EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014IP0037

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС (2013/2960(RSP))

OB C 482, 23.12.2016, p. 114–116 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 482/114


P7_TA(2014)0037

Зачитане на основните права за свободно движение в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС (2013/2960(RSP))

(2016/C 482/15)

Европейският парламент,

като взе предвид членове 21, 45, 47 и 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (1), и по-специално член 7 от нея,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза (2),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (3) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (4),

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

като взе предвид публикуваното на 14 октомври 2013 г. проучване относно последиците върху системите за социална сигурност на държавите членки на правата на неактивните мигранти в ЕС на специални, независещи от вноски парични помощи и на здравеопазване, предоставяни на основание местожителство,

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Свободното движение на гражданите на ЕС и техните семейства: пет действия за промяна“ (COM(2013)0837),

като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Европейската комисия Рединг пред Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 5 декември 2013 г. относно свободното движение,

като взе предвид изявлението на члена на Европейската комисия Ласло Андор от 1 януари 2014 г. относно премахването на ограниченията пред свободното движение на работници от България и Румъния,

като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (5),

като взе предвид своята резолюция от 29 март 2012 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС (6),

като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че правото на свободно движение е една от четирите основни свободи на ЕС, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз като основен елемент на европейската интеграция, пряко свързани с гражданството на ЕС;

Б.

като има предвид, че свободното движение е в основата на ценностите на ЕС, като предоставя на неговите граждани възможността да избират къде да живеят и работят и създава мобилност и развитие на трудовия пазар, в образователната система и извън нея;

В.

като има предвид, че свободата на движение е право, гарантирано на всички европейски граждани, независимо от съществуването на потенциален граничен контрол, въведен от някои държави членки за влизането на граждани на ЕС на тяхна територия; като има предвид, че фактът, че не всички държави членки са част от Шенгенското пространство, не засяга правото на всички граждани на ЕС на свобода на движение в рамките на Съюза;

Г.

като има предвид, че гражданите на ЕС разглеждат свободното движение като правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, като най-положителното постижение на ЕС, носещо икономически ползи за икономиката на тяхната страна;

Д.

като има предвид, че приносът на работниците от ЕС към социалната система на приемащата държава е равен на този на работниците от съответната държава;

Е.

като има предвид, че предимствата на свободното движение на мобилните работници от ЕС за развитието на приемащата държава са видими в цяла Европа, особено в областта на здравеопазването, селското стопанство и строителството;

Ж.

като има предвид, че свободата на гражданите на ЕС да пребивават навсякъде в ЕС се отнася за всички граждани на ЕС без ограничения, но при изпълнение на определени условия, като например определените в Директива 2004/38/ЕО, съгласно които след три месеца съответният гражданин на ЕС трябва да отговаря на правните условия, за да не се превърне в тежест за приемащата държава; като има предвид, че свободното движение на работници е основен стълб на успеха на единния пазар на ЕС; като има предвид, че макар само 2,8 % от всички граждани на ЕС да живеят в държава членка, различна от тяхната собствена, те въпреки това представляват ключов елемент за успеха на вътрешния пазар и дават тласък на развитието на европейската икономика;

З.

като има предвид, че съгласно принципа за равно третиране и недопускане на дискриминация всички граждани на ЕС имат права и задължения, еднакви с тези на гражданите на приемащата държава (Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се основават на този принцип); като има предвид, че във връзка с тези принципи всички държави членки са свободни да вземат решения какви обезщетения за социална сигурност да предоставят и при какви условия; като има предвид, че правилата на ЕС относно координирането на системите за социална сигурност не допускат дискриминация относно обезщетенията за социална сигурност в случая на граждани на ЕС, които са работници, преки членове на семейството на работниците или които имат обичайно пребиваване във въпросната държава членка;

И.

като има предвид, че модерното европейско общество, по-специално предвид индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност сред работниците;

Й.

като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен социално-икономически пример както за ЕС, така и за държавите членки, и представлява крайъгълен камък на интеграцията на ЕС, икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално равнище, противодействието на отрицателните последици от икономическата криза и утвърждаването на Съюза като по-мощна икономическа сила, готова да посрещне предизвикателствата на глобалните промени;

K.

като има предвид, че преходните разпоредби за свободното движение на работници от България и Румъния бяха премахнати от 1 януари 2014 г.;

Л.

като има предвид, че Съветът потвърди още веднъж подкрепата си за свободното движение и призна взаимните ползи, които то носи, например в неотдавнашния дебат в Съвета по правосъдие и вътрешни работи (8 октомври 2013 г., 5-6 декември 2013 г.);

M.

като има предвид, че с наближаването на европейските избори свободното движение на граждани на ЕС се превърна в пропагандна тема за някои политически партии; като има предвид, че съществува риск този дебат, ако не бъде воден рационално, да доведе до превръщането на гражданите на ЕС от някои държави членки или на мобилните граждани на ЕС в изкупителни жертви, както и до засилване на расизма и ксенофобията; като има предвид, че високопоставени европейски политици наскоро направиха няколко изявления, които подкопават правото на свободно движение;

Н.

като има предвид, че съгласно последните проучвания на Комисията мобилните работници са нетни вносители в икономиките и бюджетите на приемащите държави; като има предвид, че данъците и социалните осигуровки, внасяни от мобилните работници като група в бюджетите на приемащите държави, са повече от получаваните от тях помощи, а разходите за здравеопазване за икономически неактивните мобилни граждани на ЕС са много ниски в сравнение с общите разходи за здравеопазване (0,2 %) или икономиките на приемащите държави (0,01 % от БВП) и гражданите на ЕС представляват много малък дял от получателите на специални, независещи от вноски парични помощи;

1.

Призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Договорите относно правилата на ЕС за свободно движение и да гарантират, че принципите на равенство и основното право на свобода на движение се спазват за всички държави членки;

2.

Силно се противопоставя на позицията, възприета от някои европейски лидери, които призовават за промени и ограничения за свободното движение на гражданите; призовава държавите членки да се въздържат от предприемането на всякакви действия, които биха могли да засегнат правото на свободно движение, което се базира на основното законодателство на ЕС;

3.

Отхвърля изцяло всякакви предложения за определяне на максимален брой мигранти в ЕС като противоречащи на заложения в Договора за ЕС принцип за свободно движение на хора; посочва, че мобилността на работната сила допринася за конкурентоспособността на европейската икономика;

4.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят стриктно прилагане на правото на Съюза, за да се гарантира, че всички работници от ЕС биват третирани еднакво и не биват дискриминирани по отношение на достъпа до заетост, условията на заетост и труд, трудовото възнаграждение, уволнението, социалните придобивки и данъчните облекчения, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция между предприятията; също така настоятелно призовава националните органи да противодействат на всякакви необосновани ограничения или пречки пред правото на работниците на свободно движение, както и на всяка експлоатация на работници;

5.

Припомня, че свободното движение на работници предоставя на всеки гражданин на Съюза, независимо от неговото местопребиваване, правото на свободно движение в друга държава членка, за да работи и/или да пребивава в нея за целите на трудовата заетост;

6.

Приветства съобщението на Комисията COM(2013)0837, с което се определят пет действия за подпомагане на държавите членки и техните местни органи в прилагането на законодателството и инструментите на ЕС в пълния им потенциал, и в това отношение подкрепя изцяло следните действия, които да бъдат приложени съвместно с държавите членки: подпомагане на държавите членки в борбата срещу фиктивните бракове (наръчник); подпомагане на органите в прилагането на правилата на ЕС за координиране на социалната сигурност (практическо ръководство); подпомагане на органите да се справят с предизвикателствата на социалното приобщаване (финансиране); обмен на най-добри практики между местните органи; както и обучение и подкрепа на местните органи за целите на прилагане на правилата на ЕС за свободно движение;

7.

Призовава държавите членки да не дискриминират мобилните работници от ЕС, като погрешно свързват правото на свободно движение за целите на трудовата заетост с предполагаеми злоупотреби със системите за социална сигурност; подчертава, че никоя от държавите членки, които отправят твърдения за въпросната тежест, не е представила доказателства на Комисията, както е било изискано;

8.

Призовава Комисията да предприеме системен и задълбочен мониторинг на зачитането на основното право на свободно движение на работници от ЕС; насърчава Комисията да продължи полаганите понастоящем усилия да гарантира, че държавите членки транспонират и прилагат изцяло и по правилен начин Директива 2004/38/ЕО, като използва в пълна степен правомощието си да започва производство за установяване на неизпълнение на задължения;

9.

Призовава държавите членки към пълно и прозрачно използване на наличните ресурси по европейски фондове (като Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие) за насърчаване на интеграцията, социалното приобщаване и борбата срещу бедността и към подкрепа за усилията на местните общности, насочени срещу нарастването на броя на маргинализираните граждани;

10.

Припомня на държавите членки тяхната социална отговорност да се борят срещу злоупотребите с техните социални системи, независимо от това дали те са извършени от техни граждани или от граждани на други държави членки; призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Директива 2004/38/EC и да предприемат действия по отношение на евентуални злоупотреби;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.


(1)  ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

(2)  ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 6.

(6)  ОВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 74.


Top