19.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 282/1

(1)

На 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), състояла се в Париж от 30 ноември до 12 декември 2015 г., беше приет текстът на споразумение относно засилването на глобалните действия в отговор на изменението на климата.

(2)

Парижкото споразумение беше подписано на 22 април 2016 г. в съответствие с Решение (ЕС) 2016/590 на Съвета (2).

(3)

Парижкото споразумение ще влезе в сила на 30-ия ден след датата, на която най-малко 55 страни по РКООНИК с изчислен общ дял от най-малко 55 % от общите емисии на парникови газове са депозирали своите инструменти за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване. Страните по РКООНИК включват Съюза и неговите държави членки. В заключенията си от 18 март 2016 г. Европейският съвет подчерта необходимостта Съюзът и неговите държави членки да сключат Парижкото споразумение възможно най-скоро и навреме, за да бъдат страни по него към момента на влизането му в сила.

(4)

Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в Протокола от Киото от 1997 г.

(5)

Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна задача в съответствие с целта повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се полагат усилия то да се задържи на 1,5 °С над тези равнища. За да се постигне тази цел, страните ще подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси.

(6)

Съгласно Парижкото споразумение от 2023 г. нататък страните ще трябва да предприемат на всеки пет години глобален преглед въз основа на най-новите научни постижения и изпълнението до момента, за да проследяват напредъка и да обмислят намаляването на емисиите, адаптирането и предоставената подкрепа, като всеки следващ национално определен принос на дадена страна трябва да представлява напредък спрямо нейния валиден към съответния момент национално определен принос и да отразява най-амбициозните ѝ очаквания.

(7)

В заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г. беше приета обвързваща цел за намаление с най-малко 40 % на вътрешните емисии на парникови газове във всички сектори на икономиката до 2030 г. в сравнение с 1990 г. На 6 март 2015 г. Съветът прие този принос на Съюза и неговите държави членки като техен планиран национално определен принос, който беше представен на секретариата на РКООНИК.

(8)

В съобщението си, придружаващо предложението за подписване на Парижкото споразумение от страна на Съюза, Комисията подчерта, че преходът към чиста енергия в световен мащаб изисква промени в начина на инвестиране и стимули в целия спектър на политиките. Ключов приоритет на Съюза е създаването на устойчив енергиен съюз, който да осигурява на гражданите сигурно, устойчиво развито, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване. За постигането на тази цел е необходимо да продължи амбициозната дейност в областта на климата и да бъде постигнат напредък по останалите аспекти на енергийния съюз.

(9)

В заключенията си от 18 септември 2015 г. Съветът потвърди, че Съюзът и неговите държави членки възнамеряват да действат съвместно при прилагането на Парижкото споразумение, и приветства намерението на Норвегия и Исландия да участват в това съвместно действие.

(10)

Съвместното действие на Съюза и неговите държави членки ще бъде договорено своевременно и ще обхваща съответното равнище на емисии, разпределено на Съюза и на неговите държави членки.

(11)

В член 4, параграф 16 от Парижкото споразумение се изисква секретариатът да бъде уведомен за съвместното действие, включително за равнището на емисии, разпределено на всяка от страните в рамките на съответния срок.

(12)

Парижкото споразумение съответства на целите на Съюза за опазване на околната среда, посочени в член 191 от Договора, а именно опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда; защита на здравето на хората; както и насърчаване на мерки на международно равнище за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

(13)

Поради това Парижкото споразумение и Декларацията за компетентност следва да бъдат одобрени от името на Съюза,