—

като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално, членове 21, 22, 34 и 36, както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид своите резолюции от 9 октомври 2008 г. относно управлението на Арктика (1), от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север (2), от 12 март 2014 г. относно стратегията на ЕС за Арктика (3), от 16 март 2017 г. относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика (4), от 3 юли 2018 г. относно дипломацията по въпросите на климата (5) и от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (6),

—

като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2007 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г., озаглавено „Европейският съюз и Арктическият регион“ (COM(2008)0763), и съвместните съобщения — от 26 юни 2012 г., озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“, (JOIN(2012)0019), и от 27 април 2016 г., озаглавено „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика“ (JOIN(2016)0021),

—

като взе предвид съответните препоръки на Делегацията за сътрудничество със Севера и за връзки с Швейцария и Норвегия в Съвместния парламентарен комитет ЕС — Исландия и в Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (ЕИП),

—

като взе предвид обобщението на резултатите от обществената консултация относно политиката на ЕС за Арктика от януари 2021 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. (8) и съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. (COM(2019)0640) относно Европейския зелен пакт,

—

като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),

—

като взе предвид споразумението, прието в Париж на 12 декември 2015 г. на двадесет и първата конференция на страните по РКOОНИК (Парижкото споразумение),

—

като взе предвид заключенията на Съвета — от 8 декември 2009 г. относно въпросите, свързани с Арктика, от 12 май 2014 г. относно разработването на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион, от 20 юни 2016 г. относно Арктика, от 21 ноември 2019 г. относно космически решения за устойчива Арктика, и от 9 декември 2019 г. относно политиката на ЕС за Арктика,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2017 г. относно коренното население и съвместния работен документ от 17 октомври 2016 г. относно изпълнението на външната политика на ЕС относно коренното население (SWD(2016)0340),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г. относно Европейския съюз и Арктическия регион (COM(2008)0763),

—

като взе предвид Декларацията от Илулисат между петте арктически крайбрежни държави (САЩ, Русия, Канада, Норвегия и Дания), която беше обявена на 28 май 2008 г. и потвърдена през май 2018 г.,

—

като взе предвид създаването на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS) и на Евро-арктически съвет за региона на Баренцово море (BEAC),

—

като взе предвид Решение 2014/137/EC на Съвета от 14 март 2014 г. за отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна,

—

като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г.,

—

като взе предвид националните стратегии за Арктика и по-специално тези на арктическите държави, а именно Кралство Дания, Швеция и Финландия, както и тези на други държави — членки на ЕС и на ЕИП,

—

като взе предвид Стратегията на Европейския съюз за морска сигурност,

—

като взе предвид Космическата стратегия за Европа, публикувана от Комисията на 26 октомври 2016 г. (COM(2016)0705),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), подписана на 10 декември 1982 г. и влязла в сила на 16 ноември 1994 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 16 ноември 1972 г.,

—

като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи,

—

като взе предвид Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан от 3 октомври 2018 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR),

—

като взе предвид Международния кодекс за кораби, плаващи в полярни води (Полярния кодекс), приет от Международната морска организация (ИМО),

—

като взе предвид Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г., Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. и с Протокола от 1997 г., Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW) от 1978 г., изменена през 1995 г. и 2010 г., Конвенцията за международните правила за предотвратяване на сблъсквания по море (COLAREGs) от 1972 г., Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (FAL) от 1965 г. и Mеждународната конвенция за търсене и спасяване по море (SAR) от 1979 г.,

—

като взе предвид Свалбардския договор (известен преди като Договора относно Шпицберген) от 9 февруари 1920 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Отава от 19 септември 1996 г. за създаване на Арктическия съвет,

—

като взе предвид изявленията, приети на Парламентарния форум на Северното измерение в Будьо, Норвегия, през ноември 2019 г., в Брюксел, през ноември 2017 г., в Рейкявик, Исландия, през май 2015 г., в Архангелск, Русия, през ноември 2013 г., в Тромсьо, Норвегия, през февруари 2011 г. и в Брюксел през септември 2009 г.,

—

като взе предвид трите правно обвързващи споразумения, договорени под егидата на Арктическия съвет, а именно Споразумението за сътрудничество в областта на търсенето и спасяването във въздуха и по море в Арктика от 2011 г., Споразумението за сътрудничество за готовност и реагиране в отговор на замърсяване с нефт на морската среда в Арктика от 2013 г. и Споразумението за засилване на международното научно сътрудничество в Арктика от 2017 г.,

—

като взе предвид изявлението от 14-ата конференция на Постоянния комитет на парламентаристите от Арктическия регион, проведена на 13 и 14 април 2021 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“ (COM(2020)0474),

—

като взе предвид Форума на ЕС за Арктика, проведен в Юмео, Швеция, през 2019 г.,

—

като взе предвид докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), по-специално специалния доклад относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат и специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5 oC,

—

като взе предвид обобщаващия доклад на форума на заинтересованите страни от Арктическия регион относно консултациите за определяне на ключови приоритети на инвестициите в Арктика и начини за по-добро рационализиране на бъдещите програми за финансиране от ЕС за региона, публикуван на 21 декември 2017 г.,

—

като взе предвид стратегическия документ на Европейския център за политическа стратегия от юли 2019 г., озаглавен „Walking on Thin Ice: A Balanced Arctic Strategy for the EU“ (Ходене по тънък лед: балансирана стратегия за Арктика за ЕС),

—

като взе предвид Северноатлантическия договор, официалното комюнике от срещата на върха във Варшава, прието от държавните и правителствените ръководители, взели участие в срещата на Северноатлантическия съвет във Варшава на 8 и 9 юли 2016 г., и анализа и препоръките на групата за размисъл, назначена от генералния секретар на НАТО, озаглавени „NATO 2030: United for a New Era“ (НАТО 2030 г.: Обединени за една нова ера),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0239/2021),

А.

като има предвид, че през последните десетилетия Арктика беше мирен регион, със слабо напрежение и конструктивно международно сътрудничество между осемте арктически държави — Дания, Швеция, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Канада и САЩ; като има предвид, че поради това арктическите държави и международната общност следва да го запазят такъв и да продължат да проявяват политическа воля за сътрудничество и разрешаване на спорни въпроси в съответствие с международното право;

Б.

като има предвид, че геополитическото значение на региона нараства и че поради това бъдещето на Арктика и глобалните предизвикателства, пред които е изправен Арктическият регион, които надхвърлят тези на крайбрежните арктически държави, изискват управление на няколко равнища, като е необходимо да се търсят регионално сътрудничество и международни решения; като има предвид, че има пряка връзка между геополитиката и сигурността на Арктика и нейното екологично състояние, което от своя страна се влияе силно от последиците от човешката дейност в други райони на планетата;

В.

като има предвид, че широкообхватния модел на управление на Арктика, основан на международното право, е доказал своята ефективност и надеждност; като има предвид, че сътрудничеството се оказа най-полезният начин за установяване на отношения между арктическите държави;

Г.

като има предвид, че през последните 25 години настоящата рамка за управление на Арктика, в основата на която е Арктическият съвет, допринесе значително за стабилността на региона; като има предвид, че Арктическият съвет е основният форум за арктическо сътрудничество и че неговите работни групи служат като арена за позитивно и конструктивно международно сътрудничество;

Д.

като има предвид, че работата на Арктическия съвет е била от жизненоважно значение за осигуряването на мирно и конструктивно сътрудничество между арктическите държави, водейки до сключването на няколко обвързващи споразумения между тях; като има предвид, че в миналото Арктическият регион оставаше относително незасегнат от глобалните геополитически конфликти, но че неговото военно значение и геополитическа стратегическа роля растат; като има предвид, че сигурността и политиката в Арктика стават все по-тясно свързани с глобални въпроси, като има вероятност събития извън Арктика да имат последици за арктическите държави и обратно, което прави избягването на всякакво разпространение на отрицателните последици от геополитическо напрежение и конфликти от други региони в Арктика още по-важно;

Е.

като има предвид, че ЕС изцяло подкрепя ангажираността на Арктическия съвет с благосъстоянието на жителите на Арктика, устойчивото развитие на региона и опазването на околната среда в Арктика, включително здравето на екосистемите, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и опазването и устойчивото управление на природните ресурси;

Ж.

като има предвид, че ЕС е дългогодишен застъпник на тясното сътрудничество в Арктическия регион и от десетилетия е ангажиран с Арктика чрез участието си в Северното измерение с Русия, Норвегия и Исландия и в създаването на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS), сътрудничеството си в Евроарктическия регион на Баренцово море, по-специално в Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море и Съвета за региона на Баренцово море, стратегическите си партньорства с Канада и САЩ и участието си като активен де факто наблюдател в Арктическия съвет; като има предвид, че ЕС е предоставил над един милиард евро за регионалното развитие и трансграничното сътрудничество в европейската част на Арктика;

З.

като има предвид, че международното право представлява основата на международния ангажимент и сътрудничество в Арктика; като има предвид, че Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и конвенциите на Международната морска организация (ИМО), които осигуряват рамка за международно сътрудничество и действия по въпроси, свързани със Северния ледовит океан, следва да бъдат препотвърдени и подсилени; като има предвид, че UNCLOS определя правната рамка за всички дейности в океаните и моретата, предоставя икономически права на крайбрежните държави върху техните изключителни икономически зони, както и върху континенталните им шелфове, и постановява, че откритото море не е обект на държавен суверенитет; като има предвид, че арктическите крайбрежни държави потвърдиха в Декларацията от Илулисат, че ще следват разпоредбите на международното право, най-вече на UNCLOS, при управлението на Северния ледовит океан; като има предвид, че ИМО определя глобалните регулаторни стандарти за безопасността, сигурността и екологичните показатели на международното корабоплаване;

И.

като има предвид, че Арктика е особено и все по-силно засегната от драматичните последици от изменението на климата и влошаването на биологичното разнообразие, включително повишаването на температурите, променящите се условия на леда, горските пожари, повишаване на морското равнище, променящите се метеорологични модели, инвазивните чужди видове, сериозните загуби на биологично разнообразие и топенето на вечната замръзналост, които засягат цялата планета, но застрашават също така и местната инфраструктура; като има предвид, че местните стратегии за адаптиране и опазването на арктическата екосистема не могат да се разглеждат изолирано от глобалната рамка за действията в областта на климата и че прилагането на Парижкото споразумение е в основата на това сътрудничество;

Й.

като има предвид, че в някои области на Арктика концентрацията на пластмасови отпадъци е най-високата в света, което вече засяга животинските видове в Арктика и създава риск от замърсяване на хранителната мрежа, като в крайна сметка това ще засегне и хората;

К.

като има предвид, че тревожните темпове на топенето на ледените шапки в Арктика се дължат на изменението на климата и на фактори с произход главно извън Арктика; като има предвид, че изменението на климата следва да се разглежда като мултиплициращ заплахите фактор, който влошава съществуващи тенденции, напрежения и нестабилност;

Л.

като има предвид, че топенето на ледената шапка на Арктика и свързаното с това покачване на морското равнище ще има сериозни последици за околната среда, икономиката и сигурността на хората в световен мащаб; като има предвид, че топенето на ледената шапка на Гренландия може да доведе до повишаване на морските равнища в целия свят с до 7,2 метра, потапяйки под вода много региони на планетата; като има предвид, че част от населението на Арктика вече изпитва последиците от топенето на ледените шапки, което води до миграционни потоци; като има предвид, че топенето на леда в Гренландия променя също и биологичното разнообразие;

М.

като има предвид, че от различните заплахи, на които е изложена Арктика в резултат на човешка дейност, особено тревога буди топенето на вечната замръзналост; като има предвид, че вечната замръзналост обхваща около 24 % от почвата на северното полукълбо, по-специално големи области в северната част на Русия; като има предвид, че вечната замръзналост съдържа големи количества опасен метан и CO2 и че при топенето в атмосферата се освобождават парникови газове, с което се допринася за глобалното затопляне; като има предвид, че топенето на вечната замръзналост може да промени екосистемите и да засегне сигурността по неочаквани начини;

Н.

като има предвид, че въпреки че предизвикателствата пред Арктика се дължат предимно на изменението на климата в глобален мащаб и на дейности извън Арктическия регион, последиците от изменението на климата са особено видими в Арктика, тъй като температурата в Арктика се покачва три пъти по-бързо от средното покачване в световен мащаб, а ледовете в Арктика се топят с безпрецедентна скорост, като покачването на морското равнище има бедствени социални, екологични и икономически последствия не само за самия регион, но и за целия свят; като има предвид, че последиците от изменението на климата променят регионалната екосистема, география и икономика чрез възможности за отваряне на нови транспортни маршрути, засилване на търговията, предоставяне на достъп до редки природни ресурси и засилване на научноизследователската дейност, риболова и туризма; като има предвид, че някои от тези промени разкриват огромен потенциал за високотехнологично, екологосъобразно и устойчиво икономическо развитие; като има предвид, че справянето с предизвикателствата, засягащи Арктика, особено изменението на климата, е отговорност на целия свят; като има предвид, че ЕС следва да действа за справяне с тези предизвикателства както чрез изпълнение на собствените си ангажименти, така и чрез предоставяне на помощ на други;

О.

като има предвид, че предизвиканите от човека екологични катастрофи в Арктика, по-специално при добива на нефт и други арктически ресурси, е трудно да бъдат ограничавани и управлявани и премахването на причинените от тях щети може да бъде скъпо; като има предвид, че най-големият разлив на петрол в Арктика се случи в Сибир през май 2020 г., когато над 20 000 тона дизелово гориво се изляха в околните почви и водните пътища близо до град Норилск, и че операциите по почистването още продължават;

П.

като има предвид, че последиците от изменението на климата в Арктика, причинени главно от външни фактори, и възобновяването на геополитическата конкуренция в региона, усложняват устойчивото развитие и съхраняването на традиционния поминък в уязвимата околна среда на Арктика и могат да засегнат сигурността и устойчивото икономическо развитие на региона;

Р.

като има предвид, че гео-икономическото значение на региона бързо расте поради нарастващия интерес към изобилието и богатството от природни ресурси, включително суровини от изключителна важност, разкриващите се нови морски маршрути и потенциалът му за морски транспорт; като има предвид, че арктическите държави имат не само правото да използват ресурсите на собствените си територии, но и задължението да го правят по отговорен начин; като има предвид, че проучването и експлоатацията на ресурсите на Арктика водят до значителни рискове за уязвимите екосистеми и местното население в региона; като има предвид, че през 2019 г. голям дял от износа на арктическите държави на енергия, метали, минерали и риба беше за ЕС и Обединеното кралство;

С.

като има предвид, че Северозападния проход, Северния морски път и бъдещия Трансполярен морски път се отварят в резултат на топенето на ледовете; като има предвид, че природните ресурси на Арктическия регион са предимно в рамките на националната юрисдикция на арктическите държави и че собствеността върху тези ресурси е безспорна; като има предвид, че необходимостта от разработване и намиране на устойчиви решения за производството и транспортирането на енергия е увеличила търсенето в световен мащаб на редкоземни елементи, което насочи вниманието към до голяма степен неизползваните природни ресурси на Арктика; като има предвид, че Арктическият регион разполага с огромен резерв от редкоземни минерали; като има предвид, че 90 % от световното производство на редкоземни минерали понастоящем произлиза от Китай;

Т.

като има предвид, че основната отговорност за устойчивото развитие на Арктика е на арктическите държави, но че не може да бъде отречено значителното въздействие на външни фактори, и че следователно международната общност има задължението да направи всичко възможно, за да защити Арктическия регион и да осигури неговата стабилност и безопасност;

У.

като има предвид, че в Северния полярен кръг живеят над четири милиона души, включително над 40 различни групи коренно население и местни общности и половин милион граждани на ЕС; като има предвид, че народът саами, единственото признато коренно население в ЕС, живее в арктическите региони на Финландия и Швеция, както и в Норвегия и Русия; като има предвид, че коренното население и местните общности играят жизненоважна роля в устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие; като има предвид, че демографията е важна за регионалното развитие;

Ф.

като има предвид, че сега повече от всякога сътрудничеството в областта на научните изследвания е от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, породени от сериозното влошаване на околната среда и изменението на климата;

Х.

като има предвид, че ЕС е предоставил над 200 милиона евро за научни изследвания в Арктика чрез програмата „Хоризонт 2020“;

Ц.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал да работи за отворено и сигурно глобално морско пространство, в съответствие с Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС и Стратегията на ЕС за морска сигурност;

Ч.

като има предвид, че ангажираността на ЕС по отношение на Арктика се основава на историята, географията, икономиката и научните изследвания; като има предвид, че следва да се подчертае значението на устойчивото развитие, политиката на сближаване и трансграничното сътрудничество за намаляване на геополитическото напрежение; като има предвид, че ЕС, като глобален участник, последователно демонстрира своя ангажимент за мирен, екологично чист, основан на сътрудничество, устойчив и благоденстващ Арктически регион и се стреми да осигури устойчиво бъдеще за хората, живеещи в Арктика; като има предвид, че ЕС ясно заяви готовността си да играе още по-важна роля;

Ш.

като има предвид, че ЕС има способността да допринася по различни начини за решаването на възникващи потенциални предизвикателства и за предотвратяването на конфликти в Арктика;

Щ.

като има предвид, че заявлението, подадено от ЕС за статут на пълноправен наблюдател в Арктическия съвет, чието получаване членовете на Арктическия съвет потвърдиха през 2013 г., все още се разглежда; като има предвид, че окончателното решение се отлага поради съпротивата на някои членове на Арктическия съвет; като има предвид, че Парламентът вече е изразявал подкрепа за това заявление; като има предвид, че ЕС участва активно в работата на съответните групи, работни групи и експертни групи на Арктическия съвет; като има предвид, че широкият спектър от регионални компетенции, експертни знания и съществуващи инициативи на ЕС може да служи като рамка за съвместни проекти;

АА.

като има предвид, че Франция, Германия, Нидерландия, Полша, Испания и Италия — наблюдатели в Арктическия съвет — показват значителна ангажираност по отношение на Арктика и силен интерес към бъдещ диалог и сътрудничество с Арктическия съвет; като има предвид, че Естония и Ирландия са подали заявления за статут на наблюдатели в Арктическия съвет;

АБ.

като има предвид, че Исландия и Норвегия, като ангажирани и надеждни партньори, са свързани с ЕС чрез ЕИП и Шенгенското споразумение;

АВ.

като има предвид, че стабилността на Арктика от дълго време е относително добре запазена, но че е все по-силно засегната от нарастващия международен интерес към региона и променящото се положение във връзка със сигурността, включително прогресивното възобновяване на милитаризирането на Руската федерация в региона; като има предвид, че икономическите и военните инвестиции на Руската федерация в Арктика далеч надхвърлят тези на останалите арктически държави; като има предвид, че Руската федерация е създала нови и модернизирала стари военни бази в северните си райони и е засилила способността за ограничаване на достъпа/затваряне (A2/AD), ограничаваща правата за корабоплаване по стратегическия Северен морски път, за който тя погрешно твърди, че е вътрешен воден път; като има предвид, че Русия повиши статута на своя Северен флот до военен окръг и разшири различни подразделения на своите въоръжени сили, разполагащи, наред с другото, с нови подводници, ядрени и конвенционално задвижвани ледоразбивачи, готови за бойни действия радари и ракетни системи; като има предвид, че Русия възроди концепцията за бастионна отбрана, насочена към защитата на нейните стратегически способности от Баренцово море до Беринговия проток; като има предвид, че Русия също така увеличи своите военноморски и въздушни патрули, засили активността на своите подводници, както и тактиката за водене на електронна война, което предизвиква значително безпокойство; като има предвид, че подобни геополитически събития водят до увеличаване на ученията, разполагането, патрулите и инвестициите в способности в Арктика; като има предвид, че милитаризирането на региона противоречи на духа на сътрудничество в основата на отношенията между държавите в Арктика досега;

АГ.

като има предвид, че регионът на Баренцово море е бил основната изпитателна площадка за системи както от балистични, така и от крилати ракети, докато районът на изток от Нова земя е бил основният район за ядрени опити;

АД.

като има предвид, че Русия наруши суверенитета и териториалната цялост на своите мирни съседи, като блокира свободата на корабоплаване в Азовско, Черно и Балтийско море, и като има предвид, че всичко това не може да бъде пренебрегнато при оценката на бъдещите сценарии за поддържане на настоящото мирно съвместното съществуване в Арктика;

АЕ.

като има предвид, че мащабните проекти и инициативи на Китай предизвикват сериозна загриженост; като има предвид, че Китай публикува първата си Бяла книга относно политиката за Арктика през януари 2021 г. и отдавна се опитва да засили позициите си в Арктика, обявявайки се за „близка до Арктика държава“ с амбицията да се превърне в „полярна сила“ и засилва сътрудничеството си с Русия в Арктика; като има предвид създаването от Китай на Полярен път на коприната за търговия през Арктическия регион като продължение на инициативата му „Един пояс, един път“ и организираните от него регионални научноизследователски мисии за създаване на научноизследователски центрове в Арктика и разработването на 24 спътника за наблюдение на полюса; като има предвид, че Китай участва активно в Арктическия съвет и е установил двустранно сътрудничество с отделни арктически държави и други заинтересовани страни, за да спечели подкрепа за своите инициативи;

АЖ.

като има предвид, че повечето участници в Арктика актуализираха своите стратегии, отчитайки бързо променящата се ситуация в Арктика и нарастващото икономическо и геостратегическо значение на региона;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.