4.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/20

(1)

Целта на наблюдението на границите е да се предотврати неразрешено преминаване на границите, да се противодейства на трансграничната престъпност, да бъдат заловени лицата, които незаконно преминават границите, или да бъдат предприети други мерки срещу тях. Наблюдението на границите следва да осигури ефективно предотвратяване и разубеждаване на лицата да заобикалят проверките по граничните контролно-пропускателни пунктове, както и разкриване на неразрешено преминаване на външните граници.

(2)

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (наричана по-долу „Агенцията“) отговаря за координирането на оперативното сътрудничество между държавите-членки с цел улесняване на прилагането правото на Съюза, включително по отношение наблюдението на границите. Необходими са допълнителни правила по отношение на наблюдението на границите, осъществявано от морски или въздушни екипи на една държава-членка по морските граници на друга държава-членка в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Агенцията, и за по-нататъшното укрепване на това сътрудничество.

(3)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 и общите принципи на правото на Съюза мерките, предприети в хода на операция по наблюдение на границите, следва да бъдат съразмерни на целите, които се преследват с тях, и да зачитат напълно основните права и правата на бежанците и на лицата, търсещи убежище, включително и по-специално забрана на връщането (refoulement). Държавите-членки са обвързани от разпоредбите на достиженията на право на Съюза в областта на убежището, и по-специално от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки (2), по отношение на молбите за предоставяне на убежище, подадени на територията, включително на границата и в транзитните зони, на държавите-членки.

(4)

На заседанията си на 18 и 19 юни 2009 г. и 29 и 30 октомври 2009 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от засилване на операциите за граничен контрол, координирани от Агенцията, и от ясни правила за участие в съвместни патрули. На заседанието си през юни Европейският съвет също така наблегна на необходимостта от правила за сваляне на брега на спасени лица.

(5)

Следва да бъде взет предвид фактът, че операциите по наблюдение на границите, координирани от Агенцията, се провеждат в съответствие с оперативен план и с времеви график и инструкции, изготвени от координационен център, в който са представени участващите държави-членки и Агенцията, и че преди началото на операцията се определят една или повече държави-членки домакини, чиито граници ще бъдат обект на наблюдение.

(6)

Изпълнението на настоящото решение не засяга разделението на областите на компетентност между Съюза и държавите-членки и не засяга задълженията на държавите-членки съгласно Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за търсене и спасяване по море, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Конвенцията за статута на бежанците, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и други съответни международни инструменти.

(7)

При провеждане на морска операция по наблюдение на границите може да възникне ситуация, при която да бъде необходимо да се окаже помощ на лица, изпадали в беда.

(8)

В съответствие с международното право всяка държава следва да изисква от капитана на кораб, плаващ под нейно знаме, да оказва помощ на всяко открито в морето лице, което е в опасност от изгубване, и възможно най-бързо да пристъпва към спасяване на изпаднали в беда лица, ако това може да се извърши без сериозна опасност за кораба, неговия екипаж или пътници. Тази помощ следва да бъде оказана без значение на гражданството или статута на нуждаещите се лица или на обстоятелствата, при които са открити.

(9)

За да се осигури по-добра координация между държавите-членки, участващи в операции във връзка с подобни ситуации, и за улесняване провеждането на такива операции в настоящото решение следва да бъдат включени необвързващи насоки. Настоящото решение следва да не засяга отговорностите на органите по издирване и спасяване, включително гарантиране, че координацията и сътрудничеството се осъществяват по такъв начин, че спасените лица да бъдат транспортирани до безопасно място.

(10)

Настоящото решение зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно човешко достойнство, забрана за изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание, право на свобода и сигурност, забрана за връщане, недискриминация и правата на детето. Настоящото решение следва да се прилага от държавите-членки в съответствие с тези права и принципи.

(11)

Доколкото целите на настоящото решение, а именно приемането на допълнителни правила за наблюдение на морските граници от служителите на граничната охрана, чиято дейност е координирана от Агенцията, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки вследствие на различията в тяхното право и практики и могат поради многонационалния характер на операциите да бъдат по-добре постигнати на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(12)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение доразвива достиженията на правото от Шенген, Дания в съответствие с член 4 от посочения протокол взема решение в срок 6 месеца след датата на приемането на настоящото решение дали ще го прилага в националното си право.

(13)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (3), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (4) от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(14)

По отношение на Швейцария, настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (6) от 28 януари 2008 г. относно сключването на посоченото споразумение от името на Европейската общност.

(15)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/261/ЕО на Съвета от 28 февруари 2008 г. (7) относно подписването на посочения протокол от името на Европейската общност.

(16)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (8). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(17)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (9). Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(18)

Комитетът по Кодекса на шенгенските граници, с който беше проведена консултация на 19 октомври 2009 г., не се произнесе със становище, вследствие на което Комисията, в съответствие с член 5а, параграф 4, буква а) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10), представи на Съвета предложение относно мерките, които да бъдат предприети, и в същото време го препраща на Европейския парламент,