–

за Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, от G. Kaminskas, advokatas,

–

за литовското правителство, от R. Dzikovič, M. Važnevičius и V. Voinilko, в качеството на представители,

–

за германското правителство, първоначално от T. Henze и S. Eisenberg, а впоследствие от S. Eisenberg, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от S. Horrenberger, D. Colas, A.‑L. Desjonquères и C. Mosser, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от J. Langer, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от A. Lewis и A. Steiblytė, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 148, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671), изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2017 г. (ОВ L 350, 2017 г., стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 1308/2013“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство за контрол за конституционосъобразност на Lietuvos Respublikos Ūkio subjektų, perkančių-parduodančių žalią pieną ir prekiaujančių pieno gaminiais, nesąžiningų veiksmų draudimo įstatymas Nr. XII‑1907 (Закон № XII‑1907 на Република Литва за забрана на нелоялни практики от страна на литовски икономически оператори при покупката и продажбата на сурово мляко и търговията с млечни продукти) от 25 юни 2015 г. (TAR 2015 г., № 2015‑11209), изменен със закон от 22 декември 2015 г. (TAR 2015 г., № 2015‑20903) (наричан по-нататък „Закон за забрана на нелоялни практики“), и по-специално на членове 3 и 5 от него, започнато от Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė (група народни представители от парламента на Република Литва).

3

Съображения 127, 128 и 138 от Регламент № 1308/2013 гласят:

[…]

4

Член 1 от посочения регламент е озаглавен „Обхват“ и предвижда:

„1.   С настоящия регламент се установява обща организация на пазарите на селскостопански продукти, което означава всички продукти, изброени в приложение I към Договорите […].

2.   Селскостопанските продукти, определени в параграф 1, се разпределят в следните сектори, посочени в съответните части на приложение I:

[…]

[…]“.

5

Член 148 от посочения регламент е озаглавен „Договорни отношения в сектора на млякото и млечните продукти“ и гласи:

„1.   Когато дадена държава членка реши, че всяка доставка на сурово мляко на нейна територия от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко трябва да е предмет на писмен договор между страните, и/или реши, че първите изкупвачи трябва да направят писмена оферта за сключване на договор за доставката на сурово мляко от земеделските стопани, този договор и/или тази оферта за сключване на договор отговарят на предвидените в параграф 2 условия.

Когато дадена държава членка реши, че за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко трябва да се сключи писмен договор между страните, тя решава и кой етап или етапи от доставката се уреждат в такъв договор, ако доставката на сурово мляко се извършва посредством един или повече изкупвачи.

За целите на настоящия член „изкупвач“ означава предприятие, което превозва сурово мляко от земеделски стопанин или друг изкупвач до преработвател на сурово мляко или друг изкупвач, като на всеки етап има прехвърляне на собствеността върху суровото мляко.

[…]

2.   Договорът и/или офертата за сключване на договор, посочени в параграф[…] 1 […]:

[…]

4.   Всички елементи на договорите за доставка на сурово мляко, сключени от земеделски стопани, изкупвачи или преработватели на сурово мляко, включително елементите, посочени в параграф 2, буква в) се договарят свободно между страните.

Независимо от разпоредбите на първа алинея, се прилага едно или няколко от следните условия:

Втората алинея не засяга правото на отказ на земеделския стопанин от прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договорят всички елементи на договора, включително елементите, посочени в параграф 2, буква в).

[…]“.

6

Съгласно член 149 от Регламент № 1308/2013, озаглавен „Договаряне в сектора на млякото и млечните продукти“:

„1.   Организация на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, призната съгласно член 161, параграф 1, може да договаря от името на земеделски стопани, които са нейни членове, във връзка с цялата или част от общата им продукция, договори за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко или на изкупвач по смисъла на член 148, параграф 1, трета алинея.

2.   Преговорите от страна на организацията на производителите могат да се водят:

[…]“.

7

Член 152 от посочения регламент е озаглавен „Организации на производители“ и предвижда:

„1.   Държавите членки могат, при поискване, да признават организации на производители, които:

[…]“.

8

Съображение 50 от Регламент 2017/2393 гласи:

„Използването на договори в сектора на млякото и млечните продукти може да спомогне за увеличаване на отговорността на операторите и за по-голямо осъзнаване на необходимостта от по-добро отчитане на сигналите на пазара, подобряване преноса на цените и адаптиране на предлагането спрямо търсенето, както и да спомогне за избягването на някои нелоялни търговски практики. С цел да се създадат стимули за използването на подобни договори в сектора на млякото и млечните продукти, както и в други сектори, производители, организации на производители или асоциации на организации на производители следва да имат правото да поискат сключването на писмен договор, дори ако съответната държава членка не е предвидила задължително използване на подобни договори“.

9

Съгласно съображение 8 от Регламент (ЕС) № 261/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета във връзка с договорните отношения в сектора на млякото и млечните продукти (JO L 94, 2012 г., стр. 38), който е отменен с Регламент № 1308/2013:

„Не е широко разпространено използването на типови писмени договори, които съдържат основни елементи и се сключват преди доставката. Такива договори обаче биха могли да засилят отговорността на операторите по веригата на млякото и млечните продукти и осъзнаването на необходимостта от по-добро отчитане на сигналите на пазара и по-добър пренос на цените, както и да спомогнат за адаптирането на предлагането спрямо търсенето и предотвратяването на нелоялните търговски практики“.

10

Член 13 от Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (ОВ L 111, 2019 г., стр. 59) е озаглавен „Транспониране“ и параграф 1 от него гласи:

„Държавите членки приемат и публикуват до 1 май 2021 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно предават на Комисията текста на тези мерки.

Държавите членки започват да прилагат мерките не по-късно от 1 ноември 2021 г.

[…]“.

11

Съгласно член 14 от посочената директива:

„Настоящата директива влиза в сила на петия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз“.

12

Съгласно член 46, първа алинея от литовската конституция икономиката на Литва се основава на правото на частна собственост, на свободата на индивидуалната стопанска дейност и на стопанската инициатива.

13

Съгласно член 2, параграф 5 от Закона за забрана на нелоялни практики продавачите на сурово мляко се разделят на десет групи в зависимост от продаваното на ден количество сурово мляко в килограми (kg) с естествено съдържание на мазнини. Това количество е до 100 kg включително за първата група, над 100 kg и до 200 kg включително за втората група, над 200 kg и до 300 kg включително за третата група, над 300 kg и до 500 kg включително за четвъртата група, над 500 kg и до 1000 kg включително за петата група, над 1000 kg и до 2000 kg включително за шестата група, над 2000 kg и до 4000 kg включително за седмата група, над 4000 kg и до 10000 kg включително за осмата група, над 10000 kg и до 20000 kg включително за деветата група, над 20000 kg за десетата група.

14

Член 2, параграф 7 от посочения закон установява, че изкупната цена на суровото мляко е паричната сума, договорена между изкупвача и продавача, която се заплаща за сурово мляко, отговарящо на установените от литовското министерство на земеделието базови показатели за състав на суровото мляко, без да се включват надбавки, премии или намаления.

15

Член 3 от посочения закон е озаглавен „Забрана на нелоялни практики от страна на икономическите оператори“ и предвижда в параграф 3:

„На изкупвачите на сурово мляко се забранява да извършват следните нелоялни практики:

[…]

16

Член 5 от същия закон е озаглавен „Задължение за обосноваване на намаляването на изкупната цена на суровото мляко“ и предвижда:

„1.   Ако изкупвачът на сурово мляко намали с повече от 3 % изкупната цена на суровото мляко, определена в договора за покупко-продажба на сурово мляко, той трябва да посочи основанията за намаляването на цената и да представи тези основания на Агенцията за регулиране на пазара.

2.   Съгласно насоките, одобрени с наредба на литовския министър на земеделието, след като разгледа в срок от пет работни дни основанията за намаляването на изкупната цена на суровото мляко от изкупвача на сурово мляко, за които е уведомена съгласно параграф 1 от настоящия член, Агенцията за регулиране на пазара в рамките на три работни дни решава дали е обосновано намаляването на изкупната цена на суровото мляко с повече от 3 %.

3.   Ако в съответствие с насоките, посочени в параграф 2 от настоящия член, Агенцията за регулиране на пазара реши, че намаляването на изкупната цена на суровото мляко с повече от 3 % е необосновано, на изкупвача на сурово мляко се забранява да намали изкупната цена на сурово мляко, определена в договора за покупко-продажба на сурово мляко“.

17

На 28 юни 2016 г. група народни представители в парламента на Република Литва сезира Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas (Конституционен съд на Република Литва) с искане да се провери по-специално дали членове 3 и 5 от Закона за забрана на нелоялни практики са в съответствие с член 46, първа алинея от литовската конституция.

18

В подкрепа на искането си посочената група изтъква, че законът ограничава правото на страните по договор за продажба на сурово мляко да определят съществените елементи на договора, като цената или количеството, и поради това не гарантира свободата на договаряне, установена в посочения член 46, първа алинея.

19

От своя страна литовският парламент поддържа, че тази свобода не е абсолютна и може да бъде ограничавана с цел както да се защити общественият интерес, така и да се гарантира честност и справедливост. Той посочва, че в Литва възможността за договаряне, с която разполагат производителите на сурово мляко, от една страна, и преработвателите или изкупвачите, от друга страна, се отличава с липса на баланс в ползва на втората група и че императивните норми, установени в членове 3 и 5 от Закона за забрана на нелоялни практики, имат за цел да защитят правата и законните интереси на считаната за по-слаба страна по договора, т.е. производителите на сурово мляко.

20

Europos teisės departamentas prie Lietuvos Respublikos teisingumo ministerijos (отделът по европейско право към Министерството на правосъдието на Република Литва) и Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba (Съвет по конкуренцията на Република Литва), които също са представили становища пред запитващата юрисдикция, изтъкват от своя страна, че членове 3 и 5 от посочения закон нарушавали принципа на свобода на договаряне, установен в член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013, по-специално що се отнася до определянето на цената на суровото мляко.

21

Запитващата юрисдикция изтъква, че тъй като вътрешният пазар и селското стопанство са сектори на споделена компетентност между Европейския съюз и държавите членки, националната правна уредба на тези сектори, включително литовската конституция и член 46, първа алинея от нея, трябва да се тълкуват в съответствие с правната уредба на Съюза относно тези сектори. Ето защо тя моли за тълкуване на член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013, за да се произнесе по съответствието на член 3, параграф 3, точки 1 и 3, както и на член 5 от Закона за забрана на нелоялни практики с член 46, първа алинея от Конституцията.

22

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно литовското законодателство съответните оператори са длъжни да съставят писмен договор, когато изкупуват сурово мляко. Посочената юрисдикция добавя, че съгласно мотивите към проекта на Закона за забрана на нелоялни практики посоченият закон има за цел, от една страна, да гарантира баланса на законните интереси на изкупвачите на сурово мляко и на купувачите, и от друга страна, да се ограничи упражняването на пазарна мощ от млекопреработвателните предприятия, които притежават значителна пазарна мощ на този пазар, както и печалбата, получена от икономическите оператори, които извършват търговия с млечни продукти, по нелоялни начини посредством намаляването на цените на едро на млечните продукти.

23

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че от преписката на нейно разположение е видно, че секторът на млякото е един от най-важните селскостопански отрасли в Литва, като в него се произвеждат общо около 2 % от брутния вътрешен продукт на страната. Въпреки това обаче възможността за договаряне на производителите била изключително ограничена, тъй като те били по-малки в сравнение с преработвателите. В това отношение тя уточнява, че съгласно представените данни за 2015 г. 74 % от литовските производители на сурово мляко притежават между 1 и 5 крави, докато шест предприятия преработват 97 % от това мляко. Освен това по традиция кооперативното движение сред тези производители не било развито, въпреки предприетите усилия за насърчаването му, като само 15 % от тях участвали в същинска кооперация и произвеждали само 18 % от общото количество сурово мляко, закупувано в Литва. Нямало организация на производителите на сурово мляко, която да е призната в съответствие с член 152 и сл. от Регламент № 1308/2013. Средната изкупна цена на суровото мляко в Литва била една от най-ниските в целия Европейски съюз.

24

Освен това посочената юрисдикция изтъква, че преди приемането на Закона за забрана на нелоялни практики изкупвачите само уведомявали млекопроизводителите за цената, на която изкупували суровото мляко, без тази цена да бъде предварително договаряна.

25

Запитващата юрисдикция отбелязва, че член 148 от Регламент № 1308/2013 не предоставя изрично възможност на държавите членки, които решат да наложат използването на писмени договори за всички доставки на сурово мляко на тяхна територия, да ограничат в националното право принципа на свобода на договаряне. При все това тя си поставя въпроса дали този принцип не може да бъде ограничен, за да се засили възможността за договаряне на земеделските стопани в сектора на млякото спрямо изкупвачите на мляко и да се предотвратят нелоялни търговски практики, като се вземат предвид обстоятелства като присъщите на сектора на млякото и млечните продукти структурни характеристики, липсата на организации на производителите или промените на пазара на млякото.

26

При тези обстоятелства Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas (Конституционен съд на Република Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като предвидената в член 3, параграф 3, точка 1 от Закона за забрана на нелоялни практики, която забранява на изкупвачите на сурово мляко да заплащат различна изкупна цена на производители, които трябва да се разглеждат като спадащи към една и съща група с оглед на продаваното на ден количество сурово мляко, което е с еднакъв състав и едно и също качество и е доставяно при едни и същи ред и условия.

28

В самото начало следва да се отбележи, че в рамките на общата селскостопанска политика, която съгласно член 4, параграф 2, буква г) ДФЕС попада в рамките на споделената компетентност между Съюза и държавите членки, последните разполагат със законодателна власт, която им позволява, както следва от член 2, параграф 2 ДФЕС, да упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята (решение от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou, C‑373/11, EU:C:2013:567, т. 26).

29

Освен това съгласно постоянната съдебна практика, когато има регламент за обща организация на пазара в определен сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея. Несъвместими с общата организация на пазара са и правилата, които пречат на доброто ѝ функциониране, дори съответната област да не е уредена изчерпателно от посочената обща организация на пазара (решение от 26 май 2005 г., Kuipers, C‑283/03, EU:C:2005:314, т. 37 и цитираната съдебна практика).

30

Въпреки това установяването на обща организация на пазарите не възпрепятства държавите членки да прилагат национални норми, които преследват цел от общ интерес, различна от набелязаните с тази обща организация на пазарите, макар посочените норми да имат евентуално отражение върху функционирането на общия пазар в съответния сектор (решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 26 и цитираната съдебна практика).

31

В конкретния случай, както следва от член 1, параграф 2, буква п) от Регламент № 1308/2013, този регламент установява обща организация на пазарите за всички селскостопански продукти, изброени в приложение I към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, към които спада секторът на млякото и млечните продукти.

32

Член 148, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че когато държава членка реши, че всяка доставка на сурово мляко на нейна територия от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко трябва да е предмет на писмен договор между страните, този договор трябва да отговаря на предвидените в параграф 2 условия. Съгласно член 148, параграф 2, буква в) от посочения регламент в договора се включват по-специално, съгласно подточка i) от тази разпоредба, цената на доставеното мляко, която е непроменлива и определена в договора и/или се изчислява въз основа на комбинация от различни фактори, посочени в договора, които може да включват пазарни показатели, отразяващи промените в пазарните условия, доставеното количество и качеството или състава на доставеното сурово мляко, а съгласно подточка ii) от посочената разпоредба — обемът сурово мляко, който може и/или трябва да бъде доставен.

33

Член 148, параграф 4, първа алинея от същия регламент предвижда, че всички елементи на договорите за доставка на сурово мляко, сключени от земеделски стопани, изкупвачи или преработватели на сурово мляко, включително елементите, посочени в параграф 2, буква в), се договарят свободно между страните.

34

Съгласно член 148, параграф 4, втора алинея от Регламент № 1308/2013, държава членка може да предвиди задължение за страните за постигане на съгласие за връзката между определено доставено количество и цената за тази доставка и да определи минимален срок, приложим само за писмените договори между земеделски стопанин и първия изкупвач на сурово мляко.

35

От посочените разпоредби следва, че член 148, параграф 4, първа алинея от Регламент № 1308/2013 установява правило, че всички елементи на договорите за доставка на сурово мляко, включително цената, се договарят свободно, като обаче във втора алинея от посочения параграф 4 се предвиждат изключения от това правило.

36

Следователно страните трябва да имат възможност да определят продажната цена на суровото мляко, след като свободно са се договорили, и по-специално след като са сравнили предлагането и търсенето на въпросния пазар.

37

Както припомня Съдът, при липсата на механизъм за ценообразуване свободното определяне на продажната цена от свободната конкуренция е съставен елемент на Регламент № 1308/2013 и представлява израз на принципа на свободното движение на стоки в условия на ефективна конкуренция (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 20).

38

В настоящия случай от данните в акта за преюдициално запитване и от становището на литовското правителство следва, че на литовския пазар за сурово мляко не са изпълнени условията за ефективна конкуренция поради нелоялните търговски практики на изкупвачите, сред които е налице високо равнище на концентрация, тъй като шест предприятия преработват 97 % от суровото мляко, произведено от над 20000 твърде малки по размер производители. Преди влизане в сила на Закона за забрана на нелоялни практики изкупвачите на сурово мляко само уведомявали производителите за изкупната цена на това мляко без предварителни преговори и без последните да имат друга възможност, освен да приемат наложените условия. Този натиск, упражняван върху литовските производители на сурово мляко, и слабото развитото кооперативно движение сред тях обяснявали факта, че средната изкупна цена на суровото мляко в Литва е една от най-ниските в Съюза и че в сектора на млекопроизводството е налице опасност от несъстоятелност. Това положение, което се характеризира от липсата на баланс на възможностите за договаряне на производителите на сурово мляко и на преработвателите, е било повод за националния законодател да приеме посочения закон, чиято цел е да се защитят правата и законните интереси на по-слабата страна по договора, т.е. на производителите на сурово мляко, като забрани на икономическите оператори да извършват нелоялни практики и като установи определен брой изисквания в това отношение.

39

Литовското правителство добавя, че посоченият закон дава възможност страните свободно да договарят изкупната цена на суровото мляко, както и да се възстанови ефективната конкуренция на този пазар.

40

Съгласно данните, предоставени от запитващата юрисдикция и потвърдени от литовското правителство, в това отношение изглежда, че член 2, параграф 7 от Закона за забрана на нелоялни практики определя изкупната цена на суровото мляко като договорената между купувача и продавача сума, плащана за суровото мляко, което отговаря на базовите показатели за състав на суровото мляко, установени в наредба на министъра на земеделието.

41

Следователно, макар тази цена е определена по отношение на всички производители от една и съща група, съставена в зависимост от продаваното на ден количество сурово мляко, съгласно член 3, параграф 3, точка 1 и член 2, параграф 5 от Закона за забрана на нелоялни практики, окончателната дължима цена се изчислява в зависимост от надбавки, премии, намаления или условия на доставка, които са свободно и индивидуално договорени на този етап.

42

Следва да се провери дали с приемането на Регламент № 1308/2013, и по-специално на член 148 от него, Съюзът е упражнил изчерпателно своята компетентност в областта на договорните отношения между страните по договор за доставка на сурово мляко, и по-точно в процеса по водене на преговори по този договор.

43

Най-напред от текста на член 148, параграф 1 от Регламент № 1308/2013, и по-специално от израза „[к]огато дадена държава членка реши“, че всяка доставка на сурово мляко трябва да е предмет на писмен договор между страните, следва, че решението на държава членка да установи задължението за сключване на писмен договор е само възможност за нея. Това тълкуване се потвърждава от съображение 127 от посочения регламент, съгласно което държавите членки държавите членки „могат“ да вземат решение за задължителното използване на формални писмени договори и „такова решение следва да се взема от държавите членки“.

44

Посоченото съображение гласи, че „за да се осигурят подходящи минимални стандарти за такива договори […], на равнището на Съюза следва да се установят някои основни условия за използването на такива договори“. Член 148 от посочения регламент, разглеждан в светлината на посоченото съображение, има за цел да установи минимални правила, приложими към въпросните договори, без да забранява на държавите членки да предвиждат други, като това се потвърждава от текста на този член, по-специално от израза договорът „включва[…] по-специално следните елементи“ в параграф 2, буква в) от посочения член.

45

От изложените обстоятелства следва, че с приемането на Регламент № 1308/2013, и по-специално член 148 от него, Съюзът не е упражнил изчерпателно своята компетентност в областта на договорните отношения между страните по договор за доставка на сурово мляко, така че посоченият регламент не може да се тълкува в смисъл, че по принцип забранява на държавите членки да приемат каквито и да било мерки в тази област.

46

Що се отнася до разглежданата в главното производство правна уредба, от преюдициалното запитване следва, че нейната основна цел е борбата с нелоялните търговски практики на изкупвачите на сурово мляко по отношение на считаната за по-слаба страна, т.е. млекопроизводителите. По-специално Законът за забрана на нелоялни практики има за цел да забрани на продавачите и изкупвачите на сурово мляко да извършват такива практики при продажбата или изкупуването на сурово мляко, да постави определени изисквания спрямо предлагането на млечни продукти на пазара в Литва, да определи органите, на които е възложен надзорът за спазване на разпоредбите на посочения закон, и да предвиди отговорността в случай на нарушение.

47

В мотивите към проекта за Закона за забрана на нелоялни практики се посочва по-специално че целта на закона е да се гарантира баланс между законните интереси на изкупвачите и продавачите на сурово мляко, да се ограничи упражняването на пазарна мощ от млекопреработвателните предприятия, които притежават значителна пазарна мощ на този пазар, както и печалбата, получена от икономическите оператори, които извършват търговия с млечни продукти, по нелоялни начини посредством намаляването на цените на едро на млечните продукти.

48

Макар от съображение 138 от Регламент № 1308/2013 да следва, че използването на формални писмени договори в сектора на млякото се урежда в отделни разпоредби, използването на такива договори може да спомогне и за засилване отговорността на операторите в други сектори и да спомогне за избягването на „някои нелоялни търговски практики“. Следва освен това да се отбележи, че Регламент № 261/2012, който въвежда в правната уредба на Съюза разпоредба, която съответства на настоящия член 148 от Регламент № 1308/2013 по същия начин посочва в съображение 8, че тези договори „биха могли […] да спомогнат за […] предотвратяването на някои нелоялни търговски практики“. Тази формулировка се съдържа по-специално в съображение 50 от Регламент 2017/2393, с който е изменена предишната редакция на Регламент № 1308/2013, като това съображение гласи, че използването на договори в сектора на млякото и млечните продукти може да спомогне по-специално за избягването на „някои нелоялни търговски практики“.

49

При все това въз основа на позоваванията на някои нелоялни практики не може да се установи, че целта за борба с нелоялните практики, преследвана от разглежданата в главното производство правна уредба, попада в обхвата на Регламент № 1308/2013, доколкото този регламент не се отнася до тези практики като цяло, нито ги урежда, нито дори ги посочва.

50

Освен това, както следва от съображение 128 на този регламент, той има за цел да се осигури жизнеспособно развитие на производството и по този начин да гарантира добър жизнен стандарт на млекопроизводителите, съобразно целите на общата селскостопанска политика, установени в член 39, параграф 1 ДФЕС. Тълкуването на член 148 от Регламент № 1308/2013 в смисъл, че забранява на държавите членки да приемат каквито и да било мерки за борба с нелоялните практики в сектора на млякото и млечните продукти би било обаче в противоречие с тази цел, както и с целта да се гарантира запазването на действителна конкуренция на пазарите на селскостопански продукти, която е и част от целите на общата селскостопанска политика (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou, C‑373/11, EU:C:2013:567, т. 37).

51

В допълнение следва да се отбележи, че в областта, уредена от общата организация на пазара на млякото и млечните продукти, националните органи по принцип продължават да са компетентни да прилагат националното си право за конкуренцията спрямо кооперация на млекопроизводители със силна позиция на националния пазар (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2003 г., Milk Marque et National Farmers’ Union, C‑137/00, EU:C:2003:429, т. 67).

52

Неотдавнашното приемане на Директива 2019/633, която съгласно член 14 от нея е влязла в сила на 30 април 2019 г., потвърждава, че към момента на приемането на разглежданите в главното производство национални разпоредби не е била налице изчерпателна хармонизация в сектора на борбата срещу нелоялните търговски практики във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти.

53

Следователно, като се има предвид съдебната практика, цитирана в точка 30 от настоящото съдено решение, следва да се приеме, че държавите членки са имали остатъчна компетентност да приемат мерки в областта на борбата с нелоялните търговски практики, които имат за последица организирането на процеса по свободно договаряне на цените, дори тези мерки да засягат принципа на свободно договаряне на дължимата цена за доставка на сурово мляко, произтичащ от член 148 от Регламент № 1308/2013, и съответно функционирането на вътрешния пазар във въпросния сектор.

54

Член 13, параграф 1 от Директива 2019/633 предвижда, че държавите членки приемат и публикуват до 1 май 2021 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с посочената директива, и започват да прилагат нейните разпоредби не по-късно от 1 ноември 2021 г. Тъй като запитващата юрисдикция е отправила своето преюдициално запитване преди влизането в сила на посочената директива, следва да се констатира, че Съдът не е сезиран да се произнесе във връзка с нея.

55

Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в срока за транспониране на директива държавите членки, на която те са адресати, следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно настъпването на предписания от тази директива резултат (решения от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie, C‑129/96, EU:C:1997:628, т. 45, от 22 ноември 2005 г., Mangold, C‑144/04, EU:C:2005:709, т. 67 и от 23 април 2009 г., VTB-VAB и Galatea, C‑261/07 и C‑299/07, EU:C:2009:244, т. 38). Макар в случая Законът за забрана на нелоялни практики да е приет преди влизането в сила на Директива 2019/633, органите на държавите членки, както и националните юрисдикции трябва да се въздържат, доколкото е възможно, да тълкуват този закон по начин, който след изтичането на срока за транспониране на тази директива би могъл да застраши сериозно осъществяването на целта, преследвана с нея (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., Милев, C‑439/16 PPU, EU:C:2016:818, т. 32 и цитираната съдебна практика).

56

В този контекст следва да се отбележи, че национална правна уредба като посочената в точка 53 от настоящото решение трябва при все това да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. по аналогия решения от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др., C‑98/14, EU:C:2015:386, т. 64 и от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 28).

57

При проверката на пропорционалността трябва по-специално да се вземат предвид целите на общата селскостопанска политика, както и правилното функциониране на общата организация на пазара, а това налага да се претеглят тези цели и преследваната с посочената национална правна уредба цел, която се състои в борбата срещу нелоялните търговски практики (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 28).

58

На първо място, във връзка с въпроса дали посочената правна уредба може да гарантира постигането на преследваната с нея цел, следва да се отбележи, че в член 2, параграф 5 от Закона за забрана на нелоялни практики производителите на сурово мляко се разпределят в десет групи в зависимост от продаваното на ден количество сурово мляко, като за първата група това количество е под 100 kg, а за последната — над 20000 kg. Член 3, параграф 3, точка 1 от този Закон забранява на изкупвача на сурово мляко, което отговаря на изискванията за качество, да прилага различна основна цена спрямо производителните от една и съща група, когато условията на доставка са едни и същи.

59

По този начин посочената разпоредба има за последица да гарантира, че изкупвачът предлага еднаква основна цена на всички производители, които се намират в сходно положение въз основа на обективен критерий, който се състои в продаваното на ден количество мляко. Впрочем такъв критерий е допустим по член 148, параграф 4, втора алинея, буква a) от Регламент № 1308/2013, който позволява държавите членки да предвидят задължение за страните да постигнат съгласие за отношението между определено доставено количество и цената за тази доставка.

60

Както следва от преписката на разположение на Съда, член 3, параграф 3, точка 1 от посочения закон позволява да се гарантира, че млекопроизводителите, които не членуват в призната организация на млекопроизводители, няма да са принудени поради липсата на баланс във възможностите за договаряне да се съгласят с наложени им от преработвателите условия за изкупуване на суровото мляко и да приемат твърде ниска цена, докато други производители, при все че са също толкова големи, се ползват от по-високи цени, които произтичат от по-балансирано водене на преговорите. Тази разпоредба им позволява освен това да не бъдат поставяни в твърде неизгодно положение на пазара спрямо другите производители. Посочената разпоредба е от естество да засили възможността за договаряне на дребните производители, които поради това са в една група, да ги насърчи да съгласуват действията си в по-голяма степен, както и да възстанови баланса между насрещните сили при воденето на преговори.

61

Както следва от съображение 128 от Регламент № 1308/2013, освен това с цел да се засилят възможностите за договаряне на млекопроизводителите член 149 от този регламент позволява на организациите и сдруженията на производителите да договарят колективно клаузите на договорите, включително цената за част или за цялото произведено от техните членове мляко.

62

С оглед на всички изложени обстоятелства разглежданата в главното производство правна уредба изглежда може да предотврати опасността считаната за по-слаба страна по договора да бъде принудена да приеме необосновани намаления на цените, и по този начин може да се бори срещу евентуални нелоялни търговски практики, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.

63

На второ място, що се отнася до въпроса дали разглежданата в главното производство правна уредба надхвърля необходимото, от една страна, следва да се вземат предвид припомнените в точки 22—24 и 38 от настоящото решение особености на сектора на млекопроизводството, както и на литовския пазар на сурово мляко. Тези особености се отнасят до липсата на действителна конкуренция на литовския пазар на сурово мляко поради нелоялни търговски практики, както и до естеството на суровото мляко, което е развалящ се продукт и не дава възможност на производителите на практика да бавят продажбата при наличие на нелоялни търговски практики, нито да влизат в конфликт с изкупвачите поради опасността от разваляне на търговските отношения, както и до липсата на достатъчно коопериране на млекопроизводителите на посочения пазар. Както посочва запитващата юрисдикция, преди приемането на Закона за забрана на нелоялните търговски практики изкупвачите уведомявали производителите за цената, на която изкупували млякото, без да могат да се водят предварителни преговори.

64

Освен това от акта за преюдициално запитване следва, че въпреки положените усилия да се насърчи по различни начини кооперирането на млекопроизводителите, те са твърде малко, за да се кооперират, така че не е могла да се създаде нито една организация на производителите на сурово мляко по смисъла на Регламент № 1308/2013.

65

От друга страна, от акта за преюдициално запитване следва, че за да може да бъде продавано, суровото мляко трябва да отговаря на определени изисквания за качество, установени с наредба на министъра, които се отнасят до неговото съдържание на мазнини и белтъчини, като и до показателите за качеството му като цвят, мирис, консистенция, температура, вкус, киселинност, чистота, гъстота и неутрализиращи и инхибиращи вещества.

66

Съгласно данните, предоставени в посочения акт, ако млякото не е в съответствие с другите показатели за качество на млякото като съдържание на бактерии, съдържание на соматични клетки и инхибиращи вещества и температура на замръзване, предвидената в посочените разпоредби сума се намалява. Освен това според литовското правителство могат да се предвидят без ограничение премии или надбавки за мляко с по-високо качество.

67

Както отбелязва запитващата юрисдикция, от това следва, че изкупната цена, заплащана на даден производител на сурово мляко, който не е член на призната организация на млекопроизводители, може да зависи от групата на производителите, в която е класифициран с оглед на продаваното количество мляко, условията за доставката му и на неговия състав и неговото качество.

68

В това отношение, както беше посочено в точка 32 от настоящото решение, от член 148, параграф 2, буква в), подточка i) от Регламент № 1308/2013 следва, че цената се изчислява въз основа на комбинация от различни фактори, посочени в договора, които може да включват по-специално качеството или състава на доставеното сурово мляко.

69

При това положение и като се имат предвид целите на общата селскостопанска политика, както и правилното функциониране на общата организация на пазара, разглежданата в главното производство правна уредба не надхвърля необходимото за постигането на поставените в нея цели. Запитващата юрисдикция, единствената пряко запозната със спора, с който е сезирана, следва обаче да провери дали приетите мерки за борба с нелоялните търговски практики посредством повишаването на възможностите за договаряне на млекопроизводителите, които не членуват в призната организация на производителите, като по този начин се допринесе за жизнеспособното развитие на производството и за гарантирането на справедливи условия за млекопроизводителите посредством ограничаването на принципа на свободно договаряне на цените, не надхвърлят необходимото.

70

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като предвидената в член 3, параграф 3, точка 1 от Закона за забрана на нелоялни практики, която с цел борба срещу нелоялните търговски практики забранява на изкупвачите на сурово мляко да заплащат различна изкупна цена на производители, които трябва да се разглеждат като спадащи към една и съща група с оглед на продаваното на ден количество сурово мляко, което е с еднакъв състав, едно и също качество и е доставяно при едни и същи ред и условия, доколкото тази правна уредба е годна да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.

71

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като предвидената в член 3, параграф 3, точка 3 и в член 5 от Закона за забрана на нелоялни практики, която забранява на изкупвача на сурово мляко да намалява необосновано договорената с производителя цена и съгласно която за всяко намаляване на цената с повече от 3 % е необходимо разрешение от компетентния национален орган.

72

На първо място, както следва от точки 43—45 и 48—54 от настоящото решение, следва да се припомни, че член 148 от Регламент № 1308/2013 допуска държавите членки да приемат мерки в областта на борбата срещу нелоялните търговски практики, които имат за последица организирането на процеса по свободно договаряне на цените, дори тези мерки да засягат принципа на свободно договаряне на дължимата цена за доставка на сурово мляко и съответно функционирането на вътрешния пазар във въпросния сектор.

73

Както беше отбелязано в точка 56 от настоящото решение, такава правна уредба трябва обаче да е от естество да гарантира постигането на поставената цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане.

74

Както беше установено в точка 46 от настоящото решение, в настоящия случай разглежданата в главното производство правна уредба има за основна цел борбата с нелоялните търговски практики на изкупвачите на сурово мляко спрямо считаната за по-слаба страна, т.е. млекопроизводителите.

75

В това отношение литовското правителство уточнява, че член 3, параграф 3, точка 3 и член 5 от Закона за забрана на нелоялни практики имат за цел да създаването на гаранции, че след като договорът между купувача и продавача на сурово мляко е сключен и уговорената цена е установена в него, цената повече не може да се намалява без наличието на обективни причини и по нелоялен начин.

76

На второ място, както отбелязват посоченото правителство и германското правителство, не изглежда тези разпоредби да засягат принципа на свободно договаряне на цената, който произтича от член 148 от Регламент № 1308/2013. Всъщност посочените разпоредби, изглежда, не се отнасят до самото договаряне на цената или на други елементи от договора, а до промяна на цената от една от страните след сключването на договора, извършена едностранно и без да е налице съгласие, нито договорна клауза при изпълнението на договора, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.

77

На трето място, що се отнася до въпроса дали посочените разпоредби са годни да гарантират осъществяването на поставената цел, без да надхвърлят необходимото за постигането ѝ, следва да се посочи, че член 3, параграф 3, точка 3 и член 5 от Закона за забрана на нелоялни практики са от естество да гарантират спазването от страна на изкупвача на договорената с производителя цена, ако няма обективно обстоятелство, което обосновава намаляването на тази цена. Освен това посочените разпоредби позволяват да се избегнат опити за оказване на натиск от страна на изкупвачите върху млекопроизводителите с цел намаляване на цената, както и да се защитят последните от произволното налагане на изменения в цената. Разпоредбите освен това допринасят за осигуряването на правилното изпълнение на сключения между страните писмен договор, както и за известна стабилност на цените на суровото мляко.

78

Предвид изложените обстоятелства разглежданата в главното производство правна уредба, изглежда, е годна да постигне набелязаната цел.

79

Накрая, що се отнася до въпроса дали тази правна уредба не надхвърля необходимото, както следва от точка 63 от настоящото решение, следва да се вземат в предвид особеностите на сектора на млякото, както и на литовския пазар на сурово мляко, които се отнасят по-специално до липсата на действителна конкуренция на този пазар и до естеството на млякото като развалящ се продукт, като това на практика не позволява на производителите за забавят дадена доставка при наличието на нелоялни търговски практики, нито да влизат в конфликт с изкупвачите поради опасността от разваляне на търговските отношения.

80

Следва да се отбележи също така, че член 3, параграф 3, точка 3 и член 5 от Закона за забрана на нелоялните практики не забраняват всякакво намаляване на договорената цена, а само предвиждат, че тези намалявания трябва да са обективно обосновани, като по-съществените трябва да се предхождат от разрешение на компетентния административен орган. Освен това тези разпоредби не изглеждат от естество да попречат на страните да включат в договора клаузи, които позволяват намаляването на определената цена, в случай че настъпят нови обективни обстоятелства, които те са уговорили.

81

В допълнение следва да се отбележи, че член 148, параграф 4, втора алинея от Регламент № 1308/2013 разрешава на държавите членки като изключение от принципа на свободно договаряне на всички елементи от договорите за доставка на сурово мляко, включително на цената, да определят минимален срок с продължителност най-малко шест месеца, приложим към писмените договори между земеделски стопанин и първия изкупвач на сурово мляко.

82

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като предвидената в член 3, параграф 3, точка 3 и в член 5 от Закона за забрана на нелоялни практики, която с цел борба срещу нелоялните търговски практики забранява на изкупвача на сурово мляко да намалява необосновано договорената с производителя цена и съгласно която за всяко намаляване на цената с повече от 3 % е необходимо разрешение от компетентния национален орган.

83

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: