Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа

(COM(2022) 542 final — 2022/0347 (COD))

(2023/C 146/08)

Докладчик:

Kęstutis KUPŠYS

Искане за консултация	Европейски парламент, 19.1.2023 г. Съвет, 24.1.2023 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	3.2.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	22.2.2023 г.
Пленарна сесия №	576
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/9/12

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Чистият въздух е основно право на човека, поради което ЕИСК горещо приветства предложението за преразглеждане на директивите относно качеството на атмосферния въздух (ДКАВ). Комитетът препоръчва най-късно до 2030 г. стандартите на ЕС за качество на въздуха (включително за озона, под формата на пределно допустими стойности) да бъдат напълно приведени в съответствие с актуализираните Глобални насоки за качеството на въздуха на Световната здравна организация (СЗО), както и да се разработи стабилна благоприятна рамка, основана на пределно допустими стойности, механизми за правоприлагане и ясни правила за управление. Намаляването на замърсяването на въздуха има големи съпътстващи ползи за смекчаването на последиците от изменението на климата, енергийната сигурност и биологичното разнообразие, и повишава устойчивостта на населението към пандемии.

1.2.

ЕИСК приветства възприетия от Комисията подход на съсредоточаване върху съотношението между ползи и разходи, но изразява съжаление, че това съотношение, а не показателите за максимална защита на човешкия живот и здраве, се счита за най-важния показател, който трябва да бъде взет предвид при настоящото преразглеждане. Това води по-скоро до „по-тясно привеждане в съответствие“ вместо до „пълно привеждане в съответствие“ като предпочитан вариант на политиката. С изключение на азотния диоксид, с предложението изглежда се цели привеждане в съответствие с насоките на СЗО от 2005 г., а не с най-новите насоки, публикувани през септември 2021 г.

1.3.

Стандартите за чист въздух представляват правна рамка, но намаляването на емисиите е в обхвата на други законодателни пакети. Комитетът е уверен, че амбициозно определените и своевременно прилагани прагове и правила на ДКАВ, както и ефективните секторни мерки, ще доведат до предприемането на решителни действия на национално и местно равнище.

1.4.

Гражданите също трябва да предприемат действия и да разберат каква е връзката между техния начин на живот, постъпки и модели на потребление и равнищата на замърсяване. По-добре информираните хора са много по-мотивирани да действат, като така по-лесно може да се постигне дългосрочна промяна в поведението. Затова ЕИСК призовава за увеличаване на финансирането за граждански научни проекти, свързани със замърсяването, по линия на програма „Хоризонт Европа“.

1.5.

Комитетът категорично подкрепя правото на обезщетение на лицата, претърпели увреждане на здравето вследствие на замърсяването на въздуха, и санкциите за физически и юридически лица, нарушили правилата в държавата членка.

2.   Контекст на проектостановището

2.1.

Замърсяването на атмосферния въздух (на открито) е основният фактор от екологично естество, оказващ въздействие върху здравето в ЕС, като според оценките броят на случаите на преждевременна смърт е над 300 000 годишно (1). Според оценки на СЗО замърсяването на въздуха в градовете и в селските райони е причина за преждевременната смърт на 4,2 милиона души в световен мащаб годишно (2). Това се дължи на кумулативното въздействие на замърсяването на въздуха върху общественото здраве. Така например експозицията на фини прахови частици (ПЧ) с диаметър 2,5 микрона или по-малко (ПЧ2,5) причинява много здравословни проблеми, включително сърдечносъдови, респираторни и ракови заболявания. Замърсяването на въздуха вреди и на околната среда, като причинява подкиселяване, еутрофикация и загуба на реколта.

2.2.

В широк мащаб в целия ЕС се регистрира превишаване на допустимите норми за качеството на въздуха (3), като концентрациите са значително над последните препоръки на СЗО (4).

2.3.

В ДКАВ (Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) се определят правила за управление на замърсяването на въздуха и стандарти на ЕС за качество на въздуха за 12 замърсителя: серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2)/азотни оксиди (NOx), прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), озон (O3), бензен (C6H6), олово (Pb), въглероден оксид (CO), арсен (As), кадмий (Cd), никел (Ni) и бензо(а)пирен (C20H12).

2.4.

При проверката за пригодност (7) се стигна до заключението, че настоящите ДКАВ са спомогнали за намаляване на замърсяването на въздуха. Броят на случаите на преждевременна смърт, дължащи се на замърсяване на въздуха, е със 70 % по-малък в сравнение с 90-те години на 20-и век. Въпреки това атмосферният въздух на нашия континент все още е твърде замърсен, което е в ущърб на здравето на хората и околната среда.

2.5.

Що се отнася до вредата им за човешкото здраве, замърсителите с най-голямо въздействие в Европа са ПЧ2,5, NO2 и приземният озон. Европейският съюз иска да постигне нулево замърсяване най-късно до 2050 г. във взаимодействие с усилията за неутралност по отношение на климата. Междувременно настоящото преразглеждане на ДКАВ има за цел, наред с другото: — въвеждане на по-строги стандарти за качество на въздуха в по-тясно съответствие с новите насоки на СЗО; — подкрепа за правото на чист въздух и подобряване на достъпа до правосъдие; — установяване на по-ефективни санкции и режими за обезщетение при нарушаване на правилата за качество на въздуха; — укрепване на правилата за мониторинг и моделиране на качеството на въздуха в подкрепа на превантивните действия и целенасочените мерки; — изясняване на изискванията за определяне, приемане и прилагане на законосъобразни и ефективни планове за качество на въздуха, насочени както към предотвратяване, така и към отстраняване на нарушения на законодателството; — подобряване на достъпа до публична информация и нейното качество.

3.   Общи бележки

Път към нулево замърсяване

3.1.

Чистият въздух е международно признато основно право на човека (8). Затова ЕИСК горещо приветства предложението за преразглеждане на ДКАВ. Законодателството на ЕС в областта на качеството на въздуха се доказа като ключов и основен инструмент за намаляване на замърсяването на въздуха в Съюза.

3.2.

Степента на привеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха в съответствие с най-новите насоки на СЗО е въпрос на политически избор и зависи от амбициите на държавно и градско равнище. Комисията е разгледала три сценария (и съответните варианти на политиката), които са описани в нейния доклад за оценка на въздействието (9). Изборът измежду тях е политически, а не „чисто научен“. Трите варианта се отличават с различни равнища на амбициозност — „пълно привеждане в съответствие“ (I-1), „по-тясно привеждане в съответствие“ (I-2) и „частично привеждане в съответствие“ (I-3).

3.3.

ЕИСК приветства възприетия от Комисията подход на съсредоточаване върху съотношението между ползи и разходи, но изразява съжаление, че това съотношение, а не показателите за максимална защита на човешкия живот и здраве, се счита за най-важния показател, който трябва да бъде взет предвид при настоящото преразглеждане, което води до вариант на политиката I-2 — „по-тясно привеждане в съответствие“. С изключение на NO2, с предложението в действителност се цели привеждане в съответствие с насоките на СЗО от 2005 г., а не с новите насоки, публикувани през 2021 г.

3.4.

ЕИСК настоятелно призовава във възможно най-кратък срок да се направи оценка на напредъка и да се преразгледат целите, като най-късно до 2030 г. стандартите на ЕС за качество на въздуха да бъдат напълно приведени в съответствие с актуализираните насоки на СЗО. Това привеждане в съответствие следва да бъде придружено от стабилна благоприятна рамка, основана на пределно допустими стойности, механизми за правоприлагане и ясни правила за управление.

Ограничения на настоящото предложение

3.5.

За съжаление повечето държави членки все още не спазват съществуващите стандарти на ЕС за качество на въздуха и не предприемат ефективни действия за неговото подобряване, което се потвърждава от броя на текущите производства за установяване на нарушение. Ето защо се очакваше с преразглеждането не само да се определи подходящото равнище на амбиция, съгласувано с науката, така че да се стимулират по-решителни инициативи, но и да се подобрят правилата за изпълнение и прилагане, за да се подпомогнат и насочат по-добре държавите членки и компетентните органи.

3.6.

Комитетът призовава за отстраняване на потенциалните „вратички“ в законодателството, свързано с човешкото здраве и опазването на околната среда. Членове 16 и 17 съдържат правилата за приспадане на опесъчаването/посипването на пътищата със сол през зимата и естествените източници на замърсяване на въздуха от задължението за спазване. Според Комитета този подход противоречи на целите на законодателството. Естествените и създадените от човека източници съчетават и засилват въздействието на замърсителите. Като пренебрегваме естествените източници на замърсяване на въздуха, ще продължим да излагаме на опасност живота на хората.

3.7.

По подобен начин в член 29 държавите членки трябва да въведат „ефективни, пропорционални и възпиращи“ санкции за „физически и юридически лица“, нарушили правилата в държавата членка. Това е стъпка в правилната посока, която Комитетът категорично подкрепя, тъй като е изключително важно да има работещ режим на санкции за справяне с неспазването, наред с разпоредбите на член 28 относно правото на обезщетение на хората, които са претърпели (дори и частично) увреждане на здравето от замърсяването на въздуха. Комитетът призовава да се установи ясна, строго рационална връзка между източника на замърсяване и замърсителя, която да изяснява отговорността и съответстващите ѝ санкции; освен това отправя искане да се изяснят допълнително разпоредбите относно плановете за качеството на въздуха и правните средства (включително финансови санкции) при неспазване на стандартите за качество на въздуха до изтичането на крайните срокове.

3.8.

Специално внимание следва да се обърне на озона. Според оценка на ЕАОС 24 000 случая на преждевременна смърт годишно се дължат на излагане на озон (10). Той е замърсител, който не се отделя пряко от първични източници. Образува се чрез поредица от сложни реакции в атмосферата, предизвикани от енергията, която се предава към молекулите на азотния диоксид, когато поглъщат светлина от слънчевата радиация (11). Въздействието на приземния озон („токсичен“ озон) върху здравето е добре установено: последните епидемиологични изследвания показват, че излагането на озон е свързано с повишена смъртност и заболеваемост (12), както и със сериозни увреждания на природата и културите. Все още не са предприети ефективни действия за бързо намаляване на емисиите на прекурсори на озона като метан, въпреки неотдавнашното публикуване на Плана за действие на ЕС за метана в рамките на Глобалния ангажимент за метана. Въпреки това Комитетът приветства намерението по време на прегледа на Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите през 2025 г. да се проучи възможността за включване на метана сред регулираните замърсители.

3.9.

В член 13 Комисията предлага почти всички замърсители на въздуха, които понастоящем са предмет на „целеви стойности“, да минат към „пределно допустими стойности“, с изключение на озона, за който все още да се прилагат само „целеви стойности“. Това изключение се обосновава със „сложните характеристики на образуването му в атмосферата, което усложнява задачата за оценка на осъществимостта на спазването на строги пределно допустими стойности“.

3.10.

Според Комитета тези „целеви стойности“ няма да стимулират в достатъчна степен държавите членки и компетентните органи да намалят приземния озон — един от трите най-сериозни замърсителя. Съществуват решения за намаляване на токсичния озон. Редуцирането на прекурсорите на озона като NO2, неметановите летливи органични съединения (ЛОС) и емисиите на метан ще допринесе за намаляване на концентрациите на озон. Подобряването на стандартите за емисиите от превозните средства, намаляването или забраната на разтворители, бои или пръскачки с високо съдържание на ЛОС, ефективното понижаване на емисиите на метан от енергетиката, отпадъците и селското стопанство (с най-голям принос) са ефикасни начини за намаляване на приземния озон. Тези известни инструменти следва да се използват пълноценно. Комитетът препоръчва стандартите на ЕС за озона, под формата на „пределно допустими стойности“, да бъдат изцяло приведени в съответствие с Глобалните насоки за качеството на въздуха на СЗО от 2021 г.

3.11.

В допълнение към предложението на Комисията следва да бъдат въведени допълнителни пунктове за мониторинг на ултрафини частици (УФЧ), индустриални сажди и амоняк. Предложената гъстота не е достатъчна, за да послужи за разработването на епидемиологични изследвания. Пунктовете за мониторинг трябва да бъдат планирани така, че да събират достатъчно данни с оглед на подходящото информиране на местните здравни власти за рисковете за здравето, произтичащи от местното замърсяване, включително новите замърсители, които пораждат опасения, особено що се отнася до уязвимите групи от населението и силно замърсените райони.

Специфични секторни мерки

3.12.

Що се отнася до член 10 от предложението, Комитетът предлага всяка държава членка да изгради поне един комплекс за мониторинг за всеки град с над 250 000 жители в градски фонов пункт за мониторинг. Държавите членки, в които няма градове с над 250 000 жители, трябва да изградят поне един комплекс за мониторинг в градски фонов пункт за мониторинг.

3.13.

Освен чисто медицинските насоки СЗО препоръчва опазване на природата и чистия въздух и инвестиране в чиста енергия, за да се гарантира бърз и здравословен енергиен преход, който ще донесе съпътстващи ползи и в борбата с изменението на климата. СЗО препоръчва също изграждането на здравословни и удобни за живеене градове: насърчаване на по-чистата и активна мобилност, като обществения транспорт, колоезденето и ходенето пеша; спиране на използването на парите на данъкоплатците за субсидиране на изкопаемите горива, които причиняват замърсяване на въздуха; и насърчаване на здравословното хранене.

3.14.

Тези точки за действие следва да ръководят и процеса на вземане на решения в Европа. Европейският зелен пакт и съответните широкообхватни инициативи като „Подготвени за цел 55“ или REPowerEU следва да бъдат приети и прилагани с оглед на защитата на общественото здраве и околната среда (13), както и с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, сигурността на енергийните доставки и геополитическите съображения.

3.15.

Поради тази причина ЕИСК вижда възможност за допълнителни подобрения в предложението. Недостатъкът на предложението на Комисията очевидно се състои в това, че не се гледа отвъд технически измеримото днес. Въздействието на мерките на политиката се моделира до максималните технически осъществими намаления, като базовият сценарий вече подценява съществуващия потенциал. Въвеждането на допълнително строго секторно законодателство (напр. в сектора на транспорта, битовото отопление и хранително-вкусовата промишленост) несъмнено би спомогнало за постигането на по-чист въздух: — регулиране на всички замърсители, които вредят на човешкото здраве, околната среда и климата; — установяване на строги норми за допустими емисии за печки и котли като част от преразглеждането на стандартите за екопроектиране; — гарантиране, че хранително-вкусовата промишленост също допринася за постигането на равнищата от насоките на СЗО до 2030 г., особено за намаляване на емисиите на амоняк и метан; — насърчаване на обществения транспорт и демотивиране на използването на лични автомобили; — намаляване на нормите за допустими емисии от превозни средства в ЕС до възможно най-ниското равнище в световен мащаб (и предприемане на действия възможно най-скоро), като постепенно бъдат изведени от експлоатация двигателите с вътрешно горене; — подобряване на изпитването, одобрението и сертифицирането на превозните средства; — мониторинг на емисиите на пътя, например чрез технология за дистанционно наблюдение; — хармонизиране на европейската рамка (14) за зони с ниски/нулеви емисии и въвеждане на единен портал на равнището на ЕС за проверка и регистрация на превозни средства за влизане в такива зони.

3.16.

Правилата за чист въздух представляват правна рамка, но намаляването на емисиите е в обхвата на други законодателни пакети. Според Комитета концепцията за зона с ниски/нулеви емисии предлага идеален пример за „най-добри практики“. Например в Брюксел можеше и да няма зона с ниски емисии (ЗНИ), ако не съществуваха норми, които да налагат мерки за постигане на тези цели. На по-късен етап, когато все повече градове постигнат нормите, водещите цели трябва да бъдат актуализирани въз основа на научни данни, за да се подобрява непрекъснато качеството на въздуха.

3.17.

Описаният по-горе процес създава благоприятен цикъл от действия и последици. Амбициозно определените и своевременно прилагани ограничения и правила на ДКАВ, както и ефективните секторни мерки, ще доведат до предприемането на решителни действия на национално и местно равнище. Това ще улесни постигането на амбициозните цели за чист въздух. Комитетът счита, че в оценката на въздействието и в предложението не са отчетени в пълна степен всички осъществими възможности на тази верига от действия. Ако бяха налице при първоначалното планиране на предложението, тогава като перспективен можеше да бъде избран вариантът „пълно привеждане в съответствие“ (I-1), а не по-малко амбициозният I-2 „по-тясно привеждане в съответствие“.

Засилване на обществената осведоменост

3.18.

Въпреки подобренията от 90-те години на 20-и век насам качеството на въздуха продължава да буди сериозна загриженост сред европейските граждани. Повечето европейци (над 80 %) смятат, че болестни състояния като респираторни заболявания, астма и сърдечносъдови заболявания са сериозни проблеми в техните държави, дължащи се на замърсяването на въздуха (15).

3.19.

Въпреки че мнозинството от европейците не се чувстват добре информирани (60 %), почти половината от респондентите в проучването считат, че качеството на въздуха се е влошило през последните десет години (47 %). Въпреки факта, че броят на хората, изложени на силно замърсен въздух, постоянно намалява, тези, които са изложени на такова замърсяване, все още страдат от огромни здравословни проблеми и не разполагат с никакви конкретни доказателства, че качеството на атмосферния въздух се е подобрило.

3.20.

Все още не е ясно до каква степен гражданите биха били готови да предприемат проактивни действия, за да подобрят, пряко или косвено, качеството на атмосферния въздух. Повишаването на осведомеността обаче има двоен ефект:

3.20.1.

Първо, европейците следва да разберат каква е връзката между техния начин на живот, постъпки и модели на потребление и равнищата на замърсяване. Установяването на ясна връзка би довело до по-добро приемане от страна на обществеността на въвеждането на мерки на политиката, свързани с промяна в поведението.

3.20.2.

Второ, ефективността на тези мерки на политиката би била много по-висока и би довела до кумулативни резултати, ако гражданите научават какви са резултатите от промяната в поведението им. Подобренията в качеството на атмосферния въздух могат ясно да се видят с „невъоръжено око“, особено в градската среда, но научните данни, представени по интерактивен и лесен за възприемане начин, могат да улеснят създаването на благоприятен цикъл. По-добре информираните хора са много по-мотивирани да действат, като така по-лесно може да се постигне дългосрочна промяна в поведението.

3.21.

Гражданската наука действа като решаващ фактор за формирането на общественото мнение по всички въпроси, свързани със замърсяването, и тяхното въздействие върху живота на гражданите. ЕИСК отбелязва успеха на инициативи като „CurieuzeNeuzen“ (16), които подействаха като катализатор за приемането от страна на обществеността на зоните с ниски емисии в няколко града в Белгия, и призовава да се увеличи финансирането по линия на програма „Хоризонт Европа“ за граждански научни проекти, свързани със замърсяването.

4.   Конкретни бележки относно замърсителите на въздуха, които пораждат безпокойство

Ултрафини частици

4.1.

Ултрафините частици са частици с диаметър 0,1 μm (100 nm) или по-малък. Те са резултат от естествени или антропогенни източници като горивни дейности. Въпреки нарастващите доказателства за въздействието на УФЧ върху здравето, тези замърсители не са регулирани от действащите ДКАВ. ЕИСК констатира нарастващ стремеж към превръщане на натрупаните знания за въздействието върху здравето в политически препоръки; необходимо е обаче да се събере допълнителна информация по този въпрос.

4.2.

Ето защо ЕИСК призовава за допълнителни целенасочени действия чрез програмата „Хоризонт Европа“ за системно финансиране на научните изследвания в областта на УФЧ. Въпреки липсата на конкретни показатели за УФЧ, би било добре да се започне кампания за повишаване на обществената осведоменост, за да се информират европейските граждани за „възникващите“ рискове от този рядко споменаван клас замърсители.

Индустриални сажди

4.3.

Индустриалните сажди са фини частици, получени при изгарянето на изкопаеми горива или биомаса. Те имат неблагоприятни последици за здравето, предизвиквайки сърдечни или белодробни заболявания, но са и ускорител на изменението на климата, тъй като 1 тон индустриални сажди има до 1 500 пъти по-голям ефект върху глобалното затопляне от 1 тон CO2.

4.4.

Комитетът взема предвид позоваванията на изследвания, предоставени от СЗО (17), които установяват статистически значими въздействия върху здравето от експозицията на сажди при нива от 1,08 до 1,15 μg/m3. СЗО обаче не одобрява тези нива в своята препоръка за добри практики. Според Комитета това не следва да служи като оправдание за непредприемане на действия по отношение на саждите. По подобен начин следва да се предприемат действия за намаляване на нивата на УФЧ, като тези на ПЧ2,5 и ПЧ10. Да се чака още три или пет години за доказателства от някои финансирани от ЕС научноизследователски проекти или за поредния документ с насоки на СЗО, означава хиляди граждани да загубят живота си и кризата с климата да бъде ускорена.

Амоняк

4.5.

Амонякът (NH3) е неорганично съединение на азот и водород. Високите нива на амоняк увреждат белите дробове и са причина за смъртност. NH3 е важен фактор, допринасящ за прекомерните нива на вторични прахови частици. Освен това той влошава състоянието на околната среда и вреди на биологичното разнообразие чрез подкиселяване и еутрофикация. Намаляване на амоняка може да бъде постигнато в хранително-вкусовата промишленост, в сектора на транспорта и при употребата на разтворители и продукти.

4.6.

Не съществуват препоръки на СЗО за концентрациите на амоняк в атмосферния въздух, свързани с въздействието върху здравето. Въпреки това въздействието му върху здравето и околната среда е добре документирано (18), тъй като емисиите на амоняк допринасят за образуването на вторични ПЧ2,5, за които има насоки на СЗО за качеството на въздуха. Експертите са предложили дългосрочно критично ниво за растителността (висши растения) от 3 μg/m3.

4.7.

Неотдавнашното предложение за преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) (19) и заложената в него по-голяма амбиция за намаляване на емисиите от промишлеността и разширяване на приложното поле, така че да обхване най-големите животновъдни стопанства в ЕС, може значително да допринесе за намаляване на емисиите на амоняк, тъй като основният им източник е селското стопанство, а около ¾ от емисиите в ЕС се дължат на управлението на оборския тор от животновъдството (20). И все пак ДЕП следва да се прилага по пропорционален и икономически ефективен начин, за да се избегне допълнително увеличение на производствените разходи в хранително-вкусовата промишленост (21).

4.8.

ЕИСК счита, че за да се гарантират поминъкът, здравето и благополучието на хората, е необходим и солиден механизъм в подкрепа на уязвимите лица и отрасли, чрез който „на място“ да се осигурят практически решения за емисиите на NH3 в животновъдството. Тази подкрепа следва да включва финансиране за известния досега технологичен напредък и за по-нататъшни научни изследвания. Като цяло животновъдните предприятия следва да бъдат насърчени да правят благоприятни за околната среда и здравето промени, без да губят жизненоважната си функция да доставят стоки на населението (22).

---

(1)  ЕАОС, Health impacts of air pollution in Europe.

(2)  СЗО, Ambient (outdoor) air pollution.

(3)  ЕАОС, Europe's air quality status 2022.

(4)  СЗО, Global air quality guidelines.

(5)  Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).

(6)  Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3).

(7)  Комуникационен и информационен ресурсен център за администрации, предприятия и граждани (CIRCABC), Air Policy („Политика за въздуха“).

(8)  Резолюция A/76/L.75 на Общото събрание на ООН и NAT/824.

(9)  Европейска комисия, „Качество на въздуха — преразглеждане на правилата на ЕС“.

(10)  ЕАОС, Health impacts of air pollution in Europe.

(11)  СЗО, Global air quality guidelines.

(12)  Американска агенция за защита на околната среда, Health Effects of Ozone in the General Population.

(13)  Особено внимание следва да се обърне на новите стандарти за емисиите от превозните средства Евро 7, тъй като автомобилният транспорт е основната причина за замърсяването на атмосферния въздух в градските територии. Неспособността да се отговори на очакванията по отношение на Евро 7 се изтъква от много заинтересовани страни (напр. Transport & Environment).

(14)  ЕИСК отбелязва, че в стратегията за устойчива и интелигентна мобилност (COM(2020) 789 final) Комисията поема ангажимента да започне специално проучване относно решенията, които дават възможност за по-ефективни и лесни за използване „схеми за ограничаване на достъпа на превозни средства в градски зони“, при същевременно спазване на принципа на субсидиарност.

(15)  Евробарометър, Attitudes of Europeans towards Air Quality („Отношението на европейците към качеството на въздуха“). В COM(2021) 44 се разглежда връзката между раковите заболявания и замърсяването. ЕИСК счита, че в бъдещите проучвания на Евробарометър трябва да се добави въпрос за отношението към раковите заболявания (а също и диабета и деменцията) като последствие от замърсяването на въздуха.

(16)  CurieuzeNeuzen във Фландрия. Подобни кампании бяха проведени от групи на гражданското общество в Германия, Ирландия, Италия, Литва, Полша, Словакия и няколко други държави от ЕС.

(17)  UNEP, Health effects of black carbon.

(18)  ИКЕ на ООН, Towards Cleaner Air („Към по-чист въздух“), доклад за научна оценка, 2016 г.

(19)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(20)  76,2 % през 2020 г. съгласно National air pollutant emissions dashboard.

(21)  Становище на ЕИСК относно „Преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) и на Регламента относно ЕРИПЗ“ (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 130).

(22)  Становище на ЕИСК относно „Преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) и на Регламента относно ЕРИПЗ“ (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 130).