12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/10

1.

приветства подхода на Европейската комисия да привлече Европейския комитет на регионите за участие в прогнозното проучване на ОСП след 2020 г.; отбелязва, че селското стопанство, храните и селските райони са изправени пред големи предизвикателства, които налагат реформа на ОСП;

2.

подчертава, че ОСП играе и следва да продължи да играе основна роля в изграждането на Европа; целите, включени в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, продължават да са напълно валидни в рамките на текущия процес на преразглеждане;

3.

отбелязва, че селскостопанският сектор е вторият по големина по брой работни места промишлен сектор в ЕС, който предлага заетост на 22 млн. земеделски стопани и 44 млн. души в останалата част на веригата на хранително-вкусовата промишленост и снабдява над 500 млн. европейци с доставки на храни с най-високо качество на достъпни цени; отражението на селското стопанство върху заетостта е още по-значително, ако вземем предвид производството, разпределението и продажбата на селскостопански машини, както и производството и продажбата на селскостопански суровини;

4.

призовава ОСП да бъде претворена в справедлива, устойчива, солидарна и качествена селскостопанска политика в услуга на земеделските стопани, регионите, потребителите и гражданите; счита, че само една силна обща европейска селскостопанска и продоволствена политика може да осигури европейска продоволствена сигурност и динамични селски райони;

5.

посочва, че земеделските стопани и животновъдите са главните действащи лица и адресати на ОСП. Без тяхното участие е невъзможно прилагането на мерките за постигане на желаните цели. ОСП следва да отчита тяхната роля и участие, по-специално по отношение на необходимостта от икономически устойчиви земеделски и животновъдни стопанства, които да могат да са средство за достоен живот, поддържайки жизнени селските райони с подходящо равнище на заетост;

6.

при разработването на бъдещата ОСП следва да се имат предвид европейските потребители. Разпространяването на информация за ползите от ОСП, гарантирането на продоволствената сигурност и защитата на околната среда са предизвикателства, които следва да споделят и европейските потребители;

7.

изразява убеждението си, че за да стане професията на земеделските стопани привлекателна и за да се гарантира безопасно и висококачествено европейско селско стопанство, регулираните пазари биха позволили да се осигури по-добро възнаграждение на земеделските стопани, като се използват публични и частни мерки и инструменти за управление, които стабилизират цените на селскостопанската продукция и възпрепятстват нелоялните търговски практики; както и че е необходимо да се засили позицията на земеделските стопани по отношение на другите участници във веригата;

8.

признава, че икономическата, социалната, екологичната, териториалната и международната легитимност на ОСП обуславя нейното оцеляване; Европейското селско стопанство се отличава с важни качества, които са в основата на конкурентоспособността: капацитет за иновации, силна логистика и инфраструктура, голямо разнообразие, земеделски райони, които се отличават със значими природни, културни и исторически качества и голям брой семейни стопанства и силно развита култура на предприемачество, както и продукти, произведени съгласно строги екологични и здравни правила. Всички тези качества предлагат потенциал, който би трябвало да се използва в по-голяма степен посредством целенасочена ОСП, с цел селското стопанство и селските райони да бъдат допълнително укрепени;

9.

изразява убеждението си, че е необходимо спешно да се реформира ОСП, за да съответства в по-голяма степен на очакванията на гражданите и да се легитимира нейният бюджет в контекст, при който, при предвидени постоянни бюджетни средства, той е обект на всевъзможни апетити;

10.

изразява убеждението си, че успехът на ОСП се основава на единството и че в бъдеще не бива да се преминава към повторна национализация, и се надява, че регионите ще бъдат укрепени в съответствие с принципа на субсидиарност; като запази характера си на обща политика, ОСП трябва да бъде гъвкава, за да отчита различните модели на селскостопанско производство, по-специално в средиземноморските и най-отдалечените региони;

11.

привлича вниманието на Европейската комисия върху нарастващия интерес на потребителите към висококачествени храни и хранителни продукти местно производство на справедливи цени, които отговарят на стандартите за защита на животните, имат висока екологична и социална стойност и създават работни места и добавена стойност; това личи и от нарастването на търсенето;

12.

счита, че проследяемостта на начините на производство в хранителната промишленост, която е залог за безопасност за потребителите и производителите, трябва да бъде засилена и подкрепена;

13.

подчертава икономическата непривлекателност на професията на земеделските стопани в много сектори и подсектори на производството, влошаваща още повече възрастовата структура, която е силно неблагоприятната за обновяването на стопанствата (1); смята, че недостигът на млади хора, които да се занимават със селско стопанство, представлява заплаха за запазването на европейското семейно селско стопанство и за жизнеспособността на селските райони; счита, че е изключително важно да се прилагат мерки за подпомагане на навлизането на млади земеделски стопани в сектора;

14.

констатира, че въпреки големия си бюджет, ОСП бележи силен спад на заетостта в селското стопанство (броят на европейските стопанства е намалял с 20 % между 2007 г. и 2013 г.) и че през последните 30 години бюджетът на ОСП като процентно изражение от бюджета на ЕС е спаднал от 75 % на 40 %;

15.

припомня, че ОСП следва да насърчава селскостопанското производство, както е предвидено в Договора, като чрез нея се осигурят средства за земеделските стопани да генерират своя доход основно от пазара, по цени, които са разумни и обосновани за европейските граждани и потребители; подчертава, че многобройни проучвания показват, че ОСП изигра важна роля за съсредоточаване на селскостопанското производство в някои региони, в ущърб на други, което е в разрез с целта на ЕС за териториално сближаване;

16.

смята, че ОСП трябва да отразява разнообразните агроклиматични условия в Европа, по-специално селското стопанство в неблагоприятни природни условия, например земеделието по хълмисти пасища, в планинските райони, в средиземноморския басейн, в северните райони и в най-отдалечените региони; ОСП трябва да отчита функциите им за опазване на територията и почвите, за подкрепа и запазване на селските общности и техните културни ценности, както и ролята им за поддържането на активна социална система в тези райони;

17.

припомня, че въпреки предупрежденията на Европейската сметна палата, разпределението на публичната подкрепа остава много неравномерно сред стопанствата и сред държавите членки; отбелязва, че отпускането на преки плащания на площ доведе до силна концентрация на земеделски земи и на преките плащания, въпреки че те би трябвало да отчитат в по-голяма степен многообразието на селскостопанските модели, равнището на приходите, произведената добавена стойност, заетите работни места и да гарантират, че се запазва селското стопанство на цялата територия на Европа;

18.

отбелязва, че голям брой земеделски стопани разполагат с много нисък доход, под прага на бедността, и че това противоречи на целта на Договора от Рим „да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство“ (член 39), както и че е необходимо да се гарантират селскостопанските доходи (цени, преки помощи);

19.

счита, че помощите по ОСП следва да са насочени единствено към производителите, които действително упражняват селскостопанска дейност, а не да подпомагат неактивни стопанства, в които селскостопанските доходи са без значение за бенефициерите;

20.

отбелязва, че земеделските стопани много често са принудени да продават своите продукти на цени под тяхната себестойност, впримчени в спиралата на понижение на разходите — понижение на цените;

21.

подкрепя заключенията на експертната група на ЕК за селскостопанските пазари от ноември 2016 г. и призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение за борба с нелоялните търговски практики;

22.

отбелязва, че износът на ЕС на генетични ресурси, и по-специално породи животни, допринася за генетичната ерозия на важни местни породи, особено в трети държави, и е в противоречие с цел 15 на програмата на ООН за устойчиво развитие за опазване на биологичното разнообразие, по-специално на генетичните ресурси с отражение върху продоволствената сигурност;

23.

счита, че, както показва проучването на КР относно Програмата за отговорно поведение на пазарите в млечния сектор, регулирането на пазарите в много сектори е по-ефективно и свързано с по-малко разходи отколкото задействането на кризисни мерки впоследствие и би дало възможност за по-добро използване на бюджета на ОСП;

24.

смята, че схемите за застраховане на доходите биха могли да бъдат от по-голяма полза за застрахователите, отколкото за земеделските стопани, и да струват скъпо на данъкоплатците в случай на силен спад на цените, без да преодоляват тяхната нестабилност; изразява желание да бъде проведено проучване и да се направи оценка на въведената в САЩ схема за застраховане; трябва да се направи проучване и на специфичния случай с най-отдалечените райони, при които пазарните условия са особени;

25.

необходимо е да се разполага с ясна и стабилна законодателна рамка, която да гарантира на земеделските стопани и на животновъдите правна сигурност, така че те да могат да вземат стопански решения в средносрочен и дългосрочен план;

26.

подчертава, че ЕС, който стана най-големият вносител и износител на храни в света, увеличи своята зависимост от трети страни и разви търговска политика, която е в разрез с целите му за намаляване на емисиите на парникови газове;

27.

отбелязва, че все по-голяма част от селскостопанските продукти, произвеждани преди това в Европа, се внасят от държави с ниски разходи за работна ръка, което отслабва значително конкурентоспособността на цените на произведените в ЕС продукти;

28.

отбелязва и положителните аспекти на износа на ЕС за икономиката, когато става дума за селскостопански и хранителни продукти с висока добавена стойност, които създават приходи и заетост в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор на ЕС;

29.

отбелязва, че кооперациите, организациите на производителите и някои форми на интеграция на производителите играят ключова роля в хранително-вкусовите сектори, тъй като позволяват на земеделските стопани да концентрират предлагането, да намаляват разходите, да предоставят редица услуги и да укрепват своята позиция във веригата за доставки на храни;

30.

отбелязва, че европейският износ на излишъци (мляко на прах, пилешко месо, доматен концентрат и др.) на цени, по-ниски от европейските и африканските производствени разходи, намалява производствения капацитет на африканските страни и насърчава емиграцията на селското население, противно на ангажимента на ЕС да взема под внимание целите за устойчиво развитие (ЦУР), приети от ООН през 2015 г., в рамките на неговата „съгласуваност на политиките за развитие“; отбелязва също така, че Европейският съюз е най-големият вносител на храни от развиващите се страни, като така създава работни места в хранително-вкусовата промишленост на тези страни; констатира, че европейският внос (плодове, зеленчуци, агнешко и др.) на цени по-ниски от европейските производствени разходи намалява производствения капацитет в ЕС и носи рискове от гледна точка на безопасността на храните;

31.

отбелязва, че цените на селскостопанските продукти в Европа са все по-обвързани с най-ниската предлагана цена на световния пазар и че европейските земеделски стопани са подложени на засилена конкуренция, тъй като те трябва да спазват по-строги екологични и здравни стандарти;

32.

подчертава, че добавената стойност на труда на селскостопанското производство е съсредоточена до голяма степен нагоре и надолу по веригата, позицията на селскостопанските производители спрямо преработвателите и търговците в много случаи е твърде отслабена; по-добра концентрация по веригата между селскостопанския сектор, хранително-вкусовата промишленост и търговския сектор трябва да доведе до по-добро разпределение на маржа;

33.

отбелязва, че селските райони изостават в сравнение с градските и че тази разлика е особено тревожна поради факта, че продължава да нараства, по-специално заради бурния темп на развитие на големите градове и столиците (2);

34.

изразява съжаление във връзка с ускореното изчезване на биологичното разнообразие в селското стопанство и дивата природа, което създава заплаха за устойчивостта на селскостопанските системи и на природната среда;

35.

изразява загриженост, че ерозията и деградацията на почвите, дължащи се на недостатъчно устойчиви селскостопански практики, застрашават тяхното плодородие и че трайната промяна на естествения състав на селскостопанските почви води до загуба на пространства, необходими за осигуряване на европейска продоволствена сигурност;

36.

отбелязва замърсяването от селското стопанство на някои подпочвени води и реки, както и понякога твърде интензивната им експлоатация чрез напояване;

37.

подчертава, че изменението на климата вече оказва значително въздействие върху селското стопанство, като това засилва спешната необходимост от пренасочване на методите на производство;

38.

подчертава нуждата от това да се инвестира в иновации в цифровите технологии, които могат да окажат положително въздействие върху устойчивостта, безопасността на храните, ефективността на ресурсите, намаляването на отпадъците, късите вериги на доставка и др.; едновременно с това подчертава, че внимателно трябва да бъдат проучвани икономическите и социалните въздействия от такова развитие върху семейните стопанства; и изразява загриженост във връзка с потенциалното използване на „големи информационни масиви“ от страна на частни фирми, което създава риск земеделските стопанства да бъдат поставени под технически и финансов „надзор“.

39.

отбелязва, че има риск решението на Обединеното кралство за излизане от ЕС да доведе до намаляване на средствата за ОСП, както и до загуба на пазари на ЕС в Обединеното кралство; призовава Обединеното кралство и ЕС да запазят тясното търговско сътрудничество в областта на селското стопанство и храните;

40.

припомня, че независимо от факта, че бюджетът на ЕС за селско стопанство е едва 0,70 % от БВП на ЕС през 2014 г., той е в състояние само да подкрепя истинска обща европейска политика от стратегическо значение за продоволствената сигурност, но що се отнася до развитието на селските райони и втория стълб, ресурсите няма да достигнат достатъчно равнище в известен брой сфери и че е необходимо в бъдещия бюджет да се вземат предвид новите цели на ОСП;

41.

отхвърля идеята за съфинансиране на първия стълб на ОСП, което би поставило под въпрос факта, че ОСП е единствената интегрирана политика на ЕС, фактически би ренационализирало ОСП и би поставило в неблагоприятно положение селското стопанство на най-бедните държави на ЕС, които са зависими в по-голяма степен от европейското финансиране;

42.

отбелязва, че разходите за общественото здравеопазване от някои режими на хранене, водещи до затлъстяване, диабет и др., както и от някои земеделски практики (прекомерна употреба на антибиотици в някои видове животновъдство, съчетанието от пестициди и др.) са много по-високи от бюджета на ОСП; призовава за по-тясна координация на селскостопанската политика и политиката в областта на храните;

43.

препоръчва да се насърчава чрез предоставяне на информация и да се отдава предпочитание на потреблението на храни, които са част от здравословни хранителни режими, като например средиземноморския, с конкретни програми за подпомагане на производството на вина, плодове, зеленчуци и мед, засилвайки качеството и добавената стойност на тези производства;

44.

отчитайки специфичните характеристики на най-отдалечените региони (НОР) и факта, че не е възможно транспониране на европейския селскостопански модел в НОР, член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изрично позволява на Съвета да приема специфични разпоредби за адаптиране на законодателството на ЕС, включително Общата селскостопанска политика, при прилагането му по отношение на НОР. Във връзка с това в ОСП след 2020 г. трябва да се запази диференцираното третиране за НОР, което да се изразява в необходимото адаптиране на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), програмите POSEI, държавните помощи и други въведени инструменти;

45.

предлага бъдещата европейска селскостопанска политика след 2020 г. да бъде структурирана въз основа на следните широко споделяни цели:

46.

изтъква, че ОСП е сложна, което прави кандидатстването за отпускане на безвъзмездни средства трудно и дори рисковано за отделните предприемачи и земеделските стопани. Наложително е тя да бъде опростена, за да продължи да бъде приемана и да запази своята привлекателност. Желателно е процедурата да се опрости и ускори, особено за операции с малка стойност, като се рационализират и административните тежести;

47.

изразява желание бюджетът на ОСП да остане на достатъчно голямо равнище, което да е в съответствие с принципите, определени в европейските договори, да отговаря на нейния статут на единствена интегрирана политика на Европейския съюз, на нуждите на европейското селско стопанство, селските райони и техните общности и на общественото търсене;

48.

отбелязва, че селското стопанство може да реши много от посочените по-горе предизвикателства, свързани с климата, енергетиката, производството на храни и биологичното разнообразие. За това обаче е необходимо да се подкрепят финансово техническите инициативи и новаторските подходи в областта на предприемачеството или кооперациите, за да се ускори преходът;

49.

насочва вниманието към необходимостта, по отношение на преките плащания и плащанията на площ, от съсредоточаване на ресурсите най-вече върху малките и семейните стопанства, като същевременно се даде приоритет на финансовите решения за големите стопанства, засегнати от въвеждането на горна граница на помощите;

50.

настойчиво приканва Европейската комисия да направи точна оценка на резултатите на ОСП спрямо изпълнението на целите, заложени в Договорите на ЕС в областта на селскостопанските доходи и стабилизирането на пазарите;

51.

препоръчва да се води борба с нестабилността на цените на селскостопанските продукти, да се предоставят перспективи за доходите на земеделските стопани от пазара и веригите за доставки на храни да се направят по-справедливи (3);

52.

призовава за запазване на третирането, предоставено на най-отдалечените региони на основание на член 349 от Договора за функционирането на ЕС посредством схемата POSEI, както посочва Европейската комисия в своя доклад до Европейския парламент и Съвета от 15 декември 2016 г. (COM (2016) 797);

53.

призовава за засилване на подкрепата за лозарството, маслинопроизводството и животновъдството, практикувани на стръмни или планински терени, в необлагодетелствани райони с ниски добиви, както и в най-отдалечените райони, и да се засили подкрепата за селскостопанските методи, допринасящи за подобряването на биологичното разнообразие на ливадите и пасищата в планинските райони;

54.

призовава ЕС да използва цялото си влияние на най-големия световен вносител и износител на храни, за да промени правилата на международната търговия в селското стопанство, въведени от СТО през 1994 г., така че да се насърчат по-справедливи търговски взаимоотношения и солидарност; отбелязва, че нестабилността на цените представлява предизвикателство за европейското селско стопанство, и настоятелно призовава Европейската комисия да обмисли мерки за намаляване на рисковете, свързани със засилено излагане на световния пазар;

55.

счита, че подход, ориентиран в по-голяма степен към пазара отколкото към субсидиите, може да укрепи икономическото признаване на професията на земеделския стопанин и следователно да повиши нейната привлекателност; за тази цел препоръчва на ЕС да регулира селскостопанските си пазари, за да предотвратява недостиг или излишъци и да стабилизира цените на селскостопанските продукти на задоволителни равнища;

56.

предлага да се изгради годишен фонд за буферни спестявания, който да бъде прехвърлян всяка година, ако не бъде използван в пълния си размер (4);

57.

призовава ЕС да гарантира справедливи условия в търговските договори и двустранните партньорства, сключвани с трети държави; за тази цел разглежда задачата да не се изнасят селскостопански и хранителни продукти на цени, по-ниски от средните производствени разходи в Европа, като свързана с правото да се защитава европейското производство от внос на прекалено ниски цени, който срива производствения му капацитет или не отговаря на европейските производствени стандарти;

58.

подчертава значението на регионалните и местните къси вериги, както поради по-голямата им екологична устойчивост, що се отнася до по-малко замърсяване, създавано от превозните средства, така и поради това, че насърчават селско стопанство, което изтъква специфичното качество, традицията и икономическото и културното наследство;

59.

призовава ЕС да преразгледа главите, посветени на селското стопанство, в двустранните споразумения за „свободна“ търговия или за икономическо „партньорство“ с трети държави, които следва да разполагат с адекватни ресурси, като се даде приоритет на семейните земеделски стопанства, създаващи работни места, насочени предимно към местните и регионалните пазари и късите вериги на доставки; освен това призовава ЕС да отчита надлежно интересите на селскостопанския сектор в търговските споразумения, за да сведе до минимум рисковете за европейското производство, като определи списък с чувствителни продукти, които може да бъдат уязвими на прекомерен натиск. Настоява такива продукти, които може да бъдат чувствителни към либерализация, да бъдат обект на подходящо специално и диференцирано третиране в търговските споразумения;

60.

предлага преразглеждане на европейското законодателство в областта на конкуренцията, което да позволява на всички участници в даден сектор, включително на потребителите и публичните органи, да вземат решения за справедливо разпределение на добавената стойност и на маржовете по цялата верига за създаване на стойност, а на земеделските стопани — да постигнат по-равнопоставена позиция във веригата за доставка на храни и да укрепят позициите си на пазара;

61.

настоява за преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки в сектора на общественото хранене, така че да включва клауза за местен произход на доставките на хранителни продукти и приканва местните и регионалните власти към по-активен обмен на добри практики с цел да се насърчава храна с местен произход и местен пазар за биологично селскостопанско производство и занаятчийска преработка, създаващи работни места в селските райони;

62.

призовава научните изследвания, финансирани от бюджетите на ЕС и ЕИБ в областта на селското стопанство и селските райони, да бъдат насочени по-специално към:

63.

призовава за преминаване от преки плащания на хектар към преки плащания на хектар с фиксиран максимален размер, модулирани в зависимост от броя на заетите лица — в смисъл на активни земеделски стопани, за да се:

64.

призовава, в рамките на екологизирането, за постепенно засилване на практиките, оказващи благоприятно въздействие върху климата и околната среда, чрез:

65.

препоръчва, за да се зачитат правата на селскостопанските работници, да се намалят бъдещите преки плащания, отпускани на определено стопанство, което не е спазило действащите социални стандарти в съответната държава членка;

66.

призовава за укрепване на втория стълб на ОСП и за увеличаване на бюджета за развитие на селските райони и за по-голяма субсидиарност, за да могат държавите членки да прехвърлят средства от първия към втория стълб;

67.

насочва вниманието към значителния принос за постигането на целите на ОСП на местно и регионално равнище, даден от т.нар. подход на „водено от общностите местно развитие“ (CLLD) и LEADER, и поради това препоръчва в рамките на регионални и национални програми за прилагането на ОСП, за него да се предоставят до 20 % от средствата, предвидени за изпълнението на втория стълб;

68.

отново заявява, че в това отношение на държавите членки и регионите следва да бъдат предоставени повече правомощия за регулиране на земеделските земи и за определяне на ограничения, най-вече за справяне в Европа с явлението заграбване на земи и концентрация, което ограничава възможностите за младите земеделски стопани, когато започват дейност (5);

69.

призовава настоятелно достатъчен дял от средствата да се запази за развитието на селските райони, чрез увеличаване на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да се гарантира хармоничното и цялостно развитие на тези райони, включително осигуряването на местна инфраструктура; да се подкрепят МСП, обновяването на селата и по-широката икономическа диверсификация;

70.

Препоръчва ЕС да обръща особено внимание на най-отдалечените региони, където селскостопанският сектор е от основно значение за създаването на работни места и богатство, както и за насърчаване на развитието на хранително-вкусовата промишленост, научните изследвания и иновациите, запазването на качествени уредени пространства и тяхното подобряване, както и за борбата срещу изменението на климата;

71.

предлага средствата от втория стълб да бъдат приоритетно насочвани към:

72.

предлага да се премине от логиката на „гише“ към логиката на „договор“ между определени видове предприятия, производствени вериги и териториални единици, а изхождайки от ограничен брой цели (качество, производителност, устойчивост) — да се подкрепят иновативни проекти с такава насоченост, способни да окажат въздействие върху заетостта;

73.

предлага увеличаване на финансовата подкрепа от ЕС за развитие на селските райони, която намаля значително в сравнение с предходния програмен период, като се запазят достатъчно средства, отпускани по първия стълб;

74.

предлага значителна и силна подкрепа за устойчивите инвестиции за запазване на семейните земеделски стопанства, особено в областта на производството, разпространението и диверсификацията;

75.

препоръчва приемането на стратегия за селските райони, за да се гарантира, че всички политики на ЕС допринасят в по-голяма степен за иновациите и сътрудничеството в селските райони и развитието на селските райони в съответствие с целите за териториално сближаване (6);

76.

предлага да се опрости интегрирането на ресурсите на различните фондове, финансиращи развитието на селските райони извън селскостопанския сектор за подкрепа на:

77.

се застъпва и за по-широко използване на потенциала на селскостопанските и горските райони, по-специално крайградските, за целите на икономиката, околната среда, климата, енергетиката и рекреацията, като например местното производство на храни и енергия и селския туризъм. Това означава, че ОСП трябва да се насочи не само към земеделските стопани. Инициативите LEADER са и трябва да продължават да бъдат възможност за сътрудничество и иновации за участниците от селските и крайградските райони;

78.

призовава за задълбочена оценка на структурните фондове, с които се подкрепя развитието на селските райони и се насърчават всеобхватни политики за укрепване на тези области чрез подобряване на свързаността както в транспортно отношение, така и от гледна точка на широколентовите цифрови мрежи, балансирано с опазването на околната среда, чрез извършването на „проверка на въздействието върху селските райони“, както се препоръчва в декларацията от Корк 2.0 (7);

79.

подчертава, че едно балансирано териториално развитие трябва да предвижда подходяща подкрепа за селските и крайградските райони от хинтерланда, както и за необлагодетелстваните райони (например планинските, пограничните или други райони с неблагоприятни природни условия или демографски предизвикателства), с цел осъществяване на необходимите инвестиции за растеж, работни места, социално приобщаване и екологична устойчивост;

80.

призовава за подобряване на връзките между селските и градските райони, като по този начин бъдат изцяло включени малките градове и селските общини, така че с политиките на ЕС да не се насърчава конкуренция между градското, крайбрежното и селското измерение;

81.

приветства инициативата на Европейската комисия в подкрепа на „интелигентни села“, както и приноса на Европейския парламент за успеха на процеса, и предлага това понятие да се разшири до „интелигентни селски райони“; освен това отправя искане да му се отреди възможно най-голяма роля в обсъжданията относно въвеждането на рамка за действия на местно равнище, свързана с тази инициатива;

82.

подчертава, че е необходимо да продължи хармонизирането на правилата за функциониране на структурните фондове посредством обща стратегическа рамка, за да се улесни планирането и управлението на развитието на селските райони и да се насърчават интегрирани и ориентирани към местните условия подходи (8);

83.

предлага да се укрепи принципът на „водещия фонд“, за да се хармонизира управлението на проекти, които се финансират от няколко фонда;

84.

предлага да се проведат разисквания относно сближаването на различните фондове, отнасящи се до регионалното развитие, които не са в областта на селското стопанство.