A)

Трябва ли и при какви условия правото на Съюза, и по-специално правната уредба в областта на борбата с изпирането на пари, както и общите принципи на ефективна защита, на прозрачност и на обективна добросъвестност, както и неговите допълнения по отношение на задълженията за предоставяне на информация, да се считат за пречка за национална правна уредба в областта на прехвърлянето на пакети (или кумулативно) от необслужвани кредити — тази, която е приложима в конкретния случай, предхождаща приемането на Законодателен декрет № 116 от 30 юли 2024 г., влязъл в сила на 13 август 2024 г., за прилагане на Директива [(ЕС) 2021/2167 (1)] — която има следните характеристики:

a)

не предвижда писмена форма ad substantiam или ad probationem, по-специално под формата на официален документ или нотариално заверен частен документ, или във всеки случай начин на оформяне, с който да се удостовери датата. Такъв по-специално е случаят, когато длъжникът по прехвърленото вземане е потребител;

б)

до влизането в сила на посочения декрет не предвижда никакво задължение за вписване в контролираните регистри за лицата, упражняващи дейности по прехвърляне на пакети от вземания, тъй като те не извършват финансова дейност, както е постановил [Corte di Cassazione (Касационен съд)], и за които следователно, поради липсата на задължение за издаване на официален документ, автоматично не се прилагат правилата за борба с изпирането на пари;

Б)

Ако Съдът констатира посоченото противоречие, налага ли описаната правна уредба на Съюза за целите на защитата на ефективността на общностните интереси радикалната санкция за нищожност:

a)

на прехвърлянията, извършени при действието на правната уредба, предхождаща приемането на декрета за прилагане на [Директива 2021/2167];

б)

на пълномощните за събиране на вземания, издадени на лица, които не са вписани в регистър, контролиран от независимия секторен орган, отговарящ за проверка на спазването на правната уредба за борба с изпирането на пари?