16.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 70/32

(1)

Посочената в член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012 процедура за признаване на централните контрагенти („ЦК“), установени в трети държави, има за цел да позволи на ЦК, установени и получили разрешение в трети държави, чиито регулаторни стандарти са еквивалентни на определените в посочения регламент, да предоставят клирингови услуги на клирингови членове или места за търговия, установени в Съюза. Така тази процедура на признаване и предвиденото в нея решение за еквивалентност допринасят за постигането на основната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012 за намаляване на системния риск чрез разширяване на използването на сигурни и стабилни ЦК за извършване на клиринг на договори за извънборсови деривати, включително когато тези ЦК са установени и получили разрешение в трета държава.

(2)

За да се приеме правният режим на трета държава за еквивалентен на правния режим на Съюза по отношение на ЦК, основните последици, предвидени в правната и надзорната уредба, следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по отношение на постиганите регулаторни цели. Ето защо целта на настоящата оценка на еквивалентността е да се провери дали правната и надзорната уредба на Съединените американски щати (САЩ) гарантира, че ЦК, установени и получили разрешение в САЩ, не излагат клиринговите членове и местата за търговия, установени в Съюза, на по-високо ниво на риск от нивото, на което последните биха могли да бъдат изложени от ЦК, получили разрешение в Съюза, и следователно дали не създават неприемливи нива на системен риск в Съюза.

(3)

На 1 септември 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правната и надзорната уредба, приложима за ЦК, установени в САЩ. В това техническо становище се посочват редица различия между правно обвързващите изисквания, приложими на ниво юрисдикция към ЦК в САЩ, и правно обвързващите изисквания, приложими към ЦК по силата на Регламент (ЕС) № 648/2012. Това решение обаче се основава не само на сравнителен анализ на правно обвързващите изисквания, приложими към ЦК в САЩ, а и на оценка на последиците от тези изисквания и на капацитета им да смекчат рисковете, на които установените в Съюза клирингови членове и места за търговия могат да бъдат изложени, по начин, който се приема за еквивалентен на последиците от определените в Регламент (ЕС) № 648/2012 изисквания.

(4)

Съгласно член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за да бъде определено дали правната и надзорната уредба на трета държава по отношение на ЦК, които са получили разрешение в нея, е еквивалентна на определените в посочения регламент, трябва да бъдат изпълнени три условия.

(5)

Първото условие е получилите разрешение в трета държава ЦК да спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, определени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правно обвързващите изисквания на САЩ за ЦК, получили разрешение (терминът, използван в рамките на КТСФ, е „регистрация“) от Комисията за търговия със стокови фючърси (КТСФ) и поднадзорни на тази комисия, се съдържат в Закона за стоковите борси (ЗСБ), изменен с дял VII и VIII от Закона Дод/Франк за реформа на „Уол Стрийт“ и за защита на потребителите (Закона Дод/Франк) и с обнародваните в него разпоредби за КТСФ. КТСФ е компетентният орган, който извършва надзор върху всички договори за деривати, които не се основават само на една ценна книга (облигация или акция), на един заем или на група или индекс на ценни книжа на тясна основа, и отговаря за предоставянето на разрешение и за регламентирането на ЦК, които предоставят клирингови услуги за такива договори за деривати („организации за клиринг на договори за деривати“ или „ОКДД“). Следователно договорите за деривати, които са от компетентността на КТСФ, съответстват на подгрупа договори за деривати, обхванати от разпоредбите за ЦК, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012. Това решение се отнася единствено за еквивалентността на правната и надзорната уредба за ОКДД, а не за правната и надзорната уредба на ЦК, предоставящи клирингови услуги за договори за деривати, които са от компетентността на Комисията за ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ). Когато ЦК е получил разрешение като клирингова агенция в рамките на компетентността и на КЦКФБ, и на ОКДД, настоящото решение се отнася за такива ЦК само доколкото те предоставят клирингови услуги за договори за деривати, които са от компетентността на КТСФ.

(7)

Правно обвързващите изисквания, приложими за получилите разрешение от КТСФ ЦК, съдържат рамкови стандарти, в които са заложени основните принципи за ОКДД, съдържащи се в раздел 5б, буква в), точка 2) на ЗСБ и в подчасти А и Б на част 39 от разпоредбите за КТСФ. За да получат разрешение от КТСФ, всички ЦК трябва да спазват тези основни принципи. Основните принципи се допълват от специфични засилени стандарти за управление на риска, приложими за тези ЦК, които Съветът за надзор на финансовата стабилност на САЩ е определил, че са със системно значение и за които КТСФ е определена като надзорна агенция („ОКДД от системно значение“). Засилените стандарти за управление на риска са определени в част 39, подчаст В от разпоредбите за КТСФ (разпоредби 39.30—39.42). Рамковите стандарти и специфичните засилени стандарти за управление на риска за ОКДД от системно значение (наричани заедно „основните правила“) са приложими за ОКДД от системно значение и ОКДД, които не са определени като ОКДД от системно значение, но доброволно са избрали да бъдат правно обвързани от тези специфични засилени стандарти за управление на риска („доброволно обвързани ОКДД“). Тези основни правила представляват първата степен правно обвързващи изисквания, приложими за ОКДД.

(8)

Съгласно основните правила ОКДД трябва да приемат вътрешни правила и процедури, които трябва да бъдат одобрени от КТСФ. Съгласно някои стандарти, определени по силата на основните правила, във вътрешните правила и процедури на ОКДД трябва да бъде подробно описан начинът, по който ОКДД ще изпълняват тези стандарти. Освен това тези вътрешни правила и процедури съдържат изисквания, които допълват заложените в основните правила. След като бъдат одобрени от КТСФ, вътрешните правила и процедури стават правно обвързващи за ОКДД и представляват неразделна част от правната и надзорната уредба, която тези ОКДД трябва да спазват. Ако ОКДД не спазват основните правила или вътрешните си правила и процедури, КТСФ има право да ги санкционира, включително да наложи глоби и да спре или отнеме разрешението.

(9)

Следователно правно обвързващите изисквания в САЩ по отношение на договорите за деривати, чийто клиринг се извършва от ЦК, представляват двустепенна структура. Основните правила за ОКДД от системно значение и за доброволно обвързаните ОКДД съставляват първата степен на правно обвързващите изисквания. Вътрешните правила и процедури на ОКДД от системно значение и на доброволно обвързаните ОКДД съставляват втората степен на правно обвързващите изисквания. Следователно при определяне на еквивалентността в съответствие с член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, естеството и същността на правните изисквания, съдържащи се във вътрешните правила и процедури на ОКДД от системно значение и доброволно обвързаните ОКДД, трябва да бъдат взети предвид успоредно с основните правила, за да се гарантира, че правно обвързващите изисквания, прилагани чрез тези комбинирани компоненти на правната и надзорната уредба, могат да се считат за еквивалентни на изискванията, определени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(10)

Основните правила, приложими за ОКДД от системно значение и доброволно обвързаните ОКДД, допълнени от техните вътрешни правила и процедури, имат съществени последици, които са еквивалентни на последиците, предвидени от разпоредбите в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012. Основните правила включват изисквания за управлението (включително организационни изисквания, изисквания, отнасящи се до висшето ръководство, комитети по управление на риска, съхраняване на данни, квалифицирано дялово участие, информация, която се предава на компетентния орган), за конфликтите на интереси, за прибягването до външни подизпълнители, за осъществяването на дейността, за непрекъснатостта на стопанската дейност и отделянето на дейностите една от друга, за риска във връзка с ликвидността, за обезпеченията, за инвестиционната политика и за риска във връзка с уреждането на сделките.

(11)

Въпреки че основните правила, които се отнасят до риска във връзка с ликвидността, не изискват от ОКДД от системно значение и от доброволно обвързаните ОКДД да поддържат допустими ликвидни средства, за да изпълнят „принципа на двойното покритие“ — т.е. ликвидните средства да обезпечат неизпълнението на поне тези двама клирингови членове, към които експозициите на организацията са най-големи, от тези ОКДД все пак се изисква да създадат процедури, с които да се обезпечи всякакъв недостиг на ликвидни средства, и да гарантират, че предвидените ресурси ще са налични, ако загубите надвишат неизпълнението на клиринговия член, към който експозицията на ОКДД е най-голяма. Въпреки че този подход се различава от „принципа на двойното покритие“, съдържащ се в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012, той води до съществени последици, които са еквивалентни на последиците, предвидени от разпоредбите в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(12)

Основните правила по отношение на дяловото участие, управлението на експозициите, изискванията за допълнително обезпечение, гаранционните фондове, другите финансови ресурси, каскадния принцип при неизпълнение и процедурите при неизпълнение следват подход, подобен на възприетия при разпоредбите в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012, но се различават в някои аспекти. По отношение на първоначалните допълнителни обезпечения, прилагани към собствените позиции на клиринговия член, основните правила предвиждат минимален период на ликвидация от един ден за договорите за борсови деривати, в т.ч. фючърси, опции, суапове за селскостопански стоки, за енергийни суровини и за метали, и пет дни за всички останали деривати с допълнително обезпечение, събирано на нетна база. В разпоредбите на Съюза обаче са заложени минимални периоди на ликвидация от два дни за договорите за борсови деривати и пет дни за договорите за извънборсови деривати, като обикновено допълнителното обезпечение се събира на нетна база. Следователно по отношение на собствените позиции на клиринговите членове по-дългият период на ликвидация от два дни за договорите за борсови деривати в Съюза води до събиране на по-голямо допълнително обезпечение за тези позиции от страна на ЦК, получили разрешение в Съюза. Обратно, при първоначалните допълнителни обезпечения, събирани по отношение на позициите на клиенти на клиринговите членове, основните правила изискват събиране на обезпечения на брутна база за всички класове договори за деривати, докато в правото на Съюза няма такова изискване. Тази разлика между събирането на допълнителни обезпечения на нетна и на брутна база води до еквивалентни последици по отношение на размера на допълнителното обезпечение, което ОКДД държи по отношение на позициите на клиенти, което компенсира разликата в периода на ликвидация. Следователно основните правила по отношение на изискванията за допълнителните обезпечения могат да се считат за еквивалентни на правото на Съюза, доколкото се отнасят до позициите на клиенти на клиринговите членове. Освен това в Съюза се изисква прилагане на една от трите антициклични мерки, за да не се допуска първоначалните допълнителни обезпечения да стават прекалено ниски в условия на стабилна икономика и да се увеличават рязко в условия на напрежение, докато в основните правила такова специфично изискване не се съдържа. По този начин тези мерки осигуряват стабилни и консервативни допълнителни обезпечения. В основните правила от ОКДД от системно значение и от доброволно обвързаните ОКДД се изисква и да прилагат „принципа на двойното покритие“, когато тези ОКДД са определени, че са със системно значение в различни юрисдикции или когато участват в дейности с по-сложен рисков профил. За разлика от тях, в разпоредбите на Съюза прилагането на „принципа на двойното покритие“ е задължително за всички ЦК.

(13)

Ето защо правната и надзорната уредба на САЩ, която се прилага за ОКДД, следва да се счита за еквивалентна, при условие че вътрешните правила и процедури на ОКДД, получили разрешение като ОКДД от системно значение, и на доброволно обвързаните ОКДД, осигуряват спазването от ОКДД на следните изисквания: 1) за договорите за борсови деривати, изпълнявани на регулирани пазари — период на ликвидация от два дни по отношение на първоначалното допълнително обезпечение, прилагано към собствените позиции на клиринговите членове; 2) за всички договори за деривати — мерки за ограничаване на процикличността, които осигуряват стабилни и консервативни допълнителни обезпечения и са еквивалентни на поне един от вариантите, посочени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012, и 3) достатъчни предварително набрани налични финансови ресурси, които позволяват на ОКДД да посрещне неизпълнението на поне тези двама клирингови членове, към които експозициите на организацията са най-големи, при екстремни, но реалистични пазарни условия, като се вземат предвид допълнителните рискове, на които са изложени ОКДД и които произтичат от едновременното неизпълнение на задълженията от субекти в групата клирингови членове, които са в неизпълнение.

(14)

Комисията отбелязва, че някои характеристики на определени котирани договори за деривати, свързани със селскостопански стоки, които се изпълняват на регулираните пазари в САЩ и за които се извършва клиринг от ОКДД, са свързани с пазари, които обслужват до голяма степен вътрешните нефинансови контрагенти в САЩ, които управляват търговските си рискове чрез тези договори и имат ниска степен на системна взаимосвързаност с останалата част от финансовата система. За установените в Съюза клирингови членове и места за търговия рискът, произтичащ от клиринга на тези договори, е незначителен. Следователно изискуемите характеристики на тези договори за деривати, свързани със селскостопански стоки, не оказват съществено влияние върху оценката на еквивалентността.

(15)

Ето защо се налага изводът, че правната и надзорната уредба на КТСФ, която се състои от основните правила и вътрешните правила и процедури на ОКДД от системно значение и на доброволно обвързаните ОКДД, които удовлетворяват определените в настоящото решение стандарти за управление на риска, следва да се считат за правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, определени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012. Само ОКДД от системно значение и доброволно обвързаните ОКДД, които спазват тези правно обвързващи изисквания (т.е. основните правила, допълнени от вътрешните правила и процедури, одобрени от КТСФ и отговарящи на стандартите, определени в настоящия акт), могат да бъдат допустими за признаване от ЕОЦКП, който следва да провери, в съответствие с член 25, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 648/2012, дали тези стандарти са част от вътрешните правила и процедури на всеки ЦК, който подлежи на този режим и кандидатства за признаване в Съюза. По същия начин ЕОЦКП следи, в съответствие с член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012, дали еквивалентният режим, както е определен в настоящото решение, включително съдържащите се в него условия, продължава да се изпълнява, като може да оттегли признаването, ако това вече не е така. По-конкретно ЕОЦКП проверява дали ЦК прилага към собствените позиции на клиринговите членове в договори за борсови деривати двудневен период на ликвидация, дали ЦК прилага мерки за ограничаване на процикличността, които по отношение на осигуряването на стабилни и консервативни допълнителни обезпечения са еквивалентни на всяка от трите мерки, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012, както и дали ЦК поддържа достатъчни предварително набрани налични финансови ресурси, които да му позволят да посрещне неизпълнението на поне тези двама клирингови членове, към които неговите експозиции са най-големи, при екстремни, но реалистични пазарни условия, като се вземат предвид допълнителните рискове, на които са изложени тези ЦК и които произтичат от едновременното неизпълнение на задълженията от субекти в групата клирингови членове, които са в неизпълнение.

(16)

Съгласно второто условие на член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, правната и надзорната уредба на установените в САЩ ЦК трябва да предвижда, че ЦК в тази юрисдикция подлежат на ефективен текущ надзор и правоприлагане.

(17)

КТСФ осъществява текущо наблюдение на изпълнението от ОКДД на изискванията за управление на риска посредством процедури за надзор и основани на риска проверки, включително чрез тестване на пруденциалните изисквания. КТСФ провежда проверки с проверяващи екипи. След приключване на дадената проверка КТСФ изготвя доклад, в който се обобщават резултатите от проверката, в.т.ч. евентуални проблеми, пораждащи загриженост. В доклада се описват откритите пропуски, като КТСФ разполага с различни мерки, за да се увери, че ОКДД разрешават по подходящ начин установените проблеми, включително като наложи санкции и спре или отнеме разрешението, когато пропуските не са отстранени. Този доклад или информацията, съдържаща се в него, както и всяка мярка, предвидена в доклада, може да се споделя с регулаторните органи от третите държави, с които са сключени споразумения за сътрудничество.

(18)

Ето защо се налага изводът, че правната и надзорната уредба на ОКДД осигурява ефективен текущ надзор и правоприлагане.

(19)

Съгласно третото условие на член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правната и надзорната уредба на САЩ трябва да включва ефективна еквивалентна система за признаването на ЦК, получили разрешение по силата на правен режим на трета държава („ЦК от трета държава“).

(20)

ЦК от трета държава имат право да кандидатстват пред КТСФ за разрешение за ОКДД. По силата на законовите си правомощия по дял 7, параграф 2, подточка i) от Кодекса на САЩ (7 U.S.C. § 2(i)), КТСФ може да предвиди за ЦК от трета държава спазване на заместващи изисквания, доколкото определи, че е налице съпоставимост между нейните изисквания за ОКДД и изискванията на нормите на третата държава. Когато се предвижда спазване на заместващи изисквания, ЦК от трета държава, получил разрешение за ОКДД, може да изпълни изискванията на КТСФ, като изпълни съпоставимите изисквания в своята собствена юрисдикция (на трета държава). В допълнение, за да бъде признат кандидатстващият за това ЦК, е необходимо между КТСФ и компетентния надзорен орган на третата държава, който отговаря за кандидатстващия ЦК, да бъде сключен меморандум за разбирателство.

(21)

Ето защо се налага изводът, че в правната и надзорната уредба на КТСФ се предвижда ефективна еквивалентна система за признаване на ЦК от трета държава.

(22)

Настоящото решение се основава на правно обвързващите изисквания в САЩ за ОКДД от системно значение и за доброволно обвързаните ОКДД, приложими към момента на приемане на настоящото решение. Комисията в сътрудничество с ЕОЦКП следва да продължи текущо да наблюдава развитието на правната и надзорната уредба за ОКДД от системно значение и за доброволно обвързаните ОКДД, както и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(23)

Редовният преглед на правната и надзорната уредба на ОКДД от системно значение и доброволно обвързаните ОКДД в САЩ не възпрепятства Комисията да извършва специален преглед по всяко време, когато съответните обстоятелства, в частност извършените от ЕОЦКП проверки или получената от ЕОКЦП информация в резултат на сътрудничеството с КТСФ в областта на надзора в съответствие с процедурите и механизмите, посочени в член 25, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, изискват от нея да направи преоценка на еквивалентността, предоставена чрез настоящото решение. Такава преоценка би могла да доведе до отмяна на настоящото решение.

(24)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

а)

при собствени позиции на клиринговите членове по договори за деривати, изпълнявани на регулирани пазари или на определени договорни пазари съгласно раздел 5 от Закона за стоковите борси (ЗСБ), дял 7, параграф 7 от Кодекса на САЩ (7 USC 7) — период на ликвидация от два дни, изчислен на нетна база;

б)

при всички договори за деривати — мерки, предвидени да ограничат процикличността, еквивалентни най-малко на една от следните:

а)

те са свързани с базов селскостопански продукт, чиито качество, цена, тегло, мерки или коефициент на преобразуване за селскостопанските стоки и техните продукти са публикувани от Министерството на земеделието на Съединените щати и се търгуват на определени договорни пазари в САЩ съгласно раздел 5 от Закона за стоковите борси (ЗСБ), дял 7, параграф 7 от Кодекса на САЩ (7 USC 7), или със следните базови селскостопански продукти: захар, соево масло, соево брашно, какао, кафе или дървен материал, и се търгуват на определени договорни пазари в САЩ съгласно раздел 5 от Закона за стоковите борси (ЗСБ), дял 7, параграф 7 от Кодекса на САЩ (7 USC 7);

б)

те са свързани с базов селскостопански продукт, който представлява база на договор за деривати, свързани със селскостопански стоки, предложен за клиринг от установени в САЩ организации за клиринг на договори за деривати;

в)

ако в тях са посочени едно или повече места на производство на базовия селскостопански продукт, нито едно от тях не се намира в Съюза;

г)

те отговарят на някое от следните условия: