Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52017AR5833

Становище на Европейския икономически и социален комитет — Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ

COR 2017/05833

OB C 361, 5.10.2018, p. 72–77 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

5.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 361/72

Становище на Европейския икономически и социален комитет — Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ

(2018/C 361/09)

Докладчик:

Mauro D'ATTIS (IT/ЕНП), член на Общинския съвет на община Рокафиорита (Месина)

Отправен документ:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ

COM(2017) 660 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Предназначението на настоящата директива е да се преодолеят оставащите препятствия пред завършването на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на неприлагането на разпоредбите за пазара на Съюза по отношение на газопроводите до и от трети държави. С въведените с настоящата директива изменения ще се гарантира, че разпоредбите, които се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, се прилагат и по отношение на газопроводите до и от трети държави в рамките на Съюза. Така ще се осигури последователност на нормативната уредба в Съюза, като същевременно се избягва нарушаването на конкуренцията на вътрешния енергиен пазар в Съюза. Освен това с настоящата директива ще се повиши прозрачността и ще се установи правна сигурност по отношение на приложимия правен режим за участниците на пазара, особено за инвеститорите в инфраструктура за природен газ и ползвателите на мрежите.

Предназначението на настоящата директива е да се преодолеят оставащите евентуални препятствия пред завършването на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на неприлагането на разпоредбите за пазара на Съюза по отношение на газопроводите до и от трети държави. С въведените с настоящата директива изменения ще се гарантира, че разпоредбите, които се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, се прилагат и по отношение на газопроводите до и от трети държави в рамките на Съюза , включително в териториалните води и изключителните икономически зони на държавите членки . Така ще се осигури последователност на нормативната уредба в Съюза, като същевременно се избягва нарушаването на конкуренцията на вътрешния енергиен пазар в Съюза. Освен това с настоящата директива ще се повиши прозрачността и ще се установи правна сигурност по отношение на приложимия правен режим за участниците на пазара, особено за инвеститорите в инфраструктура за природен газ и ползвателите на мрежите.

Изложение на мотивите

Комитетът на регионите счита, че в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и субсидиарност и с оглед на общата цел за сигурност на доставките на газ в ЕС, разширяването на разпоредбите на третата директива не би трябвало да обхваща само случаите, в които то се смята за абсолютно необходимо.

Изменение 2

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

За да бъде отчетена досегашната липса на особени разпоредби на Съюза, приложими за газопроводите от и до трети държави, държавите членки следва да имат право да предоставят дерогации от определени разпоредби на Директива 2009/73/ЕО за такива газопроводи, които са завършени към датата на влизане на настоящата директива в сила. Датата за прилагане на моделите за отделяне, различни от моделите за отделяне на собствеността, следва да бъде променена за газопроводите до и от трети държави.

За да бъде отчетена досегашната липса на особени разпоредби на Съюза, приложими за газопроводите от и до трети държави, държавите членки следва да имат право да предоставят дерогации от определени разпоредби на Директива 2009/73/ЕО за такива газопроводи, които са завършени към датата на влизане на настоящата директива в сила. Всяка такава дерогация се одобрява от Комисията. Датата за прилагане на моделите за отделяне, различни от моделите за отделяне на собствеността, следва да бъде променена за газопроводите до и от трети държави.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 3

Член 1

Член (1)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(1)

В член 2 точка 17 се заменя със следното:

„(17)

„междусистемен газопровод“ означава преносен газопровод, който пресича или се разполага по границата между държави членки или между държави членки и трети държави до границата на юрисдикцията на Съюза ;“

(1)

В член 2 точка 17 се заменя със следното:

„(17)

„междусистемен газопровод“ означава преносен газопровод, който пресича или се разполага по границата между държави членки — само там, където твърдият дневен технически капацитет на цялата съвкупност от съществуващи инфраструктури, които свързват Европейския съюз и третата държава, от която идва съответната инфраструктура (завършена след датата на приемане на настоящата директива), сертифицирана от Агенцията, вече надхвърля (или ще надхвърли заедно с този на новата инфраструктура) 40 % от общия твърд дневен технически капацитет на инфраструктурите (включително терминалите за ВПГ в Европейския съюз), които свързват Европейския съюз или съответната рискова група съгласно определението в Приложение I към Регламент 2017/1938 с трети държави, както са сертифицирани от Агенцията – или между държави членки и трети държави““

Изложение на мотивите

Същите като за съображение (3). В съответствие с практиката на Комисията, потвърдена от европейските съдилища, 40 % е обичайно прилаганият праг, при който се предполага господстващо положение (подобна презумпция може да бъде оборена). Освен това при този подход се зачитат по-добре член 194, параграф 2, втора алинея и член 3, параграф 2 от ДФЕС, що се отнася до различните правомощия на Европейската комисия и държавите членки в областта на енергетиката, както и до принципа на субсидиарност. Рисковите групи, определени в Приложение I към Регламент (ЕС) 2017/1938, остават ядрото на системата на ЕС за сигурност на доставките на газ, тъй като са предназначени за преодоляване на основните транснационални рискове. Проектът „Северен поток II“ може да се отрази по-специално на две рискови групи (Украйна и Беларус).

Изменение 4

Член 1

Параграф (4)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(4)

Член 36 се изменя, както следва: а) в параграф 3 се добавя следното второ изречение: „Когато въпросната инфраструктура е под юрисдикцията на държава членка и една (или повече) трети държави, националният регулаторен орган се консултира със съответните органи на третите държави, преди да вземе решение.“; б) в параграф 4, втората алинея се добавя следното второ изречение: „Когато въпросната инфраструктура е също така под юрисдикцията на една или повече трети държави, националните регулаторни органи на държавите членки се консултират със съответните органи на третите държави, преди да вземат решение, за да осигурят по отношение на съответната инфраструктура последователното прилагане на разпоредбите на настоящата директива до границата на юрисдикцията на Съюза.“;

(4)

Член 36 се изменя, както следва: а) в параграф 1, буква а) се заменя със следния текст: „а) инвестицията трябва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките, като в случая с инфраструктурите до и от трети държави се отчитат също структурата на съответното предлагане и достъпът до газопроводи за износ/внос в тези трети държави“; б) в параграф 3 се добавя следното второ изречение: „Когато въпросната инфраструктура е под юрисдикцията на държава членка и една (или повече) трети държави, националният регулаторен орган се консултира със съответните органи на третите държави, преди да вземе решение.“; в) в параграф 4, втората алинея се добавя следното второ изречение: „Когато въпросната инфраструктура е също така под юрисдикцията на една или повече трети държави, националните регулаторни органи на държавите членки се консултират със съответните органи на третите държави, преди да вземат решение, за да осигурят по отношение на съответната инфраструктура последователното прилагане на разпоредбите на настоящата директива до границата на юрисдикцията на Съюза.“;

Изложение на мотивите

С настоящото изменение се цели да се даде възможност за по-добро и подробно отчитане — при оценяването на възможността за дерогация — на факторите в чужбина (суровина/капацитет), които са от значение за контрола на инфраструктурите за внос/износ по смисъла на член 36, т.е. наличието на господстващо положение на равнището на доставките/транспорта.

Изменение 5

Член 1

Параграф (7)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(7)

В член 49 се добавя следния параграф 9: „По отношение на газопроводите от и до трети държави, завършени преди [Служба за публикации: дата на влизане на настоящата директива в сила], държавите членки могат да решат да направят дерогация от членове 9, 10, 11 и 32 и член 41, параграфи 6, 8 и 10 за участъците от тези газопроводи между границата на юрисдикцията на Съюза и първата точка на междусистемно свързване, при условие че дерогацията не би била вредна за конкуренцията, ефективното функциониране на пазара или сигурността на доставките в Съюза. Дерогацията трябва да бъде ограничена по време и може да бъде обвързана с условия, които допринасят за изпълнението на горепосочените условия. Когато въпросният газопровод е разположен в юрисдикцията на повече от една държава членка, решението за дерогация за този газопровод се взема от държавата членка, в чиято юрисдикция е разположена първата точка на междусистемно свързване. Държавите членки публикуват всяко решение за дерогация по настоящия параграф в срок от една година от влизането на настоящата директива в сила.“

(7)

В член 49 се добавя следния параграф 9: „По отношение на газопроводите от и до трети държави, завършени преди [Служба за публикации: дата на влизане на настоящата директива в сила], държавите членки могат да решат да направят дерогация от членове 9, 10, 11 и 32 и член 41, параграфи 6, 8 и 10 за участъците от тези газопроводи между границата на юрисдикцията на Съюза и първата точка на междусистемно свързване, при условие че дерогацията не би била вредна за конкуренцията, ефективното функциониране на пазара или сигурността на доставките в Съюза. Дерогацията трябва да бъде ограничена по време, да бъде прекратена най-късно [3 години след влизането в сила на тази изменена директива] и да бъде обвързана с условия, които допринасят за изпълнението на горепосочените условия. Когато въпросният газопровод е разположен в юрисдикцията на повече от една държава членка, решението за дерогация за този газопровод се взема от държавата членка, в чиято юрисдикция е разположена първата точка на междусистемно свързване. Компетентният орган незабавно уведомява Комисията за решението заедно с цялата свързана с него информация. В срок от два месеца след уведомяването Комисията може да вземе решение, с което изисква от държавата членка да измени или оттегли решението за предоставяне на дерогация. Държавите членки публикуват всяко решение за дерогация по настоящия параграф в срок от една година от влизането на настоящата директива в сила.“

Изложение на мотивите

За целите на правната сигурност е важно да се определи ясен срок за дерогациите.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

 припомня, че в много случаи местните и регионалните власти имат ключови отговорности за предоставянето и/или разпределението на енергия, планирането и опазването на околната среда, подобряването на сигурността на енергийните доставки, а също и като партньори за гражданите, дружествата и националните власти по отношение на доставките на енергия;

2.

 отбелязва на първо място, че наличието на достатъчни количества природен газ на разумни цени от надеждни доставчици чрез модерни, безопасни и устойчиви инфраструктури за внос е основата на устойчивия стандарт на живот на местните и регионалните общности, както и ключов ресурс за стопанските дейности, които допринасят за осигуряването на работа и достоен живот на тези общности, и че Европейският съюз е поел ангажимент до 2050 г. да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове с 80-95 % под равнищата от 1990 г. в рамките на политическите цели на ЕС (1);

3.

 подчертава, че през следващите години се очаква нуждите на ЕС от внос на природен газ да се увеличат още повече, като от една страна се очаква перспектива за увеличаване на вътрешното търсене, а от друга спад на производството на газ в ЕС; подчертава, че инфраструктурните проекти, които предоставят на един единствен доставчик достъп до над 40 % от капацитета за внос на ЕС или на съответната рискова група, както е определена в Приложение I към Регламент (ЕС) 2017/1938, например „Северен поток II“, представляват заплаха за енергийната сигурност и развитието на вътрешния пазар. За да се намалят рисковете, е необходимо пълно спазване на изискванията на Директивата за природния газ, по-специално по отношение на достъпа на трети страни, отделянето и прозрачните недискриминационни тарифи, които отразяват разходите.

4.

 подчертава, че процесът на развитие на вътрешния пазар на природен газ в ЕС все още е в ход и зависи от решения, които би трябвало да подобрят ликвидността на суровинните пазари и диверсификацията на съответните източници, както и развитието на капацитета за внос, като по този начин се намалят цените на природния газ за гражданите от местните и регионалните общности;

5.

 отбелязва, че пазарът на природен газ се характеризира с висока взаимозависимост между суровинния пазар и пазара на съответния капацитет. И на двата пазара търсенето се осъществява от страна на едни и същи участници — изпращачите, които осигуряват връзката между източниците на суровината (находища във или извън ЕС и терминали за втечнен природен газ, ВПГ) и съответното местно търсене в ЕС;

6.

 поради това припомня, че новите правила (с отчитане на характеристиките на пазара, свързан с развитието на съответната инфраструктура в едни енергиен съюз на ЕС, насочен към сигурна, конкурентоспособна и устойчива енергия (нисковъглеродна Европа до 2050 г.) и основаващ се на принципа на свободния пазар и солидарността) би трябвало да се преценяват внимателно и не според текущите условия, а в дългосрочна перспектива;

7.

 подчертава, че това е още по-важно в светлината на въздействието на газопроводите от трети страни, прокарани на територията на ЕС, върху инвестициите и промишлените инициативи за местните и регионалните общности;

8.

 припомня как местните и регионални общности могат също да бъдат предмет на екологична оценка на въздействието, въпреки че към подводните газопроводи се прилагат строги европейски и международни правила в областта на околната среда, включително Конвенцията от Espoo, и за структурите за природен газ броят на инцидентите е особено нисък, в сравнение с други енергийни инфраструктури;

Конкретни препоръки

9.

 подчертава, че за да се постигнат горепосочените цели при тези условия, ЕС се нуждае от: (i) газ извън ЕС (от съществуващи доставчици и в бъдеще от потенциални доставчици, като връзките с тях следва да се насърчават), и (ii) от независимост от конкретни производители/страни, като се има предвид, че като при всяка законодателна инициатива трябва да се отчита тези две обективни ограничения;

10.

 Отново изразява (2) мнението си, че новите енергийни проекти в Европа би трябвало да бъдат с акцент върху енергийната диверсификация и да не накърняват статута на транзитните държави, в т.ч. и държавите в рамките на европейската политика за съседство.

11.

 признава, че някои неотдавнашни инициативи, свързани с инфраструктурата за внос на природен газ, по-специално „Северен поток II“, макар и да допринасят за увеличаването на маршрутите за доставка, биха могли да представляват проблем за сигурността на доставките в някои други държави членки и по-специално за някои местни и регионални общности; посочва, че тези проблеми трябва да се решават въз основа на принципите на солидарност, вътрешния пазар на равнище ЕС и на регионално равнище и оценката на риска, както по отношение на сигурността на доставките, така и по отношение на безопасността на самите инсталации, за които важат съответните правила на ЕС;

12.

 припомня, че в тази връзка съществуват опасения от укрепване на господстващото положение на някои доставчици на природен газ извън ЕС с произтичащите от това изкривявания на цените и заплахата, която инициативи като „Северен поток II“ биха могли да създадат за необходимата диверсификация на енергийните източници на ЕС от трети страни;

13.

 поради това приветства разглежданата законодателна инициатива, подета от Комисията, като посочва значението на необходимата оценка на въздействието, в съответствие с Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество (3);

14.

 уточнява, че отговорите трябва винаги да вземат под внимание общия интерес на ЕС и създаването на енергийния съюз, което продължава да има превес над интересите на отделните държави членки, както и необходимостта от зачитане, наред с принципа на солидарност, и на принципите на пропорционалност и субсидиарност, като последният се смята за застрашен в този случай от Сената на една държава — членка на ЕС;

15.

 отбелязва, че в тази перспектива и като се вземе предвид посочената по-горе връзка между капацитета (инфраструктурите за внос) и суровината (природния газ), е необходимо да се даде приоритет на решения, които не обезсмислят инвестициите в нови съоръжения за внос (например от Близкия изток за Гърция, които биха могли да допринесат за диверсифицирането на източниците за доставки за държавите членки от Югоизточна Европа) и не затрудняват управлението на съществуващите такива, тъй като това би могло да доведе до парадоксалния ефект да направи ЕС по-зависим от настоящите доставчици чрез намаляване на възможностите за внос;

16.

 изтъква, че възприемането на подход като описания по-горе, който не възпира новите инвестиции и не налага прекомерна допълнителна тежест върху управлението на съществуващата инфраструктура, би спомогнало за успокояване на опасения във връзка с евентуалното отрицателно и нежелано въздействие на предложената директива върху пазара и операторите, които бяха повдигнати по време на общественото допитване, проведено от Комисията;

17.

 припомня по-специално, че във връзка с този въпрос такава организация на заинтересовани страни като сдружението Eurogas се оплака от: (i) въздействието на ретроактивните последствия от предложението върху сигурността на вече направените инвестиции (предвид правната рамка и времевия график, които ще бъдат изменени впоследствие) в съществуващата инфраструктура и върху законните очаквания на инвеститорите; (ii) правните и политическите трудности (съгласно международното право), свързани с предоговарянето на съществуващите междуправителствени споразумения с трети държави без тяхното съгласие и (iii) опасностите за сигурността на бъдещите доставки в ЕС, които могат да произлязат от горепосочените фактори и от трудностите, възникващи включително и по отношение на новите газопроводи;

18.

 в светлината на гореизложеното и в съответствие с принципите на солидарност, пропорционалност и субсидиарност в тяхната неразривна цялост, смята да предложи изменения, които: (i) да позволят на институциите на ЕС да избегнат или да разрешат проблемите, с които някои държави членки биха могли да се сблъскат в резултат на инфраструктурни инициативи на други държави членки, които биха могли да засилят господстващото положение или да намалят диверсификацията на източниците извън ЕС съгласно параграф 10 по-горе; (ii) да защитят от несигурност доставките в ЕС като цяло и (iii) да съответстват на действащата в ЕС правна рамка и на международните задължения;

19.

 във връзка с това призовава Комисията, по отношение на включването на водите в териториалния обхват на предложената директива, да гарантира необходимото съответствие (и да адаптира по съответния начин това разширяване на обхвата) с разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от Монтего Бей (UNCLOS);

20.

 подчертава, че горепосоченият подход дава възможност за последователно съобразяване на необходимия политически отговор с необходимостта от спазване на правните норми на законодателството на ЕС за движението на капитали и на международното право (UNCLOS, СТО, правилата за защита на инвестициите);

21.

 подчертава усилието, което КР, изпълнявайки своята роля в тази област, възнамерява да положи за намиране на решения на равнище ЕС на изложените проблеми, изразява надежда, че и другите институции на ЕС ще положат същите усилия и ги призовава да приемат изменение.

Брюксел, 16 май 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1)  Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.(COM(2011) 885 final).

(2)  CIVEX-VI/011.

(3)  Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).

Top