21.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/45

1.

би искал да акцентира върху значението на Европейската политика за съседство (ЕПС) като инструмент на външната политика на ЕС, насочен към страните, разположени на юг и на изток от ЕС, с цел постигане на по-тесни отношения между тези страни и ЕС;

2.

подчертава всеобхватния и многостепенен характер на отношенията в рамките на ЕПС и многостепенното управление на тази политика. С оглед на това е необходима подкрепа за регионалното и местното измерение на ЕПС, което допълва сътрудничеството на равнището на националните правителства;

3.

затова призовава новоизбрания върховен представител да привлече за участие местното и регионалното равнище в страните от ЕС и страните, участващи в ЕПС, в по-нататъшното развитие на политиката и да работи в тясно сътрудничество с КР с цел подобряване на концепцията, изпълнението и възприемането на ЕПС по места;

4.

подчертава също, че са необходими по-гъвкави действия, съчетани със съобразен с конкретната ситуация и индивидуализиран подход към подкрепата на демократичните промени и икономическите реформи в отделните страни бенефициери;

5.

акцентира върху значението на двете инициативи — Източното партньорство и Съюзът за Средиземноморието (CзC). Те са регионални измерения на ЕПС, които са не само тематични аспекти на политиката на ЕС, но и отразяват също и приоритетите на държавите — членки на ЕС, на централно, регионално и местно равнище;

6.

призовава поднационалните управленски равнища да участват по-активно и да се ангажират в по-голяма степен в процеса на изпълнение на ЕПС. Създадените от Комитета на регионите две платформи за диалог и сътрудничество, които функционират паралелно — Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) и Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), дават възможност за по-нататъшно развиване на това измерение на ЕПС посредством конкретно сътрудничество и пряк диалог на местно и регионално равнище;

7.

оценява усилията на Европейския съюз в подкрепа на процесите на конституционна и икономическа реформа посредством подходяща финансова и техническа помощ за страните — бенефициери от ЕПС; въпреки това тези усилия изискват по-нататъшно опростяване и организиране. Увеличаването на подкрепата на ЕС за съседните страни би трябвало да се определя от напредъка на конституционните промени, демократизацията, зачитането на правовата държава и равенството между мъжете и жените. Този напредък става още по-наложителен след последните трагични събития и трябва да бъде постигнат при пълното зачитане на правата на човека и предоставянето от страна на съответните държави на пълноправно гражданство на гражданите от всички религиозни и етнически малцинства;

8.

посочва, че регионалното и местното равнище имат основна роля в правилното прогнозиране, планиране, изпълнение и мониторинг на програмите и инструментите за подкрепа. Заявява също, че местните и регионалните власти (МРВ) би трябвало да имат по-лесен достъп до финансиране и че свързаните с това механизми и процедури се нуждаят от опростяване;

9.

подчертава необходимостта от насърчаване на силно и демократично управление на поднационално равнище; привлича вниманието към въпроса за местната демокрация в страните партньорки и към проблемите, свързани с работата на местното и регионалното управление; поради това подкрепя децентрализацията, особено в областта на данъчното облагане; препоръчва също да се подкрепят инициативите „отдолу-нагоре“ и да се признае ролята на местните и регионалните власти за извършването на необходимите вътрешни реформи;

10.

подчертава, че през 2013 г. в региона, обхванат от Европейската политика за съседство, настъпиха огромни промени. Целта на ЕПС е развиването на специални отношения между ЕС и отделните съседни страни, за да се подобрят сигурността, благоденствието и съседските отношения. Някои от тези цели бяха постигнати миналата година, но се наблюдават и редица съществени отстъпления. ЕПС като цяло трябва да бъде подложена на критичен преглед, за да се прецени дали е адекватна в настоящия си вид;

11.

като положителен аспект може да се посочи ускоряването на демократичните реформи в някои от южните съседни страни като Тунис, Мароко и до известна степен Египет. Освен това през ноември 2013 г. бяха одобрени две споразумения за асоцииране (включващи документи за създаването на зони за задълбочена и всеобхватна свободна търговия) с две източни съседни страни — Грузия и Молдова, а през 2014 г. — и с Украйна. Подписването на споразуменията с първите две страни беше кулминацията на продължителен процес на преговори, с който се постави основата за изготвянето на програма за изпълнение на задълженията, поети в тези споразумения;

12.

отбелязва обаче, че 2013 г. беше и период на съществени политически сътресения и социално-икономическа криза в много страни, обхванати от ЕПС. Заплахите за сигурността на национално и регионално равнище (както в южните, така и в източните страни, обхванати от ЕПС) се увеличиха. Драматичните събития в Украйна, гражданската война в Сирия и ескалацията на конфликта между Израел и Палестина свидетелстват за все по-голямата острота, която придобива предизвикателството, свързано с провеждането на последователна европейска политика за насърчаване на стабилността със силно местно и регионалното измерение;

13.

призовава за предприемането на подходящи стъпки, с които да се помогне на местните власти да се справят с хуманитарните кризи, по-специално с вълните от бежанци, предизвикани от нестабилността в много от страните, обхванати от ЕПС, като понастоящем това са най-вече Сирия и Украйна. Миграционните потоци, по-специално в Средиземноморието, изискват дългосрочен и всеобхватен подход с активното участие на всички държави членки, включително на местните и регионалните власти, а не само на засегнатите поради географското си положение. Страните, регионите и местните власти по външните граници на ЕС би трябвало да получат адекватна подкрепа във връзка с контрола на външните граници и справянето с извънредните ситуации, свързани с имиграцията, включително такива от санитарно естество;

14.

отбелязва, че между отделните страни, обхванати от ЕПС, се наблюдават големи различия по отношение на програмите и политическата воля за осъществяване на необходимите политически, социални и икономически реформи. Затова инициативите в рамките на ЕПС би трябвало да бъдат адаптирани в зависимост от действителната воля на отделните правителства за извършване на необходимите промени и задълбочаване на отношенията с ЕС, а също и от тяхната решимост да насърчават реформите и да осигуряват обществена подкрепа за тях. Местните и регионалните власти имат централна роля в това отношение, но често зависят от националните правителства — въпреки това те би трябвало да се разглеждат като ключови партньори;

15.

изразява съгласие, че изграждането на демокрация в страните партньорки е от жизненоважно значение за ЕС. Демократизацията и децентрализацията са крайно необходими за социално-икономическото развитие и са от първостепенно значение за процесите на трансформация в региона на Източното партньорство и в Средиземноморския басейн. ЕПС е чудесна инициатива за подкрепа на тези процеси, а CORLEAP и ARLEM са подходящи платформи, насърчаващи партньорството и откритостта в процеса на изграждане на демокрация и гражданско общество;

16.

подкрепя напълно изложената в съвместното съобщение идея за това, че ЕПС би трябвало и занапред да функционира като привлекателна инициатива за сътрудничество, отговаряща на нуждите на партньорите. ЕС би трябвало наистина да действа като стратегически партньор на страните, обхванати от ЕПС, като им помага да насочват икономическото си развитие и да работят за по-добро управление, като същевременно зачита техния суверенитет;

17.

припомня, че бъдещото членство в ЕС е един от най-важните стимули, с които разполага Съюзът, за да накара страните партньорки да започнат реформи. Затова от решаващо значение е този инструмент да се използва по целесъобразен, прозрачен и реалистичен начин, в зависимост от конкретната ситуация в дадена страна;

18.

посочва, че МРВ изпълняват ключова роля за насърчаването и оформянето на демократичните процеси. Те са стратегически партньори за постигането на добро управление и развитие, носещо ползи и имат ключова роля и във външната политика на ЕС;

19.

същевременно подчертава необходимостта в бъдеще изпълнението на ЕПС да се оценява също така и въз основа на степента, в която МРВ и техните представители биват включвани в дейностите на наднационално равнище. Този аспект не е включен в разглежданото съобщение;

20.

подчертава необходимостта от обогатяване на двустранната ЕПС с регионални и местни инициативи за сътрудничество въз основа на механизъм в подкрепа на сътрудничеството между ЕС и съседните страни, а също и между отделните страни. Това би могло да се осъществи посредством изтъкването и умножаването на възможностите за сътрудничество, включени в рамките на съществуващите инициативи на ЕС, между регионите и мрежите на европейските региони както в Европейския съюз, така и извън него;

21.

отбелязва, че Европейската политика за съседство е интерактивна инициатива, чието ефективно прилагане изисква участие и сътрудничество между всички заинтересовани страни, намиращи се на различни управленски равнища. Само тогава обхванатите от ЕПС страни, които желаят да извършат вътрешни реформи, ще могат да работят ефективно с ЕС, отваряйки врати за политическата подкрепа от страна на ЕС, всеобхватни търговски споразумения, мерки за облекчаване на визовия режим, а също и за техническа и за финансова помощ;

22.

отбелязва, че различията между използваните от съседните страни подходи за извършване на реформи и изграждане на тесни отношения с ЕС, както и разнородният характер на предизвикателствата, пред които отделните страни, обхванати от ЕПС, бяха изправени неотдавна, доведоха до това, че ЕС трябваше да възприеме съобразен с конкретната ситуация и индивидуализиран подход към ЕПС не само във връзка с нейните географски измерения (южно и източно), но най-вече по отношение на очакванията, възможностите и задачите на отделните страни партньорки;

23.

изразява съгласие, че ЕС следва да инвестира в секторни, тематично структурирани финансови инструменти. Подобен подход благоприятства по-голям обмен на най-добри практики и определяне на стратегии за развитие в избрани ключови области на политиката като реформата на публичната администрация, фискалната децентрализация и териториалното сътрудничество;

24.

би искал да подчертае значението на подкрепата за усилията, насочени към изграждане на по-силна демокрация и извършване на политически реформи в страните партньорки. Не може да има съмнения, че политиката на съседство, провеждана в регионите и от регионите, може да бъде ефективен инструмент за насърчаване на основополагащите ценности на Европейския съюз — зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на хората, принадлежащи към малцинствата;

25.

призовава да се обърне особено внимание на значението и предимствата на?ползите от включването на местните и регионалните власти в конкретни проекти за сътрудничество на държавите — членки на ЕС, и страните, обхванати от ЕПС. На практика успешното постигане на целите на тази политика зависи до голяма степен от равнището на регионалното развитие и от капацитета на отделните страни да управляват ефективно на централно, регионално и местно равнище;

26.

призовава Европейската комисия и държавите членки да вземат предвид препоръките и опита на КР и на неговите членове при оказването на подкрепа за процесите на политическа и икономическа промяна в страните партньорки, и за по-ефективно сътрудничество на всички управленски равнища;

27.

подчертава, че многостепенният характер на външните политики на отделните страни също е от значение. Основното предизвикателство в тази област е създаването на синергии между националните и поднационалните измерения на външната политика в отделните страни. Във връзка с това CORLEAP и ARLEM представляват отлични форуми, които дават възможност за определяне на нуждите и за обмен на добри практики;

28.

би желал да посочи, че благодарение на международните си контакти и активното си участие в икономическия живот местните и регионалните власти допринасят за стимулирането на икономическото и социалното развитие, което е една от основните цели на европейската интеграция. С оглед на това местните и регионалните власти следва да участват в планирането, прилагането, мониторинга и оценката на ЕПС, най-вече в областите, в които имат преки правомощия и опит;

29.

е наясно, че изграждането на институционален и административен капацитет е от ключово значение за повечето страни, обхванати от ЕПС. Един от ключовите аспекти на това измерение на политиката се отнася до местните и регионалните власти. Следователно КР и МРВ би трябвало да играят активна роля в оформянето и изпълнението на всеобхватните програми за институционално изграждане (ПИИ), инициирани от Европейската комисия и държавите членки, в подкрепа на институционалния и административния капацитет в страните от Източното партньорство;

30.

насърчава местните и регионалните власти да участват съвместно с националните правителства в изготвянето и прилагането на споразуменията за асоцииране, стратегическите документи и плановете за действие, договорени между ЕС и страните партньорки;

31.

подчертава значението на добре координираните инициативи „отдолу-нагоре“ и на подкрепата за сътрудничеството между местните и регионалните власти на държавите — членки на ЕС и страните, обхванати от ЕПС, тъй като това допринася за подкрепата на развитието на структурите на местната демокрация и гражданското общество;

32.

счита, че е целесъобразно да се подкрепят инициативи от практическо значение за обхванатите от ЕПС градове и региони, които могат да се осъществяват от поднационалните власти, например сътрудничество между градове партньори, както и трансгранично, културно, икономическо и др. сътрудничество;

33.

счита, че демократичните административни реформи на равнището на централното държавно управление следва да бъдат допълнени с мерки на местно и регионално равнище. Това е от огромно значение за изграждането на институционален капацитет и изпълнението на споразумения с ЕС, например споразуменията за асоцииране, или за развитието на зони за задълбочена и всеобхватна свободна търговия;

34.

подчертава, че регионалното развитие в страните партньорки следва да е ключова цел за финансиране по линията на ЕС, с ясно определени критерии за неговото използване въз основа на определени и договорени стратегии за регионално развитие, конкретни цели и резултати. МРВ и гражданското общество би трябвало да бъдат представлявани по подходящ начин в органите, осъществяващи мониторинг върху използването на подобно финансиране;

35.

призовава за въвеждане и в двете измерения на ЕПС на механизми, насърчаващи прекия диалог, обмена на информация и трансфера на експертен опит, които да носят ползи на местното и регионалното равнище в страните, обхванати от ЕПС (например въз основа на съществуващия Инструмент за местно администриране);

36.

би желал инструментите за подкрепа като туининг проектите и TAIEX да се използват по-ефективно от местните и регионалните власти в ЕС и техните партньори в страните, обхванати от ЕПС, с цел оказване на подкрепа на страните, обхванати от ЕПС, за развиването на модерни и ефективни административни структури, например посредством тясно сътрудничество между администрациите, един от основните елементи на което се предвижда да бъде командироването на длъжностни лица от публичната администрация на държава членка в тази на страна, обхваната от ЕПС. Освен това регионите на ЕС биха могли да засилят ролята си за оказване на подкрепа на потенциални участници в програмите на ЕС за периода 2014 — 2020 г., насочени към трети страни, като ИПП (Инструмент за предприсъединителна помощ) и раздела „Международни отношения“ на програмата „Хоризонт 2020“, както и програмите на ЕС с участие на държавите членки и трети държави, като например програмата на ЕИСП — Трансгранично сътрудничество в Средиземноморието (ENPI CBC MED) за периода 2007 — 2013 г., която продължава финансирането на трансграничното сътрудничество и за периода 2014 — 2020 г. в рамките на програма ЕИС ТГС за Средиземноморието (ENI CBC MED);

37.

е убеден, че по-тясната ангажираност на КР в работата на тематичните платформи ще даде възможност на местните и регионалните власти да работят по-ефективно и да постигнат по-добри резултати. На практика КР има ключова роля в това отношение благодарение на своя допълващ характер и на подкрепата си за решенията, вземани от CORLEAP и ARLEM;

38.

подчертава ангажираността на КР да консултира Европейската комисия и нейните служби при определянето на критериите за отпускане на финансиране от ЕС и на процедурите за кандидатстване с цел да се гарантира, че това финансиране е достъпно и полезно за местните и регионалните власти в страните, обхванати от Европейската политика на съседство. Посочените критерии, обаче, не трябва да изключват необходимостта местните власти, обхванати от Европейската политика на съседство, да поемат по-голяма отговорност по отношение на организацията и резултатите;

39.

смята, че усилията на ЕС за създаване на трайни политически и административни структури би трябвало да включват и програми за обучение (осъществявано на място или дистанционно) за представителите на местната и регионалната администрация с цел повишаване на техните професионални умения и предоставяне на възможност за ефективно използване на финансирането;

40.

припомня текущите проекти на КР за мониторинг и оценка на трансфера на правомощия от централното към поднационалното равнище на управление в съседните страни. В бъдеще тези инструменти, включително и онлайн платформа, биха могли да се използват не само като източник на информация, но и като основа за разработването на нови приоритети или за промяна на съществуващите;

41.

смята, че информацията за наличните програми за финансиране и за процедурите за кандидатстване за финансиране от ЕС би трябвало да се предоставя на всички заинтересовани страни в държавите, обхванати от ЕПС. От своя страна МРВ следва да уведомяват съответните национални и наднационални партньори за своите нужди от обучение и други мерки в подкрепа на „доброто управление“ на местно и регионално равнище. Ефективната комуникация и диалогът между партньорите би трябвало да бъдат спойката на Европейската политика за съседство;

42.

препоръчва въз основа на уебсайта за регионална политика Inforegio да се изготви електронен наръчник с информация за страните, обхванати от ЕПС, и за инструментите за финансиране, на разположение на местните и регионалните власти в тези страни. Този наръчник би могъл да се използва за предоставяне на ясна и актуална информация от местните и регионалните власти както в държавите — членки на ЕС, така и в страните партньорки;

43.

накрая призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да определи „лица за контакт“ във всяко представителство на ЕС в страните от ЕПС. Тези лица за контакт биха могли от една страна да предоставят информация на териториалните организации и МРВ в страната домакин за планираните и текущите инициативи на поднационално равнище, а от друга страна биха могли да предават послания от КР на партньорите от страните, обхванати от ЕПС.