52021IP0404

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52021IP0404 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021IP0404

Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2021 г. относно ролята на политиката за развитие в борбата срещу загубата на биологично разнообразие в развиващите се страни в контекста на изпълнението на Програмата до 2030 година (2020/2274(INI))

OB C 132, 24.3.2022, p. 2–16 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

24.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 132/2

P9_TA(2021)0404

Ролята на политиката за развитие в борбата срещу загубата на биологично разнообразие в развиващите се страни в контекста на изпълнението на Програмата до 2030 г.

(2022/C 132/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Международния съюз за опазване на природата,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР) от 1992 г. и предстоящото петнадесето заседание на Конференцията на страните по нея (COP15),

—	като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие,

—	като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г.,

—	като взе предвид Декларацията на ООН от 2018 г. относно правата на селяните и други хора, които работят в селските райони,

—	като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет на ООН по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата и земите от 2019 г.,

—	като взе предвид специалния доклад от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат,

—	като взе предвид доклада на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

—	като взе предвид доклада от семинара на IPBES за биологичното разнообразие и пандемията от 29 октомври 2020 г.,

—	като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по правата на коренното население, представен в Общото събрание на ООН през 2016 г.,

—	като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи от 1989 г.,

—	като взе предвид „Глобална перспектива в областта на биологичното разнообразие 5“ на секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие от 15 септември 2020 г.,

—	като взе предвид срещата на ООН на високо равнище относно биоразнообразието от 30 септември 2020 г.,

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

—	като взе предвид изявлението от Канкун от 14 декември 2016 г. относно насърчаването на устойчиво скотовъдство и животновъдство с цел опазване на биологичното разнообразие в пасищата в рамките на 13-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие,

—

като взе предвид доклада на експертната група на високо равнище на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) по въпросите на продоволствената сигурност и изхранването от юли 2019 г., озаглавен „Агроекологични и други иновативни подходи за устойчиво селско стопанство и продоволствени системи, които повишават продоволствената сигурност и изхранването“,

—	като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно състоянието на почвеното биологично разнообразие — състояние, предизвикателства и потенциал, публикуван през 2020 г.,

—	като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS),

—	като взе предвид доклада „Глобални анализи за 2020 г.“ на фондация „Защитници на първа линия“ (Front Line Defenders),

—	като взе предвид „Рационализиране на европейските показатели за биологичното разнообразие“ (SEBI) за 2020 г., публикувани от Европейската агенция за околна среда,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. — Да върнем природата в живота ни“ (COM(2020)0380),

—	като взе предвид Препоръка на Комисията 2013/396/ЕС от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (1),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2019 г. относно засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб (COM(2019)0352) и последващите заключения на Съвета,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2017 г. относно коренното население,

—	като взе предвид новия Европейски консенсус за развитие от 2017 г.,

—	като взе предвид Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия, приет през ноември 2003 г.,

—	като взе предвид задълбочения анализ на търговията и биологичното разнообразие, публикуван от Генерална дирекция по външни политики на Парламента през юни 2020 г. (2),

—	като взе предвид средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (3),

—	като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Връзката между загубата на биологично разнообразие и увеличаващото се разпространение на зоонозни заболявания“, публикувано от Генерална дирекция по вътрешни политики на Парламента през юни 2020 г. (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи (5),

—	като взе предвид проучването, озаглавено „Местните народи, добивната промишленост и правата на човека“, публикувано от Генерална дирекция по външни политики на Парламента през септември 2014 г. (6),

—	като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Предизвикателства пред правото в областта на околната среда и правата на коренното население в басейна на река Амазонка“, публикувано от Генерална дирекция по външни политики на Парламента през юни 2020 г. (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване (8),

—	като взе предвид Европейския зелен пакт,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0258/2021),

А.	като има предвид, че около 70 % от бедните в света зависят пряко от биологичното разнообразие за своето препитание;

Б.	като има предвид, че по-голямата част от загубата на биологично разнообразие протича в развиващите се страни;

В.	като има предвид, че биологичното разнообразие продължава да бъде основен източник за разработването на лекарства;

Г.	като има предвид, че най-всеобхватната глобална оценка показва, че екосистемните услуги осигуряват ползи в размер на 125—140 трилиона щатски долара годишно, т.е. повече от един път и половина от размера на световния БВП (9);

Д.	като има предвид, че биологичното разнообразие е засегнато от изменението на климата и има важен принос за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него чрез екосистемните услуги, които то подкрепя;

Е.	като има предвид, че се предвижда биологичното разнообразие и екосистемните услуги да намалеят през следващите десетилетия, а предлагането и търсенето на материали, извлечени от природни ресурси с настояща пазарна стойност (храни, фуражи, дървесина и биоенергия), се очаква да се увеличат;

Ж.

като има предвид, че сред основните видове натиск върху сухоземното, морското и друго водно биологично разнообразие са загубата и разпокъсаността на местообитанията (особено от разрастването на селското стопанство и интензификацията), прекомерната експлоатация на природните ресурси (напр. риба), замърсяването, инвазивните чужди видове и изменението на климата;

З.	като има предвид, че според доклада на IPBES от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги повечето от целите за биологично разнообразие от Аичи за 2020 г. няма да бъдат постигнати;

И.	като има предвид, че докладът на Световния икономически форум за глобалните рискове през 2020 г. определи рисковете за околната среда като най-големите системни рискове за нашата глобална икономика;

Й.

като има предвид, че според оценките на ОИСР финансовите потоци, които потенциално са вредни за биологичното разнообразие (под формата на субсидии за изкопаеми горива и субсидии за селското стопанство), възлизат на 500 милиарда щатски долара годишно, което е десет пъти по-висока стойност от световните финансови потоци за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие, и като има предвид, че разходите в резултат на бездействието във връзка със загубата на биологично разнообразие са високи и се очаква да нараснат (10);

К.	като има предвид, че IPBES докладва, че промените в земеползването, разрастването на селското стопанство и урбанизацията са причина за над 30 % от възникващите заболявания;

Л.

като има предвид, че неотдавнашни проучвания показват, че между 1,65 и 1,87 милиарда души от коренно население, местни общности и население с африкански произход живеят във важните зони за опазване на биологичното разнообразие в света; като има предвид, че според друга констатация 56 % от хората, живеещи във важни защитени зони на биологично разнообразие, са в държави с ниски доходи и ниски средни доходи; като има предвид, че само 9 % живеят в държави с високи доходи; като има предвид, че това подчертава непропорционалното въздействие на опазването на биологичното разнообразие върху южното полукълбо съгласно Инициативата за правата и ресурсите;

М.	като има предвид, че съществуват научни доказателства за сложна връзка между загубата на биологично разнообразие и нарастващия риск от зоонозни заболявания като COVID-19;

Н.

като има предвид, че коренното население и местните общности (КНМО) са силно зависими от земята, природните ресурси и екосистемите за своите основни нужди и поминък, като се има предвид фактът, че ниският им стандарт на живот и изключването им от политическия и икономическия живот могат да доведат до конфликти със съществено значение във връзка с ползването на природните ресурси и поземлените права;

О.	като има предвид, че териториите на коренното население обхващат приблизително 22 % от повърхността на земята в света и по приблизителни оценки там се намира 80 % от биологичното разнообразие на планетата;

П.	като има предвид, че защитените зони имат потенциала да опазват биологичното разнообразие в полза на цялото човечество, но в някои случаи във връзка с тях са установени широкомащабни нарушения на правата на човека по отношение на КНМО;

Р.

като има предвид, че коренното население продължава да бъде сред най-бедните от бедните, и като има предвид, че една от основните трудности, пред които е изправено коренното население в световен мащаб, е получаването на законно признаване на колективната собственост върху земите на техните предци, особено когато те са обявени за защитени територии;

С.	като има предвид, че според оценки 50 % от защитените зони по света са създадени върху земи, които традиционно се заемат и използват от коренното население, и че този дял е най-висок в Северна и Южна Америка, като в Централна Америка той може да надхвърли 90 %;

Т.	като има предвид, че липсата на признаване на обичайните поземлени права на коренното население и общности създава риск от заграбване на земя, като по този начин се застрашават поминъкът и способността им да реагират на изменението на климата или загубата на биологично разнообразие;

У.	като има предвид, че специалният докладчик на ООН за коренното население определи добивната промишленост като основен източник на конфликти и насилие на териториите на коренното население;

Ф.	като има предвид, че според глобалния анализ на Front Line Defenders за 2020 г. най-малко 331 защитници на правата на човека са били убити през 2020 г., 69 % от които са защитници на околната среда, а 26 % са работили специално за правата на коренното население;

Х.	като има предвид, че ЕС се стреми да настоява за цел за най-малко 30 % защита на биологичното разнообразие съгласно КБР;

Ц.

като има предвид, че според все повече изследвания КНМО притежават решаващи знания и играят жизненоважна роля за устойчивото управление на природните ресурси и за опазването на биологичното разнообразие, както и за подобряването на поминъка в селските райони и повишаването на устойчивостта на коренното население и общности; като има предвид, че глобалните цели в областта на биологичното разнообразие не могат да бъдат постигнати без признаване и зачитане на правата на КНМО;

Ч.

като има предвид, че ЕС предложи силни екологични ангажименти и цели с Европейския зелен пакт, но общият екологичен отпечатък на ЕС остава висок, което има отрицателни последици за околната среда в развиващите се държави; като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие има за цел да се постигне положение, при което всички екосистеми в света са възстановени, устойчиви и адекватно защитени до 2050 г., в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, и изразява ангажираност с целта за прекратяване на причиненото от човека изчезване на видове до 2050 г., ръководена от отговорността между поколенията и принципа на равенство, включително зачитането на правата, и пълното и ефективно участие на КНМО; като има предвид, че стратегията на ЕС и неговите държави членки в подкрепа на развиващите се страни следва да бъде разработена така, че да предвижда последиците от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

Ш.

като има предвид, че биологичното разнообразие е от ключово значение за продоволствената сигурност, човешкото благосъстояние и развитието в световен план; като има предвид, че ползите, които хората извличат от екосистемите, включват, наред с друго, пречистването на водата и въздуха, контрола на вредителите и болестите, опрашването на културите, плодородието на почвата, генетичното разнообразие, снабдяването с прясна вода, защитата от наводнения, улавянето на въглерод и устойчивостта спрямо изменението на климата; като има предвид, че горите представляват над 75 % от сухоземното биологично разнообразие в света и че повече от 25 % от световното население разчита на горски ресурси за своя поминък; като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчерта области на неравенство в системите на хранително-вкусовата промишленост и необходимостта от устойчиво адаптиране и подобряване на дребното производство в развиващите се държави, от трансформиране на системите на хранително-вкусовата промишленост и от преориентиране на селското стопанство към устойчивост по отношение на климата;

Щ.	като има предвид, че специалният доклад на IPCC относно изменението на климата и земята от 8 август 2019 г. показва, че коренното население отдавна се адаптира към променливостта на климата, като се основава на традиционните си знания, което повишава тяхната устойчивост;

АА.	подчертава, че специалният доклад на IPCC относно океаните и криосферата в условията на променящия се климат от 24 септември 2019 г. също предоставя доказателства за ползите от съчетаването на научни с местни и коренни знания за с цел осигуряване на устойчивост;

АБ.

като има предвид, че член 8, буква й) от КБР задължава държавите — страни по Конвенцията да зачитат и поддържат знанията, иновациите и практиките на коренните и местните общности, които са от значение за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие; като има предвид, че КБР обаче не съдържа изрично признаване на правата на човека на коренното население;

АВ.

като има предвид, че според оценката на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) около 75 % от генетичното разнообразие на растенията е загубено в световен мащаб, като понастоящем 75 % от световното производство на храна се осигурява само от 12 сорта растения и пет животински вида, което представлява сериозен риск за световната продоволствена сигурност;

АГ.

като има предвид, че загубата на генетично разнообразие, особено замяната на местни, добре адаптирани породи, увеличава уязвимостта спрямо вредители, болести и промени в околната среда, включително изменението на климата; като има предвид, че глобализацията на селскостопанските пазари е подсилваща движеща сила за такава ерозия на биологичното разнообразие в селското стопанство, което означава по-малък капацитет за иновации и адаптиране към изменението на климата;

АД.	като има предвид, че според оценките 30 % от заплахите за видовете в световен мащаб се дължат на международната търговия;

АЕ.	като има предвид, че незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна и незаконната търговия с дървен материал и суровини могат да ускорят влошаването и унищожаването на биологичното разнообразие в държави със слаби институции и разпоредби в областта на околната среда;

АЖ.

като има предвид, че океаните са огромни резервоари на биологично разнообразие и основен регулатор на световния климат; като има предвид, че тяхното опазване е от решаващо значение за устойчивото развитие и изкореняването на бедността, като осигурява устойчив поминък и продоволствена сигурност за милиарди хора; като има предвид, че замърсяването на морските екосистеми с пластмаси е както световен, така и местен проблем с потенциално тежки последици за дивата природа, икономическите дейности и човешкото здраве в развиващите се страни; като има предвид, че мащабът на това замърсяване е значително подценен и че продължават да съществуват пропуски в знанията, по-специално относно въздействието върху крайбрежните земи и общности; като има предвид, че според неотдавнашния доклад на Програмата на ООН за околната среда, озаглавен „Neglected: Environmental Justice Impacts of Marine Litter and Plastic Pollution“ такива отпадъци и замърсяване оказват непропорционално въздействие върху уязвимите хора, застрашават пълното и ефективно упражняване на правата на човека и представляват съществени пречки за постигането на ЦУР;

АЗ.

като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие е ангажирана със справедливо и равноправно споделяне на ползите от използването на генетични ресурси, свързани с биологичното разнообразие, и с насърчаването на благоприятна рамка, като се използват научни изследвания, иновации и технологични инструменти;

АИ.

като има предвид, че според оценката на Програмата на ООН за околната среда и Интерпол стойността на щетите от престъпленията срещу околната среда възлиза на до два пъти общия бюджет за помощ в световен мащаб и тези престъпления ускоряват загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, по-специално чрез престъпленията в областта на горското стопанство;

АЙ.	като има предвид, че съществуват припокривания между горещите точки на биологичното разнообразие и районите, засегнати от бедност, тъй като повечето горещи точки за опазване на природата се намират в държави с висока степен на бедност и продоволствена несигурност;

АК.	като има предвид, че в изявлението си от 3 декември 2019 г. Република Малдивски острови призова за изменение на Римския статут на Международния наказателен съд с цел признаване на престъпни деяния, които биха съставлявали екоцид;

АЛ.	като има предвид, че IPBES съобщава, че международната законна търговия с екземпляри от дивата флора и фауна е нараснала на стойност с 500 % от 2005 г. насам и с 2 000 % от 80-те години на миналия век насам (11);

АМ.	като има предвид, че ЕС е един от най-големите вносители на продукти от дивата флора и фауна и на продукти, свързани с дивата флора и фауна в световен мащаб;

АН.	като има предвид, че световният трафик на екземпляри от дивата флора и фауна е една от най-печелившите форми на организирана трансгранична престъпна дейност;

АО.

като има предвид, че при обичаен сценарий се очаква изменението на климата да намали рибната биомаса с 30—40 % в някои тропически региони до 2100 г. и да окаже силно въздействие върху морското биологично разнообразие; като има предвид, че държавите в тези райони са силно зависими от рибарството, но не разполагат със социални и финансови ресурси, за да могат да се приспособят и да се подготвят за бъдещето;

АП.	като има предвид, че Международният съюз за опазване на природата се застъпва за превръщането на най-малко 30 % от всички морски местообитания до 2020 г. в мрежа от силно защитени морски защитени територии;

АР.	като има предвид, че незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов застрашава устойчивостта на световните морски ресурси, като допринася за тяхната свръхексплоатация;

изразява тревога от факта, че загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги подкопава напредъка по приблизително 80 % от оценените цели за целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР); призовава ЕС да продължи усилията си за намаляване на отпечатъка си върху биологичното разнообразие в световен мащаб и да го приведе в съответствие с възможностите на планетата;

посочва, че почти половината от населението е пряко зависимо от природните ресурси за своето препитание и много от най-уязвимите и най-бедните хора зависят пряко от биологичното разнообразие, за да задоволят ежедневните си потребности; поради това подчертава, че загубата на биологично разнообразие рискува да засили неравенството и маргинализацията на най-уязвимите хора, като намали достъпа им до здравословен начин на живот и намали свободата им на избор и действия; припомня, че биологичното разнообразие е застрашено от изменението на климата, което утежнява уязвимостта на тези хора и подкопава техните основни права и достойнство; счита, че развиващите се страни трябва да бъдат подкрепяни за разработване и прилагане на ефективни политики за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него;

призовава ЕС да разгледа цялостно първопричините за загубата на биологично разнообразие и да включи задълженията за опазване на природата, устойчиво използване на ресурсите и възстановяване на екосистемите в своята външна политика и партньорства за сътрудничество за развитие, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие с цел намаляване на натиска върху биологичното разнообразие в световен мащаб;

припомня, че устойчивото развитие изисква постигането на добър баланс между икономическото, социалното и екологичното измерение; припомня също така, че опазването на природата, устойчивото използване и възстановяването на биологичното разнообразие е от жизненоважно значение за постигането на много цели на политиката за развитие, включително човешкото здраве, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, ранното предупреждение, намаляването на риска от бедствия, сигурността на водоснабдяването, продоволствието и изхранването, развитието на селските райони и създаването на работни места, устойчивото използване на горите, селскостопанските екосистеми и създаването или запазването на устойчиви продоволствени системи; припомня, че вредните последици от влошаването на състоянието на екосистемите се понасят непропорционално от бедните, по-специално жените и младите хора, както и от коренното население и други зависими от природните ресурси общности;

подчертава, че ЕС е отговорен и за опазването на биологичното разнообразие в световен мащаб и устойчивото използване на биологичното разнообразие; подчертава, че целите и задачите на ЕС в областта на биологичното разнообразие следва да се основават на солидни научни познания и да бъдат напълно интегрирани във външната дейност на ЕС, по-специално в областта на стратегиите и споразуменията за партньорство, включително споразуменията в областта на рибарството с развиващите се страни; настоява, че усилията за опазване и възстановяване на природата в тези държави, по-специално на регионално равнище, следва да бъдат засилени;

припомня отговорността на ЕС и на третите развити държави за загубата на биологично разнообразие в световен мащаб; призовава ЕС да засили финансовата и техническата подкрепа за развиващите се страни по целия свят с цел постигане на новите глобални цели, борба с престъпленията против околната среда и справяне с причините за загубата на биологично разнообразие;

подчертава задължението на държавите да защитават и да управляват по устойчив начин природните екосистеми и екосистемите, богати на биологично разнообразие, както и правата на човека и поземлените права на КНМО и на населението с африкански произход, които зависят от тези екосистеми за оцеляването си;

призовава ЕС и неговите държави членки да добавят признаването на правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда в Хартата на основните права на Европейския съюз, да подкрепят признаването в световен мащаб на това право като право на човека и да подкрепят утвърждаването на всеобхватна защита на природата, биологичното разнообразие и екосистемите като основа за живота, като признават взаимозависимостта и права за природата в полза на всички хора, включително на бъдещите поколения, по-специално чрез прилагане на строги стандарти за прозрачност, участие на обществеността и достъп до правосъдие в съответствие с Конвенцията от Орхус и международното право; в този контекст, и като се има предвид, че най-сериозните щети за екосистемите се причиняват в развиващите се страни, счита, че е необходимо да се води борба с всички форми на увреждане на околната среда за екосистемите, включително във всички трети държави, с които ЕС си сътрудничи, и в околна среда, от която зависят бедните в света, и да се проучват, когато е уместно, целесъобразността и интересът от предоставяне на права за природата;

изразява дълбока загриженост във връзка с големите пропуски в данните, показателите и финансирането, необходими за спиране на загубата на биологично разнообразие, и с несъответствията в докладването и проследяването на финансирането на биологичното разнообразие; припомня, че определянето на конкретни, измерими и количествени цели и показатели за рамката за периода след 2020 г. е от съществено значение за подобряване на способността за наблюдение на напредъка;

10.

приветства африканската инициатива за „Великата зелена стена“ и призовава Комисията да подкрепи този проект;

11.

призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за по-добра оценка и оценяване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги и да интегрират тези ценности в процеса на вземане на решения;

12.

приветства факта, че Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС) — Глобална Европа ще допринесе за общата цел на многогодишната финансова рамка (МФР) по отношение на биологичното разнообразие; подчертава, че планирането, контролът и наблюдението на ИСРМС — Глобална Европа са от ключово значение за постигането на глобалните цели на ЕС в областта на биологичното разнообразие; припомня, че ИСРМС — Глобална Европа следва да допринесе за амбицията за предоставяне на 7,5 % от годишните разходи по МФР за целите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10 % от годишните разходи по МФР за целите в областта на биологичното разнообразие от 2026 г. нататък; призовава за ефективно прилагане на принципа за ненанасяне на значителни вреди във всички разходи и програми на ЕС; призовава за подобряване на рамката за докладване и мониторинг на външната политика на ЕС в областта на биологичното разнообразие, наред с другото чрез подробни разпоредби относно целите и показателите за биологичното разнообразие; призовава в по-широк план ЕС и неговите държави членки да насърчават научните изследвания и иновациите в областта на опазването и защитата на биологичното разнообразие, както и агроекологичните решения за осигуряване на ключови ползи за развитието, като по този начин спомагат за изпълнението на ЦУР;

13.

изразява съжаление във връзка с факта, че външният бюджет на ЕС за подкрепа на политиката в областта на биологичното разнообразие остава много нисък в сравнение с бюджета, предназначен за политиките в областта на изменението на климата; призовава за ефективно увеличаване на средствата за опазване на биологичното разнообразие в съответствие със споразумението за МФР и за техническа помощ за разработването на допълнителни инструменти за мобилизиране на ресурси, за да се отговори на глобалните ангажименти в областта на биологичното разнообразие; подчертава необходимостта от проследяване, докладване и постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии и от насочването им към дейности, съобразени с биологичното разнообразие, в съответствие с Програмата до 2030 г. и съответните на нея международни конвенции и задължения; призовава значителна част от официалната помощ на ЕС за развитие, предназначена за действия в областта на климата, да бъде насочена към подпомагане на съпътстващите ползи за опазването на биологичното разнообразие при смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него;

14.

призовава ЕС да приеме закон за задължителна надлежна проверка, за да може дружествата и финансиращите ги институции да носят пряка отговорност за това осъществяваният от тях внос да не е свързан със злоупотреби с правата на човека, като например заграбване на земи и влошаване на околната среда (включително обезлесяване и загуба на биологично разнообразие); призовава в по-широк план ЕС да изисква от стопанските и финансовите институции да засилят ангажимента си по отношение на биологичното разнообразие, например чрез строги и задължителни разпоредби относно оценката на въздействието, управлението на риска, оповестяването и изискванията за външно докладване; приканва ОИСР да разработи набор от практически действия относно надлежната проверка и биологичното разнообразие в подкрепа на усилията на предприятията;

15.

приветства ангажимента на Комисията да разработи законодателно предложение за дружествата относно задължителна надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда по цялата им верига на доставки; препоръчва това законодателно предложение да подкрепи и улесни разработването на общи методологии за измерване на въздействието върху околната среда и изменението на климата; подчертава значението на ефективните, съдържателни и информирани консултации с всички засегнати или потенциално засегнати заинтересовани страни, като защитниците на правата на човека и на околната среда, гражданското общество, профсъюзите и КНМО; изразява съжаление за сериозните недостатъци при прилагането на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и на Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека във връзка с правата на коренното население и на правата върху земята; отново призовава ЕС да участва конструктивно в работата на Съвета на ООН по правата на човека върху международен правно обвързващ инструмент за регулиране в рамките на международното право в областта на правата на човека на дейностите на транснационалните корпорации и други стопански предприятия, който следва да включва специфични стандарти за защита на коренното население;

16.

отново отправя своето искане Комисията спешно да представи предложение за правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на процеса на глобално обезлесяване и деградация на горите, задвижвани от ЕС, което да налага на дружествата изискване за извършване на надлежна проверка, за да се гарантира, че продуктите, пускани на пазара на ЕС, не са свързани с обезлесяване, преобразуване на природните екосистеми и нарушения на правата на КНМО;

Съгласуваност на политиката за развитие

17.

припомня, че ефективността на външната политика на ЕС в областта на биологичното разнообразие зависи от нейната съгласуваност с други ключови външни политики на ЕС, като например в областта на споразуменията за търговия и инвестиции;

18.

отбелязва, че докладът на IPBES от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги показва ограниченията на подхода за защита на биологичното разнообразие чрез пространствения обхват на сухоземните и морските защитени зони, които представляват някои от малкото частично постигнати цели за биологичното разнообразие от Аичи;

19.

подчертава факта, че биологичното разнообразие е в центъра на много икономически дейности, по-специално тези, свързани със земеделието и животновъдството, горското стопанство, рибарството и много форми на туризъм, пряко основани на природата и здравите екосистеми; настоятелно призовава ЕС да интегрира биологичното разнообразие и екосистемните услуги във всички свързани области на политиката, по-специално селското стопанство, рибарството, горското стопанство, енергетиката, минното дело, търговията, туризма и изменението на климата, както и в политиките и действията за развитие и за намаляване на бедността, и да насърчава иновативни и приложими решения за справяне със загубата на биологично разнообразие, като същевременно гарантира здравословна, безопасна, достъпна и финансово достъпна храна за всички;

20.

отбелязва с дълбоко безпокойство, че потреблението на ЕС представлява дял от около 10 % в обезлесяването в световен мащаб, особено поради зависимостта от вноса на селскостопански стоки като палмово масло, месо, соя, какао, кафе, царевица, дървесина и каучук; отново призовава Комисията да представи през 2021 г. предложение за правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на процеса на причиненото от ЕС обезлесяване в световен мащаб, като гарантира, че моделите на пазарите и на потреблението в ЕС не засягат неблагоприятно горите и биологичното разнообразие в развиващите се страни, като се взема предвид верижният ефект на това за тяхното население; призовава ЕС да подкрепя тези държави в прилагането на устойчивостта на продоволствените системи чрез създаването на къси вериги на доставки, развитието на агроекологията, подкрепата за дребните земеделски стопани, като същевременно се гарантират поземлените права и правата на местните общности;

21.

призовава ЕС да насърчава устойчиви селскостопански практики за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб в своите международни действия за развитие, като обръща специално внимание на устойчивото управление на водните ресурси, възстановяването на деградиралата земя и опазването и възстановяването на районите с биоразнообразие с висок потенциал по отношение на екосистемните услуги и на смекчаването на последиците от изменението на климата; призовава ЕС да ускори изпълнението на своя план за действие за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT), и по-специално на споразуменията за доброволно партньорство (СДП), за да се намали търсенето на незаконен дървен материал и свързаната с него търговия, както и да се укрепят правата на КНМО, засегнати от дърводобива;

22.

припомня, че нарастващото търсене от страна на ЕС на дървесина за използване в материалите, енергията и биоикономиката надхвърля границите на доставките на дървесина, което увеличава риска от обезлесяване, заграбване на земи, насилствено разселване и нарушаване на правата на коренното население, причинени косвено от вноса; отново заявява, че политиката на ЕС в областта на биоенергията следва да отговаря на строги екологични и социални критерии;

23.

подчертава, че подкрепяните от ЕС инвестиции в селското, горското или рибното стопанство или в предприятия, които оказват въздействие върху почвата, пасищата, горите, водите или морето, трябва да бъдат в съответствие, наред с другото, с Доброволните насоки на ФАО/Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност (VGGT) и Принципите на ФАО/CFS за отговорни инвестиции в селскостопанските и продоволствените системи, с цел предотвратяване на загубата на биологично разнообразие;

24.

призовава за отдаване на приоритет на опазването и възстановяването на горите и защитата на биологичното разнообразие в рамките на предстоящия ИССРМС; подчертава, че горите могат да развият пълноценно своите функции за климата и околната среда само ако се управляват по устойчив начин;

25.

подчертава, че опазването на биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата не се подкрепят взаимно автоматично; призовава към преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED), за да бъде приведена в съответствие с международните ангажименти на ЕС съгласно Програмата до 2030 г., Парижкото споразумение и Конвенцията за биологичното разнообразие, което следва да включва, наред с другото, въвеждане на критерии за социална устойчивост и отчитане на риска от заграбване на земи; подчертава, че за тази цел RED II следва да бъде в съответствие с международните стандарти за правата на земевладение, т.е. Конвенция № 169 на МОТ и Доброволните насоки на ФАО/CFS относно отговорното управление на правото на владение на земя и Принципите на отговорни инвестиции в селскостопанските и продоволствените системи;

Селско стопанство и рибарство

26.

припомня, че системите на хранително-вкусовата промишленост и дребните земеделски стопани зависят и оказват значително въздействие върху биологичното разнообразие; подчертава, че ефективното интегриране на биологичното разнообразие в селското стопанство изисква да се гарантира предоставянето на финансови стимули и доброволни и регулаторни действия, насърчаващи усвояването и предоставянето на биологично разнообразие и екологични ползи от земеделските стопани чрез обучение, използване на технологии и иновации, както и добри устойчиви селскостопански практики, което предполага, наред с другото, възстановяване на ограничените водни ресурси и справяне с влошаването на качеството на земите и опустиняването; подчертава, че в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, вредните за околната среда субсидии следва да бъдат идентифицирани и постепенно премахнати в съответствие с решенията, взети на равнището на ЕС; призовава за задължителни предварителни и последващи оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) на свързаните с това инвестиции, подкрепяни от ЕС; за тази цел призовава ЕС да засили своята финансова и техническа подкрепа за развиващите се страни;

27.

припомня, че способността на агроекологията да съчетава икономическите, екологичните и социалните измерения на устойчивостта е призната в ключови доклади на IPCC и IPBES, както и на Световната банка и ръководената от ФАО глобална оценка на селското стопанство (IAASTD); настоява, че външното финансиране от ЕС за селското стопанство следва да бъде в съответствие с преобразуващия характер на Програмата до 2030 г., Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие; счита, че следва да се даде съответен приоритет на инвестициите в растителни култури, които са местно адаптирани и ресурсно ефикасни, в агроекологията, агролесовъдството и в диверсификацията на културите;

28.

припомня, че използването на генетично модифицирани семена е обхванато от патенти, които подкопават правата на дребните земеделски стопани и коренното население да запазват, използват, обменят и продават своите семена, което е залегнало в международни споразумения като Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (МДРГРПЗ), Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) и в Декларацията на ООН за правата на селяните и другите хора, работещи в селските райони (UNDROP); припомня, че генетично модифицираните култури често се свързват със значителна употреба на хербициди; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид задълженията на Съюза по силата на международни споразумения и да гарантират, че помощта за развитие не се използва за насърчаване на технологиите за генетична модификация в развиващите се страни;

29.

припомня, че повишаването на разнообразието на семената и растителните култури чрез преминаване към устойчиви сортове е от жизненоважно значение за изграждането на устойчивост на селското стопанство, адаптирането към променящите се условия, като например изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, новите зоонозни заболявания, вредителите, сушата или наводненията, като се вземат предвид търсенето на храни и продоволствената сигурност в развиващите се страни; призовава Комисията в рамките на своите политики в областта на помощта за развитие и на търговията и инвестициите да подкрепя селското стопанство, което е в съответствие с разпоредбите на МДРГРПЗ, който защитава правата на дребните земеделски стопани да поддържат, контролират, защитават и развиват собствен посевен материал и традиционни знания (включително във финансово и техническо отношение при създаването на банки за семена с цел съхранение и обмен на традиционни семена, както и в рамките на споразуменията за свободна търговия (ССТ); подчертава, че системата на Съюза за закрила на новите сортове растения (системата UPOV) не отговаря на интересите на развиващите се страни, където преобладават системите за посевен материал, управлявани от земеделските стопани (неформален сектор на семената), и практиките на събиране, използване, обмен и продажба на семена; настоятелно призовава ЕС да насърчава неформалната система за посевен материал и да реформира системата UPOV по такъв начин, че да позволи на дребните земеделски стопани да използват събран от тях посевен материал, както и чрез въвеждане на справедлив механизъм за споделяне на ползите; припомня ангажимента на Комисията да даде приоритет на ефективното прилагане на КБР в търговските и инвестиционните споразумения, и настоятелно призовава ЕС да подкрепи разработването на местно адаптирани сортове семена и посевен материал, събиран от земеделските стопани, които гарантират правата на земеделските стопани да поддържат генетични ресурси за целите на продоволствената сигурност и адаптирането към изменението на климата;

30.

призовава ЕС да подкрепя режими на права върху интелектуалната собственост, които благоприятстват развитието на местно адаптирани сортове семена и на събиран от селскостопанските производители посевен материал;

31.

припомня, че неустойчивите практики в селското и горското стопанство, като например прекомерното изтегляне на водите и замърсяването с опасни химикали, причиняват значително влошаване на състоянието на околната среда и загуба на биологично разнообразие; призовава ЕС да подкрепя развиващите се страни в усилията им да засилят регулирането на риска от пестициди, да правят оценка и съгласуват своите регистрации на пестициди с Международния кодекс за поведение на ФАО/СЗО относно управлението на пестициди, включително чрез сътрудничество Юг-Юг, да засилят научните изследвания и образованието в областта на алтернативите на пестицидите и да увеличат инвестициите си в агроекологични и биоорганични практики и производство, включително в устойчиви практики за напояване и управление на водите; освен това призовава ЕС да спре всякакъв износ на продукти за растителна защита, забранени в ЕС, в съответствие с ангажиментите на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие, Зеления пакт, принципа за ненанасяне на вреда и Ротердамската конвенция от 1998 г.; призовава Комисията да предприеме действия за забрана на износа от ЕС на опасни вещества, забранени в ЕС; призовава Комисията да гарантира, че изнасяните продукти отговарят на същите стандарти като тези, които важат за европейските производители, като се избягват опасните вещества, които не са разрешени в ЕС, и се създават условия на равнопоставеност в световен мащаб;

32.

отбелязва, че технологиите за генетично насочване, какъвто е случаят с генетично модифицираните комари с цел контрол на векторно преносими заболявания, представляват сериозни и нови заплахи за околната среда и природата, включително необратими промени в хранителните вериги и екосистемите и загуба на биологично разнообразие, от което зависи поминъкът на най-бедните хора в света; изразява отново загриженост относно новите правни, екологични, свързани с биобезопасността и управленски предизвикателства, които могат да възникнат от освобождаването в околната среда на създадени с генно инженерство организми, модифицирани чрез генетично насочване, включително за целите на опазването на природата; отново заявява, че трябва да се търси и получава свободно, предварително и информирано съгласие на КНМО преди пускането в употреба на технологии, които могат да окажат въздействие върху техните традиционни знания, иновации, практики, поминък и използване на земя, ресурси и вода; подчертава, че това трябва да се постигне по начин, основан на участието на всички потенциално засегнати общности, преди внедряването на технология; като се има предвид, че технологиите за генетично насочване пораждат опасения относно трудностите при прогнозирането на тяхното поведение и че организмите, модифицирани чрез генетично насочване, могат да се превърнат в инвазивни видове сами по себе си, счита, че не следва да се разрешават изпускания на създадени с генно инженерство генетично насочвани организми, включително за целите на опазването на природата, в съответствие с принципа на предпазливост;

33.

припомня, че опазването, възстановяването и устойчивото управление на морските екосистеми е от решаващо значение за стратегиите за смекчаване на последиците от изменението на климата, като същевременно се гарантира зачитането на правата и поминъка на дребните рибари и крайбрежните общности; подчертава, че специалният доклад на IPCC относно океаните и криосферата в условията на променящия се климат предоставя доказателства за ползите от съчетаването на научни с местни и коренни знания с цел осигуряване на устойчивост; настоятелно призовава ЕС да разработи основан на правата на човека подход към управлението на океаните;

34.

подчертава, че приблизително 3 милиарда души по света разчитат на рибни продукти като основен източник на протеини; подчертава, че прекомерният риболовен капацитет в рамките на международната търговия с риба, какъвто е случаят с жълтоперия тунец във водите на Сейшелските острови, застрашава продоволствената сигурност на крайбрежните общности и морските екосистеми в развиващите се страни; припомня ангажимента на ЕС към принципа на съгласуваност на политиките за развитие и добро управление; счита, че споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство следва да бъдат засилени, за да станат наистина устойчиви, да съответстват на най-добрите налични научни становища и да отчитат кумулативното въздействие на различните действащи споразумения в областта на рибарството; призовава ЕС да подкрепя устойчивите риболовни дейности в развиващите се страни с оглед на възстановяването и опазването на морските и крайбрежните екосистеми; подчертава значението на продължаването и засилването на борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов чрез увеличаване на санкциите за свързаните с тях престъпни практики и чрез заделяне на финансови ресурси за тази цел;

35.

призовава Комисията да подкрепи създаването на глобална програма за изграждане на капацитет за използване и управление на биологичното разнообразие на почвите и на Световната обсерватория за биологичното разнообразие на почвите; призовава Комисията да подкрепи продължаващите усилия в Комисията на ФАО по генетични ресурси за прехрана и земеделие, насочени към глобален план за действие за справяне с намаляването на биологичното разнообразие за прехраната и селското стопанство и за насърчаване на неговото устойчиво управление;

36.

подчертава факта, че дребните рибари са пряко зависими от крайбрежното и морското биологично разнообразие за своето препитание; подчертава, че световните океани и брегове са силно застрашени, например от неустойчиви риболовни практики, бързо изменение на климата, замърсяване на сушата, достигащо моретата и океаните, замърсяване на морската среда, влошаване на качеството на океаните, еутрофикация и повишаване на киселинното съдържание; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат всички необходими мерки за цялостно справяне с първопричините за замърсяването на морската среда и изчерпването на рибните ресурси чрез всеобхватен и интегриран подход, който отчита външното въздействие на всички секторни политики на ЕС, включително морското замърсяване, произтичащо от неговата селскостопанска политика, така че да се отговори ефективно на международните ангажименти на ЕС по отношение на биологичното разнообразие и изменението на климата;

37.

обръща внимание на значението на морските ресурси за задоволяване на основните човешки потребности в развиващите се страни; призовава за признаване на океаните като глобален общ ресурс с цел да се допринесе за изпълнението на ЦУР в развиващите се страни и да се гарантира ефективната му защита; съответно призовава Комисията да отстоява в международните многостранни форуми, като например регионалните организации за управление на рибарството, амбициозен модел на управление на морското биологично разнообразие и морските генетични ресурси извън националните юрисдикции; подчертава освен това необходимостта от прилагане на интегриран и основан на екосистемите подход към всички сектори на синята икономика, основан на науката; съответно подчертава задължението на държавите да се въздържат от предприемане на мерки, включително мащабни проекти за развитие, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху поминъка, териториите или правата за достъп на дребните рибари до вътрешни и морски води, освен ако не е получено тяхното свободно, предварително и информирано съгласие, както и да гарантират, че съдилищата защитават тези права; подчертава, че следва да се извършват предварителни оценки на проектите в добивната промишленост, по-специално с цел да се направи оценка на възможното отрицателно въздействие върху правата на човека по отношение на местните рибарски общности;

Търговия

38.

подчертава отговорността на ЕС за намаляване на непреките фактори за загуба на биологично разнообразие, чрез системно включване на въпросите за биологичното разнообразие и за предпазните мерки срещу заграбването на земя в търговските преговори и диалози с развиващите се страни;

39.

призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на търговските споразумения върху обезлесяването, загубата на биологично разнообразие и правата на човека в оценките на въздействието върху устойчивото развитие, въз основа на всеобхватни, солидни научни данни и методологии за оценка;

40.

посочва, че според ФАО около една трета от храната в световен мащаб се губи или разхищава, като приблизително една трета от събраната с реколтата храна се губи или в транспорта на храни, или в трансформационната верига; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават практики, които намаляват загубата и разхищението на храни в световен мащаб, и да защитават правата на развиващите се страни на продоволствена независимост като средство за постигане на продоволствена сигурност, намаляване на бедността и приобщаващи и създаване на устойчиви и справедливи световни вериги на доставки и местни и регионални пазари, като отделят специално внимание на семейните земеделски стопанства, с цел да се гарантира снабдяването с финансово достъпна и с достъпна и в други отношения храна; призовава, в съответствие с това, за отдаване на приоритет на местното производство и потребление, които подкрепят дребното селско стопанство, са от полза по-специално за жените и младите хора, гарантират създаването на работни места на местно равнище, гарантират справедливи цени за производителите и за потребителите и намаляват зависимостта на държавите от вноса и уязвимостта, по-специално на развиващите се страни, по отношение на колебанията на международните цени;

41.

отбелязва, че главите относно търговията и устойчивото развитие (ТУР) от споразуменията на ЕС за свободна търговия (ССТ) не са ефективно приложими; изисква от Комисията да укрепи главите относно ТУР в контекста на ССТ на ЕС, по-специално по отношение на разпоредбите относно биологичното разнообразие; подчертава, че за да бъдат ефективно приложими, разпоредбите относно биологичното разнообразие и екологичните цели на ССТ на ЕС трябва да бъдат ясни и конкретни и тяхното изпълнение да подлежи на проверка; призовава Комисията да обмисли, в рамките на предстоящия преглед на плана за действие от 15 точки, по-нататъшни действия и разпределение на ресурсите, за да се даде възможност за ефективно изпълнение на главите относно ТУР, като се прилага принципът на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие;

42.

изтъква, че ЕС вече включва в търговските споразумения нетърговски разпоредби, отнасящи се до биологичното разнообразие, като същевременно отбелязва, че могат да бъдат разгледани приложими, измерими и реалистични гаранции;

43.

подчертава, че биологичното разнообразие на култивираните растителни култури и селскостопанските животни е намаляло в резултат на международната търговия; призовава за пълна оценка на прякото и непрякото въздействие на ССТ на ЕС върху биологичното разнообразие;

44.

призовава Комисията внимателно да преразгледа своята търговска политика, особено своите споразумения за икономическо партньорство, за да гарантира, че тя не е в противоречие с принципите на съгласуваност на политиките за развитие, Парижкото споразумение и Зеления пакт; изисква Комисията и Съвета да не сключват нови споразумения за свободна търговия, които биха могли да допринесат за увеличаване на обезлесяването и загубата на биологично разнообразие в световен мащаб;

Обществено здраве

45.

подчертава, че влошаването на биологичното разнообразие и на екосистемите има както пряко, така и непряко въздействие върху общественото здраве;

46.

отбелязва, че различните режими на хранене, съчетани със сближаване в световен мащаб до умерени равнища на потребление на калории и месо, биха подобрили здравето и продоволствената сигурност в много райони и биха намалили значително въздействието върху биологичното разнообразие;

47.

подчертава връзката между загубата на биологично разнообразие и увеличаването на зоонозните патогени; припомня, че рискът от пандемии се увеличава от антропогенните промени, които водят до по-тесни контакти между дивата флора и фауна, животновъдството и хората, като например промените в земеползването, обезлесяването, разрастването и интензификацията на селското стопанство, законната и незаконната търговия с и потребление на екземпляри от дивата флора и фауна, както и демографския натиск; припомня, че екологичното възстановяване е от решаващо значение за прилагането на подхода „Едно здраве“; подчертава в по-широк план, че пандемията от COVID-19 показа значението на признаването на присъщата връзка между човешкото здраве, здравето на животните и биологичното разнообразие; подчертава съответно значението на подхода „Едно здраве“ и последващата необходимост от поставяне на по-силен акцент върху здравеопазването, профилактиката на заболяванията и достъпа до лекарства в развиващите се страни, като се гарантира съгласуваност на политиките в областта на търговията, здравеопазването, научните изследвания и иновациите с целите на политиката за развитие; призовава Комисията, в сътрудничество с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, да засили действията на ЕС срещу пандемии и други заплахи за здравето, като вземе предвид връзките между зоонозните пандемии и загубата на биологично разнообразие, в съответствие с новото предложение на Комисията относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, като същевременно се основава на сътрудничеството с държавите партньори на ЕС, за да се намали рискът от бъдещи зоонозни пандемии и да се подкрепи разработването в рамките на СЗО на международен договор относно пандемиите;

48.

припомня, че по-голямата част от лекарствата, използвани за здравеопазване и профилактика на заболяванията, са извлечени от биологично разнообразие, по-специално от растения по целия свят, докато много важни терапевтични средства са изведени от местни знания и традиционна медицина;

49.

подчертава предизвикателствата, които правата на интелектуалната собственост върху генетични ресурси и традиционно знание пораждат в развиващите се страни по отношение на достъпа до медицински услуги, производството на генерични лекарства и достъпа на земеделските стопани до посевен материал;

50.

подчертава необходимостта да се гарантира справедливо и равно разпределение на ползите от генетичните ресурси на природата, и подчертава необходимостта от съгласуваност в това отношение между международните споразумения; изтъква, че мерките, приети с цел защита на генетични ресурси, и свързаното с тях традиционно знание трябва да зачитат международните ангажименти, поети в областта на насърчаването и зачитането на правата на коренното население, залегнали в Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г. и в Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи от 1989 г.; подчертава необходимостта от разкриване на произхода на генетичните ресурси в хода на патентните производства, когато е известен, в съответствие с Директива 98/44/ЕО (12); призовава Комисията да настоява за привеждане на правилата на СТО в съответствие с Протокола от Нагоя към Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, за да се предотврати ефективно биопиратството;

Коренно население и местни общности

51.

подчертава факта, че глобалната оценка на IPBES показа голямото значение на КНМО за опазването на биологичното разнообразие и управлението на екосистемите в световен мащаб; изразява съжаление, че въпреки големия си потенциал знанията на коренното население не са използвани ефективно, въпреки че в правната, политическата и институционалната рамка на много държави продължава да липсва изричното признаване на коренното население и племенните народи, както и на техните права, и прилагането на режима на това признаване продължава да бъде основен проблем;

52.

подчертава, че скотовъдните общности и други природосъобразни ползватели на земя на пасища и естествени пасища допринасят за опазването и устойчивото използване на природното и местното биологично разнообразие;

53.

подчертава многобройните твърдения за мащабни нарушения на правата на коренното население, докладвани от специалния докладчик на ООН за правата на коренното население, произтичащи например от увеличения добив на полезни изкопаеми, разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници, разширяването на агроиндустрията, развитието на мегаинфраструктура и мерките за опазване на природата;

54.

призовава ЕС и неговите държави членки да засилят контрола върху финансираните от ЕС проекти и търговски споразумения с цел предотвратяване и разкриване на нарушения на правата на човека и даване на възможност за предприемане на действия срещу такива нарушения, като се обръща специално внимание на онези проекти и споразумения, които могат да засегнат земите, териториите или природните активи на коренното население и местните общности, включително когато става въпрос за създаването на защитена зона или за разширяването на съществуваща такава зона; подчертава, че Механизмът за устойчиво развитие следва да е насочен към финансиране на проекти, които са в полза на онези, които са най-уязвимите на въздействието от изменението на климата и от загубата на биологично разнообразие, и следва да бъде подложен на оценка на въздействието върху правата на човека, като само проекти с положително въздействие да отговарят на условията за регистрация; настоява, че всички действия на финансовите институции на ЕС в развиващите се страни, по-специално на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие, трябва да съответстват на ангажиментите на ЕС по отношение на климата и да следват подход, основан на правата на човека; призовава за укрепване и задълбочаване на съответните механизми на банките за подаване на жалби от индивидуални лица или от групи лица, които считат, че правата им са били нарушени от такива дейности, и те да може да отговарят на условията за правна защита;

55.

припомня задължението на държавите съгласно международното право да признават и защитават правата на коренното население да притежава, развива, контролира и ползва своите общи земи и да участва в управлението и опазването на своите природни ресурси; настоятелно призовава ЕС да гарантира прилагането на основан на правата подход към всички проекти, финансирани чрез официална помощ за развитие, като се обръща особено внимание на правата на скотовъдните общности и КНМО, включително пълното признаване на правото на самоопределение и на достъп до поземлените права, залегнали в международните договори за правата на човека, и по-специално в Декларацията на ООН за правата на коренното население; подчертава необходимостта от спазване на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие, залегнал в Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи от 1989 г., включително по отношение на целия процес на вземане на решения относно защитените зони, както и от установяване на механизми за отчетност, подаване на жалби и правна защита при нарушения на правата на коренното население, не на последно място в контекста на дейностите по опазване на природата; призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенция № 169 на МОТ, да го направят; подчертава, че Конвенция № 169 на МОТ задължава всички ратифицирали конвенцията държави да разработят координирани действия за защита на правата на коренното население;

56.

подчертава многобройните твърдения за мащабни нарушения и на правата на защитниците на околната среда, докладвани от специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека, който осъжда нарастващия брой нападения, заплахи със смърт и убийства, извършени срещу тях; припомня задължението на държавите да закрилят защитниците на околната среда и техните семейства от тормоз, сплашване и насилие, както е залегнало в международното право в областта на правата на човека, както и да гарантират основните им свободи; призовава ЕС да продължи да инвестира и укрепва специфични механизми и програми за закрила на защитниците на правата на човека в областта на околната среда, както и на коренното население и местните общности, включително да гарантира продължаването на проектите ProtectDefenders.eu; подчертава необходимостта от признаване на техните права, знания и опит в борбата срещу загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на околната среда;

57.

настоятелно призовава ЕС да гарантира, че инициативата „Натура Африка“ осигурява закрила на дивата флора и фауна и свързаните с тях екосистеми в съответствие с основан на правата подход към опазването на природата, който изисква свободно, предварително и информирано съгласие на съответните КНМО, заедно с групите на гражданското общество, които ги подкрепят; изисква от ЕС да предостави техническа и финансова помощ за тази цел;

58.

насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят Африканската архитектура на управление, и по-специално Африканския съд по правата на човека и народите, с цел изпълнение на Рамката на политиката на Африканския съюз в областта на скотовъдството в Африка и, в по-общ план, признаване на правата на скотовъдните общности и на коренното население;

59.

подчертава, че гарантирането на правата на земевладение е предпоставка за ефективно интегриране на биологичното разнообразие; отбелязва обаче, че липсата на колективни поземлени права за коренното население е основна пречка за гарантиране на ефективността на основаното на правата опазване на природата;

60.

припомня, че преходът към зелена и цифрова икономика има огромни последици за миннодобивния сектор и че съществуват нарастващи опасения, че минното дело ще се разпространи в чувствителни горски пейзажи, което ще допринесе за обезлесяването и деградацията на горите; припомня, че 80 % от горите в световен мащаб представляват традиционни земи и територии на коренното население; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за насърчаване на отговорни и устойчиви миннодобивни практики, като същевременно ускорят прехода си към кръгова икономика; призовава по-специално ЕС да разработи регионална рамка за добивната промишленост, която да санкционира дружествата, нарушаващи правата на човека, и да предостави средства за правна защита на коренното население, чиито права са били нарушени; подчертава необходимостта от забрана на проучването на залежи и експлоатацията на полезни изкопаеми във всички защитени зони, включително в националните паркове и на обектите от Списъка на световното културно и природно наследство;

Престъпления против околната среда

61.

подчертава факта, че престъпленията против околната среда създават глобална заплаха за опазването на природата, устойчивото развитие, стабилността и сигурността;

62.

изтъква, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна следва да се квалифицира като „тежко престъпление“ по смисъла на Конвенцията на ООН относно транснационалната организирана престъпност, в рамките на усилията за улесняване на международното сътрудничество, особено в контекст, в който търговията с екземпляри от дивата флора и фауна и тяхното потребление представляват значителен риск за бъдещи пандемии;

63.

призовава Комисията да преразгледа плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, за да се пресече незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна; приветства проекта на мерки, публикуван от Комисията, насочени към ефективна забрана на търговията със слонова кост в ЕС; призовава във връзка с това Комисията и държавите членки да предприемат действия в международен план за спиране на търсенето на слонова кост и за справяне с първопричините за кризата с бракониерството на слонове, като засилят сътрудничеството си с африканските държави и ги подпомагат; призовава за преразглеждане на Директивата относно престъпленията против околната среда (13) чрез разширяване на нейния обхват и въвеждане на специални разпоредби за санкции, за да се гарантира, че престъпленията против околната среда, включително незаконният риболов, престъпленията срещу дивата флора и фауна и престъпленията срещу горите, се признават за тежки престъпления и се наказват по подходящ начин, особено в контекста на организираната престъпност, като по този начин се създават силни възпиращи мерки;

64.

настоятелно призовава държавите на доставка, транзит и търсене във връзка с незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна да задълбочат своите равнища на сътрудничество с цел борба с тази търговия по цялата верига; по-специално, настоятелно призовава правителствата на държавите на доставка да: i) подобряват върховенството на закона и да създават ефикасни възпиращи мерки чрез укрепване на наказателното разследване, наказателното преследване и произнасянето на осъдителни присъди; ii) приемат по-строги закони, в които незаконният трафик на екземпляри от дивата флора и фауна се квалифицира като „тежко престъпление“, заслужаващо същото внимание, както и другите форми на транснационалната организирана престъпност; iii) заделят повече ресурси за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна, особено за засилване на правоприлагането на разпоредбите за закрила на дивата флора и фауна, контрола върху търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, наблюдението, разкриването от митниците и изземването на такива екземпляри; iv) се ангажират с политика на нулева толерантност по отношение на корупцията;

65.

отбелязва, че престъпленията против околната среда застрашават сигурността на хората, като увреждат ресурсите, които са от съществено значение за поминъка, генерират насилие и конфликти, подхранват корупцията и причиняват и други вреди; настоятелно призовава ЕС да превърне борбата срещу престъпленията против околната среда във върховен стратегически политически приоритет в международното съдебно сътрудничество и в рамките на международни форуми, по-специално посредством насърчаване на спазването на многостранните споразумения в областта на околната среда чрез приемане на наказателни санкции, обмен на най-добри практики и подкрепа за разширяването на обхвата на компетентност на Международния наказателен съд, така че да включва престъпни деяния, които съставляват екоцид; призовава Комисията и държавите членки да заделят подходящи финансови и човешки ресурси за предотвратяване, разследване и наказателно преследване на престъпления против околната среда;

66.

подчертава, че международното право се разви и сега обхваща нови понятия като общото наследство на човечеството, устойчивото развитие и бъдещите поколения, но подчертава, че не съществува постоянен международен механизъм за наблюдение и противодействие на щетите и унищожаването на околната среда, които значително променят глобалните общи блага или екосистемни услуги; за тази цел призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят фундаментална промяна, с която понятието за екоцид и правото на бъдещите поколения да станат част от международното право в областта на околната среда;

o o

67.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60.

(2) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2020/603494/EXPO_IDA (2020)603494_EN.pdf

(3) https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/communication-annex-eu-biodiversity-strategy-2030_en.pdf and https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2016-0034_EN.html

(4) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2020/658217/IPOL_IDA (2020)658217_EN.pdf

(5) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 15.

(6) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2014/534980/EXPO_STU (2014)534980_EN.pdf

(7) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2020/603488/EXPO_IDA (2020)603488_EN.pdf

(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0285.

(9) Биоразнообразие: Finance and the Economic and Business Case for Action („Финанси и икономически и бизнес аргументи за действие“). Резюме и обобщение, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), май 2019 г., стр. 7.

(10) Биоразнообразие: Finance and the Economic and Business Case for Action („Финанси и икономически и бизнес аргументи за действие“). Резюме и обобщение, ОИСР, май 2019 г.

(11) Семинар на IPBES относно биологичното разнообразие и пандемиите, доклад от работния семинар, 2020 г., стр. 23.

(12) Директива 98/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 г. относно правната закрила на биотехнологичните изобретения (ОВ L 213, 30.7.1998 г., стр. 13).

(13) Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28).

Top

Choose the experimental features you want to try