Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52021IP0413

    Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността (2020/2112(INI))

    OB C 132, 24.3.2022, p. 113–128 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    24.3.2022   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 132/113


    P9_TA(2021)0413

    Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността

    Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността (2020/2112(INI))

    (2022/C 132/10)

    Европейският парламент,

    като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално, членове 21, 22, 34 и 36, както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид своите резолюции от 9 октомври 2008 г. относно управлението на Арктика (1), от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север (2), от 12 март 2014 г. относно стратегията на ЕС за Арктика (3), от 16 март 2017 г. относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика (4), от 3 юли 2018 г. относно дипломацията по въпросите на климата (5) и от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (6),

    като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2007 г.,

    като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи (7),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г., озаглавено „Европейският съюз и Арктическият регион“ (COM(2008)0763), и съвместните съобщения — от 26 юни 2012 г., озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“, (JOIN(2012)0019), и от 27 април 2016 г., озаглавено „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика“ (JOIN(2016)0021),

    като взе предвид съответните препоръки на Делегацията за сътрудничество със Севера и за връзки с Швейцария и Норвегия в Съвместния парламентарен комитет ЕС — Исландия и в Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (ЕИП),

    като взе предвид обобщението на резултатите от обществената консултация относно политиката на ЕС за Арктика от януари 2021 г.,

    като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. (8) и съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. (COM(2019)0640) относно Европейския зелен пакт,

    като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),

    като взе предвид споразумението, прието в Париж на 12 декември 2015 г. на двадесет и първата конференция на страните по РКOОНИК (Парижкото споразумение),

    като взе предвид заключенията на Съвета — от 8 декември 2009 г. относно въпросите, свързани с Арктика, от 12 май 2014 г. относно разработването на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион, от 20 юни 2016 г. относно Арктика, от 21 ноември 2019 г. относно космически решения за устойчива Арктика, и от 9 декември 2019 г. относно политиката на ЕС за Арктика,

    като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2017 г. относно коренното население и съвместния работен документ от 17 октомври 2016 г. относно изпълнението на външната политика на ЕС относно коренното население (SWD(2016)0340),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г. относно Европейския съюз и Арктическия регион (COM(2008)0763),

    като взе предвид Декларацията от Илулисат между петте арктически крайбрежни държави (САЩ, Русия, Канада, Норвегия и Дания), която беше обявена на 28 май 2008 г. и потвърдена през май 2018 г.,

    като взе предвид създаването на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS) и на Евро-арктически съвет за региона на Баренцово море (BEAC),

    като взе предвид Решение 2014/137/EC на Съвета от 14 март 2014 г. за отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна,

    като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г.,

    като взе предвид националните стратегии за Арктика и по-специално тези на арктическите държави, а именно Кралство Дания, Швеция и Финландия, както и тези на други държави — членки на ЕС и на ЕИП,

    като взе предвид Стратегията на Европейския съюз за морска сигурност,

    като взе предвид Космическата стратегия за Европа, публикувана от Комисията на 26 октомври 2016 г. (COM(2016)0705),

    като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), подписана на 10 декември 1982 г. и влязла в сила на 16 ноември 1994 г.,

    като взе предвид Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 16 ноември 1972 г.,

    като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи,

    като взе предвид Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан от 3 октомври 2018 г.,

    като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR),

    като взе предвид Международния кодекс за кораби, плаващи в полярни води (Полярния кодекс), приет от Международната морска организация (ИМО),

    като взе предвид Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г., Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. и с Протокола от 1997 г., Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW) от 1978 г., изменена през 1995 г. и 2010 г., Конвенцията за международните правила за предотвратяване на сблъсквания по море (COLAREGs) от 1972 г., Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (FAL) от 1965 г. и Mеждународната конвенция за търсене и спасяване по море (SAR) от 1979 г.,

    като взе предвид Свалбардския договор (известен преди като Договора относно Шпицберген) от 9 февруари 1920 г.,

    като взе предвид Декларацията от Отава от 19 септември 1996 г. за създаване на Арктическия съвет,

    като взе предвид изявленията, приети на Парламентарния форум на Северното измерение в Будьо, Норвегия, през ноември 2019 г., в Брюксел, през ноември 2017 г., в Рейкявик, Исландия, през май 2015 г., в Архангелск, Русия, през ноември 2013 г., в Тромсьо, Норвегия, през февруари 2011 г. и в Брюксел през септември 2009 г.,

    като взе предвид трите правно обвързващи споразумения, договорени под егидата на Арктическия съвет, а именно Споразумението за сътрудничество в областта на търсенето и спасяването във въздуха и по море в Арктика от 2011 г., Споразумението за сътрудничество за готовност и реагиране в отговор на замърсяване с нефт на морската среда в Арктика от 2013 г. и Споразумението за засилване на международното научно сътрудничество в Арктика от 2017 г.,

    като взе предвид изявлението от 14-ата конференция на Постоянния комитет на парламентаристите от Арктическия регион, проведена на 13 и 14 април 2021 г.,

    като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“ (COM(2020)0474),

    като взе предвид Форума на ЕС за Арктика, проведен в Юмео, Швеция, през 2019 г.,

    като взе предвид докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), по-специално специалния доклад относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат и специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5 oC,

    като взе предвид обобщаващия доклад на форума на заинтересованите страни от Арктическия регион относно консултациите за определяне на ключови приоритети на инвестициите в Арктика и начини за по-добро рационализиране на бъдещите програми за финансиране от ЕС за региона, публикуван на 21 декември 2017 г.,

    като взе предвид стратегическия документ на Европейския център за политическа стратегия от юли 2019 г., озаглавен „Walking on Thin Ice: A Balanced Arctic Strategy for the EU“ (Ходене по тънък лед: балансирана стратегия за Арктика за ЕС),

    като взе предвид Северноатлантическия договор, официалното комюнике от срещата на върха във Варшава, прието от държавните и правителствените ръководители, взели участие в срещата на Северноатлантическия съвет във Варшава на 8 и 9 юли 2016 г., и анализа и препоръките на групата за размисъл, назначена от генералния секретар на НАТО, озаглавени „NATO 2030: United for a New Era“ (НАТО 2030 г.: Обединени за една нова ера),

    като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

    като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0239/2021),

    А.

    като има предвид, че през последните десетилетия Арктика беше мирен регион, със слабо напрежение и конструктивно международно сътрудничество между осемте арктически държави — Дания, Швеция, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Канада и САЩ; като има предвид, че поради това арктическите държави и международната общност следва да го запазят такъв и да продължат да проявяват политическа воля за сътрудничество и разрешаване на спорни въпроси в съответствие с международното право;

    Б.

    като има предвид, че геополитическото значение на региона нараства и че поради това бъдещето на Арктика и глобалните предизвикателства, пред които е изправен Арктическият регион, които надхвърлят тези на крайбрежните арктически държави, изискват управление на няколко равнища, като е необходимо да се търсят регионално сътрудничество и международни решения; като има предвид, че има пряка връзка между геополитиката и сигурността на Арктика и нейното екологично състояние, което от своя страна се влияе силно от последиците от човешката дейност в други райони на планетата;

    В.

    като има предвид, че широкообхватния модел на управление на Арктика, основан на международното право, е доказал своята ефективност и надеждност; като има предвид, че сътрудничеството се оказа най-полезният начин за установяване на отношения между арктическите държави;

    Г.

    като има предвид, че през последните 25 години настоящата рамка за управление на Арктика, в основата на която е Арктическият съвет, допринесе значително за стабилността на региона; като има предвид, че Арктическият съвет е основният форум за арктическо сътрудничество и че неговите работни групи служат като арена за позитивно и конструктивно международно сътрудничество;

    Д.

    като има предвид, че работата на Арктическия съвет е била от жизненоважно значение за осигуряването на мирно и конструктивно сътрудничество между арктическите държави, водейки до сключването на няколко обвързващи споразумения между тях; като има предвид, че в миналото Арктическият регион оставаше относително незасегнат от глобалните геополитически конфликти, но че неговото военно значение и геополитическа стратегическа роля растат; като има предвид, че сигурността и политиката в Арктика стават все по-тясно свързани с глобални въпроси, като има вероятност събития извън Арктика да имат последици за арктическите държави и обратно, което прави избягването на всякакво разпространение на отрицателните последици от геополитическо напрежение и конфликти от други региони в Арктика още по-важно;

    Е.

    като има предвид, че ЕС изцяло подкрепя ангажираността на Арктическия съвет с благосъстоянието на жителите на Арктика, устойчивото развитие на региона и опазването на околната среда в Арктика, включително здравето на екосистемите, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и опазването и устойчивото управление на природните ресурси;

    Ж.

    като има предвид, че ЕС е дългогодишен застъпник на тясното сътрудничество в Арктическия регион и от десетилетия е ангажиран с Арктика чрез участието си в Северното измерение с Русия, Норвегия и Исландия и в създаването на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS), сътрудничеството си в Евроарктическия регион на Баренцово море, по-специално в Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море и Съвета за региона на Баренцово море, стратегическите си партньорства с Канада и САЩ и участието си като активен де факто наблюдател в Арктическия съвет; като има предвид, че ЕС е предоставил над един милиард евро за регионалното развитие и трансграничното сътрудничество в европейската част на Арктика;

    З.

    като има предвид, че международното право представлява основата на международния ангажимент и сътрудничество в Арктика; като има предвид, че Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и конвенциите на Международната морска организация (ИМО), които осигуряват рамка за международно сътрудничество и действия по въпроси, свързани със Северния ледовит океан, следва да бъдат препотвърдени и подсилени; като има предвид, че UNCLOS определя правната рамка за всички дейности в океаните и моретата, предоставя икономически права на крайбрежните държави върху техните изключителни икономически зони, както и върху континенталните им шелфове, и постановява, че откритото море не е обект на държавен суверенитет; като има предвид, че арктическите крайбрежни държави потвърдиха в Декларацията от Илулисат, че ще следват разпоредбите на международното право, най-вече на UNCLOS, при управлението на Северния ледовит океан; като има предвид, че ИМО определя глобалните регулаторни стандарти за безопасността, сигурността и екологичните показатели на международното корабоплаване;

    И.

    като има предвид, че Арктика е особено и все по-силно засегната от драматичните последици от изменението на климата и влошаването на биологичното разнообразие, включително повишаването на температурите, променящите се условия на леда, горските пожари, повишаване на морското равнище, променящите се метеорологични модели, инвазивните чужди видове, сериозните загуби на биологично разнообразие и топенето на вечната замръзналост, които засягат цялата планета, но застрашават също така и местната инфраструктура; като има предвид, че местните стратегии за адаптиране и опазването на арктическата екосистема не могат да се разглеждат изолирано от глобалната рамка за действията в областта на климата и че прилагането на Парижкото споразумение е в основата на това сътрудничество;

    Й.

    като има предвид, че в някои области на Арктика концентрацията на пластмасови отпадъци е най-високата в света, което вече засяга животинските видове в Арктика и създава риск от замърсяване на хранителната мрежа, като в крайна сметка това ще засегне и хората;

    К.

    като има предвид, че тревожните темпове на топенето на ледените шапки в Арктика се дължат на изменението на климата и на фактори с произход главно извън Арктика; като има предвид, че изменението на климата следва да се разглежда като мултиплициращ заплахите фактор, който влошава съществуващи тенденции, напрежения и нестабилност;

    Л.

    като има предвид, че топенето на ледената шапка на Арктика и свързаното с това покачване на морското равнище ще има сериозни последици за околната среда, икономиката и сигурността на хората в световен мащаб; като има предвид, че топенето на ледената шапка на Гренландия може да доведе до повишаване на морските равнища в целия свят с до 7,2 метра, потапяйки под вода много региони на планетата; като има предвид, че част от населението на Арктика вече изпитва последиците от топенето на ледените шапки, което води до миграционни потоци; като има предвид, че топенето на леда в Гренландия променя също и биологичното разнообразие;

    М.

    като има предвид, че от различните заплахи, на които е изложена Арктика в резултат на човешка дейност, особено тревога буди топенето на вечната замръзналост; като има предвид, че вечната замръзналост обхваща около 24 % от почвата на северното полукълбо, по-специално големи области в северната част на Русия; като има предвид, че вечната замръзналост съдържа големи количества опасен метан и CO2 и че при топенето в атмосферата се освобождават парникови газове, с което се допринася за глобалното затопляне; като има предвид, че топенето на вечната замръзналост може да промени екосистемите и да засегне сигурността по неочаквани начини;

    Н.

    като има предвид, че въпреки че предизвикателствата пред Арктика се дължат предимно на изменението на климата в глобален мащаб и на дейности извън Арктическия регион, последиците от изменението на климата са особено видими в Арктика, тъй като температурата в Арктика се покачва три пъти по-бързо от средното покачване в световен мащаб, а ледовете в Арктика се топят с безпрецедентна скорост, като покачването на морското равнище има бедствени социални, екологични и икономически последствия не само за самия регион, но и за целия свят; като има предвид, че последиците от изменението на климата променят регионалната екосистема, география и икономика чрез възможности за отваряне на нови транспортни маршрути, засилване на търговията, предоставяне на достъп до редки природни ресурси и засилване на научноизследователската дейност, риболова и туризма; като има предвид, че някои от тези промени разкриват огромен потенциал за високотехнологично, екологосъобразно и устойчиво икономическо развитие; като има предвид, че справянето с предизвикателствата, засягащи Арктика, особено изменението на климата, е отговорност на целия свят; като има предвид, че ЕС следва да действа за справяне с тези предизвикателства както чрез изпълнение на собствените си ангажименти, така и чрез предоставяне на помощ на други;

    О.

    като има предвид, че предизвиканите от човека екологични катастрофи в Арктика, по-специално при добива на нефт и други арктически ресурси, е трудно да бъдат ограничавани и управлявани и премахването на причинените от тях щети може да бъде скъпо; като има предвид, че най-големият разлив на петрол в Арктика се случи в Сибир през май 2020 г., когато над 20 000 тона дизелово гориво се изляха в околните почви и водните пътища близо до град Норилск, и че операциите по почистването още продължават;

    П.

    като има предвид, че последиците от изменението на климата в Арктика, причинени главно от външни фактори, и възобновяването на геополитическата конкуренция в региона, усложняват устойчивото развитие и съхраняването на традиционния поминък в уязвимата околна среда на Арктика и могат да засегнат сигурността и устойчивото икономическо развитие на региона;

    Р.

    като има предвид, че гео-икономическото значение на региона бързо расте поради нарастващия интерес към изобилието и богатството от природни ресурси, включително суровини от изключителна важност, разкриващите се нови морски маршрути и потенциалът му за морски транспорт; като има предвид, че арктическите държави имат не само правото да използват ресурсите на собствените си територии, но и задължението да го правят по отговорен начин; като има предвид, че проучването и експлоатацията на ресурсите на Арктика водят до значителни рискове за уязвимите екосистеми и местното население в региона; като има предвид, че през 2019 г. голям дял от износа на арктическите държави на енергия, метали, минерали и риба беше за ЕС и Обединеното кралство;

    С.

    като има предвид, че Северозападния проход, Северния морски път и бъдещия Трансполярен морски път се отварят в резултат на топенето на ледовете; като има предвид, че природните ресурси на Арктическия регион са предимно в рамките на националната юрисдикция на арктическите държави и че собствеността върху тези ресурси е безспорна; като има предвид, че необходимостта от разработване и намиране на устойчиви решения за производството и транспортирането на енергия е увеличила търсенето в световен мащаб на редкоземни елементи, което насочи вниманието към до голяма степен неизползваните природни ресурси на Арктика; като има предвид, че Арктическият регион разполага с огромен резерв от редкоземни минерали; като има предвид, че 90 % от световното производство на редкоземни минерали понастоящем произлиза от Китай;

    Т.

    като има предвид, че основната отговорност за устойчивото развитие на Арктика е на арктическите държави, но че не може да бъде отречено значителното въздействие на външни фактори, и че следователно международната общност има задължението да направи всичко възможно, за да защити Арктическия регион и да осигури неговата стабилност и безопасност;

    У.

    като има предвид, че в Северния полярен кръг живеят над четири милиона души, включително над 40 различни групи коренно население и местни общности и половин милион граждани на ЕС; като има предвид, че народът саами, единственото признато коренно население в ЕС, живее в арктическите региони на Финландия и Швеция, както и в Норвегия и Русия; като има предвид, че коренното население и местните общности играят жизненоважна роля в устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие; като има предвид, че демографията е важна за регионалното развитие;

    Ф.

    като има предвид, че сега повече от всякога сътрудничеството в областта на научните изследвания е от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, породени от сериозното влошаване на околната среда и изменението на климата;

    Х.

    като има предвид, че ЕС е предоставил над 200 милиона евро за научни изследвания в Арктика чрез програмата „Хоризонт 2020“;

    Ц.

    като има предвид, че ЕС се е ангажирал да работи за отворено и сигурно глобално морско пространство, в съответствие с Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС и Стратегията на ЕС за морска сигурност;

    Ч.

    като има предвид, че ангажираността на ЕС по отношение на Арктика се основава на историята, географията, икономиката и научните изследвания; като има предвид, че следва да се подчертае значението на устойчивото развитие, политиката на сближаване и трансграничното сътрудничество за намаляване на геополитическото напрежение; като има предвид, че ЕС, като глобален участник, последователно демонстрира своя ангажимент за мирен, екологично чист, основан на сътрудничество, устойчив и благоденстващ Арктически регион и се стреми да осигури устойчиво бъдеще за хората, живеещи в Арктика; като има предвид, че ЕС ясно заяви готовността си да играе още по-важна роля;

    Ш.

    като има предвид, че ЕС има способността да допринася по различни начини за решаването на възникващи потенциални предизвикателства и за предотвратяването на конфликти в Арктика;

    Щ.

    като има предвид, че заявлението, подадено от ЕС за статут на пълноправен наблюдател в Арктическия съвет, чието получаване членовете на Арктическия съвет потвърдиха през 2013 г., все още се разглежда; като има предвид, че окончателното решение се отлага поради съпротивата на някои членове на Арктическия съвет; като има предвид, че Парламентът вече е изразявал подкрепа за това заявление; като има предвид, че ЕС участва активно в работата на съответните групи, работни групи и експертни групи на Арктическия съвет; като има предвид, че широкият спектър от регионални компетенции, експертни знания и съществуващи инициативи на ЕС може да служи като рамка за съвместни проекти;

    АА.

    като има предвид, че Франция, Германия, Нидерландия, Полша, Испания и Италия — наблюдатели в Арктическия съвет — показват значителна ангажираност по отношение на Арктика и силен интерес към бъдещ диалог и сътрудничество с Арктическия съвет; като има предвид, че Естония и Ирландия са подали заявления за статут на наблюдатели в Арктическия съвет;

    АБ.

    като има предвид, че Исландия и Норвегия, като ангажирани и надеждни партньори, са свързани с ЕС чрез ЕИП и Шенгенското споразумение;

    АВ.

    като има предвид, че стабилността на Арктика от дълго време е относително добре запазена, но че е все по-силно засегната от нарастващия международен интерес към региона и променящото се положение във връзка със сигурността, включително прогресивното възобновяване на милитаризирането на Руската федерация в региона; като има предвид, че икономическите и военните инвестиции на Руската федерация в Арктика далеч надхвърлят тези на останалите арктически държави; като има предвид, че Руската федерация е създала нови и модернизирала стари военни бази в северните си райони и е засилила способността за ограничаване на достъпа/затваряне (A2/AD), ограничаваща правата за корабоплаване по стратегическия Северен морски път, за който тя погрешно твърди, че е вътрешен воден път; като има предвид, че Русия повиши статута на своя Северен флот до военен окръг и разшири различни подразделения на своите въоръжени сили, разполагащи, наред с другото, с нови подводници, ядрени и конвенционално задвижвани ледоразбивачи, готови за бойни действия радари и ракетни системи; като има предвид, че Русия възроди концепцията за бастионна отбрана, насочена към защитата на нейните стратегически способности от Баренцово море до Беринговия проток; като има предвид, че Русия също така увеличи своите военноморски и въздушни патрули, засили активността на своите подводници, както и тактиката за водене на електронна война, което предизвиква значително безпокойство; като има предвид, че подобни геополитически събития водят до увеличаване на ученията, разполагането, патрулите и инвестициите в способности в Арктика; като има предвид, че милитаризирането на региона противоречи на духа на сътрудничество в основата на отношенията между държавите в Арктика досега;

    АГ.

    като има предвид, че регионът на Баренцово море е бил основната изпитателна площадка за системи както от балистични, така и от крилати ракети, докато районът на изток от Нова земя е бил основният район за ядрени опити;

    АД.

    като има предвид, че Русия наруши суверенитета и териториалната цялост на своите мирни съседи, като блокира свободата на корабоплаване в Азовско, Черно и Балтийско море, и като има предвид, че всичко това не може да бъде пренебрегнато при оценката на бъдещите сценарии за поддържане на настоящото мирно съвместното съществуване в Арктика;

    АЕ.

    като има предвид, че мащабните проекти и инициативи на Китай предизвикват сериозна загриженост; като има предвид, че Китай публикува първата си Бяла книга относно политиката за Арктика през януари 2021 г. и отдавна се опитва да засили позициите си в Арктика, обявявайки се за „близка до Арктика държава“ с амбицията да се превърне в „полярна сила“ и засилва сътрудничеството си с Русия в Арктика; като има предвид създаването от Китай на Полярен път на коприната за търговия през Арктическия регион като продължение на инициативата му „Един пояс, един път“ и организираните от него регионални научноизследователски мисии за създаване на научноизследователски центрове в Арктика и разработването на 24 спътника за наблюдение на полюса; като има предвид, че Китай участва активно в Арктическия съвет и е установил двустранно сътрудничество с отделни арктически държави и други заинтересовани страни, за да спечели подкрепа за своите инициативи;

    АЖ.

    като има предвид, че повечето участници в Арктика актуализираха своите стратегии, отчитайки бързо променящата се ситуация в Арктика и нарастващото икономическо и геостратегическо значение на региона;

    Международното сътрудничество като основа за сигурна, стабилна, просперираща, достъпна и мирна Арктика

    1.

    потвърждава отново, че Арктика е от стратегическо и политическо значение за ЕС като заинтересована страна от Арктическия регион и глобален участник, и подчертава ангажимента на ЕС да бъде отговорен участник, който се стреми към дългосрочно устойчиво и мирно развитие на региона чрез пълно сътрудничество с международните партньори; счита, че е от изключително значение всички заинтересовани страни, включително ЕС и неговите държави членки, да действат за запазването на Арктика като зона на мирно и задълбочено международно и регионално сътрудничество, научни изследвания, благоденствие и слабо напрежение, както и да реагират на изключително тревожните въздействия и последици от изменението на климата в региона; отчита, че Арктика играе решаваща роля за поддържането на екологичното равновесие на планетата, изразява задоволство, че регионът отдавна е място на мир и плодотворно международно сътрудничество, и поздравява Арктическия съвет по случай 25-ата му годишнина като основен форум за арктическо сътрудничество, доказал способността си да поддържа конструктивен и положителен дух на сътрудничество;

    2.

    подкрепя валидността на трите основни стълба на интегрираната политика на ЕС за Арктика, а именно реагиране на изменението на климата и опазване на околната среда в Арктика, насърчаване на устойчивото развитие и укрепване на международното сътрудничество; подчертава значението на една балансирана политика на ЕС за Арктика и счита, че ЕС е в уникално добра позиция да помогне за координирането и допълването на политиките на държавите членки за Арктика и поради това подчертава необходимостта от по-добра съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС по въпросите на Арктика; настоятелно призовава ЕС да включва арктическо измерение, когато е целесъобразно, в своите секторни политики;

    3.

    подчертава важната роля на наблюдателите в Арктическия съвет, които имат значителен опит и отдавна участват в научното и политическото сътрудничество в Арктика; приветства във връзка с това текущия диалог между наблюдателите и председателството на Арктическия съвет; подкрепя заявлението на ЕС за статут на пълноправен наблюдател в Арктическия съвет и насърчава членовете на Арктическия съвет да реагират положително на искането на ЕС; подчертава обаче, че ЕС вече е де факто наблюдател на Арктическия съвет, с възможност да участва и да допринася при същите условия като другите членове наблюдатели;

    4.

    подчертава, че ЕС трябва да допринася за засиленото многостранно управление на Арктика, да подкрепя устойчивото използване на ресурсите, както и да защитава и опазва Арктика, съгласувано с населението на региона; призовава ЕС да продължи приноса си в Арктическия съвет под формата на експертен опит и финансиране, като увеличи участието си в работните групи и в различните му проекти; счита, че северният регион следва да се разглежда като част от северното съседство на ЕС, със засилено участие в съществуващите форуми; подчертава, че Северното измерение служи като конструктивна арена за трансгранично сътрудничество, с успешен модел за секторно сътрудничество, при който ЕС допринася наравно за съвместната политика с Русия, Норвегия и Исландия, както и с други наблюдатели; приветства по-нататъшното практическо сътрудничество в широк кръг области; подчертава сътрудничеството между местните и националните държавни и недържавни участници в рамките на Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море, на който ЕС е пълноправен член, по въпроси с особено значение за региона на Баренцово море; отбелязва, че Евро-арктическият съвет за региона на Баренцово море изигра важна роля за изграждането на доверие и взаимно разбирателство в Севера, като същевременно засили сътрудничеството между арктическите държави; отбелязва, че ЕС следва да се стреми да участва и в други политически форуми, свързани с развитието на Арктика;

    5.

    приветства текущия процес на актуализиране на политиката на ЕС за Арктика, която следва да отразява интересите на ЕС в Арктика и да е насочена към преодоляването на комбинираните предизвикателства, свързани с повишения международен интерес и климатичните, екологичните, геополитическите и гео-икономическите промени в региона; счита, че тази политика следва да включва нови участници като Китай и че измерението на сигурността в Арктика следва да бъде разгледано в общата външна политика и политика на сигурност на ЕС; счита по-специално, че тя следва да включва задълбочен подход към сигурността, който следва да включва по-специално понятията за околна среда и здраве, както и въпроси, свързани с морската сигурност; отбелязва, че подобна всеобхватна актуализирана политика, основана на консенсус между всички държави членки, ще позволи на ЕС да играе ефективна, проактивна и по-амбициозна роля в региона, отчитайки неотложните предизвикателства, свързани с изменението на климата, и растящото геополитическо значение на Арктика, но също така ще служи и на интересите на гражданите на ЕС, предимно на тези, които живеят в Арктика, и по-специално на коренното население; подчертава, че тази политика трябва да отразява както вътрешните, така и външните измерения на отношенията на ЕС с Арктика, които следва да включват измерението на устойчивата свързаност, за да се разрешат основни проблеми, пред които са изправени жителите на Арктика, като осигуряването на качествени интернет връзки;

    6.

    счита, че новата политика на ЕС за Арктика следва да се използва по-широко като възможност за повишаване на осведомеността и ангажираността сред гражданите, академичните среди и бизнеса на ЕС по въпросите, свързани с Арктика; призовава за създаването на единен портал за Арктика, обхващащ всички свързани с Арктика инициативи и дейности на институциите на ЕС;

    7.

    отбелязва растящия интерес към Арктика и нейните ресурси; изразява дълбока загриженост във връзка с отрицателните последици от изменението на климата, по-специално бързото топене на ледовете и свръхексплоатацията на ресурсите, които създават нова среда и реалности за определени форми на икономическо развитие и допълнително нарушават все по-уязвимите арктически екосистеми;

    8.

    подчертава, че широкообхватният модел на управление, основан на международното право, е от полза за всички арктически държави и региона като цяло и осигурява предсказуемост и стабилност в региона; подчертава, че съществуващите регионални структури насърчават доверието и сътрудничеството между арктическите държави; подчертава, че арктическите държави носят основната отговорност за справяне с проблемите на своя територия; посочва обаче и факта, че външни сили оказват ключово въздействие върху настоящите и бъдещите предизвикателства на региона; отново заявява, че международното право е крайъгълният камък на правната рамка, регулираща международните отношения в Арктика, и подчертава значението на UNCLOS като основа за цялата морска дейност, и по-специално на част XV от нея относно мирното решаване на свързаните с морето спорове и различните процедури за решаване на спорове за определянето на границите на континенталния шелф на Арктика и за уреждане на въпросите, свързани със суверенитета в рамките на Арктика по отношение на териториалните води; повтаря призива си ЕС и държавите членки да играят по-активна роля в ефективното прилагане на международните конвенции и призовава САЩ да ратифицират UNCLOS; подчертава също така значението на международните органи, създадени в съответствие с UNCLOS, включително Комисията относно границите на континенталния шелф (CLCS), Международния орган за морското дъно (ISA) и Международния трибунал по морско право (ITLOS), както и на платформи като Арктическия съвет, Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион, Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море, Северното измерение и Организацията на обединените нации, и запазва ангажимента си за силно и активно участие в парламентарното сътрудничество по въпроси, свързани с Арктика;

    9.

    признава статута на суверенитет на арктическите държави и техните суверенни права в съответствие с международното право; счита, че запазването на постиженията на три десетилетия мирно сътрудничество е от ключово значение; подчертава, че капацитетът на ЕС за предоставяне на решения на потенциални предизвикателства в областта на сигурността следва да бъде използван в пълна степен; подчертава, че предвид множеството сложни и взаимосвързани въпроси, отнасящи се до икономическото развитие, околната среда и сигурността в Арктика, е необходимо диалогът относно потребностите на региона в областта на сигурността да се провежда на глобално, регионално и местно равнище;

    Изменение на климата в Арктика

    10.

    изразява дълбока загриженост от констатациите на специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат, според който през последните десетилетия глобалното затопляне е довело до широкоразпространено свиване на криосферата, с масови загуби на ледена покривка и ледници, намаляване на снежното покритие и равнището и плътността на ледовете в Северния ледовит океан, както и повишаване на температурата на вечната замръзналост; изразява дълбоко безпокойство относно последиците за общественото здраве и сигурността от топенето на вечната замръзналост, с което се разкриват бактерии и вируси, които са били в латентно състояние от векове или хилядолетия;

    11.

    подчертава, че Арктика губи биологично разнообразие с тревожни темпове и изразява дълбока загриженост във връзка с констатациите в доклада за глобална оценка на Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES); подчертава, че загубата на биологично разнообразие се дължи не само на изменението на климата, но и на добивните дейности в океана, за които IPBES отбелязва, че вероятно ще се разширяват в Арктическия регион успоредно с топенето;

    12.

    изразява загриженост от докладите, че освободените от топенето на вечната замръзналост бактерии не само отделят увреждащ климата въглерод, но освен това, заедно с вирусите, може да представляват сериозна заплаха за здравето на животните и хората; отбелязва, че изменението на климата и топенето на вечната замръзналост имат вредни последици за възможностите за живот и работа в региона, тъй като и двете са довели до загуба или влошаване на качеството на съществуващата инфраструктура, пътищата и сградите, както и до множество промишлени и транспортни инциденти, а също така заплашват обекти на културното наследство и начина на живот на коренното население;

    13.

    подчертава, че ЕС трябва да следва политики, които гарантират, че мерките в областта на околната среда отчитат интересите на жителите на Арктическия регион, включително на коренното население, при опазването и развитието на региона;

    14.

    настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля в работата за изготвяне на амбициозен план за действие в областта на климата за Арктика, насочен към намаляване на последиците от световните емисии на парникови газове и адаптиране към изменението на климата, като същевременно подкрепя иновативните решения от значение за Арктика;

    Геополитически процеси в Арктика

    15.

    приветства факта, че стабилността на Арктика вече дълго време остава относително незасегната от конфликтите в други райони на света, и подчертава значението на предотвратяването на разпространението на отрицателните последици от геополитически събития от други региони в Арктика; отбелязва обаче, че положението със сигурността и военното положение в Арктика се промениха съществено през последните години и съзнава стратегическото значение на региона; отбелязва, че една безопасна, стабилна, устойчива, мирна и просперираща Арктика е изключително важна за сигурността на Европа и нейния стратегически контекст; подчертава освен това, че военната дейност в Арктика трябва да бъде предвидима, прозрачна и да се осъществява така, че да подкрепя сигурността и стабилността, тъй като засилената милитаризация, съчетана с влошени геополитически отношения в световен мащаб, може да доведе до инциденти и повишени рискове за сигурността; призовава съответно за засилен регионален диалог, трансгранично сътрудничество и въздържане във военната сфера и насърчава провеждането на процес на преговори и на мерки за изграждане на доверие, насочени към дългосрочната цел за намаляване на военното оборудване в региона;

    16.

    отбелязва особеното географско положение на Руската федерация, чиито териториални води и икономически зони далеч надхвърлят тези на всички останали арктически държави; подчертава в това отношение, че специфичните географски характеристики на Русия я правят партньор по подразбиране, но също така я натоварват с по-голяма отговорност;

    17.

    отбелязва важното място на Арктика във военните стратегии на всички участници в региона и настоятелно ги призовава да прилагат своите политики за Арктика при пълно зачитане на международното право; изразява дълбока загриженост относно прогресивното засилване на военните способности от страна на Русия, което е най-широкообхватно сред арктическите държави и включва развитие на способности за лишаване от достъп и затваряне на определени зони (A2/AD), както и реактивиране и възстановяване на морски ядрени сили и флот от ледоразбивачи, някои от които Русия планира да оборудва с крилати ракети и системи за водене на електронна война; счита, че подобни действия не са оправдани от военното положение на място и значително надхвърлят легитимните отбранителни цели, отразявайки по този начин желанието на Русия за постигане на стратегическо военно превъзходство в региона, което би довело до нестабилност и повишен риск от конфронтация и би представлявало отклонение от инициативата от Минск от 1987 г., която имаше за цел превръщането на Арктика в международна зона на мир; настоятелно призовава нациите от Северния полярен кръг да не изграждат военни или научноизследователски бази, охранявани от военни сили;

    18.

    изразява съжаление, че вместо да залага на ползите от конструктивното сътрудничество, Русия възприе много по-състезателен и дори конфронтационен подход към Арктика, разглеждайки я като сфера на военна, териториална и икономическа експанзия и арена за амбициите си на велика сила;

    19.

    призовава държавите от Арктика да участват в конструктивен и взаимноизгоден диалог по всички въпроси — от опазването на околната среда до икономическото развитие и военните операции; подчертава, че ЕС и Русия имат съществени общи интереси в редица области, свързани с Арктика, включително в областта на морската сигурност и трансграничното сътрудничество по въпросите на околната среда; подчертава, че конструктивното сътрудничество следва да бъде в съответствие с принципа на „избирателното сътрудничество“, включително в областта на климата и околната среда, не следва да застрашава целите на санкциите и ограничителните мерки, приети в отговор на действията на руското правителство в други части на света, и следва да бъде в съответствие със стратегията на ЕС спрямо Руската федерация; отбелязва, че Арктическият съвет следва да се разглежда като платформа за поддържане и продължаване на отворен диалог с Русия по въпроси, които са важни и за ЕС;

    20.

    счита, че включването на Арктика в програмите на Китай за икономическо развитие със стремеж за интегриране на Северния морски път на Арктика в инициативата му „Един пояс, един път“ (като „Полярен път на коприната“), трябва да бъде внимателно наблюдавано от ЕС и отчетено в актуализираната му политика за Арктика, тъй като противоречи на всякаква идея Арктика да бъде разглеждана като самостоятелен регион, защитен от глобалната геополитика; отбелязва в тази връзка инвестициите на Китай в научни изследвания, нови ледоразбивачи и стратегически инфраструктурни проекти в Арктика, които напомнят за начина му на действие в други части на света, и припомня, че ЕС следва да избягва да губи важни позиции в тази област в полза на трети държави; изразява загриженост относно опитите на Китай да инвестира в морските пристанища по Северния морски път и опитите му да получи права за добив, наред с другото, като начин за установяване на присъствието му в Арктика, и настоятелно призовава арктическите държави да внимателно да проверяват чуждестранните инвестиции в своите обекти със стратегическо значение;

    Запазване на свободата на корабоплаването

    21.

    приветства приемането и влизането в сила на 1 януари 2017 г. на Международния кодекс за кораби, плаващи в полярни води (Полярния кодекс) на ИМО;

    22.

    призовава за оценка на прилагането на Полярния кодекс на ИМО, както и на стандартите и задълженията съгласно Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL), за да се установи дали те се прилагат изцяло от субектите, извършващи дейност в Арктика, и да се идентифицират пропуските и слабостите, които да бъдат разгледани допълнително; настоятелно призовава всички арктически крайбрежни държави бързо да предприемат необходимите мерки за пълното прилагане на Полярния кодекс; насърчава корабите, които не са предмет на конвенцията SOLAS, доброволно да прилагат мерките за безопасност и да следват други мерки и насоки за безопасно и природосъобразно корабоплаване и дейност в Арктика;

    23.

    призовава Комисията и държавите членки да засилят ролята си в насърчаването на ефективното прилагане на международните конвенции, като Парижкото споразумение, Конвенцията от Минамата, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Протокола от Гьотеборг, Стокхолмската конвенция, Полярния кодекс и Конвенцията за биологичното разнообразие;

    24.

    настоятелно призовава за споделена отговорност за безопасността на човешкия живот в морето и за устойчивостта на полярната среда с нарастването на обема и разнообразяването на естеството на корабоплаването в полярни води през следващите години; приветства в това отношение съчетаването на Полярния кодекс с мерки за маршрутизиране на корабите, целящи намаляването на рисковете от инциденти, както и „закритите“ зони за подобряване на безопасността на корабоплаването и защита на уязвимата и уникална околна среда; подчертава ролята на ЕС и неговите държави членки в подкрепа на предотвратяването и разрешаването на конфликтите в Арктика, в подкрепа на изграждането на механизми за гражданска сигурност и на подобряването на капацитета за справяне с кризи и инфраструктурата за издирване и спасяване; подчертава, че ЕС може да допринесе със своя експертен опит в областта на морската сигурност и безопасност, с възможностите си и знанията си за корабоплаването и навигацията; отчита, че вече има значително трансгранично сътрудничество в областта на операциите за търсене и спасяване; насърчава ЕС да засили своя принос за предотвратяване на извънредни ситуации, готовност за действие и реагиране при бедствия в рамките на Арктическия съвет, Форума за арктическа брегова охрана и Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море; отбелязва със загриженост обаче развитието и бързото разрастване на военноморския трафик и добива на енергия по Северния морски път, който се превърна в източник на геополитическо напрежение и загриженост за околната среда; отбелязва растящия икономически интерес за развитието на Северния морски път, особено от страна на Русия и Китай, като начин за стимулиране на икономическия растеж и като конкурентоспособна в световен мащаб национална транспортна мрежа; отбелязва развитието на широкомащабни енергийни проекти като настоящото руско-китайско сътрудничество по проектите за втечнен природен газ „Ямал ВПГ“ и „Арктика ВПГ-2“, и изразява загриженост, че такива проекти значително увеличават обема на корабоплаването по Северния морски път и предполагат значителен натиск върху вече застрашената арктическа екосистема;

    25.

    признава голямото числено предимство на Русия по отношение на ледоразбивачите, както и разработването от Китай на програми за ледоразбивачи, и насърчава държавите членки и други държави партньори да изградят свой собствен капацитет в това отношение; счита, че ЕС следва да насърчава строителството и използването на повече ледоразбивачи и укрепени против лед кораби под флага на ЕС;

    26.

    подчертава необходимостта от засилване на морското наблюдение и обмена на информация в Арктическия регион; подкрепя по-нататъшните инвестиции в космически мониторинг и навигация чрез спътниковите мрежи „Коперник“ и „Галилео“, както и в информация in-situ от Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) с цел подобряване на реагирането при извънредни ситуации, безопасно корабоплаване и знания за изменението на климата; отбелязва, че увеличаването на човешката дейност в региона, включително нарастващият туризъм, поражда сериозни опасения, свързани с човешката сигурност, особено в контекста на суровите метеорологични условия и ограничените възможности за търсене и спасяване; счита, че международното сътрудничество, както и тясното партньорство между военния, публичния и неправителствения сектор са от съществено значение за осигуряването на подходяща гражданска защита в региона; подчертава необходимостта от насърчаване и обмен на най-добри практики по отношение на търсенето и спасяването и от допринасяне за оперативната съвместимост на подразделенията за търсене и спасяване чрез съвместни учения; препоръчва на държавите членки да разгледат възможностите за създаването на нови проекти по линия на Постоянното структурирано сътрудничество, например в областта на издирването и спасяването или опазването на околната среда, които да имат за цел увеличаването на способностите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Арктика; насърчава ЕС и държавите членки да изпълняват учения, симулиращи как Механизмът за гражданска защита може да бъде широко прилаган в Арктика;

    27.

    настоява на ключовото значение на пълното зачитане в Арктика на правата на чуждестранните кораби съгласно UNCLOS, и по-специално членове 17 — 21 и 37 — 41 от нея, включително правото на мирно преминаване, правото на транзитно преминаване и свободата на корабоплаването; осъжда действията на Русия, ограничаващи правата на корабоплаване по северните морски маршрути, чрез определянето им като вътрешни води под неин пълен суверенен контрол, чрез създаване на регулаторни и административни пречки пред чуждестранното корабоплаване по маршрута и налагане на изискване за получаване на разрешение от Русия за влизане и транзитно преминаване през изключителната ѝ икономическа зона и териториално море, както и чрез непредвиждане на изрична дерогация за плавателните съдове със суверенен имунитет; подчертава, че всяка мярка, ограничаваща свободата на корабоплаване, следва да бъде в съответствие с UNCLOS и с международното обичайно право; призовава Руската федерация да спазва правилата, кодифицирани в UNCLOS, както и ангажиментите си, поети с присъединяването към ежегодните призиви на Общото събрание на ООН държавите членки да се съобразяват морските си претенции с UNCLOS;

    28.

    подчертава, че развитието на северните транспортни коридори следва да бъде устойчиво и да допринася за по-екологичен преход; отбелязва, по-конкретно, че нови северни железопътни връзки биха стимулирали икономиките на северните и балтийските държави и биха подобрили измерението „Север-Юг“ на достъпа до пазара; призовава следователно Комисията да разгледа въпросите на транспорта на север и да идентифицира възможности в контекста на Партньорството на Северното измерение за транспорт и логистика; подчертава, че са необходими по-добри връзки в региона на Северното измерение, за да се намали отдалечеността и да се гарантира свързаност в отговор на глобалното развитие;

    Устойчиво развитие и устойчива експлоатация на стратегическите ресурси

    29.

    подчертава значението на Арктика за енергийната сигурност на ЕС, твърдо настоява за устойчиво и съобразено с науката използване на енергийните ресурси в Арктика и подчертава необходимостта от засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност, която значително да намалява зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин да подобрява позицията му по отношение на сигурността; подчертава необходимостта от борба с изменението на климата чрез придържане към целите на Парижкото споразумение;

    30.

    отбелязва, че в резултат от изменението на климата и свързаното с него топене на ледовете, достъпът до огромните въглеводородни ресурси в Арктическия регион се увеличава, което променя геостратегическото значение на региона, с потенциални последици за международната стабилност; призовава държавите в региона да продължават да разрешават всички настоящи или бъдещи конфликти относно достъпа до природните ресурси в Арктика чрез конструктивен диалог в съответствие с международното право, а именно UNCLOS, и в духа на Декларацията от Илулисат от 2008 г.;

    31.

    признава екологичния риск от експлоатацията на нефт и газ в Арктика; подчертава, че икономическото развитие на Арктика и по-специално проучването и експлоатацията на природни ресурси в Арктика следва да се придържа към международното право, както и към съответните международни конвенции и правила и да отговаря на строги предпазни екологични стандарти, и призовава за установяване на строги изисквания при проучването и експлоатацията на нови запаси от въглеводороди в региона; изразява загриженост в тази връзка от опитите, предимно от страна на Русия, както и от частни предприятия от други държави, за осъществяване на мащабни проекти за експлоатация със силно въздействие без подходяща оценка на техните последици за околната среда; поради това настоятелно призовава всички арктически държави да гарантират подходяща предварителна оценка на въздействието върху околната среда на всички проекти за експлоатация и подчертава значението на спазването на регулаторните стандарти;

    32.

    подчертава, че опазването на околната среда и управлението на антропогенното замърсяване следва да бъдат ключова цел в Арктика; обявява се срещу експлоатацията на ресурси на Арктика, ако е научно доказано, че това причинява непоправими щети на екосистемата на Арктика и извън нея;

    33.

    приветства работата на Арктическия съвет за решаването на проблема със замърсяването в Арктика и призовава ЕС да играе активна роля и да оказва помощ в това отношение;

    34.

    изразява силна загриженост във връзка с неотдавнашната екологична катастрофа, причинена от предприятието „Норилски никел“, довела до най-големия досега разлив на нефт в полярната част на Арктика, а също така във връзка с изпомпването на токсични отпадъчни води от утаечен резервоар в тундрата и други разливи, случващи се редовно, но скрити от официалната статистика; приветства съдебните решения за налагане на глоба на дружеството, отговорно за катастрофата, но в същото време изразява загриженост относно ограничения достъп на журналисти и експерти до местата на бедствията и призовава руските органи да създадат прозрачни и ефективни процедури за докладване и проследяване на такива екологични катастрофи; изразява съжаление, че подобни инциденти често се случват на земите на коренното население, което води до загуба на способността им да продължат традиционния си начин на живот; призовава ЕС да подкрепя защитниците на екологичните права и журналистите, разследващи подобни случаи, и да използва собствените си ресурси, като програмата за наблюдение и мониторинг на Земята „Коперник“, за проследяване на такива замърсявания в Арктика, и да извършва задълбочена оценка на последиците върху околната среда и човека от ориентираната само към реализирането на печалба експлоатация; насърчава сътрудничеството с арктическите държави в разработването на системи за бързо реагиране за управление в реално време на екологични бедствия, по-специално разливи на нефт;

    35.

    изразява съжаление, че руски дружества продължават да намаляват до абсолютния минимум инвестициите си в за опазване на околната среда и в производствените съоръжения, за да получат максимална печалба във възможно най-кратък срок, което води до постоянни емисии на токсични вещества в атмосферата, които имат пагубен ефект не само върху околната среда, но и върху повечето арктически градове, като например Норилск, превръщайки ги в едни от най-замърсените градове в света;

    36.

    счита, че Арктика следва да играе централна роля в Европейския алианс за суровините, като увеличава производството на минерални суровини от критично значение в Европа и намалява зависимостта от Китай по отношение на редкоземните метали, което е от ключово значение за по-нататъшното развитие на екологосъобразните технологии и борбата с изменението на климата, което представлява основната заплаха за региона; счита, че решенията на местните органи относно добива на минерални ресурси следва да се вземат по прозрачен начин; приветства инициативите в европейската част на Арктика за устойчив добив и намаляване на емисиите на въглероден диоксид като например първия в света проект за производство на желязо без изкопаеми горива — HYBRIT, имайки предвид нарастващото търсене на стомана и потребностите на едно все по-електрифициращо се общество;

    37.

    отбелязва, че Арктика е богата на минерални ресурси и подчертава, че европейската част на Арктика играе важна роля за доставките на суровини в ЕС, наред с другото с основни ресурси, технологии и ноу-хау, необходими за осъществяването на цифровия и екологичния преход; отбелязва, че повечето от суровините от изключителна важност на ЕС се намират в Арктика, което, при подходящо и устойчиво управление, може да укрепи автономността на ЕС; отбелязва факта, че един от факторите, определящи стремежа на Пекин да придобие контрол над запасите на Арктика, е желанието за поддържане на господстващо положение във веригите на доставки на жизненоважни ресурси и ключови компоненти на нововъзникващите технологии;

    38.

    призовава за увеличаване на достъпността до цифрова инфраструктура в Арктика, като по този начин се насърчават предприемачеството и иновациите и се диверсифицира икономическото развитие; подчертава значението на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници в отдалечените арктически общности; насърчава по-нататъшната работа по иновативни енергийни решения и свързаното с тях изграждане на капацитет в Арктика с оглед на предотвратяване на изменението на климата, като се отчитат потребностите на обществото; подчертава стратегическото значение на подводните телекомуникационни кабели в Северния Атлантически океан, които осигуряват над 95 % от международните телекомуникации; отново посочва значението на засиленото трансатлантическо сътрудничество за защита и гарантиране на спазването на международните инструменти, които уреждат въпросите, свързани с подводните кабели, включително UNCLOS; подчертава ролята, която Арктика играе с климатичното и географското си конкурентно предимство в цифровата свързаност между Северна Америка, Европа и Азия, както и като локация за центровете за съхранение на данни; отбелязва, че новите цифрови магистрали, със своите разширени оптични кабелни системи и инфраструктура, следва да позволят също така по-добра цифрова свързаност за арктическите общности, както и здравна подкрепа и социални услуги (например услуги за здравни грижи от разстояние), онлайн образование и като цяло по-лесен достъп до световната икономика;

    39.

    отбелязва недостатъчните инвестиции в Арктическия регион; счита, че ЕС може да допринесе за икономическото, социалното и устойчивото развитие в полза на арктическите общности, по-специално в областта на енергетиката, транспорта и инфраструктурата; счита, че арктическите региони са дом на иновативни индустрии, които са от съществено значение за устойчивото развитие;

    40.

    подчертава, че поради дългите разстояния, слабо населените райони, суровия климат и демографските дисбаланси, увеличаването на свързаността, достъпността и интеграцията на общностите чрез инвестиции в информационни и комуникационни технологии и транспортни инфраструктури (в железопътния, морския, сухопътния и въздушния транспорт) е от решаващо значение за подобряване на производителността и търговията в рамките на и извън Арктика; счита, че по-добрият транспорт и широколентовата свързаност ще увеличат и възможностите за трансгранична трудова заетост, студентска мобилност и по-нататъшно разширяване на трансграничното сътрудничество; подчертава полезността на ориентираните към местните условия инструменти, като стратегиите за интелигентна специализация и териториалното сътрудничество, за приспособяването на устойчивите инвестиции към условията в Арктика, и счита, че тези политики на ЕС следва да бъдат доразвити и свързани с политиката на ЕС за Арктика; призовава за създаване на специална инвестиционна платформа, която да улесни по-тясното икономическо сътрудничество между икономиките на ЕС и Арктика, в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд;

    41.

    отбелязва ролята на частния сектор при разработването на устойчиви решения за Арктика; призовава Комисията да подкрепи инвестициите на европейските дружества в ключови сектори като производството на енергия от възобновяеми източници, логистиката и развитието на електроенергийната мрежа, като същевременно установява възможностите за инвестиции в рамките на инструментите на ЕС за инвестиции и финансиране, за да се улесни достъпът на европейските дружества до арктическия пазар; подчертава значението на търговията и инвестициите в цифрова инфраструктура, иновации и икономическо развитие в Арктика, с по-тясно сътрудничество между правителствата, академичните среди и бизнеса; призовава ЕС да намали техническите пречки пред търговията и да засили сътрудничеството си с представители на бизнеса и насърчава по-нататъшната подкрепа за Арктическия икономически съвет; настоява дружествата, установени или извършващи дейност в ЕС, стриктно да спазват Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека по отношение на всички свои стопански операции и взаимоотношения с Арктическия регион и да гарантират ефективни процеси на надлежна проверка, свързани с правата на човека и околната среда; призовава тези субекти да осигурят ефективни, съдържателни и информирани консултации на всички етапи от процеса както със засегнатите, така и с потенциално засегнатите заинтересовани страни, включително коренното население; подчертава, че икономическите дейности в Арктика следва да бъдат устойчиви и следва да отчитат въздействието върху околната среда, по-специално върху изменението на климата, както и социалните последици от тях; подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на устойчивото регионално развитие в полза на живеещите в Арктика, на нисковъглеродните дейности, на знанията и кръгова икономиката;

    42.

    подкрепя, като общо правило, становището, изразено в споразумението относно риболова в централната част на Северния ледовит океан, че експлоатацията на природните ресурси следва да се осъществява само когато е налице разумна сигурност, че няма да бъдат причинени вреди на околната среда, и подчертава значението на прилагането на подход на предпазливост при управлението на рибарството в Арктика и субарктическия регион на всички етапи; подчертава значението на мерките за управление на рибарството въз основа на най-добрите налични научни становища, за да се гарантира дългосрочна устойчивост; отбелязва, че арктическите крайбрежни държави са постигнали споразумение по рамка за управление на дейностите в Арктика, включително ангажимент за уреждане на припокриващи се претенции към морски зони; изразява подкрепата си за съществуващите регионални организации за управление на рибарството и глобалните споразумения, свързани с рибарството, морския транспорт и морската среда; подчертава, че ЕС следва да участва в управлението на запасите в съответствие с UNCLOS;

    43.

    отбелязва, че голям дял от вноса на риба в ЕС идва от Арктика и е наясно, че споровете, свързани с риболова, вероятно ще се увеличават, наред с другото поради изчерпването на запасите от риба в някои райони и миграцията им в други райони, обусловена отчасти от изменението на климата; приветства следователно подписването на Споразумението за риболова в централната част на Северния ледовит океан, с което се цели постигането на устойчиво развитие в Арктика и прилагането на подход на предпазливост при управлението на рибарството в открито море в централната част на Северния ледовит океан, и призовава за бързото му влизане в сила; признава значението на декларацията от Осло за постигането на това обвързващо споразумение относно предотвратяването на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан; приветства включването на представители на организации на коренното население в делегациите; изразява съжаление обаче, че участието им и това на НПО е само като наблюдатели;

    В служба на местните общности и опазването на правата на коренното население

    44.

    приветства постиженията, но припомня, че в повечето северни държави средните статистически стойности, отразяващи бедността, продължителността на живота и много ограниченото човешко и икономическо развитие в арктическите райони, остават по-ниски от средните националните; е запознат, че технологичната трансформация и изменението на климата засягат традиционния стил и начин на живот на коренното население и поради това отново отправя призива си за активно участие на всички общности и жители на Арктика, и по-специално на коренното население, което притежава местни и практически познания, в процесите на вземане на решения относно избора на развитие; в тази връзка решително подкрепя пълното и ефективно прилагане на член 19 от Декларацията на ООН за правата на коренното население, особено по отношение на необходимостта от получаване на доброволно, предварително и информирано съгласие от коренното население преди приемането и прилагането на законодателни или административни мерки или стартиране на проекти за развитие, които може да го засягат;

    45.

    отчита, че последиците от топенето на ледовете и по-умерените температури водят до разселване на коренното население и така застрашават местния начин на живот; отбелязва желанието на жителите и на правителствата в Арктическия регион, които имат суверенни права и отговорности, за устойчиво икономическо развитие при което същевременно се защитават чувствителните арктически екосистеми и традиционните източници на поминък на коренното население и се взема предвид неговия опит в използването и развитието на разнообразните ресурси на региона по устойчив начин;

    46.

    подчертава необходимостта да се гарантира опазването на културата, традициите и езиците на коренното население чрез създаване на програми за изграждане на капацитет за повишаване на осведомеността относно многообразието, историята и правата на коренното население, не само за младите хора от коренното население, но и за населението в региона, което не е коренно; призовава делегациите на ЕС в арктическите държави да водят истински и приобщаващ диалог с коренното население на национално и регионално равнище и да служат като координатори по въпросите на коренното население; подчертава необходимостта служителите в тези делегации на ЕС да бъдат запознати с правата на коренното население, утвърдени в Декларацията на ООН за правата на коренното население; приветства нарастващото съобразяване с правата на коренното население във външните политики на ЕС; призовава за по-добра съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС за Арктика в това отношение;

    47.

    отново призовава за активно приобщаване на всички жители на Арктика, които притежават местни и практически знания, и по-специално на коренното население, в процесите на вземане на решения относно избора на развитие;

    48.

    съжалява за усилията на руското правителство да подчини гражданското общество, които имат силно отрицателно въздействие върху коренното население, като ограничават автономността на неговите представителства и партньорства на международни форуми и блокират достъпа до външни фондове; отбелязва, че подобни проблеми засягат и други НПО, включително активистите за опазване на околната среда;

    49.

    заявява, че всички дейности в Арктическия регион, включително управлението и устойчивата експлоатация на природните ресурси на Арктика, следва да зачитат правата и да бъдат от полза за коренното население и другите местни жители; във връзка с това се застъпва за по-силна връзка между предприятията, извършващи дейност в Арктика, и местните общности, с цел създаване на икономически и изследователски възможности и работни места и насърчаване на устойчивото развитие на ресурсите, и подкрепя прилагането на стандарти като протокола за бизнес инвестициите в Арктика и инициативата на ООН „Глобален договор“; припомня съществуващите международни инструменти, които установяват юрисдикциите, правата и задълженията на държавите относно управлението и устойчивото използване на природните ресурси, и настоява тези инструменти да продължат да се спазват изцяло; подчертава значението на гарантирането на сътрудничество между хората, достъп до образование и бизнес възможности и подкрепа за младите хора в Арктика;

    50.

    изтъква значението на усилията в подкрепа на стремежите, нуждите и предизвикателствата пред местното население, по-специално чрез междуличностно сътрудничество, свързаност, достъп до интернет, образование, здравеопазване и заетост, особено за младите хора и маргинализираните групи; подчертава необходимостта актуализираната политика за Арктика да включва амбициозно измерение, свързано с равенството между половете; призовава за засилване на финансирането по програми като „north2north“ и други програми за мобилност, насочени по-специално към младите хора, живеещи в Арктика, както и за по-голяма подкрепа и повече ресурси в помощ за адаптирането на народите от Арктика към дълбоките промени, предизвикани от изменението на климата;

    51.

    отново призовава всички останали държави членки да ратифицират незабавно Конвенцията относно коренното население и племенните народи на МОТ от 1989 г. (Конвенция № 169 на МОТ);

    Наука и знания

    52.

    призовава арктическите държави да изпълнят ангажиментите си по Конвенцията за биологичното разнообразие, по-специално по отношение на in-situ съхранението; призовава всички държави да гарантират включването на коренното население и местните общности на Арктика в процесите на обсъждане и вземане на решения на съответните международни форуми на дипломацията за климата и биологичното разнообразие; подкрепя препоръката коренното население да има пряк достъп до средства по Зеления фонд за климата за своите инициативи за устойчиво смекчаване на последиците и приспособяване към изменението на климата;

    53.

    подчертава важния принос на ЕС и неговите държави членки в полярната наука, който ще бъде необходим за разбирането на глобалните и местните ефекти на изменението на климата, и значението на знанията като основа за политическите решения и устойчивото развитие в Арктика; повтаря призива от 14-ата конференция на парламентаристите от Арктическия регион за укрепване на базата от знания и подобряване на научното сътрудничество чрез нова инициатива за „Международна полярна година“; подкрепя международните усилия за наука, знания и иновации с арктическо измерение, както и сътрудничеството в научноизследователската дейност в Арктика, като например сключването и прилагането на Споразумението за засилване на международното арктическо научно сътрудничество;

    54.

    отбелязва, че ЕС е основен източник на финансиране за научни изследвания в Арктика чрез програми като „Хоризонт 2020“; подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането от ЕС за научноизследователска и развойна дейност в Арктика; призовава за по-голяма видимост и координация на ориентираните към Арктика научни изследвания и иновации, включително в „Хоризонт Европа“; призовава Комисията да направи цялостен преглед на финансирането от ЕС, предназначено за региона, и арктическите компоненти на хоризонталните програми на ЕС, и настоятелно призовава ЕС да приложи амбициозен, ориентиран към бъдещето и екологично устойчив инвестиционен план за Арктика; счита, че един такъв план следва да увеличи финансирането в ключови области като научните изследвания и да предостави повече финансиране за научни изследвания, развитие и иновации, космическа, цифрова и транспортна инфраструктура, космически технологии, устойчиво корабоплаване, устойчив добив и преработка на суровини, възобновяема енергия и други нисковъглеродни дейности и туризъм в Арктика; подчертава необходимостта от подобряване на полезните взаимодействия между съществуващите финансови инструменти, за да се предотврати евентуално дублиране и да се увеличи максимално взаимодействието между вътрешните и външните програми на ЕС;

    55.

    отбелязва, че Арктика предлага огромен потенциал за иновации и устойчиво използване на ресурси, както и за разработването на практики, които след това могат да бъдат внедрени в световен мащаб, и че е изпитателно поле за, наред с другото, геотермални, вятърни и водни проекти, производство на стомана без въглеродни емисии и по-екологосъобразно производство на батерии; признава приноса на космическите програми на ЕС като „Коперник“, „Галилео“, Европейската геостационарна служба за навигационно покритие и спътниковите комуникации за екологичната, морската и човешката безопасност и сигурност в Арктика, които, наред с другото, позволяват наблюдение на еволюцията на леда и устойчивото управление на морските ресурси, откриване на замърсяване, разработването на системи за предупреждение при извънредни ситуации, идентификация и проследяване на движението по море и услуги по издирване и спасяване; подкрепя постоянното инвестиране в развитието на тези способности и се застъпва за прилагането им в Арктика в сътрудничество и под ръководството на арктическите държави, които са членки на ЕС и/или НАТО;

    Повече ЕС в Арктика, повече Арктика в ЕС

    56.

    приветства създаването през 2017 г. на длъжността специален пратеник по въпросите на Арктика; подкрепя продължаването на неговия мандат и поздравява настоящия специален пратеник за извършената работата; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да подобрят междуведомственото сътрудничество и съгласуваността между различните програми и инвестиции в Арктика и настоятелно ги призовава да разпределят достатъчно ресурси, които да отразяват амбицията на политиката на ЕС за Арктика; настоятелно призовава Комисията да създаде специална работна група, която да обхваща по изчерпателен начин северна Европа и Арктика; отбелязва, че вътрешната координация на ЕС по въпросите на Арктика следва да бъде засилена както на равнището на работните групи на Комисията, така и между съответните агенции на ЕС; насърчава Комисията да възложи координираща роля по политиките за Арктика на един от заместник-председателите си, за да се избегне дублирането на правомощия; призовава Съвета да създаде работна група за северна Европа и Арктика, и ЕСВД да създаде подобно звено в рамките на своите структури; счита, че ролята на Парламента по отношение на формулирането и изпълнението на политиката на ЕС за Арктика следва да бъде засилена и че на Арктика трябва да се отдава по-голямо значение в Парламента, включително чрез създаване на специална междупарламентарна делегация, отговаряща за сътрудничеството с Арктика; призовава за по-широк дебат по въпросите на Арктика, както в рамките на институциите на ЕС, така и в държавите членки;

    57.

    счита, че процесът на консултации за новата политика на ЕС за Арктика следва да се използва за оценка на ефективността на настоящите политики на ЕС;

    58.

    счита, че като глобален участник ЕС следва активно да участва в диалога по политиките, да реагира на нарастващото стратегическо значение на Арктика и да продължи да играе ролята си на приет и надежден участник в Арктика, който зачита уникалния набор от съществуващи консултативни форуми за Арктика и успешните механизми на рамката на управление; счита, че ЕС може да служи като честен посредник в подкрепата на стабилността и просперитета в региона; призовава ЕС да продължи диалога и мерките за изграждане на доверие в съществуващите многостранни рамки и да включи Арктика като приоритет в Глобалната стратегия на ЕС; призовава освен това за специфична за Арктика политика за свързаност (цифровизация, навигация, логистика, транспорт); изразява твърдото си убеждение, че Европейският зелен пакт предоставя така необходимия дългосрочен отговор на нарастващите предизвикателства на изменението на климата чрез разширена инвестиционна програма за устойчив растеж и по-специално местни инициативи в областта на иновациите и ще допринесе значително за намирането на решение на стратегическата енергийна зависимост на ЕС; като има предвид това, призовава за интегриране на измерението на политиката на ЕС за Арктика в Европейския зелен пакт, Стратегическата програма на ЕС за периода 2019 — 2024 г., Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС, Стратегията на ЕС за свързване и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

    59.

    подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки да поддържат конструктивни отношения с всички държави от Арктика, които не са част от ЕС, и подчертава необходимостта ЕС да следва и подкрепя основан на правата подход в отношенията си с коренното население на Арктика; подчертава значението на това арктическите държави от ЕС да споделят по-широко информация за настоящите предизвикателства в региона, да подобрят своите способности в областта на хибридната война, да продължат да инвестират в отбрана, да подобрят съгласуваността по отношение на текущите дейности в Арктика и да развиват съвместни способности по отношение на морското и въздушното пространство; приканва ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат по-тясно по въпросите, свързани с Арктика, в рамките на регионални и международни форуми и призовава ЕС да включи в по-голяма степен местното и регионалното равнище на управление при разработването на своите политики, засягащи региона;

    60.

    счита, че най-добрият отговор на растящото сътрудничество между Китай и Русия в Арктика е подобряването на координацията на равнището на ЕС, както и провеждането на консултации с държавите от ЕИП, САЩ, Канада, както и Обединеното кралство, Япония, Република Корея, Индия и други партньори, ангажирани в гарантирането на мирно сътрудничество и свобода на корабоплаването в Арктика, както и максималното използване на възможните полезни взаимодействия;

    61.

    отбелязва инициативата на САЩ за сигурност в Арктика и рамката на Канада за политиката относно Арктика и Севера и насърчава ЕС да си партнира със своите съмишленици, когато е подходящо, за да гарантира ефективна координация в региона; в тази връзка призовава за стабилен диалог между ЕС и Арктика в подкрепа на прилагането на политиката на ЕС спрямо Арктика;

    62.

    счита, че въпросите на сигурността в Арктика следва също така да бъдат част от консултациите и сътрудничеството с НАТО, който може да използва рамката на Съвета НАТО-Русия за разрешаване на недоразумения, намаляване на напрежението и предотвратяване на кризи; признава значението на провеждането на операции за наблюдение и разузнаване в региона и на създаването на механизми за засилване на обмена на информация; счита, че предварителното уведомяване за военни учения в Арктическия регион може да увеличи прозрачността на военните дейности в региона;

    63.

    отбелязва, че Далечният север попада в областта на компетентност на върховния командващ на обединените сили на НАТО в Европа и че е необходимо сътрудничество с НАТО за изграждането на всеобхватна концепция за сигурността за Арктика; като има предвид това, приветства заключенията на групата за размисъл, на която генералният секретар на НАТО възложи задачата да направи ориентирана към бъдещето оценка на начините за усилване на политическото измерение на НАТО, според които НАТО следва да повиши своята ситуационна осведоменост за Далечния Север и Арктика и да разработи стратегия, която да включва по-широки планове за възпиране и отбрана, включително разпоредби относно начините за реагиране на агресивни действия от страна на държави участници;

    64.

    отбелязва, че учението „Trident Juncture 18“ на НАТО, което демонстрира, че Алиансът е оперативно активен Арктика, особено в Далечния Север (Норвежко и Баренцово море), гарантира най-високо ниво на прозрачност; призовава всички страни, които извършват военни дейности в Арктика, да следват такива практики в съответствие с международните задължения, включително по Виенския документ на ОССЕ, като по този начин намаляват рисковете, изясняват възможни недоразумения и изграждат прозрачност на намеренията;

    65.

    подкрепя усилията за укрепване на устойчивостта срещу евентуален натиск от страна на Китай или други участници, които нямат като приоритет екологичните и устойчивите методи на добив на минерали, зачитащи международните норми и конвенциите на ООН; призовава Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство на ЕСВД да наблюдава кампаниите, насочени към оказване на въздействие върху процеси на вземане на решения относно добива на минерали в региона;

    66.

    подчертава необходимостта ЕС и САЩ да подкрепят съвместно сигурността и стабилността в Арктика, като същевременно инвестират и разширяват своето постоянно научно присъствие в региона;

    67.

    призовава Арктика да бъде включена в дискусиите относно стратегическия компас на ЕС и подчертава, че развитието на Арктика следва също така да бъде редовно разглеждано в рамките на Комитета по политика и сигурност и по време на заседанията на Съвета; призовава за по-редовен обмен на мнения по въпроси, свързани с Арктика, като важна област на консултациите между ЕС и НАТО;

    68.

    призовава за по-голяма видимост на ЕС в Арктика и за установяването от ЕС на засилен политически диалог по двустранното сътрудничество с Фарьорските острови и Гренландия и за разглеждането от ЕС, съвместно с датските органи, на възможността за създаване на офиси на ЕС в Гренландия и Фарьорските острови;

    69.

    призовава целите на новата стратегия за Арктика да бъдат отразени в програмите със специално финансиране, проектите и съответното законодателство на ЕС, както и в работата на съответните агенции на ЕС;

    70.

    счита, че морската стратегия на ЕС следва да бъде актуализирана, за да отразява новите възможности и предизвикателства; счита, че подобни оценки и прегледи следва да се извършат и по отношение на други политики на ЕС, включително космическата политика на ЕС, за да се оценят възможностите за разширяване на съществуващите спътникови програми, така че да отразяват специфичните нужди на Арктическия регион, включително използването на „Коперник“ за проследяване на замърсяването;

    o

    o o

    71.

    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

    (1)  ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 41.

    (2)  ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 71.

    (3)  ОВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 174.

    (4)  ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 136.

    (5)  ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 32.

    (6)  ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 28.

    (7)  ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 15.

    (8)  ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2.


    Top