—

да отмени решението на ЕСВД, с което се отхвърля тяхното искане от 4 юни 2018 г.;

—

да осъди ЕСВД да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на равностойност на покупателната способност между длъжностните лица, независимо от местоработата им. На първо място, жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение е опорочено от пълна липса на мотиви, което е пречка да се схване неговата основателност и не позволява на Общия съд да упражни своя съдебен контрол. На второ място, жалбоподателите считат, че те упражняват своите функции при същите условия като техните колеги, които са назначени в представителството на Европейската комисия в Париж, и че следователно те трябва да получават надбавка с фиксирана стойност за представителни разходи като последните. Накрая, те считат, че спазването на принципа на равностойност на покупателната способност е несъвместимо със съществуването на един и същ корекционен коефициент за длъжностните лица, назначени в Париж, Страсбург, Марсилия и Валенсиен.

2.

Второто основание е изведено от принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация, доколкото жалбоподателите не получават надбавка с фиксирана стойност за представителни разходи, за разлика от техните колеги, назначени на работа в представителството на Европейската комисия в Париж, въпреки че те упражняват функциите си при едни и същи условия.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа, което налага на компетентния орган да посочи в мотивите на оспорваното решение причините, които са го накарали да отдаде по-голямо значение на интереса на службата.