(1)

На 14 октомври 2020 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на брезов шперплат с произход от Русия („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета („основния регламент“). Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 31 август 2020 г. от консорциума Woodstock („жалбоподателя“). Тя бе подадена от промишлеността на Съюза за производство на брезов шперплат по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

(3)

В известието за започване на процедура неволно е пропуснат раздел относно процедурата за оценка на интереса на Съюза. Въпреки че този пропуск не е засегнал правото на заинтересованите страни да правят изявления във връзка с интереса на Съюза, беше счетено за целесъобразно този пропуск да бъде разгледан от гледна точка на процедурната прозрачност. Поради това то беше изменено на 11 декември 2020 г. (3).

(4)

Съгласно член 14, параграф 5а от основния регламент Комисията следва да въведе регистрационен режим на вноса, предмет на антидъмпингово разследване, по време на периода на предварително разгласяване, освен ако разполага с достатъчно доказателства по смисъла на член 5, че не са изпълнени изискванията по член 10, параграф 4, буква в) или г). Едно от тези изисквания, както е посочено в член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент, е да се наблюдава допълнително съществено нарастване на вноса в допълнение към равнището на вноса, причинил вреда по време на разследвания период. Комисията анализира развитието на вноса и не установи по отношение на него наличието на допълнително съществено нарастване.

(5)

Поради това Комисията не предвиди въвеждането на регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5а от основния регламент на вноса на брезов шперплат от Русия, както е определен в раздел 2.

(6)

В измененото известие за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители и съответните органи на Русия, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(7)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Няколко страни поискаха изслушване от Комисията. Комисията проведе изслушвания с консорциума Woodstock, UPM Plywood Oy, UPM Kymmene Otepää OÜ и руския производител UPM Kymmene Chudovo LLC.

(8)

Няколко страни заявиха, че жалбоподателят не е предоставил достатъчно информация относно своята публична версия.

(9)

Комисията счете, че версията на жалбата, достъпна за разглеждане от заинтересованите страни, съдържа достатъчно основни доказателства и неповерителни обобщения на информация, която обичайно се третира като поверителна, за да могат заинтересованите страни да упражнят правото си на защита по време на цялата процедура.

(10)

Няколко страни заявиха, че някои показатели за вредата, като производствен капацитет, цени на Съюза и потребление на Съюза, съдържащи се в жалбата, не са били в подкрепа на констатацията за вреда по време на разследвания период.

(11)

Комисията припомня, че prima facie констатацията на съществена вреда, необходима за започването на разследване, изисква, inter alia, проучване на съответните фактори, описани в основния регламент. Член 5 от основния регламент обаче не изисква изрично всички фактори за вредата, посочени в член 3, параграф 5, да показват влошаване, за да бъде съществената вреда достатъчно подкрепена с доказателства за целите на започването на разследване. Действително в текста на член 5, параграф 2 от основния регламент се посочва, че жалбата трябва да съдържа информация за промени в обема на вноса, за който се твърди, че е дъмпингов, въздействието на този внос върху цените на сходния продукт на пазара на Съюза и произтичащото въздействие на вноса върху промишлеността на Съюза, така както то е доказано чрез съответните (не задължително всички) фактори. Жалбата съдържаше тази информация, сочеща наличието на вреда. Поради това Комисията счете, че жалбата съдържа достатъчно доказателства за вреда.

(12)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

(13)

В известието за започване Комисията посочи, че е изготвила временна извадка от производители от Съюза. Тази временна извадка се състоеше от трима производители от Съюза, разположени в три различни държави членки, които представляваха почти 40 % от изчисленото общо производство и 35 % от изчисления общ обем на продажбите на Съюза на сходния продукт в Съюза. Подборът на тези три дружества се основаваше на най-големия обем на производство и продажби на сходния продукт в ЕС между юли 2019 г. и юни 2020 г., за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван, като същевременно беше взето предвид географското разпределение. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка.

(14)

Комисията получи коментари от една група свързани производители от Съюза, UPM, която поиска да бъде включена в извадката. След внимателен анализ на предоставената информация обаче Комисията не откри основателна причина за промяна на временно подбраната извадка. Първо, като се имат предвид корпоративната структура и каналите за продажба на групата, добавянето или включването на някое от двете дружества в извадката би застрашило способността на Комисията да проведе разследването си в законовите срокове поради значително нарасналото работно натоварване. Освен това включването на което и да било от двете дружества в извадката би променило представителността на временно подбраната извадка по отношение на обема на производството или на продажбите в Съюза или на географското разпределение само в незначителна степен. Поради това Комисията реши да запази временно подбраните дружества като окончателна извадка.

(15)

След уведомлението за подбора на окончателната извадка едно от дружествата, групата UPM, заяви, че другите включени в извадката производители имат също толкова или по-сложни корпоративни структури и канали за продажба. То също така заяви, че включването в извадката и контролните посещения на едно от нейните дружества, UPM-Kymmene Otepää Oü, не би било обременяващо и тъй като контролното посещение би било извършено от разстояние, това не би попречило на способността на Комисията да проведе разследването.

(16)

Комисията отбеляза, че тъй като извадката вече включва дружества със сложни структури, включването на друго дружество със сложна структура би увеличило значително работното натоварване и следователно би застрашило способността на Комисията да проведе разследването си в законовите срокове. В този смисъл включването на UPM-Kymmene Otepää Oü, поради неговата организация на продажбите, би изисквало контролни посещения на няколко други правни субекти от групата UPM, които обхващат продажбени и производствени единици. Не е разумно да се очаква, че тези субекти може да бъдат разследвани в рамките на наличното време.

(17)

Поради това Комисията не промени решението си да не включва UPM в окончателно подбраната извадка. Временната извадка бе потвърдена като окончателна извадка и е представителна за промишлеността на Съюза.

(18)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(19)

Тринадесет несвързани вносители предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима вносители въз основа на най-големия обем на продажбите в Съюза на продукта, предмет на разследването. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент всички известни засегнати вносители бяха информирани във връзка с подбора на извадката, но коментари не бяха получени.

(20)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Русия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Руската федерация към Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(21)

Петнадесет производители износители или групи от производители износители от засегнатата държава предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от три групи от дружества, една от които се състои от седем свързани производители износители, въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадката с всички известни засегнати производители износители и със съответните органи на засегнатата държава. Извадката представляваше приблизително 47 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период.

(22)

Двама невключени в извадката оказали съдействие производители износители заявиха, че те също следва да бъдат включени в нея. Първият от тях заяви, че следва да бъде включен в извадката, тъй като обемът на продажбите му за Съюза е бил близък до този на третия включен в извадката производител износител. Вторият изказа твърдението, че в миналото Комисията е разследвала значително по-голям брой производители износители и следователно добавянето му няма да окаже необоснован натиск върху капацитета и ресурсите на Комисията. Освен това същият производител износител заяви, че фактът, че е свързан с група производители от Съюза, го разграничава от другите производители износители. По-специално той заяви, че неговото управление, структура на продажбите и логистична организация го отличават от някои или от всички включени в извадката производители износители (4).

(23)

Както е посочено в съображение 21 по-горе, Комисията включи в извадката три дружества/групи от дружества. Броят на предвидените за разследване субекти обаче беше много по-голям, тъй като една от групите се състоеше от седем производители износители. Освен това дружествата/групите също са имали свързани търговци и свързан вносител, участвали в продажбите на разглеждания продукт. Твърдението на първия производител износител относно обема на продажбите се основаваше на публичната версия на отговора при изготвянето на извадката, достъпен за всички оказали съдействие производители износители, докато решението за изготвяне на извадка се основаваше на действителния обем, докладван от всички производители износители. Като разгледа обема на продажбите, докладван от двамата засегнати производители износители, третият производител износител докладва стойност с [5 %—10 %] по-голяма по отношение на обема на продажбите в сравнение с четвъртия. Освен това аргументите, представени от втория производител износител, не са значим критерий за подбора на извадката съгласно член 17, параграф 1 от основния регламент. Вследствие на това Комисията стигна до заключението, че подбраната извадка е представителна въз основа на критериите, посочени в член 17, параграф 1, и че двете страни не са предоставили съответни данни, които биха оспорили това заключение. Поради това исканията бяха отхвърлени.

(24)

Десет производители износители в Русия поискаха индивидуално разглеждане съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент. Само трима производители износители обаче представиха попълнени въпросници в рамките на крайния срок. Разглеждането на тези искания по време на предварителния етап на разследването би представлявало прекомерна тежест. Поради това Комисията ще реши дали да предостави индивидуално разглеждане на окончателния етап от разследването.

(25)

Комисията изпрати въпросници на тримата включени в извадката руски производители износители/групи от производители износители, на включените в извадката производители от Съюза и на включените в извадката несвързани вносители. Въпросниците бяха публикувани и онлайн (5) в деня на започване на процедурата.

(26)

Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката руски производители износители/групи от производители износители, от трима оказали съдействие руски производители износители, от включените в извадката производители от Съюза, от включените в извадката несвързани вносители и от девет ползватели.

(27)

Поради пандемията от COVID-19 и мерките за изолация, въведени от много държави членки, както и от много трети държави, Комисията не можа да извърши контролни посещения в съответствие с член 16 от основния регламент на етапа на временните мерки. Вместо това Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние на цялата информация, която смяташе за необходима във връзка със своето временно определяне в съответствие със своето Известие относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (6). Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние на следните дружества/страни:

Производители от Съюза:

Вносители:

Производители износители от Русия:

(28)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2017 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(29)

Настоящата процедура беше започната на 14 октомври 2020 г., т.е. по време на преходния период, договорен между Обединеното кралство и ЕС, в който правото на Съюза продължи да се прилага спрямо Обединеното кралство. Този период изтече на 31 декември 2020 г. Следователно от 1 януари 2021 г. дружествата и сдруженията от Обединеното кралство вече нямаха качеството на заинтересовани страни в процедурата.

(30)

С бележка по досието на 19 януари 2021 г. Комисията прикани операторите от Обединеното кралство, които продължаваха да се считат за заинтересовани страни, да се свържат с нея (7). Нито едно дружество не се отзова.

(31)

С цел съгласуване на събрания набор от данни от заинтересованите страни с факта, че преходният период е изтекъл и правото на Съюза вече не се прилага спрямо Обединеното кралство, засегнатите заинтересовани страни бяха приканени да представят преработени отговори на въпросника въз основа на ЕС-27.

(32)

Разглежданият продукт е шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от бреза, дори покрити („брезов шперплат“ или „продуктът, предмет на разследването“), с произход от Русия, понастоящем класиран в код по КН ex 4412 33 00 (код по ТАРИК 4412330010) („разглежданият продукт“).

(33)

Брезовият шперплат е дървен листов материал, състоящ се от дървени фурнирни листове на слоеве или съставени от дървесни частици, пресовани заедно с лепило на големи, плоски листове. Той се използва в широк спектър от приложения, например в сектора на строителството и секторите за производство на опаковки и мебели.

(34)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

(35)

Поради това на този етап Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(36)

Един ползвател, Emiliana Imballaggi S.p.A., и двама руски производители износители, Sveza и Vlas Truda, поискаха брезовият шперплат с квадратна форма с дължина и широчина от 5 фута (1 525 x 1 525 mm) да бъде изключен от разследването поради разлики по отношение на: i) физични, технически и химически свойства и геометрични характеристики; ii) крайна употреба и взаимозаменяемост; iii) качество на продукта и iv) възприемане от страна на потребителите и цени; както и v) липса на конкуренция между брезовия шперплат с правоъгълна и квадратна форма.

(37)

Комисията анализира исканията и стигна до заключението, че шперплатът с квадратна форма не може да бъде изключен от продуктовия обхват поради следните причини: той има същите основни физически, технически и химически характеристики като шперплата с правоъгълна форма. Също така брезовият шперплат с квадратна форма упражнява конкурентен натиск върху брезовия шперплат с правоъгълна форма, тъй като е налице известна степен на взаимозаменяемост и е възможно, след като бъде внесен, брезовият шперплат с квадратна форма да бъде допълнително преработен в брезов шперплат с правоъгълна форма, с последващ риск от заобикаляне. Освен това промишлеността на Съюза осъществява производство и разполага с необходимото оборудване, за да се адаптира към специфичните нужди на клиентите. Поради това Комисията отхвърли исканията за изключване.

(38)

Руският производител Segezha заяви, че продуктовият обхват следва да бъде разширен, така че да включва не само брезов шперплат, но и шперплат от бор, топола, окуме и бук. Бе заявено, че съществува пряка конкуренция и взаимозаменяемост между посочения шперплат от други видове дървесина и брезовия шперплат, които заедно представляват един-единствен продукт.

(39)

Комисията отхвърли това твърдение, като се има предвид, че шперплатът от бор, топола, окуме и бук не притежава същите основни физически, технически и химически характеристики като брезовия шперплат. Фактът, че в някои приложения, които не са подробно описани или идентифицирани в твърдението, могат да се използват алтернативни продукти и материали с неопределена степен на заменяемост, не променя естеството на физическите, техническите и химическите различия между разглеждания продукт и другите посочени продукти.

(40)

В извадката бяха включени три групи производители износители.

(41)

Групата Sveza се състоеше от седем производители и един търговец — всички те са участвали пряко в производството и продажбите на разглеждания продукт. Седемте производители са продавали чрез свързан търговец на вътрешния пазар и са изнасяли директно за Съюза.

(42)

Zheshartsky LPK LLC е част от група дружества с наименованието UPG. Този производител е изнасял както пряко, така и чрез свързано дружество, установено в Латвия.

(43)

Syktyvkar Plywood Mill Ltd. е част от група дружества, пряко участващи в производството и продажбите на разглеждания продукт. Тази група включваше четирима свързани търговци, извършващи дейност на вътрешния пазар.

(44)

За определянето на нормалната стойност Комисията поиска отговори на въпросника от всички включени в извадката производители, които произвеждат разглеждания продукт.

(45)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки включен в извадката оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период.

(46)

Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки включен в извадката производител износител, е представителен.

(47)

След това за производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза.

(48)

Комисията след това провери дали за всеки включен в извадката производител износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта.

(49)

Що се отнася до тримата производители износители/групи от производители износители, за някои видове на продукта, изнасяни за Съюза по време на разследвания период, или не е имало продажби на вътрешния пазар, или продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта са били под 5 % по обем и поради това не са били представителни.

(50)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта по време на разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(51)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:

(52)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на разследвания период.

(53)

От друга страна, нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта по време на разследвания период, ако:

(54)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че между 28 % и 93 % от всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни и че среднопретеглените продажни цени са били по-високи от производствените разходи. В съответствие с това и в зависимост от вида на продукта нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност от цените при всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период в ситуацията, описана в съображение 51, или като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби в ситуацията, описана в горното съображение.

(55)

В случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид от сходния продукт при обичайните търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията използва формирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(56)

Нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на включените в извадката оказали съдействие производители износители по време на разследвания период:

(57)

За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не са се продавали на вътрешния пазар, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

(58)

Включените в извадката производители износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързано дружество, както е описано в съображения 40 и 43 по-горе.

(59)

За производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена е действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, когато той се продава за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(60)

За производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързано дружество, действащо като вносител, експортната цена бе определена въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай бяха направени корекции в цената за всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР, както и за реализиране на печалба.

(61)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на базата на цена франко завода.

(62)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за разходите за транспорт, застраховка, обработка и товарене, опаковане, разходи по кредити, банкови такси, мита на ЕС, други такси върху вноса и комисиони.

(63)

Производителят износител UPG заяви, че правителството на Руската федерация е възстановило до 80 % от разходите за транспорт, направени от производителите при транспортирането на техните продукти до чуждестранните пазари. Този производител износител заяви, че корекцията на експортната цена в посока нагоре следва да се извършва в съответствие с член 2, параграф 10, букви д) и к) от основния регламент, тъй като за продажбите на вътрешния пазар подобно възстановяване не е предоставено.

(64)

Съгласно член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент корекция може също така да бъде направена за разлики в други фактори, които не са предвидени в букви от а) до й), ако бъде доказано, че те влияят на сравнимостта на цените така, както се изисква съгласно посочения параграф, по-специално ако потребителите редовно плащат различни цени на вътрешния пазар поради разликата в тези фактори. Производителят износител обаче не представи никакви доказателства, които да показват, че цените са били повлияни от тази схема за субсидиране. По-специално производителят износител, който поиска да се извърши корекция, не представи никакви доказателства, които да показват, че поради твърдяната разлика във възстановяването от страна на правителството на Руската федерация на разходите за транспорт при продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби, неговите клиенти постоянно са плащали различни цени на вътрешния пазар. Без да се засяга гореизложеното, Комисията отбеляза също така, че възстановяването на разходите за транспорт за продажбите на чуждестранни пазари при изключването на продажбите на вътрешния пазар по всяка вероятност представлява експортна субсидия по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/1037. Такива схеми повишават способността на износителите да извършват нелоялна конкуренция на чуждестранните пазари, и по-специално да поддържат финансово дъмпингови практики. По своята същност те не представляват фактор, който отговаря на условията за корекция съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Разрешаването на корекция за факторите, които улесняват износителя да участва в дъмпингови практики, всъщност би довело до прикриване на размера на действително упражнявания дъмпинг. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(65)

Същият производител износител поиска също така да се извърши корекция в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент за комисионите, платени на свързан търговец за продажбите на вътрешния пазар. Производителят износител обаче представи и информация, че платените комисиони се отнасят както за продажбите на вътрешния пазар, така и за експортните продажби за Съюза. Поради това Комисията отнесе размера на комисионите, платени на свързания търговец, както към продажбите на вътрешния пазар, така и към експортните продажби, като за целта използва обема на тези продажби.

(66)

Всички производители износители от включената в извадката група Sveza са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързано местно дружество, а именно Sveza-Les LLC („Sveza-Les“) със седалище в Санкт Петербург. Всички производители износители от групата Sveza са подписали споразумение за комисионер с въпросния свързан търговец. Всички производители износители в рамките на групата са пряко или непряко свързани с това дружество. Те заявиха, че комисионите, платени на търговеца, следва да не се приспадат от експортната цена, тъй като не влияят върху сравнимостта на цените, защото свързаният търговец е изпълнявал едни и същи функции при експортните продажби и при продажбите на вътрешния пазар. Според тях единствената разлика се отнася до възнаграждението за дейностите на свързания търговец: продажбите на вътрешния пазар са обхванати от надценка, докато експортните продажби подлежат на комисиона въз основа на комисионни договори. Производителите износители освен това заявиха, че съставляват единен стопански субект с търговеца, което влияе както върху продажбите на вътрешния пазар, така и върху експортните продажби.

(67)

В отговор Комисията припомни, че и седемте дружества производители от групата са подписали договор, предвиждащ за всяка експортна продажба ясно определена комисиона, която е била действително платена. На вътрешния пазар обаче случаят не е бил такъв. Това поражда проблем във връзка с предвидената в член 2, параграф 10 сравнимост на цените между експортната цена и нормалната стойност, поради което Комисията приспадна платената комисиона в съответствие с член 2, параграф 10, буква и).

(68)

Освен това, във връзка със съществуването на единен стопански субект, Комисията припомня, че съгласно съдебната практика на Съда на ЕС наличието на писмен комисионен договор само за експортните продажби е важен елемент, който показва, че търговецът не е вътрешен търговски отдел на производителите износители, що се отнася до експортните продажби (8). Договорът съдържа и редица клаузи, като например арбитражна клауза, които показват липса на солидарност между дружествата. Тези клаузи са трудно съвместими с твърдението, че производителите износители и свързаният търговец следва да се разглеждат като единен стопански субект, въпреки че са юридически обособени дружества. Оказа се също така, че с оглед на своите ПОАР производителите износители са си запазили някои функции, свързани с продажбите. Накрая, Комисията отбеляза, че свързаният търговец е издавал фактури от името на производителите износители на първите независими клиенти в Съюза. С оглед на изложените по-горе съображения Комисията временно отхвърли твърдението, че търговецът и производителите износители съставляват единен стопански субект, що се отнася до експортните продажби.

(69)

Разследването разкри също така, че в някои експортни продажби на групата Sveza са участвали и несвързани агенти със седалище в Съюза. Тези агенти са получили комисиона, която е вписана в счетоводните отчети на дружеството Sveza-Les като част от неговите ПОАР. Поради това в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент Комисията коригира експортната цена за комисионата, платена на несвързаните агенти за експортните продажби. Корекцията се равнява на комисионата, която се състои от възнагражденията на агента, както е вписана в счетоводните отчети на Sveza-Les.

(70)

Същата група заяви, че в случай че Комисията коригира експортната цена, това би означавало, че тя счита, че производителите износители и свързаният търговец не съставляват единен стопански субект, поради което следва да се направят приспадания и за ПОАР и печалбата във връзка с препродажбите на сходния продукт, продаван на вътрешния пазар.

(71)

Комисията припомни, че за разлика от ситуацията с експортните продажби, при които заводите директно издават фактури на първите независими клиенти в Съюза, продажбите на вътрешния пазар се извършват на първите независими клиенти чрез Sveza-Les. С други думи, дружеството Sveza-Les препродава разглеждания продукт, който е закупило от различните заводи от групата. В съответствие с член 2, параграф 1 от основния регламент нормалната стойност трябва да се определи въз основа на цената при продажбите за първия независим клиент на вътрешния пазар. При евентуална корекция за надценката в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) би се предполагало, че продажбата, която е от значение за определянето на нормалната стойност, е по-скоро продажбата между заводите и Sveza-Les, цената за която би била определена след приспадане на предполагаемата надценка, начислена от Sveza-Les при препродажбата на продукта. Продажбата от заводите за Sveza-Les обаче не е продажба на пръв независим клиент. При тези обстоятелства приспадането на надценката, начислена от Sveza-Les, не би било в съответствие с член 2, параграф 1 от основния регламент. Освен това съгласно текста на член 2, параграф 10, буква и) за евентуална корекция за надценката, получена от търговеца, би било необходимо и доказателство, че Sveza-Les изпълнява функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона за продажби на вътрешния пазар. В досието няма такова доказателство. Въз основа на горните съображения Комисията временно отхвърли твърдението, че е оправдана корекция за надценката за продажбите на вътрешния пазар.

(72)

За включените в извадката оказали съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(73)

По отношение на производителите износители в рамките на групата Sveza Комисията първо изчисли отделни дъмпингови маржове за всеки производител износител, след което изчисли среднопретеглен дъмпингов марж за цялата група Sveza.

(74)

Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(75)

За оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Поради това този марж беше установен въз основа на маржовете за включените в извадката производители износители.

(76)

Въз основа на това временният дъмпингов марж за оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, е 15,7 %.

(77)

По отношение на всички други производители износители в Русия Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие представлява обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия внос от засегнатата държава за Съюза през разследвания период, установен въз основа на статистическите данни от Евростат.

(78)

Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал около 81 % от общия внос по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за неоказалите съдействие производители износители на равнището на включеното в извадката оказало съдействие дружество с най-висок дъмпингов марж, на което е предоставено индивидуално разглеждане.

(79)

Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(80)

През разследвания период сходният продукт е бил произвеждан от петнадесет известни производители в Съюза. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(81)

Общият обем на производството на Съюза през разследвания период беше изчислен на около 849 000 кубични метра. Комисията достигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, като например отговорите на въпросника, изпратени от включените в извадката производители от Съюза. Както е посочено в раздел 1.6, тримата включени в извадката производители от Съюза представляват 39 % от общото производство на сходния продукт в Съюза.

(82)

Според оценката производството на Съюза, предназначено за собствено потребление, е по-малко от 0,5 %. Тъй като производството за собствено потребление е несъществено, в този случай се счита, че то не е от значение за анализа на вредата.

(83)

Комисията установи потреблението на Съюза въз основа на: а) данните, представени от жалбоподателя във връзка с продажбите на промишлеността на Съюза на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза, сверени с обема на продажбите, деклариран от включените в извадката производители от Съюза; б) отчетения от Евростат внос на продукта, предмет на разследването, от всички трети държави (9).

(84)

Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза в кубични метри (m3)

(85)

През разглеждания период потреблението в Съюза се е увеличило с 14 %. Подробният анализ показва постоянно увеличение през всяка година в сравнение с предходната, като най-голямото увеличение е отбелязано през 2018 г. — 7 % спрямо 2017 г., а през следващите години темпът е по-бавен, но се наблюдава непрекъснато нарастване.

(86)

Преди започването на процедурата и последващото създаване на специален код по ТАРИК (10) вносът на разглеждания продукт беше регистриран на равнище КН (11), което обхваща и продукти, различни от разглеждания продукт. За да направи оценка на обема на вноса на разглеждания продукт през разглеждания период, Комисията приложи същото отношение (ТАРИК/КН), което беше наблюдавано след започването на процедурата между обема на вноса на целия код по КН и вноса на разглеждания продукт въз основа на данните от ТАРИК. За вноса от засегнатата държава отношението беше определено на 78 %.

(87)

Резултатите от тази методика потвърждават представената от жалбоподателя тенденция при вноса.

(88)

Въз основа на горепосочената методика Комисията установи обема на вноса, като използва данните от Евростат. Пазарният дял на вноса беше установен чрез сравнение на обема на вноса с потреблението на Съюза.

(89)

Вносът от засегнатата държава се е променял, както следва:

Таблица 2

Обем на вноса (m3) и пазарен дял

(90)

През разглеждания период вносът от засегнатата държава се е увеличил от около 871 050 кубични метра на около 1 192 712 кубични метра, което представлява увеличение с 37 %. През разглеждания период пазарният дял на този внос е нараснал от 46 % на 56 %, което представлява увеличение с 20 %.

(91)

Комисията определи цените на вноса въз основа на статистическите данни на Евростат в EUR/тон на равнище КН. Докато вносът на разглеждания продукт беше регистриран заедно с по-голяма кошница от продукти, както е обяснено в раздел 4.3.1 по-горе, тази методика предоставя надеждна оценка на цените и тяхното изменение във времето, тъй като разглежданият продукт представлява по-голямата част от вноса по този код по КН, и дава възможност за сравнение на изменението на цените между различните държави износителки.

(92)

Средните цени на вноса от засегнатата държава са се променяли, както следва:

Таблица 3

Цени на вноса (EUR/тон)

(93)

Средните цени на вноса от Русия са се понижили от 646 EUR/тон през 2017 г. на 584 EUR/тон през разследвания период, което е понижение с 10 %. През 2018 г. средната цена на вноса се е увеличила с 5 %, а през следващите периоди е намаляла с 15 %.

(94)

Същата тенденция може да се види и при използването на среднопретеглените експортни цени, докладвани от включените в извадката производители износители, като през разследвания период (РП) за продукта, предмет на разследването, се наблюдава цена 434 EUR/m3. Така цените на вноса са били постоянно по-ниски от продажните цени на производителите от Съюза (вж. таблица 7), което през разследвания период показва разлика в цените от 38 %.

(95)

Брезовият шперплат се продава в широка гама от размери и качество, както и според конкретните спецификации на клиентите. Поради голямото разнообразие от видове на продукта, продавани от промишлеността на Съюза и руските производители износители, подробната система от КНП, която беше въведена при започването на процедурата, затрудни установяването на високо равнище на съответствие между идентичните продукти. Поради това за целите на сравнението на цените Комисията направи разумна и технически надеждна приблизителна оценка, като групира някои най-близки видове на продукта, което даде възможност за адекватно сравнение на продуктите, продавани от промишлеността на Съюза, с еквивалентните видове на продукта, продавани от руските производители износители. На тази основа степента на съответствие между различните видове на продукта, продавани от промишлеността на Съюза, и видовете на продукта, продавани от руските производители износители, беше над 68 % от обемите, внесени от включените в извадката руски производители износители.

(96)

Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период, като сравни:

(97)

среднопретеглените продажни цени на включените в извадката производители от Съюза по вид на продукта за несвързани клиенти на пазара на Съюза. Като се има предвид, че производителите от Съюза са продавали разглеждания продукт пряко, както и чрез свързани търговски дружества, продажната цена беше коригирана по целесъобразност за разходите за транспорт, застраховка и обработка до равнище франко завод; и

(98)

съответните среднопретеглени цени по вид на продукта на вноса от включените в извадката руски производители за първия независим клиент на пазара на Съюза, коригирани до цените на равнището на митническата граница на Съюза. За продажбите, осъществени чрез свързан вносител, беше направена допълнителна корекция съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент. След това към определената цена на равнището на митническата граница на Съюза беше добавена сума за разходи след вноса и мита. Тези продажби представляват под 5 % от общите продажби на включените в извадката руски производители.

(99)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделките, при необходимост — със съответните корекции за направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от теоретичния оборот на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период.

(100)

Въз основа на гореизложеното стана ясно, че за дъмпинговия внос на включените в извадката производители износители е налице среднопретеглен марж на подбиване от 12,6 % (вариращ между 9,5 % и 18,5 %). Маржовете на подбиване се считат за значителни.

(101)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(102)

Както бе посочено в раздел 1.6.1, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, бе използвано изготвяне на извадка.

(103)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на данните, които се съдържат в отговорите на въпросника, предоставени от жалбоподателя, по отношение на всички производители от Съюза, като при необходимост направи кръстосана проверка с отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. Комисията проучи микроикономическите показатели въз основа на данните, които се съдържат в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза, като тези данни бяха подложени на кръстосана проверка от разстояние. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(104)

Макроикономическите показатели са производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

(105)

Микроикономическите показатели са средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, материални запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

(106)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 4

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(107)

През разглеждания период обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял с 14 %, или с приблизително 140 000 m3. От 2017 г. до 2018 г. се наблюдава леко увеличение, последвано от значителен спад през следващите периоди.

(108)

През разглеждания период производственият капацитет на Съюза е намалял с общо 3 %. През 2018 г. и 2019 г. производственият капацитет на Съюза леко е нараснал, което се обяснява с времето на закъснение между момента на вземане на решението за увеличаване на капацитета и момента на настъпване на ефекта от него. През РП обаче показателите на промишлеността на Съюза са отбелязали намаление с 10 % в сравнение с 2019 г.

(109)

През разглеждания период използването на капацитета на промишлеността на Съюза е намаляло с 11 %, тъй като производителите от Съюза не са били в състояние да увеличат производството в съответствие с растежа на пазара. От 2017 г. до 2019 г. използването на капацитета е намаляло с 16 %, след което през РП е нараснало с 5 % поради оттеглянето на инвестициите и закриването на производствени обекти.

(110)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Обем на продажбите и пазарен дял

(111)

През разглеждания период общият обем на продажбите на промишлеността на Съюза е намалял значително със 17 %. Обемът на продажбите на Съюза е останал на същото равнище от 2017 г. до 2018 г., но през 2019 г. е отбелязал спад от 8 %, а от 2019 г. до РП — допълнителен спад от 9 %.

(112)

Едновременно със спада на продажбите, пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял с 27 %, като част от устойчива низходяща тенденция, довела до спад в пазарното присъствие на промишлеността на Съюза от 44 % пазарен дял през 2017 г. на 32 % през РП.

(113)

В контекста на разширяването на пазара и увеличеното потребление на Съюза горепосочените цифри показват, че промишлеността на Съюза е отбелязала значителен спад по отношение на производството, обема на продажбите и пазарния дял.

(114)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 6

Заетост и производителност

(115)

През разглеждания период равнището на заетост на промишлеността на Съюза е намаляло с 12 %. Заетостта се е запазила относително стабилна от 2017 г. до 2018 г., при все че дори през този период на относителна стабилност броят на наетите лица е намалял със 79. Заетостта е претърпяла допълнителен значителен спад през 2019 г. и, вместо да се съвземе през РП, е продължила да намалява в по-незначителна степен.

(116)

С оглед на спада в производството и заетостта, производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, изразена в тонове на наето лице годишно, е намаляла с 2 % през разглеждания период. Тя се е увеличила с 4 % от 2017 г. до 2018 г., а през последващите периоди е намалявала.

(117)

Всички дъмпингови маржове са значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза е било съществено, като се имат предвид обемът и цените на вноса от засегнатата държава.

(118)

Това е първото антидъмпингово разследване относно разглеждания продукт. Поради това няма данни, които да дават възможност за оценка на въздействието на евентуален предишен дъмпинг.

(119)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 7

Продажни цени в Съюза

(120)

През разглеждания период продажните цени на пазара на Съюза за несвързани страни са намалели от 717 EUR/m3 на 694 EUR/m3, което представлява спад с 3 %. През 2018 г. цените отбелязват леко увеличение от 4 %, но то е с временен характер и през следващите периоди темпът на нарастване се забавя.

(121)

През същия период производствените разходи за единица продукция на включените в извадката производители от Съюза са се увеличили с 10 %. Производствените разходи са повлияни от промените в цените на основната суровина — фурнирни плоскости от брезови дървени трупи, както и от трудности при извличането на максимални ползи от икономиите от мащаба поради намаляването на продажбите и производството.

(122)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Средни разходи за труд на наето лице

(123)

През разглеждания период средните разходи за труд на наето лице са нараснали с 1 %.

(124)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Материални запаси

(125)

През периода запасите на включените в извадката производители от Съюза са се увеличили с 22 %. Най-значителното увеличение — с 41 %, се наблюдава между 2017 г. и 2018 г., като запасите са достигнали най-високото си равнище през 2018 г. Впоследствие през 2019 г. промишлеността на Съюза е съумяла да намали запасите си с 25 %, като е коригирала производството си, но те отново са се увеличили с 6 % в периода от 2019 г. до РП, поради продължаващия спад в продажбите на Съюза. Запасите в края на периода като процент от производството са се увеличили от 3,1 % през 2017 г. до 4,4 % през РП.

(126)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(127)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт към несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. През разглеждания период рентабилността на включените в извадката производители е претърпяла рязък спад, като е намаляла от 10 % през 2017 г. до близо -3 % през разследвания период.

(128)

Както е обяснено в раздел 4.4.3.1, разходите на производителите от Съюза са се увеличили значително повече от техните цени. Промишлеността на Съюза не е била в състояние да повиши цените в същата степен, в която са се увеличили разходите, поради причинения от дъмпингов внос от Русия натиск към понижаване, свързан както с обемите, така и с ниските цени. Действително през целия разглеждан период руският внос е с високи и постоянно увеличаващи се обеми, на цени, които са постоянно ниски и следват ясна тенденция на спад през разглеждания период. Средната цена на руския внос е била значително под цените на промишлеността на Съюза и ограничава възможността за увеличение на цените до равнищата, които биха могли да се очакват в контекста на нарастващи разходи за суровини и нарастващо потребление. Това дотолкова е понижило и намалило рентабилността, че през разследвания период промишлеността на Съюза е реализирала загуби.

(129)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. През разследвания период нетният паричен поток отбелязва отрицателна тенденция, намалявайки ежегодно, което причинява общ спад с 14 % в периода от 2017 г. до РП. Спадът в печалбите е повлиял отрицателно на способността за набиране на капитал.

(130)

Равнището на годишните инвестиции е намаляло с 1 % през разглеждания период, но между 2018 г. и 2019 г. е претърпяло значителен спад с 22 %, а през РП едва се възстановява до равнището от 2017 г. Докато първоначалните намаления се обясняват с еволюцията на пазара и с въздействието върху продажбите и рентабилността, с неотдавнашното увеличение през РП се цели да се запази съществуващият капацитет и да се извърши надлежна замяна на необходимите производствени активи.

(131)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. През разглеждания период тя е намалявала — от 20 % през 2017 г. до -2 % през РП. Тази промяна в низходяща посока показва, че макар да е продължило извършването на инвестиции, за да се запази конкурентоспособността, тяхната възвръщаемост е спаднала значително през разглеждания период.

(132)

В условията на значително увеличение на потреблението на Съюза (+ 14 %), през разглеждания период вносът от Русия е нараснал още повече (+ 37 %), на цени, които значително подбиват цените на промишлеността на Съюза. Това дава възможност на руските производители износители да достигнат пазарен дял от 56 % през РП (спрямо 46 % през 2017 г.).

(133)

При тези обстоятелства промишлеността на Съюза не само не може да се възползва от разрастващия се пазар, но и икономическото ѝ положение се влошава, както показват всички основни макропоказатели с отрицателна тенденция: производство (-14 %), продажби в ЕС (-17 %) и значително съкращаване на пазарния ѝ дял (от 44 % на 32 %) през разглеждания период.

(134)

В отговор на натиска на ниските руски цени промишлеността на Съюза се е опитала да намали разходите и е предприела корекции по отношение на заетостта (-12 %). В резултат на натиска, упражняван от дъмпинговия руски внос под формата на увеличени обеми и ниски цени обаче, през разглеждания период продажбите в ЕС спадат, а запасите бързо се увеличават (+ 22 %), като достигат максималното си равнище (+ 41 %) през 2018 г.

(135)

През разглеждания период производствените разходи на промишлеността на Съюза са се увеличили значително (+ 10 %), главно поради значително увеличение на цените на суровините.

(136)

Разходите на промишлеността на Съюза са се увеличили много повече в сравнение с продажните цени, поради което през разглеждания период рентабилността претърпява рязък спад — от добро състояние (+ 10 %) през 2017 г. до неустойчиво положение с отбелязване на загуби (-3 %) през РП.

(137)

Въз основа на гореизложеното на този етап Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(138)

Влошаването на икономическото състояние на промишлеността на Съюза е съвпаднало със значителното и нарастващо навлизане на пазара на внос от Русия, който последователно е подбивал цените на промишлеността на Съюза и във всеки случай е довел до тяхното потискане. В това отношение промените в обемите и цените на вноса, отразени в таблици 2 и 3, са довели до потискане на цените на промишлеността на Съюза, което установява причинно-следствена връзка между тях.

(139)

През разглеждания период вносът от Русия се е увеличил с 37 % от 870 050 m3 през 2017 г., което представлява пазарен дял от 46 %, на 1 192 712 m3 през РП, което представлява пазарен дял от 56 %. Този нарастващ внос се е осъществявал на цени, по-ниски от тези на промишлеността на Съюза през целия разглеждан период, и при всяко положение на ценови равнища, водещи до потискане на цените, с оглед на факта, че промишлеността на Съюза не е могла да увеличи цените си в съответствие с увеличението на производствените разходи.

(140)

Това е оказало силно отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза през РП. В контекста на нарастващите разходи и ценовия натиск, упражняван от руския дъмпингов внос, промишлеността на Съюза не е имала възможността да установи устойчиво равнище на цените, което е довело до много силен спад на рентабилността, която от равнище от 10 % е стигнала до положение на реализиране на загуби (-3 %), и последващо влошаване на нейните финансови показатели.

(141)

Поради това беше направено временното заключение, че дъмпинговият внос от Русия е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза под формата на въздействие върху цената и обема.

(142)

За да определи обема на вноса от трети държави, Комисията, както е обяснено в раздел 4.3.1 по-горе, приложи същото съотношение (ТАРИК/КН), наблюдавано след започването на процедурата, между обемите на вноса по пълния код по КН и вноса на разглеждания продукт въз основа на данни по ТАРИК. Единствените трети държави, внесли значителни обеми в Съюза, са Беларус и Украйна. В случая с Беларус съотношението бе определено на 43 %.

(143)

Конкретно за Украйна Комисията установи наличието на изкривени данни в докладваните статистически данни на равнище допълнителна мерна единица (в този случай кубичен метър). Поради това за целите на сравнението Комисията реши да преобразува докладваното тегло (в тонове) — по-надежден и стабилен набор от данни, в кубични метри.

(144)

За преобразуването на тонове в кубични метри Комисията използва като коефициент на преобразуване т.нар. „мода“ за Русия и Беларус, по отношение на обема и теглото на ниво ТАРИК след започване на процедурата („мода“ се нарича числовата стойност с най-голяма честота в даден набор от данни). Коефициентът на преобразуване за превръщането на внесените от Украйна тонове в кубични метри беше определен на 0,69.

(145)

Комисията определи цените на вноса в EUR/тон на равнище КН, както е обяснено в раздел 4.3.3 по-горе.

(146)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Таблица 11

Внос от трети държави

(147)

В сравнение с Русия, Беларус и Украйна имат ограничено присъствие на пазара на Съюза. През разглеждания период техните пазарни дялове са останали стабилни, с минимални или никакви колебания, съответно на равнища от 4 % и 5 %. Всички останали трети държави леко са увеличили присъствието си от пазарен дял от 1 % до (все още много нисък) пазарен дял от 3 %. Общият пазарен дял на вноса от всички трети държави с изключение на Русия се е увеличил с 2 % в периода от 2017 г. до 2018 г., а след това се е запазил стабилен на равнище от 12 %.

(148)

Що се отнася до цените през разглеждания период, Украйна е продавала на малко по-високи цени в сравнение с Русия, а Беларус — на по-ниски цени. По-ниските цени от Беларус се обясняват с неговите ограничени по възможностите си технологии, които позволяват единствено производството на много специфичен продукт с по-ниско качество и по-ниска цена на пазара. За разлика от Беларус, вносът от Русия се отнася до брезов шперплат с по-високо качество, който е свързан с по-високи средни цени.

(149)

Въз основа на това Комисията стигна до временното заключение, че въздействието на вноса от други държави не отслабва причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Русия и съществената вреда, понесена от производителите от Съюза.

(150)

През разглеждания период обемът на износа на включените в извадката производители от Съюза се е променял, както следва:

Таблица 12

Равнище на износа на включените в извадката производители от Съюза

(151)

През разглеждания период обемът на износа на включените в извадката производители от Съюза е нараснал с 4 %. От 2017 г. до 2019 г. износът е намалял с 5 %, след което през РП се е увеличил с 9 %. През разглеждания период средните цени на износа са нараснали с 2 %. От 2017 г. до 2018 г. средните цени са нараснали с 10 %, а през следващите периоди са отбелязали намаление.

(152)

Предвид положителната промяна както по отношение на обема на износа, така и на средните цени през разглеждания период, Комисията стигна до временното заключение, че влиянието на равнището на износа не може да е допринесло за понесената от промишлеността на Съюза вреда.

(153)

Някои страни заявиха, че в сравнение с Русия промишлеността на Съюза страда от недостиг на основната суровина — брезови дървени трупи. Според тях недостигът на суровини е причина за по-ниските производствени обеми и за увеличенията на разходите и, следователно — за вредата.

(154)

Достъпът до основната суровина — брезови дървени трупи, не може да служи като обяснение за вредата, тъй като производителите от Съюза разполагат с достатъчен достъп до снабдяване с брезови трупи. Увеличението на запасите доказва, че проблемът не се корени в производството, а по-скоро в търговската реализация. Поради това наличността на дървесината не може да обясни спада в производството през разглеждания период.

(155)

Що се отнася до предполагаемото неблагоприятно положение по отношение на разходите, разследването установи, че важен фактор, засягащ увеличението на производствените разходи на промишлеността на Съюза, е цената на брезовите дървени трупи. Разходите за суровини и тяхното въздействие върху общото увеличение на производствените разходи на промишлеността на Съюза обаче не отслабват причинно-следствената връзка. Това личи по-конкретно от факта, че между 2019 г. и РП производствените разходи на промишлеността на Съюза са намалели, но това не е довело до подобряване на рентабилността.

(156)

Някои страни заявиха, че промишлеността на Съюза е направила неоправдани инвестиции в разширяване на капацитета в момент, когато продажбите са намалявали, и че това е причинило вредата.

(157)

През разглеждания период производственият капацитет на Съюза обаче е намалял с общо 3 %. През 2018 г. и 2019 г. производственият капацитет на Съюза леко е нараснал, но през целия разглеждан период дейността на промишлеността на Съюза е намалявала. Следователно твърдението, че инвестициите в разширяване на капацитета са причинили вреда, е неоснователно.

(158)

Някои страни заявиха, че спадът в производството вероятно е причинен от поредицата от стачки във финландските заводи, състояли се през декември 2019 г. и в началото на 2020 г.

(159)

Комисията стигна до временното заключение, че стачките на заводите във Финландия не отслабват причинно-следствената връзка, тъй като тяхното въздействие е било ограничено както по географски обхват (в рамките на Финландия), така и във времето (състояли са се между декември 2019 г. и януари 2020 г.).

(160)

Някои страни заявиха, че Комисията следва особено внимателно да разгледа данните за края на 2019 г. и първата половина на 2020 г. с цел да разграничи въздействието на епидемията от COVID-19 върху икономиката от въздействието на предполагаемия дъмпингов внос.

(161)

Разследванията установиха, че търсенето на брезов шперплат се е запазило относително стабилно през втората четвърт на 2020 г. Освен това не е имало значителни смущения във веригата на доставки и експортните продажби са продължили и през този период. Поради това Комисията стигна до заключението, че въздействието на епидемията от COVID-19 не е отслабило причинно-следствената връзка.

(162)

Някои страни заявиха, че брезовият шперплат, произвеждан от руската промишленост, не се конкурира с шперплата, произвеждан от промишлеността на ЕС, тъй като се твърди, че те произвеждат различни по качество продукти, предназначени за различни сегменти, и следователно руският внос не причинява вреда.

(163)

Сравнението на различните видове на продукта, продавани от промишлеността на Съюза, и видовете на продукта, продавани от руските производители износители, показва обаче, че видовете на продукта са много сходни и доста често дори идентични, както и, в значителна степен — взаимозаменяеми. Освен това при разследването беше установено, че и промишлеността на Съюза, и руските производители снабдяват основните сектори, използващи брезов шперплат. Във всеки случай, както е обяснено в раздел 2, разследването показа, че продуктите, продавани от промишлеността на Съюза и от руския производител износител, са сходни продукти, тъй като имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба. Поради това твърдението бе счетено за необосновано.

(164)

С оглед на горепосочените съображения Комисията временно установи наличието на причинно-следствена връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и дъмпинговия внос от Русия. В резултат на значителното увеличение на дъмпинговия внос от Русия промишлеността на Съюза е била лишена от възможността да формира устойчиви цени, което е довело до силно влошаване на нейното икономическо състояние.

(165)

Комисията направи разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос.

(166)

Въз основа на гореизложеното на този етап Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от засегнатата държава е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза и че другите фактори, разгледани поотделно или заедно, не са отслабили причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда.

(167)

За да определи равнището на мерките, Комисията проучи дали мито, което е по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на причинената от дъмпинговия внос вреда на промишлеността на Съюза.

(168)

Вредата би била отстранена, ако промишлеността на Съюза бъде в състояние да получи целева печалба чрез продажби на целева цена по смисъла на член 7, параграф 2в и член 7, параграф 2г от основния регламент.

(169)

В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент за определянето на целевата печалба Комисията взе предвид следните фактори: равнището на доходност преди увеличението на вноса от засегнатата държава, равнището на доходност, необходимо за покриване изцяло на разходите и инвестициите, научноизследователската и развойната дейност и иновациите, както и равнището на доходност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Този марж на печалбата не следва да бъде по-малък от 6 %.

(170)

Като начало Комисията установи базова печалба, която покрива пълните разходи при нормални условия на конкуренция. Комисията взе данните за печалбата, постигната от включените в извадката производители от Съюза преди нелоялният внос от Русия да се ускори и да започне да причинява вреда на промишлеността на Съюза. Този марж на печалбата беше определен на 9,7 %, което съответства на равнището на печалба, постигнато от промишлеността на Съюза през 2017 г.

(171)

Някои производители от Съюза заявиха, че техните равнища на инвестиции, научноизследователска и развойна дейност и иновации през разглеждания период са щели да бъдат по-високи при нормални условия на конкуренция.

(172)

Комисията подложи на оценка това твърдение, но установи, че независимо от намаляващия оборот равнището на инвестиции през РП е било по-високо от това през предходните две години и много близко до равнището на инвестициите през 2017 г., когато промишлеността на Съюза е постигнала средна печалба от 9,7 %. Въз основа на това и като се има предвид също така, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и в иновации са прогнозни данни за бъдещо развитие въз основа на инвестиционни планове, Комисията временно не прие тези твърдения.

(173)

Въз основа на това невредоносната цена е 766,33 EUR/m3, получена при прилагане на горепосочения марж на печалбата от 9,7 % към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза през РП.

(174)

В съответствие с член 7, параграф 2г от основния регламент като последна стъпка Комисията направи оценка на бъдещите разходи, произтичащи от многостранни споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и на конвенциите на МОТ, изброени в приложение Ia към същия регламент, които промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката съгласно член 11, параграф 2. Въз основа на кръстосаните проверки от разстояние на отговорите на въпросника и на наличните доказателства, предоставени от някои от включените в извадката производители от Съюза, Комисията определи допълнителни разходи от 6,68 EUR/m3, от които извади действителните разходи за спазване на съответните конвенции през РП, а именно 5,28 EUR за мерна единица, в резултат на което получи 1,40 EUR/m3. Тази разлика бе добавена към невредоносната цена.

(175)

Въз основа на това Комисията изчисли невредоносна цена от 767,73 EUR/m3 за сходния продукт на промишлеността на Съюза, като приложи посочения по-горе марж на целевата печалба към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период и след това добави корекциите по член 7, параграф 2г за всеки отделен вид на продукта.

(176)

След това Комисията определи нивото на маржа на занижаване на цените въз основа на сравнение на установената с цел изчисляване на подбиването на цената среднопретеглена цена на вноса на включените в извадката оказали съдействие производители износители в засегнатата държава и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на пазара на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса.

(177)

Равнището на отстраняване на вредата за „други оказали съдействие дружества“ и за „всички други дружества“ се определя по същия начин като дъмпинговия марж за тези дружества.

(178)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи дали независимо от наличието на вредоносен дъмпинг може да се направи категорично заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза. Интересът на Съюза беше определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(179)

Промишлеността на Съюза се състои от около петнадесет дружества. От географска гледна точка те са разположени най-вече близо до районите с брезови гори в Североизточна Европа (Финландия, балтийските държави и Полша) и в тях директно са заети над 5 000 работници. По-голямата част от производителите от Съюза подкрепиха жалбата, двама изразиха неутрална позиция и никой не се противопостави на започването на разследването.

(180)

Сегашните равнища на рентабилност не са устойчиви. Очаква се налагането на мерки да позволи на промишлеността на Съюза да възстанови части от загубения пазарен дял и да цените да бъдат определени на равнища, при които най-малкото се покриват разходите.

(181)

Има вероятност липсата на мерки да окаже значително отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза по отношение на по-нататъшно потискане на цените и допълнително намаляване на продажбите, което ще доведе до повече загуби и вероятно до затваряне на производствени съоръжения и до уволнения.

(182)

Поради това Комисията стигна до заключението, че налагането на временни мерки е в интерес на промишлеността на Съюза.

(183)

Двадесет и девет вносители заявиха своя интерес, като бяха получени и редица изявления и коментари. Както е посочено в раздел 1.6.2, Комисията подбра извадка от трима вносители, които предоставиха отговори на въпросника.

(184)

Няколко вносители заявиха, че налагането на антидъмпингови мита ще доведе до повишаване на разходите за материали за тях и техните клиенти. Покриването на тези допълнителни разходи ще бъде трудно и следователно това ще застраши тяхната рентабилност и конкурентоспособност. Отправени бяха допълнителни твърдения във връзка с липсата на капацитет от страна на промишлеността на Съюза за задоволяване на търсенето в Съюза, което се изчислява на около 2,1 милиона m3, поради което бе изказано твърдението, че мерките ще доведат до недостиг на пазара. Освен това бяха отправени твърдения относно липсата на интерес от страна на производителите от Съюза да правят доставки за малките предприятия, както и относно отказа да се предоставят определени материали.

(185)

По отношение на икономическите последици за вносителите при разследването беше установено, че включените в извадката вносители са имали претеглена печалба в размер на 4,7 %, като делът на брезовия шперплат в тяхното продуктово портфолио е бил различен. Освен това, макар да е възможно делът на доставяния от вносителите руски шперплат да намалее при евентуално налагане на мерките, не се очаква равнището на мерките да доведе до пълно преустановяване на руския внос. Като се има също така предвид наличието на алтернативни източници на снабдяване в съседните държави, като напр. в Украйна и Беларус, се очаква въздействието на мерките върху рентабилността и конкурентоспособността на вносителите да бъде ограничено. Интересът на ползвателите е разгледан в раздел 7.3 по-долу.

(186)

Колкото до риска във връзка с доставките, равнището на мерките вероятно няма да доведе до спиране на руския внос, а по-скоро ще позволи снабдяването с брезов шперплат от Русия да продължи, но на справедливи цени. Освен това брезов шперплат все така ще може да се внася от трети държави, като напр. Украйна и Беларус.

(187)

По отношение на доставянето на потребителите на малки количества при разследването беше установено, че промишлеността на Съюза е изградила широка мрежа от търговци на дребно — както свързани, така и несвързани, — което позволява на промишлеността на Съюза да достига до малките потребители, които нямат капацитет да купуват цели контейнери. Освен това, както е посочено по-горе, потребителите могат да продължат да се снабдяват от руските производители.

(188)

При разследването също така беше установено, че промишлеността на Съюза разполага с необходимото оборудване и необходимия капацитет да се адаптира към специфичните изисквания на потребителите към продуктите и следователно е в състояние да произвежда всички изисквани видове на продукта.

(189)

В заключение трябва да се отбележи, че е възможно установените на това равнище антидъмпингови мерки да окажат отрицателно въздействие върху някои несвързани вносители. Това въздействие обаче не би трябвало да е значително като цяло и ще зависи до голяма степен от бизнес модела на вносителите, от разнообразието на техните източници на доставки и от степента, в която прехвърлят увеличените разходи върху своите клиенти.

(190)

Въз основа на гореизложеното Комисията временно определи, че като цяло се очаква всяко отрицателно въздействие на мерките върху несвързаните вносители да бъде ограничено и да не надвишава положителния ефект от мерките върху производителите от Съюза.

(191)

Тринадесет ползватели заявиха своя интерес. Девет ползватели представиха коментари и/или отговори на въпросника.

(192)

По отношение на по-голямата част от ползвателите, които предоставиха отговори на въпросника, Комисията задейства процедурата за изискване на допълнителни данни поради липсата на версии на разположение на заинтересованите страни за справка. На този етап публична версия се съдържа само в един отговор на въпросника, предоставен от дружеството Emiliana Imballaggi S.p.A., което купува брезов шперплат за стопанска дейност в сферата на опаковките.

(193)

Отправени бяха твърдения, че налагането на антидъмпингови мита ще доведе до увеличаване на разходите за ползвателите, което трудно би могло да се прехвърли върху клиентите и следователно би застрашило рентабилността и конкурентоспособността на ползвателите.

(194)

Брезовият шперплат се използва в различни сектори. Налагането на мерки вероятно ще окаже различно въздействие върху ползвателите в зависимост от дела на разходите за брезов шперплат в общите разходи за този сектор и от възможността разходите да се прехвърлят върху потребителите надолу по веригата. Подробна информация от ползвателите, придружена от публична версия, беше предоставена само от едно дружество, което използва шперплат в опаковъчния сектор. Освен това жалбоподателят представи независимо проучване, в което се прави анализ на очакваното въздействие на мерките върху ползвателите въз основа на теоретични мита в размер от 20 % до 30 %.

(195)

С оглед на потреблението основните сектори, използващи брезов шперплат в ЕС, са строителството (39 %), транспортът (27 %), обзавеждането (10 %) и опаковането (8 %). Въз основа на наличната информация въздействието на мерките върху секторите, в които е съсредоточена по-голямата част от потреблението на брезов шперплат, бе временно оценено като ограничено или незначително. Митата могат да окажат най-голямо въздействие върху опаковъчния сектор и върху производителите на паркети. Дори и в тези сектори обаче въздействието на мерките е ограничено. Въздействието върху опаковъчния сектор се оценява на около 2—4 % в структурата на разходите, като може да се очаква то да бъде прехвърлено на потребителите. Колкото до сектора за производство на паркети и подови настилки, съществуват различни заместители на брезовия шперплат, като напр. други видове дървесина и алтернативни материали, което е още една причина да се очаква въздействието от евентуално малко по-високите разходи за брезов шперплат да бъде ограничено.

(196)

Въз основа на гореизложеното Комисията временно определи, че се очаква всяко отрицателно въздействие на мерките върху ползвателите да бъде ограничено и да не надвишава положителния ефект от мерките върху производителите от Съюза.

(197)

Трима доставчици заявиха, че са заинтересовани страни.

(198)

И трите дружества са доставчици на машини, дървообработващо оборудване или материали, използвани в производството на брезов шперплат, за руските производители износители. Дружествата заявиха, че налагането на мерки би означавало намаляване на вноса от Русия, които би довело до намаляване на инвестициите в оборудване от страна на руските производители износители и съответно би оказало отрицателно въздействие върху тяхната стопанска дейност.

(199)

Комисията очаква руските инвестиции в оборудване да не бъдат значително повлияни, тъй като не се очаква равнището на мерките да доведе до спиране на руския внос. От друга страна, има вероятност мерките да дадат възможност на промишлеността на Съюза да се насочи към инвестиции в оборудване, което ще окаже положително въздействие върху доставчиците от Съюза на дървообработващо оборудване.

(200)

Въз основа на гореизложеното Комисията временно определи, че като цяло се очаква всяко отрицателно въздействие на мерките върху доставчиците да бъде ограничено и да не надвишава положителния ефект от мерките върху производителите от Съюза.

(201)

Три национални сдружения (на Франция, Италия и Испания), представляващи производители на шперплат от тополова, борова и други видове дървесина, заявиха, че са заинтересовани страни. Те заявиха, че макар че разглежданият продукт да е различен от техните продукти, е възможно да се стигне до известна степен на заместване. По техни твърдения независимо от факта, че традиционно цените на брезовия шперплат са по-високи, дъмпинговите цени на този продукт от Русия са привлекли търсене, обикновено насочено към други видове дървесина, като напр. топола, бор и окуме, и са застрашили веригата за създаване на стойност, изградена в други отрасли на дървопреработвателната промишленост. Поради това те подкрепят налагането на мерки.

(202)

Няколко страни заявиха, че налагането на мита може да доведе до изместване на въглеродни емисии поради заместването на брезовия шперплат от Русия с тополов шперплат от Китай или с шперплат от други, по-отдалечени от Европа държави, което ще увеличи емисиите от транспорта и ще породи риск заместващите продукти да са по-малко устойчиви в сравнение с руския брезов шперплат. Комисията отбеляза, че не се очаква равнището на планираните мерки да е такова, че да доведе до спиране на руския внос. Освен това не беше доказано, че ако вносът от Русия бъде заменен с внос от друга трета държава, тази държава би била Китай, нито че производство на друг вид дървесина би било по-малко устойчиво от производството на руска брезова дървесина. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(203)

Някои страни заявиха, че митата биха задълбочили последиците, произтичащи от пандемията от COVID-19 за ползвателите. Както е обяснено по-горе обаче, очаква се въздействието на мерките в основните сектори, използващи брезов шперплат, да е ограничено. Освен това към настоящия момент Комисията не разполага с доказателства, които да сочат, че въздействието на пандемията върху различните сектори на ползвателите или въздействието върху производителите би било различно от това върху ползвателите. При липсата на такива доказателства пандемията от COVID-19 се смята за неутрален фактор при оценката на интереса на Съюза.

(204)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че на този етап от разследването не са налице основателни причини да се счита, че налагането на мерките по отношение на вноса на брезов шперплат с произход от Русия не е в интерес на Съюза.

(205)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(206)

Върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията направи сравнение между маржовете на занижаване на цените и дъмпинговите маржове. Размерът на митата бе определен на равнището на по-ниския от дъмпинговия марж и маржа на занижаване на цените.

(207)

Въз основа на гореизложеното ставките на временното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

(208)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха определени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки на митото се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

(209)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговото мито за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие при настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

(210)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „всички други дружества“.

(211)

При представяне на фактурата митническите органи на държавите членки трябва да прилагат индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, като тя не е единственият елемент, който митническите органи трябва да вземат предвид. Действително дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания по член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните си проверки и както във всички други случаи могат да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и да се гарантира, че е обосновано последващото прилагане на по-ниската митническа ставка в съответствие с митническите разпоредби.

(212)

В съответствие с член 19а от основния регламент Комисията уведоми заинтересованите страни за планираното налагане на временни мита. Тази информация беше предоставена на обществеността и на уебсайта на ГД „Търговия“. Заинтересованите страни разполагаха с три работни дни, за да представят коментари относно точността на изчисленията, за които бяха конкретно уведомени.

(213)

Получени бяха коментари относно точността на изчисленията. UPG предостави основателни коментари, които бяха взети предвид, докато направените от групата Sveza и Syktyvkar Plywood Mill Ltd. коментари не засягаха точността на изчисленията. Руските органи представиха коментари, в които се противопоставиха на налагането на временни мерки, без обаче да предоставят конкретни подробности във връзка с точността на изчисленията.

(214)

В интерес на доброто административно управление Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(215)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,