(1)

Членовете на Европейския парламент имаха възможност да се присъединят към схема за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от 1989 г. до края на шестия парламентарен мандат (2004 – 2009 г.) (схема за допълнително (доброволно) пенсионно осигуряване – наричана по-долу „схемата“). Правата и задълженията по тази схема са изброени в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-долу „Правилника за разноски и надбавки“), както е посочено в член 76 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (2) (наричани по-долу „Мерките по прилагане“). Тази схема се финансира от фонда за допълнително (доброволно) пенсионно осигуряване (наричан по-долу „фонда“), който понастоящем е в изключително тежко финансово положение. Според актюерския доклад на фонда от 17 февруари 2023 г., съгласно правилата, които понастоящем уреждат схемата, се очаква, считано от 31 декември 2022 г., годишните пенсионни плащания да възлизат средно на 22 – 23 милиона евро годишно до 2030 г. и да останат над 10 милиона евро до 2047 г. и над 100 000 евро до 2073 г. включително. Остатъчните активи на фонда, възлизащи в неговия проект на годишен отчет към 31 декември 2022 г. на 52,8 милиона евро, бяха оценени на 43 – 44 милиона евро до края на май 2023 г. и продължават да намаляват бързо, тъй като през 2023 г. ще бъдат необходими приблизително 1,9 милиона евро на месец за обслужване на месечните пенсионни плащания. Остатъчните активи на фонда, които са предназначени за финансиране на схемата, биха могли да бъдат изчерпани още през 2024 г., в зависимост от финансовите пазари, и ще бъдат изчерпани най-късно през 2025 г., като по този начин ще остане очакван нефинансиран актюерски дефицит на обща стойност приблизително 310 милиона евро.

(2)

На заседанията си от 17 април и 22 май 2023 г. Бюрото обсъди финансовото състояние на фонда заедно с различни варианти и мерки, насочени към справяне с изключително сериозния проблем с ликвидността на фонда и намаляване на актюерския му дефицит, с цел да се запази фондът в краткосрочен план, в интерес на всички настоящи и бъдещи бенефициери на схемата, и да се избегнат или поне да се намалят отрицателните последици за европейските данъкоплатци. Бюрото стигна до извода, че с оглед на тези цели следва да се вземат редица икономически неизбежни мерки.

(3)

На първо място, допълнителните пенсии, които все още не са дължими, следва да подлежат на допълнителни условия и дерогации. По-специално пенсионната възраст следва да бъде увеличена от настоящите 65 години на 67 години. Според актюерска симулация, поискана от службите на Парламента, тази мярка се очаква да доведе до общи икономии в размер на 2 милиона евро.

(4)

На второ място, тъй като само по себе си увеличаването на възрастта няма да бъде достатъчно за справяне с изключително сериозния проблем с ликвидността на фонда и за намаляване на неговия актюерски дефицит, размерът на пенсиите по схемата следва да бъде намален с 50 % и тези пенсии не следва повече да се актуализират. Предвид изключителния проблем с ликвидността на фонда в сравнение с неговите дългосрочни задължения и неговия актюерски дефицит, тези мерки следва да се прилагат не само за бъдещи бенефициери, които са в процес на придобиване на пенсионни права, но и за настоящи бенефициери, които вече са придобили пенсионни права. Според актюерска симулация, поискана от службите на Парламента, намаляването на пенсиите се очаква да доведе до икономии в размер на 181,4 милиона евро, а прекратяването на актуализирането на пенсиите – до икономии в размер на 40,4 милиона евро.

(5)

Комбинираните мерки за повишаване на пенсионната възраст, намаляване на размера на пенсиите по схемата с 50 % и преустановяване на актуализирането на пенсиите се очаква да доведат до приблизително намаляване на бъдещите пенсионни задължения от 362,7 милиона евро на 139 милиона евро (към 31 декември 2022 г.), което ще доведе до удължаване на очаквания жизнен цикъл на фонда с две или три години до 2027 г., както и до намаляване на актюерския дефицит на фонда от приблизително 310 милиона евро на приблизително 86 милиона евро.

(6)

Тези комбинирани мерки са необходими с оглед на потребността от постигане на целите за защита на фонда в краткосрочен план и за избягване или поне намаляване на отрицателните последици за европейския данъкоплатец, и са пропорционални. За да се стигне до този извод, са взети предвид по-специално влошаването на финансовата устойчивост на фонда, дължащо се, наред с останалото, на последиците за финансовите пазари от финансовата криза от 2007 – 2008 г. и от войната в Украйна, мащабът на проблема с ликвидността и актюерския дефицит на фонда, както и интересите на настоящите и бъдещите бенефициери на схемата. Бюрото разгледа надлежно други мерки с по-ниска степен на намеса, но ги отхвърли като недостатъчни. Що се отнася до настоящите бенефициери на схемата, които имат придобити права, Бюрото взе предвид и съотношението между общия размер на пенсионните плащания, получени индивидуално от тях по схемата, и общия размер на индивидуалните им вноски, което е средно 4,7:1 и достига 14,3:1 за 16 % от настоящите пенсионери. Отделни случаи на затруднения, при които сериозно е засегната способността на бивш член на ЕП или друг бенефициер да задоволи своите нужди, следва да бъдат обхванати от „клауза за затруднение“.

(7)

С оглед на промените в условията на схемата и несигурността, свързана с бъдещето както на фонда, така и на схемата, членовете на ЕП и бившите членове на ЕП следва да имат възможност да подадат заявление, на доброволна основа и за ограничен период от време, за изплащане на допълнителната пенсия под формата на еднократно окончателно плащане на еднократна сума. Следва да се предоставят стимули за насърчаване на подобни заявления, тъй като може да се очаква, че те ще намалят общите бъдещи задължения за плащане и актюерския дефицит. В същото време следва да се вземат предвид плащанията, които вече са получени по схемата.

(8)

С оглед на изключително сериозния характер на проблема с ликвидността и на актюерския дефицит на Фонда, новите условия и дерогации следва да се прилагат от 1 юли 2023 г., без да се прилага преходен режим, тъй като това би застрашило сериозно предвидените финансови последици от приетите мерки,