Становище на Европейския икономически и социален комитет относно: „Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване

(COM(2020) 312 final)

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно доброто управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него

(COM(2020) 313 final)

Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане

(COM(2020) 314 final — 2020/0148 (CNS)“

(2021/C 155/02)

Докладчик:	Krister ANDERSSON
Съдокладчик:	Javier DOZ ORRIT

Сезиране	Съвет на Европейския съюз, 28.7.2020 г. Европейска комисия, 12.8.2020 г.
Правно основание	член 113 и член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	12.2.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	24.2.2021 г.
Пленарна сесия №	558
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/0/7

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК като цяло подкрепя законодателните предложения на Комисията и оценява високо тяхната координация с глобалните обсъждания, проведени на равнището на ОИСР/приобщаващата рамка, за да се постигне глобален консенсус.

1.2

ЕИСК изразява съгласие с подхода на Комисията, че доброто данъчно управление, което е основата за справедливо данъчно облагане, изисква данъчна прозрачност чрез обмена на информация между данъчните органи, лоялна данъчна конкуренция, липсата на вредни данъчни мерки, наличието на по-ефективни данъчни мерки и прилагането на международно договорени правила.

1.3

Освен това ЕИСК се съгласява с Комисията, която признава, че данъчната конкуренция сама по себе си не е проблем (1). В същото време съществува загриженост относно наличието на нелоялна данъчна конкуренция в ЕС, която насърчава избягването на данъци. Комитетът счита, че един ефективен паричен съюз изисква последователна фискална политика и съгласуваност между фискалните правила на неговите членове.

1.4

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за преразглеждане на Кодекса за добро поведение и приветства факта, че в предложението на Комисията надлежно са отчетени работата на ОИСР и значението на възприемането на международно приети стандарти, особено по отношение на световните принципи, водещи до минимална ефективна ставка на корпоративния данък.

1.5

ЕИСК счита, че резултатът и постиженията на Кодекса за поведение би трябвало да се актуализират по-редовно и да бъдат публично достъпни за гражданското общество, в съответствие с целта на Комисията да направи конкретната дейност и резултатите от Кодекса по-прозрачни.

1.6

ЕИСК подкрепя решението на Комисията да извърши законодателна намеса, насочена към засилване на сътрудничеството между данъчните органи и засилена хармонизация на процедурните правила в рамките на вътрешния пазар.

1.7

ЕИСК споделя виждането на Комисията, че данъчните измами и отклонението от данъчно облагане продължават да представляват заплаха за публичните финанси, особено по време на криза, както се вижда ясно от последните оценки на Комисията; загубите на приходи в ЕС поради данъчни измами от физически лица в международен план — обхващащи данъка върху доходите на физическите лица, данъците върху доходите от капитали, както и данъците върху богатството и наследството — възлизат на 46 млрд. EUR в последната ѝ оценка. Неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС се оценява на около 140 млрд. EUR, от които около 50 млрд. EUR са свързани с трансгранични измами (2).

1.8

ЕИСК отбелязва намаляването на изчисленото неизпълнение (3) на потенциалните приходи от ДДС поради избягване на корпоративен данък в размер на близо 35 млрд. EUR годишно, според някои оценки, в сравнение с предишните оценки на Комисията в размер на около 50—70 млрд. EUR преди въвеждането на мерките против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), като отбелязва също и проучената от Комисията връзка между това подобрение и положените от предишната Комисия законодателни усилия срещу избягването на данъци (4). Това обаче продължава да бъде повод за загриженост в ситуация, в която публичните разходи за поддържане на икономиката и обществото са толкова важни.

1.9

Ефективността не може да бъде постигната без интензивна борба срещу данъчните престъпления и отклонението от данъчно облагане, които трябва да бъдат подобрени чрез засилено административно сътрудничество и по-хармонизирана правна рамка. Данъчната рамка не може да се разглежда като справедлива, ако някои държави членки разполагат с възможности лесно да я заобикалят, което обезкуражава другите и създава неефективност.

1.10

Предвид сложността, която се създава понастоящем от 27-те различни данъчни системи, и като се има предвид как това множество от модели създава тежести за предприятията и физическите лица, извършващи трансгранична дейност, ЕИСК, като зачита данъчния суверенитет, насърчава държавите членки да хармонизират изискванията за данъчно отчитане и да подобрят сътрудничеството между данъчните администрации.

1.11

Планираните от Комисията 25 действия изглеждат разумни. Повечето от тях са свързани с ДДС, което е подходящо поради високото равнище на загуби на приходи в областта на ДДС. Те, обаче, са описани много накратко и засега остава трудно да се направи пълна оценка на специфичното въздействие на подобни действия върху ежедневната дейност на европейските граждани и предприятия.

1.12

Приемането на единна система за регистрация по ДДС получава силно одобрение. Това е важна стъпка към създаването на по-задълбочен единен пазар, като намалява несигурността и разходите за трансгранични операции.

1.13

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за модернизиране и хармонизиране на изискванията за отчитане на ДДС чрез нарастващо използване на отчитане въз основа на операции (в реално време) и електронно фактуриране.

1.14

ЕИСК приветства също възможността да се направи преглед на това дали би трябвало да се налага ДДС върху финансовите услуги. Необходима е задълбочена оценка на въздействието, включително на третирането на финансовите услуги за целите на ДДС в държави извън ЕС.

1.15

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за „рамка на ЕС за спазване на правните изисквания в условията на сътрудничество“, основана на по-голямо доверие и сътрудничество между множество данъчни администрации за решаване на трансгранични въпроси, свързани с корпоративните данъци. Важно е в тази рамка МСП да получат равно третиране с по-големите предприятия. Комитетът отбелязва значително по-високата тежест за постигане на съответствието за МСП, отколкото за големите многонационални предприятия, и настоятелно призовава Комисията да предприеме стъпки за намаляване на тежестта за МСП.

1.16

ЕИСК счита, че въпросът за възстановяването на данъци е от решаващо значение, особено по време на криза, както в момента, което предполага висок риск по отношение на недостатъчната ликвидност както за физическите лица, така и за предприятията.

1.17

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да направи оценка на това как може да се предложи по-опростен и по-хармонизиран механизъм за облекчаване на несъбираемите вземания, свързани с ДДС. Този механизъм би трябвало да гарантира, че предприятията могат бързо и своевременно да искат от данъчните органи възстановяване на ДДС, който не са успели да съберат от своите клиенти, но вече са платили на данъчните органи.

1.18

ЕИСК счита, че е много важно да има ясни и международно съгласувани правила за данъците и заетостта за цифровите платформи. ЕИСК подкрепя усилието за увеличаване на прозрачността на цифровите платформи, за да се предотвратят несъответстващи декларации за доходите, които носят висок риск от отклонение от данъчно облагане. Изискванията за докладване и данъчните формуляри би трябвало да бъдат еднакви в държавите членки.

1.19

ЕИСК подчертава, че би трябвало да се извършват съвместни одити, които по принцип са полезен и ефективен инструмент, като се зачитат правата на данъкоплатците, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално по отношение на правото на защита и предвидимостта както на процедурните, така и на съществените свързани с тях правила, и събирането на доказателства от разследващите данъчни органи във връзка с възможни санкции.

1.20

Въпреки че е постигнат напредък в поведението на държави и юрисдикции, които са били в списъка на тези, неоказващи съдействие за данъчни цели, общият размер на паричните средства, по отношение на които са били извършени данъчни измами или отклонение от данъчно облагане, или са били избегнати данъци или е извършено пране на пари продължава да бъде толкова висок, че трябва да се положат повече усилия.

1.21

ЕИСК възприема виждането на Комисията, че е време да се направи преглед на списъка и да се види как той може да бъде по-ефективен и справедлив, като се имат предвид и новите предизвикателства, свързани с глобалната цифровизирана икономика. ЕИСК също така подкрепя критерия на Комисията за предоставяне на възможност на конкретни юрисдикции с нисък риск и нисък капацитет да подобрят своите стандарти за добро управление и прозрачност в областта на данъчното облагане в рамките на разумен период от време, когато са включени или може да бъдат включени в списъка.

1.22

ЕИСК предложи (5) да се създаде Европейски пакт за ефективна борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари. ЕИСК призова Европейската комисия да насърчи политическа инициатива с участието на националните правителства и другите европейски институции за постигането на тази цел, като стимулира постигането на необходимия консенсус и включи гражданското общество. Основният стълб на пакта би трябвало да бъде сътрудничеството между държавите членки.

1.23

ЕИСК подчертава, че сътрудничеството между организациите на гражданското общество като цяло и правителствата би могло да допринесе за повишаване на осведомеността относно данъците върху околната среда и да допринесе за развитието чрез създаване на по-справедливи и устойчиви общества в развиващите се и развитите държави.

1.24

ЕИСК насърчава Комисията да продължи да оценява ефективността на по-ранните директиви относно административното сътрудничество,

2.   Контекст и предложения на Комисията

2.1   Контекст

2.1.1

Постигането на справедливо и ефективно данъчно облагане е една от основните цели на Комисията (6) по време на настоящия законодателен мандат. Такава цел е още по-стратегическа след кризата, свързана с COVID-19. Съгласно Договора данъчните правила са отговорност на държавите членки. Държавите членки обаче могат да се съгласят да приемат директиви и регламенти за подобряване на функционирането на вътрешния пазар. Един ефективен паричен съюз изисква последователна фискална политика и съгласуваност между фискалните правила на своите членове.

2.1.2

Пандемията от COVID-19 наруши функционирането на икономиките на вътрешния пазар. Освен това ЕС е изправен пред кризата, свързана с COVID-19, във време на трансформация, характеризираща се с екологични предизвикателства, непрекъснати цифрови иновации и нарастващо неравенство сред гражданите. Поради това от държавите членки и европейските институции се изисква да предложат безпрецедентен отговор, като използват всички налични ресурси и инструменти.

2.1.3

Предложенията на Комисията (7) имат за цел както изготвянето на подходящ отговор на кризата, свързана с COVID-19, така и управлението на прехода към сценарий, в който има по-голямо място за екология и цифровизация, в съответствие с принципите на социална пазарна икономика, залегнали в Договорите.

2.1.4

Справедливото и ефикасно данъчно облагане играе важна роля в това отношение. Ефективният отговор на основните предизвикателства, породени от кризата, до голяма степен зависи от възможността предприятията да продължат да осъществяват вътрешната и трансграничната търговия, при еднакви условия на конкуренция, като бъдат подпомагани от ефективна и опростена данъчна система, а също така зависи и от държавите членки, които трябва да осигурят данъчните приходи, необходими за финансиране на възстановяването чрез справедливо данъчно облагане на гражданите и предприятията. Борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и подкрепата на европейските предприятия при опростяването и хармонизирането на ежедневното им управление на данъците са от решаващо значение за ефективното справяне с настоящите предизвикателства (8).

2.1.5

Данъчното облагане е също така и инструмент на политиката за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. (9), както и на другите екологични цели на Европейския зелен пакт (10). Поради това осигуряването на адекватни данъчни приходи в публичните бюджети, за да се подпомогне екологичният преход, е от първостепенно значение. В същото време в икономическите политики трябва да се признае неблагоприятното демографско развитие, в контекста на застаряващо население.

2.1.6

Предложението на Комисията за определяне на план за действие за по-ефикасно и справедливо данъчно облагане е разделено на три отделни части. Първо, съобщение за определяне на мерки, насочени към намаляване на пречките, свързани с данъчното облагане за предприятията на единния пазар. По-специално, Комисията се стреми към опростяване на данъчното облагане като инструмент за подобряване на бизнес средата. Второ, законодателно предложение за преразглеждане на Директивата относно административното сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация между данъчните органи, който може да даде възможност за адекватно данъчно облагане на доходите, генерирани от продавачи, използващи цифрови платформи. Трето, Комисията публикува Съобщение относно доброто управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него, имащо за цел подобряване на доброто управление в областта на данъчното облагане както във вътрешните, така и във външните юрисдикции.

2.1.7

Комисията отбелязва, че планът за действие е част от по-широка и по-амбициозна данъчна програма за ЕС, която в близко бъдеще ще включва инициативи за i) данъчно облагане, свързано с околната среда; ii) реформа на данъчното облагане, насочена към обвързване на правата за данъчно облагане със създаването на стойност и определяне на минимално ниво на ефективно данъчно облагане на печалбите на предприятията; iii) препоръка държавите членки да обвържат предоставяната от тях подкрепа на дружества от ЕС с липсата на връзки между тези дружества и държавите и териториите (11), включени в списъка на Европейския съюз на неоказващите съдействие страни или територии; и iv) определяне как предложенията относно данъчното облагане да бъдат приемани чрез обикновената законодателна процедура, посочена в член 116 от ДФЕС.

2.1.8

В многобройни становища ЕИСК изрази своите виждания относно мерките, необходими за повишаване на ефективността на единния пазар, увеличаване на собствените ресурси на ЕС и започване на дебат относно гласуването с квалифицирано мнозинство по данъчни въпроси. Сега ЕИСК призовава за действие по предложенията на Комисията относно пакета за справедливо и опростено данъчно облагане възможно най-скоро.

2.2   План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане

2.2.1

В своето съобщение относно опростяването на данъчното облагане Комисията излага нов подход, който съчетава действия срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане с мерки, насочени към опростяване на живота на данъкоплатците. Планът включва 25 действия, чието изпълнение е планирано постепенно през следващите години до 2024 г. (12)

2.2.2

Планирани са конкретни действия по отношение на регистрационните задължения (идентификационен номер и регистрация за целите на ДДС). Смята се, че ефикасната и ефективна регистрация е от решаващо значение, за да се гарантира, че всички данъкоплатци плащат своя справедлив дял от данъците. В резултат на това Комисията насърчава няколко действия за поддържане на ефективното функциониране и постоянното актуализиране на базите данни, съдържащи данни на данъкоплатците. Опростяването на регистрацията също се счита за важно, особено когато данъкоплатците се движат в рамките на държавите членки.

2.2.3

Друг набор от конкретни действия се планира по отношение на задълженията за докладване. Отчитането от данъкоплатците би трябвало да бъде възможно най-ефективно и да се основава на взаимно сътрудничество с данъчните органи. Данъчните декларации би трябвало да бъдат опростени, а исканите данни — сведени до минимум и обработвани чрез ясни процедури, осъществявани посредством цифрова услуга за „обслужване на едно гише“. Много държави членки облекчиха някои правила за плащане на ДДС в отговор на пандемията от COVID-19.

2.2.4

Допълнителни действия се очаква да улеснят плащането на данъци, по-специално като на разположение на данъкоплатците се предоставят методи за плащания по електронен път, например приложения за смартфони (13). Размерът на дължимия данък би трябвало да бъде точен от самото начало, за да се избегнат обременяващи процедури по възстановяване, ако това е възможно. Когато се очакват възстановявания, данъчните администрации би трябвало да ги обработват бързо, за да се предотвратят проблеми с паричния поток за данъкоплатците.

2.2.5

Предоставянето на правна сигурност на данъкоплатците е основната цел на плана за действие на Комисията, заедно с ефективното управление на спорове, когато такива възникват. Споровете би трябвало да се предотвратят, а когато възникнат– да се разрешават бързо между държавите членки в рамките на техните правни системи и правото на Европейския съюз.

2.2.6

Комисията счита, че е важно да се даде възможност за коригиране или изясняване на всички недоразумения, за да се избегне ескалирането на споровете. Поради това се насърчава предотвратяването на съдебни спорове, заедно с бързото разрешаване на неуредени дела, за да се спестят време и пари както на данъкоплатците, така и на данъчните органи. Някои заинтересовани страни вече изразиха своето предпочитание за по-нататъшна намеса на равнището на ЕС за предотвратяване и разрешаване на спорове (14).

2.3   Административно сътрудничество между данъчните органи

2.3.1

През последните години ЕС насочи усилията си върху борбата с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране, както и към повишаването на прозрачността чрез подходящо сътрудничество между данъчните органи. Въпреки че бяха направени значителни подобрения в обмена на информация, в предложението на Комисията се подчертава необходимостта от допълнително подобряване на съществуващите разпоредби.

2.3.2

По-специално, Комисията се стреми да отговори по-добре на предизвикателствата, породени от цифровизацията на икономиката, със специално внимание към цифровите платформи, чието използване затруднява проследяването и разкриването на данъчни събития от данъчните органи (15). Проблемът се задълбочава, когато тези операции се извършват с използването на цифрови платформи, установени в друга държава членка или в юрисдикция извън ЕС (16).

2.3.3

Изглежда, че има консенсус между представителите на операторите на цифрови платформи относно ползите от наличието на стандартизирана правна рамка на ЕС за събиране на информация от платформите и относно възможните предимства на решение, наподобяващо „обслужването на едно гише“ за ДДС.

2.3.4

Що се отнася до въпроса за обмена на информация при поискване, предложението на Комисията е съсредоточено върху понятието за предполагаема значимост. В член 5a е дадено определение на стандарта за предполагаема значимост, който се прилага в случай на искане за информация, като се определят стандартът и процедурните изисквания, които участващият орган трябва да спазва. Искането на информация може да се отнася за едно или повече данъчнозадължени лица, доколкото самоличността им е установена поотделно. Стандартът за предполагаема значимост не би трябвало да се прилага, когато искане за информация е изпратено като последващо действие, отнасящо се до обменено данъчно становище във връзка с трансгранични сделки или предварително споразумение за ценообразуване.

2.3.5

Преди да поиска информация, данъчният орган е длъжен да изчерпи всички обичайни източници на информация, които би могъл да използва, за да получи исканата информация, както и да приложи всички налични средства. Задължението не се прилага, ако при извършването на това действие запитващият орган изпитва несъразмерни затруднения и се излага на риска да не постигне своите цели. В случай че запитващият орган не спази това задължение, запитаният орган може да откаже да предостави информацията.

2.3.6

В раздел IIa се определя правна рамка за извършването на съвместни ревизии. В нея „съвместна ревизия“ се определя като административно разследване, извършвано съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки. Компетентните органи на участващите държави членки пристъпват по предварително договорен и съгласуван начин, в съответствие със своите правни системи, към проверка на случай, свързан с един или повече данъчни субекти, които представляват общ или допълващ се интерес за тях.

2.4   Добро управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него

2.4.1

Съобщението на Европейската комисия относно доброто управление в областта на данъчното облагане започва от факта, че справедливото данъчно облагане е от основно значение за социалния и икономическия модел на ЕС и че доброто управление в областта на данъчното облагане е в основата на справедливото данъчно облагане и на устойчивото събиране на приходите, за да се поддържа този модел (17). Съобщението съдържа предложения за: i) реформа на Кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията; ii) преглед на списъка на неоказващите съдействие държави и територии; и iii) насърчаване на доброто данъчно управление на международно равнище.

2.4.2

От своето създаване през 1997 г., Кодексът за поведение при данъчното облагане на предприятията (наричан по-нататък „Кодексът“) (18) е основният инструмент на ЕС за предотвратяването на вредна данъчна конкуренция, чрез установяването на принципи за справедлива данъчна конкуренция, както и за определянето на това дали даден данъчен режим е вреден или не (19).

2.4.3

Въпреки постиженията, постигнати благодарение на него, Кодексът трябва да бъде осъвременен. Характерът и формата на данъчната конкуренция се промениха значително през последните години поради глобализацията, цифровизацията, нарастващата роля на многонационалните предприятия в световната икономика и сложните схеми за стимулиране, въведени от някои държави членки.

2.4.4

По-специално, Комисията има за цел разширяване на обхвата на Кодекса, за да се включат всички мерки, които създават риск от нелоялна данъчна конкуренция. В допълнение, Кодексът би трябвало да бъде актуализиран и за да се гарантира, че възможно най-много случаи на много ниско данъчно облагане се разглеждат надлежно както в ЕС, така и извън него.

2.4.5

Изложените в Кодекса принципи са сред критериите, използвани при оценяването на трети държави при включването им в списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие в данъчната сфера. Комисията възнамерява да преразгледа географския обхват на списъка на ЕС, като актуализира първоначалния набор от показатели, използван в подбирането на юрисдикциите, които са най-подходящи за скрининг.

2.4.6

При преценката относно географския обхват на списъка на ЕС ще се разглеждат също така и критериите, на които трябва да отговарят избраните юрисдикции. Премахването на юрисдикция, която понастоящем е включена в обхвата на списъка на ЕС, би повлияло на еднаквите условия на конкуренция и би подкопало положителната работа, която повечето от тези юрисдикции вече са извършили. Би трябвало, обаче, да се обмисли дали критериите за включване в списъка на ЕС могат да бъдат прилагани по-целево за определени юрисдикции.

2.4.7

В диалога си с трети държави и в съответствие с възприетия в рамките на ЕС подход, Комисията ще наблегне и на екологичните цели, както и на принципа „замърсителят плаща“, според който се изисква да се вземат предвид отрицателните екологични външни аспекти. Съгласно съобщението на Комисията съществува неизползван напълно потенциал в идеята екологичните данъци да допринасят за устойчиво развитие в световен мащаб и за по-справедливи общества в развиващите се държави. Сътрудничеството между организациите на гражданското общество като цяло може да допринесе за повишаване на осведомеността в тази област.

2.4.8

Въз основа на настоящото прилагане на правно обвързваща връзка между стандартите за добро управление и използването на средства от ЕС, Комисията счита, че тези средства биха могли да бъдат по-добре използвани за укрепване на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане (20). В тази връзка Комисията също така настоятелно призовава държавите членки да отразяват изискванията на ЕС в своите национални политики за финансиране и в правилата за спазване, прилагани от техните насърчителни банки и агенции за развитие.

2.4.9

Комисията също така отправя препоръка, с която съветва държавите членки да обвържат финансовата си подкрепа с липсата на връзки между предприятията бенефициери и юрисдикциите, включени в списъка на неоказващите съдействие за данъчни цели. Комисията обаче добавя, че би трябвало да има изключение за предприятията със значително икономическо присъствие (подпомагано с персонал, оборудване, активи и помещения) във включените в списъка юрисдикции. Усилията на държавите членки в тази област трябва да се полагат в съответствие с необходимостта да се гарантира международна данъчна справедливост.

3.   Общи и конкретни бележки

3.1   План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане

3.1.1

ЕИСК подкрепя законодателните предложения на Комисията и оценява високо тяхната координация с глобалните обсъждания, проведени на равнището на ОИСР/приобщаващата рамка, за да се постигне глобален консенсус (21). Той обръща специално внимание на спешната необходимост от постигане на споразумение относно единните правила за това как да се разпределя облагаемата печалба сред държавите на равнището на ОИСР/приобщаващата рамка като последица от текущата бърза цифровизация на икономиката и необходимостта от ефективна борба срещу избягването на данъци.

3.1.2

Освен това ЕИСК оценява регулаторния подход, възприет от Комисията за разработването на нейните предложения и в рамките на разглежданите законодателни разпоредби. Целта е да се подобри общата ефективност на данъчните системи, така че те да бъдат справедливи системи, които осигуряват приходите, необходими за провеждането на публичната политика, като същевременно предоставят възможности за работни места и растеж.

3.1.3

ЕИСК споделя виждането на Комисията, че данъчните измами и отклонението от данъчно облагане продължават да представляват заплаха за публичните финанси, особено по време на криза, както ясно се вижда от последните оценки на Комисията, припомнени в предложенията. Според Комисията загубите на приходи в ЕС поради международно отклонение от данъчно облагане от физически лица — обхващащи данъка върху доходите на физическите лица, данъците върху доходите от капитали, както и данъците върху богатството и наследството — действително бяха оценени на 46 млрд. EUR през 2016 г. Неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС съответно се оценява на около 140 млрд. EUR, от които около 50 млрд. EUR са свързани с трансгранични измами (22). Отделните държави членки трябва да вземат енергични мерки, за да се справят с неизпълнението на своите потенциални приходи от ДДС.

3.1.4

ЕИСК приветства намаляването на изчисленото неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС поради избягване на корпоративен данък в размер на около 35 млрд. EUR годишно в сравнение с предишните оценки на Комисията, възлизащи на 50—70 млрд. EUR, като отбелязва също и проучената от Комисията корелация между това подобрение и положените от предишната Комисия законодателни усилия срещу избягването на данъци (над 20 директиви относно данъчното облагане за пет години) (23).

3.1.5

С цел да се подкрепят напълно физическите лица и предприятията в трудните времена в резултат на кризата с COVID-19, ЕИСК настоятелно призовава Комисията да продължи работата във връзка с намаляването на разходите за спазване на изискванията, свързани с данъчните задължения. Изчислените разходи за спазване на данъчното законодателство за големите дружества са в размер на около 2 % от платените данъци, а за МСП — около 30 % от платените данъци.

3.1.6

Предвид сложността, която се създава понастоящем от 27-те различни фискални системи, и като се има предвид как това множество от модели затруднява предприятията и физическите лица, извършващи трансгранична дейност, ЕИСК насърчава държавите членки да хармонизират изискванията за предоставяне на данъчна информация и да подобрят сътрудничеството между данъчните администрации. Възобновяването и разширяването на работата на групата „Кодекс за поведение“ трябва да доведе до премахването на вредните данъчни мерки, за да се създадат еднакви условия на конкуренция и да се допринесе, заедно със законодателните реформи, за насърчаване на достатъчно равнище на данъчно сближаване, за да се избегне нелоялната данъчна конкуренция.

3.1.7

Планираните от Комисията 25 действия изглеждат разумни. ЕИСК ги подкрепя като цяло. Повечето от тях са свързани с ДДС, което е подходящо поради високото равнище на загуби на приходи в областта на ДДС. Действията, обаче, са описани много накратко и засега остава трудно да се направи пълна оценка на специфичното въздействие на подобни действия върху ежедневната дейност на европейските граждани и предприятия. Държавите членки трябва да предприемат решителни действия, за да прилагат националните си правила и да намалят националните си проблеми с ДДС, като същевременно засилят трансграничното си сътрудничество.

3.1.8

Приветства се приемането на единна регистрация по ДДС чрез продължаващо разширяване обхвата на системата за обслужване на едно гише, подобно на пакета за електронната търговия. Въпреки липсата на повече подробности за секторите, които ще бъдат обхванати, разширяването на обхвата на обслужването на едно гише до членове 36–39 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (24) (Директивата за ДДС), за да се включат доставките на стоки между търговци и потребители (B2C), може да се счита за много важна стъпка напред. Например, разширяването на обхвата на обслужването на едно гише до трансграничните доставки на газ, електроенергия, топлинна или охладителна енергия (член 39 от Директивата за ДДС) би могло да е полезно също и при задълбочаването на енергийния пазар и подпомагането на енергийния преход.

3.1.9

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за модернизиране и хармонизиране на изискванията за отчитане на ДДС чрез нарастващо използване на отчитане въз основа на операции (в реално време) и електронно фактуриране. Основаното на операции отчитане дава възможност на данъчните администрации да имат пълен преглед на различните вериги за доставки в реално време, което води до по-добри целенасочени одити и много по-ранно разкриване на измами и потенциално рискови търговци. Изискванията за докладване обаче трябва да бъдат лесни за спазване и да не водят до високи административни разходи или скъпоструващи инвестиционни разходи, по-специално за МСП (25). По аналогичен начин, по-голямо използване и хармонизиран стандарт за електронно фактуриране биха намалили разходите за съхранение и за спазване на изискванията за предприятията и биха подобрили борбата срещу измамите с ДДС.

3.1.10

ЕИСК приветства също възможността да се направи преглед на това дали би трябвало да се налага ДДС върху финансовите услуги. Много предприятия се сблъскват с допълнителни разходи, тъй като операциите на някои дружества или финансови институции не се облагат с ДДС. Освен това освободените от ДДС субекти не могат да представят искания за облекчения във връзка с ДДС върху входящите ресурси, докато създадената добавена стойност не се облага с ДДС. Това е сложен въпрос и ЕИСК очаква да бъдат извършени всеобхватни оценки на въздействието. ЕИСК отбелязва, че увеличаване на приходите от ДДС би се отразило положително и на бюджета на ЕС.

3.1.11

ЕИСК отбелязва, че държавите членки имат възможността да използват система за обратно начисляване за борба с измамите с ДДС. Тази възможност е използвана за борба с верижните измами с ДДС. ЕИСК призовава Комисията да оцени кой метод е най-ефективен и има най-малка административна тежест за справяне с верижните измами.

3.1.12

Данъчните администрации разчитат на данъкоплатците да им предоставят точната информация, а някои държави членки с цел подобряване на това партньорство са въвели схеми за „спазване на правните изисквания в условията на сътрудничество“. За съжаление тези схеми в момента функционират само на национално равнище. С оглед на това ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за „рамка на ЕС за спазване на правните изисквания в условията на сътрудничество“, основана на по-голямо доверие и сътрудничество между множество данъчни администрации за решаване на трансгранични въпроси, свързани с корпоративните данъци. Важно е в тази рамка МСП да получат равно третиране с по-големите предприятия.

3.1.13

Все още обаче не е ясно как тази рамка на ЕС за спазване на правните изисквания в условията на сътрудничество ще функционира на практика и ЕИСК има желание да направи оценка на тези развития и да даде своя конструктивен принос по време на процеса на разработване и изпълнение.

3.1.14

По първоначална оценка превантивният диалог за разрешаване на трансгранични данъчни спорове, планиран от Комисията, изглежда полезно и положително развитие, като се има предвид също, че това е дългогодишно искане от страна на деловите среди Хармонизиран подход от няколко държави членки би бил силно приветстван, въпреки че тепърва трябва да се оцени как такъв подход може да бъде конкретно осъществен, като се започне от настоящия хетерогенен регулаторен сценарий (26).

3.1.15

Въпросът за възстановяването на данъци винаги е от решаващо значение, и особено по време на криза, както в момента, което предполага висок риск по отношение на недостатъчната ликвидност както за физическите лица, така и за предприятията. По време на пандемията от COVID-19 няколко държави увеличиха скоростта на изплащане на възстановяванията на ДДС и възстановяванията като цяло, за да гарантират, че предприятията разполагат с достатъчно парични средства, за да се справят с тази безпрецедентна и разрушителна икономическа ситуация.

3.1.16

Като се има предвид, че някои предприятия вече изпитват проблеми с ликвидността, фактурите може да бъдат изплатени със закъснение или в крайна сметка дори въобще да не бъдат изплатени, в резултат на което предприятията, които са начислили ДДС във фактурите си, трябва да представят сумата на данъчните органи през съответния период на възстановяване на ДДС, без ДДС да е бил получен (т.нар. „несъбираемо вземане“). С оглед на това ЕИСК също така настоятелно призовава Европейската комисия да направи оценка как може да се предложи по-опростен и по-хармонизиран механизъм за облекчаване на несъбираемите вземания, свързани с ДДС. Този механизъм би трябвало да гарантира, че предприятията могат бързо и своевременно да искат от данъчните органи възстановяване на ДДС, който не са успели да съберат от своите клиенти, но вече са платили на данъчните органи.

3.1.17

ЕИСК настоятелно призовава националните данъчни администрации да продължат това бързо управление на възстановяването както по отношение на преките данъци, така и на косвените, като предлага хармонизиран административен подход в цяла Европа и отбелязва, че една обща система за удържане на данъци при трансгранични портфейлни инвестиции би била първата стъпка напред.

3.1.18

Данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и свързаните с тях престъпления се преследват от националните съдилища на държавите членки съгласно голямо многообразие от наказателни закони. Тези данъчни нарушения обаче в много случаи имат транснационално измерение. Комитетът счита, че е важно това и структурата на наказанията да бъдат взети под внимание, особено в случай на съвместни ревизии между държавите членки. Следва да се направи оценка на отражението на различните наказания в отделните държави членки.

3.1.19

ЕИСК приветства инициативата на Комисията във връзка с препоръка относно правата на данъкоплатците на единния пазар. Предоставянето на държавите членки на преглед на най-добрите практики в областта на данъчното облагане по отношение на опростяването и цифровизацията може да спомогне за улесняване на отношенията между данъкоплатците и данъчните органи в целия ЕС, за подобряване на данъчната осведоменост на гражданите и за подобряване на събирането на приходи. ЕИСК счита, че това е добър пример за инициатива с незадължителен характер.

3.2   Административно сътрудничество между данъчните органи

3.2.1

ЕИСК подкрепя решението на Комисията да извърши законодателна намеса, насочена към засилване на сътрудничеството между данъчните органи и засилена хармонизация на процедурните правила в рамките на вътрешния пазар.

3.2.2

Предложението действително е напълно в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от ДФЕС, като се има предвид, че в него се предвижда намеса на европейския законодател за разглеждане на въпроси, които не могат да бъдат подходящо уредени от държавите членки.

3.2.3

ЕИСК подкрепя намерението за засилване на компетентността на Eurofisc, така че да се превърне в референтен център относно трансграничните данъчни престъпления.

3.2.4

Прилагането на съществуващите разпоредби на директивата действително доказа, че има значителни несъответствия между държавите членки, тъй като някои държави членки са готови да оказват пълно съдействие и да обменят информация, докато други прилагат ограничителен подход или дори отхвърлят исканията за обмен на информация.

3.2.5

ЕИСК подкрепя също и усилието за увеличаване на прозрачността на цифровите платформи, за да се предотвратят несъответстващи декларации за доходите, които носят висок риск от отклонение от данъчно облагане. Въпреки че някои държави членки са наложили задължение за докладване в своите национални правни системи, опитът показва, че националните разпоредби срещу отклонението от данъчно облагане невинаги могат да бъдат напълно ефективни, особено когато са насочени към трансгранични дейности, Поради това правната сигурност и яснота могат да бъдат гарантирани с единен набор от изисквания за отчитане и данъчни формуляри, приложими за всички държави членки.

3.2.6

ЕИСК приветства също и пропорционалността на предложението на Комисията по отношение на процедурното сътрудничество между националните данъчни органи, тъй като предложените изменения изглежда не надхвърлят необходимото за постигане на целта за по-ефективен обмен на информация и по-добро административно сътрудничество.

3.2.7

Системата от санкции за операторите на платформи, които не спазват задълженията си за деклариране, както е посочено в член 25а от предложението за Директивата за административното сътрудничество ДАС 7, дори и да е национална компетентност, трябва да се прилага възможно най-хомогенно във всички държави, за да се гарантира нейната ефективност.

3.2.8

Като се има предвид, че установените нарушения по отношение на операторите на платформи във функционирането на вътрешния пазар обикновено излизат извън границите на една държава членка, общите правила на ЕС представляват необходимият минимум за справяне с проблемите по ефективен начин. В този ред на разсъждения ЕИСК насърчава Комисията да доразвие своите роля и сътрудничество в рамките на ОИСР по отношение на цифровизацията на икономиките, за да се постигне общ международен подход сред данъчните органи за решаване на глобални въпроси.

3.2.9

Член 12a, параграф 6 предвижда съвместната ревизия да се извършва в съответствие с процедурните механизми, приложими в държавата членка, в която се извършват действията по ревизията. Доказателствата, събрани по време на съвместната ревизия, би трябвало да се признават взаимно от всички компетентни органи на участващите държави членки.

3.2.10

ЕИСК подчертава, че би трябвало да се извършват съвместни одити, които по принцип са полезен и много ефективен инструмент, като се зачитат основните права на данъкоплатците, като стриктно се съблюдават принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз (27) по отношение на правото на защита и предвидимостта както на процедурните, така и на съществените свързани с тях правила, и събирането на доказателства от разследващите данъчни органи във връзка с възможни санкции.

3.2.11

По-специално, наборът от данни, които да се обменят и предават от данъчните администрации, би трябвало да бъде определен така, че да обхваща само минималните данни, които са необходими за откриване на недостатъчно предоставяне на информация в нарушение на изискванията или липса на такова предоставяне на информация, в съответствие със задълженията съгласно Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) (28), които би трябвало да бъдат тълкувани и прилагани стриктно. Всяко възможно отрицателно въздействие върху личните данни би трябвало да бъде ограничено до минимум чрез подходящи ИТ и процедурни мерки, по-специално по отношение на тяхното събиране, разработване и последващо съхранение.

3.2.12

ЕИСК подчертава, че в съответствие с правилата на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), използването на групови искания трябва да бъде добре обосновано и да се извършва внимателно, за да не се накърняват правата на физическите и юридическите лица и да не води до опити за извличане на информация — т.нар. „fishing expeditions“.

3.2.13

ЕИСК насърчава Комисията да продължи да оценява ефективността на по-ранните директиви относно административното сътрудничество (29),

3.3   Добро управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него

3.3.1

ЕИСК изразява съгласие с подхода на Комисията, че доброто данъчно управление, което е основата за справедливо данъчно облагане, изисква данъчна прозрачност чрез обмена на информация между данъчните органи, избягването на нелоялна данъчна конкуренция, липсата на вредни данъчни мерки и прилагането на международно договорени правила. Той също така е съгласен с Европейския парламент, че ЕС би трябвало да предприема решителни действия за справяне с вредната данъчна конкуренция и агресивното данъчно планиране, по-специално в данъчните убежища.

3.3.2

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за преразглеждане на Кодекса за добро поведение и приветства факта, че в предложението на Комисията надлежно са отчетени работата на ОИСР и значението на възприемането на международно приети стандарти, особено по отношение на световните принципи, водещи до минимална ефективна ставка на корпоративния данък.

3.3.3

ЕИСК счита, че резултатът и постиженията на Кодекса за поведение би трябвало да се актуализират по-редовно и да бъдат публично достъпни за гражданското общество, в съответствие с целта на Комисията да направи конкретната дейност и резултатите от Кодекса по-прозрачни.

3.3.4

При подхода на Комисията се признава, че данъчната конкуренция сама по себе си не е проблем. (30) В същото време Комисията и Европейският парламент обаче многократно са изразявали загриженост относно съществуването на нелоялна данъчна конкуренция в рамките на ЕС, която насърчава избягването на данъци. Комитетът счита, че е необходима сериозна работа за решаването на този сложен проблем. Той наскоро прие становище (31), в което предлага да се създаде Европейски пакт за ефективна борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари. ЕИСК призова Европейската комисия да насърчи политическа инициатива с участието на правителствата и другите европейски институции за постигането на тази цел, като стимулира постигането на необходимия консенсус и включи гражданското общество. Основният стълб на пакта би трябвало да бъде сътрудничеството между държавите членки.

3.3.5

Разширяването на обхвата на Кодекса за поведение в ЕС с цел да се обхванат други мерки, които засягат данъчната конкуренция също е регулаторен избор, който ЕИСК подкрепя. Отдавна е необходимо да се направи актуализиране с цел да се осигури извършването на проверка на режимите, водещи до много ниско или никакво данъчно облагане — както в ЕС, така и извън него. Кодексът обаче е документ с незадължителен характер, с който би трябвало да се разглеждат въпросите, които не са уредени от европейското законодателство.

3.3.6

Комисията твърди, че съществува необходимост включването в списъка да се направи по-ясно за третите държави, като се повиши прозрачността по отношение на това защо дадена юрисдикция е включена или не е включена в списъка. Подобрената хармонизация на стандартите, приети от държавите — членки на ЕС, и по-добрата координация между националните списъци и списъка на ЕС биха били полезни, тъй като ЕС и няколко държави членки следват различни стандарти, което може да създаде объркване.

3.3.7

Комисията също така оценява т.нар. „черен списък“ на данъчните убежища, който съществува от 2017 г., и е проучила стотици вредни данъчни режими в световен мащаб, като много от посочените в списъка юрисдикции са поели ангажименти към Съвета да вземат предвид опасенията, свързани с нелоялната данъчна конкуренция и ограничената прозрачност. ЕИСК възприема виждането на Комисията, че е време да се направи преглед на списъка и да се види как той може да бъде по-ефективен и справедлив, като се имат предвид новите предизвикателства, свързани с глобалната цифровизирана икономика. ЕИСК също така подкрепя критерия на Комисията за предоставяне на възможност на конкретни юрисдикции с нисък риск и нисък капацитет да подобрят своите стандарти за добро управление и прозрачност в областта на данъчното облагане в рамките на разумен период от време, когато са включени или може да бъдат включени в списъка.

---

(1)  „[Кодексът за поведение] се основава на хипотезата, че макар конкуренцията между държавите сама по себе си да не представлява проблем, са необходими общи принципи относно степента, до която те могат да използват данъчните си режими и политики, за да привличат предприятия и печалби. Това е особено важно в един единен пазар, в който гарантираните от Договора свободи водят до увеличаване на движението на печалбите и инвестициите.“ (COM(2020) 313 final, стр. 3).

(2)  Вж. също: „Неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС: през 2018 г. страните от ЕС са загубили приходи от ДДС в размер на 140 млрд. EUR, а заради коронавируса тези загуби може да нараснат през 2020 г.“ https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_20_1579

(3)  COM(2020) 312 final, стр 5. Съгласно други оценки, например на Европейския парламент, загубите, дължащи се на финансови престъпления, укриване и избягване на данъци възлизат на 190 милиарда EUR. Въз основа на всеобхватната работа на ОИСР в доклада си относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), действие 11, световните загуби на приходи преди вземането на решение за въвеждане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби възлизат на близо 100—240 млрд. USD или 0,35 % от световния БВП. Европейската комисия изчисли, че близо 50—70 млрд. евро биха могли да произтичат от ЕС преди държавите членки да се договорят за директиви I и II срещу избягването на данъци.

(4)  През предишния си петгодишен мандат Комисията издаде 20 основни законодателни предложения.

(5)  Вж. становище на ЕИСК относно „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6).

(6)  Political Guidelines for the Next European Commission 2019-2024 (Политически насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019—2024 г.)

(7)  Вж.COM (2020) 312 final, COM(2020) 313 final, COM(2020) 314 final.

(8)  Вж. становище на ЕИСК относно „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6).

(9)  Вж. COM(2020) 312 final. Вж. също становище на ЕИСК относно „Механизми за данъчно облагане за намаляване на емисиите на CO2“ (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 21).

(10)  Вж. COM(2019) 640 final.

(11)  Тази разпоредба се отнася до юрисдикциите, посочени в приложение I към съответните заключения на Съвета. Списъкът се актуализира редовно: https://ec.europa.eu/taxation_customs/tax-common-eu-list_en

(12)  Тези действия са посочени в COM(2020) 312 final.

(13)  Европейска комисия (2018 г.). Study on tax compliance costs for SMEs (Проучване относно разходите за спазване на данъчното законодателство за МСП).

(14)  Отговори на обществената консултация във връзка с оценката на Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, обобщена в приложение 2 от Работен документ на службите на Комисията, Evaluation of the Council Directive (EU) no 2011/16/EU on administrative cooperation in the field of taxation and repealing Directive 77/799/EEC (Оценка на Директива № 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО), Европейската комисия (2019 г., (SWD(2019) 328 final).

(15)  Бяха отправени искания за изискване на регистрация във всяка държава членка. Това би увеличило административната тежест и би затруднило разширяването на дейността на МСП в нови държави и области.

(16)  Предложение за Директива на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, (COM(2020) 314 final).

(17)  Съобщение относно доброто управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него (COM(2020) 313 final).

(18)  Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 1 декември 1997 г. относно Кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията (ОВ C 2, 6.1.1998 г., стр. 2).

(19)  С течение на времето Комисията изразяваше гледната си точка относно вредната данъчна конкуренция и лоялната данъчна конкуренция по различни начини. При представянето на проекта за директива относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък Комисията подчерта, че лоялната данъчна конкуренция въз основа на ставки предлага повече прозрачност и трябва да бъде насърчавана. (COM(2011) 121 final, стр. 4). В съобщението относно доброто управление в областта на данъчното облагане, представено през 2020 г., данъчната конкуренция не се разглежда като проблематична сама по себе си, а се счита, че са необходими общи принципи за начина, по който държавите членки използват своите данъчни режими. (COM(2020) 313 final, стр. 3). Разумно е да се заключи, че от една страна е налице добра данъчна конкуренция, а от друга — вредна нелоялна данъчна конкуренция. Държавите членки вземат решения относно данъчните си режими, но от тях се изисква да направят това по открит и прозрачен начин, като се придържат към Договора и се въздържат от вредни и дискриминационни правила. ЕС и държавите членки трябва да гарантират добре функциониращ единен пазар с достатъчна степен на сближаване, включително и в областта на данъчното облагане.

(20)  Няколко инструмента за финансиране не допускат финансирането на проекти, които допринасят за избягването на данъци. Вж. Финансовия регламент, Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и мандата за външно кредитиране (МВК). Вж. Съобщението на Комисията относно новите изисквания, насочени срещу избягването на данъци, в законодателството на ЕС, които уреждат по-специално операциите по финансиране и инвестиране (C(2018) 1756, 21.3.2018 г.).

(21)  Вж. становище на ЕИСК относно „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6); „Данъчното облагане в цифровизираната икономика“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стp. 17) и „Данъчно облагане на печалбите в цифровата икономика“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 73).

(22)  Вж. също: „Неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС: през 2018 г. страните от ЕС са загубили приходи от ДДС в размер на 140 млрд. EUR, а заради коронавируса тези загуби може да нараснат през 2020 г.“ https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_20_1579.

(23)  Съгласно други оценки, например на Европейския парламент, загубите, дължащи се на финансови престъпления, укриване и избягване на данъци възлизат на 190 милиарда EUR. Въз основа на всеобхватната работа на ОИСР в доклада си относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), действие 11, световните загуби на приходи преди вземането на решение за въвеждане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби възлизат на близо 100—240 млрд. USD или 0,35 % от световния БВП. Европейската комисия изчисли, че близо 50—70 млрд. евро биха могли да се припишат на ЕС преди държавите членки да се договорят за директиви I и II срещу избягването на данъци.

(24)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347 11.12.2006 г., стp. 1).

(25)  Налице са много добри примери за това как държавите са намалили неизпълнението на потенциалните си приходи от ДДС. Като пример се посочва реформата в Естония през 2014 г.

(26)  Вж. становището на ЕИСК относно „Инициатива за подобряване на механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане“, ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 29.

(27)  Вж. Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 389).

(28)  Работен документ на службите на Комисията, Оценка на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (SWD(2019) 328 final) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(29)  SWD(2019) 327 final.

(30)  Очевидно е, че Комисията, подобно на ОИСР, прави разграничение между добра прозрачна данъчна конкуренция и вредна нелоялна данъчна конкуренция.

(31)  Вж. становище на ЕИСК относно „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (ОВ C 429 от 11.12.2020 г., стр. 6).