ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 1.7.2020

COM(2020) 274 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост

{SWD(2020) 121}
{SWD(2020) 122}

„Най-добрата инвестиция в бъдещето ни е инвестицията в нашите граждани. Уменията и образованието стимулират конкурентоспособността и иновациите в Европа. Европа обаче все още не е напълно готова. Ще гарантирам, че се използват всички налични инструменти и фондове, за да се възстанови този баланс.“

Председателят Урсула фон дер Лайен

„Всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, за да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда.“

Първи принцип на Европейския стълб на социалните права

Живеем в епоха на преходи. Двойният зелен и цифров преход променя начина, по който живеем, работим и взаимодействаме. Преминаването на ЕС към икономика с ефективно използване на ресурсите и която е кръгова, цифровизирана и неутрална по отношение на климата икономика, както и широкото разпространение на изкуствения интелект и на роботиката се очаква да създадат нови работни места 1 , докато други работни места ще се променят или дори ще изчезнат. Демографските промени ще изискват от Европа да се възползва от всички свои таланти и многообразие. Същевременно те ще създадат нови възможности за работа в икономиките, свързани с възрастните хора и с грижите. За да реализират пълния си потенциал тези преходи показват, че е необходима безпрецедентна промяна в набора от умения.

Пандемията от COVID-19 ускори цифровия преход. Макар дистанционната работа и обучение да се превърнаха в реалност за милиони хора в ЕС, ограниченията, свързани с реалната ни цифрова подготвеност също често излязоха наяве. В резултат на пандемията се изостри вече съществуващият недостиг на умения в областта на цифровите технологии, и се появиха нови неравенства, тъй като много хора не разполагат с необходимото ниво на умения в областта на цифровите технологии или заемат работни места или участ в училища, които изостават в цифровизацията.

Пандемията също така оказа значително въздействие върху възможностите за кариера на много хора в ЕС. Понастоящем се очаква БВП на ЕС да намалее с повече от 7 % през 2020 г., а безработицата да достигне 9 %, което е увеличение от 6,6 % от края на 2019 г., като някои държави са още по-сериозно засегнати. Прогнозите на Комисията 2 показват, че се очаква някои сектори да претърпят най-големи загуби в брутната добавена стойност на реалния БВП през 2020 г., вариращи от 20 % до 40 % в сравнение с нивата от 2019 г. Освен това през второто тримесечие на 2020 г. оборотът в конкретни сектори може да намалее с повече от 70 %. Държавите и регионите, в които икономиката разчита в голяма степен на тези сектори, ще се изправят пред по-големи трудности, за да се възстановят.

За да се справи с предизвикателството и за да постигне напредък във връзка с двойния преход, Комисията предложи амбициозен пакет за възстановяване с цел изграждане на по-устойчива, по-стабилна и по-социално справедлива Европа за следващото поколение 3 . Тъй като Европа поема по пътя си към възстановяване, необходимостта от подобряване и адаптиране на уменията става наложителна. Това също ще бъде от решаващо значение, за да се даде възможност на ЕС, като геополитически участник, да запази водещата си роля по отношение на възстановяването в световен мащаб.

Сега повече от всякога ЕС се нуждае от промяна в областта на уменията. Промяна, която осигурява амбициозна програма за умения за работни места, за да се даде тласък на двойния преход и за да се гарантира възстановяването от социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19, както и с цел:

·Укрепване на устойчивата конкурентоспособност: Уменията и ученето през целия живот са от решаващо значение за дългосрочния и устойчив растеж, производителността и иновациите и следователно са ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията от всякакъв мащаб, и по-специално тази на малките и средните предприятия (МСП) 4 . Предоставянето на хората на необходимите умения им позволява да работят по-ефективно и да се възползват от модерните технологии 5 , премахва основните пречки пред бизнес инвестициите 6 , предотвратява несъответствията между търсенето и предлагането на пазара на труда 7  и поставя основите за научноизследователска и развойна дейност и за иновации в предприятията. Само с подходящите умения Европа може да укрепи позицията си в глобалната конкуренция и да има устойчив икономически подем, насочен към зеления и цифровия преход. Това означава, по-специално постигането на резултати по отношение на Европейския зелен пакт, който е стратегията на ЕС за растеж, и на стратегическите сектори и екосистеми, определени в новата стратегия на ЕС за промишлеността.

·Гарантиране на социална справедливост: Достъпът до възможности за повишаване на квалификацията и за преквалифициране е от жизненоважно значение за десетки милиони работници, които се озовават в ситуации с намалено работно време или в безработица, независимо от настоящото им равнище на умения или област на квалификация. Възстановяването на Европа ще бъде успех само ако е приобщаващо и ако няма изоставени. Наличието на подходящи умения означава възможност за по-лесно наемане на работа и за справяне с прехода от едно работно място към друго. Това изисква осигуряване на равен достъп до допълнителни възможности за повишаване на квалификацията за всички хора, независимо от пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация и в т.ч. нискоквалифицираните възрастни или тези със слаби умения, и лицата с мигрантски произход. По сходен начин следва да бъде обхваната цялата територия — от големите градове до селските, бреговите или отдалечените райони в целия ЕС.

·Изграждане на нашата издръжливост: През последните няколко месеца редица професии са подложени на силен натиск. Това се отнася по-специално за работещите в сферата на здравеопазването и грижите, както и за работещите на първа линия в търговията на дребно, транспорта, социалните услуги или почистването и дезинфекцията, както и за учителите и обучаващите. Наличието на достатъчно квалифицирани работници в тези стратегически сектори е от решаващо значение за осигуряването на ефективен достъп до основни здравни, социални или образователни услуги за гражданите в период на криза. За отделния човек подобряването на устойчивостта чрез умения означава намаляване на зависимостта от пазарните условия и увеличаване на потенциала му да се справя в живота си и по време на преходите от едно работно място към друго. Освен това пандемията от COVID-19 показа също така, че е необходимо наличието на подготвеност за работа с цифрови технологии, за да се осигури непрекъснатост на образованието и на стопанската дейност. Предизвикателствата пред ИТ инфраструктурата и електронните системи разкриха необходимостта от подобряване на нашия човешкия капацитет за подготвеност и за реагиране в областта на киберсигурността.

За да успеем, е необходимо ученето през целия живот да стане реалност в Европа. Всички европейци следва да имат достъп до привлекателни, иновативни и приобщаващи програми за обучение, тъй като уменията стават неактуални по-бързо. Образованието в ранна възраст продължава да е от основно значение, но е само началото на живот, изпълнен с учене: от образованието и грижите в ранна детска възраст, през началното и средното образование, до техническото професионално образование и обучение и висшето образование и ученето за възрастни. Ученето през целия живот, включително в по-напреднала възраст, е това, което ще доведе до промяна. Въпреки това всяка година в обучението участват по-малко от двама на всеки петима възрастни. Това не е достатъчно, за да се даде нов тласък на нашата икономика и да се извлекат всички ползи от зеления и цифровия преход. Всяко лице в ЕС следва да бъде оправомощено и да получава възнаграждение за повишаване и на квалификацията и за преквалифициране.

Водещият принцип в това начинание следва да бъде придобиването на умения за работни места. Това означава да се започне от картографиране на набора от умения на всеки отделен индивид, като се осигури целево обучение, което отговаря на специфичните потребности за повишаване на квалификацията и за преквалифициране, и да се подпомогне отделното лице да намери работа, която е търсена на пазара на труда.

Въпреки че по-голямата част от отговорностите за политиките в областта на уменията остават на национално, регионално и местно равнище, Европа играе важна роля. Много хора работят за малки предприятия, принадлежащи към вериги за създаване на стойност в цяла Европа. Във всички сектори — от автомобилния до текстилния сектор — от фармацевтичната промишленост до енергетиката, е налице европейска верига от таланти. Засилването на тази верига ще укрепи единния пазар и устойчивостта на нашата икономика. ЕС може да насърчава и подкрепя държавите членки да прилагат политики, които са насочени в същата посока, и се справят ефективно с двойния преход и укрепват устойчивостта на нашата икономика и общество.

Европа също така предоставя ценна подкрепа чрез своя бюджет. Предложението на Комисията за инструмент за възстановяване, наречен Next Generation EU 8 , използва бюджета на ЕС в полза на възстановяването на държавите членки и на съживяването на икономиката. С обновен дългосрочен бюджет от 1,1 трилиона евро, подсилен със специален временен инструмент на ЕС Next Generation EU в размер на 750 милиарда евро, ЕС мобилизира инвестиции за устойчиво, приобщаващо и справедливо възстановяване. Инвестициите в умения са в основата на тези предложения. Те предоставят на държавите членки безпрецедентни възможности за финансиране на политики в областта на уменията, които подобряват устойчивостта на икономически сътресения и способността за по-бързо възстановяване от настоящия спад и за осъществяване на двойния преход.

Като се започне с Програмата за умения 9 , приета през 2016 г., и с отключването на потенциала на Европейския план за възстановяване, тази новаторска Програма за умения обхваща следните пет градивни елемента и:

Подобрената програма за умения е в изпълнение на Европейския стълб на социалните права и по-специално на неговия първи принцип, в който се посочва правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот. Тя също така е солидно залегнала и в Европейския зелен пакт 10 , новата стратегия в областта на цифровите технологии 11 и новата промишлена стратегия и стратегия за МСП 12 , тъй като уменията са от основно значение за тяхното успешно изпълнение. Освен това тя подкрепя и предложението за препоръка на Съвета относно „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“, което Комисията прие днес, и взема предвид заключенията на неотдавнашния Доклад относно въздействието на демографските промени 13 . Новият план за действие за кръговата икономика и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. също подчертават ключовата роля на уменията в прехода към зелена икономика.

Тя е тясно свързана с други политически инициативи, които подкрепят подхода за учене през целия живот. Програмата ще бъде последвана от допълнителни предложения, които да дадат нов тласък в областта на образованието, по-специално инициатива за превръщане на европейското пространство за образование в реалност до 2025 г. чрез премахването на пречките пред ученето в целия Съюз и чрез насърчаването на иновативно и приобщаващо образование и обучение за всички. Европейското научноизследователско пространство също насърчава повишаването на уменията и преквалифицирането на таланти, особено в академичните среди. Заедно тези инициативи ще спомогнат за изграждането на култура на учене през целия живот в Европа и ще насърчат подход, основан на търсенето, с цел засилване на сътрудничеството с промишления сектор и повишаване на пригодността за заетост на гражданите.

1.Да работим заедно в рамките на Пакта за умения

Налице е голям потенциал за насърчаване на съвместни действия за максимално увеличаване на въздействието на инвестициите в умения. Политиките и действията в областта на уменията са споделени между много участници. Министерствата, доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението, самата промишленост, научноизследователските организации, социалните партньори, търговските камари и агенциите по заетостта са само част от тези, които допринасят за това повишаването на квалификацията и преквалифицирането да се превърнат в реалност. Съгласуваните усилия могат да внесат яснота за физическите лица и предприятията по цялата верига за създаване на стойност, да намалят разходите и да се съсредоточат върху приоритетите.

Програмите за успешни умения съчетават различните етапи, за да придружават всеки работник при неговото или нейното преквалифициране или повишаване на квалификацията: от определянето на уменията, необходими за двата вида преход, изграждането на тези умения чрез целенасочени програми за обучение и подкрепата за използването им на работното място или за намирането на нова работа.

Първият градивен елемент на Програмата за умения е насърчаването на сътрудничеството чрез Пакта за умения.

Пактът за умения ще изгради мостове между вече съществуващи инициативи на ЕС за сътрудничество и където е целесъобразно, ще се превърне в единна входна точка за:

·В плана за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията се определят аналитични данни за уменията в отделните сектори, очертават се основните професионални нужди, определят се професионалните профили и се разработват програми за обучение. Идеята за придобиване на умения за работа е залегнала в ДНК-то на плановете за действие и те ще бъдат разширени и отворени за повече сектори и ще се възползват от засилен бюджет. Процесът, свързан с плановете за действие, ще бъде значително ускорен, за да се гарантира, че ще осигури навременни резултати, които съответстват на потребностите от умения на предприятията и на физическите лица. Обновените планове за действие ще добавят също връзка към възможностите за заетост след края на програмата за обучение.

·Подсилен Европейски алианс за професионална подготовка. Както е посочено в Съобщението относно подкрепа за младежката заетост: мост към работните места за следващото поколение 16 , той ще мобилизира нови ангажименти за запазване на предложенията за стажове въпреки настоящия икономически спад и за разработването на програми за стажове. Обновеният алианс ще постави началото на нови национални коалиции в областта на професионалната подготовка, като по този начин ще бъде чут гласът на стажантите и ще се засили социалният диалог.

·Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии ще проучи възможностите за поемане на ангажименти от държавите членки, предприятията, социалните партньори, организациите с нестопанска цел и доставчиците на образование за нови програми за обучение, набиране на персонал или преквалифициране на съществуващата работна сила с цел подобряване на уменията в областта на цифровите технологии. В отговор на отправената неотдавна покана за поемане на ангажименти в контекста на COVID-19 бяха поети над 70 нови ангажимента 17 . Чрез засилване на административната подкрепа за Коалицията Комисията ще осигури „обслужване на едно гише“, което ще даде възможност за споделяне на цифрово съдържание, най-добри практики и възможности за обучение, включително за МСП.

Пактът за умения е общосекторен и отворен за всички заинтересовани страни. Първоначално той ще се съсредоточи върху тези промишлени екосистеми, които са тежко засегнати от настоящата криза, и върху приоритетните области, установени в Европейския зелен пакт, за които амбициозните стратегии за повишаване на квалификацията и за преквалифициране ще бъдат от съществено значение, за да се даде тласък на възстановяването, обхващащо други области на по-късен етап:

·Здравеопазване: Пандемията от COVID-19 ни напомни колко сме зависими от здравните работници, от които се изисква да придобият умения и да преминат обучение в областта на ограничаването на заразата, карантината, използването на защитна екипировка и отговорностите във връзка с клиничното управление. Докато секторът на здравеопазването и социалните грижи съставлява 10 % от общата заетост в ЕС, прогнозите сочат увеличение с повече от 830 000 нови работни места, което заедно с нуждите за заместване, означава 8 милиона работни места през следващите 10 години 18 .. Освен това, за да бъдат удовлетворени нуждите на здравните организации за успешно внедряване на нови цифрови технологии, като изкуствения интелект, които подобряват качеството на грижите и повишават ефективността на здравните системи на държавите членки, търсенето на основни и задълбочени цифрови умения ще нарасне значително в периода до 2030 г. 19 Това показва значителен недостиг на умения, който ще бъде изострен още повече заради застаряването на населението и нарастването на хроничните заболявания. Запълването на този недостиг е от решаващо значение, за да се гарантира висока степен на устойчивост и справедливост на националните системи за социална сигурност в ЕС.

·Строителство: Пандемията от COVID-19 се отрази значително на сектора 20 , съставен предимно от малки и микропредприятия, които осигуряват заетост на местно равнище (над 90 % са МСП 21 ). В този сектор, където работят 12 милиона души, е трудно да бъдат привлечени млади и квалифицирани работници 22 . Недостигът на умения е видим в „зеления“ дизайн, технологиите и материалите. С началото на възстановяването повишаването на уменията трябва да се съсредоточи върху енергийната и ресурсната ефективност, децентрализираните решения за енергия от възобновяеми източници, кръговостта на икономиката и цифровизацията, а обновяването на съществуващи сгради при спазване на изискванията за достъпност, стана очевидно 23 . Наличието на квалифицирани работници в строителството е от ключово значение за успеха на проекта „вълна за обновяване“ на сградите в рамките на Европейския зелен пакт.

·Автомобилен сектор и транспорт: Ограниченията за пътуване, въведени по време на пандемията от COVID-19, оказаха значително въздействие върху секторите на въздухоплаването, железопътния транспорт, морския транспорт, корабоплаването по вътрешните водни пътища и автомобилния транспорт и засегнаха силно транспортния сектор, в който работят повече от 9 милиона души в ЕС 24 . Противоепидемичните мерки също значително нарушиха дейността на автомобилната промишленост и на нейната обширна верига на доставки, като бяха засегнати поне 1,1 милиона работни места, заради спирането на производствените предприятия 25 . Автомобилният сектор, на който се падат 7 % от БВП на ЕС, вече е изправен пред големи структурни промени и е наложително да се инвестира в цифровизацията, зелените технологии, (напр. акумулаторните батерии 26 , които да допринесат за електрификацията на транспорта и за други решения с алтернативни горива) и по-добрата свързаност и автоматизация, както и в преобразуването на съществуващите бизнес модели и вериги за създаване на стойност. Транспортът и особено автомобилната промишленост имат нужда от ясна програма за насърчаване на редица нови умения, включително анализ на големи информационни масиви, разработване на софтуер, изкуствен интелект, роботика, химия, електронно инженерство и нова гама от „меки“ умения. Следва да се насърчава максималното използване на тези умения в рамките на екосистемите и веригите за доставки, например при разгръщането на инфраструктурата за зареждане с електроенергия.

·Туризъм: Пандемията от COVID-19 доведе до намаляване на дейността с 80 % и ако не бъдат предприети спешни действия 6 милиона работни места ще бъдат изложени на риск 27 . Потребностите от умения варират от онлайн маркетинг, рециклиране и управление на отпадъците, услуги за водоснабдяване и енергоснабдяване за преход към по-устойчив туризъм, до междукултурно разбирателство и комуникация, както и нови хигиенни протоколи 28 . Оптимизирането на преживяването на пътуващите ще се основава на комбинация от цифрови данни и човешки услуги. В съществуващия план за действие 29 вече бяха установи тези пропуски в уменията, както и нови профили на работните места. Понастоящем той трябва да бъде актуализиран, тъй като технологичните иновации и обществените тенденции се променят толкова бързо, че някои от предприятията не успяват да се адаптират. Служителите ще трябва да могат да работят в различни отдели, на различни равнища и да използват различни инструменти и приложения.

2. Придобиване на умения за работа: съгласуване на политиките с цел постигане на резултати

Включването на идеята за „умения за работни места“, която е вторият градивен елемент на Програмата за умения, означава да се възприеме всеобхватен подход за повишаване на квалификацията и за преквалифициране, който обхваща цялата верига за създаване на стойност.

Той започва с надеждни аналитични данни за уменията, за да се предоставя обучение, което е съобразено с нуждите на пазара на труда. Това трябва да бъде включено в националните стратегии за уменията и в системите за обучение и образование. Отделните предприятия следва също така да разработят вътрешни процедури за установяване на пропуски в уменията и мерки за повишаване на квалификацията на собствената си работна ръка.

В този раздел се определят основните компоненти на подхода „умения за работни места“, който има за цел да подпомогне работната сила на ЕС да се възползва пълноценно от зеления и цифровия преход.

2.1.Подобряване на аналитичните данни за уменията: основата за повишаване на квалификацията и за преквалифициране

Първата стъпка към това да се гарантира, че хората могат да придобият уменията, които са им необходими за настоящата или бъдещата им работа, е актуална информация за нуждите от умения. Често обаче аналитичните данни са налични твърде късно, за да може да се направи информиран избор. Необходими са достъпни, лесно разбираеми, целенасочени и актуални аналитични данни за търсените умения. Освен проучванията за проследяване на дипломираните лица и съпоставянето на административните данни, изкуственият интелект и анализът на големите информационни масиви носят голям потенциал. Изкуственият интелект и големите информационни масиви могат да се прилагат за определянето на нови профили за работните места в различни сектори въз основа на изискваните специфични набори от умения.

Понастоящем Агенцията на ЕС Cedefop извършва пилотни действия по отношение на използването на анализа на големи информационни масиви от онлайн обяви за работа, за да определя търсените от работодателите умения на регионално равнище 30 , а плановете за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията проучват търсените умения в ключови отрасли. Въз основа на тези успешни примери е необходимо подновяването на усилията за по-нататъшно развиване на аналитичните данни за уменията, като се вземат предвид както регионалните, така и секторните измерения, и те бъдат обединени и представени по достъпен начин както на институциите, така и на организациите за образование и обучение.

2.2.Насърчаване на национални стратегии за умения, ролята на службите по заетостта и законната миграция

Придобиването на умения за работа изисква национални стратегии за уменията с участието на всички заинтересовани страни. Национални стратегии за уменията, разработени и изпълнени чрез подход, който обхваща всички нива на управление, съгласуване на усилията между политиките за заетост, образование, научни изследвания, промишленост и регионално развитие. Те следва да включват социалните партньори, гражданското общество, заинтересованите страни от образованието, обучението и пазара на труда и да надграждат върху съществуващите национални стратегии за уменията.

В контекста на настоящата криза и въздействието ѝ върху безработицата, по-специално на младите хора, службите по заетостта, както публичните (ПСЗ), така и частните, в сътрудничество с публичните органи в областта на образованието и обучението, както и националните коалиции в областта на цифровите технологии и работните места, имат решаващ принос за националните стратегии за уменията. ПСЗ могат да играят по-голяма роля за насочването на хората към повече и по-добри умения с цел повишаване на квалификацията и преквалифициране, както и подобряване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда. Националните стратегии за уменията хармонизират националните и регионалните политики и инвестиции по отношение на съвместно договорени важни промени. Те също така ориентират държавите членки в проектите, които съфинансират с европейски фондове.

Наличието на необходимите умения за двойния преход и за справяне с демографските предизвикателства също може да бъде разрешено чрез по-стратегически подход към законната миграция, насочен към по-добро привличане и задържане на таланти. Държавите членки остават компетентни да вземат решения относно броя на работниците мигранти, които приемат, но една силна рамка на ЕС може да им помогне да привлекат трудовите мигранти, от които се нуждае ЕС, и да гарантира, че трудовата миграция е от полза за всички. За насочването на законната миграция към регионите и професиите, които изпитват недостиг на умения, е необходимо по-добро съответствие между нуждите и предлагането, както и ясни процедури. Необходимо е да се положат повече усилия за подобряване на законните пътища за миграция в ЕС и за признаване на уменията на гражданите на трети държави на пазара на труда в ЕС. Това следва да се извършва в партньорство с трети държави с цел насърчаване както на развитието, така и на мобилността чрез увеличаване на инвестициите в умения. И накрая, също толкова важно е да се използва в по-голяма степен потенциалът и уменията на мигрантите от трети държави, които вече пребивават в ЕС. Въпреки все по-високата степен на образование, те все още са имат средно равнище на квалификация, което е пречка за дългосрочното им включване на пазара на труда.

2.3.Ориентиране на професионалното образование и обучение (ПОО) към бъдещето

Организациите, предлагащи образование и обучение, трябва да предоставят съответните умения по време на целия процес на учене през целия живот. От първите дни на европейското сътрудничество, професионалното образование и обучение (ПОО) заема централно място в проекта на ЕС и оттогава стана част от по-широката рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението и на Европейското пространство за образование. Днес около половината от младите учащи се в ЕС са учащи се в областта на ПОО на все по-високи равнища 32 . Европа се нуждае от гъвкави, адаптивни и съобразени с нуждите на бъдещето системи за ПОО, които могат да помогнат на младите хора да се справят с навлизането си на променящия се пазар на труда и да гарантират, че възрастните хора имат достъп до програми за професионално обучение, адаптирани към двойния зелен преход и цифров преход.

2.4. Разгръщане на инициативата за европейски университети и повишаване на уменията на учените

Висшето образование е основно средство за предоставяне на студентите на уменията, от които те се нуждаят в бъдеще. Университетите генерират задълбочени знания и умения, които помагат на обществото да прави нововъведения, за да се справя с големите предизвикателства, пред които е изправено. Те оправомощават хората с умения на високо равнище, като им позволяват да стимулират своето професионално, социално и личностно развитие. Бързите промени на пазара на труда и в обществото изискват трансформация на институциите за висше образование и подобряване на привеждането им в съответствие с икономическата среда, за да се гарантира, че завършилите висше образование притежават изискваните от пазара на труда образование и умения, особено тези, които са необходими за двойния преход.

Научните изследователи са в челните редици на науката и иновациите и имат нужда от специфичен набор от умения. Може да се направи повече за определянето на това и на основните умения, които те трябва да притежават за успешна кариера със и извън академичните среди, за да се насърчи мобилността на учените в цяла Европа.

2.5.Умения, които да съпътстват двойния зелен и цифров преход в работната сфера и извън нея

Работните места на утрешния ден изискват умения за двойния преход. Зеленият преход изисква инвестиции в умения на хората за увеличаване на броя на специалистите, които изграждат и управляват зелени технологии, включително цифрови технологии, разработват „зелени“ продукти, услуги и бизнес модели, създават новаторски природосъобразни решения и спомагат за свеждане до минимум на екологичния отпечатък на дейностите 37 . Освен това Европа може да стане неутрален по отношение на климата континент, ефективно по отношение на използването на ресурсите общество и кръгова икономика с информирано население и работна сила, които знаят как да вземат под внимание темата за околната среда в своите намерения и действия.

По същия начин постигането на цифров преход, ориентиран към човека, изисква значителна промяна на цифровите умения. Сега европейците както мъжете, така и жените, се нуждаят от цифрови умения в живота и на работното място: в някои категории професии над 90 % от работните места изискват специфични видове цифрови умения 38 . Пандемията и последиците от нея за живота и икономиката ни подчертаха значението на цифровизацията във всички области на икономиката и обществото на ЕС. Действително почти 4 от 10 служители са започнали работа от разстояние по време на противоепидемичните мерки 39 . Освен това между 2005 г. и 2016 г. 40 % от новите работни места са били създадени в отрасли, интензивно използващи цифрови технологии 40 . Бързо нарастващото търсене на експерти в областта на цифровите технологии обаче не може да бъде удовлетворено. Налице е, например, недостиг на 291 000 специалисти в областта на киберсигурността 41 .

Освен това въвеждането на цифрови технологии във всички икономически сектори, включително в нетехнологичните сектори, ще изисква работна ръка с повече умения в областта на цифровите технологии на всички равнища на уменията и за всички възрасти. Пандемията от COVID-19 и произтичащите от това противоепидемични мерки напомнят, че работната сила в Европа — и в по-общ план цялото население — трябва бързо да повишат равнището на своите умения в областта на цифровите технологии 42 . Това беше особено видно в сектора на образованието, както за учениците, така и за учителите и обучаващите.

Уменията в сферата на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) са от първостепенна важност за стимулирането на двойния преход. Във време на бързи технологични иновации дружествата се нуждаят от хора, притежаващи висока степен на умения в дисциплини, свързани с НТИМ. Такива умения са необходими за използването на новите технологии, а наличието на висока степен на умения в областта на НТИМ е от жизненоважно значение за насърчаване на иновациите в хоризонталните области, свързани с ИКТ, като изкуствения интелект и киберсигурността. Въпреки това само една пета от младите хора в Европа завършват висше образование в сферата на НТИМ, което е по-малко от два милиона души годишно 43 . Необходимо е този брой да нарасне, което би могло да се постигне чрез популяризиране на образованието в сферата на НТИМ, особено сред младите жени. Понастоящем жените, дипломиращи се по свързани с НТИМ дисциплини в ЕС, са наполовина по-малко от мъжете, въпреки че се наблюдават огромни различия между държавите членки 44 . Записването в програми по НТИМ за разлика от други програми за висше образование често зависи от резултатите в средното училище 45 , но тъй като момичета са с по-добра цифрова грамотност от момчетата 46 , става ясно, че влияние оказва и общото възприятие и отношение на обществото 47 . Необходимо е на младите учащи се, и особено на момичетата, да се обяснят по-добре възможностите, които предлага образованието в сферата на НТИМ.

Значителен брой хора в Европа желаят да се занимават с предприемачество, като се засилва и социалното предприемачество. И двете насърчават създаването на работни места и допринасят за икономическия растеж чрез повишаване на конкуренцията, производителността и иновациите. За да могат тези желания да се превърнат в реалност, е необходимо да се извърши значителна промяна и акцентът да бъде поставен върху развиването на предприемачески умения. Системите и практиките за професионално ориентиране следва да обхващат по адекватен начин предприемачеството. Повишаването на осведомеността за социалното предприемачество и за други бизнес модели на социалната икономика може да направи предприемачеството по-привлекателно и да засили интереса към него. Като пионер в създаването на работни места, например във връзка с кръговата икономика, социалната икономика също подкрепя социалното приобщаване и зеления преход.

Отвъд техническите умения, на пазара на труда има все по-голяма нужда от общоприложими умения, като работа с други хора, критично мислене и способност за креативно решаване на проблемите. Все по-голямото влияние на роботите и алгоритмите върху пазарите на труда допълнително увеличава нуждата от присъщи „човешки“ умения, като емпатия и адаптиране към промените в сложна среда. Тези умения са особено важни и с оглед на развиващата се икономика, свързана с възрастните хора и предоставянето на грижи, вследствие на демографските промени и търсенето им на пазара на труда е голямо. Въпреки че училищата играят важна роля, те често се развиват извън формалното обучение на работното място и през целия живот. Може да се окаже трудно да се установят, признаят и съобщят тези умения, поради което в следващата фаза на действие на ЕС относно общоприложимите умения е необходимо да се направи повече, за да бъдат обхванати.

Пандемията от COVID-19 и последвалите противоепидемични мерки изтъкнаха значението на житейските умения и на способността ни да се адаптираме, да се справяме с промените и да полагаме грижи за другите като една общност. От основно значение в този контекст са издръжливостта, медийната грамотност, гражданското съзнание и екологичната, финансовата и здравната култура. Съществуването на отворени демократични общества зависи от наличието на активни граждани, които могат да направят разлика между информацията от различни източници, да идентифицират дезинформацията, да вземат информирани решения и които са издръжливи и действат отговорно.

Европейската програма за учене за възрастни улесни европейското сътрудничество в тази сфера през последното десетилетие. Необходимо е да се направи повече, за да се помогне на хората да придобият тези умения и да се засилят схемите за повишаване на уменията 49 за възрастни, по-специално за лицата с по-слаби умения и по-ниски квалификации. Това надхвърля придобиването на умения за определено работно място и обхваща също доброволческата дейност и по-възрастните хора, които също се нуждаят от нови умения.

3.Разработване на инструменти, чрез които хората ще могат да придобиват умения през целия живот

Третият градивен елемент на Програмата за умения ще разработи необходимите инструменти, чрез които всеки човек, независимо дали работи или е безработен или неактивен, ще може да придобива умения през целия живот. Уменията могат да помогнат на лицата да напредват в кариерата си и да се справят успешно с професионалните преходи. Единствено чрез изграждането на истинска култура на учене през целия живот можем да имаме конкурентоспособна икономика и сплотено общество и да превърнем в реалност правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, както е посочено в първия принцип на Европейския стълб на социалните права.

3.1.Предоставяне на възможност за учене на всеки: индивидуални сметки за обучение

Липсата на време за обучение, разходите за обучение и липсата на осведоменост за необходимостта или възможностите за обучение са важни пречки пред повишаването на квалификацията и преквалифицирането 50 . Преките стимули за обучение, като например индивидуалните сметки за обучение, могат да превърнат ученето през целия живот в реалност. Те предоставят финансиране за адаптиране към променящите се потребности от умения на работното място или за смяна на професията или отрасъла, включително за преместване в друга държава членка. Индивидуалните сметки за обучение могат да гарантират, че правата за обучение могат да се прехвърлят от едно работно място на друго (или от работно място към безработица към работно място) и въвеждането им може да бъде съчетано с внасянето на значителни подобрения в системите за ориентация и валидиране, както и с повишаване на качеството и прозрачността на предложенията за обучения.

В държавите, в които съществуват индивидуални сметки за обучение, тяхното финансиране се различава в зависимост от направения на национално равнище стратегически избор. Например във Франция те се финансират основно чрез заплащан от работодателите данък, докато в Нидерландия се предвижда публично финансиране. При анализирането на възможностите във връзка с тези сметки Комисията ще се спре на този основен елемент, като обърне специално внимание на това да се гарантира, че финансирането им е в съответствие с потребностите на МСП.

Освен това индивидуалните сметки за обучение биха могли да гарантират наличието на достатъчно средства за обучение по време на икономически спад. Те дават възможност на лицата да натрупат права за обучение в течение на по-дълъг период от време, които могат да използват през периоди на слаба икономическа активност, например през периоди, когато работят на непълно работно време и разполагат с повече време за обучение. По този начин се предотвратява обезценяването на уменията вследствие на принудителна неактивност и се помага на лицата да придобият нужните умения за успешно справяне с професионалните преходи.

3.2.Придаване на стойност на резултатите от обучението: микроквалификации

Предоставянето на работниците на възможности за повишаване на квалификацията и преквалифициране през целия им живот означава също така да се гарантира, че всяко обучение ще бъде остойностено по адекватен начин. Все повече работниците посещават краткосрочни и целенасочени обучения и е необходимо да получат признание за това. Такива курсове могат да бъдат предлагани от различни доставчици на образование и обучение (например висши учебни заведения, доставчици на ПОО, научноизследователски организации, промишлеността, социални партньори, търговски, промишлени или занаятчийски камари, организации на гражданското общество).

Микроквалификациите 51 признават резултатите от такива краткосрочни курсове, често в областта на цифровите технологии, и отразяват постигнатите на курсовете резултати. Те могат да увеличат взаимодействието между различните образователни модели/системи и да повишат гъвкавостта. Благодарение на тях ученето може да бъде адаптирано по-добре към индивидуалните нужди, като по този начин ще се насърчат по-иновативни и приобщаващи подходи и ще се улеснят достъпът до пазара на труда и преходите от едно работно място на друго. Освен това микроквалификациите могат да улеснят допълнителното учене, тъй като могат да бъдат натрупвани с цел придобиването на по-голяма микроквалификация, което ще даде възможност на лицата да събират резултати от обучения в течение на времето, в различни учебни заведения, отрасли и в чужбина, както и онлайн чрез схеми за електронно обучение. Въпреки това към настоящия момент няма европейски стандарти, допринасящи за качеството, прозрачността и придобиването на микроквалификации в ЕС.

3.3.Представяне на уменията: новата платформа Европас

След като лицето разполага с удостоверение, доказващо уменията му, то трябва да бъде в състояние да представи тези умения при кандидатстване за работа или по-нататъшно обучение. Новите технологии предоставят възможности за представяне на уменията по начини, надхвърлящи традиционната автобиография, и за свързване на хората с възможности за обучение и работа.

Новият Европас, който стартира едновременно с Програмата за умения, е разработен с намерението да се превърне в онлайн инструмента на ЕС, който помага на хората да представят ефективно своите умения и квалификации и активно ги насочва към възможности за работа или обучение. Той предлага безплатни инструменти и информация на всички официални езици на ЕС за учащи се, работници и търсещи работа лица, които могат да управляват всеки етап от своята кариера и обучение.

4.Поставяне на амбициозни цели във връзка с уменията

С настоящата програма Комисията въвежда нов и динамичен подход към политиката относно уменията на равнището на ЕС, като нейният стремеж е да дава насоки на държавите членки, да помогне за двойния преход и да осигури възстановяване от социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19. За постигането на успех ученето през целия живот трябва да стане реалност за всички в Европа, във всяка държава членка и във всеки регион.

За да могат да се постигнат резултати и с оглед на импулса вследствие на възстановяването и ускорения преход, Комисията предлага да се определи набор от количествени цели въз основа на съществуващи показатели 55 , като тези цели ще подлежат на мониторинг до 2025 г.

На първо място е необходимо значително да се увеличи делът на възрастните, участващи в процес на учене — единствено така ще се гарантира подход на учене през целия живот. В допълнение към това, за да могат възстановяването и двойният преход да бъдат социално справедливи, Комисията предлага също така различни цели във връзка с участието в процес на учене на възрастните с ниска квалификация и на безработните лица.

®До 2025 г. 120 милиона възрастни в ЕС следва да участват в процес на учене всяка година. Това съответства на 50 % от възрастните и на около 540 милиона дейности за обучение за тази група за период от пет години.

®До 2025 г. 14 милиона възрастни с ниска квалификация в ЕС следва да участват в процес на учене всяка година. Това съответства на 30 % от лицата, които се причисляват към тази група, и на около 60 милиона дейности за обучение за тази група за период от пет години.

Мониторингът на този показател, в съчетание с посочените в настоящото съобщение действия, ще допринесе също така за намаляване на дела на нискоквалифицираните възрастни, който е 22 % (2019 г.) — показател, по който Европа изостава от своите световни конкуренти.

®До 2025 г. 2 милиона лица, търсещи работа, или всеки пети, следва да са участвали в неотдавнашен процес на учене. Това съответства на около 40 милиона дейности за учене за тази група за период от пет години 56 .

Що се отнася до съдържанието на ученето, ще се изисква широк набор от разнообразни умения, за да могат възстановяването и двойният преход да бъдат успешни. Цифровите умения са от основно значение за работата, ученето и социалното общуване и това стана още по-ясно по време на противоепидемичните мерки вследствие на COVID-19. Поради това четвъртата цел, която ще подлежи на мониторинг, е делът на възрастните с поне основни цифрови умения.

®До 2025 г. 230 милиона възрастни, което представлява 70 % от възрастните в целия ЕС, следва да притежават поне основни цифрови умения.

Зеленият преход трябва да бъде справедлив и трябва да обръща специално внимание на онези работници и региони, които са особено засегнати. Уменията са от решаващо значение за това начинание. На този етап не съществуват количествени показатели относно зелените умения. Комисията ще разработи такива показатели (действие 6).

Държавите членки, доставчиците на образование и обучение, социалните партньори, бизнесът, представителите на учащите се и всички съответни заинтересовани страни се приканват да обсъдят в контекста на европейския семестър за координация на икономическите политики как да постигнат тези цели.

Напредъкът по постигането на целите ще подлежи на редовен мониторинг на равнището на ЕС и на национално равнище по линия на европейския семестър 57 . Той ще се публикува в годишния съвместен доклад за заетостта и ще служи като аналитична основа за по-целенасочени специфични за всяка държава препоръки относно уменията, образованието и обучението. Когато е възможно, в допълнение към нискоквалифицираните лица и безработните Комисията ще извършва мониторинг на целите по пол и географски регион и за уязвими групи, като например хората с увреждания.

Освен това възможностите за мобилност на обучението за учащи се в рамките на ПОО в целия ЕС следва да бъдат увеличени, както беше предложено в новата програма „Еразъм+“ и обявено в Препоръката на Съвета относно ПОО. Комисията предлага мобилността в ЕС за учащи се в рамките на ПОО да нарасне от 6 % на 8 %.

5.Практическа реализация: мобилизиране на инвестиции

За изпълнението на тези амбициозни цели до 2025 г. е необходимо значително мобилизиране на частни и публични инвестиции в умения. За общата цел за участието на възрастните в учене ще бъдат нужни допълнителни инвестиции, чийто размер се изчислява на 48 милиарда евро годишно 62 .

Освен това за изпълнението на Програмата за уменията също ще бъде необходимо допълнително финансиране, за да се осигури поетапното изпълнение на различните действия на национално, регионално и местно равнище и на равнището на ЕС.

5.1.Бюджет на ЕС за подпомагане и мобилизиране на инвестиции в човешки капитал 63

Предложението на Комисията за инструмент Next Generation EU осигурява значителни ресурси като част от мащабна бюджетна инициатива за преодоляване на икономическите и социалните последици от кризата. Комисията ще гарантира, че инструментите ѝ се използват по предназначение, а именно за подпомагане и мобилизиране на инвестиции в човешки капитал, насърчаване на равенството между половете и приобщаването. Държавите членки ще бъдат насърчавани да използват финансови ресурси от ЕС за изпълнението на национални схеми за преквалифициране и повишаване на квалификацията на работната сила.

В краткосрочен план REACT-EU, която се финансира от Next Generation EU, и предложението за адаптиране на настоящата финансова рамка за 2020 г. ще осигурят финансиране на стойност 55 милиарда евро за политиката на сближаване за периода 2020—2022 г. Това ще даде възможност на Европейския социален фонд да предостави допълнително финансиране за възможности за придобиване на умения, придружаващи зеления и цифровия преход.

Освен това Механизмът за възстановяване и устойчивост, който се подпомага от 560 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми, предоставя на държавите членки големи възможности за финансирането на действия за повишаване на квалификацията и преквалифициране. Предложението на Комисията за специфични за всяка страна препоръки през 2020 г. беше съсредоточено върху непосредствените мерки за намаляване до минимум на социално-икономическото отражение на пандемията, а уменията, образованието и обучението бяха набелязани като краткосрочен приоритет за 22 държави членки. В националните планове за възстановяване и устойчивост, които държавите членки ще подготвят, за да имат достъп до финансиране по линия на този механизъм, уменията следва да бъдат посочени като приоритет при програмирането.

През целия период 2021—2027 г. Европейският социален фонд плюс, с предлаган бюджет от 86 милиарда евро, ще продължи да бъде важен източник на финансиране за националните дейности за повишаване на квалификацията и преквалифициране.

Освен това предлаганите 24,6 милиарда евро за „Еразъм+“ ще допринесат за развиването на умения и ще финансират някои от посочените по-горе действия, като например инициативата за мрежи от европейски университети, центровете за високи постижения и проектите за секторно сътрудничество в областта на уменията. „Еразъм+“ може да спомогне също така за съществено увеличаване на физическата и виртуалната мобилност за учене в ЕС, което създава нови възможности за учене, които може да не бъдат достъпни у дома.

„Хоризонт Европа“ ще играе ключова роля в процеса на възстановяване, по-специално във връзка с двойния преход, промишлеността и МСП, но и като подпомага университетите и научните работници и подкрепя циркулирането на мозъци и мобилността. По линия на новата програма „Цифрова Европа“ ще се инвестира в изготвянето на академични програми в сферата на цифровите технологии и в предлагането на възможности за специализирано обучение в области като данните, киберсигурността и изкуствения интелект, за да се запълни настоящият недостиг от такива специалисти.

Повишаването на квалификацията и преквалифицирането на европейската работна сила могат да бъдат пряко подпомагани и от други ресурси. Инвестициите на държавите членки в инфраструктура с „голямо социално въздействие“ за образование и обучение, включително цифрова инфраструктура, могат да бъдат допълнително подкрепени от Европейския фонд за регионално развитие и от програмата InvestEU, която по линия на частта, предназначена за социални инвестиции и умения (с предлагана бюджетна гаранция в размер на 3,6 милиарда евро), може да подпомогне, наред с другото, инвестиции в критична инфраструктура в сферата на образованието и обучението.

В контекста на зеления преход Комисията набеляза инвестициите в умения, свързани със зеления преход, като приоритет за всичките 27 държави членки при използването на Фонда за справедлив преход и неговия предлаган общ бюджет в размер на 40 милиарда евро. Механизмът за отпускане на заеми в публичния сектор в рамките на Механизма за справедлив преход, който се очаква да мобилизира между 25 милиарда и 30 милиарда евро, може също да инвестира в умения 64 . В бъдещата финансова рамка се предлага таванът на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията да бъде удвоен, за да се подпомогне повишаването на квалификацията на работници и самостоятелно наети лица, които са били освободени от работа при мащабно промишлено преструктуриране. Други програми, като например Модернизационният фонд, също ще финансират програми за повишаване на квалификацията и за преквалифициране с цел подпомагане на работниците в регионите и секторите, засегнати от зеления преход.

Един неизчерпателен преглед на операциите, които могат да бъдат подпомогнати от бъдещия бюджет на ЕС за постигане на резултати по Програмата за уменията, включително Пакта за уменията, по-специално чрез използване на ресурсите на Next Generation EU, включва:

5.2.Усъвършенстване на рамката, позволяваща мобилизирането на инвестиции от държавите членки и частни инвестиции в умения

Средствата от ЕС могат да действат като катализатор, но е необходимо инвестирането в умения да бъде финансирано от други публични и частни субекти. Възвръщаемостта е налице: всяко евро, което се инвестира за повишаване на квалификацията и преквалифициране, има възвръщаемост в размер на поне 2 евро под формата на приходи или икономии 65 . За тази цел и в допълнение към конкретните възможности за финансиране чрез програми на ЕС, Комисията ще осъществи редица действия за подкрепа на публични и частни инвестиции в умения и човешки капитал.

Заключение

Сега е времето да се действа. Отправяйки този призив за действие, Комисията иска да постави уменията на централно място в дневния ред на политиката на ЕС през следващите пет години, за да превърне правото на учене през целия живот в реалност и да изпълни първия принцип на Европейския стълб на социалните права. За възстановяването на икономиката ни, засилването на конкурентоспособността на Европа в световен план и продължаването на двойния зелен и цифров преход е необходима решителна политика за уменията. За тази цел Комисията:

·ще предложи на бизнеса, социалните партньори и други заинтересовани страни да РАБОТЯТ ЗАЕДНО в контекста на амбициозен пакт за уменията;

·ще разработи УМЕНИЯ ЗА РАБОТНИ МЕСТА благодарение на ориентиран към бъдещето подход към разработването на умения, който се основава на надеждни аналитични данни за уменията и на предлагането на модерно и динамично образование и обучение, което е пряко свързано с нуждите на пазара на труда и на обществото;

·ще ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ХОРАТА да придобиват умения, като разработи иновативни инструменти, като така моделите на учене ще станат по-гъвкави и по-достъпни.

За постигането на тази амбиция Комисията предлага амбициозни количествени цели, чрез които напредъкът ще може да се измерва на годишна основа. Комисията призовава държавите членки и всички заинтересовани страни да спомогнат за извършването на революция на уменията и да използват пълноценно безпрецедентните възможности, предлагани от Next Generation EU.

(1)  Преди избухването на пандемията от COVID-19 се прогнозираше, че до 2030 г. ще бъдат създадени 1 милион работни места. Заетост и социално развитие в Европа (ESDE), 2019 г. По сходен начин се прогнозираше, че през следващите 5 години тези технологии ще доведат до създаването на почти 60 милиона нови работни места в световен мащаб.

(2) Определяне на нуждите от възстановяване; Работен документ на службите на Комисията SWD (2020) 98 final.

(3) COM(2020)442 final.

(4)  Европейска комисия (2017 г.), Investment in Human Capital — Assessing the Efficiency of Public Spending on Education („Инвестиции в човешки капитал — оценка на ефективността на публичните разходи за образование“), бележка за Еврогрупата от 6 ноември 2017 г.

(5)  Woessmann, L., The Economic Case for Education, EENEE Analytical report № 20, Ifo Institute и Мюнхенския университет, 2017 г.

(6) В проучване на Европейската инвестиционна банка от 2017 г. относно банковите инвестиции почти 80 % от предприятията посочват липсата на квалифициран персонал като пречка пред инвестициите им.

(7)  Европейска комисия (2014 г.), The Economic Case for Education („Икономическото дело за образование“). Background paper, изготвен от службите на Комисията, за да информира ориентационния дебат на Съвета на 12 декември 2014 г.

(8) COM(2020)441 final/2.

(9) COM(2016) 381 final.

(10)  Съобщение на Комисията относно Европейския зелен пакт, COM(2020) 640 final.

(11)

Европейска стратегия в областта на цифровите технологии, 2020 г. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/content/european-digital-strategy

(12) COM(2020) 102 final и COM(2020) 103 final.

(13) COM(2020) 241 final.

(14)  Те ще включват въпроси, свързани с противодействието на дискриминацията и с равенството между половете.

(15)  Както е посочено в приетата през март 2020 г. Стратегия на ЕС за промишлеността.

(16) COM(2020) 276 final.

(17)  Обещанията представляват поемане на ангажименти от страна на частни или публични организации за директен принос с цел намаляване на недостига на умения в областта на цифровите технологии, пред който е изправена Европа, като например предоставянето на обучение за придобиване на умения или намиране на работа или достъп до възможности за развитие на цифровите умения. Тези ангажименти се публикуват в интернет на адрес:  https://pledgeviewer.eu/

(18)  Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) Панорама на уменията, специалисти в областта на здравеопазването и приложни специалисти.

(19)  EIT — Здраве и „McKinsey“, 2020 г. Transforming healthcare with AI: The impact on the workforce and organisations“ („Промяна на здравните грижи чрез изкуствения интелект: въздействието върху работната сила и организациите“).

(20)  ОИСР, Оценка на първоначалното въздействие на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19 върху икономическата дейност, фигура 1

(21)  През 2017 г. 94 % от строителните предприятия са били МСП, Евростат [sbs_sc_con_r2].

(22)  Европейска строителна инфраструктура, уебстраница за уменията

(23)  Директива (ЕС) 2019/882 за изискванията за достъпност на продукти и услуги.

(24)  Цифри за транспорта 2019 г. https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/f0f3e1b7-ee2b-11e9-a32c-01aa75ed71a1

(25)  Европейска асоциация на производителите на автомобили (ACEA), Employment impact of COVID-19 on the European automatic industry (Въздействие на COVID-19 върху заетостта в европейската автомобилна промишленост)

(26)  План за действие за умения, необходими за сектора на акумулаторните батерии „ALBATTS“, който ще бъде важен не само за автомобилния сектор, но също и за растящия сектор за съхранение на енергия.

(27) COM(2020) 550 final: Туризъм и транспорт през 2020 година и след това.

(28)  C(2020) 3251 — Насоки на ЕС за постепенното възобновяване на туристическите услуги, както и за протоколи за здравеопазване в заведения за обществено хранене — COVID-19 2020/C 169/01.

(29) https://nexttourismgeneration.eu/

(30) Cedefop „Skills Ovate“, ниво NUTS 2.

(31)  Онлайн инструментът ще осигури подробни и актуални аналитични данни за уменията, особено на регионално и секторно равнище, които ще предоставят бърз преглед на търсените на пазара на труда умения в реално време, като прегледът може да бъде генериран отново през много кратки интервали от време и ще позволява установяването на тенденциите в нуждите от умения и откриването на нововъзникващи такива.

(32) Програмите за ПОО обхващат различни нива на образование и обучение. В абсолютно изражение най-голям брой учащи се в ПОО (8,5 милиона учащи се) са записани в програми на гимназиалния етап от средното образование. Това се сравнява с 1,5 милиона учащи се след завършено средно образование, но не висше, 1,2 милиона учащи се в краткосрочен цикъл, 1,2 милиона учащи се в бакалавърска и 0,7 милиона учащи в магистърски програми за професионално обучение. Източник: Unesco-OEC-Eurostat (ЮОЕ) съвместно събиране на данни за образованието и обучението.

(33) С цел подкрепа на върховите постижения и интернационализацията на ПОО, европейските професионални основни профили ще очертаят определен дял от общо съдържание за обучение на европейско равнище. Профилите — като част от платформата на „Европас“ и допълнени, където е възможно, с инструменти за професионално цифрово обучение — имат потенциал за значително улесняване на мобилността на учащите се и на работниците, автоматичното признаване на квалификациите и разработването на съвместни учебни програми, квалификации и умения за обучение в областта на професионалното образование и обучение.

(34)  Проучване на Европейската комисия относно картографирането на центровете за високи постижения в областта на професионалното развитие:  https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8250&furtherPubs=yes

(35) Този амбиция се основава на предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.

(36) Това действие ще бъде координирано с Европейското научноизследователско пространство.

(37)  Прилагането на стратегията на ЕС за биоикономиката е добър пример в тази посока с действия, които дават възможност за развитие на умения, полезни взаимодействия с образованието и ученето през целия живот.

(38)   ИКТ за работа: Уменията в областта на цифровите технологии на работното място: проучване, проведено за Европейската комисия от Ecorys и Датския технологичен институт, 2017 г.

(39)   Eurofound, Живот, работа и Covid-19, април 2020 г.

(40)  ОИСР (2019 г.), Към цифровизация: оформяне на политики, подобряващи живота, публикация на ОИСР, Париж. Вж. ОИСР, Перспективи за заетостта (Employment Outlook), 2019 г. : The Future of Work („Бъдещето на труда“), каре 2.1.

(41) ENISA, „Развитие на уменията в областта на киберсигурността в ЕС“, март 2020 г.

(42)  Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) на Комисията ежегодно наблюдава нивото на основните и задълбочените цифрови умения във всяка държава членка и в ЕС. 

(43)  https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Tertiary_education_statistics#Graduates

(44) Данни на Евростат за завършилите висше образование в сферата на НТИМ [educ_uoe_grad04].

(45) ОИСР, Why don’t more girls choose STEM careers („Защо повече момичета не се насочват към кариера в сферата на НТИМ“) . 

(46) Международно проучване на компютърната и информационната грамотност (International Computer and Information Literacy Study — ICILS), 2018 г.

(47) Европейска комисия, 2016 г., Нуждае ли се ЕС от повече висшисти в сферата на НТИМ ?, раздел 3.3.1.

(48)   Стратегията за равенство между половете поставя акцент върху подкрепата за предприемачеството сред жените по линия на политиката на ЕС на сближаване.

(49) OВ C 484/01, 24.12.2016 г.

(50)  Въз основа на данните от проучването на ЕС на образованието за възрастни.

(51)  Микроквалификациите могат да бъдат определени като документирани изявления, които доказват обучителните резултати на едно лице, свързани с малко по обем обучение, и които са под формата на удостоверение, бадж или заверяване (в цифров формат или на хартия) за ползвателя.

(52) EURES е европейският портал за професионална мобилност, който улеснява свободното движение на работници в целия ЕС. Той съдържа онлайн база данни с работни места и богата информация относно мобилността в ЕС за търсещите работа лица и работодателите. https://ec.europa.eu/eures/public/homepage

(53)

EURAXESS — Изследователи в движение  https://euraxess.ec.europa.eu/  предоставя информация и услуги за подкрепа на професионални изследователи, като подпомага мобилността и кариерното развитие на изследователите и същевременно подобрява научното сътрудничество между Европа и света.

(54) Законно пребиваващите мигранти продължават да срещат трудности при представянето на своите умения и квалификации, придобити извън ЕС. Вж. Foreign Degrees, Region of Birth and Under-utilisation of Tertiary Education in the EU („Степени на образование от чужбина, регион на раждане и слаба степен на използване на висшето образование в ЕС“), Съвместен изследователски център (JRC), 2020 г.

(55) Съществуващите показатели често не дават възможност да се отрази качественият аспект на обучението. С настоящата програма за уменията се въвежда съществена промяна и по отношение на качеството, като на преден план се извежда принципът на придобиване на умения за работа.

(56) Като се предполага, че средната продължителност на дейностите за учене е три месеца.

(57)  Четирите показателя са свързани с набора от социални показатели, който придружава европейския стълб на социалните права. В допълнение към двата показателя за участието на възрастните в учене през последните 12 месеца и за основните цифрови умения, които вече са включени в набора от социални показатели, се предлагат още два показателя за участието на нискоквалифицирани и на безработни възрастни в образование и обучение. Тези показатели също са широко признати. Те бяха приети от Комитета по заетостта през 2018 г. (Съвместен доклад за заетостта за 2019 г.) и оттогава се използват в контекста на европейския семестър. Показателят за цифровите умения е същият като използвания в индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

(58)  Показателят отчита дела на възрастните между 25 и 64 години, които са участвали в поне една формална или неформална дейност за образование или обучение (с изключение на дейностите по обучение на работното място с наставник) през 12-те месеца преди интервюто за проучването. Настоящият източник на данни за този показател е проучването на ЕС на образованието за възрастни. Считано от 2022 г., данните за този показател ще бъдат вземани от проучването на работната сила в ЕС.

(59)  Определението на показателя и източниците на данни за него са подобни на тези за първия показател за участието на възрастни в учене. Основната разлика е акцентът върху нискоквалифицираните възрастни, т.е. възрастни, чиято най-висока образователна квалификация е завършена първа степен на средно образование (или по-ниска). Следователно показателят измерва дела на нискоквалифицираните възрастни, които заявяват, че са участвали във формално или неформално образование и обучение за период от 12 месеца.

(60) Данните са взети от проучването на работната сила в ЕС. „Неотдавнашен процес на учене“ означава участие във формално или неформално образование и обучение през последните 4 седмици.

(61)  Източникът на данни за този показател е проучването на Общността на ЕС относно използването на ИКТ в домакинствата и от физическите лица.

(62) Тези изчисления се основават на броя на допълнителните учащи се възрастни, необходим във всяка страна, за да се достигне прагът на участие от 50 % (в сравнение със сегашните нива на участие), съчетан със специфични за всяка държава еднократни суми на час обучение на служители за възстановяване от Европейския социален фонд съгласно Делегиран регламент 2019/2170 на Комисията и при предполагаема продължителност на образованието и обучението от 100 часа годишно.

(63) Посочените в този раздел суми са по цени от 2018 г.

(64) Предложение за регламент относно механизма за отпускане на заеми в публичния сектор в рамките на Механизма за справедлив преход, COM(2020) 453 final.

(65) A Strategist’s Guide to Upskilling („Наръчник на стратега за повишаване на квалификацията“), PwC, 15 юли 2019 г.

(66)  Understanding Social Impact Bonds („Разбиране на облигациите за социално въздействие“), Работен документ на ОИСР, 2016 г., стр. 4.