21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/69

1.

споделя становището на Комисията, че секторът на въздухоплаването е от голямо значение за икономическия растеж, заетостта, търговията и мобилността в рамките на ЕС и извън него. Въздухоплаването е важен икономически сектор, в който се създават много работни места;

2.

подчертава обществената значимост на въздушния транспорт и важната му роля за териториалното сближаване, най-вече защото той създава възможност за отдалечените и слабо населените региони, включително островните и най-отдалечените региони, да получат достъп до по-големи общи пазари и за културен обмен. Конкурентоспособният и устойчив в дългосрочен план европейски сектор на въздухоплаването има съществено значение и за развитието на местно и регионално равнище;

3.

изразява съгласие с Комисията, че на фона на настъпилите през последните години структурни промени на международния авиационен пазар е необходима цялостна стратегия в областта на въздухоплаването, и подкрепя целта на стратегията за подпомагане на мобилността на гражданите на ЕС, за подобряване на конкурентоспособността и за постигането на екологична, икономическа и социална устойчивост по цялата верига за създаване на стойност във въздухоплаването на ЕС;

4.

подчертава, че местните и регионалните власти играят решаваща роля за развитието на летищата и на въздушния транспорт, тъй като те носят отговорността за качеството на живот на населението, околната среда и териториалното устройство. Устойчивото по-нататъшно развитие на въздушния транспорт в Европа, както и по-ефективното използване и увеличаването на капацитета на летищата изискват открито, прозрачно и основано на доверие сътрудничество между местните и регионалните власти и представителите на сектора на въздухоплаването и на летищата в областта на териториалното устройство. Това е съществено условие за общественото одобрение, от което се нуждае европейският въздухоплавателен сектор, за да засили конкурентоспособността си и да заеме водеща позиция;

5.

в този контекст изразява огромно съжаление, че местното и регионалното равнище и техните органи не се споменават при посочването на необходимостта от съвместни усилия и сътрудничество. Липсва също така перспектива от гледна точка на териториалното и пространственото устройство, както и съзнание за въздействието върху околната среда на местно и регионално равнище, а това е предпоставка за дългосрочното развитие на въздушния транспорт. Представителите на въздухоплавателния сектор съзнават тази необходимост, но тя не намира израз в стратегията;

6.

е на мнение, че през последните двадесет години либерализацията на европейския авиационен пазар донесе много ползи на регионите и на гражданите, и подкрепя предложените мерки за насърчаване на разширяването на този пазар, включително изработването на всеобхватни споразумения за въздушен транспорт на равнище ЕС с редица страни и региони, но и преговорите относно правилата за конкуренция, тъй като подобни мерки могат да допринесат за по-нататъшното либерализиране на въздушния транспорт и да гарантират равни изходни условия за лоялна конкуренция в областта на въздухоплаването. Договорените широкообхватни споразумения за въздушен транспорт следва да се съобразяват с основните конвенции на МОТ;

7.

отбелязва въздействието на либерализацията върху сектора на въздухоплаването в ЕС, но също така посочва основните нови предизвикателства, пред които е изправен секторът, а именно необходимостта да се насърчава балансирано териториално развитие, да се гарантира, че наличните и новосъздадените работни места съответстват на европейските стандарти, и да се прилагат правилата за държавната помощ;

8.

отбелязва по отношение на капацитета във въздуха, че разговори с пазарните участници създават впечатлението, че във въздуха всъщност няма недостиг на капацитет и че — усреднено — закъсненията са съвсем умерени. Съществуват обаче значителни възможности за повишаване на ефективността и подобряване на екологичните показатели, както и за намаляване на разходите чрез прилагането на Единно европейско небе (ЕЕН) и на резултатите от проекта SESAR — включително посредством общи стандарти, които могат да допринесат за отваряне на пазара за системите за управление на въздушното движение. Една ефективна, добре интегрирана система за управление на въздушното движение е от полза за регионите и е от регионален интерес, особено за отдалечените региони с малки летища. Дистанционното управление на въздушния трафик е пример за това как новите технологии могат да дадат възможност за по-ефективно функциониране на малките регионални летища;

9.

подкрепя предложението за разработване на стратегическо планиране за управлението на капацитета на летищата на равнището на ЕС при положение, че е налице недостиг на капацитет на някои по-големи летища, докато много летища не функционират с пълен капацитет. Поради факта, че като цяло е налице свръхкапацитет, трябва да се осигури ефективно използване на вече изградените инфраструктури, което ще окаже очевидно положително въздействие върху околната среда. Такова планиране на национално и регионално равнище следва да се основава на териториалното измерение. Особено важен е въпросът как съществуващият капацитет на летищата може да бъде използван по най-добрия начин. В стратегията се изтъкват разликите в свързаността, които съществуват между различните региони и които невинаги могат да се обяснят с различаващите се местни условия или с разликите в търсенето и в условията на предлагането. Тези разлики водят до значителни неблагоприятни последици за конкурентоспособността на някои региони, както и до по-слабо и по-неравномерно използване на целия потенциал и отслабват териториалното сближаване. Отправна точка би следвало да бъде осигуряването на адекватна регионална свързаност на всички европейски региони, като същевременно се избягва увеличаването на броя на нерентабилните летища, както и нарушаването на конкуренцията в случаите, в които са налице условия за функциониращ пазар;

10.

приветства факта, че Комисията ще продължи да сътрудничи с Обсерваторията на капацитета на летищата при наблюдението на развитието на вътрешно- и извъневропейските връзки, при установяването на недостатъци и предприемането на подходящи мерки. Един съгласуван и непрекъснат анализ на свързаността на регионите във връзка с прогнозираното търсене, от който да става видно кои региони не са свързани в достатъчна степен, както и какъв е съществуващият летищен капацитет, би бил ценна основа за планирането на експлоатацията и за увеличаването на капацитета на летищата. Мерките за планиране с цел подобряване на достъпността могат да окажат въздействие върху привлекателността и да разширят района, обслужван от летища с ненапълно използван капацитет. Такова планиране следва да взема под внимание както пътническите, така и товарните превози, да почива на интермодален подход и да отчита икономическите, социалните и екологичните въздействия;

11.

отбелязва, че в стратегията Комисията приканва Съвета и Европейския парламент възможно най-скоро да приемат преразгледания Регламент за слотовете, който тя представи през 2011 г. Комитетът на регионите смята, че на регионалната свързаност би трябвало да се даде по-ясен приоритет в сравнение с този към момента на представяне на предложението за преразглеждане, както и че предложението за преразглеждане на Регламента за слотовете следва да бъде изменено, така че по-ефективно да се даде приоритет на регионалната свързаност;

12.

посочва, че превозът на товари представлява значителна част от сектора на въздухоплаването, но изобщо не се споменава в стратегията за въздухоплаването. Въздушният превоз на товари е съществена част от товарните превози и логистиката, влияе върху предпоставките за развитие на регионите, най-вече на най-отдалечените региони, и е важен елемент на регионалното планиране. Важно е в планирането превозът на товари да се взема под внимание от гледна точка на интермодалната логистика. В една всеобхватна стратегия на ЕС за въздухоплаването въздушният превоз на товари трябва да се има предвид и по отношение на капацитета на летищата, на интермодалността и логистичната мрежа, а също и във връзка със специфичния аспект на шумовото замърсяване от полети късно вечер, нощем или рано сутринта;

13.

отбелязва, че условията за развитие на даден регион зависят в голяма степен от качеството на неговата международна свързаност. От регионална гледна точка първостепенна задача на сектора на въздухоплаването е да осигури добра свързаност. Поради това е на мнение, че регионите имат легитимен интерес да се стремят към засилване и подобряване на свързаността посредством разширяване на маршрутите. В случая на летищата в най-отдалечените региони тази свързаност по въздушен път е необходимост поради тяхното географско положение и липсата на други алтернативи за транспорт. В този контекст биха могли да се приложат стимули за въвеждането на нови директни полети и за маркетинг на нови дестинации. Необходима е прозрачност, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията и загуба на доверие;

14.

същевременно подчертава, че именно интегрираната интермодална транспортна система осигурява свързаността на регионите. Въздушният транспорт е от решаващо значение за връзките на дълги разстояния и за континенталните и междуконтиненталните връзки, но определящо за пътуванията „от врата до врата“ и за ползите за обществото е ефикасното взаимодействие на въздухоплаването с останалите видове транспорт в една интегрирана транспортна система. В този контекст следва също да се отбележи, че хората, които работят на или в близост до летище, се нуждаят от обществен транспорт, който да отговаря на техния график на придвижване, което обикновено се извършва извън нормалното работно време;

15.

подчертава значението на прозрачността и на диалога между летищата и авиокомпаниите при определянето на летищните такси. Освен това КР препоръчва в Стратегията на ЕС за въздухоплаването да залегне призив за координирано обвързване на летищните такси с екологични цели по отношение на шума и качеството на въздуха. Всеобхватното координирано използване на екологичните такси би било един от множество стимули, които наред с икономическите средства за контрол срещу потреблението на горива и въздействието върху околната среда могат да допринесат за по-бързото обновяване на въздушния флот, което е желателно по съображения на политиката в областта на климата и на околната среда. Комитетът на регионите отправя призив въпросът за стимулирането на ускореното обновяване на въздушния флот с оглед намаляването на въздействието на въздухоплаването върху околната среда и климата да бъде взет като цяло предвид в стратегията;

16.

изразява съжаление, че в стратегията Комисията не е отделила внимание на ролята и значението на регионалните летища за развитието на въздушния транспорт. В балансирания подход, който Комисията възнамерява да следва в съответствие с Насоките относно държавните помощи за летищата и въздухоплавателните компании (ОВ C 99, 4.4.2014 г., стр. 3), би следвало да се взема предвид нуждата от регионално развитие и свързаност на всички европейски региони — по-специално на слабо населените, отдалечените и най-отдалечените региони, тъй като явно съществува опасност пазарът да не отчита тези изисквания. Комитетът на регионите подчертава, че от регионална гледна точка задължението за обществена услуга е въпрос от решаващо значение. Следва също да се има предвид, че регионалните летища трябва да могат да бъдат подпомагани, за да постигнат устойчив праг на рентабилност в дългосрочен план. Въздушните връзки с националните икономически и административни центрове и с възловите летища с цел последващ превоз към други части на света са жизненоважни в дългосрочен план за отдалечените и рядко населените региони, за най-отдалечените региони, както и за региони, които по други причини понастоящем страдат от недостатъчна свързаност. За да се осигурят подходящи условия за развитието на тези региони, в много случаи освен транспортни услуги, осигурени чрез обществени поръчки, са необходими инвестиционни и оперативни помощи за летищата, както и гарантирането на слотове за излитане и кацане на възловите летища в най-натоварените часове, даващи възможност за продължаване на полета към други дестинации в Европа и на други континенти. Това е неотменима предпоставка за териториалното сближаване в ЕС и Комитетът на регионите е на мнение, че тя трябва да намери ясно отражение в стратегията за въздухоплаването. Комитетът на регионите отново изразява своето по-раншно становище, че Комисията следва да се съсредоточи върху големите летища, и че мерките за държавна подкрепа на малките летища, чийто среден годишен пътникопоток не надвишава 300 000 пътници годишно, не следва да попадат в обхвата на правилата за държавната помощ, тъй като те не оказват съществено въздействие върху търговията между държавите членки, тъй като поради структурата си тези летища не са в състояние да покриват своите капиталови и оперативни разходи (1) и тъй като държавните помощи имат за цел да допринасят за развитието на сигурна и икономически устойчива инфраструктура за въздушен транспорт в по-слабо свързаните региони (2). Тази разпоредба, разбира се, трябва да бъде съпроводена от значително повишаване на прага за освобождаване от прилагането на правилата за помощите за летища, които осигуряват услуги от общ икономически интерес (понастоящем определен на 200 000 пътници годишно), както и би следвало отново да започне да се прилага прагът, който беше в сила преди приемането на т.нар. Пакет Almunia за услуги от общ икономически интерес, т.е. един милион пътници годишно. Условие за определянето на такъв праг обаче трябва да бъде, че разумната степен на свързаност не би могла да бъде постигната по друг начин;

17.

счита за твърде сложно прилагането на правилата за държавна помощ, особено на Насоките за държавната помощ за летищата и въздухоплавателните компании от 2014 г., в съчетание с разпоредбите на ЕС относно услугите от общ икономически интерес и е на мнение, че това води до несигурност по въпроса как местните и регионалните власти могат да подкрепят финансово регионалните летища. Разглеждането на тези въпроси от Комисията се преценява като твърде продължително и затова процедурата за издаване на разрешение трябва да бъде изяснена и рационализирана. Несигурността и забавянията при процедурата на обработка могат да затруднят поддържането на разумна свързаност на малките, отдалечените и най-отдалечените региони, което може да се отрази отрицателно върху тяхното икономическо развитие;

18.

във връзка с преразглеждането на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) (3), чиято цел е помощите за летищни инфраструктури да бъдат изключени от задължението за уведомление, КР подкрепя изрично подхода на Европейската комисия във връзка с инвестиционните помощи за регионалните летища, според който „не е целесъобразно да се определя праг за уведомяване, изразен в размер на помощта, тъй като въздействието на една мярка за помощ върху конкуренцията зависи главно от големината на летището, а не от размера на инвестицията“. КР също така очаква от Европейската комисия при определянето на понятието за помощи за регионалните летища да осигури хармонизация с действащото законодателство на ЕС;

19.

приветства факта, че в стратегията се изтъква значението на научноизследователската и развойната дейност и иновациите с оглед запазването на водещата роля на Европа в областта на въздушния транспорт и на авиационната промишленост. Комитетът на регионите подчертава ролята на регионите, не на последно място в контекста на тяхната отговорност за работата за регионално развитие, която се извършва в сътрудничество с публичния и частния сектор и с академичните среди за научни изследвания, развойна дейност и иновации. Научноизследователската и развойната дейност, които допринасят за намаляване на въздействието на въздушния транспорт върху околната среда, са от особен интерес за местните и регионалните власти. Разработването на икономически ефективни неизкопаеми авиационни горива, например, е важна област на научните изследвания;

20.

е убеден, че съществува голям потенциал за използването на безпилотни летателни апарати (дронове) на местно и регионално равнище, особено в слабо населените региони на Европа, и подкрепя целта Европа да бъде авангард в разработването и прилагането на технологията на дроновете. Пример за област на приложение с голям потенциал за развитие е селското стопанство, където използването на дронове може да допринесе за трайно повишаване на ефективността. Очаква се гамата и броят на услугите, които могат да бъдат предоставяни с дронове, значително да се разширят, което би било от полза за предприятията и гражданите, но в същото време нарастващото използване на дронове означава, че ще трябва да се вземат под внимание и да се разгледат въпросите, свързани с безопасността във въздуха и на земята, неприкосновеността на личния живот, отговорността, регулирането на използването на радиочестотния спектър и общественото одобрение. Във връзка с това Комитетът на регионите извърши оценка на въздействието на дроновете на местно и регионално равнище. Комитетът на регионите се застъпва за хармонизирани основополагащи правни разпоредби на европейско равнище относно всякакво използване на дронове, които да се основават на съзнание за риска и да зачитат принципа на субсидиарност. Той подчертава необходимостта от диалог между Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), която има за задача да разработи такива основополагащи разпоредби, и съответните заинтересовани участници на национално, регионално и местно равнище в държавите членки. Технологията на дроновете ще придаде на въздухоплаването местно и регионално разпространение, различно от досегашното, и това териториално измерение трябва да бъде разгледано в законодателните и регулаторните разпоредби. Общоприложимите хармонизирани правни разпоредби относно дроновете трябва също така да включват разпоредби за сертифицирането и типовото одобрение на обучението и уменията за обслужването и поддръжката на дроновете, така че да се гарантира свободното движение на тези специалисти, както и установяването на предприятия на територията на Европейския съюз;

21.

отбелязва с учудване, че изменението на климата, което е едно от най-големите общи предизвикателства за бъдещето, е застъпено съвсем слабо в стратегията. Във връзка с това посочва необходимостта от разрешаване на въпросите за фрагментацията на европейското небе и липсата на глобални действия за смекчаване на последиците от изменението на климата като основни фактори, възпиращи намаляването на емисиите на въглероден диоксид. Въвеждането в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) на глобален механизъм за смекчаване на въздействието на въздухоплаването върху климата е добро и важно начинание, което обаче не трябва да бъде пречка за това в Европа, в съответствие с посочените в стратегията цели, да се запазят и с течение на времето да се повишават високите екологични стандарти и да се преследват по-амбициозни от определените от ИКАО базисни цели. Би трябвало да се отделя специално внимание на облекчаване на проблемите с достъпността и конкурентоспособността, възникващи за регионите, посочени в член 349 от ДФЕС;

22.

изразява съжаление, че авиационната индустрия (заедно с корабоплаването) останаха изключени от миналогодишното Парижко споразумение за климата. Като припомня, че за полетите в рамките на ЕС вече се прилага схемата на Съюза за търговия с емисии (СТЕ), силно насърчава прилагането на този механизъм извън границите на ЕС, така че да се ограничат емисиите на въглероден диоксид. По тази причина КР настоятелно насърчава ИКАО да постигне напредък по този въпрос по време на предстоящото 39-о Общо събрание;

23.

подчертава, че въздействието върху климата е отговорност, която следва да се носи съвместно от всички участници; важно е то да се наблюдава от всеобхватна перспектива и въздействието на въздухоплаването върху климата да не се разглежда изолирано. На местно и регионално равнище значителен дял от емисиите на въглероден диоксид — до 50 %, се генерират от сухопътния транспорт и летищните дейности. Сътрудничеството между местните и регионални власти, частните дружества и летищата за разработване на щадящи климата, интермодални транспортни решения е един от примерите за инициативи, които биха могли да дадат осезаем принос за намаляване на въздействието върху климата. Много летища работят по амбициозни програми, които допринасят за значително понижаване на въглеродните емисии на европейските летища. Комитетът на регионите счита, че в стратегията за въздухоплаването следва да се отдели дължимото внимание на отговорността и потенциала на местните и регионалните власти във връзка с активното ограничаване на емисиите на въглероден диоксид от въздухоплаването;

24.

разглежда шума от самолетите като основното предизвикателство, което трябва да бъде решено, за да може секторът на въздушния транспорт в ЕС да продължи да се развива. Отбелязва с учудване, че тази така важна за въздушния транспорт проблематика е разгледана толкова неадекватно. Шумът от самолетите причинява сериозни здравни проблеми и понижава качеството на живот. Тъй като местните и регионалните власти отговарят за здравето, безопасността и благоденствието на гражданите и за териториалното устройство, на тях се пада ключова роля в управлението на шума от самолетите в близост до летища и при решаването на конфликтите на интереси, свързани с този проблем;

25.

призовава, освен това, за по-задълбочено проучване на другите въздействия на въздухоплаването върху околната среда, по-специално на емисиите на азотен оксид и фини прахови частици. В стратегията се упоменават резултатите, които се очакват от проектите за научноизследователска и развойна дейност, например „Чисто небе“ и SESAR и се посочва, че годишен доклад относно околната среда ще позволи на ЕС, държавите членки и авиационния сектор да проследяват по-добре екологичната ефективност на въздушния транспорт и да оценяват ефикасността на различните мерки. Комитетът на регионите приветства тази системна, последователна и редовна оценка на екологичната ефективност. За местните и регионалните власти е от голямо значение да имат достъп до данни от по-ниско географско равнище;

26.

счита, че ключовата роля на местните и регионалните власти в стратегията за въздухоплаването следва да бъде изрично призната, и призовава за развиването на добри практики за сътрудничество между летищните оператори и местните и регионалните власти. Примерите на добри практики следва да бъдат изтъквани, за да се поощрява и подкрепя такова развитие;

27.

призовава, във връзка с въздействията върху околната среда, за два основни подхода, които да се допълват взаимно: първо, генерирането на емисии следва да се ограничава при източника и тук силно влияние имат международните стандарти и инструменти. Вторият подход се състои в ограничаването на местните емисии и/или тяхното възействие посредством ефикасно териториално-устройствено планиране и други мерки на местно и регионално равнище посредством сътрудничество между местните и регионалните власти и представители на летищата и авиационния сектор. Значението на планирането на местно и регионално равнище и ключовата роля на местните и регионалните власти в този контекст обаче въобще не се споменават в стратегията, което представлява сериозен пропуск.