—

като взе предвид доклада на Комисията относно последващите мерки към освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2009 година (COM(2011) 736) и работните документи на службите на Комисията, придружаващи този доклад (SEC(2011) 1350 и SEC(2011) 1351),

—

като взе предвид финансовите отчети и текущите сметки на Осмия, Деветия и Десетия европейски фонд за развитие за финансовата 2010 година (COM(2011) 471 – C7-0273/2011),

—

като взе предвид годишния доклад на Комисията от 27 април 2011 г. относно финансовото управление на Осмия, Деветия и Десетия европейски фонд за развитие през 2010 г.,

—

като взе предвид финансовата информация за европейските фондове за развитие (COM(2011) 334),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно дейностите, финансирани от Осмия, Деветия и Десетия европейски фонд за развитие за финансовата 2010 година, придружен от отговорите на Комисията (1), и като взе предвид специалните доклади на Сметната палата,

—

като взе предвид декларацията за достоверност (2) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата съгласно член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид препоръките на Съвета от 21 февруари 2012 г. относно освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на операциите на европейските фондове за развитие за финансовата 2010 година (05458/2012 - C7-0047/2012, 05459/2012 - C7-0048/2012, 05460/2012 - C7-0049/2012),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (3) и изменено в Люксембург на 25 юни 2005 г. (4),

—

– като взе предвид Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за отвъдморско асоцииране“) (5), изменено с Решение 2007/249/ЕО на Съвета (6),

—

като взе предвид член 33 от Вътрешното споразумение от 20 декември 1995 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на помощта от Общността по Втория финансов протокол към Четвъртата конвенция АКТБ—ЕО (7),

—

като взе предвид член 32 от Вътрешното споразумение от 18 септември 2000 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на помощта от Общността в рамките на финансовия протокол към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Европейската общност и нейните държави членки, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г., и относно отпускането на финансови помощи на отвъдморските страни и територии, за които се прилагат разпоредбите на част IV от Договора за ЕО (8),

—

като взе предвид своите резолюции от 5 юли 2011 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие (9) и относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за повече и по-добро сътрудничество: пакет за ефективност на помощите на ЕС през 2006 г. (12),

—

като взе предвид доклада на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) на ОИСР относно ефективността на помощта, който представлява доклад за напредъка на изпълнението на Парижката декларация от юни 2009 г.,

—

като взе предвид Консенсуса от Тунис: „Насоченост към ефективно развитие“ от 4–5 ноември 2010 г., който представлява програма за ефективност на развитието на Африка,

—

като взе предвид заключителния документ на срещата на високо равнище на ОИСР за ефективността на помощта в Бусан през декември 2011 г.,

—

като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 74 от Финансовия регламент от 16 юни 1998 г., приложим за финансовото сътрудничество за развитие по Четвъртата конвенция АКТБ—ЕО (13),

—

като взе предвид член 119 от Финансовия регламент от 27 март 2003 г., приложим за Деветия европейски фонд за развитие (14),

—

като взе предвид член 142 от Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия европейски фонд за развитие (15),

—

като взе предвид член 76, член 77, трето тире и приложение VI към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по развитие (A7-0100/2012),

A.

като има предвид, че основната цел на споразумението от Котону, като рамка на отношенията на Съюза със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ), е да се намали и в края на краищата да се изкорени бедността, в съответствие с целите на устойчивото развитие и постепенното интегриране на страните от АКТБ и ОСТ в световната икономика.

Б.

като има предвид, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) е най-важният финансов инструмент на Съюза за сътрудничество за развитие с държавите от АКТБ.

В.

като има предвид, че въпреки многократно отправените искания на Парламента за „включване на ЕФР в бюджета“ Комисията предложи ЕФР да остане извън бюджета на Съюза за периода 2014—2020 г. в съобщението си от 29 юни 2011 г.„Бюджет за стратегията „Европа 2020“ “ (COM(2011) 500), което означава, че ЕФР ще продължи да се изпълнява не по общия Финансов регламент, а в съответствие със специфични финансови правила.

Г.

като има предвид, че общият размер на помощта, отпускана чрез ЕФР, нараства значително, тъй като заложеният размер на помощта на Съюза по линия на Десетия ЕФР за периода 2008—2013 г. е 22 682 000 000 EUR, което представлява номинално увеличение с 37 % на година спрямо финансовите средства, предоставени в рамките на Деветия ЕФР, и че докато плащанията по ЕФР са се увеличили двойно за периода 2000—2010 г., то в същото време проблемът с капацитета за усвояване продължава да съществува.

Д.

като има предвид, че една година след създаването си Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която споделя отговорността на управлението на европейската помощ за развитие с Комисията, е критикувана за липса на ефективност, както и за сериозни структурни и преходни проблеми в делегациите на Съюза.

Е.

като има предвид, че картината на помощта за развитие непрекъснато се променя и като има предвид, че помощта за развитие е част от един по-широк контекст, в който търговията, преводите на пари и други източници на доходи днес са по-важни от всички плащания по Официалната помощ за развитие (ОПР) за много развиващи се страни.

Ж.

като има предвид, че прозрачността и отчетността – между донора и страните партньори, от една страна, и между страните партньори и техните граждани, от друга – е предварително условие за ефективна помощ; като има предвид, че с Парижката декларация и Програмата за действие от Акра за ефикасност на помощта донорите и страните партньори постигнаха съгласие своевременно да предоставят подробна информация относно настоящите и бъдещите потоци на помощта, за да могат развиващите се страни да изготвят бюджета си и да проверяват сметките си по-точно.

З.

като има предвид, че помощта за развитие често се предоставя в контекста на слаби държавни институции, широко разпространена корупция и недостатъчни системи за вътрешен контрол в държавите получателки и като има предвид, че поради това одитът на бюджета на Съюза за развитие е от особено значение.

И.

като има предвид, че 2010 г. беше година на големи предизвикателства за глобалното сътрудничество за развитие, наред с другото поради глобалната финансова дългова криза, растящите цени на храните и земетресението в Хаити,

1.

Припомня, че ЕФР се изпълнява чрез проекти и бюджетна подкрепа, като има предвид, че през 2010 г. 66 % от средствата са насочени към проекти и 34 % са предоставени чрез бюджетната подкрепа; припомня, че през 2010 г. 49 % от плащанията от ЕФР са били управлявани по метода на централизираното управление, т.е. Комисията е изпълнявала дейностите по предоставяне на помощта пряко, 11 % от плащанията са били управлявани по метода на съвместното управление, т.е. чрез международни организации като Организацията на обединените нации и Световната банка; 40 % от плащанията са управлявани по метода на децентрализираното управление, т.е. Комисията е делегирала някои задачи, свързани с изпълнението, на органите на страните бенефициенти.

2.

Отбелязва със задоволство рекордно високото равнище на брутните плащания, както и равнището на поетите задължения, което в средата на Десетия ЕФР възлиза на близо 50 %, с което целта за усвояване на целия Десети ЕФР до края на 2013 г. остава постижима; въпреки това изразява загриженост относно много ниските равнища на поетите задължения по регионалните пакети (20 %) и пакетите за отвъдморските страни и територии (3 %) в средата на Десетия ЕФР; изисква Комисията да ускори незабавно изпълнението на регионалните индикативни програми и програмите за ОСТ.

3.

Изразява отново своята загриженост, че Парламентът няма право да контролира операциите по ЕФР по същия начин, по който го прави по отношение на други инструменти за предоставяне на помощ, например Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР); настоятелно призовава Комисията да представи конкретни предложения за подобряване на демократичния контрол върху ЕФР от страна на Парламента, като го приведе в съответствие с ИСР; подчертава също така, че е важно Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС да упражнява надзор над ЕФР.

4.

Отново потвърждава своята подкрепа за включването на ЕФР в бюджета; изразява твърдо убеждение, че това е задължителна стъпка към засилването на демократичния контрол, отчетността и прозрачността на финансирането и към осигуряване на повече последователност в политиката на Съюза по отношение на страните от АКТБ; подчертава, че включването в бюджета ще намали разходите за транзакции и ще опрости изискванията за докладване и отчитане, тъй като ще трябва да се следва само един набор административни правила и структури за вземане на решения вместо настоящите две; очаква Комисията да гарантира, че включването в бюджета няма да бъде за сметка на предсказуемостта на финансирането за АКТБ.

5.

Изразява дълбоко съжаление, че в своето съобщение „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ “ Комисията не предлага ЕФР да бъде включен в бюджета на Съюза за финансовата рамка 2014—2020 г.; настоява ЕФР да бъде включен в бюджета на Съюза възможно най-скоро и не по-късно от 2020 г., когато изтича срокът на споразумението от Котону; силно насърчава Комисията да подготви интегрирането на сътрудничество със страните от АКТБ в бюджета без по-нататъшно отлагане.

6.

Настоятелно призовава Съвета и държавите членки да отговорят положително на предложението на Комисията и да се съгласят ЕФР да бъде изцяло включен в бюджета на Съюза след 2020 г.; счита, че тази мярка трябваше да бъде предприета отдавна; очаква, че Комисията ще изпълни този ангажимент и ще предприеме всички необходими мерки, за да започне подготовката за включването на ЕФР в бюджета.

7.

Подчертава, че включването на ЕФР в бюджета на Съюза не означава, че общата сума на разходите за сътрудничество за развитие може да бъде намалена.

8.

Приветства становището на Сметната палата, че във всички съществени аспекти окончателните годишни отчети на Осмия, Деветия и Десетия ЕФР дават вярна представа за финансовото състояние на ЕФР към 31 декември 2010 г.

9.

Припомня становището на Сметната палата, че все още има висока честота на грешки при въвеждането на данни; отбелязва констатацията на Сметната палата, че макар тези грешки да не са оказали съществено въздействие на годишните отчети през 2010 г., те могат да засегнат надеждността на информацията относно финансовото управление на EuropeAid.

10.

Отбелязва целите на плана за действие на EuropeAid за подобряване на качеството на информацията относно договорите в неговата информационна система за управление и счетоводство (CRIS), както и инициативата в областта на счетоводството, чиято цел е да осигури помощ на потребителите за правилно въвеждане и класифициране на счетоводната информация; очаква започването на преглед на модула за одит на CRIS през 2012 г.; изисква от Комисията да докладва на компетентните комисии на Парламента дали очакваното намаление на повтарящите се грешки при въвеждането на данни и по-нататъшно подобряване на качеството на въвеждането на данни е станало факт.

11.

Отбелязва със задоволство, че въвеждането на новата система за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване (ABAC-EDF) е практически завършено; отбелязва, че новата счетоводна система укрепва счетоводната среда и подобрява качеството на въвеждане на данни.

12.

Отбелязва със задоволство, че според Сметната палата приходите и задълженията не са засегнати от съществени грешки, но е сериозно загрижен от значителния брой количествено неизмерими грешки по отношение на съответствието на поетите задължения с правилата за провеждане на обществени поръчки и законовите срокове за подписване на договори.

13.

Изразява загриженост във връзка със становището на Сметната палата относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания, според което плащанията са засегнати от съществени грешки; припомня, че Сметната палата оцени вероятния процент грешки при плащанията по Осмия, Деветия и Десетия ЕФР на 3,4 %, което е над прага на същественост от 2 %, и факта, че бяха открити количествено измерими и количествено неизмерими грешки при всички видове проекти, с изключение на договорите за доставки.

14.

Отбелязва, че оставащите основни видове количествено измерими грешки, открити при плащанията по проекти, са следните: а) точност: грешки при изчисляването; б) действителност: липса на фактури или други оправдателни документи за извършени услуги или доставени стоки; в) допустимост: разходи, направени извън периода на изпълнение или свързани с елементи, които не са били предвидени в договорите, недължимо плащане на ДДС или неприлагане на задължителни санкции.

15.

Изразява особено безпокойство относно увеличаването през 2010 г. на проектите с лоши показатели (12,6 % спрямо 11 % за 2009 г.) (16), както и все така често срещаните грешки в поетите задължения при децентрализирано управление.

16.

Изразява съжаление във връзка с все така често срещаните количествено неизмерими грешки, засягащи плащанията; отбелязва, че количествено неизмеримите грешки най-често засягат гаранциите за изпълнение, неспазване на процедурите за издаване на разрешения и сключване на договори по отношение на административните разходи, недостатъчно оправдателни документи и несъответствия с договорните правила.

17.

Отбелязва, че според Комисията количествено неизмеримите грешки не са имали финансово отражение; отбелязва значителното увеличение на предоставяното от EuropeAid обучение онлайн, както и семинарите за новоназначени ръководители на делегации, провеждани преди поемането на поста, и др., като стратегия за намаляване на количествено неизмеримите грешки; очаква Комисията да изложи дали това води до намаляване на броя на количествено неизмеримите грешки; призовава Комисията да увеличи предварителния контрол за предотвратяване на количествено неизмеримите грешки и възможни загуби поради неспазване на правилата на банковите гаранции.

18.

Припомня, че EuropeAid все още не е разработила основен показател за очакваното финансово отражение на остатъчните грешки след извършване на всички предварителни и последващи проверки; отбелязва уверението на Комисията, че изчисленият от нея нетен процент на остатъчни грешки е по-нисък от процента на грешки, изчислен от Сметната палата; припомня становището на Сметната палата, според което одитът на Палатата не потвърждава твърдението на генералния директор на EuropeAid, че е получил достатъчна увереност, че извършените от EuropeAid плащания от ЕФР най-вероятно не са засегнати от съществено ниво на грешки.

19.

Изразява съжаление относно липсата на съгласуваност между оценката на Сметната палата за най-вероятния процент на грешки, основана на годишния подход на Сметната палата и настоящата методология, от една страна, и практиката на Комисията да посочва нетния процент на остатъчни грешки за период от повече от една година, от друга страна; счита, че подходът, основан на процента на остатъчни грешки, в настоящата си форма не осигурява сравними данни за годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; отбелязва със задоволство, че Комисията е съгласна със Сметната палата, че следва да се намерят още количествени доказателства; призовава Комисията да завърши процеса на разработване на основния показател за оценка на финансовото отражение на остатъчните грешки в рамките на определения срок, т.е. до 2013 г.

20.

Изразява съжаление във връзка с констатацията на Сметната палата, че общите системи за надзор и контрол на ЕФР, управлявани от Комисията, са само частично ефективни; отбелязва, че наблюдението и надзорът от страна на централните служби на EuropeAid са били ефективни, докато за делегациите на Съюза те са били частично ефективни.

21.

Изразява съжаление относно факта, че недостатъците в системите за надзор и контрол на делегациите на Съюза имат повтарящ се характер; припомня, че констатациите на Сметната палата включват лошо документирани и неефективни проверки при повечето администрации на националните разпоредители с бюджетни кредити в държавите бенефициенти по ЕФР, липса на институционален капацитет, ресурсни ограничения и високо текучество на персонала в делегациите на Съюза; следователно призовава за укрепване на институционалния капацитет на администрациите на националните разпоредители с бюджетни кредити чрез предоставяне на допълнително финансово обучение и целеви насоки за преодоляване на тези слабости във финансовото управление.

22.

Отбелязва, че последните три годишни доклада на Сметната палата относно ЕФР съдържат констатации за недостиг на персонал и на подходящи човешки ресурси, което може да има отрицателно въздействие върху процесите на одит в Съюза; изразява сериозна загриженост относно този повтарящ се проблем.

23.

Подчертава, че достатъчният на брой компетентен персонал е условие за ефективно изпълнение и висококачествен мониторинг и проследяване на предоставяната от Съюза помощ за развитие; в тази връзка призовава Комисията и ЕСВД да дадат достатъчен приоритет на свързаните с човешките ресурси въпроси на своите организации, както и на ефективността на разходите, за да не се компрометира капацитетът за мониторинг и контрол на никоя делегация.

24.

Отбелязва констатациите на Сметната палата, че предварителните проверки, извършвани от разпоредителите с бюджетни кредити в централните служби на EuropeAid и в делегациите на Съюза, са били само частично ефективни; припомня, че предварителните проверки, извършвани от EuropeAid, разчитат до голяма степен на заверки от външни контрольори или на външни одити и проверки на разходите; изразява съжаление, че поради високата честота на грешки Сметната палата счита, че те могат да предоставят само частична увереност; отбелязва, че Комисията въведе задължителен стандарт за обхвата на дейността на одиторите, за да намери решение на този въпрос.

25.

Отбелязва със задоволство, че контролната среда на централните служби на EuropeAid и на делегациите на Съюза е била ефективна; изразява загриженост във връзка с повтарящите се слабости в системите за наблюдение и надзор на делегациите на Съюза, например липсваща или незадоволителна документация и прилагане на неправилни процедури за възлагане на обществени поръчки от организациите изпълнители; отбелязва, че е финализиран и разпространен „Наръчник за финансово управление за бенефициенти на фондовете на ЕС за външни действия“, чиято цел е да подобри информираността на организациите изпълнители относно финансовото управление и правилата за допустимост.

26.

Отбелязва, че Комисията продължава усилията си за усъвършенстване на системите за надзор и контрол на EuropeAid, очаква настоящото преразглеждане на системите за контрол на EuroAid („План за действие за укрепване на структурите за контрол на EuropeAid“) да доведе до положителни резултати от гледна точка на отчетността, ефикасността и ефективността по отношение на разходите; призовава Комисията да информира компетентните комисии на Парламента относно мерките, предприети за коригиране на посочените по-горе проблеми.

27.

Приветства въвеждането през юни 2010 г. на нов формат на годишните доклади на делегациите относно реформите в областта на управлението на публичните финанси (УПФ) в държавите бенефициенти и настоятелно призовава делегациите да прилагат последователно тази нова рамка.

28.

Приветства констатацията на Сметната палата, че годишният отчет за дейността е ясен и информативен, което се дължи в особена степен на използването на количествени показатели, както и че дава вярна представа за функционирането и резултатите.

29.

Настоятелно призовава Комисията да предоставя повече информация относно изпълнението на ЕФР на национално и регионално равнище в държавите от АКТБ и да гарантира по-добра видимост за всички финансирани от Съюза дейности в чужбина.

30.

Отбелязва, че ЕСВД беше формирана и започна да функционира през 2010 г.; отново изразява загриженост, че първоначалното разпределение на правомощията между служителите на Комисията и на ЕСВД в делегациите на Съюза предизвика объркване и основателна критика; призовава за по-голяма ефективност на европейската помощ за развитие, за да се преодолее разпокъсаният начин, по който тя се управлява.

31.

Призовава Комисията да следи и да докладва относно функционирането на тази нова система; отбелязва факта, че в „работните споразумения между службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност във връзка с въпросите в областта на външните отношения“ се разглеждат въпросите, които налагат изясняване между ЕСВД и Комисията; изисква от Комисията да представи документа на компетентните комисии на Парламента, когато той бъде финализиран, заедно с резюме на нерешените въпроси между Комисията и ЕСВД и стратегия за решаване на тези въпроси, както и официалното изясняване във връзка с потенциалното ниво на гъвкавост в използването на човешки ресурси в делегациите на Съюза.

32.

Припомня, че съгласно годишния доклад на Сметната палата относно ЕФР за финансовата 2010 година плащанията, свързани с бюджетната подкрепа, са засегнати от чести, количествено неизмерими грешки през 2010 г. – 35 %, процент, също толкова висок, колкото през 2009 г., което показва все така високо равнище на срещаните грешки, които се допускат при плащанията, свързани с бюджетната подкрепа; отбелязва, че с цел преодоляване на този проблем Комисията засили своите разпоредби относно обучението и въведе Наръчника за финансово управление за бенефициенти на фондовете на Съюза за външни действия; призовава Комисията да следи въпроса и да докладва дали тези мерки подобряват положението.

33.

Припомня, че бюджетната подкрепа е била използвана като възможност за оказване на помощ в продължение на почти две десетилетия от страна на Комисията; отбелязва, че все още има място за подобрение в аспекти като структурата, ефикасността и ефективността на изпълнението, контрола и докладването.

34.

Признава потенциалните предимства на бюджетната подкрепа; счита обаче, че тя не е правилният отговор за всяка ситуация; счита, че тази възможност за оказване на помощ има смисъл само ако тя осигурява достатъчна прозрачност, отчетност и ефективност.

35.

Признава положените усилия и подобренията, постигнати от Комисията при представянето на критериите за допустимост за бюджетна подкрепа по един по-добре документиран и структуриран начин, напр. чрез въвеждането на обновената рамка за оценка на напредъка в управлението на публичните финанси или указанията относно бюджетната подкрепа за нестабилни държави и т.н.

36.

Призовава Комисията да се съсредоточи върху ефективността на програмите, сравнявайки резултатите с показателите, да публикува условията и показателите за изпълнение в националните стратегически документи и да гарантира представянето в докладите на делегациите на структурирана и подкрепена с документи картина на напредъка, постигнат в областта на управлението на финансите, като ясно определи критериите, на основата на които този напредък да се измерва, постигнатия напредък и причините, поради които програмата за реформи евентуално не е била изпълнена съгласно плана.

37.

Приветства констатацията на Сметната палата, че честите количествено неизмерими грешки, свързани с представянето на постигнатия напредък в управлението на публичните финанси, са намалели значително след въвеждането на обновената рамка за мониторинг и отчитане на напредъка в управлението на публичните финанси през юни 2010 г.; призовава Комисията да продължи усилията си за постоянно намаляване на количествено неизмеримите грешки.

38.

Отбелязва съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“ (COM(2011) 638), в което се заявява например, че Комисията ще въведе нов критерий за допустимост по отношение на „прозрачността и надзора на бюджета“.

39.

Припомня, че в съответствие с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета (17), бюджетна подкрепа може да бъде предоставена, ако управлението на страната партньор на изразходването на обществени средства е достатъчно прозрачно, надеждно и ефективно; в този контекст изразява загриженост относно рисковете, които възникват в резултат от „динамичното“ тълкуване на критериите за допустимост от Комисията; призовава Комисията да продължи своите усилия за обосноваване на решенията, които взема относно допустимостта на бюджетната подкрепа, и да гарантира, че всички финансови споразумения осигуряват изчерпателна и ясна основа за оценка на спазването на условията за плащане; призовава Комисията да определя средствата, които да бъдат отпускани за всяка програма за бюджетна подкрепа, с по-добра обосновка и при по-голяма прозрачност.

40.

Подчертава двойната отчетност за бюджетната подкрепа: между донора и страната партньор и между страната партньор и нейните граждани; следователно подчертава общия интерес на данъкоплатците в Съюза и страните партньори за провеждане на прозрачни и точни одити и продължаващата необходимост от засилена подкрепа за развитието на собствен капацитет на страните партньори за упражняване на контрол.

41.

Припомня, че управлението на публичните финанси е един от критериите за предоставяне на бюджетна подкрепа на настоящите 102 държави бенефициенти (18); приканва Комисията да информира органа по освобождаване от отговорност относно причините, поради които само 28 доклада за публичните разходи и финансовата отчетност (PEFA) са публикувани на интернет страницата на Комисията (19).

42.

Очаква Комисията и държавите членки да създадат публичен регистър, в който са посочени по прозрачен начин споразуменията за бюджетна подкрепа, процедурите и показателите за развитие (20).

43.

Призовава Комисията да предоставя редовни доклади относно изпълнението на целите, определени за бюджетна подкрепа от Съюза, както и относно специфични проблеми, възникнали в отделни страни получателки; призовава Комисията да гарантира намаляване или отменяне на бюджетната подкрепа, когато не се постигат ясни цели.

44.

Счита, че Зелената книга (21), публикувана през 2010 г., представлява положителен принос към разсъжденията относно начините, по които бюджетната подкрепа да се превърне в по-ефикасен и по-ефективен инструмент за намаляване на бедността.

45.

Настоятелно призовава Комисията още веднъж да подпомогне страните партньори да развият своя парламентарен контрол и възможностите си за одит и да повишат прозрачността и достъпа на обществеността до информация, особено когато помощта се отпуска чрез механизма за бюджетна подкрепа, в съответствие с разпоредбите на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1905/2006; и приканва Комисията редовно да докладва за постигнатия напредък.

46.

Приветства одита на Сметната палата и съдържащите се в него конструктивни препоръки.

47.

Счита, че общата бюджетна подкрепа (ОБП) е много ценен инструмент за предоставянето на помощ, ако се използва правилно, тъй като потенциално увеличава ангажираността и отговорността на получаващите помощта правителства, както и необходимостта от по-строг контрол от страна на парламентите и участие на гражданското общество в получаващите помощта страни, като в същото време разширява както основата, така и необходимостта от силен политически диалог между Съюза и получаващите помощ страни.

48.

Изразява дълбока загриженост предвид констатацията на Сметната палата, че двадесет години след предоставянето на помощ чрез този инструмент за първи път, Комисията не управлява адекватно основните рискове за ефективното предоставяне на ОБП; настоятелно призовава Комисията да следва препоръките на Сметната палата, за да укрепи управлението на риска, чрез подходяща оценка на фидуциарните рискове и рисковете в областта на развитието, и по-специално чрез по-добро използване на вече наличната информация.

49.

Споделя мнението на Комисията, че в някои случаи „динамичният подход“ към ОБП може да доведе до важни политически резултати, когато бюджетна подкрепа се предоставя на държави, които наистина демонстрират слабости в управлението на публичните финанси, но са ангажирани с реформата и показват напредък в изпълнението ѝ; изразява въпреки това дълбока загриженост, че дванадесет от държавите от АКТБ, чието положение не е нестабилно, за които е планирана ОБП в националните стратегически доклади за Десетия ЕФР, и пет държави от Латинска Америка с програми за ОБП са класифицирани от „Transparency International“ в индекса за възприятие на корупцията за 2009 г. като страни с „широко разпространена корупция“, което означава, че те са получили по-малко от три точки по скалата от 10 (ниско ниво на корупцията) до 0 (изключително високо ниво на корупцията); настоятелно призовава Комисията да разработи адекватни, строги и прозрачни методи за мониторинг и да гарантира наличието на достатъчен и подходящ персонал в делегациите на Съюза, преди да се ангажира с ОБП в страни получателки с такива високи фидуциарни рискове; в този контекст призовава ЕСВД да изпълнява напълно политическата си роля, като участва активно в разработването на политическите цели на страните получателки по отношение на борбата срещу корупцията и гарантирането на напредък към постигането им.

50.

Изразява загриженост относно заключенията на Сметната палата, че не се обръща достатъчно внимание на необходимостта от укрепване на надзорните органи, като парламентите и организациите на гражданското общество в страните получателки, имайки предвид, че засилването на парламентарния надзор и повишаването на участието на гражданското общество са съществени елементи на целите по изграждане на капацитет във връзка с ОБП; настоятелно призовава Комисията да инвестира повече в подобряването на институциите, правовата държава, демокрацията и доброто управление в страните получателки.

51.

Призовава Комисията да предвиди цели в своите програми за ОБП, които отчитат специфичните обстоятелства в страната партньор, с оглед на факта, че общата цел на програмите за ОБП е да подпомагат изпълнението на националната стратегия за развитие на дадената страна.

52.

Призовава Комисията и държавите членки:

53.

Изразява загриженост предвид констатацията на Сметната палата, че разработването и изпълнението на четирите компонента на програмите за ОБП (финансиране, изграждане на капацитет, определяне на условия и провеждане на диалог) не гарантира оптимизиране на потенциалното им въздействие; призовава Комисията да следва препоръките на Сметната палата, като определя средствата, които да бъдат отпускани по всяка програма за ОБП, по по-добре обоснован и по-прозрачен начин, като съсредоточи предоставянето на подкрепа за изграждане на капацитета върху приоритетните нужди, като подобри управлението на обвързаните с изпълнението условия по отношение на общите условия за допустимост и специфичните условия за изплащане на ОБП и като подобри подхода си към диалога.

54.

Призовава Комисията да провежда по-систематично диалог със страните получателки относно всички аспекти на ОБП и настоятелно призовава Комисията да повиши опита на своя персонал в делегациите на Съюза с цел засилване на този диалог; призовава Комисията да гарантира, че служителите в делегациите на Съюза, осъществяващи ОПБ, имат подходящ достъп до човешки ресурси и информация.

55.

Настоятелно призовава Комисията да подобри отчитането относно ефективността на своята програма за ОБП, по-специално като установи подходящ метод за количествена оценка и систематичен мониторинг на напредъка съобразно ясни показатели и измерими цели.

56.

Отново призовава Комисията да изготви годишен отчет за използването на бюджетната подкрепа с цел да установи по-добре силните и слабите страни на съществуващите в момента програми за бюджетна подкрепа.

57.

Настоятелно призовава Комисията и другите донори да си сътрудничат с цел извършване на редовни съвместни оценки на ефективността на помощта, предоставяна чрез програмите за ОБП, от гледна точка на намаляването на бедността.

58.

Подчертава, че доброто управление, демокрацията, зачитането на правата на човека и намаляването на бедността трябва да бъдат интегрирани цели на организациите изпълнители в страните, в които се предоставя подкрепа по ЕФР.

59.

Припомня събитията от Арабската пролет през 2011 г. и значението на поставянето на акцент върху подкрепата за демократичните принципи и изграждането на демокрация във всяка помощ за развитие.

60.

Отново изразява подкрепата си за принципите за основана на истинско партньорство ефективност на помощта, както е определено в Парижката декларация на ОИСР и Програмата за действие от Акра за ефективност на помощта.

61.

Отбелязва със задоволство съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011) 637), прието на 13 октомври 2011 г., предвиждащо продължаване на подкрепата за социално приобщаване и човешко развитие; настоява поне 20 % от помощта на Съюза да бъде предоставяна за основно и средно образование и за основни нужди в здравеопазването; настоятелно призовава Комисията да обърне повече внимание на майчиното здраве, тъй като по тази Цел на хилядолетието за развитие постигнатият напредък е най-разочароващ.

62.

Отново призовава Комисията да даде приоритет на подкрепата за укрепване на системите на здравеопазване, в частност чрез обръщане на внимание на най-бедните, да подобри качеството на образованието и да помогне за създаването на политическа рамка, която облагодетелства бедните и включва измерението за равнопоставеност на половете; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-добра видимост за финансираните от ЕС дейности в чужбина.

63.

Приветства факта, че помощта за развитие вече не е доминиращият източник на приходи за много от най-бедните страни по света; подчертава факта, че за да бъде помощта ефективна, бедните страни трябва да могат да мобилизират вътрешните си приходи и изразява съжаление относно факта, че незаконното изтичане на капитали от развиващите се страни в размери, надвишаващи тези на капиталите, постъпващи в тези страни, напр. чрез корупция и данъчни измами в големи размери, представлява остър и значителен проблем, който възпрепятства намаляването на бедността и удължава зависимостта от помощи.

64.

Освен това подчертава, че дългосрочното социално и икономическо развитие изисква устойчиви източници на приходи, различни от помощите; в тази връзка счита, че здравите и добре функциониращи търговски връзки в съответствие с принципите на СТО са от ключово значение за развиващите се страни и следователно настоятелно призовава Комисията, Съвета и страните от АКТБ да намерят решения на оставащите открити въпроси относно предложените споразумения за икономическо партньорство и свободна търговия между Европа и региона на АКТБ.

65.

Изразява загриженост относно процедурите за контрол на Комисията, които са в сила, когато средствата на Съюза се управляват чрез международни организации по споразумения за съвместно управление; посочва, че са констатирани сериозни слабости във връзка с условията и начините за упражняване на контрол и последващ контрол на средствата от Съюза, подлежащи на съвместно управление; призовава Комисията да гарантира, че всички нейни партньори ѝ предоставят лесен и небюрократичен достъп до своите доклади за вътрешен одит.

66.

Припомня случая с Афганистан, където положението със сигурността е толкова трудно, че служителите на Комисията вече не могат да пътуват свободно, което значително ограничава изпълнението на редица „стандартни“ процедури за вътрешен контрол.

67.

Изтъква значението на обвързването на помощта, възстановяването и развитието (ОПВР) с цел укрепване на връзките между помощ, възстановяване и развитие и осигуряване на плавен преход от хуманитарна помощ към помощ за развитие; подчертава, че все още има да се свърши много работа, за да се подобрят координацията, ефикасността, ефективността и съгласуваността на ОПВР.

68.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира координирането на средствата по ЕФР с други инструменти (инструмента за продоволствена помощ, тематичната програма за осигуряване на прехрана, Европейския инструмент за демокрация и права на човека, тематичната програма „Недържавни участници и местни органи в развитието“, Инструмента за стабилност, пилотния проект за микрофинансиране в селските райони); призовава Комисията да гарантира по-добра съгласуваност и взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие както на политическо равнище, така и на практика, и да постави по-голям акцент върху намаляване на риска от бедствия и върху подготвеността за бедствия, както и за укрепване на устойчивостта на населението в риск.

69.

Подчертава, че Съюзът се нуждае от широк набор от инструменти за сътрудничество за развитие, адаптирани към различните условия, тъй като не съществува универсален инструмент за предоставяне на помощ за развитие; по-специално подчертава необходимостта от конкретни инструменти и работни методи за държавите в упадък или за дълбоко недемократични държави като Еритрея, която отказва помощ за народа си въпреки острата продоволствена криза.

70.

Счита, че настоящата остра продоволствена криза в региона на Африканския рог е също и трагично следствие от неуспеха по отношение на съгласуваността и взаимното допълване на международната хуманитарна помощ и помощта за развитие, както и от спекулацията с храни; посочва, че за разлика от природните бедствия, това е криза, която е започнала бавно и постепенно е ескалирала в хуманитарно бедствие; припомня, че за съжаление сушите и недостигът на храна имат хроничен характер в региона на Африканския рог и че самостоятелността на местните земеделски производители трябва да бъде засилена, за да се гарантира устойчивост.

71.

Отбелязва, че все още има страни партньори, за които междинните прегледи не са завършени (22), въпреки че са били планирани за 2010—2011 г.; очаква от Комисията да ги приключи възможно най-скоро и да представи информация за резултатите от прегледа на официалния си уебсайт.

72.

Припомня за земетресението в Хаити и за разрушителните му последствия; изразява съжаление за недостатъчното равнище на координация на хуманитарната помощ и помощта за развитие (обвързването на помощта, възстановяването и развитието); счита, че предоставянето на хуманитарна помощ следва да се основава на стратегия за излизане; счита, че Комисията следва да насочи усилията и средствата си към възстановяване и развитие.

73.

Изразява съжаление за недостатъчната координация между делегацията на Съюза и представителството на генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO); подкрепя подобряването на координацията между всички участници на Съюза в страната; следователно настоятелно призовава Комисията да гарантира по-добра съгласуваност и взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие както на политическо ниво, така и на практика.

74.

Изразява съжаление за липсата на устойчивост на някои проекти и подчертава, че проектите следва на първо място да бъдат насочени към създаване на работни места и устойчив растеж, което ще позволи на хаитската държава да увеличи собствените си приходи и да стане по-малко зависима от чужда помощ; следователно отправя искане към Комисията да представи на Парламента списък от проекти, изпълнени в Хаити, с подробна оценка на сегашното им състояние, за да се установи доколко те са били устойчиви.

75.

Посочва липсата на видимост на помощта на Съюза в Хаити; смята, че за да се засили видимостта, на документите за връзки с обществеността следва да фигурира не само знамето, но и името на Европейския съюз, вместо само това на Комисията или на генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO), които са много по-малко разпознаваеми за средностатистическите граждани на Хаити.

76.

Приветства този отличен доклад на Сметната палата, който предоставя обширен анализ на постиженията на подкрепата на Съюза за основно образование; но също така посочва недостатъците на програмата, които само частично се дължат на действията, предприети от Комисията.

77.

Напълно съзнава трудностите, с които се е сблъскала Комисията при изпълнението на тази програма, докато е работила в някои от най-бедните страни в съответните региони и често се е опитвала да достигне до най-бедните слоеве от тяхното население; изразява съгласие, че постигане на целите по 45 % от показателите и явният напредък по 30 % от тях представляват забележително постижение; би желал Комисията да посочи дали междувременно тези цифри не са се подобрили допълнително.

78.

Напълно подкрепя заключенията и препоръките на Сметната палата и взема под внимание отговорите на Комисията.

79.

Припомня предходните си резолюции за освобождаване от отговорност, в които се посочва, че основен проблем при изпълняването на специфични програми за развитие е липсата на квалифициран персонал в делегациите на Съюза и на подкрепата, предоставена от централата на Комисията; приканва Комисията да обсъди това с компетентните комисии на Парламента, за да се намери по-трайно решение на този проблем.

80.

Приканва Комисията да се заеме по систематичен начин с недостатъците, отбелязани от Сметната палата; би желал да бъде информиран за следното:

81.

Припомня, че средствата, отпуснати на Инвестиционния механизъм от Десетия ЕФР, възлизат на 1 530 000 000 EUR за АКТБ и ОСТ; отбелязва, че общият размер на договорените операции от портфейла на Инвестиционния механизъм е 374 230 000 EUR за финансовата 2010 година; припомня, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) управлява Инвестиционен механизъм, възобновяем инструмент за рискови инвестиции, финансиран от ЕФР, предназначен за насърчаване на частните инвестиции, по-специално в страните от АКТБ.

82.

Изразява съжаление във връзка с факта, че Инвестиционният механизъм не е включен в декларацията за достоверност на Сметната палата и в процедурата на Парламента за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, въпреки че операциите се извършват от ЕИБ с ресурси на ЕФР и от името на Съюза, като той поема и съответните рискове; счита това за нежелателно от политическа гледна точка и по причини, свързани с отчетността; подчертава, че тези разпоредби намаляват обхвата на правомощията на Парламента за освобождаване от отговорност, особено като се има предвид, че ресурсите на ЕФР са получени от публични средства, внесени от европейските данъкоплатци.

83.

Подчертава, че всички операции на ЕИБ, финансирани от ЕФР, трябва да бъдат в пълно съответствие с член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, според който намаляването и изкореняването на бедността е основната задача на политиката за развитие на Съюза; счита, че единствено политика за развитие, ориентирана към бедните, може да бъде ефективна и устойчива.

84.

Счита, че политиките за икономически растеж не могат да постигнат успех без насърчаване на социални и екологични стандарти и прилагането на механизми за социална закрила.

85.

Призовава ЕИБ да обвърже по по-директен начин своите проекти за финансиране с намаляването на бедността, постигането на Целите на хилядолетието за развитие, правата на човека, корпоративната социална отговорност, достойния труд и принципите за опазване на околната среда, демокрацията, доброто управление и създаването на дружества чрез прилагането на Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (23).

86.

Призовава ЕИБ да засили дължимата грижа по отношение на социалните аспекти (в това число зачитането на правата на човека) в работата си по проектния цикъл както чрез предварителен анализ, така и най-вече чрез мониторинг по време на изпълнението и приключването на проектите; призовава за определяне на „показатели за изпълнението“ с цел по-добро проследяване на добавената стойност и въздействието на операциите на ЕИБ, както и за повишаването на опита на собствения персонал в областта на устойчивото развитие, правата на човека и социалните/свързаните с пола въпроси.

87.

Отбелязва, че независимата междинна оценка на Инвестиционния механизъм на ЕИБ и на дейностите, финансирани със собствени средства от ЕИБ в държавите от АКТБ, показва, че усилията на ЕИБ за наблюдение на изпълнението на проектите, осигуряване на местно присъствие и проследяване на екологичните и социалните аспекти все още изглеждат недостатъчни; призовава ЕИБ да подобри своите механизми за наблюдение.

88.

Отбелязва със задоволство напредъка в годишния доклад на ЕИБ за 2010 г. относно Инвестиционния механизъм по отношение на съсредоточаването върху резултатите; счита обаче, че годишните доклади могат да бъдат усъвършенствани още повече по отношение на предоставянето на пълна, съществена и обективна информация за крайните резултати, поставените и постигнатите цели, причините за евентуалните отклонения, както и извършените оценки и обобщение на заключенията от оценките, включително слабостите и нерешените проблеми; приветства сътрудничеството, проявено от ЕИБ по време на подготвителната работа по тази резолюция във връзка с освобождаването от отговорност.

89.

Припомня, че 14 % от средствата от Инвестиционния механизъм (390 000 000 EUR) се отпускат чрез европейски двустранни финансови институции за развитие или съвместни предприятия.

90.

Изразява съжаление във връзка с липсата на прозрачност относно крайните бенефициенти на средствата от Инвестиционния механизъм; призовава ЕИБ строго и надлежно да проверява за провеждането на подходящи консултации с обществеността на местно равнище относно свързаните с развитието аспекти на проекти, обезпечени с гаранция от Съюза, преди одобряване на проекта, включително работата на финансовите посредници при използването на заема, отпуснат от ЕИБ във връзка с тези аспекти; счита, че когато се касае за отпускане на заеми в развиващи се страни, ЕИБ следва да прилага стриктни засилени надлежни проверки по стандартизирани процедури съгласно най-добрите практики в международен план в борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризъм.

91.

Отбелязва докладите на неправителствена организация, в които се твърди за случаи, при които средства на ЕИБ са постъпвали в дружества, ръководството на които е било или в процес на разследване, или обвинено в корупция и пране на пари; призовава ЕИБ да се информира относно същността на тези случаи.

92.

Отбелязва, че ЕИБ осигурява взаимното допълване между проектите, финансирани от ЕИБ и от Комисията чрез консултации с Комисията на много ранен етап, преди ЕИБ да започне финансовия и правен анализ на проектите; припомня, че Комисията е член без право на глас на Комитета за Инвестиционния механизъм и представя становището си по всяко конкретно предложение.

93.

Призовава Комисията да продължи да следи и контролира строго прилагането на Инвестиционния механизъм и редовно да информира комисията по бюджетен контрол на Парламента за заключенията си.

94.

Припомня, че тристранното споразумение между Комисията, ЕИБ и Сметната палата определя ролята на Сметната палата в контрола на ЕФР, управлявани от ЕИБ; приканва Сметната палата да изготви специален доклад относно ефективността и ефикасността на ЕФР, управлявани от ЕИБ, от гледна точка на намаляване на бедността.

95.

Отбелязва, че ЕИБ плаща променливо възнаграждение под формата на годишни бонуси на служителите си; призовава ЕИБ ежегодно да публикува подробна информация на уебсайта си относно размера на годишните бонуси на неговия управленски персонал, включително тези на всеки член на съвета на директорите, на управителния комитет и на одитния комитет.

96.

Отбелязва освен това, че в сегашния съвет на директорите на ЕИБ има седем жени и 19 мъже; насърчава държавите членки да предлагат кандидатури на жени за запълване на двете понастоящем незаети места, за да се постигне по-балансирано представителство в съвета.