12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/32

1.

приветства съвместното съобщение относно управлението на океаните, прието на 10 ноември 2016 г. от Европейската комисия и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

2.

подкрепя предложените действия за гарантиране на безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани океани;

3.

изразява съгласие с целта да се гарантира, че ЕС е силен участник в световен мащаб, който може да наложи програма за по-добро управление на океаните въз основа на междусекторен, международен подход, основан на правила; тази инициатива на ЕС ще има за крайна цел установяването на международен стандарт за социалните, икономическите и екологичните условия, приложими за дейностите, свързани с морето, равни условия, позволяващи адекватна устойчивост на океаните, и укрепване на конкурентоспособността на европейските оператори, които си взаимодействат в тях;

4.

напълно подкрепя неотдавнашните заключения на Съвета (1), в които се призовава за по-съгласуван подход между вътрешните и външните аспекти на управлението на океаните, включително синергиите между ЕС, държавите членки и регионалните стратегии;

5.

припомня, наред с другото, своите предходни становища относно съобщението на Комисията „Към интегрирана морска политика за по-добро управление в Средиземноморието“ (2), относно морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление (3), относно развиването на потенциала на океанската енергия (4) и относно по-добрата защита на морската среда (5);

6.

настоява Европейският съюз да изпълнява водеща роля в областта на морското управление с цел създаване на възможно най-всеобхватна политика и регулаторна система за крайбрежието и моретата на Европа в световен мащаб — такава, която отчита ролята на местните и регионалните власти, на крайбрежните общности, както и на икономическите и социалните участници, за да се гарантира, че икономическите, екологичните, климатичните и социалните фактори се разглеждат по цялостен начин и посредством подхода на многостепенното управление;

7.

счита обаче, че управлението на океаните е засегнато от т.нар. „трагедия на общите блага“. Налице е значителна степен на фрагментация въпреки наличието на редица общи световни или морски споразумения, като например Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП), и на специализирани споразумения, по-конкретно в рамките на Международната морска организация (ММО). В този контекст ролята на ЕС е да служи за пример и да предлага стимули, така че партньорите извън ЕС да постигат същите високи стандарти като съществуващите в рамките на морската политика на ЕС. Подобни стимули, включително изграждането на капацитет, биха могли евентуално да бъдат включени в международни споразумения относно програми за търговия и развитие, които ЕС договаря с трети държави;

8.

отбелязва, че ЕС и държавите членки имат съвместни правомощия в областта на международните отношения, в т.ч. по въпросите на морското дело. Това изисква сериозно сътрудничество между равнищата на управление, както и да се гарантира, че позициите на ЕС и националните позиции на такива международни форуми са били подложени на оценка на териториалното въздействие, така че интересите на компетентните местни и регионални власти да са застъпени изцяло в тях;

9.

подчертава, че много проблеми, свързани с управлението на океаните, неизбежно са от местен характер поради извличането на суровини, икономическите ползи за крайбрежните райони, рибарските общности и пристанищата или тяхното екологично въздействие върху крайбрежието и моретата на Европа. Политиката в областта на околната среда и климата и икономическите решения във връзка с океаните по света оказват въздействие върху местните и регионалните власти в ЕС. Това изисква значителни инвестиции в морското пространствено планиране и подкрепа на управлението на местно/регионално равнище;

10.

подчертава, че морската политика е пряко свързана с политиката за крайбрежните райони в областта на икономиката, опазването на околната среда и териториалното устройство. Начинът, по който местните и регионалните власти управляват политиките за крайбрежните райони, ще окаже пряко въздействие върху океаните. Често — например когато става дума за вятърни паркове — изтеглянето на дейността в океана се възприема като лесно решение, когато има съпротива срещу извършването на тези дейности на брега;

11.

изтъква, че местните и регионалните власти имат правомощия и положителен опит в управлението на редица въпроси като риболова, улова на миди и ракообразни, аквакултурите, предоставянето на субсидии (напр. за неефективни флотове), икономическите политики и политиките в областта на околната среда (напр. морските отпадъци) и проверките (напр. проверки на превозните средства), които оказват положително или отрицателно въздействие върху други територии, извън ЕС. Тези органи често са и част от пристанищните власти;

12.

припомня неотдавнашните проучвания на КР (6) и ОИСР (7) относно океаните и синята икономика. Изтъква, че в съответствие с програмата за по-добро регулиране е необходимо да се извършват предварителни оценки на въздействието, включително на териториалното, за да се определят възможните заплахи от всички сектори, евентуалните мерки за смекчаване на последствията и очакваните социално-икономически последици преди въвеждането на ново законодателство, издаването на разрешения за нови добивни технологии или определянето на нови защитени морски зони;

13.

припомня новите цели на ООН за устойчиво развитие, подписани от всички държави — членки на ЕС, и ООН. Управлението на океаните се отнася до цел за устойчиво развитие 14 относно живота под водата и цел 13 относно предприемането на спешни действия за борба с изменението на климата, както и до цел 11 относно устойчивите градове и общности. Комитетът приветства плана на Комисията да трансформира тези цели в различни политики на ЕС (8), тъй като това би могло да бъде добра основа за изграждане на общо разбиране на международно равнище, което надхвърля границите на секторните решения за устойчиво управление на океаните;

14.

смята, обаче, че навлизането на единния пазар на ЕС на произхождащи от океана стоки и суровини от трети държави би трябвало да зависи от това дали тези държави постепенно възприемат по-високите стандарти на ЕС, като напр. забраната на изхвърлянето на улова;

15.

счита, че трите приоритетни области, разбити на 14 действия, определени в съвместното съобщение, формират подходяща основа, на която да се предприемат по-нататъшни действия на европейско и международно равнище относно управлението на океаните. Въпреки че съобщението се отнася предимно до международния компонент на морската политика, в него се съдържа местен и регионален поглед по отношение както на правомощията, така и на прякото териториално въздействие и степента на специализация и зависимост от океана;

16.

отбелязва във връзка с действие 1 относно запълването на пропуските в международната рамка за управление на океаните с цел подобряване на правната рамка и осигуряване на равни възможности, че вече съществува обширна правна рамка на международно равнище, която обхваща морските ограничения, корабоплаването, статута на архипелазите и режимите за транзитно преминаване, изключителните икономически зони, юрисдикцията на континенталния шелф, минния добив от морското дъно, експлоатационния режим, защитата на морската среда, научните изследвания и уреждането на спорове; във връзка с това припомня, че следва да се вземат под внимание съществуващите административни ограничения, както и културните и свързаните с традициите особености на европейските местни и регионални общности, с цел формирането на регионално ориентирана политика за управление на океаните;

17.

счита, че политиките на ЕС са вече утвърдени по въпроси, свързани с регламентирането на риболова, морското пространствено планиране и макрорегионалните стратегии. В някои страни стратегическото планиране на земеползването е важен политически инструмент за местното териториално и акваториално устройство. Местните власти вече отговарят за планирането на крайбрежните райони и териториалните води. Стратегическото планиране на земеползването не бива да бъде засегнато негативно от предложените от Европейската комисия управление и законодателна рамка. Основното предизвикателство на равнището на ЕС и особено в световен мащаб е липсата на контрол и стриктно прилагане. Служейки за пример, ЕС следователно е в позицията да въвежда реципрочни изисквания и да предлага стимули, когато договаря нови международни условия с трети страни и организации. Тази глобална инициатива за изпълнението на тези правила е необходима, за да се гарантират равни условия за всички държави, региони и икономически оператори;

18.

изразява съгласие във връзка с действие 2, че насърчаването на регионалното управление и сътрудничество в областта на рибарството в ключови области, свързани с океана, с цел запълване на пропуските в регионалното управление ще подобри позицията на рибарството в ЕС и ще помогне на останалите да достигнат високите стандарти, които са в сила в ЕС;

19.

изразява загриженост, че насоките на Комисията относно миннодобивните дейности на морското дъно ще попречат на приоритизирането на плановете на ЕС за ресурсна ефективност, особено като се има предвид, че технологията за експлоатация на природни ресурси не е изпробвана и има потенциала да нанася вреди на природната среда. Призовава за координация с преговорите на държавите членки в рамките на Международния орган за морското дъно;

20.

във връзка с това препоръчва ЕС да организира кампании и да предоставя стимули за други държави и организации с цел въвеждане на европейската система на жълтите и червените карти като модел за справяне с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в глобален мащаб, в т.ч. включване в черния списък и забрана за износ при неспазване на изискванията. Комитетът призовава за ускоряване на настоящите планове за електронен инструмент за управление на сертификатите за улов. Подобни мерки биха насърчили индустрията в онези региони, които стриктно прилагат разпоредбите;

21.

счита, че действие 3 относно подобряването на координацията и сътрудничеството между международните организации и създаването на партньорства за управление на океаните ще е от полза за регионалните морски центрове чрез по-доброто им международно представяне;

22.

счита, че местните и регионалните центрове за конкурентоспособност и върхови постижения, особено в районите със силно морско измерение, включително най-отдалечените региони, могат да играят жизненоважна роля и трябва да бъдат подпомагани финансово при създаването на международни научноизследователски екипи и платформи за трансфер на технологии, в подкрепа на дейността на ЕС в областта на управлението на океаните;

23.

се противопоставя на създаването на изцяло нови международни правила и организации. Комитетът е съгласен с Комисията, че е по-разумно да се подобри настоящото управление и системата за правоприлагане, като се насочи вниманието към недостатъчната ефективност и се насърчи международната координация. Във връзка с това е важно, преди да бъдат въведени нови мерки в дадена рамка (напр. проучванията на находища на нефт), да се гарантира, че правилно се разбира последващата верижна реакция, при която ще бъдат засегнати други области на политиката и сектори (напр. рибарството);

24.

препоръчва, що се отнася до управлението на биологичното разнообразие в зоните извън националните юрисдикции, ЕС да подобри координацията с Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) (9) и Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), както и да включи активно европейските региони в координационните действия и консултациите с прилежащите европейски региони;

25.

счита, че управлението на океаните е част от многостепенното управление в ЕС, поради което се изисква обединяване на националните ресурси и на ресурсите на ЕС за изграждане на капацитет, извършване на проверки, правоприлагане, възпиращи действия и повдигане на обвинения срещу всички субекти, нарушаващи съществуващите правни рамки. Това изисква участието на компетентните местни и регионални власти по отношение на действие 4 относно изграждането на капацитет, тъй като ще донесе непосредствени ползи на крайбрежните и морските региони в редица технически и административни аспекти;

26.

подчертава, че действие 5 относно гарантирането на безопасността и сигурността на моретата и океаните е от съществено значение за морските лица, предприятията и пристанищните оператори, и е основен елемент в борбата срещу принудителния труд и трафика на хора. ЕС следва да продължи да бъде водеща юрисдикция в тази област, с най-всеобхватната правна рамка за безопасност и сигурност в морето и на пристанищата, както и да използва значителното си международно влияние, за да насърчава сключването на реципрочни договорености в други части на света;

27.

счита, че сътрудничеството между националните органи и Frontex, ЕАМБ и EFCA трябва да доведе до съвместен капацитет за морско наблюдение, а ЕС следва да осигурява, когато е приложимо, съвременни плавателни съдове и технология, за да се осъществява ефективно наблюдение;

28.

във връзка с действие 6 счита, че е наложително да се приложи приетото на 21-вата конференция на страните (COP21) Парижко споразумение по въпросите на климата, за да се смекчи вредното въздействие на изменението на климата върху океаните, крайбрежията и екосистемите, и за да се поемат бъдещите разходи, свързани с глобалното затопляне и покачването на нивата на океаните. Глобалните цели относно изменението на климата изискват местни мерки за адаптиране, тъй като въздействието върху климата се усеща предимно на местно равнище. По тази причина, както беше заявено неотдавна от КР (10), местните и регионалните власти играят съществена роля в подготовката и прилагането на националните, европейските и международните рамки за адаптиране, създадени за справяне с последиците от изменението на климата върху световните океани. За тази цел трябва да бъде предоставен необходимият капацитет и финансова подкрепа на всички региони, включително най-отдалечените, с оглед на тяхното стратегическо местоположение в Атлантическия океан, Индийския океан и Карибско море. Освен това от съществено значение за изпълнението на Парижкото споразумение е не само да се включат мерки за адаптиране към изменението на климата в морското управление, но и значителна част от наличните изкопаеми горива да останат под земята. Във връзка с това счита, че за да се гарантира последователността му, действие 6 следва да бъде укрепено чрез включването на мерки за предотвратяване на нови проучвания на нефтени залежи в чувствителни области в европейски води;

29.

подчертава, че действие 7 относно борбата с незаконния риболов и укрепването на устойчивото управление на океанските хранителни ресурси в световен мащаб е от пряка полза за сектора на рибарството в ЕС. Това води до укрепване на съществуващите регионални организации за управление на рибарството (РОУР) и до осигуряване на пълноценното им функциониране, и призовава Европейската комисия да получи по-добър мандат за водене на преговори и оказване на подкрепа на РОУР;

30.

изразява съгласие, в съответствие с действие 8, че субсидиите за рибарството, които нанасят вреда върху околната среда както в ЕС, така и в трети държави, следва да бъдат спрени. Необходимо е да се определят подходящи стимули и палиативни мерки, за да се гарантира жизнеспособността на общностите, които са силно зависими от рибарството както в ЕС, така и на други места;

31.

счита, че действие 9 относно борбата с морските отпадъци и „морето от пластмаса“ е една от най-актуалните инициативи в това предложение. Действието носи преки ползи за туризма и рибарството. Ако хората продължат със същите темпове да изхвърлят пластмасови отпадъци в околната среда, към 2050 г. в морето ще има повече пластмаса отколкото риба. Съществуващите правомощия на местните и регионалните власти във връзка с управлението и предотвратяването на отпадъците могат да имат съществен принос. Местните органи имат важна роля в това отношение благодарение на своя капацитет за оползотворяване на енергия чрез изгаряне на събираните пластмаси. Понастоящем в ЕС се депонират около 28 % от отпадъците Една стабилна екологична рамка на ЕС за предотвратяване на отпадъците, включително евентуална забрана в ЕС на микропластмасите, се нуждае от правилно прилагане на местно и регионално равнище и непрекъснати инвестиции в по-чисти технологии, включително в разработването на съобразени с конкретните нужди местни и регионални политики за предотвратяване на морските отпадъци. Това би трябвало да включва допълнителен напредък в създаването на общ режим не само за пристанищните приемни съоръжения, но и за таксите за отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари, така че корабите да се откажат да се освобождават от тях преди да акостират в пристанищата. Въпреки че европейските региони и местни власти са сред тези, които изхвърлят най-много морски отпадъци и пластмаса, те също така са и засегнати от отпадъците, идващи извън ЕС, което означава, че международното сътрудничество е изключително важно;

32.

приветства инициативата на Европейската комисия за борба със замърсяването на океаните и по-конкретно с морските отпадъци, но отбелязва, че това е първа стъпка към постигането на по-чисти океани и че ЕС и държавите членки могат да заемат водеща позиция чрез въвеждане на съвместен план за евентуално отстраняване от морето на вредни вещества като боеприпаси, химически и ядрени материали. Затова Комитетът подчертава значението в това отношение на пилотните проекти, с които могат да се развият и популяризират европейските способности, технологии и ангажимент за мир. Подобни проекти могат да бъдат както под формата на износ на технологии, така и на ноу-хау, които да бъдат предоставени на трети държави и организации като стимул за въвеждането на подобни политики на други места;

33.

счита, че такъв съвместен план относно замърсяването на океаните може да донесе осезаеми ползи за морските региони и общности, не само пряко посредством ноу-хау, експертен опит и по-големи възможности в областта на гражданската защита за осъществяване на операции по търсене, спасяване и възстановяване, но и в по-широк аспект под формата на повишаване на приходите от туризъм и рибарство, разширяване на икономическото развитие, по-чиста околна среда и ползи за здравето не само за европейските крайбрежни райони, но също и за прилежащите региони, както и за цялата морска екосистема;

34.

отбелязва, че действие 10 относно насърчаването на морското пространствено планиране (МПП) в световен мащаб, включително евентуални международни указания на IOC-UNESCO относно МПП, е в съответствие с предишни становища на КР, където се изтъкват авангардните политики на ЕС във връзка с МПП и приносът на местните и регионалните власти. Това е и възможност за дружествата от ЕС да предоставят свързани услуги и продукти в световен мащаб;

35.

в това отношение изразява съгласие с действие 11, насочено към постигането на глобалната цел за опазване на 10 % от морските и крайбрежните райони и насърчаване на ефективното управление и реализиране на морски защитени зони (МЗЗ) с цел практическото създаване на „океански паркове“. Настоящите проучвания в рамките на подобни проекти в Австралия демонстрират ползите за туризма и рибарството в съседни региони, които могат да бъдат постигнати и на други места, включително в част от европейските брегове. Във връзка с това Комитетът изтъква значението на включването и оправомощаването на местните заинтересовани страни в процеса а определяне и управление на МЗЗ. В действителност недостатъчното ресурсно обезпечаване на МЗЗ или ограниченото наличие на научни данни може да бъде съществена бариера за устойчивото икономическо развитие, например по отношение на морската енергия и пристанищата;

36.

смята във връзка с действие 12, че една последователна стратегия на ЕС за наблюдение на океаните, националните данни относно рибарството и морска отчетност ще насърчи услугите в областта на данните и наблюдението. В това отношение съществуващите европейски и международни платформи за картографиране на океаните и морското дъно, като например Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) или програмата „Коперник“ за наблюдение на океаните, трябва да бъдат интегрирани и да станат оперативно съвместими. Инициативи като IPBES (глобална платформа и междуправителствен орган, отворен за всички държави — членки на ООН, който има за цел укрепване на връзките между науката, политиката и местните знания в процеса на вземане на решения, свързани с биологичното разнообразие и екосистемните услуги) следва да бъдат насърчавани, включително разработването на нови инструменти, като например Северния IPBES, инструмента на ЕС за картографиране и оценка на екосистемите и техните услуги (MAES) и инструмента за насърчаване на картографирането на екосистемните услуги за създаване на политики и вземане на решения (ESMERALDA);

37.

счита, че при комбинирането на различни съществуващи и бъдещи бази данни се създава интердисциплинарен набор от данни и познания за морската среда, засягащи голям брой области, като например опазване на околната среда, рибарство и аквакултури, оказване на помощ при бедствия, спешно реагиране при извънредни ситуации и услуги за оказване на спешна помощ, граничен контрол и наблюдение на миграцията, и транспорт; Комитетът е на мнение, че не са необходими допълнителни бази данни, но вече съществуващите бази данни биха могли да бъдат координирани така, че да бъдат от полза за държавите членки;

38.

подчертава, че наличието на аналогични, излишни и припокриващи се бази данни и набор от познания за морската среда и картографирането на океаните изисква повече синергии не само между различните институции на ЕС и компетентните национални институции, но също и с други държави членки и международни организации, тъй като общите данни трябва да са отправната точка за разработването на общи, презокеански решения;

39.

настоява, че трупането на познания за морската среда не трябва да бъде цел само за публичния сектор; частният сектор, дружествата в областта на рибарството и превоза на морски товари, морското инженерство, телекомуникациите, биотехнологиите и морските проучвания на находища на нефт и газ могат да играят решаваща роля в натрупването и споделянето на данни за околната среда, каквито те събират при извършване на дейността си в морето. ЕС и други международни органи трябва да предоставят стимули и да улеснят този процес, така че той да не води до ненужно натоварване;

40.

отправя отново призива си към Европейската комисия да популяризира добрите практики в използването на публично-частни партньорства в синята икономика (11). В този процес би трябвало да се вземат предвид потенциалът на малките и средните предприятия и ограниченият административен капацитет на някои от съответните национални органи;

41.

изтъква асиметричното териториално въздействие на много от предизвикателствата, отнасящи се до океаните, което означава, че морските данни, свързани с различни политики, трябва да са лесно достъпни и използваеми за местните и регионалните власти;

42.

призовава, в съответствие с предишни становища на КР относно синия растеж (12), за повече инвестиции в „синя“ наука и иновации (действие 13) и подчертава във връзка с това значението на професионалното образование и уменията на моряците, изградени в тясно сътрудничество с морските сектори;

43.

подкрепя развитието на международните научни изследвания, иновации и научни партньорства за океаните, които би трябвало да бъдат създадени с цел насърчаване на регионите, които инвестират в морски научни изследвания и иновации (действие 14). Във връзка с това европейските политики и програми като „Хоризонт 2020“, както и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) могат да са изключително полезни за развитието на научните изследвания и партньорства за океаните, включително с трети държави;

44.

отчита важната роля, която може да играе стратегията за син растеж в тази област, и призовава да се насърчават стратегически инициативи на местно и регионално равнище за разпространение на добри практики и успешни проекти и прилагането им в други региони, със специален акцент върху приложните научни изследвания и иновациите в областта на морските и крайбрежните дейности;

45.

счита, че управлението на океаните засяга местните и регионалните власти по много асиметричен начин, поставяйки ги пред предизвикателства, с които те често не са в състояние да се справят. Едновременно с това промените в регулаторните рамки, рибарството и изследването на природните ресурси в други части на света могат да окажат пряко икономическо или социално въздействие върху европейските крайбрежни общности и онези зони, които зависят в значителна степен от дейности, свързани с океаните;

46.

от друга страна счита, че европейските местни и регионални власти изпълняват проактивна роля при въвеждането на устойчиви политики за предотвратяване на прекомерния риболов и замърсяването на морската среда, което допринася за многостепенното управление в ЕС и спомага за превръщането на ЕС и държавите членки, които имат юрисдикция в над 10 % от световния океан, в пример, който да се следва при международните преговори, свързани с океаните;

47.

изисква, в съответствие със съществуващото междуинституционално споразумение и пакета за по-добро регулиране, Комисията, Съветът, Парламентът и КР редовно да организират структуриран диалог относно управлението на океаните с цел съвместното разработване на нови инициативи във връзка с морската политика, с активния принос на представители на засегнатите крайбрежни морски региони и общности в ЕС, по-специално островите, изолираните и най-отдалечените региони или техните пряко упълномощени представители; този диалог би могъл да включва съществуващите форуми на заинтересованите страни във връзка с различни свързани с морето макрорегионални стратегии на ЕС, както и представители на регионалните организации за управление на рибарството.