Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52022AE5312

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (COM(2022) 546 final — 2022/0341 (COD))

    EESC 2022/05312

    OB C 146, 27.4.2023, p. 23–28 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    27.4.2023   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 146/23


    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро

    (COM(2022) 546 final — 2022/0341 (COD))

    (2023/C 146/04)

    Докладчик:

    Christophe LEFÈVRE

    Искане за консултация

    Европейски парламент, 21.11.2022 г.

    Съвет на Европейския съюз, 16.11.2022 г.

    Правно основание

    Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз

    Компетентна секция

    „Единен пазар, производство и потребление“

    Приемане от секцията

    27.1.2023 г.

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    64/0/1

    Приемане на пленарна сесия

    22.2.2023 г.

    Пленарна сесия №

    576

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    146/1/1

    1.   Заключения и препоръки

    1.1.

    Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства регламента относно незабавните кредитни преводи в евро, като се има предвид, че през последните години Комитетът излезе с едно становище относно плащанията на дребно (1) и с друго относно европейската икономическа и финансова система (2), с цел да се допринесе за единния финансов пазар, да се опростят презграничните операции и да се гарантират финансовите операции между потребители, предприятия и МСП.

    1.2.

    ЕИСК счита, че успехът на незабавните плащания (НП) в ЕС зависи най-вече от достъпността на услугата за европейските потребители и предприятия. Колкото повече доставчици на платежни услуги (ДПУ) (3) започнат да предлагат НП, толкова по-голям успех ще имат НП в ЕС. НП ще бъдат достъпни за всички граждани и предприятия, които имат банкова сметка в ЕС и в държавите от ЕИП. Предложението има за цел да гарантира, че НП в евро са достъпни, сигурни и се обработват безпрепятствено в целия ЕС.

    1.3.

    ЕИСК счита, че изпращащата банка не следва да изисква такса за проверка на съвпадението между международния номер на банкова сметка (IBAN) и името на бенефициера, а следва да бъде включена в цената на самите НП. ЕИСК препоръчва да се въведе изискване доставчиците на платежни услуги да не начисляват по-високи такси за НП в евро отколкото за редовни кредитни преводи в евро, особено ако режимът за проверка IBAN бъде разширен, така че да обхване всички плащания в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA).

    1.4.

    ЕИСК би желал проверката на IBAN да не се ограничава до НП, а да обхваща и класическите кредитни преводи, докато не бъдат предоставени от ДПУ.

    1.5.

    Институциите за електронни пари (ИЕП) и платежните институции (ПИ) понастоящем са изключени от обхвата на настоящия регламент. Това изключение следва да бъде отменено, веднага щом тези институции получат достъп до разплащателните системи след изменението на Директивата относно окончателността на сетълмента (98/26/ЕО) (4). Небанковите ДПУ следва да бъдат обхванати от регламента, доколкото сред предлаганите от тях платежни услуги са управлението на платежна сметка и извършването на кредитни преводи. До тогава е необходимо да се изясни как се прилагат правилата за IBAN и отговорността, когато тези трети страни се използват за иницииране на НП.

    1.6.

    Тъй като обаче с този регламент се изменя Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5), трябва да се поясни, че инвестиционните услуги са изключени от обхвата на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (6) (Втора директива за платежните услуги, член 3, буква и).

    1.7.

    ЕИСК счита, че Европейската комисия следва:

    да направи задължителна и без специална такса услугата, която дава възможност клиентите да бъдат уведомявани, когато се установи несъответствие между името на получателя и IBAN;

    да гарантира, че когато по време на проверката на IBAN от получаващата банка бъде открито несъответствие, тази банка ще информира изпращащата банка за положението;

    да гарантира, че когато бъде открито несъответствие и въпреки това потребителят реши да потвърди НП, изпращащата банка вече няма да носи отговорност, ако бенефициерът не е правилният;

    да предложи целенасочени мерки за подобряване на борбата с измамите, тъй като IBAN ще засегне само разрешените плащания по метода „push“ (APP).

    1.8.

    За да се избегнат различни тълкувания при прилагането на санкциите, ЕИСК препоръчва в регламента да се включат и обяснят разпоредби, чрез които да се гарантира еднаквото прилагане на правото на ЕС:

    как доставчиците на платежни услуги, действащи в няколко държави, следва да оценяват такива ситуации и какви стъпки да предприемат;

    как тази информация ще бъде споделяна в рамките на ЕС;

    как ще бъде разгледан въпросът за обезщетението за вреди в такива случаи;

    позоваване на един-единствен списък на лицата или субектите с наложени санкции на ЕС, който се приема посредством регламенти на Съвета съгласно член 215 от ДФЕС и се предоставя незабавно на ДПУ. Тази информация следва да представлява официалният списък на лицата или субектите, на които са наложени санкции от страна на ЕС (ограничителни мерки).

    1.9.

    В обяснителната част на регламента Европейската комисия следва да изложи подробно общата позиция на ЕС и да предостави тълкуване на санкциите, приложими за стоки и услуги, по отношение на санкциите, които се прилагат за вноса, износа, транспорта, забраната на някои стоки и т.н.

    1.10.

    ДПУ биха могли да съблюдават по-ефективно санкциите чрез вътрешни списъци за мониторинг и правото да се позовават на списъците на други държави (САЩ, Обединеното кралство и др.), като по този начин намаляват рисковете, свързани с репутацията и кореспондентското банкиране (настоящата пазарна практика). Сред конкретните мерки в това отношение са:

    създаване на вътрешни списъци за мониторинг, които обикновено включват субекти, участващи в нарушения на санкциите или рискове от санкции, изделия с двойна употреба и др.;

    използване на списъка, предоставен от националния компетентен орган (НКО) в съответствие със законодателството на ЕС за борба срещу изпирането на пари.

    1.11.

    ЕИСК подкрепя идеята да се даде възможност на ИЕП и ПИ да участват в платежните системи като преки участници, а също така смята, че има потенциал предложението на ЕК относно НП да бъде разширено, така че да обхване и седемте държави членки на ЕС извън еврозоната, които са част от единния европейски пазар.

    2.   Предложението на Комисията

    2.1.

    НП са форма на кредитен превод, при която средствата преминават от сметката на платеца към сметката на получателя в рамките на секунди, по всяко време през деня или нощта, и всеки ден в годината. Това отличава незабавните плащания от другите кредитни преводи, които се обработват от ДПУ само в рамките на работното време, като средствата се заверяват по сметката на получателя едва до края на следващия работен ден.

    2.2.

    Архитектурата за незабавни плащания в евро вече съществува в ЕС. Тя се състои от няколко платежни системи, предлагащи незабавен сетълмент, и от схемата за незабавни кредитни преводи на SEPA (схемата „SCT Inst.“).

    2.3.

    В Съобщението от 24 септември 2020 г. (7) Комисията обяви предложеното законодателство, изискващо от ДПУ в ЕС да започнат да предлагат незабавни плащания в евро до края на 2021 г. Освен това в съобщението си от 20 януари 2021 г. (8) Комисията отново подчерта значението на своята стратегия за плащанията на дребно и на цифровите иновации във финансите. Впоследствие Комисията включи инициатива относно незабавните плащания в годишната си работна програма за 2022 г. (9).

    2.4.

    Предлага се извършването на НП в евро бъде достъпно за всички граждани и предприятия, които имат банкова сметка в ЕС и в държавите от ЕИП, независимо дали сметката се държи в евро или в друга валута на ЕС. Предложението има за цел да гарантира, че незабавните плащания в евро са достъпни, сигурни и се обработват безпрепятствено в целия ЕС. Настоящото предложение ще подкрепи иновациите и конкуренцията на пазара на плащания в ЕС в пълно съответствие със съществуващите правила относно санкциите и борбата с финансовите престъпления. То ще допринесе и за по-широките цели на Комисията в областта на цифровизацията и отворената стратегическа автономност. Тази инициатива е в съответствие с приоритета на Комисията за постигане на икономика, която работи за хората, и създава по-привлекателна инвестиционна среда.

    3.   Общи бележки

    3.1.

    През последните години ЕИСК излезе с едно становище относно плащанията (10) и с друго относно европейската икономическа и финансова система (11), с цел да се допринесе за единния финансов пазар, да се опростят презграничните операции и да се гарантират финансовите операции между потребители, предприятия и МСП.

    3.2.

    В края на 2022 г. малко повече от 13 % (12) от всички кредитни преводи в евро бяха незабавни, а и:

    един от трима ДПУ от ЕС не предлага НП в евро;

    в еврозоната титулярите на 70 милиона разплащателни сметки не могат да изпращат пари и да получават НП в евро;

    до 9,4 % от презграничните НП в евро се отхвърлят от доставчиците на платежни услуги поради неефикасна проверка на санкциите.

    3.3.

    Анализът на Европейската комисия показва, че в даден ден до 200 милиарда евро, които понастоящем са блокирани във финансовата система, се отпускат за продуктивна употреба, което води до икономически ползи от порядъка на 1,34—1,84 милиарда евро годишно. В тази оценка не се отчита нарастващата инфлация в Европа — от 10 до 30 % в някои държави — в резултат на войната на Русия срещу Украйна и пандемията от COVID-19.

    3.4.

    За потребителите, предприятията, МСП и търговците на дребно НП представляват по-сигурни трансакции, тъй като парите се получават незабавно. При допълнителен избор на плащане, т.е. при презгранични европейски плащания, икономиите на разходи за гаранции за плащания, които не са необходими, подобриха управлението на паричните потоци.

    3.5.

    Освен това НП ще увеличат избора на платежни средства във физически магазини (т. нар. „места на продажба“). Понастоящем във физическите магазини са възможни само плащания в брой или с карта. За презгранични трансакции на практика се използват само международни картови схеми. С това законодателство ще бъде възможно да се използват НП за презгранични плащания.

    3.6.

    ЕИСК приветства:

    изискването ДПУ, които предоставят услуга за обикновен кредитен превод в евро, да предлагат изпращане и получаване на незабавни плащания в евро;

    изискването за проверка за наложени санкции под формата на много често търсене на имената на клиентите в списъците на санкционираните от ЕС субекти (както вече се прави в някои държави членки за вътрешните плащания), а не за всяка отделна операция;

    изискването ДПУ да предлагат услуга, която да дава възможност клиентите да бъдат уведомявани, когато се установи несъответствие между името на получателя и идентификатора на платежната сметка, който обикновено е IBAN, посочен от платеца.

    3.7.

    ЕИСК препоръчва да се въведе изискване ДПУ да не начисляват по-високи такси за НП в евро отколкото за редовни кредитни преводи в евро, особено ако режимът за проверка IBAN бъде разширен, така че да обхване всички плащания в рамките на SEPA.

    4.   Конкретни бележки

    4.1.

    Тъй като този регламент изменя Регламент (ЕО) № 260/2012, обхватът му е същият. Въпреки това не е изяснено дали тези нови правила се прилагат и за инвестиционните услуги. Тези услуги са изключени от приложното поле на Директива (ЕС) 2015/2366 (член 3, буква и) от ДПУ2). Би било полезно да се изясни това изключение. Проверката на съответствието между IBAN и името на бенефициера е задача на приемащата банка — задача, за чието изпълнение тя трябва да инвестира. Тази банка обаче не знае кой е изпращачът и няма връзка с него. Следователно тази банка не може да изисква такса от изпращача. Изпращащата банка би могла да поиска такса от изпращача, но това би било нелогично, тъй като работата се извършва предимно от получаващата банка. ЕИСК е на мнение, че изпращащата банка не следва да изисква такса за тази услуга, а ако изобщо има такава такса, тя следва да бъде включена в цената на самото НП, а не да се начислява отделно като такса за трансакция, тъй като тогава това би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху готовността на платците да използват услугата и следователно върху сигурността на трансакциите за платците.

    ЕИСК изразява и съмнение дали проверката на IBAN е чисто факултативна услуга, която потребителят трябва да избира за всяка трансакция или за всички трансакции. В някои ситуации (напр. мобилно плащане) това може да се окаже много сложно да се управлява и може дори да се влоши удобството за услугата за платеца — той ще бъде принуден да взема решение всеки път, когато се инициира кредитният превод, и ненужно да щрака повече пъти от необходимото.

    ЕИСК би желал проверката на IBAN да не се ограничава до НП, а да обхваща и класическите кредитни преводи, докато не бъдат предоставени от ДПУ.

    Понастоящем ИЕП и ПИ са изключени от обхвата на регламента. Това изключение следва да бъде отменено, веднага щом тези институции получат достъп до разплащателните системи след изменението на Директивата относно окончателността на сетълмента. Небанковите доставчици на платежни услуги следва да бъдат обхванати от регламента, доколкото сред предлаганите от тях платежни услуги са управлението на платежна сметка и извършването на кредитни преводи. До тогава е необходимо да се изясни как се прилагат правилата за IBAN и отговорността, когато тези трети страни се използват за иницииране на НП.

    4.2.

    ЕИСК счита, че успехът на НП в ЕС зависи най-вече от достъпността на услугата за европейските потребители и предприятия. Следователно колкото повече доставчици на платежни услуги започнат да предлагат НП, толкова по-успешни ще станат НП в ЕС. Поради това ЕИСК подкрепя идеята да се даде възможност на ИЕП и ПИ да участват в платежните системи като преки участници, а също така смята, че има потенциал предложението на ЕК относно незабавните плащания да бъде разширено, така че да обхване и осемте държави членки на ЕС извън еврозоната, които са част от единния европейски пазар.

    4.3.

    ЕИСК смята, че в допълнение към предложения регламент Европейската комисия би трябвало:

    да даде възможност клиентите да бъдат уведомявани посредством незабавно електронно уведомление, когато се установи несъответствие между името на получателя и IBAN или всеки друг използван идентификатор, посочен от платеца. Тази услуга трябва да бъде задължителна и без специална такса;

    да гарантира, че когато по време на проверката на IBAN от получаващата банка бъде открито несъответствие, тази банка ще информира изпращащата банка за положението; по този начин изпращащата банка информира потребителя си за това несъответствие и спира платежната трансакция;

    да гарантира, че когато бъде открито несъответствие и въпреки това потребителят реши да потвърди НП, за потребителя ще е напълно ясно, че ако не е посочил правилно бенефициера, изпращащата банка вече няма да носи отговорност, ако бенефициерът не е правилният;

    да предложи целенасочени мерки за подобряване на борбата с измамите, тъй като IBAN ще засегне само разрешените плащания по метода „push“ (APP). Това може да се направи координирано при разработването на схемата за искане на плащане, създадена от Европейския платежен съвет, който е и управител на схемата за незабавни плащания SCT Inst.

    5.   Санкции

    5.1.

    Много голяма част от презграничните плащания в евро се отхвърлят неоснователно от доставчиците на платежни услуги поради проблеми при проверката на прилагането на санкциите. Публичните органи, отговорни за прилагането на санкциите, предоставят на доставчиците на платежни услуги информация за дружествата, подлежащи на санкции по силата на контрол или собственост. За съжаление не е необичайно публичните органи в различните държави да имат различни тълкувания на критериите или причините за промяна на собствеността и да дават различни мнения относно прилагането на санкции спрямо такива предприятия. В резултат на това дадено дружество може да бъде санкционирано в една държава, но не и в друга. Поради това би било важно:

    а)

    в регламента да се включат и обяснят разпоредби за гарантиране на еднаквото прилагане на правото на ЕС:

    как доставчиците на платежни услуги, действащи в няколко държави, следва да оценяват такива ситуации и какви стъпки да предприемат;

    как тази информация ще бъде споделяна в рамките на ЕС;

    как ще бъде разгледан въпросът за обезщетението за вреди в такива случаи.

    б)

    в обяснителната част на регламента да се изложи подробно общата позиция на ЕС и да се предостави тълкуване на санкциите, приложими за стоки и услуги, като например използването от ЕС, когато става въпрос за стоки и услуги. Санкции, които се прилагат по отношение на вноса, износа, транспорта, забраната и т.н. на определени стоки.

    5.2.

    ДПУ биха могли да съблюдават по-ефективно санкциите чрез вътрешни списъци за мониторинг и правото да се позовават на списъците на други държави (САЩ, Обединеното кралство и др.), като по този начин намаляват рисковете, свързани с репутацията и кореспондентското банкиране (настоящата пазарна практика). Сред конкретните мерки в това отношение са:

    създаване на вътрешни списъци за мониторинг, които обикновено включват субекти, участващи в нарушения на санкциите или рискове от санкции, изделия с двойна употреба и др.;

    използване на списъка, предоставен от националния компетентен орган (НКО) в съответствие със законодателството на ЕС за борба срещу изпирането на пари.

    5.3.

    Европейският съюз може да тълкува санкциите различно от държавите извън ЕС. За да има съответствие между вътрешната и външната политика, ЕИСК препоръчва от държавите членки да се изисква да гарантират, че надзорните органи предоставят незабавно на ДПУ, които са под техен надзор, информацията относно лицата или субектите, засегнати от ограничителните мерки на ЕС, приети посредством регламенти на Съвета съгласно член 215 от ДФЕС. Тази информация следва да представлява официалният списък на лицата или субектите, на които са наложени санкции от страна на ЕС (ограничителни мерки). Този списък следва да се предоставя от националния компетентен орган (НКО) в съответствие със законодателството на ЕС за борба срещу изпирането на пари.

    Брюксел, 22 февруари 2023 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Christa SCHWENG


    (1)  ОВ C 220, 9.6.2021 г, стр. 72.

    (2)  ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 41.

    (3)  ДПУ е доставчик на платежни услуги съгласно определението в приложение I към Директива (ЕС) 2015/2366 (ДПУ2), като например кредитна институция, платежна институция или институция за електронни пари.

    (4)  ОВ L 166, 11.6.1998 г, стр. 45.

    (5)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (OB L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

    (6)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (OB L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

    (7)  COM(2020) 592 final от 24 септември 2020 г.

    (8)  COM(2021) 32 final от 19 януари 2021 г.

    (9)  COM (2021) 645 final от 19 октомври 2021 г.

    (10)  ОВ C 220, 9.6.2021 г, стр. 72.

    (11)  ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 41.

    (12)  https://www.europeanpaymentscouncil.eu/what-we-do/sepa-instant-credit-transfer


    Top