ПРИЛОЖЕНИЕ

Подкрепа на ЕС за изпълнението на Резолюция 1540 (2004) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации

1.   Предистория

В своя доклад от април 2006 г. Комитет 1540 заключи, че на 62 държави все още предстои да подадат своите първи национални доклади, а на 55 държави, въпреки че вече са подали своите доклади, все още предстои да подадат допълнителна информация и уточнения. Тъй като тези държави са концентрирани в три географски района (Африка, Карибите и Южния Тихи океан) и тъй като пропуските в националните доклади имат определен регионален характер, Комитет 1540 предложи дейностите за подпомагане на държавите за изпълнение на изискванията на Резолюция 1540 на СС на ООН да бъдат насочени към региони и области, където са установени специфични потребности.

В отговор на това виждане подкрепата на ЕС за дейностите на Комитета 1540 за периода 2004—2007 г. бе в две насоки:

—	ЕС предприе постъпки пред трети държави, за да насърчи представянето на национални доклади съгласно Резолюция 1540 на СС на ООН;

—

на 12 юни 2006 г. ЕС прие Съвместно действие 2006/419/ОВППС, с което предоставя финансова подкрепа за пет информационни дейности, насочени към пет различни региона с развиващи се страни. Тези информационни дейности, под формата на семинари, целяха да повишат информираността сред развиващите се страни относно задълженията им съгласно Резолюция 1540 на СС на ООН и да допринесат за укрепване на националния административен капацитет на трети държави за изготвяне на национални доклади за изпълнението на Резолюция 1540 на СС на ООН.

Според брифинга, проведен от председателя на Комитет 1540 пред СС на ООН на 17 декември 2007 г., е постигнат значителен напредък по отношение на задълженията за докладване на държавите-членки на ООН, но в следващия период са необходими допълнителни усилия за постигане на цялостно изпълнение на всички аспекти на резолюцията. По-конкретно, през март 2008 г. 144 държави вече са били представили своите първи доклади, а 99 държави вече са били представили поисканата допълнителна информация. Следователно тематичната дискусия по информационните дейности, проведена от Комитет 1540 през октомври 2007 г., отчете необходимостта от поетапен подход и препоръча бъдещите информационни дейности да се съсредоточават по-малко върху въпроса за докладването и повече върху подпомагането на държавите по проблемите на изпълнението.

На брифинга през декември 2007 г. бе подчертано също така, че в практическата работа основното внимание на Комитет 1540 следва да се измести от докладването към изпълнението на всички аспекти на Резолюция 1540 на СС на ООН. В това отношение индивидуално разработени информационни дейности и помощ, които съответстват на регионалните и други специфични обстоятелства, биха могли да помогнат на държавите-членки да се справят с предизвикателствата на изпълнението. Както е посочено в работната програма на комитета, националните планове или пътни карти за изпълнение могат да служат на държавите като полезни инструменти за планиране и тази идея следва да бъде допълнително насърчавана. Съответните държави следва да получават повече помощ при разработване на своите национални планове за действие. Освен това капацитетът на държавите-членки за формулиране на целенасочени искания за помощ следва също да бъде повишен.

2.   Описание на проектите

Проектите в подкрепа на изпълнението на Резолюция 1540 на СС на ООН ще бъдат под формата на шест семинара, насочени към повишаване на капацитета на служителите, които отговарят за управлението на процеса на контрол върху износа в шест подрегиона (Африка, Централна Америка, държавите от Меркосур, Близкия изток и района на Персийския залив, тихоокеанските острови и Югоизточна Азия), така че на практическо равнище те да могат да предприемат усилия за изпълнение на Резолюция 1540 на СС на ООН. Предложените семинари ще са специално разработени за служители от гранични, митнически и регулаторни органи и ще включва основните елементи от процеса на контрол върху износа, включително приложимо право (включително национални и международноправни аспекти), регулаторен контрол (в това число разпоредби за лицензиране, проверка за краен потребител и програми за повишаване на информираността) и прилагане (в това число идентифициране на стоки, оценка на риска и методи за разпознаване).

По време на семинара държавите ще бъдат насърчавани да предоставят и да споделят опит по практически въпроси, свързани с изпълнението. Държавите ще имат възможност да сравнят своите процеси на контрол върху износа и чрез това сравнение да определят онези практики, които биха могли да се подобрят от опита на другите. Когато е необходима помощ, за да могат държавите да прилагат най-ефективните практики, могат да бъдат разработвани програми за помощ.

Предложените дейности следва също да дават възможност на посочените по-горе служители ясно да установяват пропуски и потребности, като отчитат различни гледни точки (на правителството и на промишлените отрасли), което да позволи формулирането на целенасочени искания за помощ за обучение, оборудване и други области на дейност. Тези искания ще бъдат представяни на Комитет 1540 за разпространение сред държавите или пряко на държавите, на международни, регионални и неправителствени организации. Освен че ще ползват опита на експертите от Комитет 1540, тези семинари е необходимо да ползват наличния международен експертен опит. Следователно държавите донори, както и международните междуправителствени организации също биха могли да предоставят признати или известни свои експерти, като ги предоставят на разположение за времето на семинара.

Настоящото ново съвместно действие доразвива и засилва усилията, предприети в рамките на предходното Съвместно действие 2006/419/ОВППС, което бе насочено главно към задълженията за повишаване на информираността и за докладване. То ще предостави ясно оперативно и подрегионално измерение на проектите, като включи приблизително по трима държавни служители (практикуващи специалисти/експерти) от всяка участваща държава в семинарите с продължителност от три до четири дни.

Семинарите, финансирани чрез настоящото съвместно действие, ще улеснят ясното установяване на пропуски и потребности, което ще бъде особено полезно за Европейския съюз, основно при избора на държави, които биха могли да се ползват от проектите за изграждане на капацитет, финансирани по линия на новия инструмент за стабилност. Това ще помогне и за определяне на конкретните области, в които са най-належащи допълнителни действия на ЕС. Участниците в семинарите ще бъдат насърчавани да подават конкретни искания за помощ. ЕС ще определи обхвата на помощта, като вземе предвид намеренията на други потенциални донори, и ще осигури максимално съгласуване с други финансови инструменти на ЕС (например взаимното допълване на действия по Инструмента за стабилност в областта на контрола върху износа в трети държави с настоящото съвместно действие).

Резултати от проектите:

—	по-добро разбиране от страна на участниците на националните, регионалните и международните усилия за предотвратяване на разпространяването на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне;

—	по-голяма яснота по отношение на текущите мерки за изпълнение и прилагане и увеличаване на предприетите или планираните стъпки за пълно изпълнение на Резолюция 1540 на СС на ООН;

—	по-добра оценка на риска и подобряване на техниките за разпознаване и преглед;

—	подобрено взаимодействие и обмен на информация между националните и регионалните органи за контрол върху износа и правоприлагане;

—	по-добро разбиране на движенията на товари и на методите, които се използват за заобикаляне на процедурите за контрол върху износа;

—	по-добро разбиране на същността на двойната употреба на някои стоки и подобрена способност за идентифициране на онези стоки с двойна употреба, които са свързани с оръжията за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне;

—	засилено сътрудничество между служителите от регулаторните и правоприлагащите органи и отраслите на промишлеността;

—

резултати от семинара за участниците: а) изготвяне на възможни бъдещи национални планове за действие; б) разработване по време на този семинар на искания за помощ за бъдещи последващи действия относно по-специфични области и, ако е уместно, засилено сътрудничество с междуправителствени и подрегионални организации при предоставянето на такава помощ; и в) доклад за хода на семинара.

3.   Продължителност

Общата очаквана продължителност на проекта е 24 месеца.

4.   Бенефициери и участници

Подбраните за участие държави са определени в съответствие с няколко критерия. За определяне на държавите, които може да се нуждаят от помощ в области, като оценката на риска, граничния контрол и контрола при прехвърляне на товари, идентифицирането на стоки и техниките за разпознаване, бяха използвани анализи на модели на изпълнението на Резолюция 1540 на СС на ООН по държави.

При предлагането на посочените по-долу държави за участие в проектите бяха отчетени и тяхната различна степен на изпълнение и способности. Сходствата в регионални въпроси, като прехвърляне на товари, представляват свързваща нишка и дават възможност да се установи и развива единодействието между държавите.

Освен това избраните държави участваха в информационни дейности, провеждани преди това в съответния подрегион.

Държавите ще бъдат приканени да определят служители на равнище изпълнение, които да са запознати с процесите на контрол върху износа и граничен контрол. Сред тези служители би могло да има представители от следните области на управление:

—	регулаторни органи, както и

—	гранични правоприлагащи органи (в това число митнически и полицейски органи, като особено внимание ще бъде обърнато на междуправителствените и междуведомствените процеси).

Когато е уместно, ще бъдат канени и представители на други институции, определени като важни за процеса на контрол върху износа, след решение на председателството на ЕС, подпомагано от ГС/ВП.

Ще бъде обмислена и покана за участие в семинара за съответните междуправителствени и регионални организации.

Важно е да се подчертае, че поради своето географско местоположение, политическа ситуация или националните си енергийни планове някои от участващите държави могат, дори и непреднамерено да се изправят пред рискове от разпространение на оръжия за масово унищожение (ОМУ). Някои от тях вече започнаха конструктивен диалог с ЕС по въпросите на неразпространението на ОМУ, включително чрез преговори и подписване на двустранни споразумения, съдържащи клаузи за неразпространение на ОМУ. Ето защо организирането на тази серия от семинари представлява много добра възможност за ЕС да изпълни своите задължения по тези клаузи и да демонстрира и чрез многостранни средства значението, което придава на помощта за развиващите се страни.

Избраните за участие в семинарите държави включват:

1.	Проект, обхващащ Африка Гана, Кения, Мароко, Нигерия, Уганда, Южна Африка, Република Конго, Египет, Либия и Танзания.

2.	Проект, обхващащ Централна Америка Белиз, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа и Панама.

3.	Проект, обхващащ държавите от Меркосур Аржентина, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Венецуела, Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор и Перу.

4.	Проект, обхващащ региона на Близкия изток и Персийския залив Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Оман, Саудитска Арабия, Сирия, Обединени арабски емирства.

5.	Проект, обхващащ тихоокеанските островни държави Фиджи, Маршалови острови, Микронезия (Федерални щати), Науру, Палау, Папуа-Нова Гвинея, Соломонови острови (Република), Тимор Лесте, Тувалу, Вануату.

6.	Проект, обхващащ държавите от Югоизточна Азия Камбоджа, Индонезия, Малайзия, Мианмар, Филипини, Сингапур, Тайланд и Виетнам.

5.   Изпълнителна структура

Председателството с помощта на ГС/ВП отговаря за изпълнението на настоящото съвместно действие. Председателството възлага техническото изпълнение на секретариата на ООН (СВР). Секретариатът на ООН (СВР) ще подпише споразумение за подкрепа на приемаща държава с държавите, които бъдат определени като приемащи държави. Приемащата държава ще участва в изпълнението на проектите, финансирани от настоящото съвместно действие. Възлагането на обществени поръчки за всякакви стоки, дейности или услуги от секретариата на ООН (СВР) на приемащите държави в контекста на настоящото съвместно действие ще се извършва съобразно приложимите правила и процедури на ООН, подробно описани в споразумението за финансиране на ЕС със секретариата на ООН (СВР) (член 3, параграф 3 от настоящото съвместно действие).