7.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 294/15

1)

Член 1, параграф 2, буква a) от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит, с измененията ѝ с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. и член 2, буква б), от Директива 93/13/ЕИО Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тези разпоредби попада физическото лице, което е в положение на съдлъжник в рамките на договор, сключен с търговец, когато то действа за цели, които са извън неговата търговска или професионална дейност.

2)

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че е задача на националния съдия да извърши служебна проверка на неправомерния по смисъла на тази разпоредба характер на клаузите на договор, сключен между потребител и търговец, тъй като националният съдия разполага с необходимите за тази цел фактически и правни елементи.

3)

Членове 3 — 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на своята преценка за неправомерния характер по смисъла на член 3, параграфи 1 и 3 от тази директива на клаузите на договор за потребителски кредит, националният съд трябва да вземе пред вид всички обстоятелства около сключването на този договор. В това отношение негова задача е да провери дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които е могло да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем. Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са съставени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия потребител, т.е. на нормално осведомения, и в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора за потребителски кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени, и по-конкретно на тези, които са посочени в член 4 от Директива 87/102 с измененията.