Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Обновен план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.)

[COM(2021) 591 final]

(2022/C 290/15)

Докладчик:	José Antonio MORENO DIAZ
Съдокладчик:	Pietro Vittorio BARBIERI

Искане за консултация	Европейска комисия, 1.12.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	23.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	212/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Контрабандата на мигранти е трансгранична престъпна дейност, която излага на риск живота на мигрантите, нарушава основните права и затруднява организираното управление на миграционните потоци. През последните 20 години контрабандата на хора се увеличи в резултат на множество фактори в държавите на произход, които принуждават хората да ги напуснат (нарушаване на правата на човека, насилие, конфликти, неравенства, икономически фактори, фактори, свързани с околната среда, и др.), но също и поради липсата на законни начини за достъп до територията на много държави. Засилените заради пандемията от COVID-19 ограничения увеличиха броя на хората, използващи тези незаконни мрежи, с всички рискове, които това поражда.

1.2.

От самото ѝ създаване целта на европейската миграционна политика е, наред с други неща, да се води борба срещу тази престъпна дейност, да се предотвратява експлоатацията на мигранти от престъпни мрежи и да се намаляват стимулите за незаконна миграция. Обновеният план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.) следва да се разглежда като инструмент на приемственост и подобряване на борбата на Европейския съюз срещу тази престъпна дейност.

1.3.

Според Европол над 90 % от влизащите незаконно в Европейския съюз лица са изминали определен етап от пътуването си чрез мрежи за контрабанда. В рамките на борбата срещу контрабандата на мигранти Европейският съюз счита за приоритет да се работи с държавите партньори за намаляване на стимулите за предприемане на тези опасни пътувания; да се преодолеят първопричините, които са в основата на незаконната миграция; да се насърчават законната миграция и законните и безопасни маршрути към държавите от Европейския съюз; да се укрепва управлението на общите граници; да се вземат предвид факторите, които привличат мигранти, като например работни места в сивата икономика; и да се улесняват връщането и реинтеграцията на тези лицата, които се намират в нерегламентирано положение на територията на ЕС.

1.4.

ЕИСК приветства обновения план за действие на ЕС и всеобхватния подход, който се предлага в него, като продължение на работата на Европейския съюз за борба срещу контрабандата на мигранти. Приема се, че като престъпна дейност контрабандата излага на риск живота на мигрантите и нарушава техните права, възползва се неправомерно от хора, които търсят достъп до територията на ЕС, и е също така заплаха за европейската сигурност.

1.5.

ЕИСК разбира, че опазването на външните граници е приоритет за Европейския съюз, но изтъква, че те трябва винаги да се защитават при зачитане на правата на човека и ненарушимостта на международното публично право, като винаги се защитават хората и се избягва криминализирането на солидарността. При всички случаи борбата срещу контрабандата на мигранти никога не може да бъде насочвана срещу самите мигранти или срещу хуманитарната помощ и тяхното подпомагане.

1.6.

ЕИСК счита, че е от основно значение борбата с контрабандата на мигранти да се води чрез подход, основан на целия маршрут. Това означава да се засилят предложените мерки срещу мрежите за контрабанда чрез подобряване на съдебното и полицейското сътрудничество; подобряване на сътрудничеството и диалога със съседните държави в борбата срещу мрежите за контрабанда; засилване на действията за предотвратяване на експлоатацията и гарантиране на защитата за контрабандираните лица; както и по-координирана и по-решителна борба с нередовната трудова заетост и с трудовата експлоатация.

1.7.

ЕИСК е съгласен, че е необходимо да се премахне търсенето, за да се засегнат печалбите на мрежите за контрабанда на хора. Той обаче предупреждава за дисбалансите, които може да възникнат, ако се действа само срещу предлагането (мрежите). Във връзка с това Комитетът посочва, че съществуването на законни, ефективни и безопасни канали, както и защитата на правото на убежище, са от ключово значение за преустановяване на голяма част от тази незаконна дейност.

1.8.

ЕИСК също така решително осъжда инструментализирането на мигрантите и търсещите убежище лица като елементи за дестабилизация на ЕС (1).

1.9.

ЕИСК отбелязва, че защитата на хората и предоставянето на медицински грижи (2) и солидарна помощ не следва да се криминализират и третират по същия начин като мрежите за контрабанда и следва да бъдат преследвани само когато са извършени умишлено и с цел пряко или непряко получаване на финансова или друга материална полза (3). Клаузата за задължително освобождаване от отговорност трябва да бъде изрично включена, ако за действията за помощ или подпомагане са налице хуманитарни мотиви.

2.   Общи бележки

2.1.

Контрабандата на мигранти е трансгранична престъпна дейност, която излага на риск живота на мигрантите, нарушава основните права и затруднява организираното управление на миграционните потоци.

2.2.

През последните 20 години контрабандата на хора се увеличи в резултат на множество фактори за прогонване в държавите на произход (нарушаване на правата на човека, насилие, конфликти, неравенства, икономически фактори, фактори на околната среда и др.), но също и поради липсата на законни начини за достъп до територията на много държави. Засилените заради пандемията от COVID-19 ограничения увеличиха броя на хората, използващи тези незаконни мрежи с всички рискове, които това поражда (4).

2.3.

Основната разлика между контрабандата на мигранти и трафика на хора е, че в първия случай мигрантите участват доброволно в процеса на миграция, като плащат за услугите на контрабандист за преминаване на международна граница; при трафика на хора те се прекарват с цел работа, сексуална експлоатация или вземане на органи и са жертви, които се нуждаят от съдействие и подкрепа. Дейностите при трафик на хора не са непременно трансгранични. Двете явления често са взаимосвързани, тъй като контрабандираните лица могат да станат жертви на трафиканти с цел трудова, сексуална или друга експлоатация.

2.4.

От самото ѝ създаване целта на европейската миграционна политика е, наред с други неща, да се води борба срещу тази престъпна дейност, да се предотвратява експлоатацията на мигранти от престъпни мрежи и да се намаляват стимулите за незаконна миграция. В представения от Комисията през 2020 г. Пакт за миграцията и убежището се отбелязва, че борбата срещу контрабандата на мигранти е приоритет и че ще се „засили сътрудничеството с държавите на произход и на транзитно преминаване с цел предотвратяване на опасни пътувания и незаконни преминавания, включително чрез специално изготвени партньорства с трети държави за борба с контрабандата на мигранти“.

2.5.

Според Европол над 90 % от влизащите незаконно в Европейския съюз лица са изминали определен етап от пътуването си чрез мрежи за контрабанда.

2.6.

Обновеният план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.) следва да се разглежда като инструмент на приемственост в борбата на Европейския съюз срещу тази престъпна дейност. Контрабандата на мигранти трябва да се разглежда не само като предизвикателство по отношение на миграцията, но също и като заплаха за сигурността, която засяга външните граници на ЕС. Подходящото управление и защита на външните граници на ЕС, при спазване на международната правна рамка и основните права, е въпрос от ключово значение. Необходимо е ЕС да укрепи общите стандарти и процедури, като се зачитат правата на човека и международните стандарти, за да се предотвратява контрабандата на мигранти към ЕС.

2.7.

В рамките на борбата срещу контрабандата на мигранти Европейският съюз счита за приоритет да се работи с държавите партньори за намаляване на стимулите за предприемане на тези опасни пътувания; да се отстраняват различните причини, които са в основата на незаконната миграция; да се насърчават законната миграция и законните и безопасни маршрути към държавите от Европейския съюз; да се укрепва управлението на общите граници; както и да се улесняват връщането и реинтеграцията на тези лица, които се намират в нерегламентирано положение на европейска територия (5).

2.8.

Борбата срещу контрабандата на хора включва също и по-строго прилагане на Директивата относно санкциите срещу работодателите (6), както и разбирането, че незаконната работа е фактор, който привлича незаконна миграция, и че може да е свързана с контрабанда на мигранти: не трябва да се забравя, че ако в ЕС има чуждестранни работници в нерегламентирано положение, това е защото има нередовни работодатели, които им осигуряват незаконна работа, без да се спазват минималните условия на труд по отношение на заплати, работни часове, здравословни и безопасни условия на труд и др.

2.9.

В обновения план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.) се вземат предвид резултатите от целеви консултации и от обществена консултация, проведена между 19 март и 11 юни 2021 г. Като допринася за разбиването на престъпната дейност, той също така подкрепя целите на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност (7), както и на стратегиите на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021—2025 г. (8) и за борба с трафика на хора за периода 2021—2025 г. (9)

3.   Коментари по обновения план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.)

3.1.

ЕИСК приветства обновения план за действие на ЕС и всеобхватния подход, който се предлага в него, като продължение на работата на Европейския съюз за борба срещу контрабандата на мигранти и трафика на хора.

3.2.

Приема се, че като престъпна дейност контрабандата излага на риск живота на мигрантите и нарушава техните права, а също така се възползва неправомерно от хора, които търсят достъп до територията на ЕС. Поради това ЕИСК счита, че трябва да се прилагат необходимите механизми и инструменти, за да се води борба с тази престъпна дейност.

3.3.

ЕИСК разбира, че опазването на външните граници също е приоритет за Европейския съюз, но изтъква, че те трябва винаги да се защитават при зачитане на правата на човека и ненарушимостта на международното публично право, като винаги се защитават хората и се избягва криминализирането на солидарността. При всички случаи борбата срещу контрабандата на мигранти никога не може да бъде насочвана срещу самите мигранти или срещу хуманитарната помощ и подпомагането им, нито да бъде извинение за премахването на правото на убежище както в ЕС, така и в международен план.

3.4.

Защитата на хората и предоставянето на медицински грижи (10) и солидарна помощ не следва да се криминализират и третират по същия начин като мрежите за контрабанда и следва да бъдат преследвани само когато са извършени умишлено и с цел пряко или непряко получаване на финансова или друга материална полза (11). Клаузата за задължително освобождаване от отговорност трябва да бъде изрично включена, ако за действията за помощ или подпомагане са налице хуманитарни мотиви.

3.5.

ЕИСК счита, че от съществено значение е борбата с контрабандата на мигранти да се води чрез подход, основан на целия маршрут, и да се разбере, че липсата на законни и безопасни маршрути е една от причините мрежите за контрабанда да процъфтяват.

3.6.

ЕИСК счита също така, че незаконната работа може да е свързана с мрежите за контрабанда на хора, което често води до трудова експлоатация. Поради това счита, че трябва да се положат усилия за подобряване на прилагането на Директивата за санкциите срещу работодателите и да се води по-координирана и решителна борба с нередовната трудова заетост и с трудовата експлоатация.

3.7.

ЕИСК счита за необходимо да се засилят предложените мерки срещу мрежите за контрабанда чрез подобряване на съдебното и полицейското сътрудничество, подкрепа за работата на Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT) и на Евроюст, както и чрез подобряване на събирането на информация и информационни кампании при източника относно рисковете при контрабандата на мигранти.

3.8.

ЕИСК приветства факта, че този интегриран подход включва също и подобряване на сътрудничеството и диалога със съседните държави в борбата срещу мрежите за контрабанда, но предупреждава за опасността от неблагоприятно въздействие върху отношенията на сътрудничество с тези държави, което може да доведе до засилване на мрежите за контрабанда, като се използват превратно понятия като „връщане“ и „реинтеграция“. В това отношение следва да се отбележи, че в съобщението на Комисията правилно се посочва нарастващата роля на държавните участници за изкуственото създаване и подпомагане на незаконната имиграция с цел насърчаване на дестабилизацията на ЕС.

3.9.

ЕИСК счита, че е от основно значение да се засилят действията за предотвратяване на експлоатацията и да се гарантира защитата на контрабандираните лица. Във връзка с това той счита, че е необходимо да се разработят пилотни действия в съответствие с подхода, основан на целия маршрут, в които да бъдат включени администрациите и социални участници от държавите на произход, на транзит и на местоназначение.

3.10.

ЕИСК счита, че разработването на оперативни партньорства с трети държави за борба с контрабандата е важно, но изтъква, че тези споразумения не трябва да нарушават водещите принципи на Европейския съюз, нито да бъдат сключвани с държави, в които има системни нарушения на правата на човека.

3.11.

ЕИСК счита, че в обновения план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.) успешно се идентифицират поражданите от престъпната дейност рискове и бързината, с която мрежите за контрабанда се приспособяват към условията и се възползват в максимална степен от новите технологии.

3.12.

ЕИСК е съгласен, че е необходимо да се премахне търсенето, за да се засегнат печалбите на мрежите за контрабанда на хора, както е определено в обновения план за действие. Предупреждава обаче за дисбалансите, които може да възникнат, ако се действа само срещу предлагането (мрежите), без да се разбира необходимостта от структурни реформи за намаляване на търсенето. Във връзка с това Комитетът посочва, че съществуването на законни, ефективни и безопасни канали, както и защитата на правото на убежище, са от ключово значение за преустановяване на голяма част от тази незаконна дейност.

3.13.

ЕИСК изразява загриженост, че подобряването на предотвратяването на контрабандата — цел, която споделя — може да представлява нарушаване на механизмите за подпомагане на уязвими мигранти. Той посочва факта, че през последните месеци се увеличават действията на партии и правителства за криминализиране на актовете на солидарност. ЕИСК изтъква, че защитата на уязвимите хора и предоставянето на медицински грижи (12) и солидарна помощ не следва да се криминализират и да се третират по същия начин като мрежите за контрабанда (13).

3.14.

ЕИСК счита, че трябва да се обърне специално внимание на жертвите на контрабанда, особено на по-уязвимите сред тях, като например (непридружените) непълнолетни лица (14), хората с увреждания и жените (15). ЕИСК призовава Европейската комисия да изготви директива относно закрилата на непридружените непълнолетни лица в защита на висшите интереси на детето. Освен това ролята на участниците от гражданското общество, на социалните организации и на НПО при оказването на помощ и подкрепа за жертвите на контрабанда следва да се признае за хуманитарна дейност с цел укрепване на принципите на ЕС.

3.15.

ЕИСК признава, че в плана също така се посочват вярно и се разглеждат ясно настоящите проблеми с инструментализирането на миграцията, когато е очевидно прякото ангажиране на държавни участници. Също като Европейския съвет (16), и ЕИСК осъжда решително инструментализирането на мигрантите и търсещите убежище лица като дестабилизиращи елементи, както се видя наскоро по границите на Мароко и особено на Беларус (17).

3.16.

ЕИСК посочва, че освен цялата законодателна рамка на ЕС, държавите членки са длъжни винаги да спазват международните ангажименти, включително Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от Ню Йорк от 1967 г., с които се урежда правото на убежище.

3.17.

Определянето на миграцията като заплаха и посланието, че мигрантите представляват опасност, отнемат хуманността на хората и са от полза единствено за онези, които искат да се възползват от тях за постигането на геостратегически или национални политически цели.

3.18.

ЕИСК изразява съжаление, че борбата срещу контрабандата на мигранти предизвиква по-голяма загриженост от борбата срещу трафика на хора, който остава най-печелившата престъпна дейност и представлява не само нарушение на правата на човека, но и реална заплаха за националната сигурност, икономическия растеж и устойчивото развитие (18).

---

(1)  Предстоящо становище на ЕИСК REX/554.

(2)  CPME statement on criminalisation of acts of solidarity (Декларация на CPME относно криминализирането на актовете на солидарност). Вж. също и доклада на Европейския парламент (2019 г.): Fit for purpose? The Facilitation Directive and the criminalisation of humanitarian assistance to irregular migrants: 2018 update („Целесъобразни ли са действията? — Директивата за подпомагането и инкриминирането на хуманитарната помощ, оказвана на незаконните мигранти“).

(3)  Член 6 от Протокола на ООН срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност.

(4)  Global Initiative (Глобална инициатива) (2021 г.), The Global Illicit Economy („Глобалната незаконна икономика“).

(5)  ОВ C 517, 22.12.2021 г, стр. 86.

(6)  Директива 2009/52/EО.

(7)  COM/2020/605 final

(8)  COM(2021) 170 final.

(9)  COM(2021) 171 final.

(10)  CPME statement on criminalisation of acts of solidarity (Декларация на CPME относно криминализирането на актовете на солидарност). Вж. също и доклада на Европейския парламент (2019 г.): Fit for purpose? The Facilitation Directive and the criminalisation of humanitarian assistance to irregular migrants: 2018 update („Целесъобразни ли са действията? — Директивата за подпомагането и инкриминирането на хуманитарната помощ, оказвана на незаконните мигранти“).

(11)  Член 6 от Протокола на ООН срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност.

(12)  CPME statement on criminalisation of acts of solidarity (Декларация на CPME относно криминализирането на актовете на солидарност). Вж. също и доклада на Европейския парламент (2019 г.) Fit for purpose? The Facilitation Directive and the criminalisation of humanitarian assistance to irregular migrants: 2018 update („Целесъобразни ли са действията? — Директивата за подпомагането и инкриминирането на хуманитарната помощ, оказвана на незаконните мигранти“).

(13)  Експертен съвет по въпросите на законодателството за НПО на Конференцията на международните неправителствени организации на Съвета на Европа Using criminal law to restrict the work of NGOs supporting refugees and other migrants in Council of Europe Member States („Използване на наказателното право за ограничаване на работата на НПО, подкрепящи бежанци и други мигранти в държавите — членки на Съвета на Европа“) (2019 г.).

(14)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 24.

(15)  Цел 9 от Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция: Засилване на транснационалните действия за борба с контрабандата на мигранти. Също параграф 25, буква в): Разработване на съобразени с равенството между половете и с интересите на децата протоколи за сътрудничество по миграционните маршрути, в които се очертават поетапни мерки за адекватно идентифициране и подпомагане на контрабандираните мигранти.

(16)  JOIN(2021) 32 final, Отговор на осъществяваното на държавно равнище инструментализиране на мигранти по външната граница на ЕС.

(17)  https://www.eesc.europa.eu/bg/news-media/presentations/eesc-expresses-its-concern-about-situation-border-belarus.

(18)  Bigio, J., & Vogelstein, R. B. (2021 г.), Ending Human Trafficking in the Twenty-First Century („Премахване на трафика на хора през двадесет и първи век“), Съвет за външна политика.