24.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/19

(1)

На 17 октомври 2011 г. Кралство Швеция уведоми Комисията в съответствие с член 114, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), че възнамерява да въведе национални разпоредби за намаляване на допустимото съдържание на кадмий във фосфатните торове до не повече от 46 грама кадмий на тон фосфор (еквивалентно на 20 mg Cd/kg P2O5). Посочените мерки представляват дерогация от Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете (1) и с тях максималното ниво от 100 грама кадмий на тон фосфор (еквивалентно на 44 mg Cd/kg P2O5) ще бъде намалено, за което вече е дадена дерогация на Кралство Швеция.

(2)

Член 114, параграфи 5 и 6 от ДФЕС предвиждат:

„5.   […] ако след приемането от Европейския парламент и Съвета, от Съвета или от Комисията на мярка за хармонизиране, държава членка счете за необходимо да въведе национални разпоредби, основаващи се на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда поради специфичен проблем на тази държава членка, който е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране, тя уведомява Комисията за предприетите мерки и за основанията за тяхното приемане.

6.   В срок от шест месеца след уведомяванията […] Комисията одобрява или отхвърля въпросните национални разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, и дали препятстват или не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

При липса на решение на Комисията в този срок националните разпоредби, посочени в параграфи […] и 5, се считат за одобрени.

Когато това е оправдано поради сложността на въпроса и при липса на опасност за човешкото здраве, Комисията може да уведоми заинтересованата държава членка, че срокът, посочен в настоящия параграф, може да бъде продължен за нов период от шест месеца.“

(3)

В Директива 76/116/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно торовете (2) са определени изискванията, на които трябва да отговарят торовете, за да бъдат пуснати на пазара с обозначението „ЕО тор“.

(4)

В приложение I към Директива 76/116/ЕИО са определени видовете означения и съответстващите им изисквания, например изискванията по отношение на състава, на които трябва да отговаря всеки един тор, за да може да бъде обозначен като „ЕО тор“. Означенията на видовете в този списък са групирани в категории в зависимост от съдържанието на първични хранителни елементи, т.е. елементите азот, фосфор и калий.

(5)

В съответствие с член 7 от Директива 76/116/ЕИО (3) на държавите членки не се позволява да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на торове, обозначени като „ЕО тор“, които съответстват на изискванията на посочената директива, на основание състав, идентификация, етикетиране и пакетиране.

(6)

С Решение 2002/399/ЕО на Комисията от 24 май 2002 г. относно националните разпоредби, за които Кралство Швеция е извършило уведомяване по член 95, параграф 4 от Договора за ЕО, по отношение на максимално допустимото съдържание на кадмий в торовете (4) беше предоставена дерогация от Директива 76/116/ЕИО, като се одобряват шведските разпоредби, с които се забранява пускането на шведския пазар на торове, съдържащи повече от 100 грама кадмий на тон фосфор. Тази дерогация се прилагаше до 31 декември 2005 г.

(7)

Директива 76/116/ЕИО беше заменена от Регламент (ЕО) № 2003/2003 относно торовете.

(8)

Член 35, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 гласи, че дерогациите от член 7 от Директива 76/116/ЕИО, които са предоставени от Комисията по предишния член 95, параграф 6 от Договора за ЕО, се тълкуват като дерогации от член 5 от посочения регламент и продължават да пораждат правно действие, независимо от влизането в сила на регламента.

(9)

В съображение 15 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 се съобщава, че Комисията ще се заеме с проблема с неумишленото съдържание на кадмий в минералните торове и когато е целесъобразно, ще изготви предложение за регламент, което ще представи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията извърши голяма по обем подготвителна работа, но поради сложността на различните фактори, които трябва да бъдат отчетени, все още не е приела такова предложение.

(10)

Тъй като шведската дерогация е предоставена само до 31 декември 2005 г., Швеция поиска през юни 2005 г. удължаване на съществуващата дерогация. С Решение 2006/347/ЕО на Комисията от 3 януари 2006 г. относно националните разпоредби, за които Кралство Швеция е извършило уведомяване в съответствие с член 95, параграф 4 от Договора за ЕО, по отношение на максимално допустимото съдържание на кадмий в торовете (5) на шведските органи се разрешава да запазят националните мерки до прилагането на хармонизирани мерки за кадмия в торовете на равнището на ЕС.

(11)

Наредбата за химичните продукти (забрани за боравене, внос и износ) (1998:944) (6) съдържа разпоредби, отнасящи се, inter alia, до максимално допустимото съдържание на кадмий в торовете, включително означените като ЕО торове. В раздел 3, параграф 1 е предвидено, че торовете, попадащи в митнически тарифни номера 25.10, 28.09, 28.35, 31.03 и 31.05 и съдържащи повече от 100 грама кадмий на тон фосфор, не могат да се предлагат за продажба или да се превозват.

(12)

Предвидените национални мерки, нотифицирани в съответствие с член 114, параграф 5 от ДФЕС, биха намалили допустимото съдържание на кадмий във фосфатните торове от сегашното му максимално равнище от 100 грама кадмий на тон фосфор на 46 грама кадмий на тон фосфор (46 mg Cd/kg P, еквивалентни на 20 mg Cd/kg P2O5).

(13)

С писмо от 17 май 2011 г. Кралство Швеция уведоми Комисията, че на основание член 114, параграф 5 от ДФЕС отправя искане за получаване на одобрение за въвеждането на национални разпоредби за намаляване на разрешеното съдържание на кадмий във фосфатните торове до максимална концентрация от 46 грама на тон фосфор. По този начин шведските органи отправят искане за намаляване на съдържанието на кадмий, разрешено с дерогацията, предоставена с Решение 2006/347/ЕО.

(14)

С писмо от 17 октомври 2011 г. шведските органи предоставиха допълнителна информация на Комисията, и по-специално текста на действащото национално законодателство, в който са отразени измененията, направени с наредби 2008:255 и 2009:654 (7).

(15)

С писмо от 14 ноември 2011 г. Комисията информира шведските органи, че шестмесечният срок, в който трябва да разгледа въпроса в съответствие с член 114, параграф 6, е започнал да тече на 18 октомври 2011 г.

(16)

С писмо от 17 октомври 2011 г. Комисията уведоми останалите държави членки за отправеното от Швеция искане. Също така Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз  (8) известие относно искането, за да информира останалите заинтересовани страни за националните мерки, които Швеция възнамерява да въведе, както и за основанията, които посочва за тяхното въвеждане. В отговор на това Латвия подкрепи шведското искане. Комисията не получи други коментари.

(17)

С оглед на сложността на въпроса Комисията поиска от Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (НКРЗОС) становище относно цялостното качество на шведската оценка на риска, евентуалните ѝ по-съществени недостатъци, уместността на проучваните сценарии и на направените допускания, както и относно надеждността и валидността на заключенията относно установените рискове за околната среда.

(18)

НКРЗОС прие своето становище на 27 февруари 2012 г. (9) НКРЗОС заключи, че изготвеният от шведските органи доклад за оценка на риска е с добро научно качество, проучените сценарии като цяло са уместни, а повечето от използваните в тях стойности на параметри са приемливи. НКРЗОС все пак счете, че редица изявления в доклада не бяха подплатени с достатъчно доказателства.

(19)

Поради оставащите неясноти, посочени от НКРЗОС, относно ключови допускания, използвани от шведските органи за заключението им, че съществува риск за водните организми в малките потоци в Швеция, което е единственият посочен от шведските органи риск за околната среда, и при липсата на доказателства, свидетелстващи за опасност за човешкото здраве, свързана с удължаването на срока за оценка на шведското искане, Комисията счита за обосновано удължаването на срока, посочен в член 114, параграф 6, първа алинея.

(20)

На 18 април 2012 г. Комисията уведоми Кралство Швеция за решението си (10) в съответствие с член 114, параграф 6, трета алинея от ДФЕС за удължаване на посочения в първа алинея от същия параграф шестмесечен срок за одобряване или отхвърляне на нотифицираните национални разпоредби с допълнителен период, изтичащ на 18 октомври 2012 г.

(21)

С писмо от 27 април 2012 г. Комисията уведоми шведските органи за неяснотите, посочени в становището на НКРЗОС, и ги прикани да предоставят допълнителни разяснения, които ще позволят на Комисията да приеме окончателна позиция.

(22)

С писмо от 2 юли 2012 г. шведските органи отговориха на Комисията, без да вземат под внимание установените от НКРЗОС неясноти, а вместо това заявиха, че понятието „опазване на околната среда“ съгласно член 114, параграф 5 от ДФЕС обхваща аспекти на човешкото здраве. Поради това разглеждането на шведското уведомление трябва да включва доводите от уведомлението, свързани с аспектите на човешкото здраве.

(23)

В Решение 2012/230/ЕС Комисията счете за допустимо подаденото от Кралство Швеция заявление за получаване на одобрение за въвеждане на по-строги национални мерки относно максимално допустимото съдържание на кадмий в торовете.

(24)

В съответствие с разпоредбите на член 114 от ДФЕС Комисията трябва да гарантира, че са изпълнени всички условия, които позволяват на дадена държава членка да се възползва от възможностите за дерогация, предвидени в посочения член.

(25)

В член 114, параграф 5 от ДФЕС се съдържа изискване, ако държава членка счете за необходимо да въведе национални разпоредби в дерогация от мерките за хармонизиране, тези разпоредби да бъдат обосновани с нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда поради специфичен проблем на тази държава членка, който е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране.

(26)

Освен това съгласно член 114, параграф 6 от ДФЕС Комисията одобрява или отхвърля въпросните проекти за национални разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки и дали препятстват или не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

(27)

Още по време на преговорите за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция към Европейския съюз бяха повдигнати редица опасения относно неблагоприятните ефекти на кадмия в торовете върху околната среда (и здравето на човека). Както е посочено по-горе, на тези три държави членки са били предоставени временни дерогации от законодателството на Съюза относно торовете с цел да се позволи внимателна оценка на рисковете от кадмий в торовете на равнището на ЕС.

(28)

През 2002 г. Комисията поиска становище (11) от Научния комитет по токсичност, екотоксичност и околна среда (НКТЕОС) относно вероятността от натрупване на кадмий в почвите при използването на фосфатни торове. Въз основа на проучвания за оценка на риска, проведени от осем държави членки, и допълнителен анализ, според НКТЕОС използването на фосфатни торове, съдържащи 60 mg кадмий/kg P2O5 или повече, ще доведе до натрупване на кадмий в повечето почви в ЕС, докато фосфатните торове, съдържащи 20 mg кадмий/kg P2O5 или по-малко, не се очаква да причинят дълготрайно натрупване в почвата в срок от 100 години, ако не се вземе предвид кадмият, постъпващ от други източници.

(29)

В рамките на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (12) кадмият и кадмиевият оксид са определени като приоритетни вещества за оценка.

(30)

Когато беше приет Регламент (ЕО) № 2003/2003, Комисията не определи пределна стойност за кадмий в торовете, но призна, че е необходимо да се обърне внимание на този проблем, когато бъде налице информацията от оценката на ЕС на риска от кадмий и кадмиев оксид.

(31)

Докладът за оценката на ЕС за риска от кадмий и кадмиев оксид бе публикуван през декември 2007 г. (13). Въз основа на тези заключения в стратегията за намаляване на риска от кадмий и кадмиев оксид се препоръчват конкретни мерки за намаляване на съдържанието на кадмий в храните, тютюневите смеси и фосфатните торове, като се вземат предвид различните условия в целия Съюз (14).

(32)

В ход е работа на равнището на ЕС за определяне на подходящи пределни стойности за кадмий в торовете, като се отчитат редица фактори, включително различните условия в целия ЕС, както и наличността, географският произход и съставът на фосфатите за производството на торове. Комисията възнамерява да включи подходящи граници за съдържанието на замърсители в торовете (включително кадмий) в предложението за преразглеждане на регламента относно торовете, което е планирано за 2013 г.

(33)

С цел да подкрепят искането си за намаляване на съществуващата пределна стойност в Швеция шведските органи са провели нова оценка на риска от кадмий в околната среда в Швеция, завършена през януари 2011 г. В тази оценка се сравняват предполагаемите недействащи концентрации (PNEC) за организми, които са представителни за различните компоненти на околната среда, с концентрациите на кадмий в околната среда в Швеция въз основа на различни сценарии за постъпващия кадмий от торове и други източници. В уведомлението се прави позоваване на няколко разработки, предоставени в рамките на предишни искания и подадени до Комисията в съответствие с член 114, параграф 4 от ДФЕС (които вече бяха взети под внимание при обосновката на настоящата дерогация, която позволява на Швеция да запази максимално ниво от 100 грама кадмий на тон фосфор), както и на оценката на ЕС на риска от кадмий и кадмиев оксид.

(34)

PNEC за сладки води зависи от твърдостта на водата. Тъй като в Швеция сладките води са изключително меки, се очаква до токсичност за водните организми да се стига при по-ниска концентрация на кадмий в сравнение с други части на Европа. Поради това е вероятно водните организми в Швеция да са като цяло по-чувствителни към кадмий в сравнение с тези в Централна и Южна Европа.

(35)

Резултатите от проведените през 2006 и 2009 г. мониторингови програми за повърхностните води в Швеция сочат, че в около 1 % от езерата и 7 % от крайбрежните води съдържанието на кадмий е по-високо от стойностите на PNEC. В извършен през 2008 г. преглед се заключава, че мерките за намаляване на емисиите на повечето метали са довели до значително по-ниски концентрации във водните организми, но положението по отношение на кадмия е по-неясно. Наблюдаваната през последните години тенденция към засилено въздействие върху имунната система на рибите (шарен ликод) изглежда има връзка с увеличените концентрации на кадмий в рибите. През 2011 г. е изготвен нов доклад, съдържаш преглед на бъдещите тенденции във връзка с кадмия в обработваемите земи и земеделските култури и прогноза за концентрациите за следващите 100 години, като резултатите са използвани за моделиране на най-неблагоприятния сценарий за оценка на риска за водните организми, обитаващи води в близост до терени, на които са използвани торове, през следващите 100 години.

(36)

В своята оценка шведските органи заключават, че в по-дългосрочен план е възможно да съществува увеличен риск за водните организми, обитаващи изключително меки води (с твърдост под 5 mg CaCO3/l). До това положение обаче е вероятно да се стигне само при малките поточета, при които има слабо разреждане на отточната вода от обработваемата земя. Шведските органи не са установили други рискове за околната среда вследствие на използването на кадмий в торовете.

(37)

Поради сложността на отношенията между кадмия, постъпващ в почвата чрез фосфатни торове, възможното му натрупване в почвата и рисковете за околната среда, Комисията поиска от Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (НКРЗОС) становище относно цялостното качество на шведската оценка на риска, евентуалните ѝ по-съществени недостатъци, уместността на проучваните сценарии и на направените допускания, както и надеждността и валидността на заключенията относно установените рискове за околната среда.

(38)

НКРЗОС прие своето становище на 27 февруари 2012 г. (15). Както вече е посочено в Решение 2012/230/ЕС, НКРЗОС заключи, че изготвеният от шведските органи доклад за оценка на риска е с добро научно качество и че проучените сценарии като цяло са уместни, а повечето използвани в тях стойности на параметри са приемливи. НКРЗОС все пак счете, че редица изявления и/или допускания в доклада не са подкрепени с достатъчно доказателства и че за някои сценарии са използвани най-лошите възможни условия. Според НКРЗОС допусканията, направени от шведските органи с цел прогнозиране на концентрацията на кадмий в меки води, могат да доведат до надценяване на риска и поради това не подкрепя резултатите, представени от шведските органи за потоците, които са единственият компонент на околната среда, за който шведските органи са установили наличие на рискове. Като цяло НКРЗОС не счита, че допусканията, направени в шведския доклад, са подходящи за изчисляване на риска в околната среда в Швеция.

(39)

Въпреки това НКРЗОС припомни по-ранната оценка на НКТЕОС от 2002 г., според която се очаква концентрациите на кадмий в почвата да не се увеличат в повечето европейски почви при граница от 46 mg Cd/kg P. Макар това да не са нови научни доказателства, НКРЗОС потвърди, че тази оценка все още е защитима, включително за шведските земеделски почви, и отбеляза, че изчисленията са извършени съгласно принципа за запазване на текущото положение, а не въз основа на оценка на риска, каквато е проведена от шведските органи в настоящата им обосновка.

(40)

В писмото си от 2 юли 2012 г. шведските органи не са предоставили допълнителни пояснения, които биха помогнали за справяне със слабостите, посочени от НКРЗОС, по отношение на възможните рискове за околната среда. Като отбелязва, че становището на НКТЕОС от 2002 г. предхожда приемането на Регламент (ЕО) № 2003/2003, Комисията заключава, че шведските органи не са доказали, че съществува риск за околната среда, базиран на нови научни доказателства поради специфичен проблем на Швеция, възникнал след приемането на Регламент (ЕО) № 2003/2003.

(41)

В писмото си от 2 юли 2012 г. шведските органи заявиха, че понятието „опазване на околната среда“ съгласно член 114, параграф 5 от ДФЕС обхваща аспекти на човешкото здраве и че поради това при разглеждането на шведското уведомление трябва да бъдат взети предвид посочените в него доводи във връзка с аспектите на човешкото здраве.

(42)

Без да се засяга правилното правно тълкуване на член 114, параграф 5, Комисията разшири обхвата на своя анализ, за да включи оценка на рисковете от кадмий в торовете, на които е изложено населението на Швеция чрез околната среда, т.е. по-специално чрез хранителния прием.

(43)

В своята обосновка шведските органи посочват основания, свързани с човешкото здраве, за допълнително намаляване на експозицията на кадмий на населението на Швеция, като например високата честота на остеопороза, увеличаването на случаите на чупливост на костите и костни фрактури, въздействието върху бъбречните функции при групи от населението, при които съдържанието на кадмий надвишава 1 mg/g креатинин, както и рисковете за чувствителните групи от населението (диабетици и страдащи от недостиг на желязо, като и двете групи са с висок дял в Швеция). Според шведските органи по-ниското равнище на pH в почвите в Швеция може да доведе до по-голямо усвояване на кадмий в културите, което от своя страна може да доведе до по-висока експозиция на населението, тъй като експозицията зависи до голяма степен от приема на кадмий чрез храна най-вече от растителен произход.

(44)

Комисията поиска допълнително становище от НКРЗОС дали рисковете за здравето на човека, установени от шведските органи, са специфични за Швеция и са възникнали след приемането на Регламент (ЕО) № 2003/2003 (16).

(45)

По отношение на въпроса дали ситуацията в Швеция е различна в сравнение с други части на Европа НКРЗОС се съгласи, че средното равнище на рН на почвата е по-ниско в Швеция, отколкото в други части на Европа. Въпреки това колкото по-ниска е стойността на pH на почвата, толкова по-значително е отделянето на кадмий от почвата чрез излужване, в резултат на което нетното натрупване на кадмий в почвата е по-ниско в Швеция, отколкото в повечето части на Европа при сравними нива на концентрация на кадмий и наторяване. НКРЗОС отбелязва, че самият доклад на Швеция (обобщение на приложение IV) подкрепя заключенията на НКРЗОС, като гласи: „Бе трудно да се докаже недвусмислено дали в Швеция съществуват специфични условия, които правят шведските почви по-уязвими по отношение на количеството на постъпващия Cd отколкото в Централна Европа. Въпреки това pH е основен фактор, регулиращ усвояването на кадмий от културите чрез почвите, а pH на почвата в Швеция е с около една pH единица по-ниско от общата средна стойност за Европа. Това вероятно e свързанo със слабата разпространеност на варовикова коренна скала в Швеция. Шведската пшеница също съдържа кадмий на нива, сравними с тези в много други европейски държави, въпреки че концентрациите на кадмий в почвите в Швеция са относително ниски“. НКРЗОС коментира, че докато входните данни за атмосферните отлагания в шведския доклад са актуализирани, сценариите за изчисляване на тегловния баланс вече са включени в сценариите, взети предвид в становището на НКТЕОС от 2002 г., и няма нова информация, според която те вече да не са приложими.

(46)

НКРЗОС е съгласен, че по-ниската стойност на pH увеличава бионаличността и усвояването на кадмий от културите и по този начин наличността на кадмий в почвата за пшеницата е малко по-голяма, отколкото в повечето европейски държави. Все пак НКРЗОС отбелязва, че ако тази ниска стойност на pH се запази, бъдещите тенденции при концентрациите на кадмий в културите в Швеция сочат по-малка промяна (по-малко увеличение) в сравнение с повечето други тенденции в Европа, защото кадмият в почвите се увеличава по-слабо при едни и същи постъпващи количества.

(47)

По отношение на приема на кадмий чрез храната, НКРЗОС заключи, че докладът на Швеция не предоставя данни, според които приемът на кадмий чрез храната е по-голям в Швеция, отколкото в останалата част на Европа — нито в средните, нито в горните процентили на експозиция. Последните тенденции не предполагат нарастване на експозицията чрез храната, включително и на кадмий в човешкия организъм сред населението като цяло. На последно място, НКРЗОС отбелязва, че докладът на Швеция предоставя доказателства, че въздействието на кадмия върху човешкото здраве в Швеция се изразява в съдържанието на кадмий в човешкия организъм, което е по-ниско от докладваното по-рано, но това не предоставя доказателства, че населението на Швеция е по-чувствително или е станало по-чувствително към кадмий в сравнение с населението на други европейски държави.

(48)

Като цяло НКРЗОС заключи, че шведският доклад съдържа подробна и актуализирана оценка на дългосрочните въздействия на кадмий от торовете върху човешкото здраве чрез хранителната верига. НКРЗОС отбелязва, че докладът не предоставя убедителни аргументи, показващи, че случаят на Швеция е уникален или че данните, които са се появили след приемането на Регламент (ЕО) № 2003/2003, пораждат допълнителна загриженост.

(49)

В заключение Комисията смята, че Кралство Швеция не е обосновало планираната национална мярка по отношение на максималното съдържание на кадмий в торовете въз основа на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната среда, основана на специфичен проблем в Швеция, възникнал след приемането на Регламент (ЕО) № 2003/2003.

(50)

Комисията отбелязва, че в уведомлението на Швеция не се посочва опазването на работната среда като основание за въвеждане на мярката, предмет на уведомлението.

(51)

Според член 114, параграф 5 от ДФЕС, ако държава членка счете за необходимо да въведе национални разпоредби чрез дерогация от мерките на Съюза за хармонизиране, националните разпоредби трябва да се основат на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда, трябва да е налице специфичен проблем на държавата членка, отправила искането, и проблемът трябва да е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране.

(52)

В този случай, след като разгледа шведското искане, Комисията счита, че Кралство Швеция не е предоставило нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда, които доказват, че в Швеция съществува специфичен проблем, възникнал след приемането на Регламент (ЕО) № 2003/2003 относно торовете и налагащ въвеждането на нотифицираните национални мерки.

(53)

Поради това искането на Кралство Швеция за въвеждане на национални мерки за намаляване на допустимото съдържание на кадмий във фосфатните торове до максимално ниво от 46 грама кадмий на тон фосфор не отговаря на условията, установени в член 114, параграф 5.

(54)

Съгласно член 114, параграф 6 от Договора за ЕО Комисията одобрява или отхвърля въпросните национални разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, и дали препятстват или не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

(55)

Тъй като отправеното искане от страна на Кралство Швеция не отговаря на основните условия, установени в член 114, параграф 5, не е необходимо Комисията да провери условията на член 114, параграф 6.

(56)

С оглед на гореизложеното може да се заключи, че искането на Кралство Швеция за въвеждане на национални разпоредби за дерогация от Регламент (ЕО) № 2003/2003 е допустимо, но не отговаря на условията, установени в член 114, параграф 5 от ДФЕС, тъй като Швеция не е предоставила нови научни доказателства, свързани със защитата на околната среда поради специфичен проблем на нейната територия, възникнал след приемането на Регламент (ЕО) № 2003/2003.

(57)

Поради това Комисията счита, че нотифицираните национални разпоредби не могат да бъдат одобрени в съответствие с член 114, параграф 6 от ДФЕС,