Жалба, подадена на 21 септември 2020 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 8 юли 2020 г. по дело T-110/17, Jiangsu Seraphim Solar System/Комисия

(Дело C-441/20 P)

(2020/C 378/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: H. Marcos Fraile, N. Tuominen, avocat)

Други страни в производството: Jiangsu Seraphim Solar System Co. Ltd, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Съветът иска от Съда:

При условията на евентуалност:

Основания и основни доводи

Първо, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, когато приема, че подадената до него жалба е допустима.

Жалбоподателят в първоинстанционното производство трябва да докаже, че е процесуално легитимиран да подаде жалба на основание член 263 ДФЕС, и по-конкретно, че е пряко засегнат и че има правен интерес предвид член 2 от обжалвания регламент (1). Антидъмпинговите мита, чието плащане е правна последица от обявяването на фактурите за недействителни, не се дължат на националните митнически органи от жалбоподателя, а от друго дружество, Seraphim Solar System GmbH. Ето защо Съветът счита, че жалбоподателят не е доказал, че е пряко засегнат и че има правен интерес да обжалва, а Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че такива са налице.

Освен това правото на жалбоподателя в първоинстанционното производство да повдигне възражение за незаконосъобразност съгласно член 277 ДФЕС е преклудирано в съответствие с решение на Съда на ЕС (по-нататък „Съда“)TWD Textilwerke Deggendorf и Nachi Europe.

Накрая, абсолютно ясно е, че допустимостта на жалби срещу Регламент № 1238/2013 (2) и Регламент № 1239/2013 (3) се основава на решение SolarWorld, в което е постановено, че член 3 от Регламент № 1238/2013 и член 2 от Регламент № 1239/2013 не могат да бъдат отделени от останалите части на тези регламенти.

Второ, Общият съд e допуснал грешка при прилагане на правото, когато констатирал, че членове 8 и 13 от Основните регламенти „изчерпват“ възможността за събиране на мита върху внос в нарушение на ангажимент, и определил всеки друг подход като събиране на митата „с обратно действие“.

Констатацията на Общия съд се основава на неправилно разбиране на Основните регламенти. Член 10, параграф 5 и член 16, параграф 5 от Основните регламенти се отнасят най-общо до това какви са последиците, когато се установи, че даден ангажимент е бил нарушен. Това е еквивалентът на „прилагане с обратно действие по смисъла на Основните регламенти“, тоест налагането на окончателни антидъмпингови мита/изравнителни мита до 90 дни от прилагането на временни мерки върху внос, подлежащ на регистрация съгласно член 14, параграф 5 и член 24, параграф 5 от Основните регламенти.

Разглежданият случай, т.е. неизпълнението на ангажимент и последиците от това явно е от различно естество. Единственото ограничение, наложено от член 10, параграф 5 и член 16, параграф 5 от Основните регламенти, е такова събиране на мита с обратно действие да не се прилага за внос, извършен през 90-дневния ретроактивен период преди неизпълнението или оттеглянето на ангажимента.

Освен това не може има прилагане с обратно действие, когато митата са наложени от самото начало и се предвижда само изключение от тяхното събиране. Наистина, чрез ангажимента производителят износител избягва прилагането на въпросните мита, ако са осигурени условията да ползва това предимство. Митническото задължение обаче ще възникне, когато деклараторът реши да допусне стоките в свободно обращение, т.е. без събиране на антидъмпингово мито, и се установи, че не са изпълнени едно или няколко условия на този ангажимент.

Трето, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приел, че член 14, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Основните регламенти не дават на Съвета право да въвежда система за контрол на ангажиментите, която включва обявяване на фактури за недействителни.

Член 14, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Основните регламенти дават на Съвета много широки правомощия, когато приема регламент за налагане на мита, както изяснява Съдът в решение Deichmann. Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приел, че Съветът не е имал право да въвежда система за контрол на ангажиментите, която включва обявяване на фактури за недействителни.

Позицията на Общия съд не съответства на намерението на законодателя. В правото на ЕС няма основание за толкова мащабна защита на икономически оператор, който нарушава доброволно поетите от него задължения, и, както е в настоящия случай, дори не оспорва, че такива нарушения са възникнали. Освен това тази позиция е по-стриктна от изискванията на правото на Световната търговска организация (по-нататък „СТО“), което би поставило ЕС в неравностойно положение в сравнение с търговските партньори на другите членове на СТО.

В допълнение, обжалваното съдебно решение прави ангажиментите непропорционално рискови за Комисията. Поемането на ангажименти носи риск за ЕС и затруднява контрола върху мярката. Всъщност, основното задължение на страна, която поема ангажимента, е да оказва съдействие на Комисията и така да осигури безпрепятствен контрол върху правилното изпълнение на ангажимента. Без тази гаранция за Комисията ще остане целия риск, а всеки неизпълнил ангажимента ще може да запази всички предимства, получени по време на това неизпълнение. Такова тълкуване не е в унисон с целта за ефективна защита на промишлеността на ЕС от вреден дъмпинг/субсидиране проблем, който (алтернативно) ангажиментът отстранява.

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2146 на Комисията от 7 декември 2016 година за оттегляне на приемането на ангажимента за двама производители износители съгласно Решение за изпълнение 2013/707/ЕС за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийна процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (OВ L 333, 2016 г., стр. 4).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (OВ L 325, 2013 г., стр. 1).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (OВ L 325, 2013 г., стp 66).