—

като взе предвид предишните си резолюции относно Уганда,

—

като взе предвид изявлението от 20 януари 2021 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) от името на Европейския съюз относно изборите в Уганда,

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител от 12 януари 2021 г. относно предстоящите общи избори в Уганда,

—

като взе предвид забележките на посланика на ЕС Атилио Пачифичи от 12 януари 2021 г. относно замразяването на банкови сметки на неправителствени организации (НПО),

—

като взе предвид съвместното местно изявление на делегациите на Европейския съюз в Уганда и дипломатическите мисии в Уганда на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Швеция, Исландия и Норвегия от 26 ноември 2020 г. относно неотдавнашното свързано с изборите насилие в Уганда,

—

като взе предвид информационната бележка за медиите на говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека от 8 януари 2021 г. относно Уганда,

—

като взе предвид изявлението на експерти на ООН по правата на човека от 29 декември 2020 г., озаглавено „Уганда: експерти на ООН са сериозно обезпокоени от ограничителните мерки във връзка с изборите“,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., по която Уганда е страна,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., ратифициран от Уганда на 21 юни 1995 г.,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 27 юни 1981 г.,

—

като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление от 30 януари 2007 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Република Уганда от 1995 г., изменена през 2005 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону) от 23 юни 2000 г. (1), и по-специално член 8, параграф 4 от него относно недискриминацията,

—

като взе предвид Съвместната стратегия Африка — ЕС,

—

като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Уганда от 18 февруари 2016 г.,

—

като взе предвид съвместното местно изявление на Групата партньори за демокрация и управление от 23 декември 2020 г. относно задържането на активисти за правата на човека в Уганда,

—

като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие в нея,

—

като взе предвид Националната индикативна програма за Уганда в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 14 януари 2021 г. гласоподавателите от Уганда се явиха пред урните, за да изберат президент и членове на парламента, на фона на мащабни сведения за нередности, и като има предвид, че на 16 януари 2021 г. избирателната комисия обяви президента Йовери Мусевени, който заема поста от 35 години, за победител, спечелил шести мандат с 59 % от гласовете срещу основния опозиционен лидер Робърт Кягулани Сентаму, известен още като Боби Уайн, който получи 35 %; като има предвид, че резултатите от изборите бяха трудни за проверка, тъй като избирателната комисия не следваше предписания процес на преброяване;

Б.

като има предвид, че периодът преди президентските избори в Уганда през 2020 г. беше помрачен от насилие, като опозиционните кандидати, организациите на гражданското общество (ОГО), защитниците на правата на човека, изборните експерти и журналистите се сблъскаха със систематични репресии и сплашване, докато упражняваха законните си права; като има предвид, че прекомерното използване на сила от страна на правоприлагащите органи и агенциите по сигурността сериозно дискредитираха изборния процес;

В.

като има предвид, че от есента на 2020 г. насам органите на властта засилиха предизборно репресиите срещу политическата опозиция, като агенциите по сигурността арестуваха ключовите опозиционни кандидати Боби Уайн, Патрик Обой Амуриат и генерал-лейтенант Хенри Тумукунде, прекъсваха техните митинги и ограничаваха медийното отразяване на изборите;

Г.

като има предвид, че кандидатът за президент на опозиционната партия Форум за демократична промяна Патрик Обой Амуриат беше арестуван многократно преди изборите, събралите се на един от неговите предизборни митинги бяха разпръснати със сълзотворен газ на 9 ноември 2020 г., а полицията стреля по конвоя му на 6 януари 2021 г.;

Д.

като има предвид, че нарастващата милитаризация на предизборната кампания стана особено очевидна на 18 и 19 ноември 2020 г., когато силите за сигурност репресираха протестиращите, които настояваха за освобождаването на арестувания по това време кандидат за президент Боби Уайн, в резултат на което в поне седем окръга в страната загинаха най-малко 54 протестиращи, стотици бяха арестувани, а други изчезнаха;

Е.

като има предвид, че след изборите опозиционният кандидат Боби Уайн беше фактически поставен под домашен арест, като силите за сигурност бяха обкръжили дома му в продължение на 11 дни;

Ж.

като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. Боби Уайн внесе във Върховния съд на Уганда петиция за оспорване на изборните резултати, в която се твърди, че е имало широкоразпространени измами, включително, че военните са добавяли фалшифицирани бюлетини в избирателните урни, пускали са бюлетини от името на хората и са пречели на гласоподаватели да влизат в избирателните секции; като има предвид, че след последните четири избирателни кампании победата на президента Мусевени беше оспорвана пред Върховния съд;

З.

като има предвид, че на 7 януари 2021 г. Боби Уайн внесе петиция в Международния наказателен съд (МНС), в която обвинява президента Мусевени и девет други висши длъжностни лица за множество нарушения на правата на човека;

И.

като има предвид, че до голяма степен на тези избори нямаше международни наблюдатели и мисии на избирателни експерти, след като органите на Уганда не акредитираха мисиите, и като има предвид, че органите на властта не изпълниха и препоръките от предишни мисии; като има предвид, че ЕС предложи да изпрати малък екип от наблюдатели на изборите, но предложението беше отхвърлено; като има предвид, че САЩ отмениха наблюдението на общите избори в Уганда, тъй като повечето от исканията им за акредитация бяха отхвърлени; като има предвид, че в окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите от 2016 г. се отправят около 30 препоръки — включително се подчертава, че е необходимо да се осигури по-независим избирателен орган и да се прекрати прекомерната употреба на сила от страна на службите за сигурност — и нито една от тези препоръки не е изпълнена от органите на властта в Уганда;

Й.

като има предвид, че правителството ограничи достъпа до интернет преди изборите и започна да въвежда данък върху социалните медии за потребителите, купуващи интернет данни, и като има предвид, че се твърди, че преди изборите е бил блокиран достъпът до онлайн услугите за изпращане на съобщения и до платформи на социалните медии; като има предвид, че достъпът до някои сайтове на социални медии остава ограничен;

К.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 също бе използвана като претекст за репресии и непропорционални ограничения на събиранията и дейностите на опозицията; като има предвид, че Уганда е докладвала за приблизително 40 000 случая на COVID-19; като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека изрази загриженост, че мерките, свързани с COVID-19, са били използвани за ограничаване на политическите свободи и политическото участие по време на изборния процес; като има предвид, че на 26 декември 2020 г. Уганда преустанови кампанията в области, в които опозицията се радва на особена популярност, включително Мбарара, Кабарол, Луверо, Касесе, Масака, Уакисо, Джинджа, Калунгу, Казо, град Кампала и Тороро, обосновавайки се с предпазните мерки във връзка с COVID-19;

Л.

като има предвид, че в няколко случая ограничителните мерки, свързани с COVID-19, са били насочени срещу определени групи, което е довело до прекомерно насилие и произволни арести без достъп до адвокат, както се вижда от полицейската акция, проведена на 29 март 2020 г. спрямо фондация „Децата на Слънцето“ — приют за бездомни млади хора, които се идентифицират като лесбийки, гейове, бисексуални или трансполови лица;

М.

като има предвид, че през ноември 2020 г. Националното бюро за НПО (неправителствените организации) произволно прекрати дейността на новосъздадената Национална организация за наблюдение на изборите в Уганда — ръководена от граждани ОГО, създадена за наблюдение на избори; като има предвид, че органът за финансово разузнаване на Уганда замрази банковите сметки на няколко ОГО, включително Националния форум на НПО в Уганда и Мрежата на жените в Уганда (UWONET), обосновавайки се с непотвърдени обвинения във финансиране на тероризъм;

Н.

като има предвид, че през последните години органите на властта в Уганда все по-често насочват действията си срещу ОГО, особено срещу тези организации, които работят в областта на правата на човека и изборите; като има предвид, че на 23 декември 2020 г. Никълъс Опийо, водещ адвокат в областта на правата на човека и стипендиант на наградата „Сахаров“, беше арестуван заедно с трима други адвокати — Хърбърт Дакаси, Антъни Одур и Есому Обуре — и с Хамид Тениуа, член на Платформата за национално единство (NUP), по обвинения в изпиране на пари и нарушаване на конституционните гаранции на Уганда; като има предвид, че Никълъс Опийо беше освободен под гаранция на 30 декември 2020 г., но все още очаква съдебен процес; като има предвид, че Опийо категорично отрича обвиненията, като заявява, че средствата са били използвани законно в подкрепа на работата на Chapter Four Uganda (Глава четвърта — Уганда) в областта на правата на човека;

О.

като има предвид, че стотици поддръжници на NUP са отвлечени от служители по сигурността, докато са пътували в рамките на предизборната кампания, и че неизвестен брой от тях все още са принудително задържани или изчезнали;

П.

като има предвид, че на 2 януари 2020 г. в писмо до Министерството на финансите президентът Мусевени разпореди спиране на Механизма за демократично управление (DGF); като има предвид, че DGF финансира повечето НПО в Уганда и се подкрепя от редица държави членки, включително Австрия, Нидерландия, Швеция, Дания и Ирландия, както и от Норвегия; като има предвид, че неговата цел е укрепване на демократизацията, защита на правата на човека, подобряване на достъпа до правосъдие и повишаване на отчетността; като има предвид, че изпълнението на важни програми с финансиране от ЕС е сериозно възпрепятствано;

Р.

като има предвид, че през декември 2020 г. Мрежата на журналистите по правата на човека — Уганда докладва за над 100 случая на нарушения на правата на човека, насочени срещу журналисти, включително полицейско насилие, възникнали основно когато те са били по места, отразявайки кампаниите на политически кандидати; като има предвид, че на 30 декември 2020 г. полицията обеща, че само на „сертифицирани журналисти“ ще бъде разрешено да отразяват гласуването; като има предвид, че в края на ноември 2020 г. органите на властта експулсираха трима канадски журналисти; като има предвид, че сега Уганда се нарежда на 125-то от общо 180 места в световния индекс за свобода на медиите на организацията „Репортери без граници“ за 2020 г.;

С.

като има предвид, че на 12 декември 2020 г. правителството замрази активите на четири НПО, работещи в предизборни кампании за насърчаване на участието на жените и младежите — UWONET, Националния форум на НПО, Международния център на жените за мир и Алианса за финансово наблюдение на изборите — по обвинения във финансиране на тероризъм;

Т.

като има предвид, че на 11 януари 2021 г. Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН осъди това, което тя нарича „влошаващото се положение с правата на човека в Уганда“, и съобщи за многобройни нарушения на правата на човека, включително правата на свобода на изразяване на мнение, мирни събрания и участие, както и произволното лишаване от живот, произволните арести и задържане и изтезанията;

У.

като има предвид, че в предизборната кампания и изявления на президента Мусевени присъства все по-антизападна реторика;

Ф.

като има предвид, че Уганда има едно от най-младите и най-бързо увеличаващи се населения в света, като много от тези хора са упражнили правото си да гласуват по мирен начин; като има предвид, че един милион млади отговарящи на условията гласоподаватели не бяха регистрирани от Националната избирателна комисия на Уганда, която твърдеше, че не разполага с материалните ресурси, за да ги регистрира;

Х.

като има предвид, че чрез 11-ия Европейски фонд за развитие ЕС предоставя на Уганда 578 милиона евро, а именно в подкрепа на насърчаването на доброто управление, подобряването на инфраструктурата, гарантирането на продоволствената сигурност и подпомагането на селското стопанство; като има предвид, че Уганда получава също така 112,2 милиона евро от Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка;

Ц.

като има предвид, че сътрудничеството в областта на сигурността и развитието между Уганда и ЕС, САЩ и други държави се осъществява в контекста на мироопазващата мисия на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM);

Ч.

като има предвид, че индексът на човешкото развитие на ООН нарежда Уганда на 159-о място от общо 189, и като има предвид, че според „Трансперънси интернешънъл“ Уганда се нарежда на 137-о място от общо 180 държави в индекса за възприемане на корупцията;

Ш.

като има предвид, че Уганда има един от най-суровите закони срещу хомосексуалността в света, и като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу ЛГБТК+ лицата продължават;

Щ.

като има предвид, че бившият ръководител на милициите и дете войник Доминик Онгуен от Уганда беше признат за виновен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството в МНС в знаково решение от 4 февруари 2021 г., в което той беше осъден по 61 отделни обвинения в убийства, изнасилвания, сексуално робство, отвличания и изтезания, извършени по неговото време като командир на Божията армия на съпротивата (LRA) — насилствен култ, водил кървава кампания на насилие в Уганда и съседните държави от средата на 80-те години на миналия век допреди няколко години;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.