17.11.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 383/91

Докладчик: г-н

Gintaras MORKIS

Съдокладчик: г-н

Cristian PÎRVULESCU

1.1.

Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) дадоха начало на публично обсъждане на новата Европейска политика за съседство (ЕПС). Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства това преразглеждане на ЕПС и счита, че то е навременно и изключително важно.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че настоящата ЕПС не отразява реалността в съседните на ЕС страни и той се сблъска с много предизвикателства, които не бяха преодолени по подходящ начин. Необходими са радикални промени в механизма и инструментите на ЕПС.

1.3.

Държавите, участващи в ЕПС, имат различни външнополитически приоритети и амбиции за своите отношения с ЕС. Ето защо ЕИСК подчертава необходимостта от прилагане на принципите на диференциация и гъвкавост. ЕИСК отбелязва, че южният и източният географски обхват на ЕПД следва да бъде запазен, но че политиките, свързани с отношенията следва да се развиват и подобряват. Някои от страните, които понастоящем участват в ЕПС, следва да се приемат от ЕС като истински партньори, а други — като съседи. Същевременно ЕИСК подчертава, че приемането на демократичните ценности и зачитането на правата на човека, следва да бъдат приложими към всички държави, тъй като прилагането на двойни стандарти би демотивирало другите държави в рамките на ЕПС.

1.4.

В съвместния си документ за консултация „Към нова политика за съседство“ Европейската комисия повдига много въпроси. Въпреки това, в настоящото становище ЕИСК ще се концентрира върху най-важните сред тях — позициите на гражданското общество в държавите от ЕС и страните партньорки.

1.5.

ЕИСК приветства неотдавнашните консултации с южните партньори, проведени в Барселона на неофициалната министерска среща за бъдещето на ЕПС (Барселона, 13 април 2015 г.) — по време на която участниците потвърдиха намерението си да работят заедно за създаване на пространство на просперитет и добросъседство в Средиземно море — и съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство (Рига, 21 и 22 май 2015 г.) — по време на която участниците потвърдиха своя ангажимент за по-нататъшно укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи, както и за утвърждаване на принципите и нормите на международното право. Важно е ЕС да остане ангажиран с подкрепата за териториалната цялост, както и с независимостта и суверенитета на всички свои партньори.

1.6.

ЕИСК предлага новата ЕПС да се съсредоточи върху дейности, които се стремят да увеличат сигурността на хората и стабилността на съседните на ЕС държави, както и върху дейности, които създават по-добри икономически и социални условия — и просперитет — в държавите партньорки от ЕПС. Основната цел на обновената ЕПС следва да бъде да гарантира сигурността на хората, както и да им осигури възможност за достоен живот и просперитет в тяхната страна, лишен от насилие, потисничество и бедност. ЕПС следва активно да се ангажира с мерки за изграждане на доверие и следкризисни действия.

1.7.

ЕИСК подчертава, че по-добрата заетост, устойчивата и пазарно функционираща икономика, привличането на чуждестранни инвестиции, ефективните и достъпни обществени услуги и социалната защита осигуряват основа за стабилност, сигурност и дори демократизация. Наред с две важни инициативи, които съдържат основните движещи сили за по-нататъшната интеграция на страните от ЕПС в ЕС, а именно либерализацията на търговията (състояща се основно от споразумения за асоцииране — СА и задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия — ЗВЗСТ) и мобилността и облекчаването на визовия режим (или либерализирането на визовия режим за отделни страни), ЕИСК смята, че образованието и професионалното обучение (особено за младите хора) са третата инициатива от голямо значение в рамките на новата ЕПС.

1.8.

ЕИСК предлага ЕПС да не губи връзката с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Едновременно с оценяването на интересите и реакциите на заинтересованите страни отвъд зоната на ЕПС, ЕС следва да заема твърда позиция и да гарантира, че никой няма да налага волята си на суверенни държави, нито да диктува дневния ред или целите на държавите от ЕС и ЕПС.

1.9.

ЕС следва да работи в по-тясно сътрудничество с други международни организации, като НАТО и ООН, за да защитава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички държави от ЕПС. Необходими са по-добра дипломация и комуникация извън зоната на ЕПС (особено с гражданското общество) като инструмент за предотвратяване на конфликти и за създаването на взаимноизгодни отношения, водещи до икономически напредък и повишаване на жизнения стандарт.

1.10.

ЕИСК призовава за управление на мобилността и миграцията чрез насърчаване на солидарността между държавите членки, като част от глобалния подход на ЕС. Партньорствата с ЕПС и други страни са важни инструменти за справяне със значителните предизвикателства, пред които е изправена тази политика. ЕС следва да действа бързо и съгласувано за справяне с хуманитарната криза в Средиземно море.

1.11.

ЕИСК подчертава, че облекчаването и либерализирането на визовия режим продължават да бъдат ключови инициативи от гледна точка на партньорите в ЕПС. ЕИСК приветства преговорите за сключване на споразумение за реадмисия с Мароко и началото на преговорите за сключване на споразумение за облекчаване на визовия режим. Комитетът очаква преговорите по споразуменията за облекчаване на визовия режим и реадмисия с Тунис и Йордания. Споразуменията за либерализиране на визовия режим (с Молдова) и споразуменията за облекчаване на визовия режим (с Украйна, Армения, Азербайджан и Грузия) следва да се прилагат изцяло и да се превърнат в примери за подражание за всички страни по ЕПС.

1.12.

ЕИСК предлага да се засили още повече ролята на гражданското общество по три основни начина: чрез овластяване на гражданското общество, позволявайки му да предоставя по-добра подкрепа за процесите на стабилизация и демократизация; чрез по-голямо включване на гражданското общество в свързаните с ЕПС ангажименти и дейности; и накрая, чрез по-добро използване на експертния опит и ресурсите на европейското гражданско общество в подкрепа на развитието на гражданското общество в страните от ЕПС.

1.13.

ЕИСК призовава за пълно признаване на спазването на основните човешки и социални права, по-конкретно свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне. Социалният диалог също следва да се насърчава в южното и източното измерение на ЕПС. ЕИСК призовава към зачитане на независимостта на социалните партньори и организациите на гражданското общество (ОГО).

1.14.

ЕИСК подчертава, че е важно да се насърчава диалогът и постигането на консенсус между културните, икономическите и политическите институции. ЕИСК счита че стабилизацията и демократизацията в страните от ЕПС зависят от жизнеспособността на културни и религиозни модели, които следва да бъдат толерантни и приобщаващи.

1.15.

ЕИСК предлага ЕС да изпрати ясен сигнал на гражданите на страните от ЕПС, като посочи, че политиката е за техните народи, за тяхната сигурност и за тяхното благоденствие. Съпричастността на равнище гражданско общество следва да се превърне в приоритет в целия ЕС. Прегледът на ЕПС трябва да насърчава по-добрата комуникация във връзка с интересите и ценностите на ЕС, както в рамките на ЕС, така и в страните партньорки.

2.1.

ЕС се нуждае от сътрудничещи му съседи, за да се чувства сигурен и проспериращ. ЕПС имаше амбициозната цел да поощрява съседните страни да осъществяват политически и икономически реформи в замяна на достъп до пазарите на ЕС, по-голяма мобилност и финансова подкрепа. Нарастващите предизвикателства пред сигурността и геополитическите сътресения в съседните на ЕС държави допълнително подчертаха значението на една стабилна, демократична и благоденстваща зона на съседство.

2.2.

Драматичните промени в съседните на ЕС държави представляват заплаха и за държави от ЕС. Прилагането на Източното партньорство (ИП) провокира агресивната политика на Русия не само към съседите на ЕС, но и към държави — членки на ЕС, особено скандинавските страни и страните от Централна и Източна Европа. Конфликтите, съпроводени с насилие в Сирия, Ирак и Либия доведоха до хуманитарна криза и рискове, свързани с тероризъм, които също могат да се разпрострат към ЕС.

2.3.

ЕС трябва да признае ролята си и влиянието си върху страните от ЕПС и техните съседи, които допринесоха за политическите и социалните сътресения и насочиха интересите на някои заинтересовани страни отвъд границите на страните от ЕПС. Арабската пролет и последиците от нея, както и украинската криза, следва да се разглеждат като доказателство за това, че ЕС оказва значително въздействие върху социалните и политическите процеси. ЕС допринесе за повишаването на осведомеността на хората и засили стремежите им по отношение на техните правителства; ЕС, поне отчасти, събуди гражданските сили, които инициират политически дейности.

2.4.

Едновременно с това ЕПС донесе и някои разочарования, както в страните от ЕС, така и в тези от ЕПС. Затова са необходими радикални промени за преразглеждане на ЕПС и нейните инструменти, които следва да се основават на принципите на диференциация и гъвкавост. Южният и източният географски обхват на ЕПД следва да бъде запазен, но политиките, свързани с отношенията следва да се развиват и подобряват. ЕПС следва да стимулира всички съседни страни да се превърнат в реални партньори за диалог и сътрудничество.

3.1.1.

ЕИСК отбелязва, че подобряването на отношенията между ЕС и страните от ЕПС ще зависи от няколко фактора: стабилност, прозрачност, свободен пазар и дългосрочна стратегия. Преразгледаната ЕПС следва да се концентрира върху създаването на условия за устойчиво икономическо и социално развитие в страните от ЕПС. По-добрата заетост и пазарно функциониращата икономика създават висока добавена стойност за обществото като цяло, като по този начин осигуряват основа за стабилност, сигурност и дори за демократизация. ЕС следва да се концентрира повече върху по-добре финансирани инструменти, предоставящи подкрепа за икономическите корекции, необходими за повишаването на конкурентоспособността, за инициативи за устойчиви инвестиции на предприятията, и за корекции на икономическото производство, насочени към създаване на по-висококачествена заетост. Специално внимание следва да се отдели на икономическото овластяване на младите хора, жените и маргинализираните групи. Инициативите за икономически растеж и заетост трябва да бъдат осигурени с подходящо финансиране и да бъдат придружени от специализирани програми. При прилагането на такива програми може да се използват добрите практики от програмата „Инициатива за социално сближаване“, свързана с „Пакта за стабилност за Югоизточна Европа“ (1).

3.1.2.

Образованието и професионалното обучение представляват най-добрата дългосрочна инвестиция в икономически растеж и устойчива сигурност. ЕС следва да разгледа възможностите за разширяване на програмата „Еразъм+“, за да се даде възможност на страните от ЕПС да увеличат участието си. Тези програми предоставят най-добрия механизъм за споделяне на академичните и професионалните умения в ЕС с най-напредналите партньори от ЕПС. ЕИСК приветства публикуваната през октомври 2014 г. първа международна покана за участие в „Еразъм+“ и насърчава ЕС да разшири възможностите за участие на страните от ЕПС, в допълнение към увеличаването на финансирането за други инструменти за образование и професионално обучение.

3.1.3.

ЕС следва да се стреми да завърши пространството на свободна търговия между ЕС и всички страни от ЕПС. Това може да се разглежда като изключително важен инструмент за укрепване на трайния икономически и социален просперитет. ЕС следва да се стреми по-активно да интегрира партньорите по ЕПС в единния пазар на ЕС, по-специално чрез създаване на ЗВЗСТ веднага след като бъдат покрити необходимите критерии. Страните от ЕПС, за които по-нататъшната интеграция е приоритет, могат да се концентрират върху процеса на подписване на СА/ЗВЗСТ, докато други биха могли да се включат в алтернативни платформи за сътрудничество (като Европейския енергиен съюз и др.). Въпреки това СА/ЗВЗСТ не следва да се разглеждат като самоцел или като единствен възможен вариант. Стойността им следва да бъде оценена от гледна точка на положителното им въздействие върху устойчивото икономическо развитие, иновациите, постоянната заетост и засиления бюджетен капацитет в страните от ЕПС.

3.1.4.

ЕИСК приветства стартирането на ЗВЗСТ механизъм на ЕС за МСП, насочен към осигуряването на подкрепа за МСП от Грузия, Молдова и Украйна, за да им се помогне да се възползват от новите търговски възможности, произтичащи от ЗВЗСТ и да постигнат по-високи стандарти за качество в съответствие с най-добрите практики на ЕС. Третият бизнес форум на ИП (Рига, 21 май 2015 г.) подчерта, че за оползотворяването във възможно най-голяма степен на СА/ЗВЗСТ следва да бъдат осигурени допълнителни инструменти, които да помагат на предприятията да се преструктурират и приспособяват към по-високите стандарти. Освен това беше посочено, че предприемаческите дейности и търговията следва да се рекламират по-добре в региона.

3.1.5.

Подкрепата за реформата в публичната администрация, правосъдието, сектора на сигурността, правната уредба и ефективното прилагане на законодателството следва да бъде една от най-осезаемите дейности на новата ЕПС. Положителни тенденции, като например увеличаване на инвестициите в страните от ЕПС и засилване на сътрудничеството между ЕС и предприятията от ЕПС, могат да бъдат създавани единствено чрез постигане на видим напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност в съседните на ЕС държави. Всички съседни на ЕС държави се сблъскват с широко разпространена корупция. Въпреки положените усилия за ограничаването ѝ, тя продължава и прониква във всички слоеве на обществения и личния живот. Поради това ЕС следва, като част от своите програми за финансиране, да подобрява свързаността с условия за надеждни антикорупционни мерки и да разработи стабилен механизъм за мониторинг на изпълнението. Същото внимание следва да се обърне и на повишаването на ефективността, жизнеспособността и достъпността на социалните, образователните и здравните услуги в страните от ЕПС, тъй като те са от основно значение за качеството на живота и безопасността на хората, живеещи в тези държави.

3.2.1.

Стабилността и сигурността на хората следва да се превърнат в най-важната цел на ЕПС. ЕИСК счита, че сигурно и проспериращо съседство може да се установи само ако сигурността на хората в региона значително се увеличи. Качеството на управлението и зачитането на правата на човека, липсата на престъпления и физически заплахи, приобщаващото икономическо развитие, социалната защита и опазването на околната среда са все фактори, които определят стабилността на региона в средносрочна и дългосрочна перспектива. Нестабилността в съседните на ЕС страни и липсата на надеждност, от която страдат моделът на ЕПС и неговите инструменти, не бива да водят до намаляване на амбициите или отказ от ангажиментите на ЕС. Програмите и инструментите за стабилност и предотвратяване на конфликти следва да бъдат сред приоритетите на новата ЕПС.

3.2.2.

ЕС следва да работи в по-тясно сътрудничество с други международни организации, като НАТО и ООН, за да защитава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички държави от ЕПС. Необходими са по-добра дипломация и комуникация извън зоната на ЕПС (особено с гражданското общество) като инструмент за предотвратяване на конфликти и за създаването на взаимноизгодни отношения, водещи до икономически напредък и повишаване на жизнения стандарт.

3.2.3.

ЕПС трябва да играе основна роля в предотвратяването на радикализацията и борбата с тероризма и организираната престъпност. В допълнение към предприемането на необходими и пропорционални мерки за борба срещу тероризма, ЕС трябва да използва съществуващите инструменти на ЕПС, за да се справи с факторите, определящи неговото разпространение. Необходими са инвестиции в образованието и икономически възможности, заедно с мерки за подобряване на управлението (2).

3.2.4.

Новата ЕПС следва да се отнася до хармонизирането на „твърдите“ и „меките“ правомощия. ЕПС не бива да губи връзката си с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Настоящото преразглеждане на ЕПС следва да бъде тясно свързано с преработената стратегия за сигурност на ЕС.

3.2.5.

Въпросът за „съседите на съседите“ е от изключителна важност.. Никой не може да налага волята си на независими държави, нито да определя дневния ред или целите на ЕС и страните от ЕПС. ЕИСК подчертава, че би било по-ползотворно за Русия да участва в усилията за създаване на стабилни, демократични и икономически развити държави, вместо да се противопоставя на страни от ЕПС, които се стремят към по-нататъшна интеграция с ЕС.

3.3.

3.3.1.

Облекчаването на визовия режим продължава да бъде ключова инициатива от гледна точка на партньорите в ЕПС. ЕИСК приветства преговорите за сключване на споразумение за реадмисия с Мароко (започнали през януари 2015 г.) и началото на преговорите за сключване на споразумение за облекчаване на визовия режим. Комитетът очаква преговорите по споразуменията за облекчаване на визовия режим и реадмисия с Тунис и Йордания. Споразуменията за либерализиране на визовия режим (с Молдова) и споразуменията за облекчаване на визовия режим (с Украйна, Армения, Азербайджан и Грузия) следва да се прилагат изцяло и да се превърнат в примери за подражание за всички страни по ЕПС. ЕИСК счита, че споразумения за либерализиране на визовия режим с Украйна и Грузия са мощен инструмент, който насърчава тези държави да се интегрират с ЕС по-бързо. При все това тяхното прилагане следва да бъде придружено от увеличаване на международната подкрепа, за да се гарантират териториалната цялост и контролът на техните граници.

3.3.2.

Европейската политика на съседство следва да бъде част от глобален подход към миграцията и мобилността. Важно е ЕС да насърчава имиграцията с цел работа или образование посредством законни, гъвкави и прозрачни процедури (3).

3.3.3.

В отговор на неотдавнашните събития, които доведоха до увеличаване на миграционните потоци от Северна Африка — потоци, които за жалост доведоха до значителен брой смъртни случаи — ЕС следва незабавно да предприеме действия за защита на живота на тези, които възнамеряват да достигнат територията на ЕС. ЕС следва да се ангажира с по-сериозна и мащабна работа със страните, включени в тези миграционни потоци — държавите на произход и на транзитно преминаване.

3.3.4.

ЕС следва да сключи споразумения с трети държави, по-специално със своите съседи, страните на произход на имигрантите и страните на транзитно преминаване, като вземе под внимание специфичните обстоятелства във всяка страна. Приоритетите, посочени в тези партньорства за мобилност включват фактори, свързани с икономическата миграция и мобилността. Следва да се даде по-голям приоритет на организирането на законната имиграция, визовата политика, признаването на квалификациите, мобилността в областта на образованието, социалноосигурителните права, както и приноса на миграцията и мобилността за развитието (4). Приоритет е реформата на Frontex, която следва да се превърне в европейска служба за гранична охрана, подкрепяща държавите членки, като бъде разработена по-ефективна и стандартизирана система за отчетност за нейните дейности (5).

3.4.

3.4.1.

ЕПС следва да бъде преформулирана, за да се приложи по-гъвкаво принципът на диференциация, както по отношение на географското положение, така и — в рамките на регионите — в съответствие със стремежите на държавите, участващи в ЕПС, гражданските свободи и правата на човека, институционалният капацитет и нуждите, свързани със сигурността. Въпреки че подкрепят принципа на диференциация, всички страни партньори следва да се ангажират със спазването на основните права и принципа на правовата държава. Приемането на демократичните ценности и зачитането на правата на човека следва да бъдат еднакво приложими към всички държави, тъй като прилагането на двойни стандарти би демотивирало другите държави в рамките на ЕПС

3.4.2.

ЕС продължава да проявява интерес към принципа на обвързаност с условия и да се ангажира с него. ЕИСК подчерта принципите на диференциация и обвързаност с условия в отношенията си със страните партньорки (6). Същевременно Комитетът изрази желанието си да се гарантира, че прилагането на подход „по-малко за по-малко“ няма да подкопае потенциала на страната за прилагане на реформи с избрани от самата нея темпове и в съответствие с капацитета ѝ за усвояване. Когато националните правителства в страните от ЕПС се въздържат от по-тясно участие в инструментите на ЕПС, „меката сила“ на ЕС следва да бъде насочена към гражданското общество.

3.4.3.

ЕПС се различава от политиката на разширяване; при все това европейските държави имат право да кандидатстват за членство в ЕС, ако отговарят на критериите и условията за приемане по смисъла на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ако ЕПС вдъхнови европейска страна да спазва критериите от Копенхаген, това е резултат, който следва да приветстваме — постигнат чрез подхода „повече за повече“.

4.1.1.

Ролята на гражданското общество за развитието на ЕПС следва да бъде преоценена и засилена още повече. Комитетът е определил дейностите на гражданското общество, състоянието на правата на човека, икономическите и културните права и защитата на религиозните свободи като основни критерии за оценка на управлението в дадена страна (7). Съпричастността на равнище гражданско общество следва да се превърне в приоритет в целия ЕС. Инструментите за сътрудничество като Форума на гражданското общество към Източното партньорство (Форумът на гражданското общество към ИП) следва да бъдат укрепени и разширени.

4.1.2.

Тази реформа може да се осъществи в три основни направления: овластяване на гражданското общество, позволявайки му да предоставя по-добра подкрепа за процесите на стабилизация и демократизация; по-голямо включване на гражданското общество в свързаните с ЕПС ангажименти и дейности; и накрая, по-добро използване на експертния опит и ресурсите на европейското гражданско общество в подкрепа на развитието на гражданското общество в страните от ЕПС.

4.1.3.

Както бе демонстрирано по време на прехода към демокрация в Централна и Източна Европа, гражданското общество играе ключова роля в процеса на изграждане на стабилността и демократизацията. При използването на нейните инструменти ЕПС следва да отделя значителни ресурси за подобряване на организационния капацитет на гражданското общество и включването му в управленските процеси (8). Ключов аспект в това отношение е да се подкрепят социалният диалог и институционализираните обществени консултации, тъй като те са инструменти, които улесняват постигането на консенсус и демократичния напредък (9).

4.1.4.

ЕС следва да включва клаузи за защита на демократичните свободи и индивидуалните права в двустранните споразумения, но, най-вече по отношение на тяхното прилагане, ЕИСК призовава в критериите за оценка на управлението на дадена страна да се включват сравнителни показатели за отношението спрямо гражданското общество (законодателна рамка, изграждане на капацитет, диалог и др.), правата на човека и икономическите, социалните и културните права (10).

4.1.5.

ЕИСК призовава гражданското общество да участва по-активно в изготвянето, прилагането и наблюдението на споразуменията между ЕС и страните от ЕПС (11). Докладите за напредъка на ЕПС би трябвало не само да отразяват официалните правителствени данни и позиции, но и трябва да отчитат по-широкото участие на правителствените и неправителствените участници. ЕИСК смята, че гражданското общество както в ЕС, така и в страните партньорки, следва да участва в изготвянето на оценки на въздействието върху устойчивостта преди началото на преговорите и че механизмите на гражданското общество следва да бъдат включени в бъдещите ЗВЗСТ (12).

4.1.6.

Инструментите на ЕПС следва да бъдат леснодостъпни за организациите на гражданското общество в държавите членки и в страните от ЕПС. Те следва да насърчават диалога, ангажираността и обмена на идеи. ЕИСК подчертава, че социалните партньори, организациите на гражданското общество и икономическите и социални съвети в държавите членки играят жизненоважна роля при споделянето на опит и знания, разпространението на информация, сравнителния анализ, трансфера на експертен опит и управлението на административните ресурси (13).

4.2.1.

ЕИСК постоянно подчертава значението на социалния диалог за стимулирането на икономическото развитие и демократизацията. Освен това Комитетът подчертава цялостния успех на ЕПС (14). Социалният диалог следва да се насърчава еднакво в южното и в източното измерение на ЕПС. ЕИСК призовава за зачитане на независимостта на социалните партньори и организациите на гражданското общество (ОГО). Това е едно от основните права на човека и социални права, дефинирани от международните и европейските организации (15).

4.2.2.

ЕИСК призовава за пълно признаване на спазването на тези основни права, по-конкретно свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне. Той призовава засегнатите страни да полагат необходимите усилия, за да постигнат напредък в интегрирането на европейските и международните норми, дефинирани в Хартата на основните права на ЕС, Европейската социална харта (на Съвета на Европа) и от Международната организация на труда (МОТ), както и за осъществяването на „социалната правова държава“. Спазването на тези норми трябва да бъде включено в официалните критерии при изготвянето на споразуменията за асоцииране и тяхната оценка (16).

4.2.3.

Независимо от факта, че във всички страни от ЕПС съществуват организации на работодателите и работниците, социалният диалог в тези страни — който играе важна роля за постигането на устойчив растеж и социален мир в обществото — засега е по-скоро слаб. Следва да се разработи системна програма, с цел насърчаване на обмена на най-добри практики, извлечени от опита в областта на социалната политика и политиката на заетост, в ЕС и партньорските държави

4.3.1.

ЕПС следва да насърчават по-доброто разбиране — както между страните от ЕПС, така и между ЕС и страните от ЕПС — на другите култури, религиозния диалог и културното многообразие. В дългосрочна перспектива стабилизацията и демократизацията в страните от ЕПС зависят също и от жизнеспособността на културните и религиозните модели и от това доколко толерантни и приобщаващи са те.

4.3.2.

Важно е да се насърчават културният, политическият и икономическият диалог и постигането на консенсус. Това следва да доведе до ефективна, значителна финансова и мрежова подкрепа за междукултурния диалог, независима културна продукция и обществени дебати. То следва да засили влиянието и видимостта на независимите мислители, артисти и активисти от страните от ЕПС и да насърчи техните продуктивни взаимодействия с националните и европейските аудитории.

4.4.1.

Прегледът на ЕПС трябва да насърчава подобряването на комуникацията във връзка с интересите и ценностите на ЕС, както в рамките на ЕС, така и в страните партньорки. Това придобива особена важност с оглед на нарастващата пропаганда от страна на терористични групи и Русия (17). ЕС е длъжен да изпрати ясен сигнал към гражданите на страните от ЕПС, че тази политика представлява грижа за хората, за тяхната сигурност и за тяхното благоденствие. За тази цел ще бъде необходимо да се създадат нови инструменти, способни да достигат до местните власти, медиите и НПО.

4.4.2.

Общата осведоменост е от съществено значение за оценката и разбирането на влиянието на ЕПС върху потребностите на хората. Свободата на изразяване, на убежденията и на медиите и сигурността на информацията в съседните на ЕС страни са от жизнено значение. Подкрепата за достъпа на хората до интернет, свободните и независими медии, разследващата журналистика и инициативите за сътрудничество между медиите (медийно побратимяване) между страните от ЕС и ЕПС следва да се превърнат в една от най-важните цели, за да се засили устойчивостта на обществото на агресивна пропаганда.