Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52022AE5434

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС (COM(2022) 583 final)

EESC 2022/05434

OB C 146, 27.4.2023, p. 53–58 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.4.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/53

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС

(COM(2022) 583 final)

(2023/C 146/09)

Докладчик:

Krister ANDERSSON

Съдокладчик:

Dominika BIEGON

Искане за консултация

Европейска комисия, 19.12.2022 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

1.2.2023 г.

Приемане на пленарна сесия

23.2.2023 г.

Пленарна сесия №

576

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

202/3/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) горещо приветства съобщението на Комисията, в което се очертават насоките за реформа на рамката за икономическо управление.

1.2.

 ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от бързо постигане на споразумение преди бюджетните процедури на държавите членки за 2024 г. Както посочва Комисията, съществува спешна нужда от силна координация на бюджетната и структурната политика, както и от ефективно икономическо и фискално наблюдение с цел насърчаване на приобщаващ растеж и подпомагане на Европейската централна банка (ЕЦБ) да постигне договорените цели.

1.3.

 ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно липсата на разумни политики от страна на държавите членки при благоприятна конюнктура (1), като в същото време фискалните правила са ограничили фискалното пространство за маневриране по време на икономически спадове в някои от тях.

1.4.

 ЕИСК признава намерението на Комисията да запази референтните стойности. Критерият за дефицита от 3 % от БВП има ефект на политически и пазарен сигнал. Като цяло ЕИСК подчертава, че структурните планове във фискалната област трябва да гарантират, че съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП намаляват или остават на разумни равнища.

1.5.

 ЕИСК подкрепя предложението на Комисията да не се прилага повече строгото правило на една двадесетата част, тъй като то би могло да натовари държавите членки с висок дълг, което ще окаже отрицателно въздействие върху растежа и самата устойчивост на обслужването на дълга. Средносрочният четиригодишен период за оценка на референтните фискални корекции, който при необходимост може да бъде удължен с още три години, също изглежда пропорционален.

1.6.

 ЕИСК приветства акцента на Комисията върху нетните първични разходи като основен параметър за оценка на новото икономическо управление.

1.7.

 ЕИСК посочва че, фискалната политика е традиционна област на парламентарната политика, тъй като засяга цялата структура на държавните разходи и приходи. За да бъде успешна една реформирана рамка, от ключово значение е ангажираността с процеса.

1.8.

 ЕИСК счита, че е необходима спешна солидна реформа на европейското икономическо управление в интерес на гражданите, предприятията и правителствата. Поради това е важно да се разработят допълнителни мерки, които биха могли да бъдат предприети за засилване на ангажираността с правилата, като по този начин се гарантира, че всички правителства са ангажирани с преработената рамка.

1.9.

 ЕИСК счита, че е от първостепенно значение предстоящите законодателни предложения да установят минимални стандарти за национален парламентарен контрол и участие на организираното гражданско общество при изготвянето на националните средносрочни структурни планове във фискалната област.

1.10.

 ЕИСК подчертава необходимостта от подходящи правила, гарантиращи стриктно правоприлагане. В извънредните случаи, в които се предвиждат санкции, те трябва да бъдат ефективни и да се прилагат по прозрачен начин. За да се запази доверието в тези правила, те трябва да се прилагат по един и същ начин за всички държави членки.

1.11.

 ЕИСК приветства факта, че повишаването на качеството и количеството на публичните инвестиции се очертава като фактор, който трябва да бъде взет предвид в процеса на постигане на устойчивост на дълга. Комитетът приветства също така удължаването на набора от стъпки за корекция, което може да бъде получено за срок от максимум три години.

1.12.

 За да се постигнат целите на ЕС в областта на климата, основният капитал трябва да бъде изцяло преразгледан, а публичните и частните инвестиции — да бъдат разширени. В миналото ЕИСК е призовавал за мерки за преодоляване на огромния недостиг на инвестиции (2). Комитетът подчертава, че може да са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира мобилизирането на достатъчно частен и публичен капитал за екологичния преход и социалното сближаване.

1.13.

 За да се осигури прозрачност и да се улесни ефективният мониторинг на изпълнението на средносрочните структурни планове във фискалната област, от държавите членки се изисква да представят годишни доклади за напредъка и подробно описание на състоянието на изпълнението на реформите и инвестициите. Тези доклади и оценките на Комисията и Съвета, извършени в контекста на годишното наблюдение, следва да бъдат публично достъпни.

2.   Контекст на проектостановището

2.1.

 В съобщението на Европейската комисия (3) се определят общите принципи за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС. За да се подобри настоящата рамка, инициативата на Комисията има за цел да укрепи устойчивостта на обслужването на дълга и да насърчи устойчив и приобщаващ растеж чрез инвестиции и реформи.

2.2.

 Нетните първични разходи, т.е. разходите под държавен контрол, ще бъдат основният показател, разглеждан от Комисията. Нетните първични разходи също ще бъдат основата за определяне на наборите от стъпки за фискални корекции и за осъществяване на годишното фискално наблюдение с цел опростяване на настоящите правила.

2.3.

 Освен това Комисията ще разработи референтен набор от стъпки за фискални корекции за всяка държава членка за период от четири години въз основа на методология, създадена за анализ и оценка на устойчивостта на обслужването на дълга. Наборът от стъпки за корекция следва да гарантира, че съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП на държавите членки със специфичните предизвикателства по отношение на дълга, пред които са изправени, ще започнат да намаляват, като се гарантира, че дефицитът остава под равнището от 3 % от БВП, предвидено в правилата на Договора.

2.4.

 Комисията ще извършва постоянен мониторинг на плановете, като ще изисква от държавите членки да представят годишни доклади за напредъка по прилагането им, за да бъде мониторинговата дейност по-ефективна и прозрачна. Процедурата при прекомерен дефицит (ППДф) ще бъде запазена, а основаната на дълга ППДф ще бъде укрепена и задействана, когато държава членка с дълг над 60 % от БВП се отклони от договорения курс на разходите.

2.5.

 Средносрочният подход, възприет от Комисията, ще позволи да се направи разграничение между държавите членки въз основа на предизвикателствата пред устойчивостта на обслужването на държавния им дълг. Като се има предвид тежестта върху държавите членки с висок дълг, текущият референтен показател за намаляване на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП (т.нар. „правило на една двадесетата част“) ще бъде заменен от наблюдение, основано в по-голяма степен на риска, за да се избегнат неблагоприятни последици за растежа и самата устойчивост на обслужването на дълга.

2.6.

 Комисията възнамерява да укрепи механизмите за правоприлагане като необходимо допълнение към основаното на риска наблюдение. Инструментите за правоприлагане ще включват: ефективни финансови санкции, чието приложение ще бъде улеснено и ще стане по-вероятно посредством намаляването на техния размер; II) санкции, свързани с репутацията, в случай на ППДф или други отклонения; III) макроикономически условия за финансиране от ЕС.

3.   Общи бележки

3.1.

 ЕИСК горещо приветства съобщението на Комисията, в което се очертават насоките за реформа на рамката за икономическо управление. В същото време Комитетът отбелязва, че предстои да бъдат уточнени още много подробности, което позволява само предварителна оценка.

3.2.

 ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от бързо постигане на споразумение преди бюджетните процедури на държавите членки за 2024 г. Както посочва Комисията, съществува спешна нужда от силна координация на бюджетната и структурната политика, както и от ефективно икономическо и фискално наблюдение с цел насърчаване на приобщаващ растеж и смекчаване на социалните и икономическите дисбаланси в координация с институционалните действия на Европейската централна банка, насочени към постигането на договорените ѝ цели.

3.3.

 ЕИСК оценява цялостния подход на Комисията, съсредоточен върху националните средносрочни структурни планове във фискалната област, които обхващат фискални цели, цели за реформи и цели за инвестиции в рамките на едно място. Тези планове предоставят на държавите членки по-голяма гъвкавост по справедлив начин и в основана на риска рамка, която ще бъде оценена в средносрочен план.

3.4.

 ЕИСК подкрепя амбицията и ключовите елементи на инициативата на Комисията, насочена към подобряване на националната ангажираност, опростяване на рамката, преминаване към по-голям средносрочен фокус в съчетание с по-силно и по-последователно правоприлагане (4).

3.5.

 ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно липсата на разумни политики от страна на държавите членки при благоприятна конюнктура (5), като в същото време фискалните правила са ограничили фискалното пространство за маневриране по време на икономически спадове в някои от тях. ЕИСК отбелязва, че годините, в които се наблюдава положителен растеж, следва да бъдат свързани с намаляване на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП, като се създаде възможност за използване на фискална гъвкавост в годините на рецесия. В същото време, когато държавите членки са изправени пред стагнация или дълбока рецесия, е необходима фискална свобода на действие. ЕИСК счита, че предложението на Комисията е стъпка в правилната посока, която дава възможност на държавите членки да провеждат надеждни антициклични политики в бъдеще.

3.6.

 ЕИСК признава намерението на Комисията да запази референтните стойности, тъй като ясните цифри имат ефект на политически и пазарен сигнал. Прагът на дефицита от 3 % от БВП действително е твърдо установен в Договора, добре известен е и е еднакво приложим за всички държави от ЕС. ЕИСК е съгласен с Комисията, че структурните планове във фискалната област трябва да гарантират, че съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП намаляват или остават на разумни равнища.

3.7.

 Според ЕИСК може да са необходими краткосрочни отклонения от прага, за да се посрещнат огромните нужди от инвестиции, които понастоящем са свързани с екологичния и цифровия преход, или за да се даде възможност за определяне на набор от стъпки за корекция, който не застрашава растежа.

3.8.

 ЕИСК счита, че представената от Комисията средносрочна рамка е разумна и в състояние да прави разграничение между много различните равнища на съотношения на консолидирания държавен дълг към БВП в държавите членки, като позволява модулни подходи, насочени към разнородни национални ситуации, при които тези съотношенията могат да варират от под 60 % до над 150 %. Във връзка с това ЕИСК подкрепя предложението на Комисията да не се прилага повече строгото правило на една двадесетата част, тъй като то би могло да натовари държавите членки с висок дълг, което ще окаже отрицателно въздействие върху растежа и самата устойчивост на обслужването на дълга. Средносрочният четиригодишен период за оценка на референтните фискални корекции, който при необходимост може да бъде удължен с още три години, също изглежда пропорционален предвид настоящите и предвидимите икономически и международни условия.

3.9.

 ЕИСК приветства акцента на Комисията върху нетните първични разходи като основен параметър за оценка на новото икономическо управление. Във връзка с това Комитетът призовава националните средносрочни структурни планове във фискалната област да включват целенасочени, стратегически и добре планирани публични инвестиции в съответствие с приоритетите на ЕС. Тези инвестиции следва да формират по-голям дял от държавните разходи, като насърчават приобщаващ и устойчив растеж.

3.10.

 ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че качеството на публичните разходи трябва да се подобри. Реформите и инвестициите за засилване на растежа следва да бъдат подкрепени на национално равнище, като същевременно се следва надежден курс на намаляване на дълга след пандемията и по време на международно напрежение.

3.11.

 ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, че са необходими строги клаузи за дерогация за справяне с изключителни ситуации, при които одобреният набор от стъпки за корекция не може да бъде реалистично съблюдаван. Стриктното придържане към договорения многогодишен курс на нетните първични разходи би позволило фискалната политика да бъде антициклична, като при благоприятна конюнктура се демонстрира намаляване на съотношенията на консолидирания държавен дълг към БВП, а при неблагоприятна конюнктура е възможно да се предприемат необходимите действия (6), даващи възможност за защита на най-уязвимите.

3.12.

 ЕИСК посочва че, фискалната политика е традиционна област на парламентарната политика, тъй като засяга цялата структура на държавните разходи и приходи. За да бъде успешна една реформирана рамка, от ключово значение е ангажираността с процеса. ЕИСК счита, че е от първостепенно значение предстоящите законодателни предложения да установят минимални стандарти за национален парламентарен контрол и участие на организираното гражданско общество при изготвянето на националните средносрочни структурни планове във фискалната област. Парламентите и организираното гражданско общество, както и регионалните и местните органи следва да участват ефективно, тъй като ангажираността със средносрочните структурни планове за реформа във фискалната област ще бъде силна само ако всички съответни заинтересовани страни са ангажирани в достатъчна степен (7). Националните парламенти следва да търсят отговорност от правителствата за провежданите от тях фискални политики и политики за реформа.

3.13.

 В случай на смяна на правителството трябва да бъдат възможни изменения в средносрочните структурни планове, стига да не бъде застрашена стабилността в средносрочен план. Ако правителствата въведат нови дискреционни мерки по отношение на приходите, като същевременно запазят цялостната устойчивост на обслужването на дълга, адаптирането на курса на разходите следва да бъде възможно, без да е необходимо отново да се преминава през целия процес на валидиране на структурните планове във фискалната област.

3.14.

 ЕИСК отбелязва, че ако предложенията на Комисията бъдат изпълнени, самата тя би имала по-голямо влияние върху фискалната политика на държавите членки (8). В същото време специфичните за всяка държава препоръки стават по-обвързващи, тъй като липсата на изпълнение би могла да доведе до намаляване на финансирането от ЕС и до по-рестриктивен набор от стъпки за корекция. Значението на европейския семестър също ще нарасне. Поради това е важно да се насърчи участието на националните парламенти и организациите на гражданското общество, така че да се повиши ангажираността с основаната на правила система. Надзорната и контролната функция на Европейския парламент е важна, особено по отношение на правоприлагането и корективните мерки. Същевременно трябва да се зачитат принципът на субсидиарност и разделението на правомощията в Договорите.

3.15.

 ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за повишаване на ефективността на механизмите за контрол на прилагането, свързани с финансите и репутацията, в случай на отклонения. Предвид повишената гъвкавост, с която държавите членки биха се ползвали при изпълнението на своите фискални, инвестиционни и структурни реформи в рамките на националните структурни планове във фискалната област, приложимите правила следва да се прилагат ефективно в случай на неспазване. По този начин ще бъде насърчавано своевременното консолидиране на публичните финанси, което ще повиши устойчивостта на обслужването на дълга.

3.16.

 ЕИСК подчертава необходимостта от подходящи правила, като се гарантира стриктно правоприлагане. В извънредните случаи, в които се предвиждат санкции, те трябва да бъдат ефективни и да се прилагат по прозрачен начин. За да се запази доверието в тези правила, те трябва да се прилагат по един и същ начин за всички държави членки. В анализа на правоприлагането следва да бъдат включени възможните социални последици и въздействия върху тенденциите в устойчивостта на обслужването на дълга.

4.   Конкретни бележки

4.1.

 Тъй като се предлага плановете за нетните първични разходи да се превърнат в основен параметър за оценка, ЕИСК подчертава необходимостта от ясни и прозрачни правила за изчисляване на тези разходи. Поради това дискреционните мерки по отношение на приходите, както и разходите за циклична безработица, трябва да бъдат обективно и ясно определени и съгласувани от всички държави членки.

4.2.

 Въпреки че изключването на разходите за циклична безработица от разходните планове може да е разбираемо, то не бива да пречи на държавите членки да отговорят на всяка необходимост от подобряване на функционирането на пазара на труда с цел намаляване на структурната безработица, тъй като дори да не са изключени, този вид разходи може значително да допринесат за повишаване на растежа и заетостта в средносрочен план, което на свой ред да подобри устойчивостта на обслужването на дълга. В същото време трябва да се насърчават добрите условия на труд в средносрочен план. Важно е правилата да бъдат ясни и стабилни, като се гарантира, че държавите членки не се стремят към какъвто и да било вид „творческо счетоводство“.

4.3.

 ЕИСК приветства факта, че повишаването на качеството и количеството на публичните инвестиции се очертава като фактор, който трябва да бъде взет предвид в процеса на постигане на устойчивост на обслужването на дълга. Комитетът приветства също така удължаването на набора от стъпки за корекция, което може да бъде получено за срок от максимум три години, при условие че държавите членки подкрепят плановете си с набор от реформи и инвестиции, които подпомагат устойчивия растеж и устойчивостта на обслужването на дълга.

4.4.

 За да се постигнат целите на ЕС в областта на климата, основният капитал трябва да бъде изцяло преразгледан и публичните и частните инвестиции да бъдат разширени. В миналото ЕИСК призова за въвеждането на златно правило за публичните инвестиции, за да се гарантира преодоляването на огромния недостиг на инвестиции. Това не е част от предложението на Комисията. Все пак то съдържа важни елементи за засилване на публичните инвестиции. В действителност обаче не е възможно да се определи количествено размерът на публичните инвестиции, които ще бъдат създадени, тъй като голяма част от тях ще зависят от преговорите между Комисията и държавите членки относно структурните планове във фискалната област. Ето защо ЕИСК подчертава, че може да са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира мобилизирането на достатъчно частен и публичен капитал за екологичния преход и социалното сближаване.

4.5.

 Поради основания на риска подход, предложен от Европейската комисия, анализът на устойчивостта на обслужването на дълга ще придобие решаващо значение в бъдещата рамка на ЕС за икономическо управление. ЕИСК посочва, че прецизирането на детайлите на анализа на устойчивостта на обслужването на дълга, включително дали свързаните с климата рискове са включени в него, е изключително политически въпрос и следва да бъде обсъден задълбочено с компетентните заинтересовани страни. Окончателните параметри на този анализ трябва да се определят по демократичен и прозрачен начин. Независимите фискални институции биха могли да играят важна роля при оценката на целесъобразността на основните допускания, като участват в дебата и предоставят информация на националните парламенти.

4.6.

 За да се осигури прозрачност и да се улесни ефективният мониторинг на изпълнението на средносрочните структурни планове във фискалната област, от държавите членки се изисква да представят годишни доклади за напредъка и подробно описание на състоянието на изпълнението на реформите и инвестициите. Тези доклади и оценките, извършени от Комисията и Съвета в контекста на годишното наблюдение, следва да бъдат публично достъпни.

4.7.

 ЕИСК счита, че предвиденото повишено внимание към променливите, свързани с потоците, в процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) трябва да бъде конкретизирано и количествено определено по време на следващите стъпки на реформата на икономическото управление, което да я направи симетрична, оперативна и прозрачна.

4.8.

 ЕИСК подчертава, че е важно да се установи и разработи подходящ процес за първата проверка за дисбаланси в доклада за механизма за предупреждение и да се определи дали съществуват дисбаланси в задълбочените прегледи. Препоръките следва да се оценяват по отношение на европейските двигатели на растежа и тяхното въздействие върху икономическото развитие. Значението на необходимостта от по-ориентирано към бъдещето наблюдение с цел бързо откриване и преодоляване на възникващите дисбаланси трябва да бъде подробно формулирано.

4.9.

 ЕИСК подчертава значението на установяването на строги правила, които могат да функционират в променящите се икономически условия, и необходимостта от ангажираност и активно участие от страна на държавите членки. За да се увеличат инвестициите и равнищата на производителност в целия ЕС, реформата на фискалната рамка не трябва да се забавя.

4.10.

 ЕИСК счита, че е необходима спешна солидна реформа на европейското икономическо управление в интерес на гражданите, предприятията и правителствата. Поради това е важно да се разработят допълнителни мерки, които биха могли да бъдат предприети за засилване на ангажираността с правилата, като по този начин се гарантира, че всички правителства са ангажирани с преработената рамка.

4.11.

 ЕИСК отбелязва, че много от процедурите, предвидени в предложението на Комисията, трябва да бъдат разработени в детайли. Ето защо Комитетът очаква възможността през 2023 г. да изрази своята позиция и да предостави консултации относно по-подробни предложения.

Брюксел, 23 февруари 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1)  COM(2022) 583 final, стр. 3.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход“ (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11).

(3)  COM(2022) 583 final.

(4)  COM(2022) 583 final, стр. 1.

(5)  COM(2022) 583 final, стр. 3.

(6)  COM(2022) 583 final, стр. 16.

(7)  ЕИСК отбелязва критиката за слабото участие на гражданското общество в регламента относно Механизма за възстановяване и устойчивост.

(8)  ЕИСК признава, че за жизнеспособността на един паричен съюз са необходими определени фискални условия и стабилност.

Top