This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52022AE5312
Opinion of the European Economic and Social Committee on the proposal for a Regulation of the European Parliament and of the Council amending Regulations (EU) No 260/2012 and (EU) No 2021/1230 as regards instant credit transfers in euro (COM(2022) 546 final — 2022/0341 (COD))
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (COM(2022) 546 final — 2022/0341 (COD))
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (COM(2022) 546 final — 2022/0341 (COD))
EESC 2022/05312
OB C 146, 27.4.2023, p. 23–28
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
27.4.2023 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 146/23 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро
(COM(2022) 546 final — 2022/0341 (COD))
(2023/C 146/04)
Докладчик: |
Christophe LEFÈVRE |
Искане за консултация |
Европейски парламент, 21.11.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 16.11.2022 г. |
Правно основание |
Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Единен пазар, производство и потребление“ |
Приемане от секцията |
27.1.2023 г. |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
64/0/1 |
Приемане на пленарна сесия |
22.2.2023 г. |
Пленарна сесия № |
576 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
146/1/1 |
1. Заключения и препоръки
1.1. |
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства регламента относно незабавните кредитни преводи в евро, като се има предвид, че през последните години Комитетът излезе с едно становище относно плащанията на дребно (1) и с друго относно европейската икономическа и финансова система (2), с цел да се допринесе за единния финансов пазар, да се опростят презграничните операции и да се гарантират финансовите операции между потребители, предприятия и МСП. |
1.2. |
ЕИСК счита, че успехът на незабавните плащания (НП) в ЕС зависи най-вече от достъпността на услугата за европейските потребители и предприятия. Колкото повече доставчици на платежни услуги (ДПУ) (3) започнат да предлагат НП, толкова по-голям успех ще имат НП в ЕС. НП ще бъдат достъпни за всички граждани и предприятия, които имат банкова сметка в ЕС и в държавите от ЕИП. Предложението има за цел да гарантира, че НП в евро са достъпни, сигурни и се обработват безпрепятствено в целия ЕС. |
1.3. |
ЕИСК счита, че изпращащата банка не следва да изисква такса за проверка на съвпадението между международния номер на банкова сметка (IBAN) и името на бенефициера, а следва да бъде включена в цената на самите НП. ЕИСК препоръчва да се въведе изискване доставчиците на платежни услуги да не начисляват по-високи такси за НП в евро отколкото за редовни кредитни преводи в евро, особено ако режимът за проверка IBAN бъде разширен, така че да обхване всички плащания в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA). |
1.4. |
ЕИСК би желал проверката на IBAN да не се ограничава до НП, а да обхваща и класическите кредитни преводи, докато не бъдат предоставени от ДПУ. |
1.5. |
Институциите за електронни пари (ИЕП) и платежните институции (ПИ) понастоящем са изключени от обхвата на настоящия регламент. Това изключение следва да бъде отменено, веднага щом тези институции получат достъп до разплащателните системи след изменението на Директивата относно окончателността на сетълмента (98/26/ЕО) (4). Небанковите ДПУ следва да бъдат обхванати от регламента, доколкото сред предлаганите от тях платежни услуги са управлението на платежна сметка и извършването на кредитни преводи. До тогава е необходимо да се изясни как се прилагат правилата за IBAN и отговорността, когато тези трети страни се използват за иницииране на НП. |
1.6. |
Тъй като обаче с този регламент се изменя Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5), трябва да се поясни, че инвестиционните услуги са изключени от обхвата на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (6) (Втора директива за платежните услуги, член 3, буква и). |
1.7. |
ЕИСК счита, че Европейската комисия следва:
|
1.8. |
За да се избегнат различни тълкувания при прилагането на санкциите, ЕИСК препоръчва в регламента да се включат и обяснят разпоредби, чрез които да се гарантира еднаквото прилагане на правото на ЕС:
|
1.9. |
В обяснителната част на регламента Европейската комисия следва да изложи подробно общата позиция на ЕС и да предостави тълкуване на санкциите, приложими за стоки и услуги, по отношение на санкциите, които се прилагат за вноса, износа, транспорта, забраната на някои стоки и т.н. |
1.10. |
ДПУ биха могли да съблюдават по-ефективно санкциите чрез вътрешни списъци за мониторинг и правото да се позовават на списъците на други държави (САЩ, Обединеното кралство и др.), като по този начин намаляват рисковете, свързани с репутацията и кореспондентското банкиране (настоящата пазарна практика). Сред конкретните мерки в това отношение са:
|
1.11. |
ЕИСК подкрепя идеята да се даде възможност на ИЕП и ПИ да участват в платежните системи като преки участници, а също така смята, че има потенциал предложението на ЕК относно НП да бъде разширено, така че да обхване и седемте държави членки на ЕС извън еврозоната, които са част от единния европейски пазар. |
2. Предложението на Комисията
2.1. |
НП са форма на кредитен превод, при която средствата преминават от сметката на платеца към сметката на получателя в рамките на секунди, по всяко време през деня или нощта, и всеки ден в годината. Това отличава незабавните плащания от другите кредитни преводи, които се обработват от ДПУ само в рамките на работното време, като средствата се заверяват по сметката на получателя едва до края на следващия работен ден. |
2.2. |
Архитектурата за незабавни плащания в евро вече съществува в ЕС. Тя се състои от няколко платежни системи, предлагащи незабавен сетълмент, и от схемата за незабавни кредитни преводи на SEPA (схемата „SCT Inst.“). |
2.3. |
В Съобщението от 24 септември 2020 г. (7) Комисията обяви предложеното законодателство, изискващо от ДПУ в ЕС да започнат да предлагат незабавни плащания в евро до края на 2021 г. Освен това в съобщението си от 20 януари 2021 г. (8) Комисията отново подчерта значението на своята стратегия за плащанията на дребно и на цифровите иновации във финансите. Впоследствие Комисията включи инициатива относно незабавните плащания в годишната си работна програма за 2022 г. (9). |
2.4. |
Предлага се извършването на НП в евро бъде достъпно за всички граждани и предприятия, които имат банкова сметка в ЕС и в държавите от ЕИП, независимо дали сметката се държи в евро или в друга валута на ЕС. Предложението има за цел да гарантира, че незабавните плащания в евро са достъпни, сигурни и се обработват безпрепятствено в целия ЕС. Настоящото предложение ще подкрепи иновациите и конкуренцията на пазара на плащания в ЕС в пълно съответствие със съществуващите правила относно санкциите и борбата с финансовите престъпления. То ще допринесе и за по-широките цели на Комисията в областта на цифровизацията и отворената стратегическа автономност. Тази инициатива е в съответствие с приоритета на Комисията за постигане на икономика, която работи за хората, и създава по-привлекателна инвестиционна среда. |
3. Общи бележки
3.1. |
През последните години ЕИСК излезе с едно становище относно плащанията (10) и с друго относно европейската икономическа и финансова система (11), с цел да се допринесе за единния финансов пазар, да се опростят презграничните операции и да се гарантират финансовите операции между потребители, предприятия и МСП. |
3.2. |
В края на 2022 г. малко повече от 13 % (12) от всички кредитни преводи в евро бяха незабавни, а и:
|
3.3. |
Анализът на Европейската комисия показва, че в даден ден до 200 милиарда евро, които понастоящем са блокирани във финансовата система, се отпускат за продуктивна употреба, което води до икономически ползи от порядъка на 1,34—1,84 милиарда евро годишно. В тази оценка не се отчита нарастващата инфлация в Европа — от 10 до 30 % в някои държави — в резултат на войната на Русия срещу Украйна и пандемията от COVID-19. |
3.4. |
За потребителите, предприятията, МСП и търговците на дребно НП представляват по-сигурни трансакции, тъй като парите се получават незабавно. При допълнителен избор на плащане, т.е. при презгранични европейски плащания, икономиите на разходи за гаранции за плащания, които не са необходими, подобриха управлението на паричните потоци. |
3.5. |
Освен това НП ще увеличат избора на платежни средства във физически магазини (т. нар. „места на продажба“). Понастоящем във физическите магазини са възможни само плащания в брой или с карта. За презгранични трансакции на практика се използват само международни картови схеми. С това законодателство ще бъде възможно да се използват НП за презгранични плащания. |
3.6. |
ЕИСК приветства:
|
3.7. |
ЕИСК препоръчва да се въведе изискване ДПУ да не начисляват по-високи такси за НП в евро отколкото за редовни кредитни преводи в евро, особено ако режимът за проверка IBAN бъде разширен, така че да обхване всички плащания в рамките на SEPA. |
4. Конкретни бележки
4.1. |
Тъй като този регламент изменя Регламент (ЕО) № 260/2012, обхватът му е същият. Въпреки това не е изяснено дали тези нови правила се прилагат и за инвестиционните услуги. Тези услуги са изключени от приложното поле на Директива (ЕС) 2015/2366 (член 3, буква и) от ДПУ2). Би било полезно да се изясни това изключение. Проверката на съответствието между IBAN и името на бенефициера е задача на приемащата банка — задача, за чието изпълнение тя трябва да инвестира. Тази банка обаче не знае кой е изпращачът и няма връзка с него. Следователно тази банка не може да изисква такса от изпращача. Изпращащата банка би могла да поиска такса от изпращача, но това би било нелогично, тъй като работата се извършва предимно от получаващата банка. ЕИСК е на мнение, че изпращащата банка не следва да изисква такса за тази услуга, а ако изобщо има такава такса, тя следва да бъде включена в цената на самото НП, а не да се начислява отделно като такса за трансакция, тъй като тогава това би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху готовността на платците да използват услугата и следователно върху сигурността на трансакциите за платците.
|
4.2. |
ЕИСК счита, че успехът на НП в ЕС зависи най-вече от достъпността на услугата за европейските потребители и предприятия. Следователно колкото повече доставчици на платежни услуги започнат да предлагат НП, толкова по-успешни ще станат НП в ЕС. Поради това ЕИСК подкрепя идеята да се даде възможност на ИЕП и ПИ да участват в платежните системи като преки участници, а също така смята, че има потенциал предложението на ЕК относно незабавните плащания да бъде разширено, така че да обхване и осемте държави членки на ЕС извън еврозоната, които са част от единния европейски пазар. |
4.3. |
ЕИСК смята, че в допълнение към предложения регламент Европейската комисия би трябвало:
|
5. Санкции
5.1. |
Много голяма част от презграничните плащания в евро се отхвърлят неоснователно от доставчиците на платежни услуги поради проблеми при проверката на прилагането на санкциите. Публичните органи, отговорни за прилагането на санкциите, предоставят на доставчиците на платежни услуги информация за дружествата, подлежащи на санкции по силата на контрол или собственост. За съжаление не е необичайно публичните органи в различните държави да имат различни тълкувания на критериите или причините за промяна на собствеността и да дават различни мнения относно прилагането на санкции спрямо такива предприятия. В резултат на това дадено дружество може да бъде санкционирано в една държава, но не и в друга. Поради това би било важно:
|
5.2. |
ДПУ биха могли да съблюдават по-ефективно санкциите чрез вътрешни списъци за мониторинг и правото да се позовават на списъците на други държави (САЩ, Обединеното кралство и др.), като по този начин намаляват рисковете, свързани с репутацията и кореспондентското банкиране (настоящата пазарна практика). Сред конкретните мерки в това отношение са:
|
5.3. |
Европейският съюз може да тълкува санкциите различно от държавите извън ЕС. За да има съответствие между вътрешната и външната политика, ЕИСК препоръчва от държавите членки да се изисква да гарантират, че надзорните органи предоставят незабавно на ДПУ, които са под техен надзор, информацията относно лицата или субектите, засегнати от ограничителните мерки на ЕС, приети посредством регламенти на Съвета съгласно член 215 от ДФЕС. Тази информация следва да представлява официалният списък на лицата или субектите, на които са наложени санкции от страна на ЕС (ограничителни мерки). Този списък следва да се предоставя от националния компетентен орган (НКО) в съответствие със законодателството на ЕС за борба срещу изпирането на пари. |
Брюксел, 22 февруари 2023 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) ОВ C 220, 9.6.2021 г, стр. 72.
(2) ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 41.
(3) ДПУ е доставчик на платежни услуги съгласно определението в приложение I към Директива (ЕС) 2015/2366 (ДПУ2), като например кредитна институция, платежна институция или институция за електронни пари.
(4) ОВ L 166, 11.6.1998 г, стр. 45.
(5) Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (OB L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).
(6) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (OB L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).
(7) COM(2020) 592 final от 24 септември 2020 г.
(8) COM(2021) 32 final от 19 януари 2021 г.
(9) COM (2021) 645 final от 19 октомври 2021 г.
(10) ОВ C 220, 9.6.2021 г, стр. 72.
(11) ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 41.
(12) https://www.europeanpaymentscouncil.eu/what-we-do/sepa-instant-credit-transfer