ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 11.5.2022

COM(2022) 212 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Цифрово десетилетие за децата и младежите:


новата европейска стратегия за под-добър интернет за децата (BIK+)

1.Въведение

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие.

Зачитането на правата на човека, включително правата на детето, е неизменна част от ценностите, на които се основава Европейският съюз 1 . Тези права трябва да бъдат зачитани както онлайн, така и офлайн 2 . През цифровото десетилетие всяко дете в Европа заслужава да разгръща своя потенциал в безопасна и овластяваща цифрова среда и да участва в глобалния цифров преход.

Децата творят, играят и си взаимодействат онлайн от все по-ранна възраст, като използват цифровите технологии за образование, забавление, социални контакти и участие в обществения живот. При тези свои действия те често се сблъскват с цифрово съдържание и цифрови услуги, които не са проектирани с мисъл за децата.

Децата и младежите 3 не са единна, хомогенна група — те се различават в зависимост от своите възраст, социален пол, развитие на способностите, както и социално и икономическо положение. Децата в уязвимо положение, каквито са децата с увреждания, децата от малцинствен расов или етнически произход, децата бежанци, децата в структури за полагане на грижи, децата ЛГБТИК, както и децата в неравностойно социално и икономическо положение, може да са изправени пред допълнителни предизвикателства в цифровата среда.

Пандемията от COVID-19 изведе на преден план ползите от цифровите технологии, но също и първостепенната необходимост от равен достъп до технологиите (устройства и мрежи), цифровите умения и компетентности, включително медийна грамотност за всички деца 4 . Децата, които нямат достъп до интернет, са лишени от ресурси, които може да им помогнат да се учат и да растат. Неравенствата могат да доведат до повишен риск от по-слаби образователни резултати, лошо психично здраве и липса на дългосрочни перспективи 5 .

Като се има това предвид и за да се предприемат действия във връзка с рисковете и вредите от все по-цифровизираното общество, включително за децата, през декември 2020 г. Комисията предложи амбициозна реформа на съществуващата нормативна уредба с цел създаване на по-безопасно цифрово пространство, в което са защитени основните права на всички ползватели на цифровите услуги. Наскоро постигнатото политическо споразумение относно Законодателния акт за цифровите услуги свидетелства за това, че защитата на непълнолетните и малолетните лица е един от основните елементи на новите правила, задължаващи дружествата да извеждат интересите на децата на преден план в своите съображения 6 .

Освен това, като част от визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. 7 Комисията предложи Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие 8 , в която намират израз ценностите на ЕС, като защитата на децата и тяхното овластяване.

Европейската стратегия за по-добър интернет за децата (стратегия BIK) от 2012 г. 9 е глобален ориентир, който насочва и оформя националните политики в ЕС. Всички държави членки са възприели елементи от стратегията BIK. През март 2021 г. Комисията прие своята първа по рода си всеобхватна Стратегия на ЕС за правата на детето 10 , в която обяви актуализиране на стратегията BIK.

Актуализираната стратегия BIK+ е цифровата част от Стратегията за правата на детето и отразява наскоро предложения цифров принцип, според който „децата и младите хора следва да бъдат защитени и овластени онлайн“ 11 . В нея се вземат предвид резолюцията на Европейския парламент за правата на детето 12 , заключенията на Съвета относно медийната грамотност 13 и препоръката на Съвета за създаване на Европейска гаранция за децата 14 .

Тази нова стратегия се основава на обстоен процес на консултации с деца, допълнен от целеви консултации с родители, учители, държавите членки, представители на сектора на ИКТ и медиите, гражданското общество, академичните среди и международните организации 15 .

Поради това стратегията BIK+ има за цел да допълни и подпомогне практическото прилагане на съществуващите мерки за защита на децата онлайн, да развие уменията на децата и да им даде средствата безопасно да се наслаждават на живота си онлайн и да му придават форма.

2.Какво постигна ЕС досега?

От 2012 г. насам стратегията BIK играе ключова роля за оказване на влияние върху защитата и овластяването на децата онлайн на европейско, национално и международно равнище. Експертната група за по-безопасен интернет 16 позволява обмен на добри практики между различните държави членки, а Комисията насърчава сътрудничеството на сектора с гражданското общество и младежите чрез Алианса за по-добра защита на малолетните и непълнолетните лица онлайн 17 .

Със стратегията BIK от 2012 г. бяха създадени съфинансираната от ЕС мрежа от центрове за по-безопасен интернет (ЦБИ) 18 и финансираният от ЕС портал betterinternetforkids.eu — център за безопасност на децата онлайн. Всяка година ЦБИ оказват подкрепа на 30 милиона души 19 . Те провеждат съобразени с местните условия дейности за повишаване на осведомеността и предоставят материали по всички аспекти на безопасността на децата онлайн в държавите членки, предлагат помощ и идентифицират нововъзникващи заплахи чрез телефонните линии за помощ, а също така оказват подкрепа за премахването на онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца, чрез горещите телефонни линии на INHOPE 20 , които работят в 46 държави. ЦБИ работят с мрежа от млади посланици на BIK (BIK Youth Ambassadors) и с младежки панели на BIK (BIK Youth Panels) 21 , които предоставят съвети и информация на лицата, разработващи политики, и на практикуващите специалисти — например чрез инициативата на BIK „Младежта обещава по-добър интернет“ 22 относно подходящата за деца комуникация. Инициативата на ЕС „Ден за по-безопасен интернет“ 23 вече се отбелязва в световен мащаб.

Комисията си сътрудничи и с международни организации, НПО, учени, работещи в областта на цифровите права на детето, както и с представители на частния сектор.

От 2012 г. насам правната и политическата рамка на ЕС за осигуряване на още по-ефективна безопасност на децата онлайн претърпя съществено развитие 24 . Например съгласно преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги 25 задълженията за защита на малолетните и непълнолетните лица от вредно съдържание, което може да увреди тяхното физическо, умствено и морално развитие, както и от незаконно онлайн съдържание 26 , вече се отнасят и за платформите за споделяне на видеоклипове. В Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) личните данни на децата са посочени като данни, изискващи специална защита, като до определена възраст (между 13 и 16 години в зависимост от държавата членка) е необходимо родителско съгласие 27 , 28 . Директивата за нелоялните търговски практики 29 защитава децата като уязвими потребители и забранява прякото убеждаване за покупка.

И не на последно място, по силата на Законодателния акт за цифровите услуги всички онлайн платформи ще бъдат задължени при проектирането на своите системи да вземат предвид правата на децата потребители. По-специално децата трябва да могат лесно да разбират общите условия на използваната от тях услуга. Това обаче е само началото. Съгласно новите правила всички онлайн платформи, които предлагат услуги на деца в Съюза, като социалните мрежи или интерактивните платформи за игри, ще са длъжни да предприемат подходящи и пропорционални мерки за осигуряване на неприкосновеността на личния живот, безопасността и сигурността на децата, които ползват техните услуги. Освен това за онлайн платформите е предвидена забрана за представяне на реклами на деца въз основа на профилиране. На последно място много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки ще трябва да вземат предвид всички системни рискове по отношение на предлаганите от тях услуги, включително всякакви действителни или предвидими отрицателни последици, във връзка със защитата на децата.

Предложеният законодателен акт за изкуствения интелект (ИИ) 30 определя единни правила за ИИ в ЕС, и се стреми да създаде единен пазар за надеждни приложения с ИИ, които да може да се използват при пълно зачитане на основните права, включително правата на децата. Предложението за създаване на рамка за европейска цифрова самоличност (eID) 31 ще даде възможност на малолетните и непълнолетните лица да използват, въз основа на националните законодателства, портфейла за цифрова самоличност, напр. да докажат възрастта си, без да разкриват други лични данни.

В ново предложение за регламент за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца 32 , представено едновременно със стратегията BIK+, за доставчиците на хостинг или междуличностни съобщителни услуги се въвеждат определени задължения да откриват, докладват и премахват сексуално насилие над деца онлайн. В предложението се предвижда и създаването на нов Европейски център за предотвратяване и противодействие на сексуално насилие над деца, който ще улесни откриването, докладването и премахването на сексуално насилие над деца, ще предоставя подкрепа на жертвите и ще служи като център за знания, експертен опит и научни изследвания по въпроси, свързани с предотвратяването на сексуално насилие над деца и борбата с него.

В стратегията на ЕС за борба с трафика на хора се признава, че децата са изложени на особен риск да станат жертви на трафиканти онлайн 33 . Специално внимание на децата жертви се отделя и в стратегията на ЕС за правата на жертвите 34 .

В европейската стратегия за равенство между половете 35 се подчертава, че момичетата могат да станат жертви на насилие, основано на пола — насилие, което е насочено срещу жени или момичета поради самия факт, че са жени или момичета, или е насочено непропорционално към тях. Предложението за директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие включва криминализацията на кибернасилието на социалнополова основа, и предвижда мерки за защита и подкрепа на жертвите на такова насилие онлайн и офлайн, независимо от тяхната възраст 36 .

В съобщението за закрилата на децата мигранти 37 се разглежда закрилата на децата мигранти, включително по отношение на безопасния достъп до новите технологии.

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) 38 разглежда предизвикателствата пред образованието и обучението, засилени от пандемията от COVID-19, като осигурява устойчива цифрова трансформация в образованието чрез създаване на високоефективна екосистема за цифрово образование и за повишаване на цифровите умения и компетентности на децата, учителите и преподавателите.

В Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019—2027 г. 39 е заложено насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот и подкрепа за социалната и гражданската ангажираност.

Стратегията BIK+ ще се основава на тези постижения и ще осигури полезни взаимодействия със съответните инициативи, за да отговор на опасенията на децата и да откликне на техните потребности във връзка с цифровото десетилетие.

3.Какво се промени — защо е необходима нова стратегия?

Децата като потребители на цифровите технологии

От 2012 г. насам използването на цифровите технологии от деца драстично се промени. Съвременните устройства дават възможност на децата потребители да взаимодействат, контактуват, играят и споделят с други хора, често без родителски надзор. Констатациите в проучването от 2020 г. на EU Kids Online (Децата на ЕС в онлайн среда) 40 показват, че мнозинството от децата съобщават, че използват своите смартфони „всекидневно“ или „почти през цялото време“, като в много държави времето, прекарано онлайн, почти се е удвоило в сравнение с 2010 г. Възрастта, на която децата започват да използват цифрови устройства, също пада.

Такова повишено използване на интернет може да доведе до по-заседнал начин на живот с възможни последици за здравето. Много психолози изразяват загриженост относно появата у децата на разстройства с дефицит на вниманието и трудно откъсване от интернет.

Въпреки че поддържането на здравословен онлайн/офлайн баланс се насърчава, за съвременните деца въздържанието от използване на цифрови технологии не е вариант, тъй като те във все по-голяма степен зависят от интернет за достъп до информация, елементи на формалното образование, социални контакти и развлечения.

Бързото развитие на технологиите продължава, което създава както нови възможности, така и нови рискове. В близко бъдеще ИИ, виртуалната, добавената и разширената реалност, интернет на нещата, криптовалутата, както и други технологични промени, които засягат децата, ще породят нови социални и етични предизвикателства (напр. предубеждения, липса на справедливост, липса на прозрачност при използването на ИИ, взаимодействие с „дълбинни фалшификати“, аватари и роботи).

Тези въпроси бяха изтъкнати и по време на Конференцията за бъдещето на Европа, в рамките на която европейският граждански панел, работещ по въпросите на ценностите и правата, призова за по-голяма защита на малолетните и непълнолетните лица онлайн. Призивът беше подкрепен на пленарното заседание на конференцията и включен в предложение, представено на председателите на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия 41 .

Децата и вредното въздействие на онлайн средата

Децата често се сблъскват в интернет с вредно и незаконно съдържание, поведение, контакти и рискове за потребителите. Цифровите услуги — от социалните медии до интерактивните игри — могат да изложат децата на рискове, като неподходящо съдържание, тормоз, сприятеляване с цел сексуална злоупотреба 42 , сексуално насилие над деца или радикализация.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст 43 , което се отразява на представите им за здравословни взаимоотношения.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни, като често при регистрация от потребителите се изисква само да въведат датата си на раждане 44 .

Както е посочено в раздел 2 по-горе обаче, очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.

По-конкретно, като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с малолетните и непълнолетните лица. Много големите онлайн платформи ще са длъжни да преценяват доколко лесноразбирами за децата са проектирането и функционирането на предоставяната от тях услуга, както и по какъв начин децата могат да бъдат изложени на съдържание, което може да увреди тяхното физическо и психическо здраве и тяхното морално развитие. Такива рискове могат да възникнат например във връзка с проектирането на онлайн интерфейси, които умишлено или непреднамерено използват неопитността на малолетните и непълнолетните лица или които може да причинят пристрастяване. В това отношение много големите онлайн платформи ще трябва да предприемат целенасочени мерки за защита на правата на детето, включително използване на инструменти за проверка на възрастта и родителски контрол или на инструменти, чиято цел е да се помогне на децата да сигнализират за злоупотреба или да получат подкрепа. Кибернасилието, включително споделяне без съгласие на интимни материали, е пример за съдържание, което изисква бърза обработка, ако бъде сигнализирано от потребителите, включително деца, и подходящо адаптиране на практиките за модериране на съдържание.

По данни на мрежата на ЕС от горещи линии — INHOPE, броят на обработените в световен мащаб онлайн изображения на предполагаемо сексуално насилие над деца почти се е удвоил между 2017 г. и 2019 г. Проблемът още повече се задълбочи по време на пандемията от COVID-19, особено за децата, които живеят с насилниците си 45 . В интернет децата може да бъдат склонявани към сексуални действия 46 с цел сексуално насилие или трафик и са изложени на риск от по-нататъшно споделяне на недвусмислени изображения и видеоклипове, независимо дали те са създадени по взаимно съгласие с връстници, или по принуда, без тяхното съгласие.

В световен мащаб повече от една трета от младежите съобщават, че са били жертви на кибертормоз 47 . Децата може да бъдат изложени на токсично, агресивно, разрушително или пристрастяващо поведение и да участват в него 48 , или да бъдат обект на неподходящо, сексистко или расистко съдържание. Това от своя страна може да възпре участието в онлайн дейности (напр. от страна на момичета), и да окаже влияние върху правата на децата 49 .

Онлайн проявите на расизъм, ксенофобия, антисемитизм, дезинформация и политически екстремизъм, водещи към радикализация, се увеличават. През 2016 г. Комисията инициира създаването на Кодекс на поведение във връзка с незаконните изказвания, пораждащи омраза 50 , за да засили борбата с речта на омразата онлайн. В сътрудничество с Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията Комисията повишава осведомеността на създателите на уебсайтове и дизайнерите на игри относно онлайн рисковете от радикализация за децата. В ход е преразглеждането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията 51 , така че да се засилят ангажиментите в тази област.

Децата като активни потребители на цифрови продукти и услуги

Днес децата са по-активни и независими потребители на цифрово съдържание, отколкото преди 10 години, като често използват цифрови продукти и услуги, проектирани за възрастни. Те са изложени на различни техники за онлайн маркетинг или са обект на такива техники. Чрез препоръчващите системи в социалните медии, както и чрез други алгоритми, целева реклама, маркетинг от инфлуенсъри и игровизация на маркетинга 52 на младите потребители се предлага вредно или неподходящо съдържание, като се използват тяхната неопитност и липса на самоконтрол 53 . Маркетингът на продукти с високо съдържание на мазнини, захар или сол сред децата 54 може например да засили неподходящото хранително поведение. Аналогично насоченият към децата агресивен маркетинг, при който рискови инвестиции се представят като сигурно вложение, може да доведе до сериозни финансови последици. С цел противодействие на свързваните с това рискове и вреди за децата Законодателният акт за цифровите услуги въвежда редица задължения. Сред тях са забрана за онлайн платформите да представят на непълнолетни и малолетни лица реклама въз основа на профилиране, както и задължение за онлайн платформите да предоставят прозрачност по отношение на своите препоръчващи системи и варианти, така че потребителите да могат да променят или да влияят на основните параметри, използвани в препоръчващите системи.

Чрез цифровите услуги понастоящем непрекъснато се събират и споделят данни за децата, а „датификацията“ 55 започва дори още преди раждането. Макар че благодарение на обобщените големи информационни масиви може да се достигне до революционни открития, напр. в областта на здравето и образованието на децата, датификацията на детството може да има и потенциално неблагоприятно въздействие върху благополучието и развитието на децата през целия им живот. Както децата, така и родителите не са наясно с широкото споделяне на лични данни, което може да е резултат от използването на цифрови услуги, особено такива без парични плащания 56 . Докато секторът събира толкова много данни за използването на цифрови услуги от деца и свързаните с това рискове, то академичните среди нямат никакъв или имат много ограничен достъп до тези важни набори от данни.

Понастоящем децата системно са изложени на неподходящо съдържание и неподходящи търговски практики. Все още са необходими изследвания относно дългосрочното неврологично въздействие върху децата, което оказват използваните за търговски цели методи, като убеждаващ дизайн, напр. механизми за игри на случайността като „кутии с плячка“ 57 .

Онлайн игрите са понастоящем основна онлайн дейност на децата: 73 % от децата в ЕС на възраст 6—10 години, 84 % на възраст 11—14 години и 74 % от младежите на възраст 15—24 години играят видеоигри. Чрез съобразени с възрастта онлайн игри може да се подпомагат конструктивни образователни и привличащи към участие дейности онлайн, да се развиват цифрови умения и компетентности и да се постигат други ползи за обществото (напр. терапия и култура). Усилията, полагани от сектора, са от много важни за осигуряването на безопасна среда за игри, така че децата да са защитени, като същевременно се насърчават здравословните навици за игра. Тези усилия следва да включват и подход за безопасност още при проектирането, който да се използва при разработването на цифрови продукти и услуги, ориентирани към малолетни и непълнолетни лица.

Липса на умения

Общото послание, което се открои по време на консултациите на Комисията с деца, е необходимостта от подобряване на медийната грамотност и на обучението по онлайн безопасност за децата в училищата. Цифровите умения и компетентности, включително цифровата грамотност и разбирането на начина, по който се използват личните данни, са от съществено значение за съвременните деца, тъй като им позволяват да учат, да се свързват и да допринасят активно и информирано за оформянето на света около себе си.

Възрастните, които отговарят за деца (родители, лица, полагащи грижи, учители, ръководители на клубове и спортни клубове, религиозни лидери, социални и здравни работници, младежки работници и т.н.), се нуждаят от умения, за да подкрепят, съветват и напътстват децата. Консултациите ни показаха, че тези умения често липсват.

Цифрово разделение

Не всички деца имат равен, ефективен, безопасен и приобщаващ достъп до цифровите технологии.

Децата в уязвимо положение, децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, и децата, живеещи в селски и отдалечени райони с неподходяща широколентова инфраструктура, следва да се ползват с равен достъп както до цифровите устройства, така и до цифровите умения, и да имат равни шансове да се възползват от възможностите на цифровото десетилетие.

Скорошни проучвания 58 относно лишенията по отношение на цифровите технологии показват, че в някои европейски държави около 20 % от децата живеят в семейства, които не могат да си позволят компютър или интернет връзка у дома. 40 % от домакинствата в селските райони нямат достъп до високоскоростен широколентов интернет. В някои области над 15 % от 15-годишните младежи се чувстват безразлични спрямо цифровите технологии, а 8 % от тази възрастова група в цяла Европа нямат доверие в цифровите технологии.

На световно равнище положението е още по-лошо: смята се, че 1,3 милиарда деца на възраст от 3 до 17 години нямат интернет връзка в домовете си 59 . Лишенията по отношение на цифровите технологии в детството може да доведат до липса на цифрови умения и на доверие в цифровите технологии в зряла възраст и да затвърдят цифровото разделение.

Липса на активно участие

Децата вече не са пасивни потребители на технологиите, а могат активно да ги използват за себеизразяване и за повлияване на заобикалящия ги свят. Необходимо е повече да се вслушваме в децата и да ги включваме в разработването и оценката на цифровите продукти и услуги, както и на политиките в областта на цифровите технологии.

4.Визията за цифрово десетилетие за децата и младежите 

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище. През последните години правата на децата в цифровата среда са обект на внимание от страна на ООН, УНИЦЕФ, ОИСР и Съвета на Европа, както и от страна на неправителствените организации в областта на правата на детето 60 .

5.Как да постигнем резултати: стълбове и действия 

Новите действия, изброени по-долу, ще се основават на съществуващата инфраструктура на стратегията BIK на Комисията и ще допринесат за нейното укрепване съгласно горепосоченото.

5.1.Безопасен цифров опит (как да защитим по-добре децата онлайн)

„Всички знаем, че младежите използват тези платформи, често без разрешение от родител. Ако аз го знам, платформите и дружествата също го знаят.“ – испански учител 61

Въз основа на новите правила в Законодателния акт за цифровите услуги и в съответствие с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните Комисията ще улесни изготвянето на всеобхватен кодекс на ЕС за поведение относно съобразеното с възрастта проектиране. С кодекса ще се цели гарантирането на неприкосновеността на личния живот, безопасността и сигурността на децата при използването на цифрови продукти и услуги. Участие в този процес ще вземат секторът, създателите на политики, гражданското общество и децата.

Добавената стойност на такъв кодекс произтича от естеството му на елемент на съвместно регулиране. Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги Комисията може да приканва доставчиците на много големите онлайн платформи да участват в кодекси за поведение и да иска от тях да се ангажират да предприемат конкретни мерки за смекчаване на рисковете, както и да отстраняват конкретни установени рискове или вреди, посредством присъединяването към конкретен кодекс за поведение. Макар участието в такива кодекси за поведение да остава доброволно, спазването на евентуалните поети от доставчиците на много голяма онлайн платформа ангажименти ще подлежи на независими одити.

Секторът носи значителна отговорност. Той разполага с инструментите за създаване на продукти, които по подразбиране и по дизайн са лесни за използване, безопасни и зачитащи личния живот. Ето защо всички цифрови продукти и услуги, които е вероятно да бъдат използвани от деца, следва да са съобразени със справедливи и основни характеристики на проектирането, в които са заложени европейските ценности, както това е залегнало в Законодателния акт за цифровите услуги. Така например всички продукти и услуги, които е вероятно да бъдат използвани от деца, следва да се придружават от съобразена с възрастта, лесно разбираема и достъпна информация, като общи условия, инструкции и предупреждения, както и от прости механизми за докладване на вредни последствия. Всички участници в цифровото проектиране следва да разбират, че изборите, правени при проектиране и разработване 62 , имат потенциално вредно въздействие върху децата и че използването на различни цифрови услуги от деца може крие рискове и вреди, като сприятеляване с цел сексуална злоупотреба.

Въз основа на текущата работа 63 и като вземе предвид заложените в Законодателния акт за цифровите услуги нови правила за онлайн платформите, Комисията ще подкрепя методи за доказване на възрастта по начин, който гарантира защитата на неприкосновеността на личния живот и сигурността; тези методи трябва да бъдат признати в целия ЕС. Комисията ще работи с държавите членки 64 (които в съответствие с националното си законодателство могат да изберат да издават документи за електронна самоличност на лица на възраст под 18 години съгласно неотдавнашното предложение за европейска цифрова самоличност), със съответните заинтересовани страни и с европейските организации за стандартизация за приоритетно укрепване на ефективните методи за проверка на възрастта. По този начин ще се насърчи намирането на пазарни решения чрез стабилна рамка за сертифициране и оперативна съвместимост. 

Освен проверката на възрастта за достъп до определено онлайн съдържание Комисията също така ще включи в кодекса за поведение за онлайн доставчиците, който ще бъде изготвен съгласно Стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020—2025 г., раздел по отношение на съдържанието, предназначено само за възрастни, по-специално с цел борба със споделянето без съгласие на интимни изображения, независимо дали те са автентични или манипулирани, с участието — макар и не само — на деца. 

Независимо от предприеманите понастоящем действия, през последното десетилетие най-често подаваните на телефонните линии за помощ на ЦБИ сигнали продължават да бъдат сигналите за кибертормоз. Съществуващият номер 116 111 е телефонна линия за помощ в ЕС, специално запазена за деца. Кибертормозът и другите онлайн проблеми могат да бъдат решавани чрез използването на този номер или директно на телефонните линии за помощ на ЦБИ. Стратегията ще направи по-видима подкрепата, предлагана от ЦБИ, чрез засилено сътрудничество във връзка с телефонния номер 116 111 и свързаните с него онлайн услуги (напр. приложения за оказване на помощ), които следва да бъдат достъпни и за децата в уязвимо положение. Освен това експертна група ad hoc ще предостави препоръки за политиката, свързани с (кибер)тормоза и благосъстоянието на учениците в училище 65 .

Чрез съфинансираните от ЕС телефонни линии за помощ и горещи линии за по-безопасен интернет 66 ще продължи да се оказва помощ на обществеността, по-специално на децата, когато се сблъскват с вредно и незаконно съдържание. Ако на тези линии бъде предоставен статут на „доверени податели“ съгласно условията на Законодателния акт за цифровите услуги, те ще могат да допринасят за по-бързото оценяване и предприемане на действия при уведомления за незаконно съдържание онлайн. Примери за такова съдържание са материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и — в съответствие с Кодекса на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза — расистка и ксенофобска реч на омразата, включително антисемитски език на омразата, както е посочено в Стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот 67 .

Комисията ще координира и насърчава обмена на добри практики сред органите на ЕС и държавите членки във връзка с осигуряване на спазването на потребителското право по отношение на децата. Комисията също така ще набележи изследванията на въздействието на невромаркетинга върху децата, за да помогне на националните органи за защита на потребителите да преценят по-добре по какъв начин търговските техники за оказване на влияние може да са несправедливи за децата. Това знание ще се използва за координираните дейности по правоприлагане, които трябва да се провеждат съгласно Регламента относно сътрудничеството в областта на защита на потребителите 68 .

Комисията приканва държавите членки:

·да оказват подкрепа за ефективни методи за проверка на възрастта, в съответствие с предложението за цифрова самоличност;

·да оказват подкрепа, включително с обучен персонал, за хармонизирания телефонен номер 116 111, с цел борба с кибертормоза.

Комисията приканва сектора:

·последователно да извършва оценка и да предприема действия срещу специфичните рискове, които възникват за децата при използването на продуктите и услугите на сектора, включително рисковете за безопасността, както и съответните търговски практики;

·да даде своя принос и да се ангажира с всеобхватен кодекс на ЕС за поведение относно съобразеното с възрастта проектиране, както и с раздела относно съдържанието, предназначено само за възрастни, в кодекса за поведение, който ще бъде изготвен съгласно Стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020—2025 г.;

·ефективно да прилага мерките за достъп до съдържание с възрастово ограничение, включително уебсайтове със съдържание за възрастни и игри, предназначени за лица над 18 години, в съответствие с националните и европейските правила; 

·да си сътрудничи с доверените податели за бързо извършване на оценка и премахване на незаконно съдържание, както и да предприема действия при уведомяване за вредно съдържание;

·да осигурява достъп на изследователи от академичните среди до съответните данни и информация относно възможностите и рисковете за децата, при пълно спазване на правилата за защита на личните данни.

5.2.Цифрово овластяване (как на децата да се даде по-добра възможност да правят правилни избори онлайн)

„На децата е даден сложен инструмент без указания за ползване“ 69  — португалско дете

С цифровото десетилетие Комисията си поставя амбициозни цели — до 2030 г. 80 % от възрастното население да притежава основни цифрови умения, а в областта на ИКТ да работят 20 милиона специалисти 70 . За тази цел децата следва да придобиват цифрови умения от ранна възраст. Например Европейската седмица на програмирането 71 дава възможност на децата да разберат как работят алгоритмите и цифровият свят.

Въпреки че повечето държави — членки на ЕС, са разработили стратегии за развитие на цифровите умения (или като тема в различни учебни предмети, или като отделен предмет), малко от тях осъществяват редовен мониторинг и оценка, за да оценяват въздействието на тези стратегии и да ги преразглеждат. Комисията работи по предложение за препоръка на Съвета относно подобряване на предоставянето на цифрови умения в образованието 72 , за да се насърчи общото разбиране, да се мобилизира транснационалната политическа ангажираност, да се популяризиат взаимното обучение и взаимният обмен, и да се насърчат инвестициите.

Поддържането на актуална база знания и осъществяването на мониторинг на въздействието на цифровата трансформация върху благополучието на децата са от съществено значение за настоящото и бъдещите поколения деца в ЕС.

Придобиването на цифрова грамотност (или изоставането в това отношение) започва отрано в живота. Уменията в областта на медийната грамотност 73 са от решаващо значение, за да могат децата да разбират и да се ориентират в информацията, до която имат достъп онлайн, да разпознават онлайн рисковете, като невярна информация/дезинформация, измами и скрита реклама, и да участват активно и отговорно в цифровата икономика, в обществения живот и в демократичните процеси.

В своите отговори на проведената от Комисията консултация учители изтъкнаха, че срещат затруднения в привличането на колегите. Сред посочените причини за това са недостатъчната осведоменост, фактът, че много учители нямат необходимите познания, умения и увереност, както и че е трудно да бъдеш в крак с непрекъснатите технологични промени. Необходими са обучения за учителите, популяризиране на надеждни ресурси и повече кампании, насочени към родителите и лицата, полагащи грижи. В тези инициативи следва да се включи и обучение за онлайн правата на децата, за да се създаде по-голяма осведоменост за това, че онлайн правата на децата са същите като офлайн правата им, както това е посочено в общия коментар № 25 на ООН.

Като се използват платформата betterinternetforkids.eu („портал BIK“) и мрежата от ЦБИ, по линия на стратегията BIK+ може да се подпомага разработването на модули за учители (напр. масов отворен онлайн курс — MOOC) за различни възрастови групи с уроци по медийна грамотност, онлайн безопасност, рискове за потребителите онлайн, лични данни, кибертормоз, психично благополучие, вредни стереотипи, погрешно представяне на секса в порнографията, цифрово съгласие и уважение, както и игровизация 74 в преподаването 75 .

Обменът на добри практики сред държавите членки ще се координира и насърчава в рамките на структурирания диалог относно цифровото образование и умения 76 и на съответните експертни групи.

По линия на BIK+ ще се оказва подкрепа за широкомащабни кампании за медийна грамотност, така че да се достигне до децата, семействата и учителите, като се мобилизират съществуващите национални и европейски разпространители на информация, каквито са училищата, организациите на гражданското общество и секторът. Децата, а когато е целесъобразно — и родителите и учителите, следва да бъдат привлечени към участие, така че подходите да станат по-съобразени с възрастта и да се даде възможност между поколенията да се осъществява обмен относно творческото и отговорно използване на цифровите технологии, като се повишава осведомеността относно рисковете, на които са изложени децата в качеството си на млади потребители, както и във връзка с използването на лични данни.

Освен това Комисията работи заедно с ОИСР за разработването на рамка за финансова компетентност за деца 77 , която да бъде публикувана до края на 2022 г. и да включва основните финансови умения, от които се нуждаят децата в цифровия свят.

Със стратегията BIK+ ще се допълни Планът за действие в областта на цифровото образование и ще се търси полезно взаимодействие с него, напр. чрез популяризиране на националните ЦБИ като място, където на едно гише може да бъде намерена надеждна и съобразена с възрастта информация и подкрепа, адаптирана към националните потребности във формалното образование и информалното учене. Чрез портала BIK Комисията ще продължи да споделя и популяризира ресурси, които са на разположение на широката общественост, и ще насърчава работата на терен на ЦБИ и други дейци, така че децата да могат да учат как да показват уважение в цифровото пространство в различните мрежи — от спортните клубове до училищата.

Като добра практика за образователни подходи в ЕС и извън него ще бъдат насърчавани партньорското обучение, съвместното създаване и примерът на младите посланици на BIK и младежките панели на BIK.

За да се подкрепят всички деца, цифровата среда трябва да бъде разнообразна, приобщаваща, недискриминационна и без стереотипи. Децата трябва да разполагат с обективна, съобразена с възрастта информация онлайн относно пола и социалния пол. Следва да се оказва подкрепа за осведомеността на ИКТ специалистите по въпросите на многообразието и социалния пол, за да могат те по-добре да разбират конкретните потребности на момичетата, на младите потребители с увреждания и на децата в друго уязвимо положение. Необходимо е да се насърчават положителните ролеви модели за момичета (които са недостатъчно представени в сектора на ИКТ) и да се осигуряват равни възможности за момчетата и момичетата. Секторът следва да предоставя приобщаваща среда за всички, а децата с увреждания следва да могат да играят, учат и взаимодействат онлайн.

За да се възползват от цифровите възможности, децата се нуждаят от надеждна и финансово достъпна интернет връзка, както и от подходящи цифрови устройства. Целите за свързаност, определени за цифровото десетилетие, и цифровите принципи, както и значителните инвестиции и финансиране от ЕС, са насочени към осигуряването на свързаност за домовете и училищата; съгласно съдържащите се в кодекса за електронни съобщения разпоредби относно универсалната услуга, услугите за свързаност трябва да бъдат на достъпни цени 78 . Действията на държавите членки по стълб 20 от Европейския стълб на социалните права са насочени към осигуряване на финансова достъпност на „основните услуги“, включително на електронните съобщения. В препоръката на Съвета за създаване на Европейска гаранция за децата на държавите членки се препоръчва „да осигурят ... подходящо оборудване, необходимо за ученето от разстояние“ [и] „да се направят необходимите инвестиции за преодоляване на всички форми на цифрово разделение“.

За да достигне до всички деца, Комисията ще обърне особено внимание на децата със специални или специфични нужди, или намиращи се в неравностойно или уязвимо положение. Така например мигрантите и гражданите на ЕС с мигрантски произход често срещат пречки във връзка с достъпа до цифрови курсове и услуги, включително и поради липсата на цифрови умения за използването на тези услуги 79 ,  80 . Децата, изложени на риск от бедност или социално изключване, децата с мигрантски или ромски произход и другите деца, които са особено изложени на дискриминация и сегрегация 81 , децата, чиито родители нямат основни цифрови умения, децата с увреждания, децата в структури за полагане на грижи — всички те имат специфични нужди. Инициативите трябва да се насочат към баланса между половете, така че и момичетата, и момчетата да придобиват цифрови умения от ранна възраст. Необходимо е ефективността да се измерва и да се набелязват най-добрите практики.

Чрез разширяване на обхвата на работа на ЦБИ стратегията BIK+ ще допринесе за това да се подпомогне за преодоляването на цифровото разделение, особено при предоставянето на цифрови умения на уязвимите групи. ЦБИ може да оказват подкрепа за съответните програми на национално равнище и на равнището на ЕС.

Комисията приканва държавите членки:

·да подлагат на мониторинг въздействието на цифровата трансформация върху благополучието на децата;

·да обменят добри практики в рамките на структурирания диалог относно цифровото образование и умения, както и в рамките на съответните експертни групи;

·да популяризират ЦБИ като място, където на едно гише може да се намерят надеждни ресурси за медийна грамотност и онлайн безопасност за децата, техните семейства и учителите;

·да правят необходимите инвестиции за премахване на всички форми на цифрово разделение, в съответствие с Европейската гаранция за децата, в това число с подкрепата на европейските фондове, и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

Комисията приканва сектора:

·да подлага на мониторинг въздействието на цифровата трансформация върху благополучието на децата;

·да инвестира в уменията, за да повиши осведомеността относно разнообразните потребности на децата, да се борби със стереотипите и да осигурява цифрова достъпност при разработването на продуктите.

5.3.Активно участие (как да уважаваме мнението на децата)

„Подкрепям идеята до 2030 г. младежите да получат по-голямо право на глас. Ние сме поколението, което израсна с онлайн света.“ — млад посланик на BIK от Австрия

Децата са активни граждани. В качеството си на двигатели на промяната те все повече използват социалните медии, за да се мобилизират и да се застъпват за своите цели, напр. както в случая с движението „Училищна стачка за климата“. Стратегията BIK+ приветства това развитие и признава колко важно е мненията на децата да се уважават и включват в оформянето на цифровото десетилетие. Децата трябва да се подкрепят да развиват и упражняват граждански умения в обществения ред и в политическите дебати и да ползват правото си на събиране и сдружаване чрез онлайн социални платформи. Направено проучване обаче показва, че онлайн дейностите, свързани с творчество и цифрово гражданство, биха могли да се увеличат 83 . В него се заключава, че съществува риск днешните деца да бъдат недостатъчно представени в процесите на вземане на решения в областта на политиките, което да доведе до незадоволени нужди и неудовлетворени очаквания 84 .

Поради това в стратегията BIK+ се признава колко важно е децата, в цялото си многообразие, да участват активно в оформянето на цифровата среда, тъй като подрастващите на възраст под 18 години имат уникален поглед върху детството в света на цифровите технологии.

В рамките на стратегията за правата на детето Комисията се ангажира да засили участието на децата чрез създаването на нова платформа на ЕС за участие на децата 85 . В полезно взаимодействие с тази платформа стратегията BIK+ ще насърчава дейностите, ръководени от деца, така че децата да могат уверено и критично да вземат участие в цифровата среда по теми от значение за младото поколение, като киберсигурността, етиката и устойчивото развитие.

В рамките на стратегията BIK+ ще се засили приносът на децата по теми, свързани с цифровите технологии, по-специално по аспекти от полза за сектора. Въз основа на съществуващите инициативи, като младите посланици на BIK, младежките панели на BIK и инициативата на BIK „Младежта обещава по-добър интернет“, Комисията ще засили дейностите, ръководени от деца.

Със стратегията BIK+ допълнително ще се насърчава участието на младите хора, също и в рамките на държавите членки. Например местните схеми могат да признават обучители, прилагащи подхода „учене един от друг“.

В съответствие с насоките, разработени в рамките на стратегията за правата на детето 86 , ще бъде предоставена подходяща за деца версия на стратегията BIK+.

Комисията също така ще включи децата в мониторинга на изпълнението на стратегията BIK+.

Комисията приканва държавите членки:

·да подпомагат партньорското обучение и преподаването „от дете на възрастен“ в областта на цифровите умения;

·да ангажират широк кръг от млади посланици, които да допринасят за политиките в областта на цифровите технологии на местно, регионално и национално равнище.

Комисията приканва сектора:

·системно да се консултира с децата и да ги включва активно в разработването и внедряването на своите цифрови продукти и услуги;

·да създава съвместно с деца от различни възрасти и с различен произход подходяща за деца комуникация, включително общи условия, във връзка със своите цифрови продукти и услуги;

·да разработва приобщаващи 87 продукти и услуги, които насърчават правото на децата да изразяват себе си и улесняват участието им в обществения живот.

6.Международен обхват и сътрудничество 

Защитата онлайн и цифровото овластяване са глобални предизвикателства, които надхвърлят националните граници и юрисдикции. През пролетта на 2021 г. Комитетът на ООН по правата на детето издаде насоки за ефективно прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея в своя общ коментар № 25, в който изрично се разглеждат правата на децата в цифровата среда.

Чрез Global Gateway 88 ЕС ще засили връзките между Европа и света и ще помага на държавите партньори да се справят с цифровото разделение и да се интегрират в още по-голяма степен в световната цифрова екосистема.

Обединените сили ни дават възможност да се справяме ефективно и ефикасно с тези глобални проблеми и да популяризираме европейските ценности чрез определянето на високи стандарти за безопасност и насърчаване на овластяването на децата и на тяхното активно участие в цифровото десетилетие навсякъде по света, допринасяйки същевременно за постигането на целите за устойчиво развитие.

Пример в това отношение е борбата срещу сексуалното насилие над деца. В съответствие със стратегията на ЕС за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца Комисията работи в тясно сътрудничество с технологичните дружества в рамките на интернет форума на ЕС 89 и си сътрудничи с организациите на гражданското общество, както и с международни и регионални организации чрез Световния алианс WeProtect, за прекратяване на сексуалната експлоатация на деца онлайн. Комисията от години подкрепя глобалните усилия чрез финансиране на мрежата от горещи линии INHOPE, функциониращи в 46 държави. Тази работа ще продължи и следва да се ускори съгласно законодателството, предложено заедно с настоящата стратегия.

Комисията ще продължи да споделя опит, експертни знания и ценности с международните организации и партньори, както и да подкрепя общ подход по отношение на цифровите права за децата в световен мащаб, напр. като насърчава използването на съответните технически стандарти, показатели, определения и подходи.

По време на годишния форум за по-безопасен интернет 90 ще бъде направен преглед на международното развитие и ще се обменят най-добри практики. Благодарение на ЦБИ ще бъдат укрепени съществуващите схеми за наставничество и обмен извън ЕС и ще продължат международните чествания на Деня за по-безопасен интернет.

В предстоящия план за действие за младежта във външната дейност на ЕС ще се засили ключовата роля на младежите в цифровия преход и ще се подкрепят безопасните цифрови среди, които насърчават участието и овластяването на децата и младежите.

Комисията ще популяризира стратегията BIK+ в отношенията си с другите международни организации и държави партньори с амбицията да насочи международните партньори към цифрова трансформация с подход, основан на правата на детето.

7.Заключения

„Съюзът ни ще бъде по-силен, ако прилича в по-голяма степен на следващото ни поколение: мислещо, решително и загрижено, зачитащо ценностите и дръзко в действията си“ 91 .

При обявяването на Европейската година на младежта председателят Фон дер Лейен насърчи младежите да станат дейците на промяната. Стратегията BIK+ им предоставя трибуна в сферата на цифровите технологии, както и засилени мерки за тяхното цифрово благополучие, умения и безопасност.

Безопасната, сигурна и надеждна цифрова среда е крайъгълен камък на ЕС. Комисията е изцяло ангажирана да предоставя подкрепа за закрила, овластяване и зачитане на децата в контекста на цифровата трансформация.

Чрез надграждане на стратегията от 2012 г. със стратегията BIK+ се обръща специално внимание на възможностите и рисковете онлайн за децата в уязвимо положение. Всички деца ще бъдат по-добре подготвени да разгръщат способностите си онлайн и да се радват на по-съобразени с възрастта им преживявания.

В настоящата стратегия BIK+ е отразен приносът на широк спектър от мнения, предимно тези на децата. Децата ще участват в нeйното изпълнение и в мониторинга. Успехът ѝ зависи от сътрудничеството между Комисията, държавите членки и ключови партньори, като представителите на сектора, гражданското общество и международните организации, за намиране на конкретни решения за по-добро и здравословно използване на интернет от децата и младежите.

Комисията ще извършва мониторинг на стратегията на всеки две години, с участието и на деца, и ще публикува доклад онлайн 92 .

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят стратегията и да работят заедно за нейното изпълнение. Комисията призовава Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет да насърчават диалога с местните и регионалните власти, с икономическите и социалните партньори и с гражданското общество.

Отговорност на всеки е да се вслушва в децата и да действа сега. Както заявяват Евгени, Лили и Жоао от името на младежката консултативна група #DigitalDecade4YOUth: „Сега е ред на създателите на политики и на другите заинтересовани страни да откликнат на предизвикателството.... [така че] ние, като деца и младежи, да чувстваме, че всички работим заедно, за да направим цифровия свят по-добро и по-безопасно място“. 

(1)

 Вж. Договора за Европейския съюз , член 2 и Хартата на основните права на Европейския съюз , по-специално член 24 от нея.

(2)

  В общия коментар № 25 на ООН относно Конвенцията на ООН за правата на детето (по която всички държави — членки на ЕС, са страни) изрично се разглеждат правата на децата в цифровата среда .

(3)

Лицата на възраст под 18 години, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето . В рамките на стратегията BIK+ под „младежи“ също се разбира деца на възраст под 18 години. В законодателството се използва терминът „малолетни и непълнолетни лица“.

(4)

JRC, How children (10-18) experienced online risks during the Covid-19 lockdown (Как децата (10—18 г.) се сблъскаха с онлайн рисковете по време на ограниченията на свободата на движение в резултат на пандемията от Covid-19)

JRC, Emergency remote schooling during COVID-19 (Извънредно дистанционно обучение по време на пандемията от COVID-19) .

(5)

 JRC,  How families handled emergency remote schooling during the time of Covid lockdown in spring 2020 (Как семействата се справиха с извънредното дистанционно обучение по време на ограниченията на свободата на движение във връзка с коронавирусната болест през пролетта на 2020 г.)

T20-Italy, Digital learning for every child: closing the gaps for an inclusive and prosperous future (Цифрово обучение за всяко дете: преодоляване на пропуските за приобщаващо и проспериращо бъдеще)

(6)

 Законодателен пакет за цифровите услуги, Законодателен акт за цифровите услуги: Комисията приветства политическото споразумение

(7)

  Цифров компас:   Европейският път за цифровото десетилетие (COM/2021/118 final)

(8)

  Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие (COM/2022/27 final)

(9)

  Европейска стратегия за по-добър интернет за децата (COM/2012/0196), наричана за краткост BIK (Better internet for kids).

(10)

  Стратегия на ЕС за правата на детето (COM/2021/142 final)

(11)

  Европейска декларация относно цифровите права и принципи .

(12)

  Резолюция 2019/2876 на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. , точка 19.

(13)

  Заключения на Съвета относно медийната грамотност в постоянно променящия се свят (2020/C 193/06)

(14)

  Препоръка на Съвета за създаване на Европейска гаранция за децата , ST 9106 2021 INIT.

(15)

  Как да направим цифровото десетилетие на Европа подходящо за децата и младежите?

Обобщение на консултацията със заинтересованите страни. Над 60 % от респондентите на откритата консултация относно правата на детето признаха необходимостта от нова стратегия BIK (BIK+). Почти 80 % от респондентите се съгласиха, че ИТ дружествата следва да играят по-голяма роля в тази област.

(16)

  Уебстраница на експертната група

(17)

  Уебстраница на Алианса

(18)

  Уебстраница на центровете за по-безопасен интернет

(19)

  Преглед на BIK за 2021 г.

(20)

  Уебсайт на INHOPE

(21)

  Уебсайт BIK youth

(22)

  Уебстраница на Youth pledge .

(23)

  Уебсайт на инициативата „Ден за по-безопасен интернет“

(24)

 Вж.  сборника с официални текстове на ЕС относно децата в цифровия свят.

(25)

  Директива за аудио-визуалните медийни услуги (Директива (ЕС) 2018/1808)

(26)

Незаконно за всички потребители: съдържание, което е ксенофобско, терористично или преставлява онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца.

(27)

  Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679)

(28)

През 2022 г. Европейският комитет по защита на данните ще публикува насоки относно обработването на личните данни на децата и относно правата на децата като субекти на данни съгласно ОРЗД.

(29)

  Директива за нелоялните търговски практики (Директива 2005/29/ЕО)

(30)

  Предложение за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза (COM/2021/206 final)

(31)

  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност (COM/2021/281 final)

(32)

Предложение за регламент за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца (COM/2022/209)

(33)

  Стратегия на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2021—2025 г. (COM/2021/171 final)

(34)

  Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.) (COM/2020/258 final)

(35)

  Съюз на равенство:   Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.) (COM(2020) 152 final)

(36)

  Предложение за директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие (COM/2022/105 final)

(37)

  Съобщение за закрилата на децата мигранти (COM/2017/0211 final)

(38)

  План за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера (COM/2020/624 final)

(39)

  Стратегия на Европейския съюз за младежта за периода 2019—2027 г. (ST/14944/2018/INIT)

(40)

  EU Kids online 2020

(41)

Напр. Европейски граждански панел 2: „Европейска демокрация/ценности, права, принципи на правовата държава, сигурност“ , декември 2021 г.

(42)

 Установяване на контакт с деца за сексуални цели.

(43)

  EU Kids Online 2020 , стр. 89—99, фигури 82, 83 и 84.

(44)

  Study on the implementation of the new provisions in the revised Audiovisual Media (Проучване относно прилагането на новите разпоредби в преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги) SMART 2018/0066

(45)

ЕВРОПОЛ, Exploiting Isolation: Offenders and victims of online child sexual abuse during the COVID-19 pandemic (Възползване от изолацията: извършители и жертви на онлайн сексуално насилие над деца по време на пандемията от COVID-19)

JRC, How children (10—18) experienced online risks during the Covid-19 lockdown (Как децата (10—18 г.) се сблъскаха с онлайн рисковете по време на ограниченията на свободата на движение в резултат на пандемията от Covid-19)

УНИЦЕФ, COVID-19 and its implications for protecting children online (COVID-19 и последиците от него за защита на децата онлайн)

IWF, Годишен доклад за 2020  г.

(46)

По данни на Националния център за изчезнали и експлоатирани деца (NCMEC) броят на случаите на онлайн сприятеляване с цел сексуална злоупотреба се е удвоил от 2019 г. до 2020  г.

(47)

  Проучване на УНИЦЕФ, 2019 г.

(48)

  COST action: European Network for Problematic Usage of the internet (Европейска мрежа за проблемно използване на интернет)

(49)

УНИЦЕФ, Recommendations for The Online Gaming Industry on Assessing Impact on Children (Препоръки за онлайн игралната индустрия за оценка на въздействието върху децата) , стр. 15 (2020 г.)

(50)

  Кодекс за поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

(51)

  Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията

(52)

Игровизацията е „процес на придаване на игрови характер на дейностите“, Kevin Werbach (2014 г.) . Игровизацията се използва все повече в социалния маркетинг с помощта на техники като точкуване, стимулиране и конкуренция и на предприятията се дава възможност да привличат и ангажират клиентите по забавен начин, както и да събират данни.

(53)

EП, Loot boxes in online games and their effect on consumers, in particular young consumers (Кутиите с плячка в онлайн игрите и тяхното въздействие върху потребителите, по-специално върху младите потребители) , стр. 27—29.

(54)

ЕП, Study on the exposure of children to linear, non-linear and online marketing of foods high in fat, salt or sugar. (Проучване на излагането на децата на линеен, нелинеен и онлайн маркетинг на храни с високо съдържание на мазнини, сол или захар). Доклад за Нидерландия № 6.

СЗО, Spotlight on adolescent health and well-being (Акцент върху здравето и благополучието на подрастващите)

(55)

Датификацията е технологична тенденция, чрез която много аспекти на нашия живот се превръщат в данни , които впоследствие се преобразуват в информация, реализирана като нова форма на стойност.

(56)

Вж. напр.  глобите, наложени през 2021 г. от италианския орган за защита на потребителите и пазара (на италиански език).

(57)

„Кутиите с плячка“ са елементи във видеоигрите, които обикновено стават достъпни в процеса на игра или могат по избор да бъдат заплатени с истински пари. — EП,  Loot boxes in online games and their effect on consumers, in particular young consumers (Кутиите с плячка в онлайн игрите и тяхното въздействие върху потребителите, по-специално младите потребители), стр. 14.

(58)

  Уебсайт на DigiGen

(59)

  УНИЦЕФ и Международен институт по далекосъобщения (2020 г.) How Many Children and Youth Have internet Access at Home? (Колко деца и младежи имат достъп до интернет у дома?)

(60)

  ООН, Общ коментар № 25 .

ООН, Цели за устойчиво развитие .

УНИЦЕФ, Манифест за управлението на данните на децата .

ОИСР, Препоръка на Съвета относно децата в цифровата среда .

Съвет на Европа, Препоръка относно насоките за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда (CM/Rec(2018)7).

(61)

Учител, участвал в консултацията Как да направим цифровото десетилетие на Европа подходящо за децата и младежите ?

(62)

Например с предложения Законодателен акт за изкуствения интелект доставчиците на високорискови приложения с ИИ се задължават да оценяват и смекчават рисковете, преди да пуснат системите си на пазара, като вземат предвид по-специално дали е вероятно достъп до системата да имат деца или тя да оказва въздействие върху тях (член 9, параграф 8 от Законодателния акт за изкуствения интелект).

(63)

  euCONSENT е финансиран от ЕС пилотен проект, който има за цел да проектира и тества оперативно съвместимо решение за проверка на възрастта и за родителско съгласие.

(64)

Най-вече чрез експертната група за по-безопасен интернет за децата.

(65)

  Съобщение относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (COM(2020) 625 final)

(66)

  Работна програма „Цифрова Европа“ за периода 2021—2022 г.

(67)

  Стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (2021―2030 г.) (COM/2021/615 final)

(68)

  Регламент относно сътрудничеството в областта на защита на потребителите  (Регламент (ЕС) 2017/2394)

(69)

Дете, участвало в консултацията Как да направим цифровото десетилетие на Европа подходящо за децата и младежите ?

(70)

  Цифров компас до 2030 г.:   Европейският път за цифровото десетилетие (COM/2021/118 final); цел, основана на Плана за действие на Европейския стълб на социалните права .

(71)

  Европейската седмица на програмирането е инициатива, насочена към гражданите, която има за цел да представи програмирането и цифровата грамотност на всички по забавен и развлекателен начин.

(72)

  План за действие в областта на цифровото образование — действие 10 .

(73)

Съображение 59 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги: „Медийната грамотност се отнася до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на гражданите да използват медиите ефективно и безопасно. [...] Медийната грамотност следва да не се ограничава до изучаване на инструменти и технологии, а следва да има за цел гражданите да придобият уменията за критично мислене, необходими, за да се направи преценка, да се анализират сложни реалности и да се разпознава разликата между мнение и факт“.

(74)

Вж. напр. играта Happy Online .

(75)

 Съответните модули ще отговарят на общите насоки за учители и преподаватели за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност, разработени съгласно Плана за действие в областта на цифровото образование.

(76)

  Кът за медиите, поддържан от Комисията

(77)

  Финансова грамотност

(78)

  Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения

(79)

  План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г. (COM/2020/758 final)

(80)

8,1 % от хората, родени извън ЕС, съобщават, че не могат да си позволят компютър, в сравнение с 3,1 % сред родените в докладващата страна, Евростат, EU-SILC (данни за 2018 г.). Родителите от домакинства на мигранти може да изпитват по-големи трудности да подкрепят децата си при дистанционно обучение, когато не владеят езика на преподаване в училището.

(81)

Съюз на равенство: стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите , (COM/2020/620 final)

(82)

В зависимост от структурирания диалог.

(83)

  Eukids Online 2020 .

(84)

  Is there a ladder of children’s online participation? Findings from three Global Kids Online countries , Innocenti Research Briefs № 2019-02.

(85)

  Стратегия на ЕС за правата на детето (COM/2021/142 final)

(86)

  Guide on creating child-friendly versions of written documents (Ръководство за създаване на подходящи за деца версии на писмени документи)

(87)

Например: разнообразни ролеви модели, продукти и услуги, достъпни за деца с увреждания.

(88)

  Съвместно съобщение „Global Gateway“ , JOIN(2021) 30 final

(89)

  Интернет форумът на ЕС , чието начало беше дадено от Европейската комисия през 2015 г., обединява представители на технологични дружества, на държавите — членки на ЕС, и на Комисията, които работят за справяне със злоупотребата с интернет за терористични цели и за засилване на борбата срещу сексуалното насилие над деца.

(90)

  Уебстраница на форума за по-безопасен интернет

(91)

  Реч за състоянието на Съюза — 2021 г.

(92)

Съществуващата карта на политиките за „По-добър интернет за децата“ — „инструмент с карти за BIK“, ще бъде адаптирана към стратегията BIK+.