1)

За целите на квалифициране на насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и по Директива 2011/95/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, ОВ L 337, 20.12.2011 г., приложими ли са съгласно Съображение 17 от Директива 2011/95/ЕС дефинициите и определенията по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, или насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по Директива 2011/95 има самостоятелно значение, различно от това в посочените актове на международното право?

2)

Следва ли за установяване на принадлежност към определена социална група, като мотив за преследване по чл.10, пар.1, б.„г“ Директива 2011/95, при твърдения за насилие над жени, основано на пола, да се отчете единствено биологичният или социалният пол на жертвата на преследване (насилие, насочено срещу жена, само защото е жена), могат ли конкретните форми/актове/действия на преследване като посочените неизчерпателно в Съображение 30 от Директива 2011/95/ЕС да бъдат определящи за „видимостта на групата в обществото“, т.е. нейна отличителна черта, в зависимост от условията в страната на произход или тези актове са относими единствено към действията на преследване по чл.9, пар.2, б.„а“ и б.„е“ от Директива 2011/95?

3)

При твърдяно от кандидата за закрила насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие, представлява ли биологичният или социален пол достатъчно основание за определяне на принадлежност към определена социална група по чл.10, пар.1, б.„г“ от Директива 2011/95 или следва да се установи допълнителна отличителна черта на групата, при буквално, словесно тълкуване на разпоредбата на чл.10, пар.1, б.„г“ от Директива 2011/95/ЕС, която поставя изискванията в условие на кумулативност, а аспектите на пола — на алтернативност?

4)

Следва ли причинно-следствената връзка по чл.9, пар.3 от Директива 2011/95 при твърдяно насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие от недържавен субект на преследване по смисъла на чл.6, б.„в“ от Директива 2011/95, да се тълкува, че е достатъчно да се установи връзка между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по параграф 1, или задължително следва да се установи липса на закрила срещу твърдяното преследване, респ. налице ли е връзката в случаите, когато недържавните субекти на преследване не възприемат отделните актове на преследване/насилие, като такова, свързано с пола на преследваното лице?

5)

При изпълнение на останалите изисквания за това, може ли реалната заплаха с убийство на честта при евентуално връщане в страната на произход да обоснове предоставяне на субсидиарна закрила по чл.15, б.„а“ от Директива 2011/95, вр. чл.2 ЕКПЧ (никой не може умишлено да бъде лишен от живот) или следва да се квалифицира като посегателство по чл.15, б.„б“ от Директива 2011/95, вр. чл.3 ЕКПЧ, както са тълкувани в практиката на Европейския съд за правата на човека, при съвкупна преценка с опасност от други актове на насилие, основано на пола, респ. достатъчно ли е за предоставяне на тази закрила заявеното от кандидата субективно нежелание да получи закрилата на държавата си на произход?