Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021IP0415

    Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно Банков съюз — годишен доклад за 2020 г. (2020/2122(INI))

    OB C 132, 24.3.2022, p. 151–166 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    24.3.2022   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 132/151

    P9_TA(2021)0415

    Банков съюз — годишен доклад за 2020 г.

    Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно Банков съюз — годишен доклад за 2020 г. (2020/2122(INI))

    (2022/C 132/12)

    Европейският парламент,

    —

    като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз — годишен доклад за 2019 г. (1),

    —

    като взе предвид обратната информация от Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) относно резолюцията на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз — Годишен доклад за 2019 г.,

    —

    като взе предвид годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2020 г. от 23 март 2021 г. (2),

    —

    като взе предвид годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2019 г. от 19 март 2020 г. (3),

    —

    като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС (4),

    —

    като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно цифровото финансиране: нововъзникващи рискове, свързани с криптоактивите — регулаторни и надзорни предизвикателства в областта на финансовите услуги, институции и пазари (5),

    —

    като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2020 г. относно допълнителното развитие на съюза на капиталовите пазари: подобряване на достъпа до финансиране на капиталовите пазари, по-специално от страна на МСП, и насърчаване на участието на непрофесионалните инвеститори (6),

    —

    като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно укрепването на международната роля на еврото (7),

    —

    като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2020 г. (8),

    —

    като взе предвид доклада на Работната група на високо равнище на Евросистемата относно цифрова валута, емитирана от централната банка (ЦВЦБ) от октомври 2020 г. относно цифрово евро (9),

    —

    като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност (СФС) от 9 октомври 2020 г. относно използването на надзорни и регулаторни технологии от органи и регулирани институции — пазарно развитие и последици за финансовата стабилност (10),

    —

    като взе предвид писмото от 22 юли 2020 г. от председателя на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Еврогрупата,

    —

    като взе предвид отговора на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ)/Европейския банков надзор от август 2020 г. във връзка с обществената консултация на Европейската комисия относно нова стратегия за цифрови финанси за Европа/План за действие в областта на финансовите технологии (11),

    —

    като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

    —

    като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (COM(2015)0586),

    —

    като взе предвид Рамковото споразумение от 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия,

    —

    като взе предвид препоръката на ЕЦБ от 15 декември 2020 г. относно разпределянето на дивиденти по време на пандемията от COVID-19 (12),

    —

    като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2020 г. относно справянето с необслужваните кредити в резултат на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0822),

    —

    като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск от юли 2020 г., относно наблюдението на рисковете от небанковото финансово посредничество в ЕС — 2020 г. (13),

    —

    като взе предвид доклада на Европейския банков орган (ЕБО) от декември 2020 г. относно оценката на риска на европейската банкова система (14),

    —

    като взе предвид проучването, озаглавено „Регулаторните лаборатории и центровете за иновации в областта на финансовите технологии“, публикувано от генералната дирекция на Парламента по вътрешни политики (15) през септември 2020 г.,

    —

    като взе предвид изявлението, прието на заседанието на държавите от Еврогрупата на 30 ноември 2020 г.,

    —

    като взе предвид изявленията, съгласувани на срещите на върха на държавите от еврозоната на 30 ноември и 11 декември 2020 г.,

    —

    като взе предвид изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната в разширен формат от 11 декември 2020 г. относно реформата на ЕМС и ранното въвеждане на предпазния механизъм за Единния фонд за преструктуриране,

    —

    като взе предвид тримесечното табло на риска за четвъртото тримесечие на 2020 г., публикувано от ЕБО (16),

    —

    като взе предвид прегледа на финансовата стабилност на ЕЦБ от ноември 2020 г.,

    —

    като взе предвид мониторинговия доклад от ноември 2020 г. относно показателите за намаляване на риска, изготвен съвместно от службите на Европейската комисия, ЕЦБ и Единния съвет за преструктуриране (17),

    —

    като взе предвид доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи от март 2021 г. относно рисковете и уязвимите места във финансовата система на ЕС (18),

    —

    като взе предвид годишния икономически доклад за 2020 г. на Банката за международни разплащания,

    —

    като взе предвид проекта на Меморандум за разбирателство между ЕС и Обединеното кралство за създаване на рамка за регулаторно сътрудничество в областта на финансовите услуги,

    —

    като взе предвид брифингите от януари 2021 г., озаглавени „Преглед на рамката за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите“ и „Банков съюз: отложените реформи по Базел III“ и брифинга от октомври 2020 г., озаглавен „Докладите на Европейския парламент относно банковия съюз за периода 2015 — 2019 г.“, публикувани от Отдела за подкрепа на икономическото управление към Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП,

    —

    като взе предвид обществената консултация на Комисията относно прегледа на ефективността на рамката за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите (19),

    —

    като взе предвид доклада на Единния съвет за преструктуриране от март 2020 г. относно очакванията за банките (20),

    —

    като взе предвид документ № 251 на ЕЦБ, озаглавен „Ликвидност в преструктурирането: сравнение на рамките за предоставяне на ликвидност в различните юрисдикции“ (21),

    —

    като взе предвид доклада за напредъка на германското председателство от 23 ноември 2020 г. относно укрепването на банковия съюз (22),

    —

    като взе предвид доклада за напредъка на хърватското председателство от 29 май 2020 г. относно укрепването на банковия съюз (23),

    —

    като взе предвид речта на председателя на Единния съвет за преструктуриране Елке Кьоних от януари 2021 г., озаглавена „Уредба за управление на кризи за банките в ЕС: какво може да се направи с малките и средните банки?“ (24),

    —

    като взе предвид окончателния доклад на СФС от 1 април 2021 г. относно оценката на въздействието на реформите, свързани с банките, които са твърде големи, за да фалират (25),

    —

    като взе предвид публикацията в блога на председателя на Единния съвет за преструктуриране Елке Кьоних относно подхода на Единния съвет за преструктуриране към минималните изисквания за собствени средства и приемливи задължения (МИПЗ) предвид въздействието на COVID-19 (26) и нейното присъствие в комисията по икономически и парични въпроси на 27 октомври 2020 г. (27),

    —

    като взе предвид публикацията на Андреа Енриа в надзорния блог на ЕЦБ от 9 октомври 2020 г., озаглавена „Насърчаване на трансграничната интеграция на банковите групи в банковия съюз“ (28),

    —

    като взе предвид доклада на ЕБО относно подходите на компетентните органи към надзора над банките в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (29),

    —

    като взе предвид плана за действие на Комисията за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикуван на 7 май 2020 г.,

    —

    като взе предвид доклада на ЕБО относно бъдещата рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в ЕС (30),

    —

    като взе предвид публикацията в блога на мозъчния тръст Bruegel от 7 декември 2020 г., озаглавена „Може ли да се преодолее разрива във вътрешния пазар на банкови услуги в Европа?“ (31),

    —

    като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Планиране на преструктурирането в Единния механизъм за преструктуриране“, публикуван на 14 януари 2021 г.,

    —

    като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

    —

    като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0256/2021),

    А.

    като има предвид, че като цяло банковият сектор отговори на кризата, предизвикана от COVID-19, с устойчивост, основана на регулаторното преразглеждане, въведено след световната финансова криза, подпомогнато от единната нормативна уредба и единния надзор в банковия съюз и допълнително подкрепена от извънредни мерки за подпомагане на публичните политики и практики за запазване на капитала;

    Б.

    като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа, че силната банкова система, наред с интегрираните капиталови пазари, е основен участник във възстановяването на европейската икономика;

    В.

    като има предвид, че банковият съюз, който включва Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), гарантира пълно съответствие между надзора и управлението на банкови кризи;

    Г.

    като има предвид, че един по-стабилен, конкурентоспособен и конвергентен икономически и паричен съюз изисква солиден банков съюз с европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и по-развит и сигурен съюз на капиталовите пазари (СКП), което също така би допринесло за възприемането на еврото в международен план и за неговата по-силна роля на световните пазари;

    Д.

    като има предвид, че всички държави — членки на ЕС, могат да участват в банковия съюз; като има предвид, че България и Хърватия се присъединиха към валутния механизъм II (ВМ II) и встъпиха в банковия съюз;

    Е.

    като има предвид, че завършването на банковия съюз отвъд неговите два съществуващи стълба, особено създаването на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД), продължава да бъде приоритет; като има предвид, че целенасочените реформи в областите на преструктурирането и застраховането на депозитите следва допълнително да подобрят стабилността на банковия сектор и да гарантират цялостната финансова стабилност;

    Ж.

    като има предвид, че както ЕЦБ, така и Единният съвет за преструктуриране призовават за бързо завършване на банковия съюз, по-конкретно посредством създаване на ЕСЗД;

    З.

    като има предвид, че предпазният механизъм за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) ще бъде въведен до 2022 г. — две години по-рано от първоначално предвиденото, като ще осигури обща за цялата система предпазна мрежа за банките в процес на преструктуриране;

    И.

    като има предвид, че преди предизвиканата от COVID-19 криза банковият сектор в ЕС се характеризираше със структурна неефективност, изразена в ниска рентабилност, намалена ефективност на разходите, ниски лихвени проценти, свръхкапацитет и несигурност по отношение на устойчивостта на бизнес моделите; като има предвид, че някои проблеми продължават да бъдат недостатъчно разрешени;

    Й.

    като има предвид, че — въпреки общото намаляване на необслужваните кредити през последните години — са необходими по-големи усилия за намаляване на все още високите равнища на необслужвани кредити в някои финансови институции;

    К.

    като има предвид, че недостатъците, установени по време на предизвиканата от COVID-19 криза, следва да бъдат взети предвид при преразглеждането на рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозитите (УБКЗД) и при по-нататъшното интегриране на банковия сектор; като има предвид, че възприемането на поуките, извлечени по време на пандемията, би могло да проправи път за подобрена ефективност на разходите и по-устойчиви бизнес модели;

    Л.

    като има предвид, че продължава да съществува тясна връзка между банките и държавата и че регулаторната рамка на ЕС относно пруденциалното третиране на държавния дълг следва да отговаря на международните стандарти; като има предвид, че равнището на експозициите към държавни дългови инструменти нараства в редица банки; като има предвид, че в пруденциалната законодателна рамка продължават да съществуват редица национални възможности и прерогативи, което подкопава европейското измерение на банковия съюз;

    М.

    като има предвид, че изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и преходът към нисковъглеродна икономика са фактори, които трябва да се вземат предвид при оценяването на устойчивостта на счетоводните баланси на банките като източник на риск, тъй като потенциално оказват въздействие върху инвестициите в различни региони и сектори; като има предвид, че сложните модели за риска следва вече да обхващат много от рисковете, свързани с изменението на климата;

    Н.

    като има предвид, че ЕЦБ установи, в контекста на своя проект за целеви преглед на вътрешните модели (TRIM), че поднадзорните институции могат да продължат да използват вътрешни модели, подлежащи на надзорни мерки;

    О.

    като има предвид, че се ускорява тласъкът към технологична трансформация, която увеличава ефективността на банките и тяхната амбиция за иновации, като същевременно ги излага на новите рискове и предизвикателства на света на цифровите финанси, киберсигурността, рисковете за репутацията, неприкосновеността на данните, рисковете, свързани с борбата с изпирането на пари, и защитата на потребителите;

    П.

    като има предвид, че защитата на потребителите и инвеститорите е от първостепенно значение за задълбочаването на СКП и че са необходими строги правила на ЕС за защита на потребителите, осигуряващи солиден базов минимум; като има предвид, че националните правила за прилагане на европейските изисквания за защита на потребителите се различават в рамките на банковия съюз, което показва необходимост от хармонизация; като има предвид, че банковият съюз все още не разполага с ефективни инструменти за справяне с проблемите, пред които са изправени потребителите, като например изкуствено създадена сложност, нелоялни търговски практики, изключване на уязвими групи от използването на основни услуги и ограничено участие на публичните органи;

    Р.

    като има предвид, че по-нататъшното укрепване и хармонизиране на надзора и правоприлагането на ЕС във връзка с пруденциалните аспекти и борбата с изпирането на пари представляват приоритет, тъй като са необходими, за да се защити целостта на финансовата система на ЕС;

    С.

    като има предвид, че стабилните световни стандарти и принципи са важни за пруденциалното регулиране на банките; като има предвид, че стандартите на Базелския комитет по банков надзор (BCBS) следва да бъдат въведени в европейското законодателство своевременно и при надлежно отчитане на техните цели, като се вземат предвид подобаващо специфичните характеристики на европейската банкова система както и принципът на пропорционалност когато е целесъобразно;

    Т.

    като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС доведе до преместване на някои банкови услуги в ЕС; като има предвид, че единният надзорен механизъм (ЕНМ) изигра решаваща роля по отношение на управлението и мониторинга чрез систематичните си насоки за „подготвеност“ и координация със значими банки относно техните оперативни модели; като има предвид, че пълната оценка на ефективността на подготвеността на банковия сектор за новата реалност ще стане ясна в средносрочен и дългосрочен план;

    У.

    като има предвид, че ЕС и Обединеното кралство понастоящем са поели ангажимент да поддържат регулаторното и надзорното сътрудничество в областта на финансовите услуги; като има предвид, че този подход на сътрудничество следва да бъде в основата на дългосрочните отношения между ЕС и Обединеното кралство;

    Ф.

    като има предвид, че настоящата уредба за управление на банкови кризи не гарантира последователен подход при справянето с проблемите на банките в затруднение в различните държави членки поради, наред с другото, различното тълкуване на оценката на обществения интерес (ООИ) от страна на Единния съвет за преструктуриране и на националните органи за преструктуриране, наличието в рамките на националните производства по несъстоятелност на инструменти, подобни на инструментите за преструктуриране съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) (32) и Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране (РЕМП) (33), и несъответствието на стимулите при избора на решение за справяне с несъстоятелността на дадена банка в резултат на различните условия за достъп до наличните източници на финансиране при преструктурирането и несъстоятелността;

    Х.

    като има предвид, че уредбата за УБКЗД следва да гарантира последователен и ефективен подход към всички банки, независимо от техния размер или бизнес модел, както и да допринася за запазването на финансовата стабилност, да свежда до минимум използването на парите на данъкоплатците и да гарантира еднакви условия на конкуренция в целия ЕС, като същевременно отчита подобаващо принципа на субсидиарност;

    Ц.

    като има предвид, че правилата за надзор и преструктуриране, както и фондът за преструктуриране бяха централизирани, а схемите за гарантиране на депозитите остават национални и се различават в различните държави членки; като има предвид, че разпоредбите на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (34) (ДСГД) предвиждат минимален базов стандарт за защита на вложителите; като има предвид при все това, че вложителите в рамките на банковия съюз трябва да се ползват с едно и също равнище на защита посредством създаването на ЕСЗД;

    Общи съображения

    1.

    		 приветства присъединяването на България и Хърватия към банковия съюз и включването на българския лев и хърватската куна във валутния механизъм II; отбелязва решенията на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка и Хърватската народна банка; подчертава, че националните банки на България и Хърватия са надлежно представлявани в надзорния съвет на ЕЦБ и на пленарната сесия и разширените изпълнителни сесии на Единния съвет за преструктуриране със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на гласуване;

    2.

    		 подчертава, че участието във валутния механизъм и в банковия съюз е неразривно свързано със съответните стандарти и законодателство на ЕС; насърчава България и Хърватия също така да постигнат значителен напредък в борбата с изпирането на пари и с финансовите престъпления; припомня, че преди присъединяването към общата валута следва да се извърши цялостна оценка на банковия сектор, включително на по-малко значимите институции;

    3.

    		 приветства обсъжданията в Дания и Швеция относно възможността за присъединяване към банковия съюз и подчертава, че сътрудничеството между националните надзорни органи е от изключително значение, особено по отношение на трансграничните дейности; подчертава, че е важно да се запазят вече съществуващите и добре функциониращи бизнес модели по отношение на финансовата стабилност;

    4.

    		 припомня, че банковият съюз осигурява институционалната структура за по-добра пазарна интеграция чрез ЕНМ и ЕМП, но че създаването на третия стълб на банковия съюз — ЕСЗД, все още предстои; приветства евентуалното преразглеждане на рамката за преструктуриране и подкрепя настоящия размисъл относно по-нататъшното целево хармонизиране на законодателството в областта на несъстоятелността с оглед повишаване на ефективността и съгласуваността на управлението на кризи на банките в ЕС, както и относно завършването на третия стълб на банковия съюз чрез схема за застраховане на депозитите, чиято цел е да се повиши равнището на защита на депозитите, като същевременно се сведе до минимум моралният риск, намали се връзката между банките и държавите и се гарантира еднаква защита на всички вложители в банковия съюз;

    5.

    		 отбелязва изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната на 11 декември 2020 г., което приканва Еврогрупата да „изготви, въз основа на консенсус, поетапен и обвързан със срокове работен план по всички оставащи елементи, необходими за завършването на банковия съюз“; изразява съжаление, че държавите членки продължават да действат извън правната рамка на Общността, което компрометира ролята на Парламента като съзаконодател; отправя искане да бъде редовно информиран относно текущите обсъждания на равнището на Еврогрупата и работната група на високо равнище относно ЕСЗД; отново отправя призив за засилено сътрудничество с председателя на Еврогрупата, по-специално чрез по-често провеждане на икономически диалози с председателя на Еврогрупата по подобие на модела и периодичността на диалозите по въпросите на паричната политика;

    6.

    		 счита, че банките успяха да реагират на настоящата криза с по-голяма устойчивост, тъй като разполагаха с по-голям собствен капитал и по-малък дългов капитал в сравнение с предходното десетилетие, което демонстрира положителните последици от въведената институционална структура и регулаторните реформи, предприети след финансовата криза от 2008 г.; въпреки това счита, че банковият сектор се характеризира с известна структурна неефективност, която може да се задълбочи допълнително от настоящата криза; изразява особена загриженост относно високите равнища на наследените необслужвани експозиции, които много институции имаха преди пандемията; посочва, че размерът на необслужваните кредити намаля значително след създаването на банковия съюз и че низходящата тенденция при необслужваните кредити продължи и през 2020 г. въпреки кризата с COVID-19; счита, че влошаването на качеството на активите на банките може да окаже въздействие върху вече слабата рентабилност, което може да доведе до случаи на несъстоятелност на банки, които имат висока степен на експозиции в най-засегнатите икономически сектори;

    7.

    		 отбелязва, че завършването на банковия съюз и задълбочаването на съюза на капиталовите пазари ще осигурят по-добри условия за финансиране на европейската икономика както за домакинствата, така и за дружествата, които все още до голяма степен разчитат на банков кредит за подпомагане на инвестициите и създаване на работни места, както и за допълнително повишаване на конкурентоспособността на европейските пазари и насърчаване на устойчиви частни инвестиции; подчертава стабилизиращия ефект на малките и средните банки за икономиката на ЕС по време на криза; счита, че е необходимо да се следва пропорционален подход в регулаторното развитие с цел завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари;

    8.

    		 отбелязва, че един напълно оперативен банков съюз, наред с напълно интегриран и силен съюз на капиталовите пазари, ще допринесе за устойчивостта на европейската икономика, ще подкрепи функционирането на икономическия и паричен съюз и ще укрепи международната роля на еврото; подчертава значението на еднаквите условия на конкуренция, които да избягват поставянето на МСП в неравностойно положение по отношение на достъпа до финансиране, както и необходимостта от внимателно наблюдение на емитирането на секюритизирани продукти; счита, че банките не следва да понесат пълната тежест на възстановяването от кризата, а вместо това следва да се насърчи един силен съюз на капиталови пазари, който да допринесе за рестартиране и устойчиво възстановяване на европейската икономика; счита, че Механизмът за възстановяване и устойчивост може да даде тласък за завършването на банковия съюз, като се има предвид водещата роля на банковия сектор за предоставянето на достъп до кредити и насочването на налично финансиране към реалната икономика, по-конкретно към устойчиви и социално отговорни инвестиции; подчертава ролята на частното финансиране и инвестиции, наред с публичните инвестиции, за подкрепата на климатичния преход съгласно заложеното в Плана за инвестиции за устойчива Европа; призовава Комисията да положи допълнителни усилия за постигане на по-голяма съгласуваност между дейностите на финансовите пазари с целите за устойчивост и екологичните, социалните и управленските критерии, включително да направи законодателно предложение за разработване на рейтинги за устойчивост въз основа на тези критерии; призовава Комисията да продължи усилията си в областта на устойчивото финансиране, като приеме оставащите делегирани актове, свързани с Регламента за таксономията на ЕС (35) и Регламента за оповестяване на информация (36) и като приложи, наред с другото, стабилна методология за ненанасяне на значителни вреди;

    9.

    		 счита, че макар добрите отношения между единния надзорен механизъм и единния съвет за преструктуриране да бяха от основно значение още от идейното създаване на системата, един укрепен подход на сътрудничество между двата стълба е особено важен в настоящия контекст за осигуряване на целесъобразни и навременни действия;

    10.

    		 подчертава жизненоважния принос за справяне с кризата на временните мерки като например публичните гаранционни схеми, мораториумите върху погасяването на заеми за кредитополучатели във финансово затруднение, програмите за ликвидност на централните банки, целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) на ЕЦБ, програмата за закупуване на активи (ПЗА) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия; подчертава, че тези извънредни временни мерки следва да бъдат придружени от мерки за намаляване на нарушенията на пазарите и икономиката; допълнително подчертава значението на гъвкавостта, която регулаторите разшириха, така че да обхване и банките, за да им се даде възможност да работят при условията на насоките за капитала по стълб 2 (P2G) и с намалени капиталови изисквания;

    11.

    		 подчертава изключителния характер на пандемията и временния характер на приложените мерки за подпомагане като възпиращо първоначално средство за ограничение на икономическите щети; отбелязва, че мерките за икономическа подкрепа трябва да останат съобразени с настоящите и очакваните икономически обстоятелства; призовава за добре организиран, постепенен и целеви преход от помощ при пандемия към инструменти в подкрепа на възстановяването, включително реформи в държавите членки посредством националните планове за реформи за възстановяване и устойчивост, тъй като едно ранно или некоординирано премахване на временните мерки може да доведе до повторна проява на недостатъците и слабостите на банковия сектор отпреди кризата, включително увеличаване на експозицията на банките на кредитен риск, което потенциално да засегне капиталовата им позиция и евентуално да възпрепятства растежа и да влоши резултата от възстановяването;

    12.

    		 приветства целевите промени в Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), въведени с „бързата поправка на РКИ“, за да се подкрепи капацитетът на банките за кредитиране на домакинствата и предприятията (37), като по този начин се смекчават икономическите последици от пандемията от COVID-19 и се гарантира, че регулаторната рамка взаимодейства гладко с други мерки за преодоляване на кризата;

    13.

    		 отбелязва, че през декември 2020 г. единният надзорен механизъм излезе с изявление, с което променя предишната си препоръка относно изплащането на дивиденти и обратното изкупуване на акции, като препоръчва, че банките, които възнамеряват да изплащат дивиденти или да изкупуват обратно акции, трябва да бъдат печеливши и да имат стабилни капиталови траектории; призовава единния надзорен механизъм да предостави оценка на разпределянето (на дивиденти и обратното изкупуване на акции) и на променливото възнаграждение, прилагани през първото и второто тримесечие на 2021 г. от банковите институции в обхвата на неговата компетентност, и в резултат на тази оценка да оцени тяхното въздействие върху капиталовата позиция на банките; призовава ЕНМ да оцени дали ограниченията за разпределянето на дивиденти и обратното изкупуване на акции след септември 2021 г. могат да бъдат полезен инструмент, докато продължават да съществуват съществени неясноти относно икономическото възстановяване и качеството на банковите активи; призовава Комисията да разгледа правно обвързващ инструмент за разпределяне на дивиденти и обратно изкупуване на акции като надзорен инструмент по време на криза;

    14.

    		 приканва Комисията и националните и европейските надзорни органи да се подготвят за очаквано влошаване на качеството на активите на банките; приветства първия съвместен доклад на европейските надзорни органи за оценка на риска за 2021 г., в който банките се съветват да се подготвят като коригират моделите на провизиране, за да гарантират навременното установяване на адекватни равнища на провизиране, като осигурят стабилни практики на кредитиране и адекватно ценообразуване на рисковете, като имат предвид, че срокът на действие на мерките за публична подкрепа като например мораториуми върху кредитите и публични гаранционни схеми ще изтече, както и като следват консервативни политики относно дивидентите и обратното изкупуване на акции; отбелязва предупреждението на европейските надзорни органи към финансовите институции да продължат да разработват по-нататъшни действия за справяне в среда на „трайно ниски“ лихвени проценти;

    15.

    		 със загриженост отбелязва разнородното прилагане на международния стандарт за финансово отчитане (МСФО 9) по отношение на провизирането срещу загуби от страна на институциите, което се разкри по време на пандемията от Covid-19; призовава единния надзорен механизъм да предприеме мерки за гарантиране на последователното прилагане на стандартите за отчетност в институциите в банковия съюз;

    16.

    		 счита, че един интегриран банков съюз трябва да зависи от добре функциониращ единен пазар за финансови услуги на дребно; призовава Комисията да оцени пречките и бариерите, които възпрепятстват потребителите, когато се възползват от банкови продукти на дребно, например ипотечни кредити на трансгранична основа, и да предложи решения, които да гарантират, че потребителите могат да се възползват от финансови услуги на дребно през границите; също така отбелязва значителното разминаване в лихвите по ипотечни кредити в Съюза;

    17.

    		 приветства ускорения темп на цифровизация в банковия сектор, която позволява на банките да обслужват по-добре клиентите си дистанционно и да предлагат нови продукти и която предоставя възможности за повишена рентабилност; във връзка с това подчертава, че цифровизацията в банковия сектор следва да се осъществява при пълно зачитане на правата на потребителите и следва да съхрани финансовото приобщаване, особено за уязвимите групи с ниски равнища на цифрова или финансова грамотност; подчертава, че цифровизацията изисква значителни инвестиции в информационни системи, научноизследователска и развойна дейност и нови оперативни модели, което може да изложи банките на по-слаба рентабилност в краткосрочен план; решително подкрепя новата стратегия на Комисията за цифровизиране на финансовите услуги и приветства пакета за цифровите финансови услуги, стартиран от Комисията през 2020 г., който ще улесни трансграничното разрастване на иновативни технологии, като същевременно гарантира устойчивост на финансовия сектор; очаква по-нататъшното развитие на предложенията за регламент и директива относно оперативната устойчивост на цифровите технологии за финансовия сектор (DORA), които ще гарантират, че финансовите субекти ще въведат подходящи предпазни мерки за смекчаване на въздействието на свързани с ИКТ инциденти; счита, че успешното им прилагане ще спечели от значителни публични и частни инвестиции и сътрудничество в областта на иновациите за постигане на по-големи системи за сигурност и устойчивост; счита, че цифровизацията на европейския банков сектор предлага възможност на Съюза да привлича чуждестранен капитал и да бъде конкурентоспособен на световния пазар; във връзка с това изтъква нарастващата взаимосвързаност между банките, криптоактивите и цифровото финансиране;

    18.

    		 подчертава, че е важно да се осигури технологична неутралност при регулаторните и надзорните подходи; подчертава необходимостта от справяне с предизвикателствата и възможностите на новите иновативни технологии, свързани с банковия надзор и надзора на разплащателните системи;

    19.

    		 приветства работата на ЕЦБ по отношение на цифровото евро, включително нейния доклад по темата и резултатите от обществената консултация; изтъква, че в зависимост от конкретните характеристики на дизайна на цифровото евро въздействието върху банковия сектор може да бъде значително, като засегне области като плащанията, способността на банките да извършват трансформация на падежите и общия капацитет за кредитиране и рентабилността, и поради това приканва ЕЦБ да извърши допълнителен анализ на последиците от цифровата валута за банковия сектор, както и на потенциалните последици за финансовата стабилност; приветства целта цифровото евро да функционира успоредно с парите в брой като средство за сигурно и конкурентно цифрово плащане и признава потенциалните ползи за гражданите; подкрепя усилията на ЕЦБ за осигуряване на високо равнище на защита на неприкосновеността, защитата на данните, поверителността на данните за плащанията, киберустойчивостта и сигурността; отбелязва разискванията относно цифровата валута и признава добавената стойност, която една цифрова валута би могла да донесе за укрепването на международната роля на еврото;

    20.

    		 отбелязва, че през март 2020 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи преразгледа графика за изпълнение на окончателните елементи на рамката „Базел III“, за да се повиши оперативният капацитет на банките и надзорните органи в отговор на непосредствените последици от пандемията от COVID-19; подчертава значението на добрите глобални стандарти за банково регулиране и тяхното последователно и своевременно прилагане; очаква предстоящото предложение на Комисията относно прилагането на финализираните стандарти на „Базел III“; припомня, че при прилагането следва да се вземе предвид принципът на пропорционалност и да се зачитат, когато е целесъобразно, особеностите и разнообразието на банковия сектор в ЕС, като същевременно се гарантира, че Регламентът на ЕС за капиталовите изисквания е в съответствие с рамката Базел; подчертава, че настоящото преразглеждане следва да зачита принципа да не се увеличават значително общите капиталови изисквания, като същевременно се укрепва цялостното финансово положение на европейските банки; припомня своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“ (38) и призовава Комисията да предприеме действия във връзка със съдържащите се в нея препоръки при изготвянето на законодателните предложения; призовава Комисията да въведе мерки, насочени към увеличаване на банковото кредитиране за реалната икономика, по-специално за МСП, и да финансира възстановяването, наред с цифровия и екологичния преход в Европа; подчертава, че за да запази своя икономически суверенитет и стратегическа автономия, ЕС се нуждае от силни и конкурентоспособни европейски банки, които да предлагат банкови услуги на едро на предприятия с всякакъв размер;

    21.

    		 подчертава, че съществува значителна взаимосвързаност между сектора на небанковото финансово посредничество и „традиционния“ банков сектор, която поражда опасения за системен риск предвид липсата на подходящо регулиране и надзор върху сектора на небанковото финансово посредничество; подчертава, че неотдавнашното сътресение, предизвикано от пандемията, илюстрира, че небанковият сектор може да увеличи нестабилността на пазара и изместването на цените, особено когато пазарната ликвидност е подложена на натиск; призовава Комисията да обмисли дали са необходими допълнителни макропруденциални инструменти, а именно разработването на инструменти за предварително управление на ликвидността и внимателен анализ на съществуващите мерки за коефициента дълг/капитал;

    22.

    		 отбелязва взаимозависимостите между банките и централните контрагенти (ЦК); посочва съмненията, възникващи във връзка с отговорностите на банките и ЦК за потенциалните загуби в края на периода и последиците от тези отговорности за пруденциалните изисквания на банките; във връзка с това подчертава рисковете от прекомерна зависимост от ЦК от Обединеното кралство и приветства мерките, приети от Комисията през последната година, за определяне на критериите за класифициране на ЦК от трети държави;

    23.

    		 изразява съжаление, че не е осигурен пълен баланс на половете във финансовите институции и органи на ЕС, и по-специално относно факта, че жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности в сферата на банковите и финансовите услуги; подчертава, че балансът между половете в управителните съвети и сред служителите води както до социална, така и до икономическа възвръщаемост; счита, че подборът на кандидатите във финансовите институции и органи на ЕС следва да се основава на критерии за заслуги и способности, така че съответните институции и органи да функционират възможно най-ефективно; призовава правителствата и всички институции и органи да дадат приоритет на постигането на пълно равновесие между половете във възможно най-кратък срок, включително чрез предоставяне на балансирани по отношение на половете списъци с подбрани кандидати за всички бъдещи назначения, за които се изисква одобрението на Парламента, включително в ЕЦБ и водещите финансови институции на ЕС, като се стремят да включат поне една жена и един мъж като кандидати за всяка процедура за номиниране; припомня своята резолюция от 14 март 2019 г. (39), която има за цел да осигури баланс на половете в предстоящия списък с кандидати за кандидатури на ЕС в областта на икономическите и паричните въпроси, и отново заявява ангажимента си да не се вземат предвид списъците с кандидати, в които принципът на равновесие на половете не е спазен;

    24.

    		 призовава Комисията да преразгледа критериите за допустимост с цел да се привлекат повече кандидатури от жени;

    Надзор

    25.

    		 оценява ролята на европейския банков надзор за осигуряване на временни капиталови и оперативни облекчения на банките в отговор на пандемията от Covid-19, така че да могат да продължават да предоставят финансова подкрепа за предприятията и домакинствата и да покриват загубите, като същевременно се поддържа високото качество на надзора; отбелязва загрижеността на единния надзорен механизъм по отношение на високите разходи, ниската рентабилност, понижените пазарни оценки и недостатъчните инвестиции в нови технологии в банковия сектор; призовава за насоки относно очакваните срокове и подход към възстановяването на буферите;

    26.

    		 подчертава значението на повишаването на прозрачността и предвидимостта на банковия надзор в ЕС и във връзка с това приветства неотдавнашната практика на публикуване на специфичните изисквания за банките по стълб 2; счита, че индивидуалните изисквания правят очакванията на единния надзорен механизъм по-надеждни и улесняват по-информирани решения на инвеститорите;

    27.

    		 очаква, че едновременно с опростяването на системата и внасянето на технологични иновации, неотдавнашните промени в организационната структура на единния надзорен механизъм ще улеснят надзор, основан в по-голяма степен върху риска, и вътрешно институционално сътрудничество;

    28.

    		 счита за уместен анализа на единния надзорен механизъм от ноември 2020 г. относно потенциалните уязвимости на банковия сектор при различни сценарии по отношение на ефектите от сътресенията върху качеството на активите и капитала;

    29.

    		 отбелязва, че доброто управление на кредитния риск следва да остане един от ключовите приоритети за единния надзорен механизъм; споделя опасенията на единния надзорен механизъм, че банките могат да променят своите модели за кредитен риск, и във връзка с това отбелязва свързаните с надзора очаквания на ЕНМ за подходяща оперативна подготовка в очакване на увеличаване на необслужваните кредити и за стабилно управление на кредитния риск, както са посочени в писмата до изпълнителните директори на значими институции, и неговата стратегия за кредитния риск Covid-19; подкрепя засиления надзор на единния надзорен механизъм върху пазарите с висок ливъридж; отбелязва, че не всички банки успяха да отговорят на очакванията на ЕНМ относно управлението на кредитния риск, което означава, че са необходими допълнителни усилия;

    30.

    		 признава, че породената от Covid-19 криза увеличава риска от по-нататъшно натрупване на необслужвани кредити; отбелязва със загриженост прогнозата на ЕЦБ, че при неблагоприятен, но правдоподобен сценарий, необслужваните кредити биха могли да достигнат нива от 1,4 трилиона евро до края на 2022 г.; подчертава, че осигуряването на целесъобразно и навременно управление на влошеното качеството на активите в счетоводните баланси на банките ще бъде от ключово значение за предотвратяване на натрупването на необслужвани кредити в краткосрочен план; съветва държавите — членки на ЕС, да положат допълнителни усилия за решаване на този въпрос; във връзка с това отбелязва съобщението на Комисията от 16 декември 2020 г. относно справянето с необслужваните кредити в резултат на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0822) за даване на възможност на банките да подкрепят домакинствата и предприятията в ЕС, очаква преразглеждането на Директивата за потребителските кредити (40) да осигури високо равнище на защита на потребителите, по-конкретно като определи по-амбициозни разпоредби относно защитата на заемополучателите срещу неправомерни практики и като гарантира, че тези права се прилагат както спрямо съществуващите, така и спрямо бъдещите заеми; призовава за мониторинг на всякакви възможни ефекти на срутване, по-специално при оттеглянето на временните мерки за облекчение; призовава надзорните органи да продължат да разглеждат подобаващо страничните ефекти, които масовото отпускане на необслужвани кредити може да има върху пруденциалните счетоводни баланси на банките, използващи вътрешни модели;

    31.

    		 подчертава, че банките следва да се съобразяват с приложимите пруденциални норми и надзорни насоки по отношение на необслужваните кредити и да поддържат оперативен капацитет за проактивно управление на изпадналите в затруднение длъжници и контрол на техните счетоводни баланси, ускорявайки ранното установяване на лоши кредити, за да се намали рискът от отслабване на кредитния капацитет във времена на голямо търсене на инвестиции, свързани с възстановяването; подчертава съществуващата гъвкавост при прилагане на насоките на ЕЦБ относно необслужваните кредити, включително предоставяне на повече време на банките с особено високи нива на необслужвани кредити за представяне на техните стратегии за намаляване на необслужваните кредити;

    32.

    		 припомня, че намаляването на риска в банковия сектор би допринесло за по-стабилен, силен и ориентиран към икономически растеж банков съюз; в тази връзка отбелязва политическото споразумение, което беше постигнато по предложението на Комисията за директива относно лицата, обслужващи кредити, купувачите на кредити и събирането на обезпечения, което ще насърчи развитието на вторични пазари за необслужвани кредити в ЕС и има за цел да подпомогне банките да намалят натрупаните необслужвани кредити в счетоводните си баланси;

    33.

    		 признава ролята, която банките изиграха за подкрепата на предприятията и реалната икономика по време на пандемията в някои държави членки; подчертава, че банките следва да оценяват внимателно финансовата стабилност и жизнеспособността на предприятията, да се ангажират проактивно с изпаднали в затруднение длъжници, за да управляват техните експозиции, и да предлагат възможности за финансиране и жизнеспособно преструктуриране или алтернативни подходящи възможности на жизнеспособни сектори и дружества, особено на МСП, за да се гарантира, че неизпълненията ще бъдат предотвратени, когато е възможно, и че предприятията и потребителите не са в опасност от свръхзадлъжнялост; подчертава, че пруденциалната рамка следва да бъде изменяна последователно, за да се даде възможност и да се насърчи прилагането на мерки за преструктуриране на кредитите по отношение на дружества и домакинства, за които банките оценяват, че перспективата за възстановяване остава висока, и призовава за премахване на всички регулаторни пречки пред тяхното прилагане; настоятелно призовава банките да обмислят като крайна мярка структурирано излизане на нежизнеспособните предприятия от пазара; счита, че банките следва да гарантират подходящо прехвърляне на кредити от Евросистемата към реалната икономика; приветства мерките, изложени в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (COM(2020)0590) и в приложението към него, относно насочването на МСП, чиито заявления за кредитиране са били отхвърлени, към алтернативни източници на финансиране;

    34.

    		 призовава европейските надзорни органи да използват в пълна степен правомощията си, за да гарантират висока степен на защита на потребителите, включително, когато е целесъобразно, правомощията за намеса по отношение на продуктите, когато финансови и кредитни продукти са довели или е вероятно да доведат до вреди за потребителите;

    35.

    		 подчертава значението на защитата на правата на потребителите, по-специално по отношение на неравноправните и агресивните клаузи и практики, банковите такси, прозрачността на разходите, рентабилността и рисковете, свързани с продуктите; отбелязва, че в банковия съюз все още липсват ефективни инструменти за справяне с проблемите, с които се срещат потребителите, като например нелоялни търговски практики и изкуствено усложняване; във връзка с това призовава ЕБО при изпълнението на своя мандат да насочи повече внимание върху надлежното събиране, анализиране и докладване на данни относно тенденциите в потреблението, както и върху прегледа и координацията на инициативите за финансова грамотност и образоване от страна на компетентните органи; призовава Комисията да разгледа внимателно неравноправните клаузи и практики в потребителските договори, използвани от банковия сектор, и да осигури ефективното и бързо прилагане на директивата относно неравноправните клаузи (41) от всички държави членки, като използва всички налични средства;

    36.

    		 отбелязва, че очакваните кредитни загуби, заедно с настоящата среда на ниски лихвени проценти, могат да повлияят отрицателно на рентабилността на банките; посочва необходимостта банките да адаптират своите бизнес модели към по-устойчиви, спестяващи разходи и технологично напреднали стратегии и да осъществяват стратегическо ръководство и предпазлив надзор върху стопанските функции, при пълно зачитане на правата на потребителите; подчертава, че е важно да се гарантира, че решенията на банките за провизиране в подкрепа на техния капацитет за кредитиране не се отлагат неправомерно, особено когато търсенето на кредити нарасне;

    37.

    		 изразява тревога, тъй като неотдавнашните банкови кризи разкриха, че кредитните институции рутинно са продавали неблагоприятни облигации и други финансови продукти на клиенти на дребно; изразява съжаление, че прилагането на разпоредбите на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките относно защитата на потребителите по отношение на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения досега беше откъслечно; настоятелно призовава Комисията да направи оценка на неблагоприятните продажби на финансови продукти от банкови институции и въз основа на заключенията да излезе с подходящи предложения, включително при предстоящото преразглеждане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките;

    38.

    		 счита, че възможните ползи от банковата консолидация, както в рамките на ЕС, така и отвъд границите, за справяне с ниската рентабилност, свръхкапацитета и разпокъсаността на банковия сектор следва да бъдат документирани още повече; признава тенденцията в банковия сектор към ангажиране с консолидация и в този контекст насочва към ръководството на ЕЦБ относно надзорния подход към консолидация, подкрепяща добре проектирани и добре изпълнени бизнес комбинации; подчертава ползите от защитата на многообразието/плурализма на финансовите сектори за изграждането на системно доверие и поддържането на финансова стабилност; призовава Комисията да вземе предвид и да предприеме последващи действия във връзка със заключенията от оценката на Съвета за финансова стабилност за 2021 г. на въздействието върху финансовата система на реформите, свързани с твърде големите, за да фалират, финансови институции;

    39.

    		 изразява съжаление, че въпросът с държавата по произход и приемащата държава продължава да бъде предизвикателство за завършването на банковия съюз, и счита, че въвеждането на ЕСЗД е част от решението, успоредно с допълнителни мерки за намаляване на риска; изразява загриженост, че ако равнището на необслужваните кредити се повиши, когато започне оттегляне на мерките за публична подкрепа, държавите по произход и приемащите държави могат да въведат мерки за защита на активите и да пристъпят към подновено запазване на средства; подчертава, че банките трябва да могат да извършват трансгранична дейност, като същевременно управляват своите капитал и ликвидност на консолидирано равнище, с надеждни и приложими гаранции за приемащите държави по отношение на наличността на ресурси и въздействието върху финансовата стабилност, за да диверсифицират риска си и да се справят с всякаква липса на рентабилност; счита, че е необходима постепенна хармонизация в областите, в които се прилагат национални варианти и свобода на преценка, включително в областта на законодателството относно несъстоятелността, за да се улесни планирането на преструктурирането на трансгранични банкови групи в рамките на банковия съюз;

    40.

    		 изразява загриженост, че тъй като държавите членки продават все по-големи количества държавни облигации, делът на държавния дълг в счетоводните баланси на банките също нараства, което потенциално задълбочава връзката между банките и държавата; счита, че създаването на Next Generation EU ще осигури висококачествени европейски активи с нисък риск, като даде възможност за възстановяване на равновесието на държавните облигации в счетоводните баланси на банките и спомогне за намаляване на порочния кръг на обвързаност между банките и държавите; изтъква, че Next Generation EU ще изиграе важна роля за подпомагането на възстановяването и трябва да служи като възможност за увеличаване на инвестициите и осъществяване на необходимите реформи във всяка една държава членка въз основа на договорените критерии и за допълнителен принос за укрепването на европейската банкова система;

    41.

    		 счита, че разрешаването на въпросите, свързани с държавата по произход и приемащата държава, прекъсването на връзката между банките и държавата и подкрепата на усилията за консолидация на банките, ще изисква въвеждането на общоевропейска защитна мрежа, разработване и прилагане на вътрешногрупови споразумения за финансова подкрепа като част от плановете за възстановяване на банките и постепенно хармонизиране в областите, в които се прилагат национални варианти и свобода на преценка, включително в областта на несъстоятелността, като същевременно продължават усилията за намаляване на риска;

    42.

    		 отново изтъква, че регулаторната рамка относно пруденциалното третиране на държавния дълг трябва да отговаря на международните стандарти;

    43.

    		 подчертава важната роля на стабилните структури за вътрешно управление в рамките на банките и посочва свързаните с тях слабости, идентифицирани в процеса на надзор и оценка на единния надзорен механизъм за 2020 г., който беше съсредоточен върху това как банките са се справили със свързания с кризата риск за капитала и ликвидността с отчитане на извънредните обстоятелства, засягащи отделните банки; приветства целенасочения подход за събиране на информация за оценка на капитала и ликвидността; подчертава значението на прилагането на най-високи стандарти и еднакви условия на конкуренция при оценките за „надеждност и пригодност“ на членовете на управителните съвети на банките, които понастоящем се тълкуват различно в държавите членки, поради твърде разнообразното транспониране на Директивата за капиталовите изисквания; поради това призовава за допълнително хармонизиране в тази област; настоява, че оценките за „надеждност и пригодност“ трябва винаги да бъдат извършвани от компетентните органи предварително, а не постфактум; одобрява плана на ЕЦБ да прегледа настоящото си ръководство за оценките за „надеждност и пригодност“ през 2021 г., за да очертае своите надзорни очаквания относно качеството на членовете на управителния съвет; очаква предложенията на ЕЦБ за пакет от мерки, насочени към подобряване на надзора върху оценките за „надеждност и пригодност“; насърчава в това отношение да се обмисли интегриране на изискванията за „надеждност и пригодност“ в Регламента относно капиталовите изисквания;

    44.

    		 отбелязва, че стрес тестът в целия ЕС, започнал на 29 януари 2021 г., има за цел да провери капиталовите траектории на банките в ситуация на влошаване на качеството на активите при сценарий на среда с ниски лихвени проценти; призовава ЕБО да разшири обхвата на последващите стрес тестове, тъй като извадката от 51 банки, избрани за този процес, се счита за твърде ограничена; подчертава, че провеждането на стрес тестове и в подходящ момент — на прегледи на качеството на активите на непрекъсната извадка от по-малко значими институции е важно за изграждането на доверие;

    45.

    		 приветства усилията на единния надзорен механизъм за предоставяне на насоки и яснота на банките за самооценка и подходящо докладване на рисковете, свързани с околната среда и изменението на климата; изтъква, че е необходим допълнителен натиск от страна на надзорните органи, така че финансовите институции да оповестяват адекватно рисковете, свързани с климата и околната среда; счита свързания с климатичния риск стрес тест на ЕНМ за важна стъпка за оценяването на практиките на банките и набелязването на конкретни области за подобрение; в този контекст приветства препоръката на изготвеното от ЕЦБ ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда, която засилва един стратегически, всеобхватен подход за справянето със свързания с климата риск; подкрепя идеята самооценката и плановете за действие на банките да бъдат подготвени през 2021 г. и да бъдат последвани от надзорен преглед на действията на банките през 2022 г.; счита, че тези самооценки и доклади трябва да спазват принципа на пропорционалност и не трябва да подкопават капацитета и конкурентоспособността на банките; отбелязва инициативата на ЕБО да проведе общоевропейски пилотен проект относно риска, свързан с климата, и отбелязва неговите констатации, че е необходимо повече оповестяване на информация относно стратегиите за преход и емисиите на парникови газове, за да могат банките и надзорните органи да оценяват по-точно рисковете, свързани с климата; припомня, че инвестициите и отпускането на заеми в неустойчиви икономически дейности може да доведат до блокирани активи или невъзвръщаеми инвестиции;

    46.

    		 отбелязва ролята на ЕБО в ръководенето, координирането и наблюдението на борбата на финансовия сектор на ЕС с изпирането на пари и финансирането на тероризма; приветства усилията на ЕЦБ през изминалите две години за подобряване на обмена на информация между единния надзорен механизъм и надзорните органи за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма с цел да се вземат предвид в по-голяма степен аспектите на борбата с изпирането на пари при мерките за пруденциален надзор; призовава тази отговорност да бъде съчетана с подходящо финансиране и ресурси; приветства подкрепата на ЕБО за отделните случаи на прилагане на правомощията за надзор на борбата с изпирането на пари в държавите членки и призовава за по-нататъшни действия, за да се гарантира, че надзорът на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е основан на риска, пропорционален и ефективен; посочва различията в подходите, предприети от националните органи към надзора на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и към прилагането на законодателството на ЕС, което може да доведе до регулаторен арбитраж; насърчава частичното преобразуване на разпоредбите на Директивата относно борбата с изпирането на пари в регламент; изразява съжаление, че няколко държави членки все още не са транспонирали изцяло директивите за борба с изпирането на пари IV и V и че още повече държави членки показват сериозни недостатъци при ефективното им прилагане; приветства факта, че Комисията започна да стартира производства за установяване на неизпълнение на задължения и я призовава да започне такива производства във връзка с оставащите случаи на липса на транспониране и прилагане на директивите относно борбата с изпирането на пари; отбелязва втория мандат на ЕБО за създаване на база данни относно борбата с изпирането на пари, за която се очаква да бъде разработена през 2021 г., и за подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между европейските органи; изтъква важната роля, която колегиите за борба с изпирането на пари за трансграничните групи, състоящи се от всички органи за борба с изпирането на пари на юрисдикциите, където групата извършва дейност, играят за оценяването на това как работи групата в областта на борбата с изпирането на пари;

    47.

    		 приветства плана за действие на Комисията за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикуван на 7 май 2020 г.; призовава Комисията бързо да приеме законодателния пакет за борба с изпирането на пари; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за създаване на европейски надзорен орган в областта на борбата с изпирането на пари; изтъква, че обхватът на рамката за борбата с изпирането на пари трябва да обхваща емитентите и доставчиците на криптоактиви; приканва Комисията да обмисли създаването на европейско звено за финансово разузнаване (ЗФР);

    48.

    		 подчертава важната роля на банковия сектор в борбата с избягването на данъци; отново изразява позицията на Парламента, че увеличаването на одитите и изискванията „познавай клиента си“ са необходими за трансакции с участието на държави от Приложение I или II от списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели;

    49.

    		 приветства пакета за цифровите финансови услуги на Комисията; счита, че предложенията на Комисията относно пазарите на криптоактиви и свързаната с цифрови технологии оперативна устойчивост са навременни, полезни и необходими; подчертава, че макар цифровите финанси да увеличават вариантите за финансиране на потребители и предприятия, защитата на потребителите и финансовата стабилност следва да бъдат запазени;

    50.

    		 отбелязва оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС; отчита напредъка, постигнат от голям брой значими банки по отношение на техните оперативни модели след излизането на Обединеното кралство от ЕС, както беше договорено с единния надзорен механизъм, и подкрепя усилията на ЕНМ да наблюдава напредъка към тези модели в областта на активите, персонала и счетоводните практики; отново изразява мнението, че в контекста на преместването на предприятия в ЕС, празни фиктивни институции не са допустими в еврозоната; счита, че съществуващите регулаторни пропуски в правната рамка на ЕС следва да бъдат разгледани с цел да се засили надзорът, и припомня, че ЕНМ пое пряката отговорност за пруденциалния надзор на системно значимите инвестиционни посредници след като преразгледаният регламент за инвестиционните посредници (42) влезе в сила през юни 2021 г.;

    51.

    		 изтъква значението на поддържането на еднакви условия на конкуренция в регулаторното пространство и на предотвратяването на регулаторна надпревара към по-ниски изисквания; отбелязва в този контекст, че Меморандумът за разбирателство между ЕЦБ и органите на Обединеното кралство, основан на образеца, договорен от ЕБО и обхващащ пруденциалния надзор извън застрахователните и пенсионните схеми, който влезе в сила на 1 януари 2021 г., предоставя солидна основа за сътрудничество в областта на надзора между ЕНМ и Органа за пруденциално регулиране на Обединеното кралство, като се съсредоточава върху обмена на информация и реципрочното третиране на трансграничните банкови групи с оглед на споделянето на отговорностите, свързани с надзора на клоновете;

    52.

    		 отбелязва, че придържането към принципа на пропорционалност е от ключово значение за успеха на банковия надзор, особено за по-малките институции;

    Преструктуриране

    53.

    		 вярва, че въвеждането на предпазен механизъм в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) две години по-рано от първоначално предвиденото под формата на револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност, като се предоставя защитна мрежа за преструктурирането на банките в банковия съюз, ще укрепи уредбата за управление на кризи и е важна стъпка към завършването на банковия съюз; отбелязва, че значителното нарастване на Единния фонд за преструктуриране заедно с общия предпазен механизъм ще предостави достъп на единния съвет за преструктуриране до комбинирани средства в размер на 100 милиарда евро; отбелязва необходимостта рисковете в банковите системи да продължат да бъдат намалявани успоредно със създаването на ЕСЗД;

    54.

    		 настоява банките да носят цялата отговорност за своята ефективност, вместо да обременяват данъкоплатците с рамка за управление на кризи;

    55.

    		 приветства факта, че макар единният съвет за преструктуриране да не беше длъжен да предприема действия по преструктуриране през 2020 г., той все пак си сътрудничи щателно с единния надзорен механизъм по отношение на близки до кризисни случаи; отбелязва мерките за облекчение и гъвкавостта, предоставени от единния съвет за преструктуриране за постигането на междинните цели на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, без да се застрашава възможността за преструктуриране; подчертава, че информацията за такива мерки остава изключително ограничена на сайта на единния съвет за преструктуриране; настоятелно призовава единния съвет за преструктуриране да подобри прозрачността и по-специално да направи общодостъпни насоките, следвани от вътрешните екипи по преструктуриране при прилагането на мерки за облекчение във връзка с COVID-19; отбелязва политиката за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения за 2020 г., разработена от единния съвет за преструктуриране, и специалното докладване за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно рамките на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките; оценява напредъка на текущия цикъл на планиране на преструктурирането за 2021 г. и отново заявява, че пропорционалното налагане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения представлява един от ключовите елементи за подобряване на възможността за преструктуриране на банките, като същевременно гарантира по-широка финансова стабилност;

    56.

    		 посочва, че съществуващите припокривания между изискванията за използване на мерки за ранна намеса и стандартните надзорни правомощия на ЕЦБ могат да попречат на прилагането на мерките за ранна намеса; в този контекст настоява това припокриване да бъде премахнато и разчита, че правното основание за всеки инструмент ще бъде изяснено с цел да се гарантира целесъобразно и постепенно прилагане на мерките; в този контекст, предвид препоръката на Европейската сметна палата относно количествените прагове за задействане на мерки за ранна намеса, подкрепя използването на бързи надзорни действия, като същевременно се избягва автоматичността;

    57.

    		 счита, че е необходимо да се улесни ликвидацията на банките, за чието преструктуриране единният съвет за преструктуриране или националният орган за преструктуриране счита, че не съществува обществен интерес; отбелязва, че стратегията „продажба на стопанска дейност“ може да бъде важен инструмент, който да бъде използван от единния съвет за преструктуриране с цел да се сведат до минимум загубите при преструктурирането; признава необходимостта от по-хармонизирана рамка за излизане от пазара при несъстоятелност, за да се избегнат ситуации на стагнация и да се гарантира привеждане в съответствие по отношение на отнемането на лиценза на дадена банка; признава, че алтернативните мерки в рамките на схемите за гарантиране на депозитите (СГД) за финансиране на прехвърлянето на депозитни портфейли могат да играят важна роля в такива случаи, по-специално за малките и средните банки — доколкото те не са в ущърб на защитата на вложителите и СГД са достатъчно финансирани — като начин да се сведат до минимум вноските на данъкоплатците и загубата на стойност и да се гарантира финансовата стабилност, а в други случаи могат също така да покрият разликата между 8 процентовото предварително изискване за рекапитализация чрез вътрешни източници за достъп до фонда за преструктуриране и действителния капацитет на банката за поемане на загуби, с изключение на депозитите, които са предназначени за прехвърляне; подчертава, че подобни интервенции следва да подлежат на строго прилагане на критерия за най-ниски разходи; по тази причина призовава Комисията да внесе повече яснота в принципа за най-ниски разходи и в условията за ползване на средствата от схемите за гарантиране на депозитите;

    58.

    		 отбелязва, че настоящото разнообразие на режимите на несъстоятелност е източник на несигурност по отношение на резултата от процедурите по ликвидация; счита, че за да функционира ефективно банковият съюз, е необходимо допълнително хармонизиране на законодателството в областта на несъстоятелността на банките; приканва Комисията да обмисли, след подробно проучване и консултиране с националните органи и парламенти, как да бъде насърчено по-нататъшно хармонизиране на специфични аспекти на действащите национални закони в областта на несъстоятелността, както и на условията за ползване на външно финансиране, за да се гарантира успоредност на стимулите и еднакви условия на конкуренция;

    59.

    		 по-специално счита за уместно да се възприеме целенасочен подход за хармонизиране на йерархията на кредиторите в производствата по несъстоятелност на банките, с цел да се разшири обхватът на финансирането от схемите за гарантиране на депозитите при преструктуриране и при мерки, различни от изплащания, доколкото схемите за гарантиране на депозитите са достатъчно финансирани;

    60.

    		 счита за необходимо преструктурирането да стане ефективно за повече банки, което изисква да се преразгледа оценката на обществения интерес, за да се повиши прозрачността и предварителната предвидимост по отношение на очаквания резултат от тази оценка, като с това ще се даде възможност инструментите за преструктуриране да се прилагат към по-широка група банки, по-специално към средно големи банки, и ще се предостави необходимата яснота за гарантирането на по-последователни и пропорционални равнища на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения; отбелязва текущата работа на единния съвет за преструктуриране в това отношение; изисква да бъдат отстранени несъответствията между вътрешните оценки на критичните функции от страна на екипите за преструктуриране, както е посочено в доклада на Европейската сметна палата от 2021 г. относно планирането на преструктурирането в единния механизъм за преструктуриране; освен това подчертава необходимостта от последователно преразглеждане на правилата за държавна помощ и на Съобщението на Комисията относно банковия сектор от 2013 г., за да се отрази напредъкът в прилагането и подобряването на рамката за управление на банкови кризи и да се постигне съгласуваност по отношение на изискванията на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, като надлежно се вземат предвид неотдавнашните решения на Съда на Европейския съюз; отбелязва освен това препоръката на Европейската сметна палата от 2021 г. единният съвет за преструктуриране да спазва единния наръчник чрез определяне на съществените пречки пред възможността за преструктуриране във всеки план за преструктуриране и да следва надлежна процедура за тяхното отстраняване;

    61.

    		 подкрепя идеята за разглеждане на ролята на плановете за възстановяване и преструктуриране на групата, както и тяхното практическо прилагане, в контекста на прегледа на рамката за управление на банкови кризи, с цел да се гарантира по-ефективен подход към управлението на трудностите при трансграничните банки; отбелязва предложенията да се предостави на банковите групи възможността дъщерните дружества и дружествата майки да сключат формално споразумение, за да си предоставят взаимно подкрепа чрез ликвидност, и тази подкрепа да бъде обвързана с плановете за възстановяване на тяхната група, с цел да се улесни използването на съществуващите разпореди по балансиран начин от гледна точка на държавата по произход и приемащата държава; счита, че компетентните органи следва да участват в прилагането на такива официални споразумения, когато е необходимо; отбелязва, че тези планове за възстановяване и преструктуриране на групата могат да дадат възможност за калибрирането на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения и за това вноските на банките в различни защитни мрежи действително да са основани на риска, като отразяват вероятността и мащаба на ползването на тези защитни мрежи съгласно предпочитаната стратегия за управление на кризи;

    Застраховане на депозитите

    62.

    		 изтъква, че е важно вложителите в целия банков съюз да се ползват с еднакво равнище на защита на своите спестявания, независимо от това къде се намира тяхната банка; изтъква, че прилагането на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, гарантираща до 100 000 EUR в банкови депозити, има за цел да допринесе за по-високо равнище на защита на депозитите; признава опита на Комисията за по-нататъшно укрепване на доверието на гражданите в защитата на депозитите чрез въвеждане на европейска схема за застраховане на депозитите; същевременно признава значимостта на европейската схема за застраховане на депозитите за спомагане за отслабване на връзката между държавите и банките;

    63.

    		 изтъква значението на пропорционалността на риска на вноските в схемите за гарантиране на депозитите; предупреждава, че липсата на основан на риска подход може да създаде опасност от морален риск и опортюнистично поведение, което да доведе до субсидирането на спекулативни бизнес модели от страна на консервативни модели; подчертава, че вноските към една бъдеща ЕСЗД също трябва да са пропорционални на риска; посочва, че характерните за различните институции рискове все още се различават в рамките на банковия съюз; отново посочва необходимостта всички членове на банковия съюз да транспонират Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Директивата относно схемите за гарантиране на депозити с цел да се гарантира хомогенно намаляване на риска в целия банков съюз;

    64.

    		 отбелязва прегледа на рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозитите и междинния вариант за хибридна европейска схема за застраховане на депозитите като първа стъпка към пълното завършване на ЕСЗД съгласно предложението на Комисията от 2015 г., изградена въз основа на идеята за нов централен фонд, съжителстващ с оставащи на национално равнище средства по схемите за гарантиране на депозитите и съчетан със съразмерно увеличение на ролята на единния съвет за преструктуриране; обръща внимание на силните взаимовръзки между управлението на банкови кризи и ЕСЗД и необходимостта те да бъдат разглеждани съвместно, за да се избегне повторна национализация на банковия съюз и да се поддържат еднакви условия на конкуренция; в този контекст изтъква, че прегледът на управлението на банкови кризи и застраховане на депозитите следва да се стреми към подобряване на съгласуваността и последователността на рамката;

    65.

    		 призовава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки за възобновяване на преговорите по ЕСЗД чрез основан на пътна карта работен план; призовава за твърд ангажимент от страна на държавите членки да работят за споразумение, което да съответства на интересите на Съюза като цяло; заявява ангажимента си да работи за постигане на споразумение относно ЕСЗД, като същевременно се стреми да продължи работата си по мерките за намаляване на риска;

    66.

    		 призовава Комисията надлежно да вземе предвид ролята на институционалните защитни схеми за защитата и стабилизирането на членуващите институции;

    o

    o o

    67.

    		 възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

    (1)  ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 45.

    (2)  https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/publications/annual-report/pdf/ssm.ar2020~1a59f5757c.en.pdf

    (3)  https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/publications/annual-report/pdf/ssm.ar2019~4851adc406.en.pdf

    (4)  ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 105.

    (5)  ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 72.

    (6)  ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 89.

    (7)  Приети текстове, P9_TA(2021)0110.

    (8)  Приети текстове, P9_TA(2021)0039.

    (9)  https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/Report_on_a_digital_euro~4d7268b458 .en.pdf

    (10)  https://www.fsb.org/wp-content/uploads/P091020.pdf

    (11)  https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/ssm.esbceuropeanbankingsupervisionresponsetoeuropeancommissionpublicconsultationdigitalfinancestrategyeuropefintechactionplan2020~b2e6cd0dc4.en.pdf

    (12)  https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/en_ecb_2020_62_f_sign ~6a404d7d9c..pdf

    (13)  https://www.esrb.europa.eu/pub/pdf/reports/nbfi_monitor/esrb.202010_eunon-bankfinancialintermediationriskmonitor2020~89c25e1973.en.pdf

    (14)  https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/Risk%20Analysis%20and%20Data/Risk%20Assessment%20Reports/2020/December%202020/961060/Risk%20Assessment_Report_December_2020.pdf

    (15)  Проучване „Регулаторните лаборатории и центровете за иновации в областта на финансовите технологии: въздействие върху иновациите, финансовата стабилност и сближаването в областта на надзора“ (Regulatory Sandboxes and Innovation Hubs for FinTech: Impact on innovation, financial stability and supervisory convergence), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, септември 2020 г.

    (16)  https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/Risk %20Analysis%20and%20Data/Risk%20dashboard/Q4%202020/972092/EBA%20 Dashboard%20-%20Q4%202020.pdf

    (17)  https://www.consilium.europa.eu/media/46978/joint-risk-reduction-monitoring-report-to-eg_november-2020_for-publication.pdf

    (18)  https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/jc_2021_27_jc_spring_2021_report_on_risks_and_vulnerabilities.pdf

    (19)  https://ec.europa.eu/info/consultations/finance-2021-crisis-management-deposit-insurance-review-targeted_en

    (20)  https://srb.europa.eu/sites/default/files/efb_main_doc_final_web_0.pdf

    (21)  https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpops/ecb.op251~65a080c5b3.en.pdf

    (22)  https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13091-2020-INIT/en/pdf

    (23)  https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-8335-2020-ADD-1/en/pdf

    (24)  https://srb.europa.eu/en/node/1118

    (25)  https://www.fsb.org/wp-content/uploads/P010421-1.pdf

    (26)  https://srb.europa.eu/en/node/967

    (27)  https://www.europarl.europa.eu/committees/bg/product/product-details/20201021CAN58122

    (28)  https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/blog/2020/html/ssm.blog201009~bc7ef4e6f8.en.html

    (29)  https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/News%20and%20Press/Press%20Room/Press%20Releases/2020/EBA%20acts%20to%20 improve%20AML/CFT%20supervision%20in%20Europe/Report%20on%20CA%20 approaches%20to%20AML%20CFT.pdf

    (30)  https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/Publications/Reports/2020/931093/EBA%20Report%20on%20the%20future%20of%20AML%20CFT%20framework%20in%20the%20EU.pdf

    (31)  https://www.bruegel.org/2020/12/can-the-gap-in-the-europes-internal-market-for-banking-services-be-bridged/

    (32)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

    (33)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

    (34)  Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).

    (35)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

    (36)  Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).

    (37)  Регламент (ЕС) 2020/873 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 по отношение на някои корекции в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ L 204, 26.6.2020 г., стр. 4).

    (38)  ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 45.

    (39)  ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 105.

    (40)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).

    (41)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

    (42)  Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 1).

    Top