Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32023H0320(01)

Препоръка на Комисията от 14 март 2023 година относно „Съхраняването на енергия — основа за декарбонизирана и сигурна енергийна система на ЕС“ 2023/C 103/01

C/2023/1729

OB C 103, 20.3.2023, p. 1–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

20.3.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/1


ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 14 март 2023 година

относно „Съхраняването на енергия — основа за декарбонизирана и сигурна енергийна система на ЕС“

(2023/C 103/01)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

Комисията представи Европейския зелен пакт — стратегията, насочена към постигане, наред с другото (1), на неутралност по отношение на климата до 2050 г. В този контекст пакетът „Подготвени за цел 55“ (2) е насочен към намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. Освен това, на фона на непровокираното нашествие на Русия в Украйна и превръщането на нейните енергийни доставки в оръжие, в съобщението (3) и плана (4) REPowerEU се предлагат мерки за бързо прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива и справяне с енергийната криза чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и обединяване на силите за постигане на по-устойчива енергийна система.

(2)

Като се има предвид, че при производството и използването на енергия възникват над 75 % от емисиите на парникови газове в Съюза, декарбонизацията на енергийната система е от решаващо значение за постигането на въпросните цели. За да се постигнат целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, енергийната система е подложена на процес на дълбока трансформация, характеризираща се с подобрена енергийна ефективност, масово и бързо разгръщане на производството на енергия от променливи възобновяеми източници, повече участници, по-децентрализирани, цифровизирани и взаимосвързани системи и повишена електрификация на икономиката. Подобна трансформация на системата изисква повече гъвкавост, т.е. способност на енергийната система да се адаптира към променящите се нужди на мрежата и да управлява променливостта и несигурността в търсенето и предлагането в рамките на всички значими времеви интервали. Моделите (5) показват пряка, понякога експоненциална връзка между необходимостта от гъвкавост (в рамките дневни, седмични и месечни периоди) и разгръщането на производството на енергия от възобновяеми източници. В резултат на това необходимостта от гъвкавост ще бъде от особено значение през следващите години, тъй като се очаква делът на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система да достигне 69 % до 2030 г.

(3)

Новите оперативни предизвикателства изискват също така допълнителни услуги в бъдещата електроенергийна система (напр. услуги по балансиране и спомагателни услуги, различни от контрол на честотата (6)), за да се гарантират стабилността и надеждността и в крайна сметка сигурността на снабдяването с електроенергия.

(4)

Различни технологии могат да осигурят на енергийната система необходимата гъвкавост — например съхраняването на енергия, реакцията на потреблението, гъвкавостта на предлагането и междусистемните връзки. По-специално различните технологии за съхраняване на енергия (напр. механични, топлинни, електрически, електрохимични и химически) могат да предоставят разнообразни услуги в различни мащаби и в различни времеви рамки. Например хранилищата за топлинна енергия, по-специално големите хранилища за топлинна енергия в районните отоплителни системи, могат да предоставят на електроенергийната мрежа услуги за гъвкавост и балансиране и по този начин да осигурят икономично решение за интеграция на системата, като поемат променливите количества електроенергия, произвеждани от възобновяеми източници (напр. вятърна и слънчева енергия). Освен това технологиите за съхраняване на енергия могат да бъдат техническо решение за осигуряване на стабилност и надеждност.

(5)

Съхраняването на енергия в електроенергийната система е определено в член 2, точка 59 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (7) и обхваща различни технологии. В Директива (ЕС) 2019/944 се разглежда участието на услугите за съхраняване на енергия в пазара на електроенергия, включително предоставянето на услуги за гъвкавост при еднакви условия на конкуренция с други енергийни ресурси.

(6)

Извън електроенергийната система, съхраняването на енергия, като например хранилищата за топлинна енергия, може да подпомогне енергийната система по множество начини. Например използването на съхраняване на енергия в допълнение към производството на топлинна и охладителна енергия от възобновяеми източници като част от индивидуални и районни отоплителни системи позволява по-голям дял от потреблението на топлинна енергия да бъде покрит от променливи и нискотемпературни възобновяеми източници, като например повърхностна геотермална енергия, слънчева топлинна енергия и енергия от околната среда. Насърчаването на тези отоплителни системи с енергия от възобновяеми източници е от съществено значение за премахването на отоплителните системи, основани на изкопаеми горива, по-специално в сградите.

(7)

Съхраняването на енергия може да играе решаваща роля за декарбонизацията на енергийната система, като допринася за интеграцията на енергийната система и за сигурността на доставките. Декарбонизираната енергийна система ще изисква значителни инвестиции в капацитет за съхраняване във всякаква форма. Технологиите за съхраняване на енергия могат да улеснят електрификацията на различни икономически сектори, по-специално на сградите и транспорта. Например чрез навлизането на електрически превозни средства и тяхното участие в балансирането на електроенергийната мрежа чрез реакция на потреблението (например чрез поглъщане на излишната електроенергия в периоди на високо производство на енергия от възобновяеми източници и ниско потребление). Енергията, съхранявана в акумулаторните батерии на електрическите превозни средства, може също така да се използва ефективно за захранване на домовете и за стабилизиране на мрежата.

(8)

Съхраняването на енергия, по-специално съхраняването „зад измервателния уред“, може да помогне на потребителите — както на домакинствата, така и на промишлеността — да увеличат максимално своето потребление на собствена произведена енергия от възобновяеми източници, което ще им даде възможност да намалят сметките си за енергия.

(9)

За енергийните системи, които са взаимосвързани в по-малка степен или не са взаимосвързани, като например островите, отдалечените райони или най-отдалечените региони на ЕС, ресурсите за гъвкавост, по-специално съхраняването на енергия, могат значително да спомогнат за намаляване на вноса на изкопаеми горива и за справяне с високата степен на непостоянство (краткосрочно и сезонно) на доставките на енергия от възобновяеми източници.

(10)

Съхраняването на енергия е изправено пред редица предизвикателства, които могат да повлияят на неговото разгръщане до равнищата, необходими за съществено подпомагане на енергийния преход. Някои от тези предизвикателства са свързани с необходимостта от яснота и предвидимост на приходите в дългосрочен план, за да се улесни достъпът до финансиране.

(11)

Пазарът на електроенергия в Съюза е проектиран така, че вече позволява дейностите по съхраняване на енергия да участват във всички пазари на електроенергия. Това осигурява основа за комбиниране на различни потоци от приходи (разнообразяване на приходите), за да се подкрепи жизнеспособността на бизнес модела за съхраняване и да се даде възможност за извличане на максималната добавена стойност за енергийната система от съхраняването на енергия.

(12)

В Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката (8) държавите членки се поощряват да въведат допълнителни критерии или характеристики в своите мерки за гарантиране на сигурността на доставките, с цел да се насърчи участието на по-екологични технологии (или да се намали участието на замърсяващи технологии), което е необходимо за подпомагане на постигането на целите на ЕС в областта на опазването на околната среда. Очаква се тези критерии или характеристики да увеличат дела на съхраняването, ползващо се от мерките за гарантиране на сигурността на доставките.

(13)

От операторите на преносни системи се изисква да вземат предвид потенциала за използване на съоръжения за съхраняване на енергия в своя 10-годишен план за развитие на мрежата (9). Въпреки това типичният модел на експлоатация на системите за съхраняване на енергия — подаване на електроенергия в мрежата, когато нивата на производство са ниски, и потребление на електроенергия, когато те са високи — може да се използва допълнително при планирането на мрежите. Потреблението от мрежата през пиковите часове може да бъде намалено чрез добре проектирани такси и тарифни схеми за мрежата, които засилват използването на инструменти за гъвкавост като съхраняването на енергия.

(14)

Споделянето на съхраняваната електроенергия има потенциала да осигури ползи за системата в по-широк план чрез реакция на потреблението, когато на крайните клиенти се въздейства с подходящи ценови сигнали или им е позволено да участват в гъвкави схеми. Както е предвидено в Директива (ЕС) 2019/944, крайните клиенти, действащи съвместно, не следва да бъдат подлагани на двойни такси, когато предоставят услуги за гъвкавост на операторите на системи, които използват съоръжения за съхраняване „преди измервателния уред“.

(15)

Актуализирането на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г., както е предвидено в член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (10), следва да включва по-голяма амбиция за ускоряване на екологичния преход и повишаване на енергийната сигурност в съответствие с пакета за Европейски зелен пакт (11) и REPowerEU. Актуализирането на националните планове в областта на енергетиката и климата следва да включва и национални цели за повишаване на гъвкавостта на системата съгласно член 4, буква г), точка 3) от посочения регламент. В тези актуализирани национални планове следва също така да бъдат включени съответните политики и мерки в подкрепа на нуждите от инвестиции, установени в рамките на REPowerEU, както и ключовият приоритет за защита на конкурентоспособността и привлекателността на ЕС по отношение на глобалните партньори, като същевременно се вземат предвид въздействията върху околната среда, по-специално върху местообитанията и екосистемите (12). Националните планове в областта на енергетиката и климата са възможност за проучване на полезните взаимодействия между петте измерения на Енергийния съюз (13), по-специално по отношение на ползите от съхраняването на електроенергия,

ПРЕПОРЪЧВА:

(1)

Държавите членки да вземат предвид двойната роля (производител и потребител) на системите за съхраняване на енергия при определянето на приложимата регулаторна рамка и процедури, по-специално при прилагането на законодателството на Съюза относно пазара на електроенергия, за да бъдат премахнати съществуващите пречки. Това включва предотвратяване на двойното данъчно облагане и улесняване на процедурите за издаване на разрешения (14). Националните регулаторни органи следва също така да вземат предвид тази роля при определянето на таксите за мрежата и тарифните схеми в съответствие със законодателството на Съюза.

(2)

Държавите членки да определят нуждите от гъвкавост на своите енергийни системи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и да укрепят в актуализациите на своите национални планове в областта на енергетиката и климата целите, както и свързаните с тях политики и мерки, насочени към разходноефективно насърчаване на разгръщането на системите за съхраняване на енергия (както на равнището на съоръженията, така и зад измервателния уред), реакцията на потреблението и гъвкавостта. Държавите членки следва също така да оценят нуждите от производствен капацитет за съответните технологии за съхраняване на енергия.

(3)

Държавите членки, по-специално техните национални регулаторни органи, да гарантират, че операторите на енергийни системи допълнително оценяват нуждите от гъвкавост на своите енергийни системи при планирането на преносните и разпределителните мрежи, включително потенциала за съхраняване (краткосрочно и дългосрочно) на енергия и дали съхраняването на енергия може да представлява алтернатива на инвестициите в мрежата, която е икономически по-ефективна. Те следва също така да вземат под внимание пълния потенциал на източниците на гъвкавост, по-специално съхраняването на енергия, когато оценяват капацитета си за свързване (напр. гъвкави договори за свързване) и експлоатацията на системата.

(4)

Държавите членки да установят потенциални пропуски във финансирането за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни хранилища на енергия, включително след измервателния уред (топлинни и използващи електроенергия) и други инструменти за гъвкавост, и ако бъде установена необходимост от допълнителни гъвкави ресурси за постигане на целите в областта на сигурността на доставките и околната среда, да разгледат потенциалната необходимост от инструменти за финансиране, които осигуряват яснота и предвидимост на приходите.

(5)

Държавите членки да проучат дали се предоставя подходящо възнаграждение за услугите за съхраняване на енергия — по-специално използването на гъвкавост в разпределителните мрежи и предоставянето на спомагателни услуги, различни от контрол на честотата, и дали операторите могат да сумират възнагражденията за няколко услуги.

(6)

Държавите членки да разгледат използването на конкурентни тръжни процедури, ако това е необходимо за постигането на достатъчна степен на разгръщане на източниците на гъвкавост, която да доведе до прозрачни цели за сигурност на доставките и опазване на околната среда, в съответствие с правилата за държавна помощ. Следва да се проучат възможни подобрения при разработването на механизми за осигуряване на капацитет за улесняване на участието на източници на гъвкавост, включително на системи за съхраняване на енергия, например като се осигурят коефициенти на намаляване на капацитета, които са подходящи с оглед на преследваната цел за сигурност на доставките, като се намалят минималният допустим капацитет и минималният размер на офертите, улесни се обединяването, понижат се граничните стойности на емисиите на CO2 или като се даде предимство на по-екологични технологии в съответствие с Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката.

(7)

Държавите членки да определят всички конкретни действия — регулаторни и нерегулаторни, необходими за премахване на пречките пред разгръщането на реакция на потреблението и съхраняването на енергия зад измервателния уред, например във връзка с разпространението в секторите на крайното потребление на електрификация на основата на възобновяеми енергийни източници, разгръщането на индивидуално или колективно потребление на енергия от собствено производство, както и с двупосочното зареждане посредством акумулаторни батерии за електрически превозни средства.

(8)

Държавите членки да ускорят разгръщането на съоръжения за съхраняване и други инструменти за гъвкавост на островите, в отдалечените райони и в най-отдалечените региони на ЕС, където мрежата е с недостатъчен капацитет, а връзките към основната мрежа са нестабилни или дълги, например чрез схеми за подпомагане на нисковъглеродни гъвкави ресурси, включително съхраняване на енергия, и да преразгледат критериите за свързване на мрежата с оглед на насърчаването на хибридни енергийни проекти (т.е. производство и съхраняване на енергия от възобновяеми източници).

(9)

Държавите членки и националните регулаторни органи да публикуват в реално време подробни данни относно претоварването на мрежата, ограниченията на енергията от възобновяеми източници, пазарните цени, възобновяемата енергия и съдържанието на емисии на парникови газове, както и данни за инсталираните съоръжения за съхраняване на енергия, за да се улеснят инвестиционните решения за нови съоръжения за съхраняване на енергия.

(10)

Държавите членки да продължат да подкрепят научните изследвания и иновациите в областта на съхраняването на енергия, по-специално решенията за дългосрочно съхраняване на енергия и решенията за съхраняване, свързващи електроенергията с други енергоносители, както и да оптимизират съществуващите решения (напр. по отношение на ефективността, капацитета, продължителността, минималния отпечатък върху климата и околната среда). Следва да се обърне внимание на инструментите за намаляване на риска, като например програми за ускоряване на развитието на технологиите и специални схеми за подкрепа, които насочват иновативните технологии за съхраняване на енергия до достигането на етапа на пазарна реализация.

Съставено в Брюксел на 14 март 2023 година.

За Комисията

Kadri SIMSON

Член на Комисията


(1)  COM(2019) 640 final. Европейският зелен пакт включва и цели, надхвърлящи неутралността по отношение на климата, като например преустановяване на загубата на биологично разнообразие, намаляване и премахване на замърсяването и отделяне на икономическия растеж от използването на ресурси чрез подходи на кръговата икономика.

(2)  COM(2021) 550 final.

(3)  COM(2022) 108 final.

(4)  COM(2022) 230 final.

(5)  Вж. раздел 2.2 от Работния документ на службите на Комисията SWD(2023) 57.

(6)  Както е определено в член 2, параграфи 45 и 49 от Директива (ЕС) 2019/944 (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).

(7)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).

(8)  Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г., C/2022/481 (ОВ C 80, 18.2.2022 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(10)  ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1.

(11)  https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal/delivering-european-green-deal_bg#documents

(12)  За да се постигнат целите на Европейския зелен пакт и да се спази принципът за ненанасяне на вреда, е необходимо също така да се вземат предвид въздействията върху околната среда, свързани в по-широк план със съхраняването на енергия, и да се предоставят решения за тяхното смекчаване или неутрализиране.

(13)  COM(2015) 80.

(14)  Вж. също Препоръка (ЕС) 2022/822 на Комисията от 18 май 2022 г. относно ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия (ОВ L 146, 25.5.2022 г., стр. 132), и Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022 г. за определяне на рамка за ускоряване на разгръщането на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 335, 29.12.2022 г., стр. 36).


Top