времето за вътрешен преход (< 100 ms) на еталонния дебитомер се изважда от тази стойност. Така се получава „предварителната стойност“ на системата с разреждане на част от потока, която се прилага в съответствие с приложение 1, точка 2.4.“

добавя се следният раздел:

„3. КАЛИБРИРАНЕ НА СИСТЕМАТА CVS

3.1. Общи положения

Системата CVS се калибрира с помощта на прецизен дебитомер и устройство, позволяващо промяна на работните условия.

Дебитът, преминаващ през системата се измерва за различни настройки на дебита и параметрите за управление и контрол на системата се измерват и отнасят към дебита.

Могат да бъдат използвани различни типове дебитомери, например калибрирана тръба на Вентури, калибриран ламинарен дебитомер или калибриран турбинен дебитомер.

3.2. Калибриране на обемната помпа (PDP)

Всички параметри на помпата се измерват едновременно с параметрите на калибрационна тръба на Вентури, свързана последователно на помпата. Изчисленият дебит (в m3/min на всмукателния отвор на помпата, абсолютно налягане и температура) се чертае спрямо корелационен коефициент, който представлява стойността на дадена точно определена комбинация от параметри на помпата. След това се решава линейното уравнение, свързващо дебита на помпата и корелационната функция. Ако системата CVS има повече скоростни диапазона, калибрирането трябва да бъде извършено за всеки използван диапазон.

По време на калибрирането трябва да бъде поддържана стабилност на температурата.

Загубите във връзките и тръбопроводите между калибрационната тръба на Вентури и CVS помпата трябва да са по-малки от 0,3 % от точката с най-малък дебит (точката с най-голямо ограничение и най-ниска PDP скорост).

3.2.1. Анализ на данните

Въздушният дебит (QS) във всяка позиция на ограничение (минимум 6 настройки) се изчислява в нормирани m3/min от данните от дебитомера, като се използва определения от производителя метод. След това въздушният дебит се превръща в дебит на помпата (V0), изразен в m3/об при абсолютни температура и налягане на вход на помпата:

Formula

където:

QS	=	въздушен дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), в m3/s
T	=	температура на всмукателния отвор на помпата, в K
pA	=	абсолютно налягане на всмукателния отвор на помпата (pB — р1), в kPa
n	=	дебит на помпата, в об/сек

За отчитане на взаимодействието на промените в налягането на помпата и степента на приплъзване (отместване) на помпата, се изчислява корелационната функция X0 между дебитът на помпата, разликата в налягането между всмукателния и нагнетателния отвори на помпата и абсолютното налягане на нагнетателния отвор на помпата:

Formula

където:

Δpp	=	разликата в налягането между всмукателния и нагнетателния отвори на помпата, в kPa
pA	=	абсолютното налягане на нагнетителния отвор на помпата, в kPa

За получаване на калибрационното уравнение се извършва линеен фит по метода на най-малките квадрати:

Formula

D0 и m са съответно константите на пресичане и наклон, описващи регресионните прави.

За CVS система с повече скоростни диапазони, калибрационните криви за различните диапазони на дебит на помпата трябва да са приблизително успоредни и стойностите на пресичане (D0) трябва да нарастват с намаляване на диапазона на дебит на помпата.

Стойностите, изчислени по формулата трябва да се различават с ± 5 % от измерената стойност V0. Стойностите на m варират за различните помпи. Даден входен дебит от частици намалява приплъзването (отместването) на помпата с времето, което се отразява от по-ниските стойности на m. Следователно, калибрирането трябва да бъде извършвано при включване на помпата, след основна профилактика и когато проверката на цялата система (виж точка 3.5) показва промяна на степента на приплъзване (отместване).

3.3. Калибриране на тръба на Вентури с критичен поток (CFV)

Калибриране на CFV се базира на уравнението за потока на критична тръба на Вентури. Газовият поток зависи от налягането и температурата при всмукателния отвор:

Formula

където:

KV	=	калибрационен коефициент
pA	=	абсолютно налягане на вход на тръбата на Вентури, (в kPa)
T	=	температура на вход на тръбата на Вентури, (в K).

3.3.1. Анализ на данните

Въздушният дебит (QS) при всяка позиция на ограничението (минимум 8 настройки) се определя в съответствие с определения от производителя метод, в нормирани m3/min от данните от дебитомера. Калибрационният коефициент се изчислява от получените за всяка настройка калибрационни данни, както следва:

Formula

където:

QS	=	въздушен дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), (в m3/s)
T	=	температура на вход на тръбата на Вентури, (в K)
pA	=	абсолютно налягане на вход на тръбата на Вентури, (в kPa).

За определяне на диапазона на критичния поток, KV се чертае като функция на налягането на вход на тръбата на Вентури. За критичен поток (намален), KV има сравнително постоянна стойност. С намаляване на налягането (увеличаване на разреждането), тръбата на Вентури се отпушва и KV намалява, което показва че CFV работи извън допустимия диапазон.

Средната стойност на KV и стандартната грешка трябва да бъдат изчислени най-малко за осем точки, намиращи се в областта на критичен поток. Стандартната грешка не трябва да превишава ± 0,3 % от средната стойност на KV.

3.4. Калибриране на дозвукова тръба на Вентури (SSV)

Калибриране на SSV се базира на уравнението на потока на дозвукова тръба на Вентури. Газовият поток зависи от налягането и температурата на вход, както и от понижението на налягането между входа и дюзата (шийката) на SSV:

Formula

където:

А0

набор от константи и единици за превръщане

= 0,006111 в единици от системата SI Formula

d	=	диаметър на дюзата (шийката) на SSV, (в m)
Cd	=	коефициент на изтичане на SSV
PА	=	абсолютно налягане на вход на тръбата на Вентури, (в kPa)
T	=	температура на вход на тръбата на Вентури, (в K)
r	=	съотношение между абсолютните статични налягания придюзата (шийката) и на входа на SS V =
β	=	съотношение между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба =

3.4.1. Анализ на данните

Въздушният дебит (QSSV) при всяка настройка на потока (минимум 16 настройки) се изчислява в нормирани m3/min от данните от дебитомера според определения от производителя метод. Коефициентът на изтичане се изчислява от получените за всяка настройка калибрационни данни, както следва:

Formula

където:

QSSV	=	въздушен дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), (в m3/s)
T	=	температура на вход на тръбата на Вентури, (в K)
d	=	диаметър на стеснението (шийката) на SSV, (в m)
r	=	съотношение между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV =
β	=	съотношение между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба =

За определяне на диапазона на дозвуков поток, Cd се чертае като функция от числото на Рейнолдс (Reynolds) на вход на дюзата (шийката) на SSV. Числото на Рейнолдс (Re) на вход на дюзата (шийката) на SSV се изчислява с помощта на следната формула:

Formula

където:

А1	=	превръщаненабор от константи и единици за
QSSV	=	въздушен дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), (в m3/s)
d	=	диаметър на дюзата (стеснението) на SSV, (в m)
μ	=	абсолютен или динамичен вискозитет на газа, изчислен с помощта на следната формула:

Formula

където:

b	=	опитна константа =
S	=	опитна константа

Тъй като QSSV се използва във формулата, служеща за изчисляване на Re, изчисленията трябва да бъдат започнати с предполагаема начална стойност на QSSV или на Cd на калибриращата тръба на Вентури и да бъдат повтаряни до получаване на сходимост на стойностите на QSSV. Методът за сходимост трябва да има точност най-малко 0,1 %.

За най-малко шестнадесет точки, намиращи се в областта на дозвуков поток, стойностите на Cd, изчислени с помощта на уравнението, произтичащо от фита на калибрационната крива, трябва да се намират в интервала ± 5 % от стойността на Cd за всяка калибрационна точка.

3.5. Проверка на цялата система

Общата точност на CVS системата и на системата за анализ се определя като известна маса от замърсяващ газ се вкарва в нормално използваната система. Замърсителят се изследва и масата се изчислява съобразно с приложение III, допълнение 3, точка 2.4.1, освен в случая на пропан, където се използва коефициент 0,000472 вместо коефициента 0,000479, използван за НС. Прилага се една от следните две техники.

3.5.1. Измерване с помощта на бленда за критичен поток

Известно количество чист газ (пропан) се вкарва в CVS системата през калибрирана бленда за критичен поток. Ако налягането на вход е достатъчно високо, настроеният чрез блендата за критичен поток дебит не зависи от налягането на изход на блендата (критичен поток). В продължение на приблизително от 5 до 10 минути CVS системата работи както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите от отработени газове. Газова проба се изследва с обичайното оборудване (торбичка за вземане на проба или интегрален метод) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да се намира в границите на ± 3 % от известната маса на вкарания газ.

3.5.2. Измерване с помощта на гравиметрична техника

Теглото на малка бутилка, пълна с пропан, се определя с точност от ± 0,01 грама. В продължение на приблизително от 5 до 10 минути CVS системата работи както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите от отработени газове, когато въглеродния оксид или пропана се вкарват в системата. Количеството отделен чист газ се определя с диференциално теглене. Газова проба се изследва с обичайното оборудване (торбичка за вземане на проба или интегрален метод) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да се намира в границите на ± 3 % от известната маса на вкарания газ.“

Допълнение 3 се изменя, както следва:

а)	за това допълнение се добавя следното заглавие: „ОЦЕНКА И ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ“

б)	заглавието на раздел 1 се заменя със следния текст: „ОЦЕНКА И ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ — ИЗПИТВАНЕ NRSC“

в)

точка 1.2 се заменя със следния текст:

1.2. Емисии на частици

За оценка на частиците сумарните маси (МSАM, i) на пропуснатата през филтрите проба се записват за всеки изпитвателен етап. Филтрите се поставят в тегловната камера и се кондиционират там в продължение най-малко на два, но не повече от осемдесет часа, и после се претеглят. Брутното тегло на филтрите се записва и от него се изважда тарата (приложение III, точка 3.1). Масата на частиците (Мf при еднофилтърния метод, Мf, i при многофилтърния метод) e сумата от масите на частиците, събрани върху основния и вторичния филтри. При прилагане на фонова корекция се записва масата (МDIL) на преминаващия през филтрите разреждащ въздух и масата на частиците (Мd). Ако е направено повече от едно измерване, се изчислява частното Md/MDIL за всяко отделно измерване и се определя средната стойност.“;

г)

точка 1.3.1 се заменя със следния текст:

1.3.1. Определяне на дебита на отработените газове

Масовият дебит на отработените газове (GEXHW) за всеки изпитвателен етап се определя съгласно приложение III, допълнение 1, точки от 1.2.1 до 1.2.3.

При използване на система с разреждане на целия поток, общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) за всеки изпитвателен етап се определя според приложение III, допълнение 1, точка 1.2.4.“

д)

точки от 1.3.2 до 1.4.6 се заменят със следния текст:

1.3.2. Корекция за преход от работа в сухи към влажни условия

При прилагане на стойността GEXHW, ако измерването не е било вече направено при влажни работни условия, измерената концентрация се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия, по следната формула:

сonc (влажно) = kw x conc (сухо)

За необработените отработени газове:

Formula

За разредените отработени газове:

Formula

или

Formula

За разреждащия въздух:

Formula

За всмуквания въздух (ако е различен от разреждащия въздух):

Formula

където:

На	–	абсолютната влажност на всмуквания въздух, (в g вода на kg сух въздух)
Нd	–	абсолютната влажност на разреждащия въздух, (в g вода на kg сух въздух)
Rd	–	относителната влажност на разреждащия въздух, (в %)
Rа	–	относителната влажност на всмуквания въздух, (в %)
pd	–	налягането на наситената пара на разреждащия въздух,(в kPa)
pа	–	налягането на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pВ	–	общото барометрично налягане, (в kPa).

Бележка: Ha и Hd могат да бъдат определени чрез измерване на относителната влажност, както е описано по-горе, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокър термометър с помощта на общоприети формули.

1.3.3. Корекция за влажност на емисиите от NOX

Тъй като емисиите на NOX зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOX трябва да се коригира в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, прилагайки коефициента КН, определен от следната формула:

Formula

където:

Tа	–	температурата на въздуха, (в К)
На	–	абсолютна влажност на всмуквания въздух, (в g на kg сух въздух)

Formula

където:

Rа	–	относителната влажност на всмуквания въздух, (в %)
pа	–	налягането на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pB	–	общото барометрично налягане, (в kPa).

Бележка: Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано по-горе, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокър термометър с помощта на общоприети формули.

1.3.4. Пресмятане на масовите дебити на емисиите

Масовите дебити на емисиите за всеки етап на изпитване се определят, както следва:

а)	за необработени отработени газове (2):

б)

за разредените отработени газове (2):

Formula

където:

concс e коригираната фонова концентрация

concс = conc - concd Formula

или:

DF = 13,4/ concCO2

Коефициентът „u – влажно“ трябва да се прилага съгласно следната таблица 4:

Таблица 4. Стойности на коефициент „u – влажно“ за различни компоненти на отработените газове

Газ	u	Conc
NOX	0,001587	ppm
CO	0,000966	ppm
HC	0,000479	ppm
CO2	15,19	%

Плътността на НС се изчислява на основата на средно съотношение въглерод-водород от 1:1,85.

1.3.5. Изчисляване на специфичните емисии

Специфичната емисия (g/kWh) се пресмята отделно за всички съставни части по следния начин:

Formula

където Formula

Използваните при горното изчисление тегловни коефициенти и брой на изпитвателните етапи (n) съответстват на т. 3.7.1 от приложение III.

1.4. Изчисляване на емисиитe на частици

Емисиите на частици се изчисляват по следния начин:

1.4.1. Корекция за влажност на емисиите на частици

Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, масовият дебит на частиците трябва да бъде коригиран в зависимост от влажността на околния въздух, прилагайки коефициентът Кр, дефиниран от следната формула:

Formula

където:

–

е абсолютната влажност на всмуквания въздух, в g на kg сух въздух

Formula

където:

Rа	–	относителната влажност на всмуквания въздух, (в %)
pа	–	налягането на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pВ	–	общото барометрично налягане, (в kPa).

1.4.2. Система с разреждане на част от потока

Крайните протоколирани резултати от изпитването на емисията на частици се получават чрез следните стъпки. Тъй като могат да бъдат използвани различни начини за регулиране на дебита на разреждане, за пресмятане на масовия дебит на разредените отработени газове GEDF се прилагат различни методи. Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване (i) по време на периода на вземане на проби.

1.4.2.1. Изокинетични системи

GEDFW,i = GEXHW,i × qi

Formula

където r съответства на съотношението на площите на сеченията на изокинетичната сонда Аp и на изпускателната тръба АТ

Formula

1.4.2.2. Системи с измерване на концентрацията на СO2 или NOX

GEDFW,i = GEXHW,i × qi

Formula

където:

ConcE	=	концентрацията на влажния индикаторен газ в необработените отработени газове;
ConcD	=	концентрацията на влажния индикаторен газ в разредените отработени газове;
ConcА	=	концентрацията на влажния индикаторен газ в разреждащия въздух.

Концентрациите, измерени при сухи условия, се преобразуват в стойности, отнесени към влажни условия съгласно точка 1.3.2 на настоящото приложение.

1.4.2.3. Системи с измерване на СO2 и метод на въглеродния баланс

Formula

където:

СО2D	=	концентрацията на СО2 в разредените отработени газове
СО2А	=	концентрацията на СО2 в разреждащия въздух

(концентрации в обемни проценти, на влажна база)

Това уравнение се базира на допускането за съществуване на баланс по въглерода (подадените към двигателя въглеродни атоми се отделят под формата на СО2) и се извежда по следния начин:

GEDFW,i = GEXHW,i × qi

Formula

1.4.2.4. Системи с измерване на дебита

GEDFW,i = GEXHW,i × qi

Formula

1.4.3. Системи с разреждане на целия поток

Крайните протоколирани резултати от изпитването на емисията на частици се получават чрез следните операции.

Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване (i) по време на периода на вземане на проби.

GEDFW,i = GTOTW,i

1.4.4. Пресмятане на масовия дебит на частици

Масовият дебит на частици се пресмята, както следва:

При еднофилтърния метод:

Formula

където:

(GEDFW)aver за цикъла на изпитване се определя чрез събиране на изчислените в отделните етапи средни стойности, определени по време на периода на вземане на проби:

Formula

където i = 1, …n.

При многофилтърния метод

Formula

където i = 1, …n.

Масовият дебит частици може да бъде коригиран в зависимост от фоновата концентрация, както следва.

При еднофилтърния метод:

Formula

Ако е извършено повече от едно измерване, тогава (Мd/MDIL) се замества с (Мd/MDIL)aver

Formula

или:

DF = 13,4 / concCO2

При многофилтърния метод:

Formula

Ако е извършено повече от едно измерване, тогава (Мd/MDIL) се замества с (Мd/MDIL)aver.

Formula

или:

DF = 13,4 / concCO2

1.4.5. Пресмятане на специфичните емисии

Емисията на частици РТ (g/kWh) се изчислява по следния начин (3)

При еднофилтърния метод:

Formula

При многофилтърния метод:

Formula

1.4.6. Ефективен тегловен коефициент

При еднофилтърния метод ефективният тегловен коефициент WFE,i за всеки изпитвателен етап се изчислява по следния начин:

Formula

където i = 1,…n

Стойността на ефективните тегловни коефициенти не бива да се отклонява с повече от ± 0,005 (абсолютна стойност) от стойностите на посочените в точка 3.7.1 от приложение III тегловни коефициенти.

е)

добавя се следният раздел:

„2. ОЦЕНКА И ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ (ИЗПИТВАНЕ NRТC)

Тази раздел описва следните два принципа на измерване, които могат да бъдат използвани за оценка на емисиите от замърсители по време на NRTC цикъла:

—	газообразните компоненти се измерват в необработените отработени газове в реално време и частиците се измерват при използване на система с разреждане на част от потока;

—	газообразните компоненти и частици се определят с помощта на система с разреждане на целия поток (система CVS).

2.1. Изчисляване на газовите емисии в необработените отработени газове и емисиите на частици с помощта на система с разреждане на част от потока

2.1.1 Увод

Сигналите за моментната концентрация на газообразните компоненти се използват за изчисляване на масовите емисии като се умножават с моментния масов дебит на отработените газове. Моментният масов дебит на отработените газове може да бъде директно измерен или изчислен с помощта на методите, описани в приложение III, допълнение 1, точка 2.2.3 (измерване на дебита на всмуквания въздух и дебита на гориво, метод на индикаторния газ, измерване на всмуквания въздух и на съотношението въздух/гориво). Специално внимание трябва да бъде обърнато на времената на отклик на различните уреди. Тези разлики се вземат под внимание при времевата настройка на сигналите.

В случая на частици, сигналите за масовия дебит на отработените газове се използват за настройка на системата с разреждане на част от потока по такъв начин, че да се получи проба, пропорционална на масовия дебит на отрботените газове. Качеството на пропорционалността се проверява чрез прилагане на регресионен анализ между пробата и дебита на отработените газове, както е описано в приложение III, допълнение 1, точка 2.4.

2.1.2. Определяне на газообразните съставки

2.1.2.1. Изчисление на масовите емисии

Масата на замърсителите Mgaz (g/изпитване) се определя като се изчисляват моментните масови емисии от необработените концентрации на замърсителите, от стойностите „u“ от таблица 4 (виж точка 1.3.4) и от масовия дебит на отработените газове, като се държи сметка за времето на преход и се интегрират (сумират) моментните стойности за цялата продължителността на цикъла. За предпочитане е концентрациите да бъдат измервани при влажна база. Ако са измервани при суха база, корекцията за преход от сухи към влажни условия, описана по-долу, се прилага за стойностите на моментна концентрация преди всяко друго изчисление.

Таблица 4. Стойности на коефициент u — влажно за различни компоненти на отработените газове

Газ	u	Conc
NOX	0,001587	ppm
CO	0,000966	ppm
HC	0,000479	ppm
CO2	15,19	%

Плътността на въглеводородите (НС) се изчислява на основата на средно съотношение въглерод-водород от 1:1,85.

Прилага се следната формула:

Formula (g/kWh)

където:

u	=	съотношение между плътността на компонента на отработените газове и плътността на отработените газове
conci	=	моментна концентрация на компонента в необработените отработените газове, (в ppm)
GEXHW,I	=	моментен масов дебит на отработените газове, (в kg/s)
f	=	честота на събиране на данните, (в Hz)
n	=	брой измервания

За изчисляване на NOx се използва описаният по-долу корекционен коефициент за влажност kH.

Ако измерването не е било вече направено при влажни работни условия, измерената моментна концентрация се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия, както е описано по-долу.

2.1.2.2. Корекция за преход от сухи във влажни условия

Ако измерената моментна концентрация се определя при сухи условия, тя се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия прилагайки следните формули:

Formula

където:

Formula

със

Formula

където:

concCO2	=	концентрация на CO2 при сухи условия (в %)
concCO	=	концентрация на CO при сухи условия (в %)
Ha	=	абсолютната влажност на всмуквания въздух, в g на kg сух въздух

Formula

където:

Rа	–	относителната влажност на всмуквания въздух, (в %)
pа	–	налягането на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pВ	–	общото барометрично налягане, (в kPa).

2.1.2.3. Корекция на влажността и температурата на емисиите от NOX

Тъй като емисиите на NOX зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOX трябва да бъде коригирана в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, прилагайки коефициентите, определени от следната формула:

Formula

където:

Tа	=	температурата на всмуквания въздух, (в К)
На	=	влажност на всмуквания въздух, (в g на kg сух въздух)

Formula

където:

Rа	–	относителната влажност на всмуквания въздух, (в %)
pа	–	налягането на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pB	–	общото барометрично налягане, (в kPa).

Бележка: Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано по-горе, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или темпeратурата на сухия/мокър термометър с помощта на общоприети формули.

2.1.2.4. Пресмятане на специфичните емисии

Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват отделно за всеки компонент както следва:

Индивидуален газ = Mgas/W act

където:

Wact

работа на действителния цикъл, така както е определена в приложение III, точка 4.6.2 (в kWh)

2.1.3. Определяне на частици

2.1.3.1. Изчисляване на масовите емисии

Масата на частици МРТ (g/kWh) се изчислява по един от следните два метода.

а)

Formula

където:

Mf	=	маса на частиците, взети за проба по време на цикъла, (в mg)
MSAM	=	маса на разредените отработени газове, преминаващи през филтрите за частици, (в kg)
MEDFW	=	маса на еквивалента на разредените отработени газове по време на целия цикъл, (в kg)

Общата маса на еквивалента на разредените отработени газове по време на целия цикъл се определя по следния начин:

където:

G EDFW,i	=	еквивалентен моментен масов дебит на разредените отработени газове, (в kg/s)
G EXHW,i	=	моментен масов дебит на отработените газове, (в kg/s)
qi	=	моментна степен на разреждане
GTOTW,I	=	моментен масов дебит на разредените отработени газове в тунела за разреждане, (в kg/s)
GDILW,i	=	моментен масов дебит на въздуха за разреждане, (в kg/s)
f	=	честота на събиране на данните, (в Hz)
n	=	брой измервания

б)

Formula

където:

Mf	=	маса на частиците, взети за проба по време на цикъла, (в mg)
rS	=	средно калибрационно съотношение за цялата продължителност на цикъла

където:

MSE	=	маса на отработените газове, взета за проба по време на цикъла, (в kg)
MEXHW	=	общ масов дебит на отработените газове през продължителността по време на целия цикъл, (в kg)
MSAM	=	маса на разредените отработени газове, преминаващи през филтрите за частици, (в kg)
MTOTW	=	маса на разредените отработени газове, преминаващи през тунела за разреждане, (в kg)

Бележка: В случая на система за пълно вземане на проба, MSAM и MTOTW са еднакви.

2.1.3.2. Корекция за влажност на емисиите на частици

Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на частиците трябва да бъде коригирана в зависимост от влажността на околния въздух, прилагайки коефициента Кр, дефиниран от следната формула:

Formula

където:

е влажността на всмуквания въздух, в грамове (g) вода на килограм (kg) сух въздух

Formula

където:

Rа	–	относителна влажност на всмуквания въздух, (в %)
pа	–	налягане на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pВ	–	общо барометрично налягане, (в kPa).

2.1.3.3. Пресмятане на специфичните емисии

Емисията на частици се изчислява по следния начин:

Formula

където:

Weff

работа на действителния цикъл, така както е определена в приложение III, точка 4.6.2 (в kWh)

Определяне на газообразните съставки и на частиците с помощта на система с разреждане на пълния поток

За изчисление на емисиите на разредените отработени газове, трябва да се знае масовия дебит на тези газове. Общият дебит на разредените отработени газове по време на продължителността на цикъла MTOTW (kg/изпитване) се изчислява от стойностите на измерване, събрани по време на цикъла и от съответните калибрационни данни на дебитомера ( V0 за PDP, KV за CVF, Cd за SSV), с помощта на един от методите, описани в точка 2.2.1. Ако общата маса на пробата от частици (MSAM) и замърсяващи газове превишава 0,5 % от общия дебит на CVS системата (MTOTW), дебитът на CVS системата се коригира за MSAM или потокът на пробата от частици се връща към CVS системата преди дебитомера.

2.2.1. Определяне на дебита на разредени отработени газове

Система PDP-CVS

Ако температурата на разредените отработени газове се поддържа в границата на ± 6 К по време на целия цикъл с помощта на топлообменник, масовият дебит по време на цикъла се изчислява по следния начин:

Formula

където:

MTOTW	=	масата на разредените отработени газове по време на цикъла във влажни условия (в kg)
V0	=	обем на изпомпвания за един оборот газ при условията на изпитване (в m3/об)
Np	=	общ брой на оборотите на помпата за дадено изпитване
pB	=	атмосферно налягане в изпитвателната камера, (в kPa)
p1	=	разреждане под атмосферното налягане на всмукателния отвор на помпата (в kPa)
T	=	средна температура на разредените отработени газове при всмукателния отвор на помпата по време на цикъла, (в K)

При използване на система с компенсация на дебита (т.е. без топлообменник), моментните масови емисии трябва да бъдат определени и интегрирани за цялата продължителност на цикъла. В този случай, моментната маса на разредените отработени газове се изчислява както следва:

Formula

където:

Np,i

общ брой на оборотите на помпата за даден времеви интервал

CFV-CVS система

Ако температурата на разредените отработени газове се поддържа в границата на ± 11 К по време на целия цикъл с помощта на топлообменник, масовият дебит по време на цикъла се изчислява по следния начин:

Formula

където:

MTOTW	=	масата на разредените отработени газове по време на цикъла във влажни условия (в kg)
t	=	време на цикъла (в s)
KV	=	калибрационен коефициент на тръба на Вентури с критичен поток при нормирани условия
PA	=	абсолютно налягане на вход на тръбата на Вентури, (в kPa)
T	=	абсолютна температура на вход на тръбата на Вентури, (в K)

Formula

където:

Δti

времеви интервал, (в s)

Система SSV-CVS

Formula

където:

Formula

А0

набор от константи и единици за превръщане

= 0,006111 в единици от системата SI Formula

d	=	диаметър на дюзата (шийката) на SSV, (в m)
Cd	=	коефициент на изтичане на SSV
РА	=	абсолютно налягане на вход на тръбата на Вентури, (в kPa)
T	=	температура на вход на тръбата на Вентури, (в K)
r	=	съотношение между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV =
β	=	съотношение между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба =

Formula

където:

Formula

Δti

времеви интервал, (в s)

Изчислението в реално време започва или с подходяща стойност на Cd, като например 0,98, или с подходяща стойност на QSSV. Ако изчислението започва с QSSV, началната стойност на QSSV се използва за оценка на Re.

По време на всички изпитвания за емисии, числото на Рейнолдс при дюзата (на шийката) на SSV трябва да е близко до числата на Рейнолдс, използвани за получаване на калибрационната крива, построена в съответствие с приложение 2, точка 3.2.

2.2.2. Корекция за влажност на емисиите от NOX

Тъй като емисиите на NOX зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOX трябва да бъде коригира в зависимост от влажността на околния въздух, прилагайки определените от следните формули коефициенти:

Formula

където:

Tа	=	температурата на въздуха, (в К)
На	=	абсолютна влажност на всмуквания въздух, (в g вода на kg сух въздух)

Formula

Rа	=	относителната влажност на всмуквания въздух, (в %)
pа	=	налягането на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pB	=	общото барометрично налягане, (в kPa).

2.2.3. Пресмятане на масовите дебити на емисиите

2.2.3.1. Системи с постоянен масов дебит

В случая на системи, оборудвани с топлообменник, масата на замърсителите Mgas (g/изпитване) се определя от следното уравнение:

Mgas = u × conc × MTOTW

където:

u	=	съотношение между плътността на компонента на отработените газове и плътността на разредените отработени газове, както е посочено в таблица 4, точка 2.1.2.1
conc	=	средни концентрации, коригирани с фоновите концентрации по време на целия цикъл, получени от интегрално измерване (задължително за NOx и HC) или от измерването с торбички, (в ppm)
MTOTW	=	обща маса на разредените отработени газове по време на целия цикъл, така както е определена в точка 2.2.1 (в kg)

Тъй като емисиите на NOX зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOX трябва да бъде коригирана в зависимост от влажността на околния въздух, прилагайки коефициента КН, както е описано в точка 2.2.2.

Концентрациите, измерени при сухи условия трябва да бъдат превърнати в стойности, отнесени към влажни условия, в съответствие с точка 1.3.2.

2.2.3.1.1. Определяне на концентрациите, коригирани с фоновите концентрации

За да бъдат получени чистите концентрации на замърсителите от измерените концентрации, трябва да бъде извадена средната фонова концентрация на замърсяващите газове в разреждащия въздух. Средните стойности на фоновата концентрация могат да бъдат измерени с помощта на метода за вземане на проби в торбички или с непрекъснато интегрално измерване. Използва се следната формула:

conc = conce – concd × (1 – (1/DF))

където:

conc	=	концентрация на съответния замърсител в разредените отработени газове, коригирана с количеството на съответния замърсител, съдържаща се в разреждащия въздух
conce	=	концентрация на съответния замърсител, измерена в разредените отработени газове, (в ppm)
concd	=	концентрация на съответния замърсител, измерена в разреждащия въздух, (в ppm)
DF	=	коефициент на разреждане

Коефициентът на разреждане се изчислява както следва:

Formula

2.2.3.2. Системи с компенсация на дебита

Когато системата не е оборудвана с топлообменник, масата на замърсителите MGAS (g/изпитване) се определя като се изчисляват моментните масови емисии и като се интегрират моментните стойности за цялата продължителност на цикъла. Освен това, корекцията за фонова концентрация се прилага директно към моментната стойност на концентрацията. Прилагат се следните формули:

Formula

където:

conce,i	=	моментна концентрация на съответния замърсител, измерена в разредените отработени газове, (в ppm)
concd	=	концентрация на съответния замърсител, измерена във въздуха за разреждане, (в ppm)
u	=	съотношение между плътността на компонента на отработените газове и плътността на разредените отработени газове, както е посочено в таблица 4, точка 2.1.2.1
MTOTW,i	=	моментна маса на разредените отработени газове (точка 2.2.1), (в kg)
MTOTW	=	обща маса на разредените отработени газове за цялата продължителност на цикъла (точка 2.2.1), (в kg)
DF	=	коефициент на разреждане, така както е определен в точка 2.2.3.1.1.

2.2.4. Пресмятане на специфичните емисии

Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват отделно за всяка съставка както следва:

Индивидуален газ = Mgas/Wactf

където:

Wact

работа на действителния цикъла, така както е определена в приложение III, точка 4.6.2 (в kWh)

2.2.5. Изчисление на емисиите на частици

2.2.5.1. Изчисление на масовия дебит

Масата на частици МРТ (g/kWh) се изчислява както следва:

Formula

където:

Mf	=	маса на частиците, взети за проба по време на цикъла, (в mg)
MTOTW	=	обща маса на разредените отработени газове по време на целия цикъл, така както е определена в точка 2.2.1, (в kg)
MSAM	=	маса на разредените отработени газове, взета в тунела за разреждане за събиране на частици, , (в kg)

Mf	=	Mf,p + Mf,b , когато тези стойности са претеглени отделно, (в mg)
Mf,p	=	маса на частиците, събрани върху основния филтър, (в mg)
Mf,b	=	маса на частиците, събрани върху вторичния филтър, (в mg)

При използване на система с двойно разреждане, масата на въздуха за вторично разреждане трябва да бъде извадена от общата маса на двойно разредените отработени газове, чиято проба е взета от филтрите за частици.

MSAM = MTOT – MSEC

където:

MTOT	=	маса на двойно разредените отработени газове, преминали през филтрите за частици, (в kg)
MSEC	=	маса на въздуха за вторично разреждане, (в kg)

Ако фоновата концентрация на частици във въздуха за разреждане се определя съгласно с приложение III, точка 4.4.4, масата на частиците може да бъде коригирана за фоновата концентрация. В този случай масата на частиците се изчислява както следва:

Formula

където:

Mf, MSAM, MTOTW	=	виж по-горе
MDIL	=	маса на въздуха на първично разреждане, взета за проба чрез системата за вземане на проби от частици в разреждащия въздух, (kg)
Md	=	маса на частиците, събрани във въздуха за първично разреждане, (mg)
DF	=	коефициент на разреждане, така както е определен в точка 2.2.3.1.1.

2.2.5.2. Корекция за влажност на емисиите на частици

Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на частиците трябва да бъде коригирана в зависимост от влажността на околния въздух, прилагайки коефициентът Кр, дефиниран от следната формула:

Formula

където:

е влажността на всмуквания въздух, в грамове (g) вода на kg сух въздух

Formula

където:

Rа	–	относителната влажност на всмуквания въздух, (в %)
pа	–	налягането на наситената пара на всмуквания въздух, (в kPa)
pВ	–	общото барометрично налягане, (в kPa).

2.2.5.3. Пресмятане на специфичните емисии

Емисията на частици се изчислява по следния начин:

Formula

където:

Wact

работа на действителния цикъл, така както е определена в приложение III, точка 4.6.2 (в kWh)“

Добавят се следните приложения:

„

Допълнение 4

ПРОГРАМИРАНЕ НА ДИНАМОМЕТЪРА ЗА ИЗПИТВАНЕ NRTC

Време (s)	Нормирана честота на въртене (%)	Нормиран въртящ момент (%)
1	0	0
2	0	0
3	0	0
4	0	0
5	0	0
6	0	0
7	0	0
8	0	0
9	0	0
10	0	0
11	0	0
12	0	0
13	0	0
14	0	0
15	0	0
16	0	0
17	0	0
18	0	0
19	0	0
20	0	0
21	0	0
22	0	0
23	0	0
24	1	3
25	1	3
26	1	3
27	1	3
28	1	3
29	1	3
30	1	6
31	1	6
32	2	1
33	4	13
34	7	18
35	9	21
36	17	20
37	33	42
38	57	46
39	44	33
40	31	0
41	22	27
42	33	43
43	80	49
44	105	47
45	98	70
46	104	36
47	104	65
48	96	71
49	101	62
50	102	51
51	102	50
52	102	46
53	102	41
54	102	31
55	89	2
56	82	0
57	47	1
58	23	1
59	1	3
60	1	8
61	1	3
62	1	5
63	1	6
64	1	4
65	1	4
66	0	6
67	1	4
68	9	21
69	25	56
70	64	26
71	60	31
72	63	20
73	62	24
74	64	8
75	58	44
76	65	10
77	65	12
78	68	23
79	69	30
80	71	30
81	74	15
82	71	23
83	73	20
84	73	21
85	73	19
86	70	33
87	70	34
88	65	47
89	66	47
90	64	53
91	65	45
92	66	38
93	67	49
94	69	39
95	69	39
96	66	42
97	71	29
98	75	29
99	72	23
100	74	22
101	75	24
102	73	30
103	74	24
104	77	6
105	76	12
106	74	39
107	72	30
108	75	22
109	78	64
110	102	34
111	103	28
112	103	28
113	103	19
114	103	32
115	104	25
116	103	38
117	103	39
118	103	34
119	102	44
120	103	38
121	102	43
122	103	34
123	102	41
124	103	44
125	103	37
126	103	27
127	104	13
128	104	30
129	104	19
130	103	28
131	104	40
132	104	32
133	101	63
134	102	54
135	102	52
136	102	51
137	103	40
138	104	34
139	102	36
140	104	44
141	103	44
142	104	33
143	102	27
144	103	26
145	79	53
146	51	37
147	24	23
148	13	33
149	19	55
150	45	30
151	34	7
152	14	4
153	8	16
154	15	6
155	39	47
156	39	4
157	35	26
158	27	38
159	43	40
160	14	23
161	10	10
162	15	33
163	35	72
164	60	39
165	55	31
166	47	30
167	16	7
168	0	6
169	0	8
170	0	8
171	0	2
172	2	17
173	10	28
174	28	31
175	33	30
176	36	0
177	19	10
178	1	18
179	0	16
180	1	3
181	1	4
182	1	5
183	1	6
184	1	5
185	1	3
186	1	4
187	1	4
188	1	6
189	8	18
190	20	51
191	49	19
192	41	13
193	31	16
194	28	21
195	21	17
196	31	21
197	21	8
198	0	14
199	0	12
200	3	8
201	3	22
202	12	20
203	14	20
204	16	17
205	20	18
206	27	34
207	32	33
208	41	31
209	43	31
210	37	33
211	26	18
212	18	29
213	14	51
214	13	11
215	12	9
216	15	33
217	20	25
218	25	17
219	31	29
220	36	66
221	66	40
222	50	13
223	16	24
224	26	50
225	64	23
226	81	20
227	83	11
228	79	23
229	76	31
230	68	24
231	59	33
232	59	3
233	25	7
234	21	10
235	20	19
236	4	10
237	5	7
238	4	5
239	4	6
240	4	6
241	4	5
242	7	5
243	16	28
244	28	25
245	52	53
246	50	8
247	26	40
248	48	29
249	54	39
250	60	42
251	48	18
252	54	51
253	88	90
254	103	84
255	103	85
256	102	84
257	58	66
258	64	97
259	56	80
260	51	67
261	52	96
262	63	62
263	71	6
264	33	16
265	47	45
266	43	56
267	42	27
268	42	64
269	75	74
270	68	96
271	86	61
272	66	0
273	37	0
274	45	37
275	68	96
276	80	97
277	92	96
278	90	97
279	82	96
280	94	81
281	90	85
282	96	65
283	70	96
284	55	95
285	70	96
286	79	96
287	81	71
288	71	60
289	92	65
290	82	63
291	61	47
292	52	37
293	24	0
294	20	7
295	39	48
296	39	54
297	63	58
298	53	31
299	51	24
300	48	40
301	39	0
302	35	18
303	36	16
304	29	17
305	28	21
306	31	15
307	31	10
308	43	19
309	49	63
310	78	61
311	78	46
312	66	65
313	78	97
314	84	63
315	57	26
316	36	22
317	20	34
318	19	8
319	9	10
320	5	5
321	7	11
322	15	15
323	12	9
324	13	27
325	15	28
326	16	28
327	16	31
328	15	20
329	17	0
330	20	34
331	21	25
332	20	0
333	23	25
334	30	58
335	63	96
336	83	60
337	61	0
338	26	0
339	29	44
340	68	97
341	80	97
342	88	97
343	99	88
344	102	86
345	100	82
346	74	79
347	57	79
348	76	97
349	84	97
350	86	97
351	81	98
352	83	83
353	65	96
354	93	72
355	63	60
356	72	49
357	56	27
358	29	0
359	18	13
360	25	11
361	28	24
362	34	53
363	65	83
364	80	44
365	77	46
366	76	50
367	45	52
368	61	98
369	61	69
370	63	49
371	32	0
372	10	8
373	17	7
374	16	13
375	11	6
376	9	5
377	9	12
378	12	46
379	15	30
380	26	28
381	13	9
382	16	21
383	24	4
384	36	43
385	65	85
386	78	66
387	63	39
388	32	34
389	46	55
390	47	42
391	42	39
392	27	0
393	14	5
394	14	14
395	24	54
396	60	90
397	53	66
398	70	48
399	77	93
400	79	67
401	46	65
402	69	98
403	80	97
404	74	97
405	75	98
406	56	61
407	42	0
408	36	32
409	34	43
410	68	83
411	102	48
412	62	0
413	41	39
414	71	86
415	91	52
416	89	55
417	89	56
418	88	58
419	78	69
420	98	39
421	64	61
422	90	34
423	88	38
424	97	62
425	100	53
426	81	58
427	74	51
428	76	57
429	76	72
430	85	72
431	84	60
432	83	72
433	83	72
434	86	72
435	89	72
436	86	72
437	87	72
438	88	72
439	88	71
440	87	72
441	85	71
442	88	72
443	88	72
444	84	72
445	83	73
446	77	73
447	74	73
448	76	72
449	46	77
450	78	62
451	79	35
452	82	38
453	81	41
454	79	37
455	78	35
456	78	38
457	78	46
458	75	49
459	73	50
460	79	58
461	79	71
462	83	44
463	53	48
464	40	48
465	51	75
466	75	72
467	89	67
468	93	60
469	89	73
470	86	73
471	81	73
472	78	73
473	78	73
474	76	73
475	79	73
476	82	73
477	86	73
478	88	72
479	92	71
480	97	54
481	73	43
482	36	64
483	63	31
484	78	1
485	69	27
486	67	28
487	72	9
488	71	9
489	78	36
490	81	56
491	75	53
492	60	45
493	50	37
494	66	41
495	51	61
496	68	47
497	29	42
498	24	73
499	64	71
500	90	71
501	100	61
502	94	73
503	84	73
504	79	73
505	75	72
506	78	73
507	80	73
508	81	73
509	81	73
510	83	73
511	85	73
512	84	73
513	85	73
514	86	73
515	85	73
516	85	73
517	85	72
518	85	73
519	83	73
520	79	73
521	78	73
522	81	73
523	82	72
524	94	56
525	66	48
526	35	71
527	51	44
528	60	23
529	64	10
530	63	14
531	70	37
532	76	45
533	78	18
534	76	51
535	75	33
536	81	17
537	76	45
538	76	30
539	80	14
540	71	18
541	71	14
542	71	11
543	65	2
544	31	26
545	24	72
546	64	70
547	77	62
548	80	68
549	83	53
550	83	50
551	83	50
552	85	43
553	86	45
554	89	35
555	82	61
556	87	50
557	85	55
558	89	49
559	87	70
560	91	39
561	72	3
562	43	25
563	30	60
564	40	45
565	37	32
566	37	32
567	43	70
568	70	54
569	77	47
570	79	66
571	85	53
572	83	57
573	86	52
574	85	51
575	70	39
576	50	5
577	38	36
578	30	71
579	75	53
580	84	40
581	85	42
582	86	49
583	86	57
584	89	68
585	99	61
586	77	29
587	81	72
588	89	69
589	49	56
590	79	70
591	104	59
592	103	54
593	102	56
594	102	56
595	103	61
596	102	64
597	103	60
598	93	72
599	86	73
600	76	73
601	59	49
602	46	22
603	40	65
604	72	31
605	72	27
606	67	44
607	68	37
608	67	42
609	68	50
610	77	43
611	58	4
612	22	37
613	57	69
614	68	38
615	73	2
616	40	14
617	42	38
618	64	69
619	64	74
620	67	73
621	65	73
622	68	73
623	65	49
624	81	0
625	37	25
626	24	69
627	68	71
628	70	71
629	76	70
630	71	72
631	73	69
632	76	70
633	77	72
634	77	72
635	77	72
636	77	70
637	76	71
638	76	71
639	77	71
640	77	71
641	78	70
642	77	70
643	77	71
644	79	72
645	78	70
646	80	70
647	82	71
648	84	71
649	83	71
650	83	73
651	81	70
652	80	71
653	78	71
654	76	70
655	76	70
656	76	71
657	79	71
658	78	71
659	81	70
660	83	72
661	84	71
662	86	71
663	87	71
664	92	72
665	91	72
666	90	71
667	90	71
668	91	71
669	90	70
670	90	72
671	91	71
672	90	71
673	90	71
674	92	72
675	93	69
676	90	70
677	93	72
678	91	70
679	89	71
680	91	71
681	90	71
682	90	71
683	92	71
684	91	71
685	93	71
686	93	68
687	98	68
688	98	67
689	100	69
690	99	68
691	100	71
692	99	68
693	100	69
694	102	72
695	101	69
696	100	69
697	102	71
698	102	71
699	102	69
700	102	71
701	102	68
702	100	69
703	102	70
704	102	68
705	102	70
706	102	72
707	102	68
708	102	69
709	100	68
710	102	71
711	101	64
712	102	69
713	102	69
714	101	69
715	102	64
716	102	69
717	102	68
718	102	70
719	102	69
720	102	70
721	102	70
722	102	62
723	104	38
724	104	15
725	102	24
726	102	45
727	102	47
728	104	40
729	101	52
730	103	32
731	102	50
732	103	30
733	103	44
734	102	40
735	103	43
736	103	41
737	102	46
738	103	39
739	102	41
740	103	41
741	102	38
742	103	39
743	102	46
744	104	46
745	103	49
746	102	45
747	103	42
748	103	46
749	103	38
750	102	48
751	103	35
752	102	48
753	103	49
754	102	48
755	102	46
756	103	47
757	102	49
758	102	42
759	102	52
760	102	57
761	102	55
762	102	61
763	102	61
764	102	58
765	103	58
766	102	59
767	102	54
768	102	63
769	102	61
770	103	55
771	102	60
772	102	72
773	103	56
774	102	55
775	102	67
776	103	56
777	84	42
778	48	7
779	48	6
780	48	6
781	48	7
782	48	6
783	48	7
784	67	21
785	105	59
786	105	96
787	105	74
788	105	66
789	105	62
790	105	66
791	89	41
792	52	5
793	48	5
794	48	7
795	48	5
796	48	6
797	48	4
798	52	6
799	51	5
800	51	6
801	51	6
802	52	5
803	52	5
804	57	44
805	98	90
806	105	94
807	105	100
808	105	98
809	105	95
810	105	96
811	105	92
812	104	97
813	100	85
814	94	74
815	87	62
816	81	50
817	81	46
818	80	39
819	80	32
820	81	28
821	80	26
822	80	23
823	80	23
824	80	20
825	81	19
826	80	18
827	81	17
828	80	20
829	81	24
830	81	21
831	80	26
832	80	24
833	80	23
834	80	22
835	81	21
836	81	24
837	81	24
838	81	22
839	81	22
840	81	21
841	81	31
842	81	27
843	80	26
844	80	26
845	81	25
846	80	21
847	81	20
848	83	21
849	83	15
850	83	12
851	83	9
852	83	8
853	83	7
854	83	6
855	83	6
856	83	6
857	83	6
858	83	6
859	76	5
860	49	8
861	51	7
862	51	20
863	78	52
864	80	38
865	81	33
866	83	29
867	83	22
868	83	16
869	83	12
870	83	9
871	83	8
872	83	7
873	83	6
874	83	6
875	83	6
876	83	6
877	83	6
878	59	4
879	50	5
880	51	5
881	51	5
882	51	5
883	50	5
884	50	5
885	50	5
886	50	5
887	50	5
888	51	5
889	51	5
890	51	5
891	63	50
892	81	34
893	81	25
894	81	29
895	81	23
896	80	24
897	81	24
898	81	28
899	81	27
900	81	22
901	81	19
902	81	17
903	81	17
904	81	17
905	81	15
906	80	15
907	80	28
908	81	22
909	81	24
910	81	19
911	81	21
912	81	20
913	83	26
914	80	63
915	80	59
916	83	100
917	81	73
918	83	53
919	80	76
920	81	61
921	80	50
922	81	37
923	82	49
924	83	37
925	83	25
926	83	17
927	83	13
928	83	10
929	83	8
930	83	7
931	83	7
932	83	6
933	83	6
934	83	6
935	71	5
936	49	24
937	69	64
938	81	50
939	81	43
940	81	42
941	81	31
942	81	30
943	81	35
944	81	28
945	81	27
946	80	27
947	81	31
948	81	41
949	81	41
950	81	37
951	81	43
952	81	34
953	81	31
954	81	26
955	81	23
956	81	27
957	81	38
958	81	40
959	81	39
960	81	27
961	81	33
962	80	28
963	81	34
964	83	72
965	81	49
966	81	51
967	80	55
968	81	48
969	81	36
970	81	39
971	81	38
972	80	41
973	81	30
974	81	23
975	81	19
976	81	25
977	81	29
978	83	47
979	81	90
980	81	75
981	80	60
982	81	48
983	81	41
984	81	30
985	80	24
986	81	20
987	81	21
988	81	29
989	81	29
990	81	27
991	81	23
992	81	25
993	81	26
994	81	22
995	81	20
996	81	17
997	81	23
998	83	65
999	81	54
1 000	81	50
1 001	81	41
1 002	81	35
1 003	81	37
1 004	81	29
1 005	81	28
1 006	81	24
1 007	81	19
1 008	81	16
1 009	80	16
1 010	83	23
1 011	83	17
1 012	83	13
1 013	83	27
1 014	81	58
1 015	81	60
1 016	81	46
1 017	80	41
1 018	80	36
1 019	81	26
1 020	86	18
1 021	82	35
1 022	79	53
1 023	82	30
1 024	83	29
1 025	83	32
1 026	83	28
1 027	76	60
1 028	79	51
1 029	86	26
1 030	82	34
1 031	84	25
1 032	86	23
1 033	85	22
1 034	83	26
1 035	83	25
1 036	83	37
1 037	84	14
1 038	83	39
1 039	76	70
1 040	78	81
1 041	75	71
1 042	86	47
1 043	83	35
1 044	81	43
1 045	81	41
1 046	79	46
1 047	80	44
1 048	84	20
1 049	79	31
1 050	87	29
1 051	82	49
1 052	84	21
1 053	82	56
1 054	81	30
1 055	85	21
1 056	86	16
1 057	79	52
1 058	78	60
1 059	74	55
1 060	78	84
1 061	80	54
1 062	80	35
1 063	82	24
1 064	83	43
1 065	79	49
1 066	83	50
1 067	86	12
1 068	64	14
1 069	24	14
1 070	49	21
1 071	77	48
1 072	103	11
1 073	98	48
1 074	101	34
1 075	99	39
1 076	103	11
1 077	103	19
1 078	103	7
1 079	103	13
1 080	103	10
1 081	102	13
1 082	101	29
1 083	102	25
1 084	102	20
1 085	96	60
1 086	99	38
1 087	102	24
1 088	100	31
1 089	100	28
1 090	98	3
1 091	102	26
1 092	95	64
1 093	102	23
1 094	102	25
1 095	98	42
1 096	93	68
1 097	101	25
1 098	95	64
1 099	101	35
1 100	94	59
1 101	97	37
1 102	97	60
1 103	93	98
1 104	98	53
1 105	103	13
1 106	103	11
1 107	103	11
1 108	103	13
1 109	103	10
1 110	103	10
1 111	103	11
1 112	103	10
1 113	103	10
1 114	102	18
1 115	102	31
1 116	101	24
1 117	102	19
1 118	103	10
1 119	102	12
1 120	99	56
1 121	96	59
1 122	74	28
1 123	66	62
1 124	74	29
1 125	64	74
1 126	69	40
1 127	76	2
1 128	72	29
1 129	66	65
1 130	54	69
1 131	69	56
1 132	69	40
1 133	73	54
1 134	63	92
1 135	61	67
1 136	72	42
1 137	78	2
1 138	76	34
1 139	67	80
1 140	70	67
1 141	53	70
1 142	72	65
1 143	60	57
1 144	74	29
1 145	69	31
1 146	76	1
1 147	74	22
1 148	72	52
1 149	62	96
1 150	54	72
1 151	72	28
1 152	72	35
1 153	64	68
1 154	74	27
1 155	76	14
1 156	69	38
1 157	66	59
1 158	64	99
1 159	51	86
1 160	70	53
1 161	72	36
1 162	71	47
1 163	70	42
1 164	67	34
1 165	74	2
1 166	75	21
1 167	74	15
1 168	75	13
1 169	76	10
1 170	75	13
1 171	75	10
1 172	75	7
1 173	75	13
1 174	76	8
1 175	76	7
1 176	67	45
1 177	75	13
1 178	75	12
1 179	73	21
1 180	68	46
1 181	74	8
1 182	76	11
1 183	76	14
1 184	74	11
1 185	74	18
1 186	73	22
1 187	74	20
1 188	74	19
1 189	70	22
1 190	71	23
1 191	73	19
1 192	73	19
1 193	72	20
1 194	64	60
1 195	70	39
1 196	66	56
1 197	68	64
1 198	30	68
1 199	70	38
1 200	66	47
1 201	76	14
1 202	74	18
1 203	69	46
1 204	68	62
1 205	68	62
1 206	68	62
1 207	68	62
1 208	68	62
1 209	68	62
1 210	54	50
1 211	41	37
1 212	27	25
1 213	14	12
1 214	0	0
1 215	0	0
1 216	0	0
1 217	0	0
1 218	0	0
1 219	0	0
1 220	0	0
1 221	0	0
1 222	0	0
1 223	0	0
1 224	0	0
1 225	0	0
1 226	0	0
1 227	0	0
1 228	0	0
1 229	0	0
1 230	0	0
1 231	0	0
1 232	0	0
1 233	0	0
1 234	0	0
1 235	0	0
1 236	0	0
1 237	0	0
1 238	0	0

Долната фигура е графично представяне на програмирането на динамометъра за изпитване NRTC

Програмиране на динамометъра за изпитване NRTC

Честота на Въртене [%]

Въртящ момент [%]

Допълнение 5

ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТОЙЧИВОСТ

ПЕРИОД НА УСТОЙЧИВОСТ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ЕМИСИИТЕ И КОЕФИЦИЕНТИ НА ВЛОШАВАНЕТО ИМ

Настоящото приложение се прилага единствено при двигатели с компресионно запалване, етапи IIIA, IIIB и IV.

1.1. За всеки регламентиран замърсител, производителите определят коефициент на влошаване (КВ (FD) за всички фамилии двигатели в етапи IIIA и IIIB. Тези КВ се използват при одобрението на типа и изпитванията на двигателите в производствената верига.

Изпитванията с цел определяне на КВ се извършват както следва.

1.1.1.1. Производителят извършва изпитвания за устойчивост за да натрупа часове на работа на двигателите, според изпитвателна програма, която, на основата на добра техническа преценка, е изготвена така, че да бъде представителна за влошаването на характеристиките на емисиите по време на работа на двигателя в нормални условия на използване. По принцип периодът на изпитването за устойчивост трябва най-малко да бъде равен на една четвърт от периода на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ (PDCE)).

Работните часове могат да бъдат натрупвани като двигателят се включи на динамометричен стенд или при реални условия на работа. Могат да бъдат извършени ускорени изпитвания за устойчивост, като изпитванията от програмата за натрупване на работни часове се извършват с по-голям коефициент на натоварване отколкото при нормални условия на използване. Коефициентът на ускоряване, т.е. броят часове на изпитване за устойчивост на двигателя спрямо еквивалентен брой часове ПУХЕ, се определя от производителя на основата на добра техническа преценка.

По време на периода на изпитване за устойчивост, нито един, важен по отношение на емисиите, компонент не може да бъде променян (ремонтиран) или заменян, извън предвиденото в препоръчаната от производителя, нормална програма за поддръжка.

На основата на добра техническа преценка, производителят избира двигателят, под-системите или компонентите, които ще бъдат използвани за определяне на КВ на емисиите на дадена фамилия двигатели или на фамилии двигатели, оборудвани със сравними техники по отношение на намаляване на емисиите. Подложеният на изпитване двигател трябва да бъде представителен за характеристиките на влошаване на емисиите на фамилията от двигатели, към които ще се прилагат стойностите на КВ за целите на одобрение на типа. Двигателите, които се различават по вътрешен диаметър на цилиндъра, ход на буталото, конфигурация, системи за управление на въздуха, горивни системи, могат да се считат за еквивалентни по отношение на характеристиките на влошаване на емисиите, ако тази еквивалентност е технически разумно обоснована.

КВ на други производители могат да бъдат използвани, ако разумно е обосновано съществуването на технологична еквивалентност по отношение на влошаване на емисиите и ако може да се докаже, че изпитванията са били извършени според предписаните изисквания.

Анализите на емисиите се извършват в съответствие с описаните в настоящата директива процедури, след първоначалното разработване на двигателя, но преди натрупване на работни часове и след завършване на изпитването за устойчивост. Анализите на емисиите могат също да бъдат извършвани на интервали през периода на натрупване на работни часове и получените данни могат да бъдат използвани за определяне на тенденцията на влошаване на емисиите.

1.1.1.2. Компетентните органи за одобрение не могат да присъстват на изпитванията за натрупване на работни часове или на анализите на емисиите, извършвани за определяне на влошаване на характеристиките на емисиите.

1.1.1.3. Определяне на КВ на основата на изпитванията за устойчивост

Адитивен КВ се определя като стойността, получена чрез изваждане на стойността на емисията, определена в началото на ПУХE от стойността на емисията, определена в края на ПУХE.

Мултипликативен КВ се определя като нивото на емисията, определено в края на ПЕХЕ, разделено на стойността на емисията, определена в началото на ПУХЕ.

За всеки от замърсителите, обхванати от законодателството, се установяват отделни стойности на КВ. Стойността на даден адитивен КВ за стандарта NOx + HC се определя на основата на сумата от замърсителите, въпреки факта, че отрицателна стойност на влошаването за единия замърсител може да не компенсира влошаването за другия. В случай на мултипликативен КВ за NOx + HC, се определят отделни КВ за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаване нивата на емисиите от резултата на даден анализ на емисиите, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали стандартът е спазен.

В случая, когато изпитванията не са извършени за целия ПУХЕ, стойностите на емисия в края на ПУХЕ се определят чрез екстраполация на тенденцията на влошаване на емисиите, установена по време на изпитвателния период, към целия ПУХЕ.

Когато резултатите от анализите на емисиите се регистрират периодично по време на периода на изпитване за устойчивост, за определяне на нивата на емисия на края на ПУХЕ се използват техники за стандартна статистическа обработка, основаващи се на правилата на добрата практика; статистически анализ за значимост може да бъде използван при определяне на крайните стойности на емисия.

Ако резултатът от изчислението е стойност по-ниска от 1,00 за мултипликативен КВ или по-ниска от 0,00 за адитивен КВ, то КВ е съответно 1,00 или 0,00.

1.1.1.4. Със съгласието на компетентния орган за одобрение, даден производител може да използва стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитвания за устойчивост, извършени за получаване на стойности на КВ за одобрение на двигатели с вътрешно горене, предназначени за пътни тежкотоварни автомобили. Това се разрешава при положение, че съществува технологична еквивалентност между изпитвания двигател за пътни машини и фамилията двигатели за извънпътни машини, към които се прилагат стойностите на КВ с цел тяхното одобрение. Стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитване за устойчивост на емисиите на двигатели за пътни машини трябва да бъдат изчислени на базата на стойностите на ПУХЕ, дефинирани в точка 2.

1.1.1.5. В случая, когато дадена фамилия двигатели използва добре установена технология, изпитванията могат да бъдат заменени с анализ, на основата на добрата практика, за определяне на коефициента на влошаване за тази фамилия двигатели, при условие, че има съгласие на компетентния орган за одобрение.

1.2. Информации, касаещи КВ в молбите за типово одобрение

1.2.1. Адитивните КВ се определят за всеки замърсител в молбата за типово одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, необорудвани с устройство за допълнителна обработка.

1.2.2. Мултипликативните КВ се определят за всеки замърсител в молбата за типово одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, оборудвани с устройство за допълнителна обработка.

1.2.3. По искане на компетентния орган за одобрение, производителят предоставя на последния, информация, подкрепяща установените стойности на КВ. По принцип тази информация съдържа резултатите от анализите на емисиите, програмата за натрупване на работни часове, процедурите по поддръжка, както и, при необходимост, информация, подкрепяща техническите оценки относно технологичната еквивалентност.

ПЕРИОДИ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ЕМИСИИТЕ ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ В ЕТАПИ III A, III B И IV.

2.1. Производителите използват посочените в по-долната таблица 1 ПУХЕ.

Таблица 1. Категории периоди на устойчивост на характеристиките на емисиите за двигатели с компресионно запалване във фази IIIA, IIIB и IV (часове)

Категория (обхват от мощности)	Срок на експлоатация (часове) ПУХЕ
≤ 37 kW (двигатели с постоянна скорост)	3 000
≤ 37 kW (двигатели с непостоянна скорост)	5 000
> 37 kW	8 000
Двигатели, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване	10 000
Двигатели за мотриси	10 000

“

Приложение V се изменя както следва:

Заглавията се заменят със следните текстове:

„ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕТАЛОННОТО ГОРИВО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПРИ ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ И ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОДВИЖНИ ИЗВЪНПЪТНИ МАШИНИ, ОДОБРЕНИ ЗА ЕТАПИ I И II И ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЗАДВИЖВАНЕ НА КОРАБИ ОТ ВЪТРЕШНОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.“

След съществуващата таблица, отнасяща се до еталонното гориво за дизелови двигатели, се добавя следният текст:

„ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОДВИЖНИ ИЗВЪНПЪТНИ МАШИНИ, ОДОБРЕНИ ЗА ЕТАП III А

Параметър	Мерна единица	Гранични стойности (4)		Метод на изпитване
Параметър	Мерна единица	Минимум	Максимум	Метод на изпитване
Цетаново число (5)		52	54,0	EN-ISO 5165
Плътност при 15°С	kg/m3	833	837	EN-ISO 3675
Дестилация:
Температура, при която се дестилират 50 % от фракционния състав	°С	245	—	EN-ISO 3405
Температура, при която се дестилират 95 % от фракционния състав	°С	345	350	EN-ISO 3405
— крайна температура на кипене	°С	—	370	EN-ISO 3405
Пламна температура	°С	55	—	EN 22719
TLF (CFPP)	°С	—	- 5	EN 116
Вискозитет при 40 °С	mm2/s	2,5	3,5	EN-ISO 3104
Полициклични ароматни въглеводороди	% m/m	3,0	6,0	IP 391
Съдържание на сяра (6)	mg/kg	—	300	ASTM D 5453
Корозия на медна пластинка		—	клас 1	EN-ISO 2160
Коксов остатък по Конрадсон (на 10 %-ия остатък при дестилация)	% m/m	—	0,2	EN-ISO 10370
Съдържание на пепел (пепелност)	% m/m	—	0,01	EN-ISO 6245
Съдържание на вода	% m/m	—	0,05	EN-ISO 12937
Число на неутрализация (силна киселина)	mg KOH/g	—	0,02	ASTM D 974
Устойчивост на окисление (7)	Mg/ml	—	0,025	EN-ISO 12205

ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОДВИЖНИ ИЗВЪНПЪТНИ МАШИНИ, ОДОБРЕНИ ЗА ЕТАПИ III B И IV

Параметър	Мерна единица	Гранични стойности (8)		Метод на изпитване
Параметър	Мерна единица	Минимум	Максимум	Метод на изпитване
Цетаново число (9)			54	EN-ISO 5165
Плътност при 15°С	kg/m3	833	837	EN-ISO 3675
Дестилация:
Температура, при която се дестилират 50 % от фракционния състав	°С	245	—	EN-ISO 3405
Температура, при която се дестилират 95 % от фракционния състав	°С	345	350	EN-ISO 3405
— Крайна температура на кипене	°С	-	370	EN-ISO 3405
Пламна температура	°С	55	—	EN 22719
TLF (CFPP)	°С	—	- 5	EN 116
Вискозитет при 40°С	mm2/s	2,3	3,3	EN-ISO 3104
Полициклични ароматни въглеводороди	% m/m	3,0	6,0	IP 391
Съдържание на сяра (10)	mg/kg	—	10	ASTM D 5453
Корозия на медна пластинка		—	Клас 1	EN-ISO 2160
Коксов остатък по Конрадсон (на 10 %-ия остатък при дестилация)	% m/m	—	0,2	EN-ISO 10370
Съдържание на пепел (пепелност)	% m/m	—	0,01	EN-ISO 6245
Съдържание на вода	% m/m	—	0,02	EN-ISO 12937
Число на неутрализация (силна киселина)	mg KOH/g	—	0,02	ASTM D 974
Устойчивост на окисление (11)	mg/ml	—	0,025	EN-ISO 12205
Смазваща способност (метод HFRR: диаметър на белега на износване при 60 °C)	μm	—	400	CEC F-06-A-96
EMAG	забранени

Приложение VII се изменя както следва:

Допълнение 1 се заменя от следния текст:

„Допълнение 1

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА ЗА МОТОРИ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНЕ NRSC (12):

Eталонно гориво, използвано за изпитванията:

1.1.1. Цетаново число: …

1.1.2. Сярно съдържание: …

1.1.3. Плътност: …

Смазочно масло:

1.2.1. Марка(и): …

1.2.2. Тип(ове): (Когато маслото е прибавено към горивото, трябва да се посочи процентната част на маслото в сместа.)

Задвижвано от двигателя оборудване (при необходимост)

1.3.1. Изброяване и отличителни характеристики: …

1.3.2. Консумирана мощност при посочените честоти на въртене на двигателя (по данни на производителя):

Характеристики на двигателя

1.4.1. Честоти на въртене на двигателя:

Празен ход: …	об/min
Междинна честота на въртене: …	об/min
Номинална честота на въртене: …	об/min

1.4.2. Мощност на двигателя (13)

Нива на емисиите

1.5.1. Настройки на динамометъра (kW)

1.5.2. Резултати за емисиите при изпитване NRSC:

CO: …	g/kWh
HC: …	g/kWh
NOx: …	g/kWh
NMHC + NOx: …	g/kWh
Частици: …	g/kWh

Система за вземане на проби, използвана при изпитване NRSC:

1.5.3.1. Газообразни емисии (14): …

1.5.3.2. Частици: …

1.5.3.2.1. Метод (15): еднофилтърен/многофилтърен

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНЕ NRТC (12)

2.1. Резултати за емисиите при изпитване NRТC:

CO: …	g/kWh
HC: …	g/kWh
NOx: …	g/kWh
Частици: …	g/kWh
NMHC + NOx: …	g/kWh

2.2. Система за вземане на проби, използвана при изпитване NRSC:

Газообразни емисии: …

Частици: …

Метод: еднофилтърен/многофилтърен“

Приложение XII се изменя както следва:

Добавя се следната точка 3:

3. За категории двигатели H, I и J (етап IIIA) и категории двигатели K, L и M (етап IIIB), така като са дефинирани в член 9, параграф 3, следните типови одобрения и, при необходимост, съответните означения за одобрение се считат за еквивалентни на одобрение, дадено в съответствие с настоящата директива.

3.1. Типовите одобрения, издадени въз основа на изискванията на директива 88/77/ЕИО, изменена от директива 1999/96/ЕО, които съответстват на граничните стойности, посочени за етапи В1, В2 или С, както е предвидено в член 2 и в точка 6.2.1. на приложение I от посочената директива.

3.2. Типовите одобрения, издадени въз основа на изискванията на регламент ЕИО-ОН № 49, серия от поправки 03, на двигатели, които са в съответствие с етапи В1, В2 или С, предвидени в параграф 5.2.“

(1) Методът на калибриране е еднакъв за изпитвания NRSC и NRTC с изключения на изискванията, посочени в точки 1.11 и 2.6.

(2) В случай на NOX, концентрацията на NOX (NOXconc или NOXconcс) трябва да се умножи с КHNOX (фактор за влажност за NOX, посочен в раздел 1.3.3) както следва: КHNOX × conc или КHNOX × concc

(3) Масовият дебит на частиците РТmass трябва да бъде умножен с Кр (коригиращ коефициент за влажност за частиците съгласно точка 1.4.1)“

(4) Дадените в спецификациите стойности са „действителни стойности“. При определянето на техните гранични стойности са приложени предписанията на стандарт ISO 4259 „Петролни продукти - определяне и прилагане на доверителни стойности, отнасящи се до методите на изпитване“. При определянето на дадена минимална стойност се взема предвид минималната разлика 2R спрямо нулевата стойност; при определянето на максимална и минимална стойност, минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост).

Въпреки този критерий, необходим по технически причини, производителят на горивото трябва да се стреми да постигне нулева стойност там, където е договорена максимална стойност 2R, а там, където са дадени долна и горни граници - да постигне средната стойност. Ако има съмнения дали дадено гориво отговаря на предписаните изисквания, се прилагат предписанията на стандарт ISO 4259.

(5) Диапазонът на цетановото число не отговаря на изискването за минимален диапазон от 4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до решение може да се приложат предписанията на стандарт ISO 4259, като за постигане на необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред единично измерване.

(6) Докладва се действителното съдържание на сяра в използваното за изпитвания от тип I гориво.

(7) Въпреки, че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията и продължителността на съхранение, се препоръчва да се потърси мнението на доставчика.

(8) Дадените в спецификациите стойности са „действителни стойности“. При определянето на техните гранични стойности са приложени предписанията на стандарт ISO 4259 „Петролни продукти — определяне и прилагане на доверителни стойности, отнасящи се до методите на изпитване“. При определянето на дадена минимална стойност се взема предвид минималната разлика 2R спрямо нулевата стойност; при определянето на максимална и минимална стойност, минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост).

(9) Диапазонът на цетановото число не отговаря на изискването за минимален диапазон от 4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до решение може да се приложат предписанията на стандарт ISO 4259, като за постигане на необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред единично измерване.

(10) Докладва се действителното съдържание на сяра в използваното за изпитвания от тип I гориво.

(11) Въпреки, че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията и продължителността на съхранение, се препоръчва да се потърси мнението на доставчика.“

(12) В случай на няколко представителни двигателя, да бъде попълнено за всеки един от тях.

(13) Некоригирана мощност, измерена в съответствие с предписанията на допълнение I, точка 2.4.

(14) Да се посочат цифрите, дефинирани в допълнение VI, точка 1.

(15) Ненужното се зачерква.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СИСТЕМИ ЗА АНАЛИЗ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

1. СИСТЕМИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ГАЗОВЕ И ЧАСТИЦИ

Номер на фигурата	Описани
2.	Система за анализ на необработени отработени газове
3.	Система за анализ на разредени отработени газове
4.	Частичен поток, изокинетичен поток, настройка чрез всмукващ вентилатор, вземане на проба от част от потока
5.	Частичен поток, изокинетичен поток, настройка чрез нагнетателен вентилатор, вземане на проба от част от потока
6.	Частичен поток, измерване на СО2 или на NОХ, вземане на проба от част от потока
7.	Частичен поток, измерване на СО2 и въглероден баланс, вземане на проба от целия поток
8.	Частичен поток, единична тръба на Вентури и измерване на концентрациите, вземане на проба от част от потока
9.	Частичен поток, двойна тръба на Вентури или двойна дюза и измерване на концентрациите, вземане на проба от част от потока
10.	Частичен поток, многотръбно разделяне и измерване на концентрациите, вземане на проба от част от потока
11.	Частичен поток, регулиране на дебита, вземане на проба от целия поток
12.	Частичен поток, регулиране на дебита, вземане на проба от част от потока
13.	Пълен поток, обемна помпа или тръба на Вентури с критичен поток, вземане на проба от част от потока
14.	Система за вземане на проба от частици
15.	Система с разреждане на целия поток

Определяне на газовите емисии

Подробни описания на препоръчваните системи за вземане на проби и за анализ се съдържат в точка 1.1.1, както и във фигури 2 и 3. Равностойни резултати могат да се постигнат при различни конфигурации и за това не е необходимо точното съответствие с тези схеми. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи могат да бъдат премахнати, при условие, че това решение се основава на добра техническа преценка.

СО, СО2, НС, NОX- компоненти на отработените газове

Системата за анализ, използвана за определянето на газообразните компоненти в необработени или в разредени отработени газове, съдържа следните елементи:

—	HFID анализатор за измерване на въглеводородите;

—	NDIR анализатори за измерването на въглероден оксид и въглероден диоксид;

—	HCLD или еквивалентен детектор за измерване на азотните оксиди.

При необработените отработени газове (виж фигура 2) пробата за определяне на всички компоненти може да бъде взета с една сонда за вземане на проби или с две намиращи се близо една до друга сонди за вземане на проби и вътрешно да се раздели към различните анализатори. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система.

При разредените отработени газове (фигура 3) пробата за определяне на въглеводородите не трябва да се взема със същата сонда, като тази, използвана за определяне на другите компоненти. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система.

Фигура 2

Схема на системата за анализ на необработени отработени газове за определяне на СО, NОx и НС

Фигура 3

Схема на системата за анализ на разредени отработени газове за определяне на СО, NОx и НС

Описание — фигури 2 и 3

Общо указание:

Всички компоненти, през които преминава газовата проба, трябва да се поддържат при посочената за съответната система температура.

—

Сонда SP1 за вземане на проби от необработени отработени газове (само фигура 2)

Препоръчва се статична сонда от неръждаема стомана, със затворен край и много отвори. Вътрешният й диаметър не трябва да бъде по-голям от вътрешния диаметър на тръбопровода за вземане на проби. Дебелината на стената на сондата не трябва да бъде по-голяма от 1 mm. Тя трябва да има поне три отвора в три различни радиално разположени равнини, чиито размери позволяват да се вземат проби с приблизително еднакъв обем. Сондата трябва да заема минимум 80 % от диаметъра на изпускателната тръба.

—

Сонда SP2 за анализ на въглеводороди (НС) в разредени отработени газове (само фигура 3)

Сондата трябва:

—	да представлява (по определение) първите 254 mm до 762 mm от тръбопровода за вземане на проби от въглеводороди (HSL3);

—	да има минимален вътрешен диаметър 5 mm;

—	да е монтирана в тунела за разреждане DT (точка 1.2.1.2) в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени (т.е. на разстояние, равно на 10 пъти диаметъра на тунела след точката, в която отработените газове постъпват в тунела за разреждане);

—	да е поставена на достатъчно разстояние (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични смущения или завихряния;

—	да се загрява така, че температурата на газовия поток на изхода на сондата да достигне 463 К (190 °С) ± 10 К.

—

Сонда SP3 за анализ на СО, СО2 и NОX от разредени отработени газове (само фигура 3)

Сондата трябва:

—	да се намира в същата равнина като SP2;

—	да е достатъчно отдалечена (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични смущения или завихряния;

—	да се изолира и загрява по цялата си дължина така, че най-ниската температура да бъде 328 К (55 °С), за да се избегне образуването на водна кондензация.

—

Нагреваем тръбопровод за вземане на проби HSL1

Тръбопроводът служи за отвеждане на газови проби от една сонда до разпределителната (разпределителните) точка (и) и анализатора на въглеводороди.

Тръбопроводът за вземане на проби трябва:

—	да има минимален вътрешен диаметър 5 mm и максимален 13,5 mm;

—	да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен);

—	да поддържа температура на стената от 463 К (190 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-малка или равна на 463 К (190 °С); температурата се измерва във всеки независимо контролиран участък на нагряване,

—	да поддържа температура на стената от 453 К (180 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-голяма от 463 К (190 °С);

—	да поддържа температура на газовете от 463 К (190 °С) ± 10 К непосредствено преди загрявания филтър (F2) и детектора HFID.

—

Нагреваем тръбопровод HSL2 за вземане на проби от NОx

Тръбопроводът за вземане на проби трябва:

—	да поддържа температура на стената от 328 до 473 К (от 55 до 200 °С) до конвертора при използване на охладител, а ако няма охладител - до анализатора;

—	да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен).

Тъй като тръбопроводът трябва да бъде загряван само за предотвратяване на кондензацията на вода и сярна киселина, температурата му ще зависи от съдържанието на сяра в горивото.

—	Тръбопровод SL за вземане на проби от СО (СO2) Тръбопроводът трябва да бъде от неръждаема стомана или РТFЕ. Той може да бъде или да не бъде загряван.

—	ВК: торбичка за вземане на проби за определяне на фоновата концентрация (незадължителна, само фигура 3) За измерване на фоновите концентрации.

—	ВG: торбичка за вземане на проби (незадължителна, само фигура 3, за СО и СO2) За измерване на концентрациите на пробите.

—	Нагреваем предварителен филтър (незадължителен) F1: Температурата му трябва да бъде същата като на тръбопровода HSL1.

—	Нагреваем филтър F2 Този филтър служи за отстраняване на всички твърди частици от газовата проба, преди тя да достигне в анализатора. Температурата му трябва да бъде същата като на тръбопровода HSL1. Филтърът трябва да се сменя при необходимост.

—	Нагреваема помпа за вземане на проби Р Помпата се загрява до температурата на тръбопровода HSL1.

—	НС Нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) за определяне на въглеводороди. Температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 453 до 473 К (180 до 200 °С).

—	СО, СО2 NDIR-анализатори за определяне на въглероден оксид и въглероден диоксид.

—	NО2 (Н)CLD-детектор за определяне на азотни оксиди. При използване на HCLD-детектор, температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 328 до 473 К (55 до 200 °С).

—	Конвертор С Конверторът се използва за каталитична редукция на NO2 до NO преди анализа с CLD или HCLD.

—

Охладителна баня В

Служи за охлаждане и кондензиране на водата, съдържаща се в пробата от отработени газове. Банята се поддържа при температура от 273 до 277 К (0 °до 4 °С) посредством лед или охлаждаща система. Този апарат не е задължителен, ако анализаторът не се влияе от водна пара, както е определено в приложение III, допълнение 2, точки 1.9.1 и 1.9.2.

Използването на химически сушители за отстраняване на вода от пробата не е разрешено.

—	Температурни сензори Т1, Т2, Т3 служат за отчитане на температурата на газовия поток.

—	Температурен сензор Т4 служи за отчитане на температура на NO2 - NO конвертора.

—	Температурен сензор Т5 За отчитане на температурата на охладителя на банята.

—	Манометри G1, G2, G3 За измерване на налягането в тръбопроводите за взeмане на проби.

—	Регулатори на налягане R1, R2 За регулиране съответно на налягането на въздуха и на горивото (Н °) за HFID.

—	Регулатори на налягане R3, R4, R5 За регулиране на налягането в тръбопроводите за взeмане на проби и на потока към анализаторите.

—	Дебитомери FL1, FL2, FL3 За измерване на дебита на газовата проба, преминал през байпаса.

—	Дебитомери FL4 до FL7 (незадължително) За отчитане на дебита през анализаторите.

—	Превключващи кранове V1 до V6 Подходящи кранове за подвеждане на взетата пробата, на газа за регулиране на чувствителността или на нулиращия газ, по избор, в анализатора.

—	Магнитни вентили V7, V8 За обхождане (байпас) на NO2 - NO конвертора.

—	Иглен вентил V9 За изравняване на дебита на NO2 - NO конвертора и байпаса.

—	Иглени вентили V10, V11 За регулиране на дебита към анализаторите.

—	Изпускателни кранове V12, V13 За изпускане на кондензата от охладителя на баня В.

—	Превключващ кран вентил V14 За избор на торбичка ВК или торбичка BG.

Определяне на частиците

Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фигури от 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчваните системи за разреждане и взeмане на проби. Имайки предвид, че с различни конфигурации могат да се постигнат еднакви резултати, не е необходимо стриктното придържане към тези схеми. Могат да бъдат използвани допълнителни компоненти, като апарати, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да бъде получена допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи могат да бъдат премахнати, при условие, че това решение се основава на добра техническа преценка.

Система за разреждане

Система с разреждане на част от потока (фигури от 4 до 12) (1)

Посочената система за разреждане се базира на разреждането на част от обема отработени газове. Разделянето на обема отработени газове и последващият процес на разреждане могат да бъдат осъществени с различни видове системи за разреждане. За последващото събиране на частици през системата за вземане на проби от частици (точка 1.2.2, фигура 14) може да се пропусне пълния обем от разредени отработени газове или само една част от него. Първият метод се обозначава като система с вземане на проба от целия поток, вторият - като система с вземане на проба от част от потока.

Пресмятането на степента на разреждане зависи от използваната система. Препоръчват се следните системи:

—

Изокинетични системи (фигури 4 и 5)

При тези системи подведеният в свързващата преносна тръба поток от газове отговаря по скорост и/или налягане на пълния поток от отработени газове, което изисква потокът от отработени газове на нивото на сондата за вземане на проби да бъде без смущения и равномерен. Това обикновено се постига чрез използването на резонатор и на тръба с права подвеждаща част, която е насочена срещу потока в мястото на вземане на проба. Впоследствие коефициентът на разделяне се изчислява въз основа на лесно измервани стойности като например диаметрите на тръбите. Трябва да се има предвид, че изокинетичният метод се използва само за изравняване на характеристиките на потока, а не за изравняване на разпределението на частиците по размери. По правило, последното не е необходимо, тъй като частиците са достатъчно малки за да следват линията на течението на флуидите.

—

Системи с регулиране на дебитите и измерване на концентрациите (фигури от 6 до 10)

При тези системи пробата се взeма от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените отработени газове. Степента на разреждане се определя въз основа на концентрациите на индикаторни газове, като СО2 или NОx, които вече се съдържат в отработените газове на двигателя. Концентрациите в разредените отработени газове и в разреждащия въздух се измерват, а концентрацията в необработените отработени газове може да бъде измерена директно или да бъде пресметната, при известен състав на горивото, чрез дебита на горивото и уравнението на въглеродния баланс. Системите могат да се регулират чрез пресметнатата степен на разреждане (фигури 6 и 7) или на базата на дебита към преходната тръба (фигури 8, 9 и 10).

—

Системи с регулиране и измерване на дебита (фигури 11 и 12)

При тези системи пробата се взeма от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените газове. Степента на разреждане се определя въз основа на разликата между двата дебита. Този метод изисква прецизно калибриране на дебитомерите един спрямо друг, защото относителната големина на двата дебита при по-големи съотношения на разреждане може да доведе до значителни грешки. Регулирането на дебита се извършва много лесно, като дебитът на разредените отработени газове се поддържа постоянен, а дебитът на разреждащия въздух се променя при необходимост.

За да се реализират предимствата на системите с разреждане на част от потока, трябва да се избягват проблемите, свързани със загуби на частици в свързващия преносен тръбопровод, да се внимава да се получи представителна проба от отработените газове на двигателя и да се определи коефициента на разделяне.

При описаните системи тези основни фактори са взети под внимание.

Фигура 4

Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока(регулиране с всмукващ вентилатор SB)

С помощта на изокинетичната сонда за вземане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се подава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на върха на сондата да се поддържа нулева разлика в налягането. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP са равни, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициентът на разделяне се определя от площта на напречните сеченията на EP и ISP. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.

Фигура 5

Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока (регулиране с нагнетателен вентилатор PB)

С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се предава на дебитния регулатор FC1, който управлява нагнетателния вентилатор така, че на върха на сондата се поддържа нулева разлика в налягането. Това се постига като се взема малка част от разреждащия въздух, чийто дебит вече е бил измерен с дебитомера FM1 и с помощта на пневматична бленда се подвежда в ТТ. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP се изравняват, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициента на разделяне се определя от площта на сеченията EP и ISP. Разреждащият въздух се засмуква през DT чрез всмукващия вентилатор SB и дебитът се измерва посредством FM1 на входа на DT. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.

Фигура 6

Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2 или NОX и вземане на проба от част от потока

Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОX) се измерват в необработените и разредени отработени газове, както и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Тези сигнали са предават на дебитния регулатор FC2, който управлява или нагнетяващия вентилатор РВ, или всмукващия вентилатор SB, така, че в DT се поддържа желаното разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове в необработените отработени газове, в разредените отработени газове и в разреждащия въздух.

Фигура 7.

Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2, баланс по въглерода и вземане на проба от целия поток

Необработени отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на СО2 се измерват в разредените отработени газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Сигналите за СО2 и GFUEL (масов дебит на горивото) се предават или на дебитния регулатор FC2, или на дебитния регулатор FC3 на системата за вземане на проби от частици (фигура 14). FC2 управлява нагнетателния вентилатор SB, а FC3 системата за вземане на проби от частици (фигура 14); така те регулират дебитите на вход и изход на системата и осигуряват в DT желаната степен на разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята при използване на метода на баланс по въглерода въз основа на СО2-концентрациите и на GFUEL.

Фигура 8

Система с разреждане на част от потока с единична тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока

Под действието на отрицателното налягане (подналягането), което създава тръбата на Вентури VN в DT, необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Дебитът на газовете през ТТ зависи от обмена на сили (импулси) в зоната на тръбата на Вентури и следователно се влияе от абсолютната температура на газовете на изхода на ТТ. От това следва, че разделянето на отработените газове при определен дебит в тунела не може да бъде постоянно, а степента на разреждане при малко натоварване е малко по-ниска, отколкото при голямо натоварване. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОX) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA; степента на разреждане се изчислява на базата на така измерените стойности.

Фигура 9

Система с разреждане на част от потока с двойна тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока

Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP, свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителите на потока, състоящи се от набор бленди или тръби на Вентури. Първият делител на потока (FD1) се намира в ЕР, а вторият (FD2) - в ТТ. Необходими са два допълнителни вентила за регулиране на налягането (РСV1 и РСV2), за да може чрез регулиране на противоналягането в ЕР и на налягането в DT да се поддържа постоянно разделяне на отработените газове. РСV1 се намира след SP в ЕР, а РСV2 - между нагнетателния вентилатор РВ и тунела DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОX) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух, с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат да бъдат използвани за регулиране на РСV1 и РСV2 с цел получаване на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.

Фигура 10

Система с разреждане на част от потока с многотръбно разделяне, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока

Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителя на потока FD3, който се състои от набор от тръби с еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), монтирани в ЕР. Отработените газове, протичащи през една от тези тръби, се подвеждат към DT, а протичащите през другите тръби отработени газове се подвеждат към овлажнителна камера DC. Следователно, разделянето на отработените газове се определя от общия брой на тръбите. Постоянното управление на разделянето изисква нулева разлика в налягането между DC и изхода на ТТ, като налягането се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Разлика в налягането, равна на нула, се постига, когато в DT на изхода на ТТ се подаде чист въздух. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОX) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат също така да бъдат използвани за регулиране на дебита на подаване на въздух за получаване на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.

Фигура 11

Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от целия поток

От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Общият дебит през тунела се регулира с регулатора на дебит FC3 и помпата за вземане на проби на системата за вземане на проби от частици (фигура 16).

Дебитът на разреждащия въздух се регулира с дебитния регулатор FC2, който за постигане на желаното разделяне на отработените газове може да ползва като управляващи сигнали GEXH, GAIR или GFUEL. Дебитът на взетата проба в DT e разликата от пълния дебит и дебита на разреждащия въздух. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM3 на системата за вземане на проби от частици (фигура 14). Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.

Фигура 12

Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от част от потока

От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Разделянето на отработените газове и дебитът в DT се регулират от дебитния регулатор FC2, който настройва, съответно дебита (или честотата на въртене) на нагнетателния вентилатор РВ и на всмукателния вентилатор SB. Това е възможно, тъй като взетата проба със системата за взeмане на проби от частици се връща в DT. GEXH, GAIR или GFUEL могат да се ползват като управляващи сигнали за FC2. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM2. Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.

Описание — фигури 4 до 12

—

Изпускателна тръба EP

Изпускателната тръба може да бъде изолирана. За намаляване на топлинната инертност на изпускателната тръба се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра ѝ да бъде по-малко или равно на 0,015.Използването на гъвкави участъци трябва да бъде ограничено до отношение на дължината към диаметъра по-малко или равно на 12. Колената трябва да бъдат ограничени до минимум, за да се намалят натрупванията от инертност. Ако системата включва стендов шумозаглушител, той също може да бъде изолиран.

При изокинетична система, изпускателната тръба не трябва да има колена, огъвания и резки изменения на диаметъра на разстояние, равно на най-малко на шест диаметъра на тръбата преди и три диаметъра на тръбата след върха на сондата. Скоростта на газовете в областта на вземането на проба трябва да бъде по-висока от 10 m/s освен в случаите, когато двигателят работи на празен ход. Средноаритметичната стойност на колебанията в налягането на отработените газове не трябва да превишават ± 500 Ра. Всеки опит за намаляване на колебанията на налягането, освен използването на ходова изпускателна система (включваща шумозаглушител и устройство за добълнително обработване на отработените газове), не трябва да променя работата на двигателя и да води до отлагане на частици.

При системи без изокинетична сонда се препоръчва използването на права тръба, която трябва има дължина, равна на шест нейни диаметъра преди и три нейни диаметъра след върха на сондата.

—

Сонда за вземане на проби SP (фигури от 6 до 12)

Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 4 mm. Минималното отношение на диаметъра на изпускателната тръба към този на сондата трябва да бъде четири. Сондата трябва да бъде отворена тръба, която да е насочена срещу посоката на протичане на потока и монтирана по осевата линия на изпускателната тръба или трябва да бъде съставена от много отвори - както е описано за SP1 в точка 1.1.1.

—

Изокинетична сонда за взeмане на проби ISP (фигури 4 и 5)

Изокинетичната сонда за вземане на проби трябва да бъде насочена срещу потока от отработени газове по осевата линия на изпускателната тръба в точка, в която са изпълнени условията за потока, описани в раздел ЕР. Тя трябва да бъде така проектирана, че да осигурява пропорционално вземане на проба от необработени отработени газове. Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 12 mm.

Необходима е система за регулиране на изокинетично разделяне на отработените газове, което да се постигне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ESP. При тези условия скоростите на отработените газове в ЕР и в ISP са еднакви, а масовият дебит през ISP е константна част от общия дебита на отработените газове. ISP трябва да бъде включена към диференциален датчик за налягане. Нулевата разликата в налягането между ЕР и ISP се получава чрез промяна на скоростта на нагнетителния вентилатор или чрез регулатор на дебита.

—

Делители на потока FD1 и FD2 (фигура 9)

Набор от тръби на Вентури или бленди се монтират съответно в изпускателната тръба ЕР и в свързващия тръбопровод ТТ, за да се осигури пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Система за регулиране на налягането, състояща се от два вентила РСV1 и РСV2 се използва за пропорционално разделяне, което се осъществява посредством регулиране на наляганията в ЕР и DT.

—

Делител на потока FD3 (фигура 10)

Набор от тръби (тръбен пакет) се монтира в изпускателната тръба ЕР, за да се гарантира пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Една от тези тръби подвежда отработените газове към разреждащия тунел DT, а отработените газове от другите тръби влизат в овлажнителна камера DC. Тръбите трябва да имат еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), следователно разделянето на отработените газове зависи от общия брой на тръбите. Необходима е регулираща система, за да може да се осъществи пропорционално разделяне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между изхода на тръбния пакет в DC и изхода на ТТ. При тези условия скоростите на отработени газове в ЕР и FD3 са пропорционални, а дебитът в ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Двете точки трябва да са свързани към диференциален датчик за налягането DPT. Нулева разликата в налягането се получава с помощта на регулатора на дебита FC1.

—

Анализатор на отработени газове EGA (фигури 6 до 10)

Могат да се използват анализатори на СО2 или NОX (при метода на баланс по въглерода само СО2-анализатори). Анализаторите трябва да бъдат калибрирани, както анализаторите за измерването на газообразните емисии. За определяне на разликите в концентрациите могат да се използват един или повече анализатори.

Точноста на измерващите системи трябва да бъде такава, че точността на GEDFW,i или VEDFW,i да е в интервала ± 4 %.

—

Свързващ преносен тръбопровод ТТ (фигури 4 до 12)

Свързващият преносен тръбопровод за отвеждане на пробата от частици трябва:

—	да е максимално къс и да не е по-дълъг от 5 m,

—	да има диаметър, който е равен или по-голям от диаметъра на сондата, но не по-голям от 25 mm,

—	да има изход по осевата линия на разреждащия тунел, насочен по посоката на протичане на потока.

Тръбопроводи с дължина до един метър трябва да бъдат изолирани с материал, чиято максимална топлопроводимост е 0,05 W/(m.K), като дебелината на изолационния слой трябва да съответства на диаметъра на сондата. Тръбопровод с дължина, по-голяма от един метър, трябва да бъде изолиран и загрят до минимална температура на стената 523 К (250 °С).

Необходимите температури на стената на свързващия тръбопровод могат също така да се определят чрез стандартни изчисления на топлопренасянето.

—	Диференциален датчик за налягане DPT (фигури 4, 5 и 10) Диференциалният датчик за налягане трябва да бъде с максимален обхват ± 500 Ра.

—

Регулатор на дебита FC1 (фигури 4, 5 и 10)

При изокинетичните системи (фигури 4 и 5) регулаторът на дебита е необходим за поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ISP. Нулирането се извършва чрез:

а)	регулиране на скоростта или дебита на всмукващия вентилатор (SB) и поддържане постоянна скоростта на нагнетателния вентилатор (РВ) при всеки един от етапите (фигура 4) или

б)	чрез настройване на всмукващия вентилатор (SB) на постоянен масов дебит на разредените отработени газове и регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор (РВ), чрез което се регулира дебитът на пробата от отработени газове в края на свързващия преносен тръбопровод (ТТ) (фигура 5).

При използване на система с регулиране на налягането, остатъчната грешка в контролната верига не трябва да превишава ± 3 Ра. Средноаритметичните колебания на налягането в тунела за разреждане не трябва да превишават ± 250 Ра.

При многотръбни системи (фигура 10) регулаторът на дебита е необходим, за да се раздели пропорционално потокът от отработили газове и за да се поддържа нулева разлика в налягането между изпускателния отвор на многотръбната група и изхода на ТТ. Настройването може да се осъществи, чрез регулиране на дебита на нагнетявания въздух в DT, на изхода на ТТ.

—

Вентили за регулиране на налягането РСV1 и РСV2 (фигура 9)

Необходими са два вентила за регулиране на налягането за системата с двойна тръба на Вентури/двойна бленда, за да може чрез регулиране на противоналягането на ЕР и на налягането на DT да се осъществи пропорционално разделяне на потока. Вентилите трябва да се намират в ЕР след SP и между РВ и DT.

—	овлажнителна камера DC (фигура 10) На изхода на тръбния пакет трябва да бъде монтирана овлажнителна камера, за да се намалят максимално колебанията на налягането в изпускателната тръба ЕР.

—

Тръба на Вентури VN (фигура 8)

В тунела за разреждане DT се монтира тръба на Вентури, за да създава отрицателно налягане (подналягане) в областта на изхода на свързващия преносен тръбопровод ТТ. Дебитът на газовете в ТТ се определя от обмена на сили (импулси) в тръбата на Вентури и по принцип е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, така че се постига постоянна степен на разреждане. Тъй като обмена на сили (импулси) се влияе от температурата на изхода на ТТ и от разликата в налягането между ЕР и DT, действителната степен на разреждане е малко по-ниска при малко натоварване, отколкото при голямо натоварване.

—

регулатор на дебита FC2 (фигури 6, 7, 11 и 12; незадължителен)

За регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ или на всмукващия вентилатор SB може да се използва регулатор на дебита. Той може да се управлява от сигнала за дебита на отработените газове или на горивото, или от диференциалния сигнал за СО2 или NОX.

FC2 регулира директно въздушния поток, ако се ползва подаване на сгъстен въздух (фигура 11).

—	Дебитомер FM1 (фигури 6, 7, 11 и 12) Газомер или уред за измерване на дебита на разреждащия въздух. FM1 не е задължителен, ако нагнетателния вентилатор РВ е калибриран за измерване на дебита.

—	Дебитомер FM2 (фигура 12) Газомер или уред за измерване дебита на разредени отработени газове. FM2 не е задължителен, ако всмукващият вентилатор SB е калибриран за измерване на дебита.

—

Нагнетателен вентилатор РВ (фигури 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 12)

За регулиране на дебита на разреждащия въздух РВ може да се свърже към дебитните регулатори FC1 и FC2. РВ не е необходим, когато се използва дроселен вентил. Ако РВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разреждащия въздух.

—	Всмукващ вентилатор SB (фигури 4, 5, 6, 9, 10 и 12) Само за системи с вземане на проба от част от потока. Ако SВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разредените отработени газове.

—

Филтър за разреждащия въздух DAF (фигури 4 до 12)

Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се очисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ± 5К.

По искане от производителя, в съответствие с добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновите концентрации на частици, които концентрации след това могат да се извадят от измерените в разредените отработени газове стойности.

—

Сонда за вземане на проби от частици PSP (фигури 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12)

Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:

—

трябва да бъде насочена срещу потока на място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. по осевата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, на разстояние приблизително равно на 10 диаметъра на тунела, след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

—	трябва да има вътрешен диаметър най-малко 12 mm;

—	може да бъде загрявана до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

—	може да бъде изолирана.

—

Разреждащ тунел DT (фигури 4 до 12)

Разреждащият тунел:

—	трябва да бъде с такава дължина, че да осигурява пълно смесване на отработените газове с разреждащия въздух при турбулентни условия на протичане;

—

трябва да бъде от неръждаема стомана със:

—	отношение на дебелина към диаметър максимум 0,025 за разреждащи тунели с вътрешен диаметър над 75 mm;

—	стени, чиято номинална дебелина е не по-малка от 1,5 mm за разреждащи тунели с вътрешен диаметър, по-малък или равен на 75 mm;

—	трябва да бъде с минимален диаметър 75 mm за система с вземане на проба от част от потока;

—	трябва по възможност да бъде с минимален диаметър 25 mm за система с вземане на проба от целия поток.

—	може да бъде загряван до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С).

—	може да бъде изолиран.

Отработените газове от двигателя трябва да бъдат смесени напълно с разреждащия въздух. При системи за вземане на проби от част от потока, качеството на смесване се проверява след пускането им, с помощта на СО2 профил на тунела при работещ двигател (най-малко четири еднакво отдалечени точки на измерване). Ако е необходимо, може да бъде използвана смесителна бленда.

Бележка: Ако околната температурата в близост до разреждащия тунел DT е по-малка от 293 К (20 °С), трябва да бъдат взети мерки за избягване на загубите на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва загряване и/или изолация на тунела в рамките на горепосочените гранични стойности.

При по-голямо натоварване на двигателя тунелът може да се охлажда с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, при условие, че температурата на охлаждащата течност е не по-малка от 293 К (20 °С).

—	Топлообменник НЕ (фигури 9 и 10)

Топлообменникът трябва да бъде с достатъчен капацитет за поддържане на температурата на вход на всмукващия вентилатор SB в рамките на ± 11 К от наблюдаваната при изпитването средноаритметичната експлоатационна температура.

Система с разреждане на целия поток (фигура 13)

Работата на тази система се базира на разреждането на целия поток отработени газове, по метода на вземане на проби с постоянен обем (CVS). Трябва да бъде измерен общият обем на сместа от отработени газове и разреждащ въздух. Може да се използва PDP, CFV или SSV-система.

За последващото събиране на частици, проба от разредените отработени газове се подвежда през системата за вземане на проби от частици (точка 1.2.2, фигури 14 и 15). Ако това се извършва директно, става дума за единично разреждане. Ако пробата се разрежда отново във втори разреждащ тунел, се говори за двойно разреждане. Двойното разреждане е полезно, когато изискванията относно температурата, с която се обтича филтърът не могат да бъдат спазени при единично разреждане. Въпреки, че методът на двойно разреждане представлява по принцип разреждаща система, той се описва в точка 1.2.2, фигура 15, като модификация на система за вземане на проби от частици, тъй като притежава повечето типични съставни части на система за вземане на проби от частици.

Газообразните емисии могат да бъдат определени също и в разреждащия тунел на системата с разреждане на целия поток. Ето защо сондите за вземане на проби на газообразни компоненти са изобразени на фигура 13, но не са показани в описанието. Съответните изисквания са представени в точка 1.1.1.

Описание (фигура 13)

—

Изпускателна тръба ЕР

Дължината на изпускателната тръба от изхода на изпускателния колектор за отработените газове на двигателя, на турбокомпресора или на устройството за допълнителна обработка до разреждащия тунел не трябва да превишава 10 m. Ако дължината на системата е по-голяма от 4 m, цялата част над 4 m, трябва да бъде термоизолирана, с изключение на монтирания в изпускателната система димомер, ако има такъв. Дебелината на изолацията трябва да бъде минимум 25 mm Топлопроводимостта на изолационния материал, измерена при 673 К (400 °С), трябва да е максимум 0,1 W/m.K. За да се намали топлинната инертност на изпускателната тръба, се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължина към диаметър, по-малко или равно на 12.

Фигура 13

Система с разреждане на целия поток

Целият обем необработени отработени газове се смесва с въздуха за разреждане в разреждащия тунел DT. Дебитът на разредените отработени газове се измерва с обемна помпа PDP, с тръба на Вентури с критичен поток CFV или с дозвукова тръба на Вентури SSV. За пропорционално вземане на проби от частици или за определяне на дебита може да се използва топлообменник НЕ или система за електронно изравняване на дебита EFC. Тъй като определянето на масата от частици се базира на целия обем на разредените отработени газове, не е необходимо да се изчислява степента на разреждане.

—

Обемна помпа PDP

Тази помпа измерва общия дебит на разредените отработени газове от броя на оборотите на помпата и отместването й. Противоналягането на изпускателната система не трябва изкуствено да се намалява от PDP или от всмукателната система на разреждащия въздух. Статичното налягане на отработените газове, измерено с CVS-системата, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя.

Температура на газовата смес, непосредствено преди PDP, трябва да бъде поддържана в границите на ± 6 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.

Изравняване на дебита може да се използва само, когато температурата на входа на PDP не превишава 323 К (50 °С).

—

Тръба на Вентури с критичен поток CFV

CFV измерва общия дебит на разредените отработени газове в условия на дроселиране (критичен поток). Статичното противоналягане на отработените газове, измерено с работеща CVF-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVF, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес, непосредствено преди CFV, трябва да се поддържа в рамките на ±11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.

—

Дозвукова тръба на Вентури SSV

Дозвуковата тръба на Вентури SSV измерва общия дебит на разредените отработени газове в зависимост от налягането и температурата на входа, както и в зависимост от намалението на налягането между входа и дюзата (шийката) на SSV. Статичното противоналягане на отработените газове, измерено с работеща SSV-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към SSV, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес, непосредствено преди SSV, трябва да се поддържа в рамките на ±11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.

—	Tоплообменник НЕ (не е задължителен, ако се използва система EFC) Капацитета на топлообменника трябва да бъде достатъчен, за да се поддържа температурата в диапазона на гореспоменатите гранични стойности.

—

Система за електронно изравняване на дебита EFC (не е задължителна, ако се използва НЕ)

Ако температурата на входа на PDP или на CFV-системата не се поддържа в горепосочените граници, се изисква система за електронно изравняване на дебита, с цел непрекъснато измерване на дебита и регулиране на пропорционалното вземане на проби в системата за вземане на проби от частици. За тази цел, сигналите на непрекъснато измервания дебит се използват за да коригират дебита на пробата, преминаваща през филтъра за частици на системата за вземане на проби (фигури 14 и 15).

—

Разреждащ тунел DT

Разреждащият тунел:

—	трябва да има достатъчно малък диаметър, за да създава турбулентен поток (Рейнолдсово число по-голямо от 4 000), и да е с достатъчна дължина, за да се смесват изцяло отработените газове с разреждащия въздух. Може също да бъде използвана смесителна бленда;

—	трябва да има диаметър най-малко 75 mm;

—	може да бъде изолиран.

Отработените газове от двигателя трябва да бъдат насочени по посока на потока до мястото, където навлизат в разреждащия тунел, след което да бъдат добре смесени.

При единично разреждане проба от разреждащия тунел се подвежда в системата за вземане на проби от частици (точка 1.2.2, фигура 14). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV) трябва да бъде достатъчен за поддържане на температура на разредените отработени газове по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосредствено преди първия филтър за частици.

При двойно разреждане една проба от разреждащия тунел се подвежда за по-нататъшно разреждане във втория тунел и след това се подвежда през филтрите за вземане на проби (точка 1.2.2, фигура 15). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV) трябва да бъде достатъчен за поддържане на температурата на разредените отработени газове в областта за вземане на проби, в DT, по-малка или равна на 464 К (191 °С). Вторичната разреждаща система трябва да осигурява достатъчен обем от вторичен разреждащ въздух, за да може двойно разреденият поток от отработени газове да поддържа температура по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосредствено преди първия филтър за частици.

—

Филтър за разреждащия въздух DAF

Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се пречисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ±5 К. По заявка на производителя, според добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновата концентрация на частици, която концентрация може да се извади после от измерените стойности в разредените отработени газове.

—

Сонда за взимане на проби от частици PSP

Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:

—

трябва да бъде насочена срещу потока в място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, приблизително на разстояние равно на 10 диаметъра на тунела след мястото, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

—	трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;

—	може да бъде загрявана чрез директно затопляне или предварително загряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха, преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел, не надхвърля 325 К (52 °С);

—	може да бъде изолирана.

Система за вземане на проби от частици (фигура 14 и 15)

Системата за вземане на проби от частици служи за събиране на частици с помощта на един или повече филтри. В случай на система с разреждане на част от потока с вземане на проба от целия поток, при която общият обем от разредени газове се провежда през филтъра, разреждащата система (точка 1.2.1.1, фигури 7 и 11) и системата за вземане на проби обикновено образуват едно цяло. В случай на система с разреждане на част от потока или на целия поток с вземане на проба от част от потока, при която само една част от разредените отработени газове се провежда през филтрите, разреждащата система (точка 1.2.1.1, фигури 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12, както и точка 1.2.1.2, фигура 13) и системата за вземане на проби обикновено са две отделни системи.

В настоящата директива, системата с двойно разреждане DDS (фигура 15) на системата с разреждане на целия поток се приема за модификация на типичната система за вземане на проби от частици, показана на фигура 14. Системата с двойно разреждане включва всички важни съставни части на системата за вземане на проби от частици, като например държателите за филтри и помпата за вземане на проба и допълнително определени разреждащи функции като захранване с разреждащ въздух и тунел за вторично разреждане.

За да се избегне въздействието върху управляващите контури, се препоръчва помпата за вземане на проби да работи по време на целия процес на изпитване. При еднофилтърния метод трябва да се използва една байпас-система за преминаване на пробата през филтрите за вземане на проби в желаните моменти. Смущенията от превключване на управляващите контури трябва да бъдат намалени до минимум.

Описание (фигури 14 и 15)

—

Сонда за вземане на проби от частици PSP (фигури 14 и 15)

Сондата за вземане на проби от частици, показана на фигурите, е предната част на свързващия тръбопровод за пренос на пробата за частици РТТ.

Сондата:

—

трябва да бъде насочена срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на тунела на системите за разреждане (точка 1.2.1), приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

—	трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;

—	може да бъде загрявана чрез директно затопляне или предварително загряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

—	може да бъде изолирана.

Фигура 14

Система за вземане на проби от частици

Проба от разредените отработени газове се взема от тунела за разреждане DT на система с разреждане на част или на целия поток; след това тя преминава през сондата за вземане на проби от частици PST и свързващия тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ с помощта на помпата за вземане на проба частици. Пробата преминава през държателите за филтри FH, които съдържат филтрите за вземане на проби от частици. Дебитът на пробата се регулира с дебитния регулатор FC3. При използване на система за електронно изравняване на дебита EFC (фигура 13), дебитът на разредените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.

Фигура 15

Система за разреждане (само за система с разреждане на целия поток

Пробата от разредените отработени газове се пренася от разреждащия тунел DT на системата за разреждане на целия поток, чрез сондата за вземане на проби от частици PSP и свързващия тръбопровод за пренос на за частици РТТ, до вторичния разреждащ тунел SDT, където се разрежда още веднъж. След това пробата преминава през държателите за филтри FH, съдържащи филтрите за взимане на проби от частици. Обикновено дебитът на разреждащия въздух е постоянен, докато дебитът от пробите се регулира с дебитния регулатор FC3. Ако се използва система за изравняване на потока EFC (фигура 13), общият обем на разредените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.

—

Свързващ тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ (фигури 14 и 15)

Свързващият тръбопровод за пренос на частици трябва да не е по-дълъг от 1 020 mm и да бъде с най-малката възможна дължина.

Тези размери се отнасят:

—	за частта от входа на сондата до филтърния държател при система с разреждане на част от потока, с вземане на проби от част от потока и при система с единично разреждане на целия поток,

—	за частта от края на разреждащия тунел до филтърния държател - при система с разреждане на част от потока, с вземане на проба от целия поток,

—	за частта от върха на сондата до вторичния разреждащ тунел при система с двойно разреждане на целия поток.

Свързващият тръбопровод за пренос:

—	може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

—	може да бъде изолиран.

—

Тунел за вторично разреждане SDТ (фигура 15)

Тунелът за вторично разреждане трябва да има минимален диаметър 75 mm и да е с такава дължина, че двойно разредената проба да остава в него най-малко 0,25 секунди. Държателят на основния филтър FH не трябва да се намира на разстояние, по-голямо от 300 mm, от изхода на тунела за вторично разреждане.

Тунелът за вторично разреждане:

—	може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на въздуха за разреждане до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

—	може да бъде изолиран.

—

Държател(и) за филтри FH (фигури 14 и 15)

За основния и вторичния филтри може да се ползват или един-единствен корпус, или отделни корпуси. Трябва да са изпълнени изискванията на приложение III, допълнение 1, точка 1.5.1.3.

Държателя(ите) за филтри:

—	могат да бъдат загрявани чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената от най-много 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха не надхвърля 325 К (52 °С);

—	могат да бъдат изолирани.

—	Помпа за вземане на проби Р (фигури 14 и 15) Помпата за вземане на проби трябва да се намира на такова разстояние от тунела, че температурата на постъпващите газове да бъде постоянна (± 3 К), ако не се използва корекция на дебита чрез FC3.

—	Помпа за разреждащ въздух DР (фигура 15) (само за система с двойно разреждане на целия поток) Помпата за разреждащ въздух трябва да бъде така разположена, че въздуха за вторично разреждане да се подава с температура 298 К (25 °С) ± 5 К.

—

Регулатор на дебита FC3 (фигури 14 и 15)

При отсъствие на други начини, за компенсиране на колебанията на температурата и противоналягането на дебита на пробата от частици, трябва да бъде използван регулатор на дебита. При използването на система за изравняване на дебита EFC (фигура 13) дебитният регулатор е задължителен.

—	Дебитомер FM3 (фигури 14 и 15) (дебит на пробата от частици) Газомерът или дебитомерът трябва да са на такова разстояние от помпата за вземане на проби, че температурата на постъпващия газ да остане постоянна (±3 К), ако не се осъществява корекция на дебита посредством FC3.

—	Дебитомер FM4 (фигура 15) (за разреждащ въздух, при система с двойно разреждане на целия поток) Газомерът или дебитомерът трябва да са разположени така, че температурата на постъпващите газове да остане постоянна 298 К (25 °С) ± 5 К.

—

сферичен вентил ВV (допълнителен)

Диаметърът на сферичния вентил не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, а времето за неговото включване трябва да е по-малко от 0,5 секунди.

Бележка: ко околната температура в близост до PSP, PTT, SDT и FH е по-ниска от 293 К (20 °С), трябва да бъдат взети мерки за избягване на загуби на частици по хладните стени на тези детайли. Ето защо се препоръчва тези детайли да се загряват и/или изолират в рамките на посочените в съответните описания гранични стойности. Освен това се препоръчва да не се допуска намаляването на температурата на обтичането на филтъра под 293 К (20 °С).

При по-големи натоварвания на двигателя горепосочените части може да се охлаждат с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащата течност не е по- ниска от 293 К (20 °С).“

(1) Фигурите от 4 до 12 показват различни типове системи с разреждане на част от потока, които по принцип могат да бъдат използване за изпитването в стационарен (стабилизиран) режим (NRSC). При все това по причина на много строгите ограничения на изпитванията в преходен режим, само системите с разреждане на част от потока (фигури от 4 до 12), задоволяващи всички изисквания, посочени в „Системи с разреждане на част от потока“ на допълнение III, приложение 1, точка 2.4, се приемат за изпитването в преходен режим (NRTC).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

„ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ДВИГАТЕЛИ, ПУСНАТИ НА ПАЗАРА В РАМКИТЕ НА ДАДЕН „ГЪВКАВ МЕХАНИЗЪМ“

По молба на даден производител на съоръжения (оборудване) и при получено разрешение от компетентен орган за одобрение, даден производител на двигатели може да пусне на пазара, през периода между два последователни етапа на гранични стойности, ограничен брой двигатели, отговарящи единствено на граничните стойности за емисия на предишния етап, в съответствие със следните разпоредби.

1. ПОСТЪПКИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ДВИГАТЕЛИ И НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ (ОБОРУДВАНЕ)

1.1. Производителят на съоръжения (оборудване), желаещ да използва даден гъвкав механизъм моли за разрешение от компетентен орган за одобрение да закупи от доставчиците си на двигатели, през периода между две фази на емисии, количеството от двигатели, посочено в точки 1.2 и 1.3, които не отговарят на граничните стойности на емисия към момента, а отговарят на тези от предходния етап.

1.2. Броят двигатели, пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, не трябва да превишава, за всяка категория двигатели, 20 % от годишните продажби на производителя на съоръжения (оборудване), отнасящи се до оборудвания, съдържащи двигатели от въпросната категория (определени като средната стойност от последните 5 години на продажба на пазара на европейската общност). Ако производителя на съоръжения (оборудване) продава съоръжения (оборудване) в европейската общност по-малко от 5 години, средната стойност се изчислява на базата на периода, през който производителят на съоръжения (оборудване) е продавал съоръжения (оборудване) в европейската общност.

1.3. Като допълнителен вариант на точка 1.2., производителя на съоръжения (оборудване) може да поиска разрешение за своите доставчици на двигатели за пускане на пазара на определен брой двигатели в рамките на гъвкавия механизъм. Броят двигатели от всяка категория не може да превишава следните стойности:

Категория двигатели	Брой двигатели
19—37 kW	200
37—75 kW	150
75—130 kW	100
130—560 kW	50

1.4. В молбата си към компетентния орган за одобрение, производителят на съоръжения (оборудване) включва следната информация:

а)

мостра на етикетите, които да се поставят върху всяка подвижна извънпътна машина, в която ще бъде монтиран двигател пуснат на пазара в рамките на гъвкавия механизъм. Етикетите съдържат следния текст: „МАШИНА №…(пореден номер) върху ….(общ брой машини в съответния обхват на мощност) С ДВИГАТЕЛ №…В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ (Директива 97/68/ЕО) №…“;

б)	мостра на допълнителен етикет, който да се постави върху двигателя и съдържащ текста от точка 2.2 на настоящето приложение.

1.5. Производителят на съоръжения (оборудване) уведомява компетентните органи за одобрение на всяка от държавите-членки за прибягването до гъвкавия механизъм.

1.6. Производителят на съоръжения (оборудване) предоставя на компетентния орган за одобрение всяка информация, свързана с прилагането на гъвкавия механизъм, която този орган желае да получи и която е необходима за вземането на решение.

1.7. На всеки шест месеца производителят на съоръжения (оборудване) представя на компетентните органи за одобрение на всяка от държавите членки доклад за прилагането на използвания от него гъвкав механизъм. Докладът съдържа сумарните данни относно броят двигатели и подвижни извънпътни машини, пуснати на пазара в рамките на гъвкавия механизъм, серийните номера на двигателите и подвижните извънпътни машини и държавите-членки, където подвижните извънпътни машини са пуснати на пазара. Тази процедура продължава докато се прилага гъвкавият механизъм.

2. ПОСТЪПКИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ДВИГАТЕЛИ

2.1. Даден производител на двигатели може да пусне на пазара двигатели в рамките на гъвкав механизъм, одобрен в съответствие с точка 1 на настоящето приложение.

2.2. Производителят на двигатели слага на тези двигатели етикет със следния текст:

„Двигател, пуснат на пазара в рамките на гъвкав механизъм“.

3. ПОСТЪПКИ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН ПО ОДОБРЕНИЕ

3.1. Компетентният орган по одобрение оценява съдържанието на молбата за прилагане на гъвкавия механизъм и приложените документи. Той информира в последствие производителя на съоръжения (оборудване) за своето решение да разреши или не прилагането на гъвкавия механизъм.“

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Добавят се следните приложения:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ XIV

ЦККР фаза I (1)

PN (kW)	CO (g/kWh)	HC (g/kWh)	NOx (g/kWh)	PT (g/kWh)
37 ≤ PN < 75	6,5	1,3	9,2	0,85
75 ≤ PN < 130	5,0	1,3	9,2	0,70
P ≥ 130	5,0	1,3	n ≥ 2 800 tr/min = 9,2 500 ≤ n < 2 800 tr/min = 45 × n(-0,2)	0,54

ПРИЛОЖЕНИЕ XV

ЦККР фаза II (2)

PN (kW)	CO (g/kWh)	HC (g/kWh)	NOx (g/kWh)	PT (g/kWh)
18 ≤ PN < 37	5,5	1,5	8,0	0,8
37 ≤ PN < 75	5,0	1,3	7,0	0,4
75 ≤ PN < 130	5,0	1,0	6,0	0,3
130 ≤ PN < 560	3,5	1,0	6,0	0,2
PN ≥ 560	3,5	1,0	n ≥ 3 150 min-1 = 6,0 343 ≤ n < 3 150 min-1 = 45 n(-0,2)-3 n < 343 min-1 = 11,0	0,2

“

(1) Протокол 19 CCNR, Резолюция на централната комисия за корабоплаване по Рейн от 11 май 2000 г.

(2) Протокол 19 CCNR, Резолюция на централната комисия за корабоплаване по Рейн от 31 май 2001г.

Top

Choose the experimental features you want to try