1

С жалбата си Qualcomm Inc. и Qualcomm Europe Inc. искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 април 2019 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия (T‑371/17, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2019:232), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2017) 2258 окончателен на Комисията от 31 март 2017 година относно процедура по прилагане на член 18, параграф 3 и член 24, параграф 1 буква г) от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело AT.39711 — Qualcomm (агресивно ценообразуване) (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Съгласно съображения 23 и 37 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167):

[…]

3

Член 18 („Искания за предоставяне на информация“) от този регламент гласи в параграфи 1—3:

„1.   За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може, чрез обикновено искане или чрез решение, да изиска от предприятията и от сдруженията на предприятия да предоставят цялата необходима информация.

2.   Когато изпраща до предприятие или сдружение на предприятия обикновено искане за предоставяне на информация, Комисията следва да посочи правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срока, в който трябва да се предостави информацията, както и санкциите, предвидени в член 23 за даване на неточна или подвеждаща информация.

3.   Когато чрез решение Комисията изисква от предприятия или от сдружения на предприятия да дадат информация, тя следва да посочи правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срока, в който трябва да се предостави информацията. Тя посочва и санкциите, предвидени в член 23, и посочва или налага санкциите, предвидени в член 24. В допълнение тя посочва и правото на обжалване на решението пред Съда на [на Европейския съюз]“.

4

Член 24 от посочения регламент („Периодични санкционни плащания“) предвижда:

„1.   С решение Комисията може да налага на предприятия и на сдружения на предприятия периодични санкционни плащания на ден в размер не повече от 5 % от среднодневния оборот за предходната стопанска година и изчислени от датата, определена с решението, с цел те да бъдат принудени:

[…]

[…]

2.   Когато предприятията или сдруженията от предприятия са изпълнили задължението, с оглед на което са наложени периодичните санкционни плащания, Комисията може да определи окончателния размер на периодичните санкционни плащания на стойност, по-ниска от тази, която би възникнала според първоначалното решение. […]“.

5

Фактите в основата на спора са изложени в точки 1—18 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени по следния начин.

6

Qualcomm и Qualcomm Europe са установени в Съединените американски щати дружества, които осъществяват дейност в сектора на проектирането и търговията с базови чипсети.

7

След жалба, подадена на 8 април 2010 г. от Icera Inc., друго дружество, което осъществява дейност в този сектор, Комисията започва разследване на предполагаема злоупотреба от страна на жалбоподателите с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, състояща се в прилагане на хищнически цени на пазара на UMTS (Universal Mobile Telecommunications System) базови чипсети. В този контекст между 7 юни 2010 г. и 14 януари 2015 г. Комисията изпраща до жалбоподателите няколко искания за предоставяне на информация на основание член 18 от Регламент № 1/2003.

8

На 8 декември 2015 г. Комисията изпраща на жалбоподателите изложение на възраженията, след като на 16 юли 2015 г. е започнала официална процедура срещу тях. В това изложение на възраженията тя достига до предварителното заключение, че жалбоподателите са злоупотребили с господстващото си положение на пазара на UMTS базови чипсети, като в периода от 3 февруари 2009 г. до 16 декември 2011 г. са доставяли определени количества от три от тези чипсети на двама от основните си клиенти — Huawei и ZTE, на цени под себестойността с цел да изтласкат Icera, единствения конкурент на жалбоподателите на този пазар през същия период. На 15 август 2016 г. жалбоподателите представят становищата си във връзка с изложението на възраженията.

9

На 30 януари 2017 г. Комисията изпраща на жалбоподателите искане за предоставяне на информация на основание член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003. Тъй като не получава отговор по него, на 31 март 2017 г. тя приема спорното решение на основание член 18, параграф 3 от същия регламент.

10

Съгласно член 1 от това решение жалбоподателите е трябвало да предоставят в определените срокове информацията, посочена в приложение I към него, като в противен случай, по силата на член 2 от същото решение е щяло бъде наложено периодично периодично санкционно плащане в размер на 580000 EUR за всеки ден забава. Жалбоподателите представят отговора си на поставените въпроси в определените срокове, които междувременно са продължени от Комисията.

11

На 13 юни 2017 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение, в подкрепа на която изтъкват шест основания.

12

Най-напред, в точки 29—33 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля като неотносимо оплакването за прекомерна продължителност на административната процедура, като отбелязва, че то е ирелевантно при проверката на жалба, чийто предмет е не решение, с което се установява нарушение на член 102 ДФЕС, а решение, което изисква предоставяне на информация.

13

След като отбелязва това, Общият съд, на първо място, отхвърля третото основание, което е за липса на мотиви на спорното решение. В това отношение в точки 47—54 от обжалваното съдебно решение той приема, че доколкото спорното решение показва ясно и недвусмислено, от една страна, кои предполагаеми нарушения Комисията възнамерява да провери, а от друга, че поисканата информация ѝ е необходима, за да може да оцени притежаваните от нея доказателства с оглед на доводите, които жалбоподателите изтъкнали, след като им е било изпратено изложението на възраженията, спорното решение е надлежно мотивирано от правна страна, тъй като Комисията не е била длъжна да излага по-подробни мотиви по въпроса как е възнамерявала да използва тази информация, за да провери тези доводи.

14

На второ място, Общият съд разглежда първите две твърдения по първото основание, а именно нарушение на принципа на необходимост. На първо място, в точки 69—91 от обжалваното съдебно решение той отхвърля първото твърдение по първото основание, с което се иска отмяната на спорното решение, доколкото то излизало извън определения в изложението на възраженията обхват на провежданото разследване и искало информация за чиповете, от които се правят чипсетите, обект на това разследване, и за периоди около периода на нарушението, определен в изложението на възраженията. За тази цел Общият съд, от една страна, приема, че по-специално за да вземе предвид изтъкнатите от засегнатите предприятия доводи, Комисията е имала право да продължи разследването си и след приемането на посоченото изложение на възраженията, включително посредством допълнителни искания за предоставяне на информация, без това да ги прави неправомерни или да поставя под въпрос само по себе си необходимостта от така поисканата информация. От друга страна, Общият съд постановява, че правомощията на Комисията не могат да бъдат ограничавани, що се отнася до въпросите, които възнамерява да повдигне, стига, от една страна, те да ѝ позволяват да се снабди с необходимата за провежданото разследване информация и от друга, да даде възможност на засегнатите предприятия да бъдат изслушани. Общият съд добавя, че при всички положения, без да е разширила обхвата на това разследване, Комисията е поискала необходимата информация, тъй като тя не само е релевантна, за да се разбере контекстът, в който се вписва евентуално неправомерно поведение, но е и необходима, за да се приложи подходящият критерий „цени—разходи“.

15

На второ място, в точки 98—110 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля второто твърдение по първото основание, с което се оспорва необходимостта от поисканата информация с оглед на предполагаемите нарушения, които Комисията е имала намерение да провери. За целта Общият съд по същество отбелязва, че със спорното решение Комисията се е опитала да получи информация, от която да установи критерия „цени—разходи“ въз основа на данните, отразяващи точно ситуацията през периода на нарушението, тъй като — с оглед по-специално на становището на жалбоподателите по изложението на възраженията — тя е приела, че данните, на които се е основала за тази цел в последния документ, не отразяват цената, действително платена от клиентите на жалбоподателите, и че това обстоятелство е било определящо, за да провери дали е било извършено нарушението. Следователно поисканата информация има връзка с разглежданите предполагаеми нарушения и е трябвало да се счита за необходима дори ако Комисията се е опитала да измени или адаптира методологията си след изпращането на посоченото изложение на възраженията.

16

На трето място, Общият съд разглежда второто основание, с което жалбоподателите оспорват пропорционалността на спорното решение. Най-напред, в точки 118—148 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля първото твърдение по това основание, което се припокрива с третото твърдение по първото основание и цели да постави под въпрос пропорционалността на това решение с оглед на обема работа, до който то довело. В това отношение Общият съд приема, че този обем работа, колкото и голям да е, не е непропорционален с оглед нуждите на разследването на предполагаемите нарушения, които Комисията е имала намерение да провери, особено предвид становищата, представени от жалбоподателите по изложението на възраженията. Според Общия съд в това отношение не е релевантен фактът, че жалбоподателите не съхранявали поисканата информация в предложения от Комисията формат за отговор и че архивите им не били систематизирани. По-нататък, Общият съд отхвърля като недопустимо второто твърдение по второто основание, а именно че размерът на периодичното санкционно плащане, предвидено в член 2 от спорното решение, не е пропорционален. След като отбелязва, че с това твърдение жалбоподателите искат имплицитно отмяната на този член, Общият съд приема в точки 153—159 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение има предварителен характер спрямо евентуалното решение, с което окончателно ще определи общия размер на периодичното санкционно плащане, и следователно не представлява обжалваем акт. Накрая, в точки 164—166 от това съдебно решение Общият съд отхвърля третото твърдение по това основание, а именно че дадените в спорното решение срокове за отговор не са достатъчни.

17

На четвърто място, Общият съд отхвърля четвъртото основание, с което жалбоподателите упрекват Комисията, че неправомерно е обърнала тежестта на доказване, като е изискала от тях да извършат действия по съставянето на преписка и следователно действия от нейната компетентност, отбелязвайки в точки 172—175 от обжалваното съдебно решение, че това основание произтича от неправилен прочит на спорното решение. От една страна, Общият съд приема, че Комисията не се е опитала да одитира отчетите на жалбоподателите, а да се сдобие с необходимите данни, за да адаптира методологията на критерия „цени—разходи“, така че да вземе предвид критиките, които те отправили в становището си по изложението на възраженията. От друга страна, Общият съд приема, че Комисията не е искала от жалбоподателите и да доказват, че са действали законосъобразно, а да представят вътрешни документи, които да потвърдят собственото им твърдение, че при вземането на ценовите решения са се основали на релевантната съдебна практика, както и на насоките на Комисията.

18

На пето място, в точки 186—195 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда, а след това отхвърля петото основание, насочено срещу спорното решение, доколкото с него се твърди нарушение на правото на жалбоподателите да не се самоуличават, изисквайки от тях да отговарят на въпроси, които излизат извън обхвата на представянето на фактически данни, или да доказват, че са спазили правилата на конкуренцията на Съюза. В това отношение Общият съд по-специално отбелязва, първо, че поисканата информация има чисто фактически характер, второ, че тя се отнася до данни, до които единствено те могат да имат достъп, и че следователно са били длъжни да я предоставят дори ако с нея може да се установи наличието на антиконкурентно поведение, и трето, че жалбоподателите не са доказали, че фактът, че за да отговорят на поставените въпроси, са били принудени да представят фактическите данни под формата на документ, който да улесни тяхното разбиране от Комисията, по отношение на тях може да представлява нарушение на това право.

19

На шесто място, в точки 201—203 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля шестото основание — нарушение на принципа на добра администрация — като отбелязва, че от анализа на първите пет основания, с които се припокриват твърденията за нарушения, изложени в рамките на шестото основание, е видно, че Комисията е приела спорното решение именно за да се съобрази със задълженията, произтичащи от този принцип.

20

Qualcomm и Qualcomm Europe искат от Съда:

21

Комисията иска от Съда:

22

В подкрепа на жалбата си до Съда жалбоподателите изтъкват шест основания.

23

С първото си основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че Общият съд не се е произнесъл по всички техни основания и доводи.

24

На първо място, жалбоподателите изтъкват, че в точки 29—33, 101, 110, 102, 147 и 202 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно не разгледал по същество доводите им, че прекомерната продължителност на административната процедура е накърнила правото им на защита, като ги е отхвърлил като ирелевантни, тъй като не се отнасяли до решение, с което се констатира нарушение на член 102 ДФЕС. По този начин Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато тълкувал и приложил по аналогия към настоящия случай съдебната практика, установена с решение на Общия съд от 18 юни 2008 г., Hoechst/Комисия (T‑410/03, EU:T:2008:211, т. 227). Тази съдебна практика не правела разграничение в зависимост от това дали разглежданото решение констатира наличието на нарушение, или представлява друг вид окончателно решение и следователно въз основа на същата практика можело да се твърди, че продължителността на разследване в рамките на жалба срещу окончателни решения на Комисията, с които на засегнатото предприятие се налагат или заплашват да се наложат да глоби или периодични имуществени санкции, не е била разумна.

25

Ето защо Общият съд отново неправилно приел в точка 110 от обжалваното съдебно решение, че е анализирал доводите за прекомерната продължителност на административната процедура, изтъкнати в рамките на първото твърдение по второто основание. Всъщност в точка 147 от това решение Общият съд само разгледал доводите, свързани с трудностите, на които се натъкнали жалбоподателите, при предоставянето на информация за факти отпреди няколко години, и не проверил довода, че прекомерната продължителност на проведеното разследване е засегнала способността им за ефективна защита.

26

На второ място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно не е разгледал шестото основание — нарушение на принципа на добра администрация, с мотива, че твърденията по останалите основания били отхвърлени. Според тях той допуснал грешка при прилагане на правото, когато в нарушение на съображение 37 от Регламент № 1/2003 и на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права не разгледал това основание, и по-специално доводите на жалбоподателите, че спорното решение е резултат от пристрастно разследване, отхвърляйки тези доводи без надлежно обяснение и без достатъчно мотиви.

27

Комисията не приема тези доводи.

28

По първото основание за обжалване се твърди, че Общият съд не се е произнесъл, от една страна, по доводите на жалбоподателите за нарушаване на правото им на защита, тъй като административната процедура продължила прекомерно, а от друга страна, по шестото основание, а именно че е нарушен принципът на добра администрация. Освен това първото основание за обжалване e и предполагаема грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при проверката на тези доводи, и по-точно при тълкуването и прилагането на съдебната практика, установена с решение на Общия съд от 18 юни 2008 г., Hoechst/Комисия (T‑410/03, EU:T:2008:211).

29

Що се отнася, на първо място, до твърдяното непроизнасяне на Общия съд по посочените доводи и по шестото основание, най-напред следва да се отбележи, че както имплицитно признават самите жалбоподатели, Общият съд е разгледал съответно в точки 29—33 и в точки 198—203 от обжалваното съдебно решение същите доводи и това основание, преди да ги отхвърли съответно, доводите като неотносими, а твърдението по това основание —като неоснователно.

30

По-нататък, що се отнася по-конкретно до твърдяното непроизнасяне по доводите за нарушаване на правото на жалбоподателите на защита, тъй като административната процедура продължила прекомерно, следва да се отбележи, че след като най-напред е разгледал тези доводи, а после ги е отхвърлил като неотносими, не може да се претендира, че Общият съд не ги е разгледал отново при проверката на второто твърдение по първото основание. Освен това следва да се отбележи, че в точка 110 от обжалваното съдебно решение Общият съд не посочва, че е анализирал тези доводи при проверката на първото твърдение по второто основание, а е приел, че доводите на жалбоподателите за нарушеното им право на защита — поради трудностите да предоставят информация, като се има предвид изискването тя да е подробна, относно факти отпреди няколко години — се припокриват с някои техни оплаквания в твърдението по това основание и разгледани по същество в точка 147 от обжалваното съдебно решение.

31

Накрая, що се отнася до твърдяното непроизнасяне по шестото основание — нарушение на принципа на добра администрация, следва да се добави, че Общият съд е мотивирал в достатъчна степен защо твърденията по това основание трябва да се отхвърлят. Всъщност, от една страна, в точка 201 от обжалваното съдебно решение той отбелязва, че доводите на жалбоподателите, посочени в рамките на това основание, се припокриват с доводите, изтъкнати в подкрепа на първите пет основания, които, след като са разгледани, са отхвърлени. От друга страна, в точка 201 Общият съд приема, че от анализа на посочените основания следва, че Комисията приела спорното решение именно за да изпълни задължението си да разгледа внимателно и безпристрастно — в съответствие със съдебната практика относно принципа на добра администрация, припомнена в точка 200 от обжалваното съдебно решение — изтъкнатите от жалбоподателите доводи, по-специално в рамките на становищата им по изложението на възраженията, за да може да подготви окончателното си решение относно евентуалното наличие на нарушение на член 102 ДФЕС с цялата дължима грижа и въз основа на всички данни, които биха могли да му повлияят. Така Общият съд правилно е заключил в точка 202 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателите не са успели да докажат твърдението, че поради пристрастното поведение на Комисията е нарушен принципът на добра администрация.

32

Що се отнася, на второ място, до грешката при прилагане на правото, допусната при тълкуването и прилагането на съдебната практика, установена с решение на Общия съд от 18 юни 2008 г., Hoechst/Комисия (T‑410/03, EU:T:2008:211, т. 227), достатъчно е да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда нарушаването на принципа за спазване на разумен срок може да обоснове отмяната само на решение за констатиране на нарушения, прието в резултат на административна процедура въз основа на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, след като е установено, че това нарушение е засегнало правото на съответните предприятия на защита (вж. в този смисъл решения от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 42 и 43, от 9 юни 2016 г., CEPSA/Комисия, C‑608/13 P, EU:C:2016:414, т. 61 и от 9 юни 2016 г., PROAS/Комисия, C‑616/13 P, EU:C:2016:415, т. 74).

33

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 31 от обжалваното съдебно решение е припомнил изводите от тази съдебна практика, както са възпроизведени от Общия съд в решение от 18 юни 2008 г., Hoechst/Комисия (T‑410/03, EU:T:2008:211). На следващо място, в точки 32 и 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд отново правилно е приложил посочената съдебна практика в настоящия случай, като е приел, че доколкото предметът на жалбата, с която е сезиран, е не решение за констатиране на нарушение на член 102 ДФЕС, а решение за искане да се предостави информация, прието в рамките на административна процедура, което евентуално може да доведе до такова решение за констатиране на нарушение, доводът, че административната процедура е продължила прекомерно, трябва да се отхвърли като неотносим.

34

При тези условия твърденията по първото основание за обжалване следва да се отхвърлят като неоснователни.

35

С второто си основание за обжалване жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал фактически грешки и грешки при прилагане на правото, изопачил съответните доказателства и не се мотивирал при преценката в точки 35—56 от обжалваното съдебно решение дали спорното решение е достатъчно мотивирано.

36

На първо място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд, по-специално в точки 81, 82, 85, 127, 132, 136, 137, 139 и 145 от обжалваното съдебно решение, свързани с преценката на първите две основания — нарушения на принципите на необходимост и на пропорционалност — допуснал фактически грешки и изопачил представените от тях доказателства.

37

На второ място, според жалбоподателите тези доказателства са изопачени, тъй като в точки 48—53 от това съдебно решение Общият съд не взел предвид кореспонденцията, която са водили с Комисията преди и след приемането на спорното решение, за да поискат изясняване на някои въпроси и на обхвата на провежданото разследване.

38

На трето място, жалбоподателите оспорват съображенията на Общия съд в точка 52 от посоченото съдебно решение, според които техните твърдения, че Комисията не обяснила как поисканата информация би ѝ позволила да отговори на доводите, изтъкнати от тях в становищата им по изложението на възраженията, или да прецени тяхната релевантност за разследването ѝ, не поставяли под въпрос извода, че спорното решение е достатъчно мотивирано. Тези съображения били не само недостатъчни, но и явно неоснователни поради грешки, допуснати от Общия съд в точки 53—55 от обжалваното съдебно решение, разгледани при проверката на третото основание за обжалване.

39

Комисията счита, че второто основание за обжалване трябва да се отхвърли като недопустимо, тъй като жалбоподателите не посочват точно кои части от обжалваното съдебно решение оспорват и не подкрепят подробно доводите си. Тя изтъква също така, че при всички положения твърденията по това основание са неоснователни.

40

В писмената си реплика жалбоподателите възразяват, че в първоинстанционната си жалба са изложили подробно причините, поради които спорното решение не е достатъчно мотивирано, и поради това в настоящата си жалба са доказали ясно и подробно грешките, които Общият съд допуснал, като стигнал до друг извод.

41

С второто основание за обжалване се твърди, че Общият съд допуснал фактически грешки и грешки при прилагане на правото, изопачил съответните доказателства и не мотивирал преценката в точки 35—56 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение е достатъчно мотивирано.

42

В самото начало трябва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато Общият съд е установил или преценил фактите, на основание член 256 ДФЕС Съдът е компетентен единствено да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, изведени от тях. Следователно освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 20 септември 2018 г., Испания/Комисия, C‑114/17 P, EU:C:2018:753, т. 75 и цитираната съдебна практика).

43

След това, когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в приложение на член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи точно кои доказателства са изопачени от Общия съд и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването. Освен това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 105).

44

По-нататък, макар да е възможно изопачаването на доказателствата да се изразява в тълкуване на документ, което явно противоречи на съдържанието му, все пак това изопачаване трябва ясно да личи от представените пред Съда материали по делото и да предполага, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на тези доказателства. В това отношение не е достатъчно да се покаже, че даден документ би могъл да се тълкува по начин, различен от възприетия от Общия съд (решение от 30 януари 2020 г., České dráhy/Комисия, C‑538/18 P и C‑539/18 P, непубликувано, EU:C:2020:53, т. 60 и цитираната съдебна практика).

45

Накрая, по силата на разпоредбите, посочени в точка 43 от настоящото решение, жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане. Не отговаря на изискванията, произтичащи от тези разпореди, жалба, която, без дори да съдържа доводи, насочени към конкретно установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното решение, само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, включително тези, които се основават на изрично отхвърлени от същата юрисдикция факти. Всъщност подобна жалба в действителност представлява просто искане за преразглеждане на представената пред Общия съд искова молба или жалба, което е извън компетентността на Съда (решение от 20 декември 2017 г., Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия, C‑70/16 P, EU:C:2017:1002, т. 48 и цитираната съдебна практика).

46

В случая, що се отнася, на първо място, до втория довод на жалбоподателите, припомнен в точка 37 от настоящото съдебно решение, който следва да бъде разгледан на първо място, трябва да се отбележи, че този довод те излагат, като просто препращат към доводите, изтъкнати от тях пред Общия съд, без по никакъв начин да доказват грешките в анализа, които според тях са го довели до твърдяното изопачаване, и по-конкретно без да доказват как предполагаемият пропуск от Общия съд да вземе предвид кореспонденцията между тях и Комисията в рамките на своята преценка, че спорното решение е достатъчно мотивирано, представлява изопачаване на това доказателство. Следователно посоченият довод явно не отговаря на изискванията, посочени в точки 42—45 от настоящото решение.

47

Що се отнася, на второ място, до наведените от жалбоподателите първи и трети довод, припомнени в точки 36 и 38 от настоящото решение, трябва да се отбележи, че с тях те се стремят да оспорят фактическите констатации и съображенията, направени от Общия съд при неговата преценка относно необходимостта и пропорционалността на исканата информация. При това положение посочените доводи се припокриват с някои други, повдигнати в третото и четвъртото основания, и ще бъдат разгледани при техния анализ.

48

Предвид изложеното по-горе, твърдението по второто основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено като явно недопустимо.

49

С третото си основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, не изпълнил задължението си за мотивиране и изопачил доказателствата при своята преценка относно необходимостта от поисканата със спорното решение информация. Това основание за обжалване се състои от пет твърдения.

50

С първите три твърдения по третото основание за обжалване жалбоподателите изтъкват, че в изводите на Общия съд — съгласно които, първо, спорното решение не е изменяло обхвата на разследването, второ, Комисията е била законово оправомощена да иска информация за периоди извън обхвата на разследването, както е определен в изложението на възраженията, и трето, поисканата с това решение информация е била необходима — са допуснати грешки при прилагане на правото и фактически грешки, има изопачаване на съответните доказателства и липсват мотиви.

51

Според първото твърдение на жалбоподателите, в точки 81, 82 и 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е заключил, че спорното решение не е изменило обхвата на разследването. Всъщност, първо, Общият съд пренебрегнал кореспонденцията между тях и Комисията, в която те искат от нея да потвърди този обхват, за да разберат докъде се простира провежданото разследване. След това Общият съд не посочил, че с обжалваното решение Комисията разширила този обхват, като удвоила неговата продължителност и поискала множество сведения относно седем компонента на чипсетите вместо за три чипсета, без това да ѝ е било необходимо, за да може да провери изтъкнатите от жалбоподателите доводи. Накрая, Общият съд не посочил, че разширяването на обхвата на това разследване е потвърдено от допълнителното изложение на възраженията, което, основавайки се на данни, получени благодарение на спорното решение, послужило за изготвянето на напълно нова преписка срещу жалбоподателите, основана по-специално на нов критерий „цени—разходи“, „запазвайки единствено „обвивката“ на преписката, представена в изложението на възраженията“.

52

По този начин в точка 62 от обжалваното съдебно решение, както и в точка 69 и сл. от него Общият съд нарушил постоянната съдебна практика, съгласно която преписката трябвало да се оценява в светлината на всички факти и на контекста, в който те се вписват, и по-специално на факта, че спорното решение е било прието на много ранен етап от изключително дълга административна процедура и две години след издаването на изложението на възраженията. За сметка на това, като се позовал на широкото правомощие на Комисията за разследване, Общият съд потвърдил нейната гледна точка, без да провери дали последната е обяснила как е претеглила и оценила взетите предвид фактори.

53

В този контекст в точка 73 от това решение Общият съд допуснал и грешка при прилагане на правото, като се основал по аналогия на съдебната практика, установена с решение на Общия съд от 30 септември 2003 г., Atlantic Container Line и др./Комисия (T‑191/98 и T‑212/98—T‑214/98, EU:T:2003:245), за да заключи, че член 18, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 не налага на Комисията никакво задължение, що се отнася до датата, на която може да изпраща искания за предоставяне на информация, което фактически означавало, че Комисията е свободна да води своите разследвания на предприятията, както намери за добре и дотогава, докато пожелае, в нарушение на принципите на необходимост, пропорционалност и добра администрация, на буквата или духа на съображение 23 и на член 18 от този регламент, както и на решение от 10 март 2016 г., HeidelbergCement/Комисия (C‑247/14 P, EU:C:2016:149).

54

Второто твърдение на жалбоподателите е, че в точки 85, 88 и 127 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил доказателствата, доколкото е тълкувал неправилно, от една страна, вида данни, записани в тяхната вътрешна счетоводна система, и тези, на които Комисията се основала, за да анализира доклада „цени—разходи“ в изложението на възраженията, и от друга страна, критиките по отношение на метода, възприет в това изложение на възраженията.

55

Освен това жалбоподателите оспорват съображенията на Общия съд относно необходимостта Комисията да иска информация за периоди преди и след периода на нарушението. В това отношение те, от една страна, твърдят, че в точка 86 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като приложил по аналогия решение на Общия съд от 22 март 2012 г., Slovak Telekom/Комисия (T‑458/09 и T‑171/10, EU:T:2012:145, т. 51), за да признае, че е необходимо Комисията да поиска информация за период отпреди този на нарушението, с цел да уточни контекста на поведението през последния период. Всъщност според жалбоподателите фактите, разгледани в последното съдебно решение, както и в цитираната в него съдебна практика, които се отнасят до решения, приети преди изложението на възраженията и чиято цел е била да се определи контекстът, в който се вписва неправомерното поведение, са различни от фактите в основата на настоящия случай.

56

От друга страна, жалбоподателите оспорват констатациите на Общия съд в точки 87 и 90 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е имала право да поиска данни за 2008 г., както и за тяхната счетоводна 2013 година. За тази цел те твърдят, че обжалваното съдебно решение не е мотивирано по отношение на тези констатации, тъй като Общият съд не е установил, че тези данни са релевантни за преценката на твърдяното нарушение.

57

Според третото твърдение на жалбоподателите, най-напред, Общият съд не мотивирал надлежно в точки 99—111 от обжалваното съдебно решение защо поисканата със спорното решение информация е била необходима, за да може Комисията да установи нарушенията, формулирани в изложението на възраженията.

58

След това, те считат, че Общият съд допуснал, по-специално в точки 98, 99 и 188 от обжалваното съдебно решение, фактическа грешка и изопачил доказателствата, като приел, че Комисията е поискала допълнителни данни, за да реконструира цените, които техните клиенти реално платили, за да може да отговори на критиките, отправени в техния отговор на изложението на възраженията. Всъщност с оглед на обясненията, дадени от жалбоподателите в този отговор, тези данни не били нито необходими, нито полезни за тази цел.

59

Накрая, жалбоподателите оспорват фактическите констатации на Общия съд в точки 105—107 от обжалваното съдебно решение, че посочването в спорното решение на едно приложение към отговора на предходно искане за предоставяне на информация трябва да се разбира в смисъл, че тя ги приканва да представят данни от същото естество, и отново подчертават, че като посочила това приложение, Комисията поискала от тях да извършат отново счетоводната работа с оглед нова проверка на сметките си. При това положение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и като приел, че поисканата информация има връзка с твърдяното нарушение, нещо, което впрочем се потвърждавало и от допълнителното изложение на възраженията.

60

Комисията счита, че първите три твърдения по третото основание за обжалване трябва да се отхвърлят като недопустими. Всъщност жалбоподателите не посочили достатъчно точно кои доказателства са изопачени, не доказали грешките в преценката, довели до изопачаването, и не обосновали твърденията си за предполагаема липса на мотиви на обжалваното съдебно решение. Те по-скоро само повтаряли доводите, изтъкнати пред Общия съд, с цел те да бъдат преразгледани. Впрочем Комисията изтъква, че във всички случаи тези твърдения са неоснователни.

61

В писмената си реплика жалбоподателите по същество повтарят доводите от настоящата си жалба и изтъкват, че са доказали грешките, допуснати от Общия съд при преценката както на техните доводи, изложени в първоинстанционното производство, така и на фактите по случая.

62

Целта на първите три твърдения по третото основание за обжалване, които следва да се разгледат заедно, е да се установи, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото и фактически грешки, че е изопачил съответните доказателства и че не е мотивирал в достатъчна степен обжалваното съдебно решение, като е заключил, първо, че спорното решение не е изменяло обхвата на провежданото разследване, така както е определен в изложението на възраженията, второ, че Комисията е била законово оправомощена да иска информация за периоди извън обхвата на разследването и трето, че поисканата с това решение информация е необходима.

63

Що се отнася обаче, на първо място, до твърдените фактически грешки и изопачаване на доказателства, които Общият съд допуснал и които са припомнени в точки 51, 54, 58 и 59 от настоящото решение, следва да се отбележи, че жалбоподателите само посочват тези факти и доказателства — за които твърдят, че той изопачил — като по същество повтарят своята преценка на тези факти и доказателства от първоинстанционното производство, без обаче да привеждат никакви доказателства, от които явно да личат грешките в анализа, довели Общия съд до това изопачаване, нито доказват, че той е надхвърлил явно границите на разумната преценка на доказателствата.

64

Следователно в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 42—45 от настоящото решение, доколкото целта на първите три твърдения по третото основание за обжалване е да се докаже, че Общият съд допуснал фактически грешки и изопачил съответните доказателства, тези твърдения трябва да се отхвърлят като явно недопустими.

65

Що се отнася, на второ място, до тяхната основателност в допустимата им част, следва да се отбележи, че по същество последната цели да постави под въпрос преценката на Общия съд, според която поисканата със спорното решение информация е необходима от гледна точка на нейния материален и времеви обхват, като му вменява грешки при прилагане на правото и липса на мотиви на обжалваното съдебно решение.

66

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че от една страна, Съдът е постановил, че изложението на възраженията е документ с процесуално значение и подготвителен характер, който, за да осигури ефективното упражняване на правото на защита, очертава предмета на образуваната от Комисията административна процедура и по този начин възпрепятства Комисията да възприеме други твърдения за нарушения в решението, с което приключва съответната процедура. Следователно за това известие е характерно, че е временно по своята същност и подлежи на изменения от страна на Комисията при последваща преценка въз основа на представените ѝ в отговор от страните становища и на други фактически констатации. Всъщност Комисията трябва да вземе предвид фактите и доказателствата, с които разполага вследствие на цялата административна процедура, за да се откаже от неоснователните твърдения за нарушения или за да преформулира и допълни както от фактическа, така и от правна страна своите доводи в подкрепа на твърденията за нарушения, които продължава да поддържа (решение от 24 септември 2009 г., Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P и C‑137/07 P, EU:C:2009:576, т. 310 и 311).

67

Следователно Комисията не е длъжна да се придържа към извършените в изложението на възраженията правни и фактически преценки. Напротив, тя трябва да мотивира крайното си решение със своята окончателна преценка, основана на резултатите от цялото извършено от нея разследване към момента на приключването на официалната процедура, без да е длъжна да обяснява евентуалните разлики с временната си преценка, съдържаща се в изложението на възраженията (вж. в този смисъл определение от 18 юни 1986 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия, 142/84, непубликувано, EU:C:1986:250, т. 15 и решение от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия, 142/84 и 156/84, EU:C:1987:490, т. 70).

68

От друга страна, Съдът е уточнил, че Комисията може да изисква само предоставянето на информация, която да ѝ позволи да провери обосноваващите провеждането на разследването предположения за нарушения, посочени в искането за предоставяне на информация (решение от 10 март 2016 г., HeidelbergCement/Комисия, C‑247/14 P, EU:C:2016:149, т. 23).

69

С оглед на широкото правомощие за разследване, предоставено ѝ с Регламент № 1/2003, Комисията следва да прецени дали дадена информация е необходима, за да може да разкрие нарушение на правилата на конкуренцията. Дори да разполага вече с улики и даже с доказателства за наличието на нарушение, Комисията може с основание да счете за необходимо да поиска допълнителна информация, която да ѝ даде възможност да очертае по-точно обхвата на нарушението, да определи неговата продължителност или кръга на участващите предприятия (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 1989 г., Orkem/Комисия, 374/87, EU:C:1989:387, т. 15 и от 22 октомври 2002 г., Roquette Frères, C‑94/00, EU:C:2002:603, т. 78).

70

Що се отнася до контрола, който съдът на Съюза упражнява върху преценката на Комисията, че дадена информация е необходима, Съдът е постановил, че въпросът дали информацията е необходима, следва да се преценява предвид целта, посочена в искането за нейното предоставяне, а именно подозренията за нарушение, които Комисията възнамерява да провери (вж. в този смисъл решение от 10 март 2016 г., HeidelbergCement/Комисия, C‑247/14 P, EU:C:2016:149, т. 24 и 25). Изискването за взаимовръзка между искането за предоставяне на информация и подозираното нарушение е изпълнено, ако към датата на искането Комисията е в състояние разумно да предположи, че тази информация може да ѝ помогне да определи дали това нарушение е налице (вж. в този смисъл решение от 19 май 1994 г., SEP/Комисия, C‑36/92 P, EU:C:1994:205, т. 21).

71

В случая най-напред следва да се отбележи, че в точка 62 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в самото начало е припомнил практиката на Съда, цитирана в точки 69 и 70 от настоящото решение.

72

На следващо място, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точки 69—76 от обжалваното съдебно решение по същество е приел, че доколкото поисканата информация е необходима, а искането за предоставянето ѝ сочи основните елементи, определени в член 18, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, тази разпоредба не ограничава правото на Комисията да отправи искания за предоставяне на информация, след като е изпратила изложението на възраженията, тъй като тя има право да продължи разследването си след приемането на това изложение, по-специално за да се сдобие с всички необходими разяснения относно доводите и обстоятелствата, наведени от засегнатите предприятия в отговора им на изложението, без това да прави тези искания неправомерни или само по себе си да поставя под въпрос необходимостта от поисканата информация.

73

Всъщност от цитираната в точки 66, 67 и 69 от настоящото решение съдебна практика следва, че тъй като изложението на възраженията е подлежащ на изменения временен акт, Комисията не е обвързана от направените в него фактически преценки. Напротив, тя е длъжна да оцени тези преценки въз основа на обстоятелствата, произтичащи от цялото ѝ разследване, и по-конкретно от представените от страните становища, за да адаптира и допълни доводите си в подкрепа на твърденията за нарушения, които продължава да поддържа. При това положение Комисията има право да иска съответната допълнителна информация по-специално за да очертае по-добре обхвата на нарушението, доколкото тази информация е необходима по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 68—70 от настоящото решение.

74

Накрая, що се отнася до необходимостта от поисканата със спорното решение информация следва да се отбележи, че нейната необходимост произтича от две групи фактически констатации, до които Общият съд е стигнал в точки 85, 88—90, 98 и 99 от обжалваното съдебно решение, които, както бе посочено в точки 63 и 64 от настоящото решение, жалбоподателите не са успели да поставят под въпрос.

75

От една страна, Общият съд отбелязва, че по-специално вследствие становищата на жалбоподателите по изложението на възраженията Комисията счела, че данните, които е използвала, за да установи критерия „цени—разходи“ в това изложение на възраженията, не отразяват цените, които клиентите на жалбоподателите реално платили през периода на нарушението, поради прилаганите от последните принципи на признаване на разходите, припомнени от тях в тези становища, както и поради факта че въпросните чипсети били продавани в различни конфигурации. От друга страна, Общият съд приема, че целта на поисканата информация, включително относно периодите около периода на нарушението, е именно да премахне това несъответствие, като се получат данни, които отразяват достоверно положението през този период, за да може се установи адекватният критерий „цени—разходи“, доколкото той е определящ при проверката на подозренията за нарушение, вменени на жалбоподателите.

76

При тези условия не може да се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и че не е изпълнил задължението си за мотивиране, като в точки 86, 87, 91, 100 и 103 от обжалваното съдебно решение е заключил, че макар Комисията да се е опитвала, въз основава на поисканата информация, да промени или адаптира методологията си с оглед по-специално на становищата на жалбоподателите, тази информация е била необходима по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 68—70 от настоящото решение, в смисъл, че Комисията е могла разумно да предположи, че тази информация би ѝ помогнала да определи дали твърдяното нарушение е налице.

77

С оглед на всичко изложено по-горе първите три твърдения по третото основание за обжалване следва да се отхвърлят отчасти като явно недопустими и отчасти като неоснователни.

78

С четвъртото твърдение по третото основание за обжалване жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, като в точки 108 и 109 от обжалваното съдебно решение отхвърлил по-специално на основание на решение на Общия съд от 22 март 2012 г., Slovak Telekom/Комисия (T‑458/09 и T‑171/10, EU:T:2012:145) като неотносим довода им, че допълнителното изложение на възраженията, прието, след като е взето спорното решение, потвърждава тезата, че това решение не е необходимо.

79

Всъщност за разлика от исканията за предоставяне на информация, които са били предмет на онова съдебно решение, това изложение на възраженията само потвърждавало и развивало доводите, които те изложили в първоинстанционната си жалба. Следователно това изложение на възраженията представлявало допълнително доказателство, че спорното решение не е необходимо, което, ако Общият съд го бе взел предвид, щяло да доведе до различен извод.

80

Комисията не приема тези доводи.

81

Четвъртото твърдение по третото основание за обжалване се отнася до твърдяна грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, които Общият съд допуснал в точки 108 и 109 от обжалваното съдебно, отхвърляйки като неотносим следния довод на жалбоподателите: допълнителното изложение на възраженията установявало, че спорното решение не се ограничава до необходимото за преследване на обявената в него цел, тъй като това изложение било прието след спорното решение.

82

В това отношение е достатъчно, от една страна, да се отбележи, що се отнася до твърдяната явна грешка в преценката, че жалбоподателите само я отбелязват, без изобщо да я доказват. От друга страна, що се отнася до твърдяната грешка при прилагане на правото, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на акта на Съюза трябва да се преценява въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемането му, така че действия, извършени след приемането на определено решение, не могат да имат отражение върху валидността на това решение (решение от 17 октомври 2019 г., Alcogroup и Alcodis/Комисия, C‑403/18 P, EU:C:2019:870, т. 45 и цитираната съдебна практика).

83

Ето защо следва да се заключи, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 109 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил като неотносими доводите, с които жалбоподателите са искали да поставят под въпрос законосъобразността на спорното решение въз основа на акт след неговото приемане, какъвто е допълнителното изложение на възраженията.

84

Вследствие на това четвъртото твърдение по третото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.

85

Според петото твърдение по третото основание за обжалване на жалбоподателите Общият съд не взел предвид всички релевантни доказателства, тъй като отказал да приложи към преписката техния отговор на допълнителното изложение на възраженията.

86

По-специално те твърдят, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че това допълнително доказателство е представено след приключване на устната фаза на производството, и го отхвърлил въз основа на „явно опорочени и неадекватни съображения“. Всъщност жалбоподателите твърдят, че са съобщили своя отговор на допълнителното изложение на възраженията веднага след като го представили на Комисията, и че Общият съд не е обосновал отказа си да възобнови устната фаза на производството.

87

Комисията не приема тези доводи.

88

Петото твърдение по третото основание за обжалване се отнася до допуснати от Общия съд предполагаема грешка при прилагане на правото и липса на мотиви, доколкото отказал да приложи отговора на жалбоподателите по допълнителното изложение на възраженията към преписката като доказателство.

89

В това отношение следва да се отбележи, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и е мотивирал надлежно отказа си да приложи към преписката като доказателство отговора на жалбоподателите по допълнителното изложение на възраженията. Всъщност Общият съд с право отбелязва в точка 24 от обжалваното съдебно решение, че този отговор е депозиран след приключване на устната фаза на производството, преди да приеме — без жалбоподателите да оспорват тази констатация пред Съда — че не е изпълнено никое от условията, предвидени в Процедурния правилник на Общия съд за възобновяване устната фаза на производството пред него.

90

Ето защо петото твърдение по третото основание за обжалване трябва да се отхвърли като неоснователно, а следователно и третото основание за обжалване в неговата цялост.

91

С четвъртото си основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че Общият съд допуснал редица фактически грешки и грешки при прилагане на правото и изопачил съответните доказателства при преценката, че спорното решение е пропорционално. Това основание за обжалване се състои от четири твърдения.

92

С първите три твърдения по четвъртото основание за обжалване жалбоподателите оспорват преценката на Общия съд относно пропорционалността на информацията, поискана със спорното решение.

93

Според първото твърдение на жалбоподателите Общият съд не разбрал и дори пренебрегнал някои основни факти по делото и освен това изопачил съответните доказателства. От една страна, в точки 85 и 127 от обжалваното съдебно решение той не посочил, че на нито един етап от разследването, приключило с изложението на възраженията, Комисията не е поискала счетоводни данни за всеки от компонентите на трите чипсета, обект на това разследване, макар в точка 85 от това решение той да приел, че тя е могла да получи тези данни във всеки момент.

94

От друга страна, Общият съд не взел предвид факта, че за да извлекат необходимите данни, се наложило жалбоподателите да идентифицират, издирват и анализират около 25000 страници документи, съхранявани във външни хранилища, които не били длъжни да съхраняват.

95

С второто твърдение жалбоподателите оспорват извода на Общия съд, че предложеният от Комисията формат за отговор на някои въпроси не е бил задължителен. В това отношение те най-напред твърдят, че в точка 131 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато тълкувал съдебната практика относно понятието „информация“. Всъщност от заключението на генералния адвокат Wahl по дело HeidelbergCement/Комисия (C‑247/14 P, EU:C:2015:694, т. 106 и 107) следвало, че от предприятието можело да се изисква единствено да даде информация, а не да изпълнява задачи от компетентността на Комисията, свързани със съставянето на преписка, и че по принцип Комисията няма право да налага на адресата на решение, с което изисква от него информация, задължението при всички обстоятелства да я представя в специален формат.

96

Освен това жалбоподателите твърдят, че в случая Общият съд изопачил доказателствата, квалифицирайки поисканата от тях информация като факти или документи, когато тази информация се състояла по-скоро от изчисления, детайли, кодове и хипотетични цени за продукти, които не представляват конкретен договорен с клиента финансов стимул, както и от анализи и тълкуване на предположения, направени отпреди няколко години от бивши служители.

97

По-нататък жалбоподателите оспорват констатациите на Общия съд, съдържащи се съответно в точки 132 и 133 от обжалваното съдебно решение, според които предложените в спорното решение формати за отговор на някои поставени въпроси не са задължителни и могат да улеснят тяхната задача. По-специално, що се отнася до първата констатация, те изтъкват, че били принудени да попълват таблица с изчисления, приложена към това решение, която не е била изготвена в рамките на обичайната им дейност, което им е причинило трудности, обсъдени с Комисията.

98

Накрая, жалбоподателите изтъкват, че в точка 135 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че фактът, че Комисията е трябвало да даде насоки за начина, по който следва да отговорят на спорното решение, не може да докаже непропорционалния обем работа, който им бил наложен, за да могат да отговорят на поставените в спорното решение въпроси.

99

С третото твърдение жалбоподателите оспорват съображенията на Общия съд относно задължението им да съхраняват поисканите данни и документи. Преди всичко жалбоподателите по същество твърдят, че в точки 87, 136, 137 и 139 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, като приел, първо, че те били длъжни да съхраняват точни данни за цените и разходите, считано от 2008 г., второ, че техните архивни преписки били „неорганизирани“ и трето, че Комисията не е поискала друга информация освен тази, до която само жалбоподателите са имали достъп.

100

В това отношение, първо, жалбоподателите отбелязват, от една страна, че те не са били правнозадължени да съхраняват видовете документи, изискани със спорното решение, а от друга страна, че узнали за жалбата, довела до образуваното разследване, от което предполагаемото нарушение представлявало незначителна част, едва от 2010 г. Те допълват, че Комисията поискала от тях за пръв път информация за цените и разходите през юли 2013 г. и че тази институция ги уведомила, че фокусът на провежданото разследване вече е предполагаемо агресивно ценообразуване едва от юли 2014 г. Второ, жалбоподателите поддържат, че архивните им преписки не били „неорганизирани“ и че са могли да предоставят поисканата информация единствено благодарение на факта че са запазили документи, които не са били длъжни да съхраняват. Трето, жалбоподателите по същество отбелязват, че от изложението на възраженията и от точка 145 от обжалваното съдебно решение е видно, че поисканите със спорното решение данни са им били предоставени от техните клиенти, така че Комисията е можела да ги поиска от тях.

101

По-нататък, жалбоподателите считат, че като е приел в точка 136 и сл. от обжалваното съдебно решение, че поисканата информация е пропорционална с оглед обема на работа, който това им създало, макар фактите по делото очевидно да доказвали противното, самият Общ съд нарушил принципа на пропорционалност.

102

Накрая жалбоподателите изтъкват, че в точка 147 от обжалваното съдебно решение — в която Общият съд разгледал твърдението им, че било трудно да се предостави информация за обстоятелства отпреди няколко години, както и отказа да приложи към делото техния отговор на допълнителното изложение на възраженията —са допуснати грешки при прилагане на правото и фактически грешки, разгледани при проверката на първото основание за обжалване и на четвъртото твърдение по третото основание за обжалване.

103

Комисията счита, че първото твърдение, както и някои доводи във второто и третото твърдения, представени съответно в точки 96, 98 и 101 от настоящото съдебно решение, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими. Всъщност жалбоподателите само повтаряли доводите си, изложени в първоинстанционното производство, и не определили изопачените доказателства, нито доказали грешките, които твърдят, че Общият съд допуснал. Що се отнася до останалата част, Комисията оспорва основателността на техните доводи.

104

В писмената си реплика жалбоподателите възразяват, че в настоящата си жалба са установили ясно изопачените от Общия съд факти и доказателства, както и тяхното влияние върху преценката за пропорционалността на спорното решение.

105

Целта на първите три твърдения по четвъртото основание за обжалване, които следва да се разгледат заедно, е да се докаже, че Общият съд е допуснал фактически грешки, изопачил е съответните доказателства и не е мотивирал обжалваното съдебно решение при преценката, че поисканата със спорното решение информация е пропорционална.

106

Що се отнася, на първо място, до допустимостта на тези твърдения, следва да се отбележи, че доколкото с тях жалбоподателите упрекват Общия съд, че е тълкувал неправилно някои факти и е допуснал явни грешки в преценката, грешки при прилагане на правото и изопачил съответните доказателства, посочените твърдения трябва да се отхвърлят като явно недопустими в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 42—45 от настоящото съдебно решение.

107

Всъщност, от една страна, що се отнася до грешките в преценката и изопачаването на доказателствата, посочени в точки 93 и 96 от настоящото решение, жалбоподателите само посочват тези предполагаеми фактически грешки и изопачаване на доказателства, без изобщо да ги доказват. От друга страна, що се отнася до грешките в преценката и при прилагане на правото, посочени в точки 98 и 101 от настоящото решение, жалбоподателите само повтарят съответно доводите, изтъкнати пред Общия съд и основани на изрично отхвърлени от него обстоятелства, и по същество поставят под въпрос преценката на Общия съд на фактите по делото, без обаче да твърдят, че са изопачени.

108

Що се отнася, на второ място, до това дали в допустимата си част първите три твърдения са основателни, следва най-напред да се приеме, че първото от тях трябва да се разглежда в смисъл, че цели да постави под въпрос факта, че при преценката си дали поисканата със спорното решение информация е пропорционална, Общия съд не взел предвид обема на работа, необходим, за да се издирят и анализират документите, които могат да предоставят тази информация.

109

От точка 122 от обжалваното съдебно решение обаче е видно, че Общият съд изрично е признал, че този обем на работа е значителен. Все пак в точка 121 от това съдебно решение той припомня и че съгласно съдебната практика, която жалбоподателите не оспорват, пропорционалността на искане да се предостави информация, трябва да се преценява с оглед на нуждите на разследването, а фактът, че такова искане налага на предприятието значителен обем на работа, сам по себе си не е достатъчен, за да се докаже, че искането е непропорционално. В това отношение в точки 124—128 от посоченото съдебно решение Общият съд отбелязва, от една страна, че твърдяната разследвана практика е такава, че може да оправдае предоставянето на значително количество информация, и от друга страна, припомня, че тази информация е необходима за целта на въпросното разследване. При това положение Общият съд правилно е заключил в точка 123 от същото съдебно решение, че обемът на работа, необходим за предоставяне на поисканата информация, не е непропорционален с оглед нуждите на разследването във връзка с твърдените предполагаеми нарушения особено като се вземат предвид отговорите на жалбоподателите на изложението на възраженията.

110

По-нататък, що се отнася до второто твърдение, с което жалбоподателите оспорват преценката на Общия съд, че предложеният от Комисията формат за отговор на някои поставени със спорното решение въпроси не е задължителен, следва да се приеме, че с оглед на техния текст, както и на уводните становища в отговор на тези въпроси, приложени към това решение, жалбоподателите не са успели да докажат, че в посоченото решение Общият съд явно е превишил границите на разумната преценка по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 44 от настоящото решение, като е приел в точки 132 и 133 от обжалваното съдебно решение, от една страна, че от същото решение изобщо не следва, че предложеният от Комисията формат за отговор на тези въпроси е задължителен и че жалбоподателите не са имали възможност да го адаптират, ако това се окаже по-подходящо, и от друга страна, че целта на този формат е била по-скоро да улесни задачата на жалбоподателите.

111

Следователно, като се има предвид, че припомнените в точка 110 от настоящото решение констатации на Общия съд са достатъчни, за да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, че налагането на задължителен формат за отговор на спорното решение може да докаже, че поисканата с него информация надхвърля необходимото с оглед на целта на разследването, грешката при прилагане на правото, която се твърди, че била допусната при тълкуването на съдебната практика относно понятието „информация“, и която би могла да опорочи точка 131 от обжалваното съдебно решение, дори да бъде установена, в никакъв случай не би могла да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. При това положение критиките на жалбоподателите в това отношение са неотносими и следователно трябва да бъдат отхвърлени (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2018 г., Makhlouf/Съвет, C‑458/17 P, непубликувано, EU:C:2018:441, т. 96 и цитираната съдебна практика и от 14 март 2019 г., Meta Group/Комисия, C‑428/17 P, непубликувано, EU:C:2019:201, т. 44).

112

Накрая, що се отнася до третото твърдение следва да се отбележи, от една страна, че доколкото става въпрос за точка 147 от обжалваното съдебно решение, доводите, наведени в подкрепа на това твърдение, се припокриват по-специално с доводите, изтъкнати в четвъртото твърдение по третото основание за обжалване, и при това положение трябва да бъдат отхвърлени по същите съображения като посочените в точки 82—84 от настоящото съдебно решение. От друга страна, доколкото според третото твърдение Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, когато определил обхвата на задължението на жалбоподателите да съхраняват поисканите със спорното решение данни и документи, както и обхвата на данните, с които те разполагат, следва да се отбележи, че посоченото твърдение произтича от неправилен прочит на обжалваното съдебно решение и при това положение трябва да се отхвърли като неоснователно.

113

Всъщност следва да се отбележи, че критикуваните от жалбоподателите съображения на Общия съд са развити в рамките на изложената в точки 136—141 от обжалваното съдебно решение преценка на основателността на два довода, изтъкнати, за да се постави под въпрос пропорционалността на поисканата информация. Тези доводи са изведени съответно от практическите трудности, които жалбоподателите срещнали при събирането на част от тази информация, и от факта, че били принудени да извършат работа вместо Комисията, за да преразгледат документи, с които тя вече разполагала, за да могат да определят по-специално коя част от тази информация все още не е била предоставена.

114

В този контекст, от една страна, в точки 136 и 137 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е преценявал евентуалното задължение на жалбоподателите да съхраняват данни или документи. Напротив, той признава, че на предприятия по принцип не може да бъде налагано задължението да предоставят на Комисията документи, с които вече не разполагат и които законът вече не ги задължава да съхраняват, като същевременно приема, че жалбоподателите все пак са били длъжни, поне считано от първите искания за предоставяне на информация, отправени от Комисията през юни 2010 г., да действат с по-голяма грижа и да предприемат всички необходими мерки, за да запазят доказателствата, с които разумно може да разполагат. Освен това Общият съд приел — без жалбоподателите да оспорват това — не че техните архивни преписки били „неорганизирани“, но че начинът, по който ги съхраняват, е без значение, за да се прецени пропорционалността на спорното решение.

115

От друга страна, констатацията на Общия съд в точка 139 от обжалваното съдебно решение, че от спорното решение не личи Комисията да иска информация, различна от тази, до която единствено жалбоподателите имат достъп, трябва да се разбира в смисъл не че се стреми да потвърди, че поисканата информация не може да бъде предоставена от клиентите на жалбоподателите, а да изключи, че тази информация е изцяло на разположение на Комисията, така че тя не е в състояние сама да извърши тази аналитична работа.

116

С оглед на всичко изложено по-горе първите три твърдения по четвъртото основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени като отчасти явно недопустими, отчасти неотносими и отчасти неоснователни.

117

Според четвъртото твърдение по четвъртото основание за обжалване в точки 150—159 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като заключил, че размерът на периодичното санкционно плащане, предвидено в член 2 от спорното решение, е пропорционален.

118

Жалбоподателите изтъкват, че в действителност са били принудени да отговорят на това решение, тъй като в противен случай трябвало да заплатят периодично санкционно плащане в изключително голям размер, и че с оглед на трудностите, които срещнали, за да отговорят на съществените искания в това решение, е съществувала конкретна опасност тази заплаха да се реализира, така че искането им за отмяна на тази разпоредба поради нарушение на принципа на пропорционалност не е преждевременно.

119

Комисията не приема тези доводи.

120

Четвъртото твърдение по четвъртото основание за обжалване се отнася до грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, отхвърляйки като недопустими доводите, свързани с непропорционалния размер на дневното санкционно плащане, предвидено в член 2 от спорното решение.

121

Както обаче Съдът е постановил, определянето на периодичните санкционни плащания съгласно член 24 от Регламент № 1/2003 по необходимост включва две фази. С първо решение, прието на основание член 24, параграф 1 от този регламент, Комисията налага периодично санкционно плащане. Тъй като това решение не определя общия размер на периодичното санкционно плащане, то не може да бъде изпълнено. Този размер може да бъде окончателно определен само с ново решение, прието впоследствие на основание на член 24, параграф 2 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 21 септември 1989 г., Hoechst/Комисия, 46/87 и 227/88, EU:C:1989:337, т. 55).

122

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато най-напред е приел в точки 155 и 156 от обжалваното съдебно решение, че доколкото представлява само етап от процедурата, в края на която Комисията евентуално ще приеме решение за окончателно определяне на общия размер на периодичното санкционно плащане, което поради това ще e изпълнително основание, посоченото в член 24, параграф 1 от Регламент № 1/2003 решение има предварителен характер в тази процедура и следователно не произвежда задължително правно действие. По-нататък, след като отбелязва, че спорното решение е това, с което се налага периодично санкционно плащане по смисъла на тази разпоредба, което впрочем жалбоподателите не оспорват, Общият съд правилно е заключил в точки 157 и 158 от това съдебно решение, че член 2 от това решение не произвежда задължително правно действие.

123

При това положение отново правилно Общият съд накрая, в точка 159 от това съдебно решение, стига до извода, че доводите на жалбоподателите за непропорционалния размер на периодичното санкционно плащане, предвидено в този член, не се отнасят до обжалваем акт и следователно са недопустими. Всъщност съгласно постоянната практика на Съда обжалваеми актове по принцип представляват мерките, които определят окончателно позицията на институция, орган, служба или агенция на Съюза в края на дадена административна процедура и целят да произведат задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, с изключение по-специално на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, но нямат такива последици (вж. решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 70 и цитираната съдебна практика).

124

При тези условия четвъртото твърдение по четвъртото основание за обжалване следва да се отхвърли като неоснователно, а следователно и цялото четвърто основание на настоящата жалба.

125

В петото основание на своята жалба жалбоподателите твърдят, че Общият съд приложил неправилно правилата, уреждащи тежестта на доказване във връзка с нарушения на член 102 ДФЕС, като отхвърлил основанието им за неправомерно обръщане на тази тежест.

126

От една страна, жалбоподателите оспорват изводите на Общия съд в точки 173 и 174 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не се опитвала да одитира отчетите им, а да се сдобие с необходимите данни, за да вземе предвид критиките, формулирани от тях в техния отговор на изложението на възраженията, и че по този начин тя не е искала от тях да изпълняват задачи вместо нея. В това отношение жалбоподателите твърдят, че поисканата информация не е нито релевантна, нито необходима и че Общият съд не отговорил на въпроса дали със спорното решение Комисията ги задължила да извършат действия, свързани със съставянето на преписка, които следователно са от нейната компетентност. Всъщност жалбоподателите поддържат, че с искането да проверят всичките си счетоводни документи, това решение фактически „възложило на външни изпълнители“ съставянето на нова преписка, без това да е било необходимо, за да може Комисията да отговори на доводите им.

127

От друга страна, те считат, че констатацията на Общия съд в точка 175 от обжалваното съдебно решение, че с посоченото решение Комисията само поискала от тях да представят документи, които да потвърдят собственото им твърдение, че са се основавали на релевантната съдебна практика и на насоките на тази институция, не е достатъчно мотивирана, и повтарят, че със същото решение посочената институция поискала от тях да докажат, че са действали законосъобразно, което представлявало „неприемливо“ разместване на тежестта на доказване.

128

Комисията не приема тези доводи.

129

С петото основание за обжалване жалбоподателите се оплакват, че Общият съд отхвърлил неправилно четвъртото основание, а именно за обърната тежест на доказване, доколкото Комисията изискала от тях да изпълняват задачи от нейната компетентност.

130

Що се отнася, на първо място, до доводите, наведени, за да оспорят точки 173 и 174 от обжалваното съдебно решение, следва да се подчертае, от една страна, че тези точки препращат към анализа, извършен от Общия съд — съответно в точки 106 и 107, както и в точки 138—140 от обжалваното съдебно решение — при проверката на първото и второто основание, свързани съответно с необходимостта и пропорционалността на информацията, поискана със спорното решение, анализ, който жалбоподателите не успяват да оборят в третото и четвъртото основание на жалбата си. От друга страна, следва да се отбележи, че тези доводи по същество се основават на същите съображения като изложените и отхвърлени при проверката на третото твърдение, съответно по третото и по четвъртото основание за обжалване. Ето защо и тези доводи трябва да се отхвърлят като неоснователни.

131

Що се отнася, на второ място, до доводите относно твърдяната липса на мотиви за извода в точка 175 от обжалваното съдебно решение, според който Комисията не е поискала от жалбоподателите да доказват, че са действали законосъобразно, следва да се отбележи, че с тези доводи жалбоподателите всъщност целят да оспорят преценката на Общия съд относно съдържанието на спорното решение, без обаче да твърдят, че тя е била изопачена. На практика обаче те просто повтарят доводите, изложени в рамките на четвъртото им основание от първоинстанционното производство и основани на тълкуване на това решение, което е изрично отхвърлено от Общия съд. Следователно съгласно съдебната практика, припомнена в точки 42—45 от настоящото решение, тези доводи трябва да се отхвърлят като явно недопустими.

132

При това положение, твърдението по петото основание за обжалване следва да се отхвърли като отчасти явно недопустимо и отчасти като неоснователно.

133

Според шестото основание за обжалване на жалбоподателите Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото и фактически грешки, изопачил съответните доказателства и не мотивирал своята преценка по петото основание — нарушение на правото да не се самоуличаваш.

134

Те преди всичко изтъкват, че в точка 186 от обжалваното съдебно решение, където Общият съд най-напред отбелязал, че жалбоподателите се ограничили да посочат абстрактно това нарушение, той допуснал грешки, както било видно от доводите, изложени от тях в първоинстанционното производство.

135

По-нататък жалбоподателите поддържат, че поради същите съображения като изложените относно точка 175 от това съдебно решение не е достатъчно мотивирана констатацията на Общия съд в точка 190 от последното решение, че спорното решение не задължава жалбоподателите да извършват преценки, които да ги подтикнат да признаят, че са действали в нарушение на член 102 ДФЕС.

136

Накрая според тях Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото и фактически грешки в извода си в точка 192 от обжалваното съдебно решение, в който отхвърлил доводите им, че спорното решение нарушава правото им да не се самоуличават, тъй като ги принуждава да представят документи, които не могат да бъдат квалифицирани като „вече съществуващи.

137

По-конкретно, от една страна, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато тълкувал решение от 28 април 2010 г., Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия (T‑446/05, EU:T:2010:165, т. 328), стигайки до извода, че искане за представяне на документ, който не може да бъде квалифициран като „вече съществуващ“, не нарушавало непременно правото да не се самоуличаваш, когато това решение само посочвало, че просто задължението да се отговори на чисто фактически въпроси, не може да наруши правото на защита или правото на справедлив съдебен процес.

138

От друга страна, точка 192 от обжалваното съдебно решение се основавала на фактическа грешка, доколкото със спорното решение Комисията поискала от жалбоподателите да дадат информация, която не можела да бъде квалифицирана като факти или документи, както и да докажат, че са предприели активни действия, за да изпълнят изискванията на правилата на конкуренцията на Съюза, тъй като, ако не докажели това, щяло да остане впечатлението, че не са изпълнили своето задължение.

139

Комисията изтъква, че тъй като жалбоподателите само препращат Съда към доводите, които са изложили пред Общия съд, доводите, изтъкнати срещу точки 186 и 192 от обжалваното съдебно решение и изложени в точки 134 и 138 от настоящото решение, трябва да се отхвърлят като недопустими и че твърдението по шестото основание за обжалване трябва да се отхвърли като неоснователно в останалата му част. В писмената си реплика жалбоподателите възразяват, че въпросните доводи са недопустими именно поради това препращане.

140

С шестото основание за обжалване жалбоподателите изтъкват, че Общият съд допуснал фактически грешки и грешки при прилагане на правото, изопачил съответните доказателства и не мотивирал преценката си на твърдяното нарушаване от страна на Комисията в спорното решение на правото им да не се самоуличават.

141

Що се отнася до допустимостта на това основание за обжалване, от припомнената в точки 42—45 от настоящото решение съдебна практика следва, че доколкото доводите относно точка 186 от обжалваното съдебно решение се основават само на доводи, изтъкнати в първоинстанционното производство, към които жалбоподателите просто препращат, те трябва да се отхвърлят като явно недопустими. Същото важи и за доводите, изведени от фактическа грешка, допусната от Общия съд в точка 192 от обжалваното съдебно решение, като се има предвид, от една страна, че те почиват на същите съображения като изложените в точка 96 от настоящото решение — отхвърлени като недопустими в точка 107 от същото — и от друга страна, че жалбоподателите оспорват преценката на Общия съд относно съдържанието на спорното решение, без обаче да твърдят, че това решение е изопачено.

142

Що се отнася до основателността на това основание за обжалване в допустимата му част, следва в самото начало да се припомни, че съгласно съображение 23 от Регламент № 1/2003, когато изпълняват решение на Комисията за предоставяне на информация, предприятията не могат да бъдат принуждавани да признаят, че са извършили нарушение, но във всеки случай те са длъжни да отговорят на фактически въпроси и да предоставят документи дори ако тази информация може да бъде използвана за установяване по отношение на тях или на друго предприятие наличието на нарушение.

143

По същество тази разпоредба възпроизвежда установената практика на Съда, според която Комисията е в правото си да задължи дадено предприятие да предостави цялата необходима информация относно факти, с които то може да е запознато, и при необходимост да ѝ предостави свързаните с тях документи, с които разполага, дори ако могат да послужат по отношение на него или на друго предприятие да бъде установено наличието на антиконкурентно поведение. Макар Комисията да не може да принуди това предприятие да даде отговори, с които то би признало наличието на нарушение, което Комисията следва да докаже, все пак то не може да избегне искания да предостави документи с мотива, че ако го направи, ще се окаже принудено да свидетелства срещу самото себе си (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 1989 г., Orkem/Комисия, 374/87, EU:C:1989:387, т. 27, 34 и 35 и от 29 юни 2006 г., Комисия/SGL Carbon, C‑301/04 P, EU:C:2006:432, т. 41—44 и 48).

144

Що се отнася обаче, на първо място, до доводите за липса на мотиви за извода в точка 190 от обжалваното съдебно решение — а именно че като поискала от жалбоподателите да представят документи в подкрепа на собственото си твърдение, че са се основали на релевантната съдебна практика и на нейните насоки, Комисията ги задължила да извършват преценки, които да ги подтикнат да признаят, че са действали в нарушение на член 102 ДФЕС — следва да се отбележи, че тези доводи са основани на същите оплаквания като изложените относно точка 175 от това съдебно решение и следователно трябва да бъдат отхвърлени поради същите мотиви като тези в точка 131 от настоящото съдебно решение.

145

Във всеки случай следва да се отбележи, че Общият съд е мотивирал надлежно извода, до който е стигнал в точка 190 от обжалваното съдебно решение. Всъщност, най-напред, в точки 180, 182 и 183 от него той припомня съдебната практика, цитирана в точка 143 от настоящото решение. По-нататък, като се позовава по-специално на собствената си практика, в точки 184 и 185 от обжалваното съдебно решение Общият съд стигнал до извода, че от една страна, когато се оспорва обхватът на въпрос, поставен с искане за предоставяне на информация, съдът на Съюза трябва да провери дали отговорът на адресата действително се свежда до това да признае извършването на нарушение, и от друга страна, че чисто фактическите отговори по принцип не могат да се разглеждат като отговори, които могат да принудят адресата да признае извършването на нарушението. Следователно именно въз основа на посочената по-горе съдебна практика, която впрочем жалбоподателите не оспорват, Общият съд е могъл да заключи в точки 187 и 190 от обжалваното съдебно решение, че доколкото поисканата със спорното решение информация има чисто фактически характер, и по-специално се състои в искането да се предадат вътрешни документи, предоставянето ѝ не изисква от жалбоподателите да извършват преценки, които да ги подтикнат да признаят, че са действали в нарушение на член 102 ДФЕС.

146

Що се отнася, на второ място до доводите за твърдяна грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в точка 192 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че той е тълкувал правилно съдебната практика, установена в решение от 28 април 2010 г., Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия (T‑446/05, EU:T:2010:165, т. 328), в смисъл, че доколкото изключва възможността задължението за представяне на вече съществуващи документи да наруши правото на защита, тази съдебна практика не може да бъде тълкувана a contrario, в смисъл, че означава, че всяко искане за представяне на документ, който не може да бъде квалифициран като „вече съществуващ“, задължително нарушава това право, и по-конкретно правото да не се самоуличаваш.

147

Всъщност от припомнената в точка 143 от настоящото решение съдебна практика следва, че дадено предприятие може да бъде освободено от задължението да предостави цялата необходима информация само ако бъде задължено да даде отговори, с които би признало съществуването на нарушението, по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 68—70 от настоящото решение. В настоящия случай Общият съд е приел, без жалбоподателите да оспорват този извод, че случаят не е такъв, доколкото те не са изтъкнали нито един конкретен довод, който може да докаже, че задължаването им да отговорят на въпросите на Комисията, като оформят поисканите фактическите данни в документ, за да може тя да ги разбере по-лесно, само по себе си може да представлява нарушение на правото на жалбоподателите да не се самоуличават.

148

При това положение твърденията по шестото основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени като отчасти явно недопустими и отчасти неоснователни.

149

След като не бе прието нито едно основание, настоящата жалба трябва да се отхвърли изцяло.

150

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

151

Тъй като Комисията е направила искане Qualcomm и на Qualcomm Europe да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: