—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г. и 15 декември 2017 г.,

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (1),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно разработването на рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството („инструментариум за кибердипломация“),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 септември 2017 г., озаглавено „Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС“ (JOIN(2017)0450),

—

като взе предвид съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписана през юли 2018 г.,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г. относно допълнителните усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии (Акт за киберсигурността) (2),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2020 г. относно външната дейност на ЕС в областта на предотвратяването на тероризма и насилствения екстремизъм и борбата с тях,

—

като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно създаването на Граждански пакт в областта на ОПСО,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1127 на Съвета от 30 юли 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (3),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1537 на Съвета от 22 октомври 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2020 г. относно Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност (COM(2020)0605),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 от 16 декември 2020 г. (COM(2020)0823),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивостта на критичните субекти от 16 декември 2020 г. (COM(2020)0829),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 9 март 2021 г. относно стратегията на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие,

—

като взе предвид изявлението на Европейския съвет от 25 март 2021 г.,

—

като взе предвид доклада на отворената работна група (OEWG) от 10 март 2021 г.,

—

като взе предвид Програмата на ООН за разоръжаване — „Сигурност за нашето общо бъдеще“,

—

като взе предвид целите за устойчиво развитие на ООН, и по-специално ЦУР 16, насочена към насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

—

като взе предвид Преглед № 09/2019 на Европейската сметна палата относно европейската отбрана,

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно киберотбраната (5),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0234/2021),

А.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки трябва да продължат да разработват стратегия за киберсигурност, която да поставя реалистични, точни и амбициозни цели и да определя ясно политиките както във военната, така и в гражданската област, а също и където двата сектора се припокриват; като има предвид, че всички институции на ЕС и държавите — членки на ЕС, трябва да работят в още по-тясно сътрудничество на всички равнища за изграждането на тази стратегия, чиято основна цел следва да бъде по-нататъшното укрепване на устойчивостта, а в резултат на това — развиването на общи, но също така и по-добри национални, стабилни граждански и военни киберспособности и сътрудничество, за да се отговори на трайни предизвикателства в областта на сигурността;

Б.

като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да прилага съществуващото международно право в киберпространството, по-специално Устава на ООН, която призовава държавите да уреждат международните спорове с мирни средства и да се въздържат в международните си отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на ООН;

В.

като има предвид, че през последните години станахме свидетели на непрекъснато нарастване на злонамерените кибероперации срещу ЕС и неговите държави членки, извършвани от държавни и недържавни субекти, които разкриха уязвимости в мрежи от основно значение за европейската сигурност; като има предвид, че многообразието, сложността и броят на офанзивните субекти в киберпространството нарастват; като има предвид, че тези атаки превръщат в приоритет засилването на отбранителните способности и развитието на европейски киберспособности; като има предвид, че зловредни кибератаки могат да бъдат извършени по всяко време и участниците както на равнище ЕС, така и на национално равнище следва да бъдат насърчавани да предприемат необходимите мерки за постоянно поддържане на ефективни способности за киберотбрана в мирно време;

Г.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 и увеличаването на несигурността в киберпространството показаха, че са необходими международни споразумения; като има предвид, че кибератаките се увеличиха значително по време на пандемията от COVID-19, и като има предвид, че ЕС и неговите държави членки станаха свидетели на киберзаплахи и злонамерени действия в киберпространството, насочени срещу основни оператори, включително атаки с цел нарушаване на работата на критична инфраструктура в сектори като енергетиката, транспорта и здравеопазването, както и значителна чуждестранна намеса посредством киберсредства, които размиха границата между мира и враждебните действия; като има предвид, че Планът за възстановяване за Европа предвижда допълнителни инвестиции в киберсигурността;

Д.

като има предвид, че киберпространството вече е признато за област на действие; като има предвид, че киберзаплахите могат да застрашават всички традиционни военни области, и като има предвид, че традиционните области зависят от функционалността на киберпространството, а не обратното; като има предвид, че конфликтите могат да възникнат във всички физически (суша, въздух, море и космос) и виртуални (кибер) области, могат да бъдат задълбочени чрез елементи на хибридна война, например кампании за дезинформация посредством киберсредства, войни чрез посредници, офанзивно и дефанзивно използване на киберспособности и стратегически атаки срещу доставчици на цифрови услуги с цел смущаване на критична инфраструктура, както и срещу нашите демократични институции, и да причинят значителни финансови загуби;

Е.

като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и Европейската агенция по отбрана (ЕАО) следва да подкрепят държавите членки при координирането и увеличаването на усилията им за осигуряване на способности и технологии за кибернетична отбрана, което обхваща всички аспекти на изграждането на способности, в т. ч. доктрина, ръководство, организация, личен състав, обучение, промишленост, технологии, инфраструктура, логистика, оперативна съвместимост и ресурси;

Ж.

като има предвид, че по време на разработването на каталога на потребностите от 2017 г., който се използва за определяне на пълния набор от военни потребности на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в редица илюстративни сценарии, необходимостта от способности за кибернетична отбрана се очерта като основен приоритет;

З.

като има предвид, че успешното изпълнение на мисиите и операциите на ЕС става все по-зависимо от непрекъснатия достъп до сигурно киберпространство, за което се изискват устойчиви оперативни способности в областта на киберпространството;

И.

като има предвид, че актуализираната през 2018 г. политическа рамка на ЕС за кибернетична отбрана набеляза приоритети, като например развиването на способности за кибернетична отбрана и защитата на комуникационните и информационните мрежи на ОПСО;

Й.

като има предвид, че в речта си за състоянието на Съюза през 2021 г. председателят на Комисията подчерта необходимостта от политика на ЕС за кибернетична отбрана;

К.

като има предвид, че нарастващото интегриране на изкуствения интелект (ИИ) в киберспособностите на отбранителните сили (кибер-физически системи, включително комуникация и връзки за предаване на данни между превозни средства в мрежова система) може да доведе до уязвимост на атаки на електронна война, като заглушаване, подправяне или хакерски атаки;

Л.

като има предвид, че повишаването на равнището на киберсигурността и киберотбраната на ЕС е естествена последица от успеха на амбициите на Европа в областта на цифровите технологии и геополитическите ѝ амбиции и би създало по-голяма устойчивост, вървейки в крак с нарастващата сложност и заплаха от кибератаки; като има предвид, че ЕС със силна култура в областта на киберсигурността и силна технология за киберсигурност, включително способността за своевременно и ефективно идентифициране и вменяване на отговорност за злонамерени действия и за подходяща реакция, би могъл да защитава своите граждани, както и сигурността на своите държави членки;

М.

като има предвид, че международните терористични организации увеличиха експертния си опит по отношение на кибервоенните действия и използването им, а извършителите на кибератаки използват най-съвременни технологии за проучване на уязвимостите в системите и устройствата и за участие в широкомащабни и мегамащабни кибератаки;

Н.

като има предвид, че отбранителната и космическата промишленост са изправени пред безпрецедентна глобална конкуренция и големи технологични промени с появата на модерни кибертехнологии; като има предвид, че Европейската сметна палата посочи пропуски в способностите в областта на ИКТ, кибервоенните действия и ИИ; като има предвид, че ЕС е нетен вносител на продукти и услуги в областта на киберсигурността, което увеличава риска от технологична зависимост и уязвимост по отношение на оператори извън ЕС; като има предвид, че един набор от общи способности за ИИ на ЕС би трябвало да преодолее различията в техническо отношение и да гарантира, че държавите членки, които не разполагат със съответния експертен опит в технологичния сектор или способността да внедрят системи с ИИ в своите министерства на отбраната, няма да бъдат изоставени;

О.

като има предвид, че скандалът с шпионския софтуер „Пегас“ показа, че голям брой журналисти, активисти в областта на правата на човека, избрани представители и други граждани на ЕС са били шпионирани; като има предвид, че различни държавни участници като Русия, Китай и Северна Корея са участвали в злонамерени действия в киберпространството с цел постигане на политически, икономически и свързани със сигурността цели, които включват атаки срещу критична инфраструктура, кибершпионаж и масово наблюдение на граждани на ЕС, подпомагане на кампании за дезинформация, разпространение на зловреден софтуер и ограничаване на достъпа до интернет и функционирането на информационните системи; като има предвид, че тези дейности пренебрегват и нарушават международното право, правата на човека и основните права на ЕС, като същевременно застрашават демокрацията, сигурността, обществения ред и стратегическата автономност на ЕС, и поради това изискват съвместна реакция на ЕС, като например чрез рамката за съвместна дипломатическа реакция на ЕС, включително използването на ограничителни мерки, предвидени за инструментариума на ЕС за кибердипломация;

П.

като има предвид, че на 30 юли 2020 г. Съветът реши за пръв път да наложи ограничителни мерки срещу лица, образувания и органи, отговорни за или участващи в различни кибератаки, с цел по-успешно предотвратяване, обезкуражаване, възпиране и реагиране на злонамерено поведение в киберпространството; като има предвид, че правната рамка за режима на ЕС за санкции за кибератаки беше приета през май 2019 г.;

Р.

като има предвид, че формите на вменяване на отговорност са основен компонент на кибердипломацията и стратегиите за възпиране;

С.

като има предвид, че през последните години сътрудничеството между ЕС и НАТО се е увеличило в множество области, включително кибернетичната сигурност и отбрана, в съответствие със съвместната декларация на ЕС и НАТО от 2016 г.;

Т.

като има предвид, че консенсусните доклади от 2010 г., 2013 г. и 2015 г. на групата от правителствени експерти на ООН (ГПЕ на ООН), одобрени от Общото събрание на ООН, представляват универсална нормативна рамка за киберстабилност, която съдържа признанието, че съществуващото международно право, включително Уставът на ООН в неговата цялост, се прилага в киберпространството, подобно на 11-те доброволни незадължителни правила за отговорно поведение на държавите, както и мерките за изграждане на доверие и изграждането на капацитет;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.