This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019CN0533
Case C-533/19: Request for a preliminary ruling from the Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Spain) lodged on 11 July 2019 — RQ v Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real
Дело C-533/19: Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Испания), постъпило на 11 юли 2019 г. — RQ/Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real
Дело C-533/19: Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Испания), постъпило на 11 юли 2019 г. — RQ/Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real
OB C 372, 4.11.2019, p. 12–12
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
4.11.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 372/12 |
Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Испания), постъпило на 11 юли 2019 г. — RQ/Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real
(Дело C-533/19)
(2019/C 372/11)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha
Страни в главното производство
Жалбоподател: RQ
Ответник: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real
Преюдициален въпрос
От Съда на Европейския съюз се иска да установи дали е съвместимо с член 12 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (1) и с решенията на Съда на Европейския съюз от 7 декември 2017 г. (дело C-636/16 (2)) и от 8 декември 2011 г. (дело C-371/08 (3)), наред с други, тълкуване като съдържащото се в решения на испанския Tribunal Supremo [Върховен съд] № 191/2019 от 19 февруари 2019 г. по касационна жалба 5607/2017 (ECLI:ES:TS:2019:580) и № 257/2019 от 27 февруари 2019 г. по касационна жалба 5809/2017 (ECLI:ES:TS:2019:663), съгласно което въз основа на тълкуване на Директива 2001/40/ЕО (4) е възможно да се твърди, че всеки гражданин на трета страна, притежаващ разрешение за дългосрочно пребиваване, който е извършил престъпление, за което се налага наказание от най-малко една година, може и трябва да бъде експулсиран „автоматично“, тоест без да е необходимо да се извършва каквато и да било преценка по отношение на неговите лични, семейни, социални и трудови обстоятелства.
(1) ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225
(2) Решение от 7 декември 2017 г., López Pastuzano (C-636/16, EU:C:2017:949)
(3) Решение от 8 декември 2011 г., Ziebell (C-371/08, EU:C:2011:809)
(4) Директива 2001/40/ЕО на Съвета от 28 май 2001 година относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни (OB L 149, 2001 г., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 124)