—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и M. Figueiredo, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и T. Müller, в качеството на представители,

—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и C. Schillemans, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от G. Braga da Cruz и D. Kukovec, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламентите (ОВ L 109, 1983 г., стр. 8), изменена с Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и за промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ C 241, 1994 г., стр. 21 и ОВ L 1, 1995 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директива 83/189“), както и на член 8, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282, наричана по-нататък „Директива 98/34“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Município de Palmela (община Palmela, Португалия) и Autoridade de Segurança Alimentar e Económica — Divisão de Gestão de Contraordenações (Орган за безопасност на храните и икономическа безопасност (ASAE), Португалия) относно глоба, наложена на първата за нарушения на правилата във връзка с условията за безопасност, които трябва да се спазват при определяне на местоположението, изграждането, проектирането и функционалната организация на площадките за игра и развлечения, на съответното оборудване и меки настилки.

3

Текстът на член 1 от Директива 83/189 е следният:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

4

Член 8, параграф 1 от тази директива предвижда:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията изложение на причините, поради което е необходимо приемането на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.

Когато е необходимо, освен ако вече не е било изпратено с предишно съобщение, държавите членки едновременно предават текста на основните законодателни или подзаконови разпоредби, които са главно и пряко засегнати, ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване значението на проекта на техническия регламент.

Държавите членки предоставят отново проекта при горепосочените условия, ако направят промени в проекта, с които значително се изменя обхвата му, съкращава се първоначално предвидения срок за прилагането му, допълват се спецификации или изисквания, или последните се правят по-ограничителни.

[…]“. [неофициален превод]

5

Директива 98/34, която отменя Директива 83/189, предвижда в член 1:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

6

Текстът на член 8, параграф 1 от тази директива е следният:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията изложение на причините, поради което е необходимо приемането на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.

Когато е необходимо, освен ако вече не е било изпратено с предишно съобщение, държавите членки едновременно предават текста на основните законодателни или [подзаконови] разпоредби, [които са] главно и пряко [засегнати], ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване значението на проекта на техническия регламент.

Държавите членки предоставят отново проекта при горепосочените условия, ако направят промени в проекта, с които значително се изменя обхвата му, съкращава се първоначално предвидения срок за прилагането му, допълват се спецификации или изисквания, или последните се правят по-ограничителни.

[…]“.

7

Член 13 от Regulamento que estabelece as condições de segurança a observar na localização, implantação, conceção e organização funcional dos espaços de jogo e recreio, respetivamente, equipamento e superfícies de impacto (Правилник за условията за безопасност, които трябва да се спазват при определяне на местоположението, изграждането, проектирането и функционалната организация на площадките за игра и развлечения, на съответното оборудване и меки настилки), приложен към Decreto-Lei no 379/97 (Декрет-закон № 379/97) от 27 декември 1997 г. (наричан по-нататък „Правилникът EJR“), озаглавен „Полезна информация“, гласи:

„На площадките за игра и развлечения трябва да бъде обявена съответно на различни места, видимо и четливо, следната информация:

8

Член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, озаглавен „Съответствие с изискванията за сигурност“, предвижда:

„1.   Съответствието с изискванията за сигурност се удостоверява от производителя или неговия представител, или от вносителя, установен в Европейския съюз, чрез посочване върху оборудването и опаковката му ясно, четливо и незаличимо на текста „Съответства на изискванията за сигурност“.

2.   Производителят или неговият представител, или вносителят, установен в Европейския съюз, на оборудване, предназначено за площадките за игра и развлечения, трябва също да посочи ясно, четливо и незаличимо:

[…]“.

9

Decreto-Lei no 119/2009 (Декрет-закон № 119/2009) от 19 май 2009 г. изменя Правилника EJR, и по-специално членове 13 и 16 от него.

10

Текстът на член 13 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, е следният:

„На площадките за игра и развлечения трябва да бъде обявена съответно на различни места, видимо и четливо, следната информация:

11

Член 16, параграф 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, гласи:

„Производителят или неговият представител, или вносителят, установен в Европейския съюз, на оборудване, предназначено за площадките за игра и развлечения, трябва също да посочи ясно, четливо и незаличимо:

12

На 25 ноември 2010 г. ASAE изпраща до община Palmela установителен акт, от който е видно, че последната е допуснала нарушения, предвидени и санкционирани в Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009.

13

В писмената си защита, представена на 2 март 2011 г., община Palmela посочва като главно твърдение, че не може да носи отговорност за съответните нарушения поради липсата на яснота на правилата, за които се твърди, че са нарушени. При условията на евентуалност, предвид ниската степен на тежест на тези нарушения, посочената община подчертава, че за да се осигури санкционирането на посочените нарушения, било достатъчно обикновено предупреждение.

14

На 23 октомври 2013 г. община Palmela получава уведомление за решението на ASAE да ѝ наложи еднократно глоба в размер на 15500 EUR, увеличена със 100 EUR за разноски. На 14 ноември 2013 г. посочената община обжалва това решение.

15

С решение от 3 април 2014 г. Tribunal Judicial da Comarca de Setúbal (Окръжен съд на Setúbal, Португалия) обявява за неприложими разпоредбите на член 13, буква b) и на член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, и вследствие на това отменя обжалваното решение поради липса на мотиви и противоречие между неговите съображения и разпоредителна част. На 30 януари 2016 г. община Palmela получава уведомление за ново решение, с което ѝ е наложена еднократно глоба от 10000 EUR, увеличена със 100 EUR за разноски.

16

Община Palmela обжалва това ново решение пред запитващата юрисдикция, като я приканва да отправи преюдициално запитване до Съда относно последиците от неизпълнението на предвиденото в Директива 98/34 задължение за изпращането на уведомление за технически регламенти.

17

Запитващата юрисдикция отбелязва, че по силата на тази директива държавите членки носят задължението да изпратят уведомление, както за техническите регламенти и за последващите им изменения, така и за текста на най-пряко свързаните с тях основни законови и подзаконови разпоредби. Като изхожда от предпоставката, основаваща се на националната съдебна практика, че член 13, буква b) и член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, представляват технически регламенти, тази юрисдикция отправя запитване до Съда относно последиците от неизпълнението на задължението за изпращането на уведомление до Комисията за посочените регламенти.

18

Освен това тази юрисдикция повдига въпроса дали неизпълнението на това задължение се санкционира с неприложимост единствено на тези регламенти, или с неприложимост на целия текст, в който те се вписват.

19

При тези обстоятелства Tribunal Judicial da Comarca de Setúbal (Окръжен съд на Setúbal, Португалия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът следва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 28 април 2016 г., Oniors Bio, C‑233/15, EU:C:2016:305, т. 30 и цитираната съдебна практика). Освен това може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (определение от 14 юли 2016 г., BASF, C‑456/15, непубликувано, EU:C:2016:567, т. 15 и цитираната съдебна практика).

21

В случая запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали, в случай че национални разпоредби като член 13, буква b), както и член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, представляват технически регламенти по смисъла на директиви 83/189 и 98/34, член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 трябва да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на техническите регламенти, за които не е изпратено уведомление, се отнася само до посочените регламенти, или до цялото законодателство, в което те се съдържат.

22

От акта за преюдициално запитване е видно, че Декрет-закон № 119/2009 изменя член 13, буква b), както и член 16, параграф 2 от Правилника EJR, като оставя непроменен член 16, параграф 1 от този правилник. Запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че посочените национални правила представляват технически регламенти.

23

Относно член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, следва да се констатира, подобно на запитващата юрисдикция, че този член действително представлява технически регламент по смисъла на директиви 83/189 и 98/34, доколкото тази разпоредба предвижда изисквания, които са наложени по отношение на продукт по съображения за защита на потребителите, засягат неговия цикъл на живот след пускането му на пазара и влияят значително върху състава на този продукт и на продажбата му. Следователно тази разпоредба спада към категорията „други изисквания“ по смисъла както на член 1, точка 3 от Директива 83/189, така и на член 1, точка 4 от Директива 98/34.

24

Следва да се разгледа въпросът дали по отношение на член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, може да се направи същият извод, като се има предвид, че този декрет-закон е приет към момент, в който Директива 98/34 вече е била в сила.

25

В този контекст е необходимо да се припомни, че понятието „технически регламент“ се отнася до четири категории мерки, а именно, първо — до „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34, второ — до „други изисквания“ съгласно определението в член 1, точка 4 от тази директива, трето — до „правило за услуги“ по член 1, точка 5 от посочената директива и четвърто — до „законите, [подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки, […] забраняващи производството, вноса, [търговията] или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги“ по смисъла на член 1, точка 11 от същата директива (решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 70).

26

В това отношение следва да се уточни, че понятието „техническа спецификация“ предполага националната мярка задължително да се отнася до продукта или до опаковката му като такива и по този начин да определя една от изискваните характеристики на даден продукт. За сметка на това, когато националната мярка предвижда условия за установяването на предприятията, каквито са разпоредбите, обвързващи упражняването на дадена професионална дейност с предварителното издаване на разрешение, тези условия не представляват технически спецификации (решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 19 и цитираната съдебна практика).

27

На второ място, за да може да се окачестви като „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34, съответната национална мярка трябва да представлява „условие“, което може значително да повлияе върху състава, естеството или продажбата на съответния продукт. Следва обаче да се провери дали такава мярка трябва да се окачестви като „условие“ за използването на съответния продукт, или пък става дума за национална мярка, принадлежаща към категорията на техническите регламенти по член 1, точка 11 от тази директива. Дали националната мярка принадлежи към едната или към другата от тези две категории технически регламенти, зависи от обхвата на наложената с мярката забрана (решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 20 и цитираната съдебна практика).

28

На трето място, понятието „правило за услуги“ по член 1, точка 5 от Директива 98/34 обхваща единствено правилата относно услугите на информационното общество, тоест всяка услуга, извършвана от разстояние чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 21 и цитираната съдебна практика).

29

В случая член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, предвижда задължително да се обявява на различни места на площадките за игра и развлечения информацията относно максималния капацитет при ползването на съответната площадка.

30

Преди всичко трябва да се приеме, че подобна разпоредба не попада в категорията на техническите спецификации по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34, доколкото е безспорно, че разпоредбите, които предвиждат общи изисквания и цели за безопасност и защита, без да се отнасят непременно до конкретен продукт или опаковката му като такива, и съответно не определят характеристиките на този продукт, не представляват технически спецификации (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Intercommunale Intermosane и Fédération de l’industrie et du gaz, C‑361/10, EU:C:2011:382, т. 17 и 18).

31

По-нататък, посочената разпоредба не спада и към категорията на правилата за услуги по смисъла на член 1, точка 5 от Директива 98/34, тъй като не се отнася до услуги на информационното общество по смисъла на член 1, точка 2 от тази директива.

32

Накрая, за да се определи дали евентуално национална разпоредба като член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, попада в хипотезата на член 1, точка 4 от Директива 98/34 или на член 1, точка 11 от тази директива, трябва да се прецени дали би могла значително да повлияе върху състава, естеството или продажбата на съответния продукт, а именно оборудването, намиращо се на площадките за игра и развлечения, като „условие“ за използването на съответните продукти, или спада към категорията забрани по член 1, точка 11 от посочената директива.

33

От една страна, е безспорно, че разпоредба като тази в главното производство не представлява „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34 предвид общия характер на предвидените в нея изисквания (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Intercommunale Intermosane и Fédération de l’industrie et du gaz, C‑361/10, EU:C:2011:382, т. 21) От друга страна, тя не съдържа забрани, въз основа на които да попада в категорията на забраните, съдържащи се в член 1, точка 11 от посочената директива.

34

При тези обстоятелства се налага изводът, че разпоредба като член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, не представлява технически регламент по смисъла на Директива 98/34.

35

Що се отнася до неприложимостта на техническите регламенти, които не са съобщени на Комисията, следва да се припомни преди всичко, че член 8, параграф 1 от Директива 83/189 предвижда задължение за държавите членки да съобщят на Комисията всеки проект за технически регламент и че това задължение е възпроизведено в член 8, параграф 1 от Директива 98/34.

36

Освен това неизпълнението на такова задължение за уведомяване се санкционира с неприложимост на техническите регламенти, за които не е изпратено уведомление (вж. в този смисъл относно Директива 83/189 решение от 30 април 1996 г., CIA Security International, C‑194/94, EU:C:1996:172, т. 54 и относно Директива 98/34, решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 67 и цитираната съдебна практика).

37

Относно обхвата на подобна санкция, макар член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да изискват на Комисията да бъде съобщен целият законопроект, съдържащ технически регламенти, произтичащата от неспазването на това задължение неприложимост не обхваща всички разпоредби на този закон, а само съдържащите се в него технически регламенти (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 68).

38

При тези обстоятелства на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 трябва да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на технически регламент, за който не е изпратено уведомление, какъвто е член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, се отнася само до посочения технически регламент, а не до цялото законодателство, в което той се съдържа.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 8, параграф 1 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламентите, изменена с Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и за промените в Учредителните договори на Европейския съюз, и член 8, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на технически регламент, за който не е изпратено уведомление, какъвто е член 16, параграфи 1 и 2 от Regulamento que estabelece as condições de segurança a observar na localização, implantação, conceção e organização funcional dos espaços de jogo e recreio, respetivamente, equipamento e superfícies de impacto (Правилник за условията за безопасност, които трябва да се спазват при определяне на местоположението, изграждането, проектирането и функционалната организация на площадките за игра и развлечения, на съответното оборудване и меки настилки), приложен към Decreto-Lei no 379/97 (Декрет-закон № 379/97) от 27 декември 1997 г., изменен с Decreto-Lei no 119/2009 (Декрет-закон № 119/2009) от 19 май 2009 г., се отнася само до посочения технически регламент, а не до цялото законодателство, в което той се съдържа.