18.11.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 301/47

(1)

Съюзът насърчава ратифицирането на международните трудови конвенции, които са определени от Международната организация на труда (МОТ) за актуални, с цел да се допринесе към усилията на Съюза за утвърждаване на правата на човека и на достойния труд за всички, и за премахване на трафика на хора както в рамките на Съюза, така и извън него.Защитата на основните принципи и права в областта на труда са от ключово значение сред тези въпроси.

(2)

Конвенцията относно принудителния или задължителния труд от 1930 г. на Международната организация на труда, която се допълва от Протокола от 2014 г., е основна конвенция на МОТ и оказва влияние върху правилата относно основните трудови норми.

(3)

Доколкото Протоколът от 2014 г. към Конвенцията относно принудителния или задължителния труд от 1930 г. на Международната организация на труда, („Протоколът“), обхваща защитата на жертвите на престъпления, която се урежда от член 82, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Съюзът вече е приел общи правила, които в голяма степен обхващат тази област, по-специално Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1) и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2). Протоколът може да засегне тези общи правила.

(4)

Член 19, параграф 4 от устава на МОТ относно приемането и ратифицирането на конвенции се прилага аналогично и за протоколите, които са правнообвързващи международни споразумения, подлежащи на ратифициране и свързвани с конвенциите.

(5)

Съюзът не може да ратифицира Протокола, тъй като страни по него могат да бъдат само държави.

(6)

Поради това държавите членки следва да бъдат упълномощени да ратифицират Протокола, като действат съвместно в интерес на Съюза, по отношение на онези части, които попадат в рамките на компетентността на Съюза, в съответствие с член 82, параграф 2 от ДФЕС.

(7)

Членове 1—4 от Протокола съдържат задължения във връзка със законодателството на Съюза по отношение на защитата на жертвите на престъпления. Следователно тези разпоредби попадат в обхвата на част трета, дял V от ДФЕС, по-специално член 82, параграф 2 от него.

(8)

Член 82, параграф 2 от ДФЕС е единственото правно основание, на което следва да се основава настоящото решение. Протоколът, по-специално член 4 от него, също така се отнася до въпроса за статута на пребиваване на жертвите на принудителен или задължителен труд, доколкото това е необходимо, за да могат те да имат достъп до подходящи и ефективни средства за защита. Тази цел обаче, която е свързана с член 79 от ДФЕС, е само акцесорна, докато целите, които са свързани с член 82, параграф 2 от ДФЕС, могат да бъдат определени за преобладаваща цел и част.

(9)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(10)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Директива 2011/36/ЕС и Директива 2012/29/ЕС, поради което участват в приемането на настоящото решение.

(11)

Държавите членки следва да бъдат упълномощени да ратифицират Протокола по отношение въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които се съдържат в членове 1—4 от него. Частите на Протокола, които попадат в рамките на компетентността, предоставена на Съюза, с изключение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, ще бъдат предмет на решение, прието едновременно с настоящото решение,